Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1568/3.10.2023г.
гр. Пловдив, 03.10.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XVIII състав в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 481 по
описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Е.П. – М., ЕГН **********, с
адрес *** против, против РА № Р-16001621001187-091-001/09.09.2021 година издаден от инспектор по приходите при ТД на
НАП град Пловдив, потвърден и изменен с решение № 624/02.12.2021 година на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив, в частта на:
-допълнително установени дължими суми за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 286,98 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 34,76лв.
-допълнително установени дължими суми за довнасяне за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 9,00 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 4,90 лв.; за 2016 г. в размер на 152,43
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 67,46 лв.; за 2017 г. в размер на
589,83 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 201,21 лв.; за 2018 г. в
размер на 78,05 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 18,71 лв.; както и допълнително установени ЗОВ
(авансови вноски и вноски за годишно изравняване) както следва: за 2016 г.
(авансови) ДОО в размер на 645,12 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
332,65 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 252,00 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 129,94 лв. и ЗО в размер на 235,20 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 119,87 лв.; за 2017 г. (авансови и за годишно изравняване) ДОО в
размер на 1 111,98 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 453,01 лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 402,89 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 157,61
лв. и ЗО в размер на 497,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 191,19
лв.; за 2018 г. (авансови) ДОО в размер на 226,44 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 79,44 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 76,50 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 26,83 лв. и ЗО в размер на 122,40 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 42,95 лв. и за 2019 г. (авансови и за годишно
изравняване) ДОО в размер на 392,17 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
76,05 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 132,49
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 25,69 лв. и ЗО в размер на 211,98
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 41,11 лв.
Жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен и иска
неговата отмяна. Твърди се незаконосъобразност на РА в неговата цялост, като се
сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от
извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и
обстоятелства, респ. доказателства за тях. Конкретно в жалбата се излагат
аргументи, за неправилното провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122
от ДОПК, тъй като не е доказано по несъмнен начин проявлението на посочените от
ревизиращия екип обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. В жалбата подробно са изложени твърдения относно
налични парични средства при нея и съпругът ѝ към началото на ревизирания
период, с посочване на източник спестявания и дарения от роднини, направени за
сватбеното тържество, състояло се през 2012г. Направени са конкретни възражения
за неточност в изчисленията на паричния поток чрез изключване от приходната
част на сумата от 30 000 лв. и чрез включване в разходната част за 2018г.
на сумата от покупката на апартамент, която покупка по съществото си е прикрито
дарение и парична сума не е заплащана на продавачите. Направено е и възражение за недължимост на ЗОВ
(авансови и за годишно изравняване), тъй като не е установено, че се касае за
осигурителен доход от трудова дейност. Иска
отмяна на обжалвания РА.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП“ –
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт
Р., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото
писмена защита.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните
по делото, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред
контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил и
изменил в отделни негови части. Така постановеният от Директора на Дирекция
Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при
наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Ревизията е образувана със ЗВР № Р-16001621001187-020-001 от
26.02.2021г. (лист 537), с която е възложено да се обхванат задължения за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г., за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г., ЗО за самоосигуряващи се за периода
от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., ЗО за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ДОО за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., ДОО за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., УПФ за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. и УПФ за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г. Издадени са последващи ЗИЗВР №
Р-16001621001187-020-002/07.06.2021г.(лист 398), №
Р-16001621001187-020-003/02.07.2021г.(лист 96) и №
Р-16001621001187-020-004/21.07.2021г.(лист 75) от същия орган по приходите,
като срокът на ревизионното производство е удължен до 05.08.2021г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по
чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите, съгласно
представени по делото заповед №№ РД-09-2433/16.12.2019 г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив, изменена включително със заповеди №№ РД-09-1600/08.10.2020
г. и РД-09-849/10.05.2021 г. (л. 534 – 538, л. 546 – 547 и л. 550 – 550 гръб).
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, определен да
изпълнява функциите на ръководител на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“,
съгласно представени по делото заповед № РД-09-2428/13.12.2019 г., изменена
включително със заповед № РД-09-1602/08.10.2020 г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив.
Въз основа на събраните доказателства е съставен РД
№Р-16001621001187-092-001/19.08.2021 г., връчен на 23.07.2021 г., срещу който
няма депозирано възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК.
В хода на производството, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, е
издаден Ревизионен акт №Р-16001621001187-091-001/09.09.2021 г. от орган по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който са определени подробно описаните
по-горе задължения на ревизираното лице. Връчен е на РЛ на 16.09.2021 г.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и от компетентните органи в
кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред
директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155
ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 624/02.12.2021 г., с което е счел
същият за законосъобразен в потвърдената и изменената част.
При така установеното, съдът намира, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено следното.
Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като
органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2,
т.4 и т.7 от с. к.
