Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

25.10.2019

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		Съд			І-ви наказателен	състав
На		Девети октомври				Година	2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	302			По описа за		2019	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001209/01.08.2019 год. на Изп.Директор на Изпълнителна Дирекция “Главна Инспекция по труда” - гр.С., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /ХИЛЯДИ  И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на Имуществената санкция на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, съобразно разпоредбата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр.М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001209/01.08.2019 год. на Изп.Директор на Изпълнителна Дирекция “Главна Инспекция по труда” - гр.С.,

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е частично неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 15.08.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 22.08.2019 год. и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-001209/18.07.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 18.07.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените документи, както и от изготвената на 18.07.2019 г. справка за начислени и изплатени възнаграждения за заплати за м.април 2019 г. и списък на служителите на “Н.В.К.” ЕООД, заплата за месец април 2019 г. се е установило, че работодателя не е изпълнил задължително предписание № 5 по Протокола на Д ”ИТ” ПР № 1919282 от 14.06.2019 г. в указания срок – 15.07.2019 г., а именно: Работодателят “Н.В.К.” ЕООД да изплати  дължимите обезщетения на основание чл.224 ал.1 от КТ на С.К.К.след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 34 от 18.04.2019 г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 18.04.2019 г., съгласно изискванията на чл.224 ал.1, вр. с чл.228 ал.3 от КТ. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” В. като контролен орган е в нарушение разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда. Нарушението е извършено на 16.07.2019 г. – първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства , а именно: НП № 06-001209/01.08.2019 г., АУАН № 06-001209/18.07.2019 г., Разписка от 15.08.2019 г., Протокол за извършена проверка ПР № 1923797 от 17 и 18.07.2019 г., Протокол за извършена проверка ПР № 1919282 от 13 и 14.06.2019 г., 2 броя Справки за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., 2 броя Списъци на служителите на „Н.В.К.” – заплата м.април 2019 г., Заповед № 34/18.04.2019 г., копие от движение по сметка на дружеството за изплатени суми, Молба под вх.№ 19085889/23.07.2019 г., Справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М. от 23.07.2019 г., Списък на служителите на „Н.В.К.” – обезщетения м.април 2019 г. и Списък на служителите на „Н.В.К.” – заплата м.май 2019 г. Съответно са разпитани свидетелите П.Т., К.П. и Т.И., всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 18.07.2019 год. в сградата на Д „ИТ” гр.В. била извършена проверка на „Н.В.К.” ЕООД гр.М., по изпълнение на дадени предписания, чиито срок е изтекъл и са дадени с Протокол от проверка от 14.06.2019 г. Предписанията касаели изплащане на дължими вече трудови обезщетения на работници с прекратени трудови правоотношения. Констатирало се неизпълнение на така даденото предписание, като конкретния случай касаел лицето на С.К.К., чиито договор бил прекратен със Заповед № 34/18.04.2019 г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ за дължимо обещетение на основание чл.224 ал.1 от КТ. Свидетелите констатират, че обезщетенията за прекратени трудови правоотношения, съгласно изискванията на чл.228 ал.3 от КТ се изплащат от работодателя в срок до последния ден от месеца следващ месеца , в който е прекратено правоотношението. В случая на С.К.К.е прекратено на 18.04.2019 г. Следвало е дължимото обезщетение да бъде изплатено до края на м.май 2019 г. “. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 34/18.04.2019 г., считано от 18.04.2019 г. Видно от самата заповед е, че на работника се дължи обещетение за неизползван платен годишен отпуск. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството от който е видно, че на С.К.К.се дължи обещетение за месец април 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения, изготвена на 14.06.2019 г.  и 18.07.2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 15.07.2019 да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 18.07.2019 същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 16.07.2019 г., т.е. първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание, от който момент работодателят е в забава. Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на свидетелите. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на акта, подписал го и му бил връчен препис от него, като същият не направил възражения по акта.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.С. и по-точно в раздел VІ е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

Както в акта, така и в НП е точно описано и извършеното нарушение, а именно: неизпълнено задължително предписание № 5, дадено с протокол от 14.06.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати дължимите обезщетения на основание чл.224, ал.1, от КТ на С.К.К., след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 34/18.04.2019 г. на основание чл.327, ал.1, т.2  от КТ, считано от 18.04.2019 г., съгласно изискванията на чл.224, ал.1 във връзка с чл.228, ал.3 от КТ“. Извършеното нарушение се доказва от представените документи: заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 34/18.04.2019 г., считано от 18.04.2019 г. и връчена на същата дата. Видно от този докумен е, че правоотношението е прекратено на основоние чл.327, ал.1, т.2  от КТ,  считано от 18.04.2019 г. Видно от самата заповед е, че на работника се дължи обещетение за неизползван платен годишен отпуск. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството от който е видно, че на С.К.К.се дължи обещетение, ведомост за заплати за месец април 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения за месец април 2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 15.07.2019 да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 18.07.2019 същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 16.07.2019 г. т. е . първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание от който момент работодателят е в забава. Извършеното нарушение се потвърждава от протоколите от извършените проверки и всички други представени по делото писмени доказателства.

Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че съобразено с действащите нормативни правила и основно с разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителя има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 от КТ правото, за който не е погасено по давност. Съгласно ал.2 на чл.224 от КТ обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. По делото не се спори, че трудовият договор с работника е прекратен на 18.04.2019 г., следователно това задължение е възникнало за работодателя към 31.05.2019 г. Същото обаче не е изпълнено не само към този момент, но и към датата на съставянето на АУАН .

 Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управителя.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. По делото няма данни Протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на чл.405 от КТ, като няма данни също така да е искано от дружеството удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание, поради което същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение. То е задължително за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание съгласно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. Разглежданото нарушение е формално и се осъществява чрез бездействие, при което при направеното в АУАН и НП описание на нарушението се създава достатъчно яснота за това кога, къде и при какви обстоятелства същото е извършено. Наложената имуществена санкция е наложена към фиксирания минимален размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. Съдебният състав намира, че неправилно административнонаказващия орган не е приложил привилегирования състав на чл.415в от КТ. Разпоредбата на чл.415в от КТ гласи, че за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса на труда и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице с глоба в размер от 50 до 100 лева. Разпоредбата на чл.415в от КТ е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение”, като законодателя е регламентирал привилегировани състави на всички нарушения на КТ, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работника и служителя. Разпоредбата на чл.415в от КТ е следвало да се приложи от административнонаказващия орган, тъй като е налице маловажен случай на нарушение по смисъла на тази разпоредба. В конкретния случай е установено от приетите писмени доказателства, че няколко дена след съставяне на акта, а именно на 23.07.2019 г. на С.К.К.е изплатено изцяло дължимото му обезщетение от 1 210.70 лева. Това е станало много преди да бъде издадено атакуваното НП. В тази насока са приложените по делото разплащателни документи за извършени банкови преводи за работни заплати за м.май 2019 г. и обезщетение за м.април 2019 г. В конкретния случай са налице и двете кумулативни предпоставки по чл.415в от КТ, а именно констатираното нарушение с акта от 18.07.2019 г. е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, т.е. касае се за няколко дни до 23.07.2019 г. и не са налице вредни последици за работника. Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че са налице основания за преквалифициране на констатираното с Наказателното постановление нарушение, а именно по чл.415в от КТ, който състав е привилегирован и предвижда по-леко административно наказание за маловажност в сравнение със състава на административно нарушение, приет от административнонаказващия орган в Наказателното постановление. В този смисъл е и съдебната практика, а именно Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по Тълкувателно дело № 7/2010 г. на ОСК на ВАС. Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че атакуваното Наказателно постановление следва да бъде изменено, като се определи размер на санкцията в законоустановените граници на привилегирования състав на чл.415в от КТ от 100 до 300 лева, който размер съдът определя на 300 лева, съобразно изискванията на чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и в съответствие с целите, регламентирани в чл.12 от ЗАНН, целящи предупреждение и превъзпитание на нарушителя за спазване на установения правен ред и възпитателно въздействие върху останалите граждани в обществото.

 При определяне размера на  наложеното наказание в неговия максимум съдебния състав се съобразява с факта, че дружеството системно има нарушения на трудовото законодателство, както и съставени актове за установяване на административни нарушения, включително и влезли в сила наказателни постановления за неизплатени възнаграждения, което доказва, че наложените наказания не са извършили своята превантивна функция и заедно със събраните по делото доказателства и характера на нарушението, доказват високата му степен на обществена опасност, поради което работодателят се явява и справедливо наказан  с определената от съда имуществена санкция в размер на 300 лева.

Затова и съда ИЗМЕНИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001209/01.08.2019 год. на Изп.Директор на Изпълнителна Дирекция “Главна Инспекция по труда” - гр.С..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: