МОТИВИ
към Решение № 334/10.03.2020г. по АНД № 625/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по
делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас,
с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемата А.Ю.А.,
ЕГН **********, родена на *** г. в гр. ***, българка, българско гражданство,
със средно образование, омъжена, неосъждана, работи като хигиенистка, адрес:
гр. Бургас, ***, за това, че на 19.07.2018
г. в гр. Бургас като родител - майка, оставила лице, намиращо се под нейните
родителски грижи - сина си Н.Д.С., на 2 години, роден на *** г., без надзор и
достатъчно грижа - оставила го сам в апартамент, без храна, вода и контрол
съобразно възрастта му, като детето е излязло на терасата, навеждало се е над
парапета и е стояло с провесени през решетките крака и с това създала опасност
за неговото физическо и душевно развитие - престъпление чл. 182, ал. 1 от НК
В
съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се явяват и на основание чл.
378, ал. 1 от НПК делото бе разгледано в тяхно отсъствие.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата
А.Ю.А., ЕГН **********, е родена на *** г. в гр. ***, българка, българско
гражданство, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи като
хигиенистка, адрес: гр. Бургас, ***.
През 2016 г. обвиняемата А. и свидетелят Д.Н.С. сключили граждански брак,
по време на който се родили двете им деца Н.Д.С., роден на *** г. и А.Д.С,
родена на *** г. През пролетта на 2018 г. А. и С. се разделили. Обв. А. взела
при себе си детето А., а малолетният Н. останал да живее при С.. Обвиняемата и
свидетелят се уговорили А. да ходи в дома на С., за да гледа малолетния Н.,
докато С. е на работа.
В изпълнение на тази уговорка, на 19.07.2018 г. С. позвънил на А. и тя го
уверила, че отива към тях - в жилище, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник“, за да гледа двегодишният Н., поради което бащата тръгнал за работа.
Обвиняемата обаче не изпълнила ангажимента, който имала като родител - майка на
малолетния Н., тъй й се спяло, а се прибрала в дома на св. С.Ц.Н., живеела.
Така оставила детето Н., намиращо се под нейните родителски грижи, само, без
надзор и достатъчно грижи, в дома на баща му. Малкото дете стояло само почти
цял, без храна, вода и контрол съобразно възрастта му, плачело непрестанно,
излизало на терасата и влизало обратно в апартамента, тъй като балконската
врата била отворена. Съседи на С. го виждали и чували. При едно от излизанията
на детето на св. И.К.С. видял, че то се е навело над парапета, като половината
му тяло - от кръста на горе, било изнесено навън. Съседка на С. му подала вода
през нейната тераса, за да се опита да го успокои.
Около 21:45 ч. съседите на С. видели, че детето Н. седи на с провесени през
решетките крака и уплашени за неговата а безопасност, подали сигнал на
Националната система 112. Отзовалите се на място полицейски служители при 04 РУ
- Бургас С.И. и И.П. установили, че малолетното дете действително стои на
балкона само и има опасност за живота му. Чрез съседи, полицейските служители
открили телефона на майката и тя отишла да отвори врата на жилището на С. и да вземе
Н.
Поради случилото се, с Решение на PC - Бургас от 31.10.2018 г. малолетният Н.Д.
С. бил настанен в приемно семейство. Видно от справка от 04 РУ-Бургас, на А.А.
не било налагамноадминистративно наказание за това деяние.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378,
ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на Д.С.
(л. 44 от ДП), С.Н. (л. 47 от ДП), И. С.(л. 49 от ДП), И. П. (л. 52 от ДП), С.И. (л. 53 от ДП), справка Агенция „Социално подпомагане“ (л. 58-71 от
ДП), както и от останалите приобщени по досъдебното производство писмени
доказателства.
Посочените доказателства са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се
кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено
досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни,
логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът основава своето
решение и на заключението на изготвената на досъдебното производство
експертиза, която е компетентно извършена и отговаря изчерпателно и достатъчно
пълно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са
налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на
чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от
тях за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл. 182, ал. 1 НК, за което й е
повдигнато обвинение.
От обективна страна
изпълнителното деяние на обв. А. е осъщественоено чрез бездействие - обв. А. не
отишла в дома на св. С., за да гледа малолетния Н. С., и не положила грижи и не
упражнила надзор и контрол над него. Бездействието е създало опасност за
физическото и душевното развитие на детето доколкото двегодишното дете то е
било само повече от 8 часа, било е видимо разстроено, плачело и съществувала
опасност за живота му.
От субективна страна
деянието е извършено от обв. А. виновно, при евентуален умисъл като форма на
вината. Обвиняемата е съзнавала обществената опасност на деянието си, както и
настъпването на общественоопасните последици, като е допускала тяхното
настъпване, но се е отнасяла с безразличие. Обвиняемата е съзнавала, че детето
се намира под нейните родителски грижи, както и че го оставя в условия без
надзор и грижа, което ще доведе до възникване на опасност за неговото нормално
комплексно развитие.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемата беше призната за виновна, законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и обществено порицание. В
същото време по отношение на А. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2) с
извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към
процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество
престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са
неприложими по настоящото обвинение.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
В
полза на обвиняемата следва да се отчете фактът, че същата до настоящия момент
няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на А.. Действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето
да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. Следва да се отчете, че обвиняемата съдействала за разкриване на
обективната истина.
Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчита изключително ниската възраст на детето, което е оставено без надзор.
Всичко
изложено кара съдът да приеме, че обвиняемата е лице със сравнително ниска
степен на обществена опасност, като при определяне размера на наказанието следва
да се отчете, че същата работи като хигиенистка, т.е. ноторно не получава
високо възнаграждение. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо нея
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно –
„Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемата към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху А. и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
На
основание чл. 190, ал.2 НПК – за наложената глоба се издава изпълнителен лист
от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемата следва да се осъди да
заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас за служебното му издаване.
По
тези съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Т. Митев/
Вярно с оригинала: Д.М.