Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. В., .07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXIV - състав в открито съдебно заседание на трети
юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря Р.М.
като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.дело № 13056/2014 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от З.П. срещу Г.П. иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК за
прекратяване на сключения на 18.10.1997г. с акт 1423 граждански брак пред
длъжностното лице по гражданското състояние при Община В. без произнасяне по
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал.1 СК за предоставяне родителските права по отношение на
роденото от време на брака дете – Р. П. на майката, определяне режим на лични
отношения с бащата, иск по чл. 143 СК за заплащане на месечна издръжка в полза
на детето в размер на 600 лв., ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, иск по чл. 56, ал.1 СК за предоставяне ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. В., местност „С. Н.”, представляващо апартамент 3 на
трети етаж от сграда, изградена в поземлен имот XVI – 288, кв. 30, 21 –
микрорайон на гр. В. и иск по чл. 53 СК за възстановяване предбрачното фамилно
име на съпругата – С..
В исковата молба ищецът З.П. твърди,
че бракът му с ответника Г.П. е дълбоко и непоправимо разстроен. Твърдят се
следните брачни провинения: упражнено физическо и психическо насилие над
съпругата и детето, което е резултат от злоупотреба с алкохол и тежко психично
заболяване „биполярно афективно разстройство”, датиращо от преди 10 години,
придружено с еуфория, различни мании, депресии и меланхолии, както и последващ
отказ от лечение, както и настъпила фактическа раздяла през месец юни
2014г.
Настоява се упражняването на
родителските права по отношение на родено от брака дете Р. П., да се
предоставят на майката, а бащата да заплаща издръжка в претендирания размер от
600 лв. с оглед нуждите на детето, което към настоящия момент е на 16 години,
от учебници, помагала, дрехи, извънучилищни занимания по чужди езици.
Поддържа се още, че съпругата заедно с малолетното дете са
напуснали семейното жилище, находящо се на в гр. В., чието ползване желае да и
бъде предоставено.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г.П.
е депозирал писмен отговор, с който оспорва изложените от съпругата му
твърдения. Поддържа, че при съпругата му е констатирано заболяване на
щитовидната жлеза „Хашимото”, което е довело до трайни увреждания на психиката
й и раздвоение на личността. По същество желае съхраняване на брачното
правоотношение, противопоставяйки се на прекратяване на брака.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 18.10.1997г. в гр. В., Г.П. и З. С.,
са сключили граждански брак, за който е съставен акт № 1423/18.10.1997г. от
длъжностно лице по гражданско състояние при Община В. /л. 51/.
При сключване на гражданския брак, г
– жа С. е приела фамилното име на своя съпруг – П..
От брака си, съпрузите имат една
дъщеря - Р. П., родена на ***г., която към настоящия момент е на седемнадесет
години.
По време на брака, в режим на
съпружеска имуществена общност, съпрузите са придобили с договор за продажба от
07.08.2008г., обективиран в НА № 100, том VI, рег. № 13322, дело № 1100/2008г.
/л. 9/ недвижим имот, представляващ апартамент № 3, изграден на груб строеж,
находящ се в гр. В., местност „С. Н.” с площ от 97, 20 кв.м., ведно с избено помещение
№ 6.
Към настоящия момент Г.П. е петдесет
и две годишен. Съобразно неоспореното от страните и кредитирано от съда
заключение на комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза през
1982г. на г – н П. е поставена диагноза „Афективно разстройство” в манийно
състояние, а през 1985г. същият е снет от отчет.
През 2002г. при ответника е
диагностициран депресивен период, което е наложило лечение с антидепресанти за
период от 9 – 10 години и антипсихотици. Медикаментозното лечение при г – н П.
е било насочено към овладяване на депресивните и манийни фази на БАР,
емоционалните колебания и установяване на еутимия.
Преди 2012г. е регистриран суидицен
опис с прерязване на вените на китките. През 2012г. е проведено лечение на
констатирана алкохолна зависимост, като поводът за хоспитализация е било
понижено настроение, нарушен нощен сън, „чувство за оглупяване” и увеличена
алкохолна употреба.
