Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 04.12.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                       мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ……..… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №4299 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

          С решение №563582 от 18.12.2018г., постановено по гр.дело №27908/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 172-ри състав, по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се признава за незаконно и се отменя уволнението на Й.К.Д., извършено със заповед №10/01.03.2018г. на изпълнителен директор на "Л.С." ЕАД, по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ се възстановява Й.К.Д. на длъжността, която е заемал преди уволнението - "работник по поддръжка на предаерогаров площад" в отдел "Терминали" на Дирекция "Летищно осигуряване на полетите" при "Л.С." ЕАД, по иск с правно основание чл.344, т.3, вр. чл.225 КТ е осъдено "Л.С." ЕАД да заплати на Й.К.Д. обезщетение за оставане без работа в размер на 6496.23 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 9000 лв., по иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ е осъдено "Л.С." ЕАД да заплати на Й.К.Д. сумата от 600 лв., като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 1500 лв., както и е осъдено "Л.С." ЕАД да заплати на Й.К.Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 502.74 лв., както и е осъден Й.К.Д. да заплати на "Л.С." ЕАД на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 64.83 лв., както и е осъдено "Л.С." ЕАД на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК  да заплати в полза на СРС сумата от 260 лв., представляваща държавна такса, както и депозит за вещо лице в размер на 101.37 лв.

         Постъпила е въззивна жалба от ответника - "Л.С." ЕАД, чрез юрисконсулт М.Ж., с която се обжалва решение №563582 от 18.12.2018г., постановено по гр.дело №27908/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 172-ри състав, в частта, в която са уважени предявените искове, като са релевирани доводи относно неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния закон. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, поради което обоснованият краен извод, че извършеното от ищеца нарушение не представлява злоупотреба с доверието на работодателя е неправилен и в противоречие на закона. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че за поведението на ищеца не са узнали трети лица. Напротив - твърди се, че от събраните по делото доказателства категорично се налага извода, че за поведението на ищеца, който в работно време е играел карти в стая за почивка вместо да бъде на работното си място и да изпълнява трудовите си задължения добросъвестно, точно в количествено и качествено отношение, съобразно възложените му трудови функции с длъжностна характеристика, са разбрали свидетеля Т., изпълнителния директор, ръководителя на дирекция „ЛОП” К.Я., който е инициирал дисциплинарното производство с доклад с вх.№100-25163/19.12.2017г., както и ръководителя на отдел „Терминали” Л.М., който е изискал обяснения от ищеца във връзка с установеното нарушение на трудовата дисциплина. Излага се още, че с поведението си ищецът е проявил безотговорност, нелоялност и нехайство в отношенията с работодателя, уронил е неговото добро име след останалите служители. Поддържа се още, че работодателят при издаване на оспорената заповед е съобразил законовите критерии по чл.189, ал.1 от КТ и законосъобразно е упражнил правото си да наложи на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди се, че с така доказаните обстоятелства първостепенният съд не се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт, в който е прието, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго съдебно решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.221, ал.2 от КТ. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

         Въззиваемата страна - Й.К.Д., чрез адв. И.И., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че при доказателствена тежест за работодателя не е доказано по несъмнен начин, че извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина осъществява състава на злоупотреба с доверието на работодателя. Поддържа се още, че работодателят при издаването на оспорената заповед не е спазил разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, която изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Излага се още, че за първи път във въззивната жалба се навежда като извършено от ищеца нарушение и това, че на 14.12.2017г. самоволно е напуснал и почти целия ден е отсъствал от работното си място. Поддържа се, че такива обстоятелства няма изложени в оспорената заповед за уволнение. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

         Предявени са от Й.К.Д. срещу "Л.С." ЕАД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №10/01.03.2018г. на изпълнителен директор на "Л.С." ЕАД; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – "работник по поддръжка на предаерогаров площад" в отдел "Терминали" на Дирекция "Летищно осигуряване на полетите" при "Л.С." ЕАД; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 9000 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 01.03.2018г. до 01.09.2018г.; с правно основание чл.221, ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 1500 лв., обезщетение за неспазено предизвестие.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът - Й.К.Д. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил при ответника на длъжност – "работник по поддръжка на предаерогаров площад" в отдел "Терминали" на Дирекция "Летищно осигуряване на полетите" при "Л.С." ЕАД.

На следващо място безспорно е още, че със заповед №10/01.03.2018г. на изпълнителен директор на "Л.С." ЕАД на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.187, т.1 /пр.3/, т.3 и т.10 от КТ се налага на Й.К.Д., заемал длъжността – "работник по поддръжка на предаерогаров площад" в отдел "Терминали" на Дирекция "Летищно осигуряване на полетите" при "Л.С." ЕАД, дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Мотиви за налагане на дисциплинарното наказание е извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 14.12.2017г. около 14.50ч. при извършена проверка от В.Р., изпълняващ длъжността изпълнителен директор на "Л.С." ЕАД, е установено, че Й.К.Д. е играел карти в стаята за почивка на отдел "Терминали", Дирекция "ЛОП" с местонахождение Терминал 1 в работно време. Посочено е още в заповедта, че съгласно график за месец декември 2017г., утвърден от директора на Дирекция "ЛОП, за 14.12.2017г. 12 часовата работна смяна на Й.К.Д. е следвало да започне от 07.00 часа и да продължи до 19.00 часа, като регламентираните почивки са следните: от 09.00ч. до 09.15ч., обедна почивка от 13.30ч. до 14.00ч. и почивка от 17.00ч. до 17.15ч.. Изложено е, че извън графика за почивки на 14.12.2017г. в периода около 14.50ч. при извършена проверка е констатирано, че местонахожданието на Й.К.Д. е било в стаята за почивка на отдел "Терминали" на Терминал 1, където служителят не е изпълнявал служебните си задължения, а е играел карти, което в случая е било около 50 мин. след приключване на обедната почивка. В заповедта е отразено, че при налагане на дисциплинарното наказание е взето предвид наложеното на Й.К.Д. наказание "забележка" със заповед от 18.07.2017г., за това, че се явил на работа със закъснение за две посочени дати. В атакуваната заповед е посочено, че описаното поведение на ищеца представлява неизпълнение на трудовите задължения по чл.126, т.1 /пр.2/, т.3, т.4, т.9, т.10 и т.13 от КТ, а именно да бъде на работното си място до края на работното време, да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа, да изпълнява работата си в изискуемото количество и качество, да бъде лоялен към работодателя като не злоупотребява с неговото доверие, както и да изпълнява всички други задължения, които произтичат от характера на изпълняваната от него при ответника работа и от трудовия му договор, както и неизпълнение на разпоредбата на чл.87, т.1 от ПВТР, съгласно която при изпълнение на трудовите задължения на работниците и служителите е забранено напускане на работното място за повече от 20 минути без разрешението на прекия ръководител, като в случая Й.К.Д. без разрешение на прекия си ръководител е напуснал работното си място за повече от 20 минути. Посочено е в заповедта, че извършеното от Й.К.Д. представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.1 /пр.3/, т.3 и т.10 КТ, за което работодателят му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение".

Останалите събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото писмени доказателства.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от Й.К.Д. срещу "Л.С." ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, както и обусловените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.221, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че работодателят не е доказал, че извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, описано в заповедта за уволнение, представлява злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.187, т.8 от КТ, както и че наложеното наказание "уволнение" съответства на тежестта на извършеното нарушение, което е основание за незаконосъобразността на оспорената заповед за уволнение и респективно за нейната отмяна. Така изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника, или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В конкретния случай във въззивната жалба не са наведени доводи, а и от събраните доказателства се установява, че работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 от КТ като са взети обяснения на служителя преди налагане на наказанието, както и че наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл.194, ал.1 от КТ.

На следващо място съдът счита, че в доказателствена тежест на въззивника-работодател е да ангажира по делото доказателства досежно извършеното от работника нарушение на трудовата дисциплина, станало основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". В настоящата хипотеза от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът - Й.К.Д. е извършил описаното в уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 14.12.2017г. в работно време около 14.50ч. в стаята за почивка на отдел "Терминали", Дирекция "ЛОП" с местонахождение Терминал 1 е играел карти. Въззивният съд счита, че ети лица и същото е довело до злепоставяне на работодателяо. доверение, кагота с действията си е злепоставил работодателя преповедението на ищеца не представлява злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.187, т.8 от КТ. Съгласно трайно установената съдебна практика - решение №513 от 14.01.2013г. по гр.д. №1559/2011г., Г.К., ІV Г.О., ВКС, решение №86 от 25.05.2011г. по гр.д. №1734/2009г., Г.К., ІV Г.О., ВКС, решение №56 от 12.03.2014г. по гр.д. №4607/2013г., Г.К., ІV Г.О., ВКС и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. Неоснователен е доводът, поддържан във въззивната жалба, че за поведението на ищеца, който в работно време е играел карти в стая за почивка вместо да бъде на работното си място и да изпълнява трудовите си задължения добросъвестно, точно в количествено и качествено отношение, съобразно възложените му трудови функции с длъжностна характеристика, са разбрали трети лица и същото е довело до злепоставяне на работодателя и до компрометиране на оказаното му доверие. Уронването на доброто име на предприятието е нарушение, насочено към доверието на трети лица. Чрез това нарушение работодателят се злепоставя пред трети лица, което може да се отрази неблагоприятно на ефективността на предприятието. Това нарушение е формално. Достатъчно е с поведението си служителят да е злепоставил работодателя пред трети лица.  Настоящият състав счита, че в случая сочените от въззивника лица, узнали за поведението на ищеца - свидетеля Т., изпълнителния директор, ръководителя на дирекция „ЛОП” К.Я., който е инициирал дисциплинарното производство с доклад с вх.№100-25163/19.12.2017г., както и ръководителя на отдел „Терминали” Л.М., който е изискал обяснения от ищеца във връзка с установеното нарушение на трудовата дисциплина, не представляват трети за работодателя лица. Липсват ангажирани по делото доказателства, че ищецът с поведението си е уронил доброто име на работодателя и го е злепоставил пред трети лица, съответно неговите действия не съставляват нарушение на изискването за лоялност към работодателя по чл.129, т.9 от КТ.

На следващо място дори и да се приеме, че ищецът е осъществил нарушение на трудовата дисциплина, за което му се търси дисциплинарна отговорност с наложеното дисциплинарно наказание  „уволнение”  то същото не съответства на вменената му дисциплинарна постъпка. При издаване на оспорената заповед работодателят не се е съобразил с нормата на чл.189, ал.1 от КТ. С решение №461/17.06.2010г. по гр. дело №626/2009г. на ВКС, решение №372/01.07.2010г. по гр. дело №1040/2009г. на ВКС и решение №476/09.07.2010г. по гр. дело №269/2009г., всички постановени по реда на чл.290 ГПК, е създадена задължителна съдебна практика по приложението на чл.189, ал.1 КТ, според която, при спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл.189, ал.1 КТ, като е взел предвид критериите - тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Би следвало обстоятелствата по извършеното нарушение да са съответни по степен на такова наказание, т. е достатъчно тежки, без да съответстват на някое по-леко дисциплинарно наказание. В случая съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наказанието по чл.188, т.3 от КТ не се установява. Следва да се има предвид, че в оспорената заповед самият работодател твърди, че ищецът не е изпълнявал трудовите задълженията за период от около 50 минути, което не би могло да обоснове извода за тежест на извършеното нарушение. Отделно от това от поведението на ищеца не се установява да са настъпили неблагоприятни последици за работата на "Л.С." ЕАД. По изложените аргументи въззивният съд счита, че в конкретния случай наложеното на работника - Й.К.Д. дисциплинарно наказание „уволнение” не съответства и не е съразмерно на тежестта на извършеното от него деяние /определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/. При това положение оспорената заповед №10/01.03.2018г. на изпълнителен директор на "Л.С." ЕАД, с която се налага на Й.К.Д. дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение се явява незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е приел, че оспорената заповед, с която е наложено на работника - Й.К.Д. дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразна, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

Уважаването на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя и основателността на предявения акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, както и по иска с правно основание чл.221, ал.2 от КТ така постановеното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно. Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт в частта, в която тези искове са уважени. При това положение и доколкото съдът е обвързан само с доводите във въззивната жалба /по аргумент на чл.269 ГПК/ препраща към мотивите на СРС, които счита за правилни и законосъобразни, обосновани при правилен анализ на събраните доказателства и приложимия материален закон.

Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора в настоящото производство основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направени пред въззивната инстанция разноски. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззивникът-ответник дължи да заплати на въззиваемия-ищец сторените във въззивното производство разноски в общ размер на сумата от 300.00 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №563582 от 18.12.2018г., постановено по гр.дело №27908/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 172-ри състав, в обжалваните части.

ОСЪЖДА "Л.С." ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Аерогара София, бул.”*******; да заплати на Й.К.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ : 1./

 

 

                                                       2./