РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Русе, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500373 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
E., чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвало решението на
Районен съд-Русе по гр. д. № 2976/2021 г., в частта, с която са уважени исковете на М. Б. Г.
за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода 18.10.2019 г. до
25.05.2021 г. над сумата от 5979.08лв. до сумата от 11 381.01лв. и в частта, с която е
присъдена лихва за забава върху дължимото се възнаграждение за извънреден труд в размер
на 888.78 лв. Излага оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части и моли
то да се отмени, като се постанови ново, с което исковете на ищеца да се
отхвърлят.Претендира разноски.
Ответникът по жалбата М. Б. Г., чрез редовно упълномощен процесуален представител
оспорва основателността й, моли тя да не се уважава и претендира да му се присъдят
разноските за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата за допустима- подадена е от заинтересована страна по
спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество,
тя е неоснователна.
М. Б. Г. е работил при ответника по трудов договор на длъжността „шофьор на
автобус", с основно трудово възнаграждение в размер на ***.00 лв. Трудовото
правоотношение е прекратено на осн.чл. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 31.05.2021г. По
1
делото са събрани писмени доказателства и са приети две икономически експертизи, от
които е видно, че размера на дължимото брутно възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 18.10.2019 г. до 25.05.2021 г. вкл. е 11381.01лв. Вещото лице е изчислило
и размера на дължимата се лихва за забава върху тази сума.
Съгласно чл.262 КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение,
уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто за
работа през почивните дни /т.2/ и 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на
работното време /т.4/. Представените по делото доказателства сочат, че Г. е изпълнявал
трудовите си задължения при режим на сумирано изчисляване на работното време, въпрос
по който страните и не спорят. По тази причина за посочения брой работни часове
извънреден труд през почивните дни, на ищеца следва да се присъди трудово
възнаграждение, увеличено с 50 на сто съгласно чл.262 КТ, ал.1, т.4 КТ. При въведено за
определен период сумирано изчисляване на работното време, работодателят дължи
заплащане на положения извънреден труд за целия този период увеличено с 50 на сто. Във
всички случаи на работа – и при нормиран и при ненормиран работен ден, през
официалните празници, положеният труд се заплаща според уговореното, но не по малко от
удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор (чл. 262,
ал. 1, т. 3 и чл. 263, ал. 2 КТ), без значение дали се касае за извънреден труд или не (чл. 264
КТ ). За това, независимо, че в исковата молба не са посочени конкретно кои суми се
претендират за извънреден труд през официални празници и кои през останалите дни, то
районният съд позовавайки се на пълното и компетентно дадено заключение на вещото
лице, правилно е уважил иска до размерите посочени в заключението.
Дружеството работодател действително е оспорило приетите заключения, но не е
направило искания за назначаване на нова единична или тройна експертиза, а и предвид
пълнотата на заключенията, първоинстанционният съд също не е имал задължение да
допусне нова експертиза. Жалбоподателят не е представил доказателства за заплащане на
положения от Г. извънреден труд или за компенсирането му с почивки. По тази причина
правилно районният съд е приел, че ответникът дължи заплащане на положения извънреден
труд за периода и в размера определен от вещото лице.
Лихва върху дължимата помесечно сума за извънреден труд се дължи от първо число
от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение. От заключението на
вещото лице, кредитирано от съда, се установява, че натрупаната лихва, считано от падежа
върху всяка една от дължимите помесечно главници до датата на подаване на исковата
молба – 01.06.2021 г. е общо в размер на 888.78 лв.
При тези факти, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция следва да се
присъдят в полза на М. Б. Г..
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №456/17.04.2022г. на Районен съд-Русе по гр. д. №
2976/2021г. в частта, с която са уважени исковете на М. Б. Г. срещу „Е. за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 18.10.2019 г. до 25.05.2021 г. над
сумата от 5979.08лв. до сумата от 11 381.01лв. и в частта, с която е присъдена лихва за
забава върху дължимото се възнаграждение за извънреден труд в размер на 888.78 лв.
ОСЪЖДА „Е., със седалище и адрес на управление: гр.Р., бул. № *** да заплати на
М. Б. Г., ЕГН: ********** от с. Ю. обл.Р. №1 сумата от 1000.00лв.- разноски във въззивното
производство.
В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3