Според експерта – психиатър при
афективните разстройства /циклофренни психози/ „Биполярното афективно
разстройство” /БАР/ основното нарушение на психиката е в настроението или в
афекта – към потиснатост или приповдигнатост. БАР се характеризира с две фази –
мания и депресия. Манийният епизод се характеризира с повишено настроение, усилено
подтици, ускорен мисловен процес и обусловената от тях психомоторна възбуда.
През този епизод, пациентите по лесно осъществяват познанства, по – лесно
злоупотребяват с алкохол, по – бързо вземат решения, без достатъчно обмисляне.
През този епизод се наблюдават свръхценни мисли за значимост, комбинативни
качества водещи до хипомания. Съзнанието за наличие на психично заболяване при
тези пациенти отсъства. Корекция в
поведението и настроението настъпва след лечение и е последвано обикновено от
светъл период, чиято продължителност зависи от множество фактори, но основно се
определя от адекватно поддържащо лечение. При т.нар. „гневна мания” лицата са
злобни, агресивни и жестоки.
В съдебно заседание вещото лице –
психиатър пояснява, че класическата триада при депресията – дестимия, хипобулия
и забавен мисловен процес, се характеризира с изявени с различна интензивност и
типични сомато – вегетативни промени. Пациентите са по – бавни, мудни с
усещане, че „са затъпели”, а в дълбока депресия се наблюдава т.нар. суицидно
поведение, съпроведено със суицидни мисли и актове – автосуицидни, насочени към
самите тях и разширени суицидни актове, насочени към околните.
Към момента на изготвяне на
заключението, г – н П. е в ремисия, което не налага непрекъснат надзор. Според
характера на фазите – депресивна или манийна и във връзка с нейната изразеност
могат да бъдат пР.гани медицински мерки в амбулаторни условия или предприето
лечение в стационар. Лечението с медикаменти при „афективните разстройства” се
провежда при преценка на наблюдаващ психиатър в ремисия. Последната може да
настъпи и спонтанно без медикаментозно лечение.
Според експерта – психолог, всеки от
двамата родители притежава родителски капацитет. И при двамата се наблюдава
авторитарен тип родителско поведение, съчетано с черти на либералния, т.е. и
двамата родители окуражават детето към самостоятелност, без да се снемат
ограниченията и контрола върху поведението на детето. Ограниченията са
съпроводени с многобройни обяснения, отнасяйки се толерантно към мненията и желанията
на Р. П..
Проследявайки динамиката на семейните
отношения, проведените интервюта с детето и неговите родители, резултатите от
изготвените тестове, очертават данни за по – добър родителски капацитет при
майката З.П., резултат от по – силната емоционална връзка майка – дете, по –
голямата привързаност към г – жа П., явяващ се родителя полагал преки и
непосредствени грижи за непълнолетното дете.
Вещото лице – психолог е категорично,
че между Р. и нейния баща е налице отчуждение, датиращо от години. Отделно
детето често е било свидетел на сцени, които са били причинени от заболяването
на г – н П., което е пораждало страх в по – ниска възраст, както за себе си,
така и за своята майка. Р. е споделила пред експертите, че докато е била малка
е обичала баща си много, но вече „не е същото”. Към настоящия момент, Р.
изпитва несигурност при контактите си с баща си. Държи по време на срещите им
да бъде придружавана от друго лице, с цел осигуряване на безопасността й. Според
експерта Р. е трайно отдалечена от емоционална принадлежност към родителския
обект – баща.
При г – жа П. действително е налице
т.нар. заболяване на щитовидната жлеза – „Хашимото”, но то не е дало никакво
негативно отражение върху нейната психика.
На осн. чл. 59, ал.6 СК, съдът е
постановил изслушване и на двамата родители, в съответствие и с ПП №
1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г. на ВС.