Ревизията е предхождана от две проверки за установяване на
факти и обстоятелства, документирани съответно с протоколи №№№
П-16001620126020-073-001/30.10.2020 г., ПФ-16001620000588-073-001/25.02.2021 г.
и Р-16001621001187-ППД-002/08.06.2021 г. Събраните при проверките доказателства
са приобщени надлежно към доказателствения материал по ревизионното
производство.
Жалбоподателката М. е местно физическо лице по смисъла на
чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за
доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години,
попадащи в обхвата на ревизията. Същата няма регистрация като едноличен
търговец и не е участвала в търговски дружества. Органите по приходите са
установили, че лицето не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните
периоди. М.Е.П.
- М. е семейна - съпруг П.Р.М. и има две деца.
Органите по приходите установяват, че ревизираното лице е
работила по трудови правоотношения като хигиенист в „Щастлива Звезда“ ЕООД с
ЕИК *********. Констатирано е, че М. М. е получила доходи по трудов договор за
2015 г. в размер на 1 319,08 лв., за 2016 г. - 338,06 лв., за 2017 г. - 904,86
лв., за 2018 г. - 1 086,25 лв. Освен това лицето е получавало обезщетения от
НОИ за безработица.
Също така, на основание чл. 37, ал. 2 и 3, чл. 53 и чл. 56,
ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на
документи и писмени обяснения, които имат отношение към източниците и размера
на доходите ѝ, както и направените разходи за издръжка на лицето,
притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи,
банкови сметки и депозити, вземания от трети лица за ревизирания период.
Изискани са документи и обяснения за изпратените стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД
и получените парични средства чрез куриерската фирма с наложен платеж. От
страна на лицето са представени документи - служебни бележки за доходите по
трудови правоотношения,
копия на нотариални актове, справки и други. В представени от нея обяснения е
посочено, че през периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. инцидентно е
извършвала продажба на стоки - маратонки и други стоки чрез наложен платеж чрез
куриерското дружество „Еконт Експрес“ ООД, но не съхранява никакви документи.
Посочва, че е закупувала стоките от пазари и ги е продавал с 10 % надценка.
Относно установените задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на
ЕТ
При ревизията е установено, че през 2019 г. М.Е.П. - М. е
изпращала куриерски пратки и получавала парични суми чрез наложени платежи и
пощенски парични преводи чрез куриерско дружество „Еконт експрес“ ООД. По
отношение доставките на стоки са депозирани писмени обяснения, че се касае за
инцидентни продажби на стоки (спортни стоки и маратонки), закупувани от пазари
и продавани с надценка от 10%. Не може да предостави документи за закупуването
на стоките, тъй като не ги съхранява. Не може да предостави и справка за
продадените стоки, тъй като отново не съхранява документи.
Въз основа на декларираните данни е изискана допълнителна
информация от куриерска фирма „Еконт“ ООД, при анализ на която е установено, че
М.Е.П. - М. е изпратила пратки със стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД и е получила
парични средства чрез наложен платеж и парични преводи за 2019 г. общо за 10
760 лв. При ревизията е установено, че през 2019 г. са изпратени пратки на
стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД от С. Р.М., С.А.М. и Коста Д. Николов, но като
получател на паричните средства фигурира М. М.. Констатирано е, че през 2019 г.
ревизираното лице е получило суми чрез наложен платеж с изпращач на пратките С.
Р.М., С.А.М. и Коста Д. Николов общо в размер на 18 388 лв. На Коста
Николов, посочен като изпращач на пратките е извършена проверка, документирана
с протокол. При проверката лицето отрича да е изпращал пратки, да е получавал
парични средства от куриерската фирма и да е извършвал търговска дейност. Коста
Николов твърди, че през този период е пребивавал в Германия. На С.А.М. е
извършена проверка, но същият не е открит и не е представил обяснения и
документи.
За М. М. с РА от извършваната дейност като търговец са
определени реализирани укрити приходи за 2019 г. общо в размер на 29 148,00 лв.
Относно разходите във връзка с укритите приходи органите по приходите са
определили техния размер въз основа на декларираната от М. М. надценка от 10 %.
Определени са разходи за 2019 г. в размер на 26 498,16 лв.
С оглед изложеното, облагаемият доход на ревизираното лице
от извършваната дейност като търговец за 2019 г. е определен като равен на
установените при ревизията укрити приходи, намалени със съответстващите
разходи. Годишната данъчна основа за доходите от дейност като ЕТ е определена,
като установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ.
За 2019 г. органът по приходите е определил облагаеми доходи
от продажба на стоки в размер на 2 649,82 лв. и дължими ЗОВ (авансови и за
годишно изравняване) общо за 736,64 лв. С РА е определена годишна данъчна
основа за доходите от стопанска дейност като
ЕТ в размер на 1 913,18 лв. и дължим
годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 286,98 лв.
Относно установените задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
През ревизирания период са установени извършени
разпоредителни сделки с недвижими имоти и МПС, както следва:
-с нотариален акт от 25.05.2017г. е закупен недвижим имот –
апартамент в гр. Пловдив, ул. „Острец“ № 1, бл. 4613, вх. Б, ет. 1, в режим на
СИО за сумата от 9 900лв., заплатена изцяло в деня на подписване на нотариалния
акт;
-с нотариален акт от 31.01.2018г. е закупен недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Варвара“ № 25, бл. 4017, вх. Ж, ет.
3, ап. 8, в режим на СИО за сумата от 9 800лв., заплатена изцяло в деня на
подписване на нотариалния акт.
През ревизирания период органите по
приходите са констатирали, че РЛ в режим на СИО е придобило през 2015г. лек
автомобил, който е продаден в рамките на следващите 12 месеца на цена,
по-висока от покупната. За извършената продажба не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Размерът на облагаемият доход е определен като положителна разлика между
продажната цена на автомобила и цената на придобиване в размер на 200 лв. =
1 200 лв. – 1 000 лв., като за жалбоподателката е определен облагаем
доход в размер на 100 лв. (1/2 от 200 лв.). Определена е данъчна основа за
облагане по чл. 34 от ЗДДФЛ, като доходът по чл. 33 от ЗДДФЛ в размер на 100 лв.
е намален с нормативно признати разходи в размер на 10% (10 лв.). Върху
данъчната основа в размер на 90 лв. е изчислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
в размер на 9 лв.
В хода на ревизията и на
предхождащите я проверки М. е декларирала, че към 01.01.2014г. тя и съпругът
ѝ разполагат с налични парични средства в брой в размер на 30 000
лв., които са с произход спестявания и дарения, извършени от роднини и приятели
на сватбеното им тържество, състояло се през 2012 г., част от които в размер на
15 000 лв. са дарение от баба ѝ. При извършена проверка в ИС на НАП
е констатирано, че за периода от 2010 г. до 2013г. съпрузите М. са реализирали
доходи с установен източник в сравнително малки размери – 5 455,76 лв. за М.
и общо 6 926,55 лв., като същевременно на 30.11.2012 г. са закупили
идеални части от поземлен имот за сумата от 9 000 лв. Извършена е и
проверка относно лицето Д.Р. П., баба на М. М., при която е установено, че
същата е пенсионер, считано от 2000 г. и не е реализирала доходи от други
установени източници след това. Същото се отнася и за Мехмед Алим, дядо на М. М.,
който е пенсионер, считано от 2003г., не е реализирал доходи с установени
източници след това и е закупил МПС през 2006г. Направен е извод, че нито
лицето, посочено за дарител разполага с парични доходи с установен източник,
които да му позволят да спести сумата в размер на 15 000 лв., нито РЛ не
разполага с налични парични средства в брой в декларираните размери,
включително и с произход дарение по повод сватбеното му тържество. Прието е, че
М. разполага към 01.01.2014г. с налични парични средства в брой в размер
на 5 000 лв.
В резултат на извършения анализ и
изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи
и доказани приходи на РЛ, ревизиращият екип е установил наличие на
предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 (неподадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ), чл.
122, ал. 1, т. 2 (налице са данни за укрити приходи или доходи) и т. 7 от ДОПК
(декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период) от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по
реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е
връчено уведомление и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Установено е
превишение на направените разходи над декларираните и получени от М. доходи за
2016г. със сумата в размер на 2 824,68лв.; за 2017г. със сумата в размер
на 8 057,81лв. и за 2018г. със сумата в размер на 1 205,86лв.
Несъответствието за 2016 г., 2017г. и 2018г. се дължи основно на извършени
разходи за придобиване на недвижимо и движимо имущество, включително МПС.
След тези констатации органите по
приходите са приели за облагаем доход с неустановен произход установените
несъответствия за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Недостигащите парични средства,
посочени по-горе, са приети за доходи с неустановен източник, върху които са
дължими вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (авансови за 2016 г. и 2018 г. и
авансови и за годишно изравняване за 2017 г). Изчислена е данъчна основа по чл.
122 от ДОПК за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като доходът с неустановен произход
е намален с вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК. Така, за 2016 г. е определена годишна данъчна основа в размер на 1 714,91
лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 171,49 лв. Удържан
данък в размер на 19,06 лв. Допълнително определен ревизионното производство
данък - 152,43 лв.; за 2017 г. е определена годишна данъчна основа в размер на
6 610,32 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 661,03 лв.
