Р E Ш Е Н И Е
№ 385
гр.Плевен, 30.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 341 описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260112 от 9.03.2021 г., постановено по анд № 2534/2020 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 2020-0048861 от 14.10.2020 г., издадено от Директора на КЗП, Регионална
дирекция Плевен, с което на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, гр.София, р-н
Сердика, ж.к. „Банишора“ ул. „Скопие“ № 1А, с ЕИК *********, представлявано
съвместно от Е.Г. – управител и М.Н.М. – прокурист, на основание чл.219 от Закона
за виното и спиртните напитки е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.165 ал.1 т.1 от Закона за
виното и спиртните напитки, за това, че при направена проверка на 18.05.2020 г.
в хипермаркет Кауфланд „Кайлъка“ в гр.Плевен на ул. „Сан Стефано“ № 80, е
установено, че в търговския обект се предлагат за продажба подробно описани в
НП спиртни напитки, като в непосредствена близост пред тях има поставени от
търговеца етикети с цената и наименованието на спиртната напитка, като данните
/индикациите/, които използва за описание, представяне, етикетиране и
предлагане на напитките, въвеждат в заблуждение потребителите относно
характера, естеството и свойствата на напитките и тяхното съдържание.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе
към Комисия за защита на потребителите, чрез старши юрисконсулт М.Н.М., която
счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е
процесуалните правила и е постановил необосновано решение. Счита за неправилен
извода на въззивния съд, че е допуснато съществено нарушение при предявяване и
връчване на АУАН. Сочи, че действително АУАН е подписан от упълномощено лице,
което е представило пълномощно със заверен от нотариус подпис на упълномощителя
– управител на дружеството, с който документ са дадени права на упълномощеното
лице да представлява официално и документално Дружеството пред всички физически
и юридически лица, в това число държавни, административни и контролни органи на
територията на поверения му филиал, в това число да предоставя и получава
документи на/от компетентните органи и/или институции. Твърди, че в
пълномощното липсва каквото и да било ограничение на делегираната на упълномощеното
лице представителна власт по отношение на осъществяваното от тях
представителство на фирмата пред КЗП, както и че липсва изрично вписване, което
да ограничава представителната власт на упълномощеното лице да може да
представлява дружеството и да приема от негово име актове за установяване на
административни нарушения, доколкото последният е също документ и подписването
и получаването на акта са процесуални действия по защита на нарушителя в
производство пред административен орган, поради което не може да се твърди, че
упълномощеното лице не е надлежно упълномощен представител и не може да приеме
съставения АУАН. Сочи, че актът е съставен след отправена покана за съставянето
му, като с КП № К-2694184/18.05.2020 г. е наредено на търговеца да се яви в офиса
на КЗП – Плевен за съставяне на акт, като изрично е било указано, че при
явяването си упълномощеното лице следва да представи пълномощно с право за
подписване на АУАН. Навежда доводи, че изискването за лично връчване на АУАН
има приложение единствено когато е ангажирана личната отговорност на физическо
лице, а в случая е ангажирана отговорността на командитно дружество на
основание чл.83 от ЗАНН и чл.222 от ЗЗП, съгласно които разпоредби
отговорността е обективна и не е необходимо доказването на вина. В заключение
моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът „Кауфланд България ЕООД
енд Ко“ КД, не изпраща представител.Депозирал е молба, в която претендира да се
потвърди оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът
е приел за установено, че при направената проверка на 18.05.2020 г. в хипермаркет Кауфланд „Кайлъка“ в
гр. Плевен, на ул. „Сан Стефано“ № 80 е установено, че „Кауфланд България Еоод Енд Ко“ КД стопанисва
хипермаркет Кауфланд „Кайлъка“ в гр. Плевен, на ул. „Сан Стефано“ № 80, като в
търговския обект се предлагат за продажба подробно
описани в НП спиртни напитки, като в непосредствена близост пред тях има
поставени от търговеца етикети с цената и наименованието на спиртната напитка,
като данните /индикациите/, които използва за описание, представяне,
етикетиране и предлагане на напитките, въвеждат в заблуждение потребителите
относно характера, естеството и свойствата на напитките и тяхното съдържание.
Подробно в оспореното решение е възпроизведено съдържанието на издаденото НП, с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.219 от
Закона за виното и спиртните напитки.,за нарушение на чл.165, ал.1, т.1 от
Закона за виното и спиртните напитки.
Като свидетел по делото била разпитана актосъставителят – С.Н., която в своите показания изцяло е
потвърдила отразените от нея в АУАН и Протокол за извършена проверка факти и
обстоятелства. Съдът кредитирал с доверие тези показания като обективни,
последователни и съответни на останалия доказателствен материал. Съдът
кредитирал и показанията на св. Илиян Беров, като съответни на останалия
доказателствен материал, приложен към преписката.
Въззивният съд възприел описаната
в АУАН и възпроизведената в НП фактическа обстановка, доколкото същата приел за
съответна на събраните по делото писмени и гласни доказателства , като приел,
че няма спор по фактите, установени от проверяващите. Спорът приел за правен,
състоящ се в това, дали с описаното по-горе, дружеството е допуснало нарушение
на визираните разпоредби.
Съдът изложил съображения, че
дружеството е санкционирано за извършено нарушение на чл.165, ал.1, т.1 от
Закона за виното и спиртните напитки, според който текст данните, които се използват за описание,
представяне, етикетиране и предлагане на напитките и продуктите по чл. 120, не
трябва да въвеждат в заблуждение потребителите относно: 1. характера,
естеството и свойствата на напитката или продукта, тяхното съдържание,
включително действителното алкохолно съдържание, цвета, произхода, качеството,
сорта грозде или име на плода или суровината, реколтата, действителния обем на
съда. Въззивният съд направил извод, че
се установява по несъмнен начин
фактът на извършеното нарушение. Позовал се на разпоредбата на чл.123 от Закона
за виното и спиртните напитки, според който текст „Традиционни български
спиртни напитки и продукти са винена, гроздова, джиброва и плодова ракия, ракия
от плодови джибри и др“. Всички видове ракии са дестилатни спиртни напитки,
получени чрез дестилация, а съгласно т.З, т.4, т.6, т.7, т.10 буква „в“ и т.9,
буква „г“ от Регламент /ЕО/ № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от
15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето,
етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за
отмяна на Регламент /ЕЙО/ № 1576/89 на Съвета, в дестилатните спиртни напитки
не се добавя алкохол - разреден или не. Според РС в случая „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД е
предлагал за продажба гореописаните спиртни напитки, като данните /индикациите/,
които използва за описание, представяне, етикетиране и предлагане на напитките,
въвеждат в заблуждение потребителите относно характера, естеството и свойствата
на напитките, и тяхното съдържание, което е нарушение на посочения по- горе Регламент. На това основание съдът
направил извод, че търговецът чрез поставяне на етикети и касови бонове, въвежда в заблуждение потребителите относно вида на напитката, естеството
и характера и относно съдържанието й . Производителят е обявил на самите
бутилки , че това са спиртни напитки , а не ракия и е описано че съставът вътре
е винен, зърнен и етилов алкохол, както пише, че спиртната напитка не е ракия, а
търговецът- в случая „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД обявява и я продава за ракия. Според
въззивният съд с това търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 165 ал.1 т.1 от закона за виното и
спиртните напитки.
Независимо от горното, съдът
приел, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, поради допуснато съществено процесуално
нарушение при предявяване и връчване на АУАН, довело до опорочаване на
административно наказателното производство, като е посочил, че от писмените и
гласни доказателства по делото се установява, че на 02.06.2020 год., АУАН, въз
основа на който е издадено процесното наказателно постановление, не е бил
подписан и получен от упълномощено от управителят на дружеството лице. Според
посоченото пълномощно на л.17 в преписката дружеството е упълномощило Д.П.Д., която
е и подписала АУАН: Да сключва , изменя и прекратява от името на Дружеството
договорите със служителите в повереният му филиал, като съобразява стриктно с
вътрешно –фирмените правила на
Дружеството; Да представлява официално и документално Дружеството пред всички
физически и юридически лица в това число държавни, административни и контролни
органи /ТД,НАП, Общинска и Областна администрация, Дирекция Инспекция по труда
, Пожарна безопасност и защита на населението , Комисия за защита на
конкуренцията, БТК, Български пощи, КТЗП, БАБХ, ДАМТН и др. на територията на
поверения му филиал; Да организира и разработва и съответно утвърждава вътрешни
заповеди, правила и други документи. От съдържанието на това пълномощно съдът
установил, че пълномощното не е изрично
, че жалбоподателят, към 02.06.2020 год., не е предоставял правомощия на
Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД за
подписване и получаване на съставени срещу него актове за установяване на
административни нарушения, а тъй като
административно наказателната отговорност е лична, в ЗАНН са уредени правила за
лично участие - лично при физическите лица или чрез представляващия - при
юридическите лица. Съдът изложил съображения, че в съдебната практика се
приема, че отклонение от това правило може да се допусне само при изрично
упълномощаване от наказаното лице за тези процесуални действия, и че така, чрез
изричното упълномощаване, лицето се е съгласило съответното процесуално действие
да бъде извършено в негово отсъствие. Друго отклонение от правилото за лично
участие е недопустимо, тъй като то води до нарушаване правото на защита на
наказаното лице и че изискването на чл.43 от ЗАНН е нарушителят да се запознае
лично със съдържанието на акта, за да научи за образуваното спрямо него
административно-наказателно производство, нарушението, в чието извършване е
обвинен и да му се даде възможност да изложи веднага своите обяснения и
възражения. Съдът направил извод, че АУАН не е бил надлежно предявен и връчен
на законния представител на нарушителя или на изрично упълномощено за това
лице, поради което и наказващият орган незаконосъобразно е издал наказателното
постановление и че преди да бъде издадено такова е следвало, съобразно
правилото на чл.52, ал.2 от ЗАНН, АУАН да бъде върнат на актосъставителя, за
предявяване на нарушителя по законоустановения ред. По същият начин е опорочена
и процедурата по връчване на НП, в
административно наказателната преписка е представено известие за доставяне на НП, като видно от нея е, че
то е получено във Фронт офис на Дружеството
от лицето А.З. Не е посочено в качеството си на каква тя го получава,
управител на дружеството или изрично упълномощено от дружеството лице да получи
НП.
По тези съображения съдът отменил
оспореното НП.
Според касационната инстанция оспореното решение е
неправилно.
Проверката,
при която е установено процесното нарушение от служители на Комисията за защита
на потребителите, е извършена на 18.05.2020 год. и за резултатите от същата е
съставен Констативен протокол 2020
№К-2694184/18.05.2020 год. В протокола са описани констатациите на
проверяващите от извършената проверка, като самата проверка е извършена в
присъствието на А.Т.Д., на която са описани всички индивидуализиращи данни, в
качеството й на дежурен управител в магазин на „Кауфланд България ЕООД Енд Ко“ КД Протоколът е подписан от Д. в качеството на представител на ЮЛ. В
самия протокол изрично е разпоредено на
2.06.2020 год. в 13,30 часа управителят или упълномощено от него лице да се яви
лично в КЗП Плевен, ул „Д.Константинов“ 27, ет.4, оф.13, за съставяне на АУАН,
като представи лични документи и пълномощно с право за подписване на АУАН при
явяване на упълномощено лице. Съставеният в присъствието на представител на
дружеството лице протокол със съдържание, част от което е разпореждането
управителят или надлежно упълномощено лице да се яви на 2.06.2020 год. в КЗП за
съставяне на акт за нарушението, констатирано при проверката, има характер на
покана за съставяне на акт за констатираното нарушение, по смисъла на чл.40,
ал.2 от ЗАНН. Тази покана очевидно е достигнала до своя адресат, защото на
2.06.2020 год., в изпълнение на отправената покана, се е явило упълномощено от
дружеството лице Д.П.Д. с приложеното по делото пълномощно №3231/1.04.2020
год., в чието присъствие е съставен и процесният акт за нарушение. Според
касационната инстанция при тези факти не е допуснато нарушение на разписаната в
чл.40, ал.2 от ЗАНН процедура. На първо място, защото дружеството е било
надлежно поканено за съставяне на акта още при проверката, при която е съставен
горният цитиран протокол. Така че актът е могъл законосъобразно да бъде
съставен дори и в случай, че не се е явил представител на дружеството при
съставянето му, тъй като чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда, че „когато нарушителят
след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие“. Независимо от горното обаче, представител на дружеството,
упълномощен с пълномощно да представлява дружеството, в т.ч. пред КЗП, се е
явил и актът е бил съставен в негово присъствие. Нещо повече, актът е съставен за нарушение на разпоредба на Закона за
виното и спиртните напитки. Съгласно разпоредбата на чл. 193 от ЗВСН, контролът по спазване на изискванията на
закона по отношение на търговията на дребно с бутилирани спиртни напитки се
извършва от Комисията за защита на потребителите. Контролът се извършва с цел
защита на потребителите срещу рискове от придобиване на продукти, които не
съответстват на установените изисквания. За целите на контрола по ал. 1
длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите извършват проверки по
документи и по партидни номера за установяване произхода на продуктите, както и
проверки на място в търговските обекти за продажба на бутилирани спиртни
напитки съгласно Закона за защита на потребителите. А съобразно разпоредбата на чл.233, ал.4 от ЗЗП, актове за установяване
на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуалните административни актове по
смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се
намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с
лицето, срещу което са издадени. Ето защо, след като е съставен законосъобразно
в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН и връчен на надлежно упълномощено от
дружеството лице, АУАН се явява съставен при спазване на регламентираната от
закона процедура и не е налице констатираното от въззивния съд нарушение в тази
насока.
Неправилни
са и изводите за нарушения в процедурата по връчване на оспореното НП.
Надлежното връчване на НП има значение единствено с оглед преценка за
спазването на преклузивните срокове за неговото оспорване. В случая, макар и
връчено на упълномощено лице, НП , видно от доказателствата по делото, е било
обжалвано в срок и пред надлежния съд, поради което не е налице ограничаване на
правата на защита на наказаното лице.
Налага се извод, че не са допуснати съществени административнопроизводствени
нарушения при съставяне на акта за нарушение и при издаване на НП. Делото обаче
не следва да се връща на РС за ново
разглеждане и произнасяне, тъй като са изложени мотиви и по съществото на спора.
Правилни и обосновани на доказателствата по делото и на приложимия закон са
изводите на съда, че е налице съставомерно и доказано нарушение на чл.165, ал.1, т.1
от Закона за виното и спиртните напитки, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.123 от Закона за виното и спиртните напитки, „Традиционни български спиртни
напитки и продукти са винена, гроздова, джиброва и плодова ракия, ракия от
плодови джибри и др“. Всички видове ракии са дестилатни спиртни напитки,
получени чрез дестилация, а съгласно т.З, т.4, т.6, т.7, т.10 буква „в“ и т.9,
буква „г“ от Регламент /ЕО/ № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от
15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето,
етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за
отмяна на Регламент /ЕЙО/ № 1576/89 на Съвета, в дестилатните спиртни напитки
не се добавя алкохол - разреден или не. В случая „Кауфланд България ЕООД енд
Ко“ КД е предлагал за продажба описаните в НП спиртни напитки, като данните
/индикациите/, които е използвал за описание, представяне, етикетиране и
предлагане на напитките, въвеждат в заблуждение потребителите относно
характера, естеството и свойствата на напитките, и тяхното съдържание, което е
нарушение на посочения по- горе
Регламент. Ето защо търговецът чрез поставяне на етикети и касови бонове е въвел в заблуждение потребителите относно вида на напитката,
естеството и характера и относно съдържанието й . Производителят е обявил на
самите бутилки , че това са спиртни напитки , а не ракия, а търговецът- в
случая „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД
обявява и я продава за ракия. .
Нарушението не е маловажно. То е
типично за нарушенията от този вид и не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Фактът, че е
извършено за първи път и че е отстранено веднага след неговото констатиране е
съобразен от АНО, който е наложил имуществена санкция в минималния предвиден в
санкционната разпоредба размер.
Ето защо оспореното решение
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което НП да се
потвърди.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260112 от
9.03.2021 г., постановено по анд № 2534/2020 г. на Районен съд – Плевен, с
което е отменено Наказателно постановление № 2020-0048861 от 14.10.2020 г.,
издадено от Директора на КЗП, Регионална дирекция Плевен, с което на „Кауфланд
България ЕООД енд Ко“ КД, гр.София, р-н Сердика, ж.к. „Банишора“ ул. „Скопие“ №
1А, с ЕИК *********, представлявано съвместно от Е.Г. – управител и М.Н.М. –
прокурист, на основание чл.219 от Закона за виното и спиртните напитки е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за
нарушение на чл.165 ал.1 т.1 от Закона за виното и спиртните напитки и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
2020-0048861 от 14.10.2020 г., издадено от Директора на КЗП, Регионална
дирекция Плевен, с което на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, гр.София, р-н
Сердика, ж.к. „Банишора“ ул. „Скопие“ № 1А, с ЕИК *********, представлявано
съвместно от Е.Г. – управител и М.Н.М. – прокурист, на основание чл.219 от
Закона за виното и спиртните напитки е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.165 ал.1 т.1 от
Закона за виното и спиртните напитки
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.