РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3851 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила
е молба от Л.Н.Х., с ЕГН **********,***
за постановяване на мерки за защита срещу Х.М.Х. ЕГН **********,***.
В
обстоятелствената част на молбата се твърди, че молителката и ответника са бивши съпрузии. Излага, че от брака си
имат родени две пълнолетни деца. Твърди, че често по време на брака си, а и
след развода е била принудена да търпи психически и физически тормоз – побой,
обиди и заплахи от страна на ответника. Сочи, че за да не тревожи близките си не
е подавала сигнали, като единствения такъв е бил тази година, но от
Прокуратурата не й били обърнали внимание. Излага, че на 29.05.2017 г. в 07.10 часа, отивайки на
работа в *** ООД, в *** пред входа на фирмата видяла ответника, който бил
паркирал лекия си автомобил и бил вътре. Твърди, че щом я видял да доближава
входа излязъл от колата и започнал да й крещи обидни и заканителни думи: *** и
след това я удрял с ръце и я заплюл няколко пъти. Сочи, че му казала да я
остави, иначе ще се обади в полицията, но той й отговорил, че не го интересува
и, че никой не може да го спре да я тормози. Излага, че въпреки че е била
приклещена от него е успяла да се измъкне и позвънила на тел. 112. Счита, че от
действията на ответника съществува пряка и непосредствена опасност за
живота и здравето й. Поради изложеното,
молителката сезира съда с искане за защита и моли съда да уважи същата.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание лично поддържа молбата. Моли
съда да уважи молбата. В проведеното по делото о.с.з. молителката чрез
процесуалния си представител моли съда да уважи депозираната молба. Счита, че
са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на искането им. Моли съда да кредитира показанията на свидетеля очевидец, а не на св. Ц.. Прави искане да се определят
подходящи мерки и подходящ срок, който да клони към максималния. Претендира и
присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът
в срока за отговор не депозира такъв. В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
депозираната молба. Счита, че депозираната молба е недоказана Твърди, че от
събраните по делото доказателства не са се установили действия от страна на
ответника, които да се характеризират като акт на домашно насилие. Излага, че действията на ответника до голяма
степен са провокирани от молителката с обидни
думи спрямо него и с отказа да даде информация за децата му. Счита, че
ответникът не извършил и не е казал нищо унизително за молителката още повече в
присъствието на нейни колеги, както и, че не е извършил действия, които да
доведат до обоснован извод за съществуваща непосредствена опасност здравето на
същата, което да налага мерки за защита.
Сочи, че в приложения по делото звуко - запис на тел. 112 самата молителка е признала, само не я е ударил, поради което
счита, че ответникът не я е докосвал. Поради изложеното счита, че изнесеното в
молбата са единствено твърдения на молителката, които не са доказани по никакъв
начин. Навежда пространни доводи относно кредитирането на определени свидетели
и некредитирането на други. Поради изложеното моли съда да отхвърли молбата и да му присъди
направените разноски. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложена декларация
/л.9/, в която молителката декларира, че на 29.05.2017 г. бившият й съпруг е
осъществил спрямо нея акт на домашно насилие.
В приложеното по делото решение
№439/09.03.2017 г. по гр.д. № 9591/2016 г. по описа на ПлРС се установява, че е
прекратен с развод по реда на чл.49 СК сключеният между страните граждански
брак.
Установява се от приобщеното по
делото Постановление за отказ да се образува ДП от 27.03.2017 г. по преписка №
В968/2017 г., е, че е отказано да се образува ДП по повод на подаденото
оплакване от ищцата спрямо ответника.
Установява се от служебно
направената от съда справка, че в деловодната система на ПлРС няма образувани
други дела във връзка с производство по защита от домашно насилие срещу
ответника.
Видно е от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, че ответника е
осъждан. Същото се установява и от приложените справки от деловодната система
на съда.
От приложената по делото справка
от „УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“ ЕАД, ОДНБПЗ се установява, че ответникът не се
води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ – Плевен, както и, че няма данни да е
лекуван в психиатричните клиники на УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“ ЕАД.
Установява се от приложените и
приобщени по делото справка от Дирекция „Национална система 112“- „Районен
център 112 – Монтана“, че ищцата е позвънила на тел.112, оплакала се е по повод
на инцидент станал на 29.05.2017 г. и е насочена от оператор на тел.112 за
подаване на сигнал в полицията.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на свидетелите М. Х.Х., Р.Т.И., Ф.Н.Г.
и Ц.Х. Ц..
Свидетелката М. Х.Х. –дъщеря на страните по делото подробно
разказва за отношенията между родителите си. За случая на 29.05.2017 г.
разказва, че баща й е заплашвал майка й пред нейни колеги и обиждал с обидни
думи. Сочи, че след това майка й се е обадила на тел.112, а след това на нея.
Сочи, че след това отишли в полицията, където ги посъветвали да се обърнат към
адвокат. Излага, че на случката са присъствали нейни колеги, но че тях ги е
страх да свидетелстват. Подробно разказва и за други случаи на кавги между
родителите си.
Свидетелката Р.Т.И. свидетелства, че познава
молителката по повод на продукти, с които я снабдява. Сочи, че за случката на
29.05.2017 г. знае от молителката, която й споделила, че съпругът й я е
причакал сутринта преди да отиде на работа, плюл я е и я е обиждал пред колеги.
Разказва, че молителката й е споделяла и за други актове на насилие.
Свидетелката Ф.Н.Г. сочи, че познава молителката, тъй като
двете са колежки, както и, че ответникът познавам
само по физиономия. Разказва, че Л.
идвала със синини на работа, както и, че впоследствие се е развела. Сочи, че е
засичала няколко пъти бившият й съпруг пред работата. Описва, че една сутрин, в
края на май, отивайки на работа, Л. вървяла пред нея, а бившият й съпруг
застанал до нея /Л./ и като наближила чула само, че я обижда, че тя му вика: ***,
след което я бутнал. Излага, че ги подминала, тъй като не се намесва в „такива
неща“, тъй като не й е работа. Сочи, че след това Л. дошла разстроена, разтреперана
и плачейки и искайки да бъде освободена. Твърди, че не е чула разговорът между
страните отначало, както и, че не е чула друго нещо молителката да казва към
бившия си съпруг. Сочи, че е видяла как ответникът я е бутнал, тя залитнала, но
не паднала.
Свидетелят Ц.Х. Ц. сочи, че познава ответника тъй като са колеги. Сочи, че във
въпросния ден, отивайки на работа видял Х. и решил да отиде да му каже, че са
по – рано на работа и го видял да разговаря със съпругата си, но че не я е
виждал да я блъска и удрял. Свидетелства, че Х. му споделил, че ответницата го
е нарекла ***. Сочи, че не е възприел разговора между страните лично, а само ги
е видял как си говорят. За съдържанието на същия препредава думите на
ответника. Свидетелства, че в този ден не е видял други хора на улицата.
Обяснява подробно и защо е следвало да уведоми ответника, че започват работа по
– рано.
Страните по делото дават обяснения за твърдяното
домашно насилие. Молителката сочи, че на 29.05.2017 г. сутринта, отивайки на
работа срещу нея е спряла колата на ответника и същият е започнал да я обижда с
думите: ***, на което тя отговорила ***виш на мира. Защото и аз съм човек. Имам
право да ходя на работа.“. Твърди, че след това ответникът започнал да я бута и
плюе. Сочи, че колежките й са станали свидетели на тази случка.
Подробно разказва за отношенията си с ответника, които безспорно са обтегнати,
но поради факта, че не са относими към твърдяното домашно насилие на 29.05.2017
г. съдът счита, че не следва да коментира същите.
Ответникът
дава подробни обяснения за случилото се според него. Сочи, че в процесния ден я
чакал, тъй като му била изневерила с негов братовчед, за да й го каже лично и й
казал: ***, на което тя му отговорила: ***.
Твърди, че не си спомня да я е обидил, както и, че „трябва да се
поинтересува дали някой колега не е бил наблизо и е видял случая“. Излага и, че
не я е я закачал „с пръст“, както и, че откакто са се развели, не я е „пипал“.
Отрича да е използвал нецензурни думи, както и, че тя го е нарекла ***, той я е
попитал „ Защо не ми вдига сина? Не те ли е срам?“, а тя му отговорила: ***.
Подробно разказва и за отношенията в семейството както с дъщеря му, така и с
бившата му съпруга и сина му, които не са относими към настоящия спор, поради
което и съдът не коментира същите.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка,
съобразявайки становището на страните и
приложимите материални норми, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата
изхожда от и срещу легитимирано лица по смисъла
на чл.3, т.1, пр.2 доколкото пострадалата е бивша съпруга на
ответника и по смисъла на закона също може да търси защита.
Същевременно, сезиралата съда молба от 30.05.2017 г. е основана на твърдение за
осъществен по отношение на молителката, акт на домашно насилие на 29.05.2017
г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по
чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е
необходимо молителят да установи в условията на пълно и главно
доказване действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата,
ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от
молителката.
Видно от гореустановената фактическа
обстановка, молителката, е подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е
декларирала извършените от ответника действия, подробно описани и съставляващи
осъществено, емоционално, физическо и психическо насилие по смисъла на закона.
Така депозираната пред съда декларация по изричната
разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в
производството, е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на
основание чл.13, ал.3 ЗЗДН и съдът може да издаде заповед за защита само въз
основа на приложената декларация.
В
случая от ответника не бяха представени доказателства, че
събитията не са се случили по описания в молбата начин. Воденият от него
свидетел е бил на достатъчно далечно разстояние, за да възприеме думите, които
страните са си разменяли. В този ред съдът
счита, че не следва да кредитира показанията на дъщерята на свидетелите, на
свидетелката И. и св. Х. за думите и репликите, които са си разменяли страните,
доколкото същите възпроизвеждат споделеното им от тях. Изложеното от
свидетелите относно отношенията между страните извън датата на твърдения акт на
домашно насилие не следва да бъдат коментирани, поради неотносими към предмета
на доказване.
Изложеното в декларацията се подкрепи напълно
в процеса от показанията разпитания свидетел Ф.Н., доколкото същата е възприела
лично думите, които са си разменяли страните, както и фактът, че същият я е
блъснал.
С оглед на гореизложеното
и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН е достатъчна да се постанови мярка за
защита, а и поради фактът, че ответника не успя да докаже, че такова не е
извършено съдът намира, че последният е осъществил съответния акт, съставляващ
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН на твърдяната дата и подадената молба е
основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за
защита в полза на молителката. Доказаното
поведение на ответника съдът намира, че следва да се квалифицира като домашно
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН доколкото с установените действия Х.Х. е
осъществил предимно психическо и емоционално насилие спрямо бившата си съпруга,
отправяйки цитираните в декларацията реплики и обиди. По делото не се установи
по безспорен начин същият да не я е ударил, поради което съдът счита, че същият
е осъществил и този акт на насилие спрямо молителката.
По отношение на посочените мерки, съдът
намира следното:
Мерките, посочени от молителката, съдът
намира за адекватни по отношение осъществените актове на домашно насилие.
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Доколкото се установиха по делото нееднократни укорими прояви от страна на ответника
спрямо бившата му съпруга, за постигане на пълна защита на молителката, следва
да бъдат наложени мерки, които в действителност ще накарат същия да преосмисли
отношението си към бившата си съпруга. В този смисъл съдът намира, че на
ответникът следва да му бъде забранено да доближава пострадалата, жилището й,
работата й и местата за социални контакти за срок от девет месеца, който период
е подходящ с оглед постигане на възпитателния ефект на мярката и нормализиране
отношенията между страните. При констатирано домашно насилие във всички случаи
следва да бъде наложена и мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен
извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски районен съд дължимата
за производството държавна такса в размер на 25лв.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на молителката направени по делото разноски. По отношение размера
на същите и с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът счита следното: Видно от представеното по делото
пълномощно и списък по чл.80 от ГПК, уговореното и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, е в размер общо на 600
лв. Съдът като взе предвид фактическата и правната сложност на делото, счита,
че на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева. Фактическата и правна
сложност на делото в случая се явяват несъразмерни на уговореното адвокатско
възнаграждение, в това число и несъразмерно високи на правния интерес (което
разбира се само по себе си не може да обоснове правна сложност, но следва да се
отчете съвкупно с другите обстоятелства). В конкретния случай действията,
извършени от процесуалния представител на ищеца са свързани с депозиране на молбата молба, ведно с документи по
делото и процесуално представителство в две открити съдебни заседания, в които
са разпитани четирима свидетели. Съдът счита, че няма как да присъди адвокатско
възнаграждение за изготвяне на
молбата за защита по делото. Разпоредбата на чл.9 от Наредба №1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения предвижда, че такова се дължи при
изготвяне на искова молба, но без процесуално представителство. Доколкото
адвоката по делото е осъществил процесуално представителство, то във
възнаграждението за същото се включва и възнаграждение за изготвяне на молбата.
Такова възнаграждение би се дължало единствено, ако процесуалният представител
на страна изготви молбата за защита, но не осъществи процесуално
представителство
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Постановява мерки за закрила на основание чл. 5
от ЗЗДН, както следва: ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Х.М.Х. ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л.Н.Х.,
с ЕГН **********,***.ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на Х.М.Х.
ЕГН **********,***, да приближава на по-малко от 5
метра Л.Н.Х., с ЕГН **********,***
, както и жилището й, находящо в Ф.Н., местоработата й в *** ООД, находяща се в ***, така и местата за социални контакти и
отдих, която същата посещава за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за постановената мярка за закрила на основание
чл. 15, ал. 2
от ЗЗДН.
Заповедта и решението на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се връчи и изпълнява от полицейските
органи по местоживеене *** и РУП Долни
Дъбник.
В случай на неизпълнение на заповедта Х.М.Х. ЕГН **********,***, да
бъде задържан незабавно на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 5, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, Х.М.Х. ЕГН **********,***,, да заплати в полза на ПлРС глоба в размер на 200 лв. и
ДТ за производството в размер на 25.00 лв., както и 5.00 лв. такса за издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Х.М.Х. ЕГН **********,***, да заплати на Л.Н.Х.,
с ЕГН **********,*** сумата от 400 лева, представляващи сторените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: