Р
Е Ш Е
Н И Е
№484
21.06.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Цвета Пазаитова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 740 по описа на Административен съд – Хасково за
2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Д. Х. Ч. - Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Хасково, против Решение № 188/25.06.2022 г., постановено по АНД № 310/2022
г. по описа на Районен Съд – Хасково, с което е отменено Наказателно
постановление № 21-1253-002941/18.03.2022 г.
Касационният
жалбоподател счита, че решението е постановено при неправилно приложение на
закона. В мотивите си първоинстанционният съд приел, че макар от обективна
страна да били налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсвали каквито и да било доказателства за това деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно, което определяло нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна. Оспорващият счита този извод за погрешен,
като твърди, че тези факти са без значение за наличието на извършено нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в тази насока цитира множество съдебна практика. В случая били
налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и не следвало да са налични доказателства, от които да може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният
от него автомобил е с прекратена регистрация. С оглед на така изложеното, касационният
жалбоподател моли да бъде отменено решението на Pайонен съд – Хасково, с което
е отменено НП № 21-1253-002941/18.03.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Хасково и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено
изцяло наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 23, т. 1 от
Наредбата за заплащане на правна помощ в полза на ОДМВР-Хасково да бъдат
присъдени разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ответникът – М.А.М. се явява лично в
съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Поддържа депозираната от процесуалния му представител по делото молба, в
която се посочва, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и се
моли за отхвърляне на касационната жалба и за присъждане на направените по
делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение Районен
съд - Хасково е отменил Наказателно постановление № 21-1253-002941/18.03.2022 г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково и е осъдил
ОДМВР - Хасково да заплати на М.А.М. сумата в размер на 300 лв. - адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция. Съдът
е приел за установено от фактическа страна, че на 20.11.2021 г. в гр.Хасково жалбоподателят
е управлявал лек автомобил ***
с рег.№ *,
собственост на В.
М.
***, който автомобил бил със служебно прекратена регистрация на 15.12.2021 г.
по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и не бил регистриран по надлежния ред. При
обосноваване на правните си изводи, въззивната инстанция е приела, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
свързани с описанието на нарушението, датата и мястото на извършването му,
посочването на елементите му от обективна и субективна страна и съответствието
на текстовото описание на нарушението с неговата правна квалификация. Установил
е, че АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в законоустановените срокове.
Приел е обаче, че издаденото НП е
незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила, доколкото от
съдържанието на НП ставало ясно, че същото е издадено въз основа на АУАН серия
GA с бланков № 528870, съставен на 20.12.2021 г. Видно било от представените и
приети по делото доказателства, че с Мотивирана резолюция № 21-1253-М000011 на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Хасково административно-наказателното
производство по АУАН серия GA с бланков № 528870, съставен на 20.12.2021 г.
против М.А.М. било прекратено. Преписката била изпратена на РП –Хасково, след
което бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по чл. 345,
ал. 2 от НК. В тази връзка съдът е приел, че НП е незаконосъобразно издадено
въз основа на вече прекратено административнонаказателно производство по АУАН.
По същество съдът е намерил, че
вменененото на оспорващия нарушение е безспорно установено от събраните по
делото доказателства от обективна страна. От доказателствата по делото обаче не
се установявало жалбоподателят да е бил уведомен за липсата на застраховка
„Гражданска отговорност“ или по-точно собственикът на автомобила да е бил
уведомен за дерегистрирането на автомобила му, като при това положение съответно
нямало как и ползвателят да знае за това прекратяване. В тази връзка съдът е
приел, че не е била изпълнена процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да бъде
уведомен собственика на пътното превозно средство, и е посочил, че визираното в
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП формално нарушение, в чийто състав не е визиран
престъпен резултат може да се извърши само при условията на пряк умисъл, който предполага
деецът да е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на
нарушението - в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена
дата, респективно и че към датата на управлението му то не е регистрирано по
надлежния ред. Посочил е, че в случая регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което прекратяване се
извършвало фактически от компетентно длъжностно лице след уведомяването му от
ГФ, че е налице предвидената в нормата на чл. 574, ал. 1 от КЗ хипотеза и след
като за целта се извършело отбелязване в автоматизираната информационна
система. Собственикът на автомобила обаче нямало как да знае кога ще настъпи
това уведомяване, респективно кога ще бъде прекратена регистрацията на
автомобила. Именно поради това законът предвидил той да бъде уведомен за
извършеното прекратяване на регистрацията. В конкретния случай в
административно наказателната преписка не били приложени доказателства, от
които да се установи по безспорен начин, че собственикът на МПС е бил уведомен
за служебно прекратената регистрация на МПС, съответно не била установена виновността
на санкционираното лице. В този смисъл и
доколкото по делото не било налице надлежно доказване на виновно поведение от
страна на жалбоподателя касателно вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съдът е стигнал до извод, че оспореното наказателно постановление следва
да бъде отменено.
При
осъществената касационна проверка настоящата инстанция намери, че не са налице
наведените касационни основания и така постановеното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено. При спазване на процесуалните
правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства и е
анализирал същите от правна страна, като е изложил подробни мотиви, въз основа
на които е формулирал крайния си правен извод за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
По делото е категорично установено и няма спор
между страните, че на посочените в наказателното постановление дата, място и
час ответникът в касационното производство е управлявал процесния автомобил,
чиято регистрация е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
поради което следва да се приеме, че от страна на същия са осъществени
обективните признаци на визираното в наказателното постановление
административно нарушение. Правилно обаче е приетото в мотивите на съда, че
нарушението не е осъществено от субективна страна, доколкото липсват
доказателства за надлежно уведомяване на собственика на автомобила за служебно
прекратената регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които
е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се
отбележи, че самият факт на липса на сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите към даден момент не
обуславя автоматично прекратяване на регистрацията. Видно и от разпоредбата на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тези действия се предприемат след получаване на
съответното уведомление от Гаранционния фонд и след уведомяването на
собственика на превозното средство за прекратената регистрация. По делото обаче
не са представени доказателства за такова уведомяване, нито се твърди
собственикът на превозното средство да е узнал за това обстоятелство преди
датата на проверката. Именно предвид факта, че се извършва служебно
прекратяване на регистрацията и тези данни не са налични в общодостъпен
източник на информация, законодателят е указал на съответните органи да
уведомят собственика. В противен случай, при наличие на външни белези, сочещи
на редовно регистриран автомобил (поставени регистрационни табели и наличие на
свидетелство за регистрация), липсва основание да се твърди наличието на вина и
в двете й форми – умисъл и непредпазливост. Водачът би могъл да осъществи
състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ако е уведомен, че МПС е с
прекратена регистрация и предприеме управление след узнаване на този факт.
В подкрепа на възприетото от съда тълкуване на
закона е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на
ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което магистратите от двете
върховни съдилища приемат, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случаите, когато няма
доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или
не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.
143, ал. 10, изр. първо, предл. последно от ЗДвП, поради което липсва както
умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се
дължи на небрежност. Под уведомяване в случая следва да се има предвид узнаване
по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени
средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и
доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително
вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.
Гореизложеното обосновава заключение за
правилност на изводите на въззивната инстанция, които след проведено
процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали отмяната на
процесния санкционен акт, с валидно, допустимо и съответно на приложимия
материален закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора заявената от
пълномощника на касационния ответник претенция за присъждане на направените по
делото разноски се явява основателна, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Съгласно приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 05.06.2023 г., тези разноски, представляващи
договорено и заплатено за касационната инстанция адвокатско възнаграждение, са
в размер на 500 лв., при което ОД на МВР – Хасково следва да бъде осъдена да
заплати същите на касационния ответник.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
188/25.06.2022 г., постановено по АНД № 310/2022 г. по описа на Районен Съд – Хасково.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Хасково
да заплати на М.А.М.,
ЕГН : **********, адрес: ***,
сумата
от 500 (петстотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.