Удържан данък в размер на 71,20 лв. Допълнително определен с ревизионното
производство данък - 589,83 лв.; за 2018 г. е определена годишна данъчна основа
на доходите в размер на 2 352,81 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в
размер на 235,28 лв. Удържан данък в размер на 157,23 лв. Допълнително
определен с ревизионното производство данък - 78,05 лв.
Относно КСО и ЗЗО
В
хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че за
периода 01.01.2016 г. - 31.12.2019 г. РЛ не е декларирало извършване на стопанска
дейност и няма регистрация като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4,
ал. 3, т. 1, 2 или 4 от Кодекса за социално осигуряване. За ревизирания период
задълженото лице има сключени трудови договори с „Щастлива звезда“ ЕООД, ЕИК
********* и подадени данни за осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗ0 за периода м. 11.2016 г. - м 02.2017 г. и
м.11.2017 г. - м.12.2019 г. Няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
ревизираните години. М. е подала декларации обр. 7 с данни за възникване на
задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен
доход по реда на чл. 40, ал. 5 от 330 за ревизирания период от 01.01.2016г. до
02.11.2016г. и от 01.03.2017 г. до 02.11.2017 г. Декларираните здравноосигурителни
вноски са внесени.
В
процесното ревизионно производство, въз основа на събраните доказателства и извършен анализ органите по приходите са
приели, че за ревизирания период за РЛ са налице данни за укрити приходи или
доходи от дейност като ЕТ /чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК/ за м. 05.2019 г.; м.
06.2019 г.; м. 08.2019 г. и м. 09.2019 г., за които задълженото лице не е
подало декларация, както и е установено несъответствие между направените от М.Е.П.-М.
разходи и декларираните и/или получените приходи/ доходи /чл. 122, ал. 1, т. 7
от ДОПК/ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Въз основа на констатираните
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и на основание чл. 124 ал. 1 от с. к.,
на лицето е връчено уведомление, с което е уведомено, че осигурителният доход,
върху който се дължат ЗОВ, ще бъде определен по реда на чл. 124а от ДОПК във
връзка с чл.122 – 124 от с.к. От органите по приходите е определен облагаем
доход, както следва: за 2016 г. в размер на 2 824,68 лв.; за 2017 г. в размер
на 8 057,81 лв. и за 2018 г. в размер на 1 205 лв., върху който са
изчислени дължими авансови ЗОВ за 2016 г. и 2018 г. и авансови ЗОВ и ЗОВ за
годишно изравняване за 2017 г.
В съдебното заседание на
22.03.2023 г. е прието заключение по назначената съдебно-графологична
експертиза /СГрЕ/, изпълнено от вещото лице М.С., прието без възражения от
страните. В изпълнение на поставените задачи вещото лице посочило, че след
преглед на материалите по делото се установява, че в т. III от л. л. № № 2 гръб, 6, 8, 9, 11, 13,
14 гръб, 16 гръб, 18, 20 гръб, 22, 23, 25, 27 28 гръб, 30 (номерирани от
процесуалния представител на ответника) положените подписи са от М.Е.П. – М..
За всички останали изследвани подписи, не се е установило необходимата
съвкупност както от съвпадения, така и от несъвпадения, поради което не може по
безспорен начин да се установи дали изследваните подписи са изпълнени или не от
жалбоподателката.
В съдебното заседание на 29.05.2023 г. са
депозирани показания на свидетелката Д.Р. П., баба на жалбоподателката М. М..
Съгласно показанията на свидетелката на сватбеното тържество на внучка и, което
се състояло през лятото на 2012 г. П. и дарила сумата в размер на 15 000 лв.
Паричната сума е с произход нейни спестявания и спестявания на нейния съпруг,
който е починал. П. е закупила акции от „Бирена фабрика“, които в последствие
продали.
На сватбеното тържество на внучката ѝ
присъстващите дарявали пари на младоженците. Обикновено в тетрадка се записва
кой от гостите какви пари е дарил на младоженците. В съдебното заседание
пълномощникът на жалбоподателката представи копие от този тефтер.
В съдебното заседание на 07.09.2023 г. е
прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от
вещото лице П.Т., с направено възражение за необоснованост от процесуалния
представител на ответника по отношение на Вариант №2 от изчисления паричен
поток. След анализ на представени по делото писмени доказателства вещото лице е
извършило преизчисление на паричния поток за периода 2015 г. – 2019 г.,
съобразно поставените от жалбоподателката задачи, с включване в приходната част
на определени суми и включване в приходната, съответно разходната част на
изчислени укрити доходи от дейност като ЕТ и съответстващите им разходи,
съобразно заключенията на СГрЕ. Като начално салдо на парични средства към
01.01.2015 г. е включена паричната сума в размер на 30 000лв., представляваща
декларираните като налични парични средства в брой при съпрузите М. преди
началото на ревизирания период. При направените изчисления, не е установено
превишение на разходите над доходите с установен източник за 2017 г., съответно
е посочен различен размер на превишението на разходите над доходите с установен
източник за 2018 г. Извършени са и преизчисления на дължимите данъци и ЗОВ по
методиката, използвана от ревизиращия екип.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Основните възражения на жалбоподателката са в
няколко насоки: относно неправилно посочена парична сума като начално салдо към
01.01.2014 г.; неправилно третиране на посочени в жалбата парични средства като
разход, включително двукратното им включване в паричния поток на ФЛ, с
посочване на различни основания за това.
По отношение приетия от ревизиращия екип
размер на началното салдо на М., следва да бъдат изложени следните аргументи:
твърденията на жалбоподателката са в насока, че към 01.01.2015 г. тя и съпругът
ѝ са разполагали с парична сума в брой в размер на 30 000 лв. Като
източник на този доход са посочени дарения от баба ѝ Димитрийка П. в
размер на 15 000 лв. и дарения в общ размер на 15 000 лв., в т.ч. и
злато по повод тържество (сватба), провело се на 23.06.2012 г.
В тази връзка следва да бъде съобразено
следното: посредством депозираните писмени обяснения и свидетелски показания от
лице, пряко заинтересовано от изхода на делото (бабата на М.) не се опровергава
констатацията за наличност на парични средства в брой към 01.01.2015 г. Към
момента на извършване на двете проверки и ревизионното производство са налице
единствено декларативни твърдения на лица за извършени дарения по повод сватбено
тържество, което се е провело през 2012 г. Следва да бъде отбелязано и
обстоятелството, че организирането на празненство несъмнено е свързано с
разходи, които биха се покрили изцяло или частично от направените дарения. В
случая, не са изложени никакви твърдения за разходи, направени по сватбеното
тържество, а само декларативни твърдения, че са присъствали около 500 гости.
Едва в хода на съдебното обжалване е представена като доказателство т.нар.
„тетрадка“, в която, според твърденията на жалбоподателката, са записани
направените от гостите дарения. Настоящият съдебен състав намира, че
„тетрадката“ не представлява частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК,
най-малкото защото е с неясно авторство. Не може да се третира и като носител
на информация в твърдения от РЛ смисъл, тъй като в нея са направени множество
зачертавания на изписан текст и неясни отбелязвания.
По отношение направеното дарение от Димитрийка
П., както беше отбелязано по-горе в настоящото решение, в хода на проверките и
на ревизията не са представени доказателства за източника на дохода, който е в
значителни размери. Поради непредставянето на такива доказателства е извършена
проверка на дарителката чрез декларирани данни в ИС на НАП, при която е
констатирано, че същата е пенсионер, считано от 2000 г. и получава единствено
доход от пенсия. Едва в хода на съдебното обжалване са представени
доказателства за доход с източник продажба на акции в „Каменица“ АД и изплатени
суми от закрит срочен влог от покойния ѝ съпруг. Несъмнено, се касае за
сума с установен произход, но не са представени доказателства, че същата
надвишава 20 000 лв., т.е. дали дарителката разполага с достатъчно парични
средства в брой с изяснен произход, че да предостави част от тях като дарение
на внучката си. От представените по делото писмени доказателства (договор за
срочен влог, операционна бележка и удостоверение за притежавани акции) може да
се направи извод, че съпругът на Димитрийка П. – Мехмед Алим е титуляр на
срочен влог в „Банка ДСК“, който е открит на 30.01.2008 г. за сумата в размер
на 20 000 лв. По делото не са представени доказателства кога е починал
титулярът на този влог и кои са неговите наследници, извън съпругата му.
Носител за информация за наследници на починалия, извън съпругата му, са
договорът за продажба на неговите акции и отбелязвания в операционната бележка,
съгласно които Мехмед Алим има наследници преживяла съпруга и две деца. Този
факт до голяма степен разколебава твърдението на жалбоподателката, че баба
ѝ е получила изцяло парите от срочния влог на покойния ѝ дядо,
както и твърденията на свидетелката, че е получила цялата сума от продажбата на
акциите на покойния си съпруг в „Каменица“ АД. В тази връзка, може да се
приеме, че Димитрийка П. е получила личен доход от продажбата на собствените си
акции в „Каменица“ АД на неустановена дата от 2010 г. в размер на 9 240лв.
и евентуално наследствен дял от сумите на срочния влог на съпруга й и от сумата
на продажбата на неговите акции в „Каменица“ АД, които възлизат на сума
по-малка от твърдяната в размер на 20 000 лв. Следва да бъде посочено, че
съгласно представените документи, паричните средства могат да се считат за
получени през 2009 г. и 2010 г., т.е. не непосредствено преди провеждането на
сватбеното тържество на М.. Не са представени доказателства за съхранението им
и за оставането им в непроменен размер до 2012 г., тъй като дарителката
несъмнено е имала най-малкото разходи за издръжка през 2009 г., 2010 г., 2011 г.
