Решение по дело №2511/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260385 / 23.10.2020г.

гр. Перник, 23.10.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 2511 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК: *********, уточнена с допълнителни молби – в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., сключен между него и „4финанс“ ЕООД с търговска марка „***“, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. И.Т., срещу Н.Б.П., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лева – главница по договор за кредит № ***г., сключен между ответника и цедента „4финанс“ ЕООД с търговска марка „***“ и сумата от 94.01 лева – обезщетение за забава за периода от 02.02.2018 г. до 27.05.2020 г.,  както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

При условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лева – главница, представляваща сума, получена без правно основание, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „4финанс“ ЕООД с търговска марка „***“ и ответника договор за кредит с № ***г. Твърди се, че въз основа на така сключения договор заемодателят е отпуснал на ответника кредит в размер на 400 лева. Поддържа се, че договорът за кредит е сключен при стриктно спазване на приложимото законодателство, като ответникът е бил наясно със съдържанието му и задълженията, които поема. Посочва се, че падежът на договора бил на датата 01.07.2015 г., но въпреки това ответникът не възстановил отпуснатата му в заем сума. В тази връзка се уточнява, че заемодателят започнал да начислява наказателна лихва и такси, които обаче не се претендират по делото. 

На следващо място в исковата молба се посочва, че на 01.02.2018 г. заемодателят като цедент е сключил с ищеца като цесионер договор за прехвърляне на вземания, по силата на който му е прехвърлил вземанията си по договора за кредит с № ***. Поддържа се, че уведомление за цесията е било изпратено до ответника, но същото се е върнало с отбелязване „непотърсено“. В тази връзка се прави искане за уведомяване на ответника за цесията с връчване на препис от исковата молба с приложени към нея съответни документи за прехвърляне на вземането. Уточнява се, че и към момента на предявяване на иска ответникът продължава да не е изпълнила задълженията си. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.      

С исковата молба са представени договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него, потвърждение за прехвърляне на вземания, договор за кредит № ***г. и общи условия към него, преводно нареждане, пълномощно, известие за доставяне и уведомление за прехвърляне на вземания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Б. е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Прави се и възражение за погасяване по давност на процесните суми, доколкото се твърди, че между датата 01.06.2015 г., когато бил отпуснат кредита и датата на исковата молба – 08.06.2020 г. бил изтекъл необходимият петгодишен период. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г., ищецът не се явява и не изпраща представител. От същия е постъпило писмено становище, с което заявява, че поддържа исковите претенции. Обръща внимание, че падежът на задължението за връщане на заемната сума е настъпил на 01.07.2015 г. / а не на датата на отпускане на заема – 01.06.2015 г./, поради което доколкото исковата молба е подадена на 08.06.2020 г., то не е изтекъл петгодишният давностен срок.

Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адв. Б..

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за кредит с № ***г. се установява, че на 01.06.2015 г. между дружеството „4финанс“ ЕООД с търговска марка „***“ и ответника е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 400 лева, срок на кредита 30 дни, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.6 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.97 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 413.47 лева. Датата за връщане на сумата по кредита е 01.07.2015 г.

Страните не спорят, а и от представено по делото преводно нареждане за извършване на кредитен превод се установява, че посочената сума – от 400 лева по договора е изплатена на ответника.

По делото липсват данни от страна на ответника да са извършвани плащания в изпълнение на задължения й по договора за кредит и допълненията към него. 

В тази връзка и ищцовото дружество е начислило обезщетение за забава в размер на 94.01 лева – за периода от 02.02.2018 г. /денят след сключване на договора за цесия/ до 27.05.2020 г. Посочената сума съответства на размера на законната лихва за забава и съдът установи, че е начислена правилно след справка с калкулатор за законна лихва[1].

От представени по делото Договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него се установява, че процесните вземания, предмет на договор с № ***, са прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД на 01.02.2018 г. Уведомление за извършената цесия е изпратено до ответника, но от разписката към пратката се установява, че документите не са потърсени.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Искът за сумата от 400 лева е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а искът за сумата от 94.01 лева е с правно основание по чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.

За да възникне между страните облигационно отношение от вида договор за заем, когато потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител, доколкото към този договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и в частност чл. 10 от същия.

За разглеждания договор/и се твърди, че е сключен/и от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – ЗЕДЕП – по настоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г. /.

В конкретния случай е налице преводно нареждане, от което става ясно, че ответната страна е получила сумата от 400 лева по кредита. От поведението на ответната страна не може да се заключи, че е оспорвала действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече ответникът не оспорва приложните писмени доказателства (договор и преводен документ).

По делото обаче липсват технически или електронни записи, от които да е установено по безспорен начин, че на ответника е връчен договор за кредит, съдържащ клаузи, съобразени със специалната уредба на този вид договори, уредени в чл. 11 от ЗПК.

Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, което следва да се докаже именно от доставчика.

Представеният неподписан договор за кредит и общи условия не установяват наличието на електронно заявление, направено от ответната страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис[2]. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Такъв в производството не се установи да е съставен.

Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В конкретния случай, ищецът не е ангажирал доказателства за съставянето на електронни документи, от които да се установи по безспорен и категоричен начин сключването на договор за кредит от разстояние. В тази връзка следва да се отбележи, че в ЗЕДЕП сега ЗЕДЕУУ са извършени законодателни промени, но процесният договор за кредит се твърди, да е сключен на 01.06.2015 г., т.е преди промените в закона от ДВ, бр. 85 от 2017 г. В тази връзка и за приложими в настоящия случай следва да се приемат именно цитираните разпоредби на ЗЕДЕП в редакцията им преди посоченото изменение.   

            Горното води до извод, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 11 от ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. 

Безспорно се установи, че ответникът е получил сумата от 400 лева по кредита, като липсват данни да са извършвани плащания за погасяване на кредита. 

Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва от обстоятелството, че договорът е сключен на 01.06.2015 г. за срок от 30 дни, т. е. същият е изтекъл на 01.07.2015 г. Датата 01.07.2015 г. е посочена като падежна дата и в самия договор. В тази връзка и доколкото исковата молба е депозирана на 08.06.2020 г., то възражението на ответника за погасяване сумата по давност е неоснователно. В допълнение следва да се отбележи, че е налице трайна съдебна практика, съгласно която вземанията по договор за кредит не са периодични плащания, поради което спрямо тях се прилага общият петгодишен давностен срок – по чл. 110 от ЗЗД /напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК и др/ . В случая освен това е предвидено и заемната сума да бъде върната с една единствена вноска.  

По делото се установи, че между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество е прехвърлено вземането по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.

Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Представено е уведомление от цедента, адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление към нея от упълномощения процесуален представител на ответника. В този смисъл с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника / в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. състав на ВКС, ІІ т. о./.

Горното налага извод за основателност на исковата претенция до размера на 400 лева - главница по договор за кредит. Относно сумата от 94.01 лева – обезщетение за забава за периода от 02.02.2018 г. до 27.05.2020 г. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. 

По исканията за разноски на страните:

Искане за разноски са направили и двете страни:

Ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 250 лева, от които 100 лева държавна такса, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. От така посочените суми /общо 200 лева/ с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер 161.94 лева съобразно уважената част от иска.

Ответната страна претендира разноски, но не представя доказателства да е извършила такива. В тази връзка и на същата не следва да бъдат присъждани разноски, независимо че е налице отхвърлителена част от претенциите.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н.Б.П., с ЕГН: ********** и  адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф Петьофи“ № 10, в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., сключен между него и „4финанс“ ЕООД с търговска марка „***“, сумата в размер на 400 лева, представляваща главница – предоставени парични средства по договор за кредит № ***г, сключен между Н.Б.П. и цедента „4финанс“ ЕООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия в полза на цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (08.06.2020 г.) до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност исковата претенция за сумата от 94.01 лева – обезщетение за забава за периода от 02.02.2018 г. до 27.05.2020 г.

ОСЪЖДА Н.Б.П., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 161.94 лева – разноски в настоящото исково производство с оглед уважения размер на исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.