№ 40388
гр. София, 12.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110102325 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. К.
срещу „С. за прогласяване на нищожност на чл. 5 и чл. 11 от Договор за
потребителски кредит № . от 02.06.2021 г., и за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответната страна неустойка в размер на 640,77 лева и
договорна възнаградителна лихва в размер на 127,23 лева.
Ищецът твърди, че между страните възникнало облигационно
правоотношение по Договор за потребителски кредит № ./02.06.2021 г., по
силата на което му била отпусната сумата от 800,00 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент от 40,05 % и размер на годишния процент на
разходите от 49,59 %, като ответникът се задължил да върне предоставената
му сума при 16 разсрочени периодични вноски. Поддържа, че между страните
било уговорено, че заемателят следва да представи обезпечение, а при
неизпълнение на задължението в тридневен срок от подписване на договора
ще дължи неустойка. Посочено е, че общото задължение по договора за
връщане възлизало на сумата в размер на 1568,00 лева, като на ищеца била
начислена и разсрочена за плащане на 16 вноски неустойка в размер на 640,77
лева. Посочва се, че сключеният договор е нищожен поради противоречието
му със закона и накърняването на добрите нрави. Твърди се, че уговорените
ГПР и лихвен процент надхвърляли над 5 пъти размера на най-високата
законна лихва за периода на действие на договора. В договора липсвала ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита – какви компоненти включва и точно как се формира. Твърди се
нищожност на уговорките за ГПР и лихвен процент на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД. Твърди се, че условията, поставени пред поръчителите
физически лица са непосилни за заемателя, непосилни са за изпълнение от
същия и са кумулативно дадени, поради което задължението за предоставяне
на обезпечение противоречало на добрите нрави. Посочва се, че
обезпечението чрез банкова гаранция се явявало невъзможно за изпълнение
1
при вида и размера на заема, предоставен от ответника – ако ищецът бил в
състояние да уговори обезпечение от банкова институция в двоен размер на
получения кредит, оставало житейски необяснимо по каква причина би искал
кредитиране. Клаузата противоречала на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като
неустойката била необосновано висока и обезпечавала задължение с вторичен
характер. Неустойката оскъпявала допълнително кредита и била добавка към
възнаградителната лихва, поради което служела като сигурна печалба за
заемателя. Видно от погасителния план, тази неустойка била начислена още
със сключване на договора и била включена като част от погасителния план.
Твърди се заобикаляне на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
тъй като в договора не били вписани действителните правоотношения между
страните. Твърди се, че уговорките между страните, макар и вписани в
договор, а не в общи условия, не били индивидуално уговорени по смисъла на
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и били еднотипни, като заемателят не можел да влияе на
тях. Уговорената неустойка прехвърляла риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване оценка
платежоспособността на длъжника върху самия него и водело до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката
излизала извън типичните функции и заобикаляла закона – разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от ЗПК, защото вредите от невъзможност за събиране на
вземането се обезпечавали именно от мораторната лихва. Съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД непредставянето на обезпечение давало
основание да се иска незабавно цялото задължение, а в настоящия случай
санкцията била начисляване на неустойка, което навеждало на извода, че
липсвало реално намерение да се представя обезпечение или да се спазва
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД. Договорът не отговарял и на изискванията по
чл. 10, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Относно лихвения процент по договора
липсвало изрично посочване дали е фиксиран за целия срок на договора или е
променлив и липсвала посочена база за изчислението му (дали върху целия
размер на кредита или остатъка от главницата), липсвал посочен общ размер
на дължимата за срока лихва и съотношението с главницата. Оспорва се, че
договорът бил сключен в два екземпляра – по един за всяка от страните, и се
твърди, че бил с шрифт по-малък от 12. Направено е искане за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. По
отрицателния установителен иск за недължимост на възнаградителната лихва
е посочено, че договорът бил сключен с фиксиран лихвен процент. В чл. 4, ал.
1 и 3 от договора било предвидено правото на заемателя да бъде снабден с
всички документи относно обслужване на кредита. Твърди се, че с оглед
основния лихвен процент, определен от БНБ, била спазена разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В погасителния план били посочени размерът на лихвата
и сумата, която трябвало да бъде върната от заемателя. Към момента на
сключване на договора не била предвидена в законодателството горна
граница на размера на възнаградителната лихва по договорите за заем, поради
което се твърди, че същата била уговорена въз основа на разпоредбата на чл.
2
9 от ЗЗД, разходите и рисковете на финансовата институция, очакваната
добросъвестна печална, краткия срок на сключения договор и
необезпечеността му. При условията на евентуалност – ако ищецът е оттеглил
иска за установяване недължимостта на възнаградителната лихва, се
извършва признание на иска за нищожността на неустойката.
Съдът счита, че исковата молба се явява редовна, като с молба с вх. №
170907/15.06.2023 г., препис от която е получил и ответникът при връчване
на разпореждането за изпращане на препис от исковата молба, ищецът по
ясен и недвусмислен начин е заявил, че поддържа исковете за прогласяване
на нищожността за разпоредбите на чл. 5 и 11 от процесния договор и за
признаване недължимостта на сумите за неустойка и възнаградителна лихва.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът
намира, че е сезиран при условията на обективно съединяване с искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от
ЗЗП, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11, вр. 19, ал. 4 от ЗПК, и по чл.
124, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
- по исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - сключването на Договора
потребителски кредит № ./02.06.2021 г. със соченото в исковата молба
съдържание на оспорените клаузи и твърдените пороци в същите;
- по исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК - правния си интерес от
предявяване на исковата претенция за недължимост на посочените суми;
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже:
- по исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – да установи възраженията си, както
и индивидуалните договорености с ищеца;
- по исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК - наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно
обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ищеца
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.12.2023 г. от 10,40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и
уточнителните молби писмени доказателства, като отлага произнасянето по
приемането им като писмени доказателства за първо открито съдебно
заседание.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да завери за вярност с оригинала писмените
доказателства, приложени към исковата молба, на всяка страница с текст. При
неизпълнение в срок на указанията съдът ще остави без уважение искането за
3
приемането им като писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в искова молба задачи, както и на следните
служебно поставени задачи: Какви плащания са извършени в изпълнение на
договора за потребителски кредит, какви задължения са погасени с тях
(конкретно посочване на вид – главница, възнаградителна лихва, неустойка,
такси и др. под., и размер) и какъв е остатъкът на непогасените задължения
към датата на изготвяне на заключението?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Бонев.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от
450,00 лева, вносими от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, като указва на ищеца в
същия срок да представи доказателства за извършеното плащане.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок или в цялост на
указанията съдът ще отмени определението в частта, с която е допуснал
исканата от ищеца експертиза.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставените задачи и да се призове
за открито съдебно заседание след представяне на доказателство за внасяне на
депозита.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, като му предоставят всяка необходима
информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи
последиците на чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение:
ДА ПРЕДСТАВИ изрично пълномощно ЗА ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА в
полза на юрк. Ц., валидно към датата на подаване на отговора на
исковата молба - 15.09.2023 г., или в същия срок законните
представители на дружеството да потвърдят ЛИЧНО в писмена молба до
съда извършеното действие по признание на иска, доколкото
представеното към отговора пълномощно касае извършването на
процесуални действия, но не и по признание на ИСКА. При
неизпълнение на указанията в срок съдът ще приложи последиците по
чл. 101, ал. 3 от ГПК.
ДА ВНЕСЕ по сметка на СРС държавна такса в размер на 0,30 лева за
служебно изготвяне на препис от отговора на исковата молба и в същия
срок да представи доказателства за извършеното плащане. При
неизпълнение на указанията в срок и в цялост съдът ще се произнесе по
реда на чл. 77 от ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВИ препис от отговора на ответника и ДА СЕ ВРЪЧИ на
ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във
връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото, като те могат да вземат становище по него най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В
тази връзка указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на
спора. Към Софийския районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към
който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно, в
4
който случай на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на разноски
при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III” № 54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.***.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5