и част от 2012 г. В тази връзка, може да се направи единствено извод, че
дарителката П. е разполагала с доход с установен източник от продажбата на личните
й акции в „Каменица“ АД в размер на около 10 000 лв. и то в
най-благоприятния за нея вариант, че изплатената й сума в брой е спестена
изцяло и не е послужила за покриване на разходи за издръжка. Не може да се
приеме, че е разполагала изцяло с паричните средства на покойния й съпруг с
източник срочен влог и продажба на акции, тъй като Мехмед Алим има и други
наследници (две деца), съответно не са представени доказателства тези две деца
да са се отказали от наследството в полза на майка си или да са й предоставили
изцяло в брой равностойността на техните дялове от наследството на покойния им
баща (с източник срочен влог и продажба на акции).
Дори да бъде прието за доказано, че
дарителката Димитрийка П. е разполагала с паричната сума в размер на 15 000
лв., която е предмет на дарение на съпрузите М. през 2012 г., следва да бъде
отчетено обстоятелството, че на 30.11.2012 г. съпругата М. М. е закупила
недвижим имот за сумата от 9 000 лв. (в режим на съпружеска имуществена
общност), т.е. част от дарените парични средства са изразходвани. Това
означава, че към 01.01.2015 г. съпрузите М. са разполагали с много по-малко
налични парични средства от декларираните в размер на 30 000 лв., с
източник основно дарения от близки и роднини по повод сватбено тържество.
Ревизиращият екип е подходил по максимално благоприятен начин, като при липсата
на доходи с установен източник в значителни размери и при двамата съпрузи, е
приел, че двамата поотделно са разполагали с парични средства в брой в размер
на по 5 000 лв. Същата сума се приема и от настоящия съдебен състав за
налични парични средства за период преди ревизирания, съответно заключението на
вещото лице по ССЕ не следва да бъде кредитирано, в частта му на посочване на
по-голям размер от налични парични средства в брой.
На следващо място, в жалбата са изложени
твърдения за неправилно третиране на извършената сделка с недвижим имот през
2018 г. като покупко – продажба, тъй като се касае за прикриване на дарение.
Независимо, че са дадени изрични указания на жалбоподателката да ангажира
доказателства в подкрепа на това твърдение, това не е направено, включително не
е поставена задача на вещото лице за преизчисление на паричния поток на ФЛ във
вариант с изключване на сумата от разходната част на паричния поток. По този
начин не се опровергава констатацията на ревизиращия екип, че през 2018 г. е
извършен разход за покупката на недвижим имот от семейство М., като паричната
му стойност е изплатена изцяло в брой на продавачите, както е посочено в
нотариалния акт за изповядване на сделката.
На следващо място, в жалбата е направено
оспорване на изчислените размери на укритите приходи от продажба на стоки чрез
куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД и на съответстващите им разходи, за
2019 г. В подкрепа на това твърдение, са ангажирани доказателства – заключения
по съдебно – графологична и съдебно – счетоводна експертиза.
По направените възражения настоящият съдебен
състав намира следното: по делото несъмнено са установени обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на
чл. 122 от ДОПК. В жалбата само са изказани твърдения, че не М. е изпращач на
куриерските пратки, както и че не е получила сумите по наложените платежи. В
хода на съдебното производство са представени подписани електронно документи,
наименовани „електронно изявление“ за приемо – предаване на суми и пратки между
клиент М. М. и служител в „Еконт експрес“ ООД. Предмет на изследване от вещото
лице по СГрЕ, заключението по което е прието по делото без направени
възражения, са 16 бр. подписи, за които е установено, че са положени именно от
жалбоподателката М.. Доколкото не са представени доказателства за последващо
предоставяне на паричните средства по пощенските парични преводи и наложените
платежи на лицата, посочени като податели на куриерските пратки, може да се
направи извод, че постъпленията от продажбите на стоките са постъпили изцяло в
патримонимума именно на жалбоподателката, а изпращачите на куриерските пратки
са извършили само фактически действия по предаването им в съответния офис на
куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД, без самите те да са закупили стоките,
предмет на последваща продажба.
При обсъдената фактическа обстановка не е
спорно, че през процесния период М., като ФЛ, е реализирала значителен брой
продажби на разнородни стоки чрез куриерските услуги на „Еконт експрес“ ООД, за
което е получила и съответни плащания. Възражението, което се прави във връзка
с извършените продажби на стоки, приходите от които не са декларирани е, че
неизвестни лица са извършили продажбите на стоки и получените парични средства
не са постъпили в патримониума на РЛ. В тази връзка следва да бъде посочено, че
при предхождащите ревизията проверки лицето не е отрекло факта на извършване на
продажби на стоки, закупени от различни пазари, с надценка от 10%, но е
декларирало, че се касае за инцидентни продажби, които не могат да се приемат
за независима икономическа дейност, носеща му регулярни доходи. В тази връзка,
по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за злоупотреба с
лични данни на М., още повече, че в електронните изявления, предмет на изследване
в СГрЕ, с които е документирано получаването на суми, е изписано нейното име
като клиент и е положен подпис именно от нея.
По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ
физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали
са регистрирани по Търговския закон, се третират като данъчно задължени лица,
които формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за
регистрираните търговци. Независима икономическа дейност е всяка дейност,
осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него. Според чл. 286, ал. 2 от Търговския закон, търговски са
и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги
извършват. В случая, РЛ през процесния период е извършвало системно, ритмично и
целенасочено дейност по продажба на стотици вещи с цел реализиране на печалба,
поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност.
Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са
извършени за обезпечаване на индивидуални нужди. Още повече жалбоподателят не
отрича да е целял реализиране на печалба. При това положение безспорно
ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ,
без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, поради което получените
от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с
данъчна ставка 15 на сто. След като няма доказателства тези доходи да са
декларирани и да е внесен дължимият данък, безспорно е наличието и на
предпоставките за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че по отношение
на получените по наложен платеж суми се установяват насрещни реални доставки на
стоки от РЛ, като доходът от тях е укрит, а прекият данък и вноските за ДОО,
ДЗПО – УПФ е ЗО са неотчетени като задължение към бюджета. В тази насока на
жалбоподателката бе изрично указано, че е нейна тежестта да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от нея факти и
обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни
последици, в случая целящи да опровергават фактическите констатации в акта.
Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното
производство жалбоподателката не представя доказателства, които да обосноват
правен извод, различен от този на органите по приходите. Съдът приема, че
безспорно са били налице предпоставките за извършване на ревизията по особения
ред на чл. 122 от ДОПК, в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за
укрити приходи или доходи. Доколкото
наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е безспорно установено,
каза се, в производството по обжалването на РА фактическите констатации в него
се смятат за верни до доказване на противното – така чл.124, ал.2 от ДОПК. С
тази презумпция се ползва и процесният РА, поради което следва да се счетат за
верни направените изводи от страна на ревизиращите.
Преди
да определят конкретните размери на публичните задължения по периоди, органите
по приходите са извършили подробен анализ и са изчислили печалба от дейността
като ЕТ, равна на укритите приходи и съответстващите им разходи под формата на
отчетна стойност на закупените стоки, при прилагане на деклариран процент
надценка от 10%. Същият подход е използван и от вещото лице по ССЕ, което е
установило за 2019г. укрити приходи в размер на 27 414,48 лв. и
съответстващи им разходи в размер на 24 673,03 лв. (таблица на л. 1333).
Така изчисленият от вещото лице облагаем доход от дейността като ЕТ в размер на
2 048,61 лв. за 2019 г. е редуциран с дължимите осигурителни вноски.
По
отношение на допълнително определените ЗОВ за авансово и годишно изравняване по
реда на чл. 124а от ДОПК в жалбата са изложени доводи за недължимост, поради
факта, че не е установено по несъмнен начин, че се касае за доходи от трудова
дейност. Това твърдение е основателно единствено и само за облагаемият доход,
изчислен като превишение на направените разходи над доходите с установен
източник. В тази връзка, допълнително са определени по реда на чл. 124а, ал. 1
от ДОПК ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) върху облагаем доход, изчислен
като сбор от данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и
данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, определени
поотделно по реда на чл. 122 от ДОПК в РА.
При извършеното тълкуване на разпоредбата на
чл. 124а, ал. 3 от ДОПК, както и тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС
на Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че при ревизията не е
установено, че доходът, изчислен като превишение на разходите над приходите на
лицето за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е такъв от трудова дейност и представлява
осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО
(авансови и за годишно изравняване). В тази си част обжалваният РА е неправилен
и следва да бъде отменен за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., а за 2019 г. изменен,
ведно с прилежащите лихви. Поради тази причина, следва да бъде кредитирано
заключението на вещото лице по ССЕ, в частта му по отношение изчисленията на
дължими вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (авансови вноски и вноски за годишно
изравняване) за 2019 г.
В случая, за 2019 г. с ревизионния акт е обложен доход с неустановен
произход, определен по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, който съгласно чл. 123, ал.
1 от ДОПК се счита за облагаем доход. В тази връзка следва да се посочи, че не
всеки облагаем доход представлява осигурителен доход съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО.
Само доходът от трудова дейност представлява осигурителен доход, за който се
дължат осигурителни вноски. Както вече
бе посочено в настоящото решение, приходната администрация е доказала, че
установеният доход от дейност като ЕТ за 2019 г. представлява укрит доход и
съгласно тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора
колегия на ВАС е осигурителен доход, за който са дължими ЗОВ. При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че както по отношение на
получените по наложен платеж суми се установяват насрещни реални доставки на
стоки от ревизираното лице, като доходът от тях е укрит или деклариран в
по-малък размер, съответно прекият данък - неотчетен като задължение към
бюджета или разчетен в по-малък размер.
В този смисъл, следва да бъде кредитирано заключението по ССЕ, във
варианта му на направени изчисления при наличие на оригинали на документи,
представени от третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес" ООД
за 2019 г., като обективно и даващо отговор на поставените задачи, но само по
отношение изчисленията на ЗОВ и прилежащите лихви. По отношение допълнително
определеното задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви
заключението не следва да бъде кредитирано, тъй като задълженията са изчислени
в по-висок размер, спрямо този по РА. Предвид забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК РА следва да бъде потвърден, в тази му част.
Съответно, обжалваният РА следва да бъде
потвърден, в частта на дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и изменен, в
частта на задължителните осигурителни вноски за 2019 г., ведно с прилежащите
лихви, като ЗОВ бъдат определени в следните размери: за 2019 г.: ДОО – 368,85
лв. и лихва 71,53 лв.; ДЗПО – УПФ – 124,61 лв. и лихва 24,16 лв.; ЗО -199,38лв.
и лихва 38,67 лв.
По делото не са ангажирани доказателства,
опровергаващи констатацията на ревизиращия екип относно допълнително дължим
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г., ведно с прилежащите лихви.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно е изчислен
облагаем доход от продажбата на МПС (в режим на СИО) и правилно е определена
данъчната основа за облагане по чл. 34 от ЗДДФЛ в размер на 90лв., съответно
дължим данък в размер на 9лв., ведно с прилежащите лихви.
При този изход на делото и
своевременно направените искания, на страните по делото се дължат направените
от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.
Жалбоподателят не
е посочил, че претендира присъждане на направени разноски по делото,
включително за съдебни експертизи и адвокатско възнаграждение, следователно
такива не му се дължат.
На основание разпоредбата на чл. 161
от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата ѝ
редакция) същото възлиза на 514,39 лв. (петстотин и четиринадесет лева и
тридесет и девет стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Е.П. – М., ЕГН: **********,
с адрес *** РА № Р-16001621001187-091-001/09.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП -
Пловдив, потвърден и изменен с решение № 624/02.12.2021 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, В ЧАСТТА
относно допълнително установени ЗОВ: за 2016г. (авансови) ДОО в размер на 645,12 лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 332,65 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 252 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 129,94 лв. и ЗО в размер на 235,20 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 119,87 лв.; за 2017 г. (авансови и за
годишно изравняване) ДОО в размер на 1 111,98 лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 453,01 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 402,89 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 157,61 лв. и ЗО в размер на 497,42 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 191,19 лв.; за 2018 г. (авансови) ДОО в размер на 226,44 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 79,44лв. , ДЗПО – УПФ в размер на 76,50 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 26,83 лв. и ЗО в размер на 122,40 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 42,95 лв.
ИЗМЕНЯ по жалба на М.Е.П. – М., ЕГН **********, ревизионен акт №
Р-16001621001187-091-001/09.09.2021 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и
изменен с решение № 624/02.12.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив ,
В ЧАСТТА относно допълнително установени ЗОВ за 2019 г., (авансови и за годишно
изравняване), КАТО НАМАЛЯВА вноската за ДОО от 392,17 лв. на 368,85лв. и
размера на прилежащите лихви от 76,05 лв. на 71,53 лв.; вноската за ДЗПО – УПФ
от 132,49 лв. на 124,61 лв. и размера на прилежащите лихви от 25,69 лв. на
24,16 лв. и вноската за ЗО от 211,98 лв. на 199,38 лв. и размера на прилежащите
лихви от 41,11лв. на 38,67 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
В ОСТАНАЛАТА Ѝ ЧАСТ относно допълнително установени дължими суми за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 9лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 4,90лв., за 2016 г. в размер на 152,43 лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 67,46 лв.; за 2017 г. в размер на 589,83 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 201,21 лв.; за 2018 г. в размер на 78,05
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 18,71 лв.; относно допълнително установени дължими суми
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 286 лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 34,76лв. и допълнително установени ЗОВ за 2019
г. (авансови и за годишно изравняване), както следва: ДОО в размер на 368,85
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 71,53 лв., ДЗПО – УПФ в размер на
124,61 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 24,16 лв. и ЗО в размер на
199,38 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 38,67 лв.
ОСЪЖДА М.Е.П. – М.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.
София сумата от 514,39 лв. (петстотин и четиринадесет лева и тридесет и девет
стотинки)възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно
отхвърлената част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен
срок от съобщението за постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/