В хода на изслушването г – жа П.
излага, че поведението на г – н П., резултат на тежкото психично заболяване на
съпруга й, съпроводено с честа злоупотреба с алкохол, е превърнало живота й и
този на дъщеря й в „кошмар”, израз на което са многобройните закани и заплахи
за живота им, отправени по телефона по всяко време на денонощието,
посегателства върху нейни лични вещи, изгонването им от семейното жилище,
съпроводено с подмяна на бравата на вратата, поради което й през месец юни
2014г. е настъпилата и фактическа раздяла, като г – н П. е напуснал семейното
жилище.
Пред съда г – н П. декларира
желанието си, в името на роденото от брака дете, брачните отношения да бъдат
съхранени, считайки, че тежките периоди във взаимоотношенията с неговата
съпруга са характерни за всяко семейство, изключение от което не прави и създаденото
от съпрузите, което не е основание за прекратяване на брака с развод.
В съдебно заседание, проведено на
13.03.2015г., изслушана по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДт, Р. П. заявява, че от
момента на фактическата раздяла между родителите й от месец юни 2014г., е
виждала баща си три – четири пъти. При една от срещите им на 15 септември
2014г., г – н П. бил много пиян. По време на срещата извадил и предложил на
своята дъщеря и приятеля й наркотик „Пико”. Заявява още, че наркотици е
предлагал и на майка й. Запозната е със заболяването му. В съчетание с
лекарства, употреба на алкохол и наркотици проявите му стават жестоки,
агресивни, придружени с вулгарни изрази, насочени към нея с думите „ще останеш
сирак”, „ще пръсна мозъка на майка ти”.
Ангажираните от ищеца гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите – Юлияна Ганева и Женя Петрова
установяват следните релевантни за делото факти: през месец септември 2014г. г
– н П. и придружаваща го млада жена, оприличена от г – жа Ганева като
„магистралка” посетили помещението, в което Р. и майка й тренират аеробика и
фитнес. Освен в нетрезво състояние, г – н П. бил „надрусан” с наркотик, извод,
който свидетеля е направил както от забавените му движения, така и от думите
му, че „е преоткрил света….., нищо не му
трябва и е много щастлив, че Господ е пуснал от горе кокаина и жените”. По
време на тренировката се държал грубо и обиждал жена си и останалите клиенти с
думите „Къде ходиш мръстницо, курво”, а към детето се отнесъл пренебрежително.
Показанията на г – жа Петрова,
трудово ангажирана в дружество, собствено на сестрата на г – н П., установяват,
че често заради заболяването му, на работното й място, ответникът обиждал
съпругата си, наричайки я „вещица”, от което тя била подтисната, изнервена,
изтормозена и драстично отслабнала. През 2014г. при посещение в хранителния
магазин, в който свидетеля работи, г – н П. имал неадекватно поведение.
Споделил, че е велик човек и предложил на свидетеля да се включи в конкурс за
красота. От г – жа П. узнала, че съпрузите са разделени от месец юни 2014г., а
през месец септември същата година, г – н П. подменил бравата и възпрепятствал
достъпа им до семейното им жилище.
Показанията на водения от ответника
свидетел – Кристина Кулева установяват, че през 1998г., когато страните
сключили граждански брак, г – н П. бил много щастлив, отнесяки се отговорно към
създаването на семейство. Участвал активно в сватбеното тържество, с което
изразил сериозното си намерение и отговорност в създаването на семейство, а по
– късно полагал всички необходими грижи за съпругата и дъщеря си.
В периода от 1998г. до настоящия
момент, г – жа Кулева не е трудово ангажирана в дружество, собствено на
ответника и живее в гр. Несебър, поради което срещите им се осъществяват рядко,
около 5 – 6 пъти за целия период. Категорично заявява, че г – н П. не е
употребявал наркотици, не е злоупотребявал с алкохол, винаги умерено и при
провеждане на мероприятия.
Когато консултанския му бизнес се разраснал
включил съпругата си и нейни родните в други дружества, осигурявайки им значително
доходи.
Показанията на Живко Х. установяват,
че през 2007г., след завръщане на семейството в България от испания, съпрузите
осъществили среща със съпругата на свидетеля в качеството й на педагог, с оглед
кандидатстването на Р. П. в гимназия и напредване с езика и учебните предмети.
Според свидетеля и двамата родители били ангажирани с образованието на своето
дете. Подхождайки отговорно към Р., баща й я подготвял по математика преди
кандидатстването й в гимназия. В периода около 4 – 5 месеца през 2007г., често
посещавал съпрузите в дома им, описвайки отношенията им като нормални. За лични
проблеми никой от тях не е споменавал.
Съобразно изготвеното актуално социално
проучване се установява, че от месец септември 2014г., г – жа П. и роденото от
брака дете, са се установили да живеят в жилище, собствено на бабата по майчина
линия на Р. П. /л. 50/.
Контролиращата страна е изразила
становище, че в интерес на детето е то да бъде отглеждано от своята майка, а
при определяне режима на лични отношения на Р. с баща й, следва да се съобрази неговото
здравословно състояние.
Въз основа на ангажираните писмени и гласни доказателства съдът приема,
че брачните отношения са дълбоко и непоправимо разстроени, в следствие на обективни
факти от живота на съпрузите, каквито са психическото заболяване на г – н П., невъзможността същото да бъде контролирано в
стадия на манията, през който същият е упражнявал спрямо съпругата си
психическо насилие и настъпилата през месец юни 2014г. фактическа раздяла. По
между им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и
близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за
семейството и дома.
Фактът, че психическото заболяване „Биполярно афективно разстройство” е
останало неконтролириуемо в стадия на манията, съпроводено с употреба на
алкохол, наркотици и насилие, което е влошило драстично отношенията между
съпрузите, се установява безспорно от ангажираните гласни доказателства на
водените от г – жа П. свидетели, които са плод на преки и непосредствени
впечатления относно състоянието на г – н П..
Съдът цени и показанията на Кристина Кулева относно желанието на съпруга
да създаде свое семейство и грижите, които е полагал за него, но свидетелят не
разполага с преки впечатления за отношенията между съпрузите след 1998г.
Показанията на г – н Х., съдът намира за достоверни, но изградени само въз
основа на няколко посещения в дома на съпрузите за период около 4 – 5 месеца, а
след това на база делови отношения единствено с г – н П..
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и
самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът
им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
II. ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕТЕТО Р.:
Р. П. е родена на ***г.
и към датата на постановяване на настоящото решение е на 17 г.
От обсъдените
по-горе доказателства и по изложените вече съображения съдът намира, че в
интерес на детето е до навършване на пълнолетие упражняването на родителските
права да бъде предоставено на майката с оглед обстоятелството, че преди и след
фактическата раздяла преди и непосредствени грижи е полагала именно г – жа П.,
силната емоционална връзка и дълбоката привързаност и сърдечните отношения между
нея и детето.
Настоящият състав на
съда намира, че промяната в привичките и установения порядък в живота на детето
в оставащите десет месеца до навършване на пълнолетие, по-скоро биха довели да
дискомфорт и стрес.
На бащата Г.П. следва
да бъде определен режим на лични отношения с детето Р., като той ще може да я
вижда всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 12. 00 ч. до 16.00 ч.,
както и на рождения ден на бащата от 12.00 ч. до 20.00ч., на двадесет и шести
декември от 12.00 ч. до 20.00ч., както и в деня преди рождения ден на детето
отново от 12.00 ч. до 20.00ч.
Този режим на лични
отношения би подпомогнал от една страна процеса на възстановяване на отношения,
основани на доверие, сигурност и разбирателство между детето и неговия баща, а
от друга би стимулирал г – н П. в предприемане на адекватни мерки относно
овладяване на заболяването, съпътстващо целия му живот.
III.
По въпроса за издръжката на детето:
При определяне размера на дължимата
издръжка съдът винаги изхожда от възрастта и потребностите на детето и
възможностите на родителите.
През учебната 2014/2015г. Р. П. е
била записана като редовна ученичка в 10 „е” клас в IV ЕГ „Фредерик Жолио – Кюри”, съгласно
служебна бележка АСД – 1831/20.10.2014г. /л. 53/.
През цялата учебна година Р. се е
обучавала в Образователен център „Британика” по програмата /ниво „English
File Upper – Intermediate”,
съгласно договор за обучение VNSE – 2015 – 025599/14.01.2015г. /л. 55/ при такса за обучение в
размер на 378 евро, чиято първа вноска е заплатена по издадена фактура №
172081/14.01.2015г., придружена с касов бон от същата дата /л. 57/.
В периода от месец август 2014г. до
25.02.2015г. Р. е посещавала тренировки по аеробика и пилатес, за които е била
заплащана месечна такса от 72 лв. /л. 54./.
Съобразно договор за организирано
пътуване, през зимната ваканция Р. е била на зимен лагер в хотел „Р.”, Боровец,
чиято цена е нила 250 лв. /л. 59 и л. 60/.
За уроци по пеене и солфеж за периода
от 28.09.2014г. до 28.02.2015г., е заплатена сумата от 580 лв. /л. 62 – 63/.
През месец май 2013г. Р. е заела второ място на радиоконкурса „Обичам те,
море”, съвместна проява на ММФ „Море и спомени” – В., БНР Програма „Х.” и Радио
В. /л. 75/.
За установяване възможностите на г –
н П. да заплаща претендирания размер издръжка от 600 лв., са ангажирани писмени
доказателства - фактури за периода от
месец януари 2014г. до месец март 2015г. установяващи заплатен в полза на г – н
П., в качеството му на съдружник в „Симона 04” ООД /л. 77 – л. 98/, дивидент в
общ размер на 30 003, 39 лв. или средномесечно в размер на 2000, 23 лв.
Дружественият дял е дела от
имуществото на дружеството с ограничена отговорност, чиито размер се определя
съобразно дела на съдружника в капитала, ако не е уговорено друго и се изплаща
само по решение на общото събрание.
Други доказателства установяващи
получаване на постоянни доходи не са ангажирани.
С оглед данните съдържащи се в
изготвения доклад от ДСП „В.”, г – жа П. е трудово ангажирана, чиито месечни
доходи възлизат на сумата от 600 лв.
Съдът като съобрази, обичайните
потребности на детето от облекло, храна, лични консумативи, разходи за учение
/пособия и уроци/, транспорт, разходи за телефон, концерти и прочие, намира, че детето Р. се нуждае от
месечна издръжка в размер на 500 лв., от която
350 лв. следва да бъде заплащана от бащата, а 150 лв. от майката, която
следва да бъде заплащана считано от датата на влизане в сила на решението, с
падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
За разликата над сумата от 350 лв. до
пълния претендиран размер от 600 лв., предявеният иск за издръжка на
непълнолетното дете Р. П., следва да бъде отхвърлен.
При формиране на изводите си за възможностите на
всеки родител да дава издръжка, съдът съобрази доказаните и неспорни факти по
делото, а именно, че и двамата родители реализират приходи, а тези на бащата
имат непостоянен характер, чиито размер на дивидента е обусловен от дела в капитала на съдружника в
„Радост 04” ООД и решение на общото събрание за неговото изплащане.
Така определеният размер на издръжка
би удовлетворил потребностите на детето, така както, ако родителите не бяха разделени.
IV.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Между страните не се спори и съдът
приема за установено, че семейното жилище е придобито по време на брака по
възмезден начин. Състои се от входно антре, спалня, детска стая, баня – тоалет,
тоалет, дневна и две тераси.
Не се спори, че ползването на
жилището е невъзможно едновременно от двамата съпрузи – предвид
междуличностните отношения и обема на имота.
За да прецени, на кого от двамата
следва да бъде предоставено за ползване, съдът съобрази критериите по чл. 56,
ал. 1 и ал. 5 СК.
Упражняването на родителските права
спрямо роденото от брака дете Р. е предоставено на майката. Това налага и
съвместното живеене на детето с майката, която ще полага и непосредствени грижи
за отглеждането и възпитанието на детето. Интересът на детето налага то и
майката да живеят в семейното жилище.
Не е спорно, че съпругата няма друго
жилище, поради което претенцията на З.П. по чл. 56, ал.1 и ал. 5 СК, следва да
бъде уважена.
Отделно, ответникът не е предявил
небрачен иск за предоставяне ползването на семейното жилище на него. По този
въпрос съдът се произнася служебно само, когато това е в интерес на децата.
Упражняването на родителските права спрямо детето Р. не е предоставено на
бащата. Дори претенцията на ищцата да беше неоснователна, жилището не може да
бъде предоставено на съпруга само за негово ползване, тъй като не е сезирал
съда с подобно искане, а служебна намеса на съда е недопустима.
V. ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
Видно от акта за гражданско състояние, при
сключване на гражданския брак, ищцата е приела фамилното име на съпруга си.
Нормата на чл.53 от СК предвижда, че
съпругът, който е приел фамилното името на другия съпруг може да възстанови
съществуващото си такова преди брака.
Или съдът постановя промяна във фамилното
име при прекратяване на брака, само ако е налице искане, изхождащо от съпруга,
приел чуждата фамилия, в противен случай, той запазва брачната си фамилия /Решение № 245 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1058/2011 г., IV г. о., ГК/.
Случая няма такова искане от ищцата, поради
което същата следва да носи брачното си фамилно име С..
По
разноските:
Предвид изхода на спора на основание Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от
28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса
в размер на 50 лв., която следва да се внесе от страните по равно, като
ответникът Г.П.
следва да бъде осъден за държавна такса за издръжката в размер на 140 лв.
Разноски в полза на З.П. не
се дължат разноски, тъй като се понасят от виновния съпруг, а съдът не е бил сезиран с искане за произнасяне по въпроса за вината за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между Г.Д.П., ЕГН ********** и З.К.П., ЕГН **********,
сключен на 18.10.1997г. пред
длъжностното лице по гражданско състояние при Община В., за което е съставен акт
№ 1423 за граждански брак поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Р. Г. П., ЕГН **********
на майката З.К.П., ЕГН **********, на осн.
чл. 59, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между Г.Д.П., ЕГН ********** и Р. Г. П., ЕГН **********
по следния начин: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 12.00 ч.
до 16.00 ч., както и на рождения ден на бащата от 12.00 ч. до 20.00ч., на
двадесет и шести декември от 12.00 ч. до 20.00ч., както и в деня преди рождения
ден на детето отново от 12.00 ч. до 20.00ч., на осн. чл. 59, ал.2 и ал.3 СК.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на Р.
Г. П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител З.К.П., ЕГН **********
сумата от 350 лв. /триста и петдесет
лева/, представляваща месечна издръжка, считано от деня на влизане в сила
на съдебното решение с падеж до пето число на месеца, за който се дължи до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 2 СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 350 лв. до пълния предявен размер от 600 лв.
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент № 3, находящо се в гр. В., местност „С. Н.”,
ет. 3 на З.К.П., ЕГН **********, на осн. чл.56, ал.1 и ал. 5 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата З.К.П. да носи предбрачното си фамилно име – С., осн. чл.53 СК.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – В. държавна такса в размер на
25 лв. /двадесет и пет лева/, на
осн. чл. 6, т. 2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА З.К.П.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – В. държавна такса в размер на
25 лв. /двадесет и пет лева/, на
осн. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – В. държавна такса в размер на
140 лв. /сто и четиридесет лева/, на
осн. чл. 7, т. 2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване Окръжен
съд - В. в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: