Решение по дело №1831/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

     №19                   07.01.2020 година,             град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Чавдар Димитров

 

при секретар Ирина Ламбова, разгледа адм.дело № 1831/2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „САН РЕЙ“ ООД, гр. Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.23, ет.14, ап.1, с ЕИК ******* против Ревизионен акт (РА) № Р-020000218006802-091-001/23.04.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, изцяло потвърден с Решение № 129/15.07.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, с който на дружеството жалбоподател на основание чл.102, ал.4 във вр. с чл.67, ал.3 от ЗДДС допълнително е определен данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчен период 14.09 - 30.09.2018г. в размер на 17 703,95 лв. - главница и 939,37 лв. – лихва, както и за 01.10 – 15.10.2018г. – главница в размер на 3 532,42 лв. и лихва – 157,01 лв. Иска се отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, както и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв. Н., БАК

Ответната страна - Директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – ю.к. М., надлежно упълномощен, оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни.

Административен съд – Бургас, трети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, и след проведено оспорване по административен ред. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

            Производството по оспорваният РА е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000218006802-020-001/08.11.2018г. (л.502), изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизии (ЗИЗВР) № Р-020002180068025-020-002/14.02.2019г. (л.108).

            След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-02000218006802-092-001/22.03.2019г. (л.51-59), неразделна част от РА. Ревизионният доклад е връчен на задълженото лице електронно на 25.03.2019г.  видно от наличното по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.60). Срещу РД ревизираното лице не е подало възражение. След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията са постановили процесния РА № 02000218006802-091-001/23.04.2019 г. С цитираният РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, както следва:

            -          ДДС в размер на 17 703,95 лв. за периода от 14.09.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със.съответните лихви в размер на 939,37 лв.;

            -          ДДС в размер на 3 532,42 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 15.10.2018 г., ведно със съответните лихви в размер на 157,01 лв.

            Срещу ревизионния акт дружеството-жалбоподател е депозирало жалба до директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас с вх.№ ИТ-00-4961/21.05.2019г., по описа на ТД на НАП – Бургас (л.33). Предвид подадената жалба, с решение № 129/15.07.2019г. директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас при ЦУ на НАП (л.14-18) изцяло е потвърдил РА № 02000218006802-091-001/23.04.2019г. Недоволен от решението, дружеството оспорва потвърдения РА, като жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, е депозирана чрез директора на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас на 25.07.2019г. – л.5.

            От представената по делото административна преписка се установява, следното:

            „Сан Рей“ ООД е регистрирано и вписано в търговския регистър в Агенция по вписванията – гр.Бургас на 08.01.2018г. Основната дейност на ревизираното дружество е продажба на книги, нови и употребявани учебници и учебни помагала. Дружеството стопанисва 2 обекта – книжарници и борси за учебници, взети под наем с адреси гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 1 и гр.Бургас, ул. „Сан Стефано“ № 64. Има въведени в експлоатация и регистрирани  2 броя ЕКАФП от 10.01.2018г. с индивидуален № DY346016, находящ се в гр.Бургас, ул. „Сан Стефано“ №64 и с индивидуален номер DT723051, находящ се в гр.Бургас, ул. „Сердика“ №1. При извършване на ревизията са предоставени месечни и дневни отчети от посочените устройства и банкови извлечения на движението по депозитна сметка BG48FINV91501017119243 на ревизираното лице в Първа Инвестиционна Банка АД. Установено е, че дружеството има назначени 3 лица по трудови правоотношения. От направената справка в ПП VAT 14 ревизиращия екип установява, че основните доставчици са „Фалко Букс – БГ“ ЕООД с Булстат *********, Кооперация „Панда“ с Булстат *********, „Флат“ ООД с Булстат ********* и др. Разплащанията са извършвани по банков път, а с доставчици и клиенти физически лица - в брой.

            Установено е, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 023911802015019 от 05.10.2018г. в ТД на НАП Бургас на основание чл.96, ал. 1 от ЗДДС – задължителна регистрация с деклариран облагаем оборот за период не по-дълъг от последните 12 месеца преди текущия в размер на 168 091.06 лв. /от 01.10.2017г. до 30.09.2018г./ (л.114гръб), от който за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, т.е. от 01.08.2018г. до 14.09.2018г. е бил достигнат оборот от 57 450.16 лв. Във връзка с подаденото заявление на ревизираното лице е извършена проверка, в хода на която е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № 023911802015019/05.10.2018г. Установено е, че облагаемият оборот за периода 08.01.2018г. - 30.09.2018г. е в размер на 166 253.81 лв., от които 57 450.16 лв. е реализиран облагаем оборот за периода от 01.08.2018г. до 14.09.2018г., т. е. за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. Прието е, че заявлението не е подадено в срок, за което е съставен АУАН № F424816/16.10.2018г. за нарушена разпоредбата на чл.96 ал.1 от ЗДДС (л.111-112). Издаден е акт за регистрация по ЗДДС № 020421802091736/16.10.2018г. на основание чл. 101, ал. 1 от ЗДДС, който е връчен на лицето на 16.10.2018г. и се счита за регистрирано по ЗДДС от същата дата (л.112гръб-113). Цитираните документите са приобщени към процесната ревизия с протокол № 1161687/07.02.2019г. (л.118-119).

            В хода на ревизионното производство са извършени процесуални действия, подробно описани в РД на стр.4 и 5 (л.52-53 от делото).

            С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ (ИПДПОЗЛ) № Р-02000218006802-040-002/31.01.2019г., връчено на 04.02.2019г. и № Р-02000218006802-040-003/25.02.2019г., връчено на 26.02.2019г. са изискани следните документи и справки:

            -Хронологични разпечатки от движението по с/ки 304 - нови учебници, 3041 - аксесоари за компютри и телефони и с/ка 3042 - стоки - употребявани учебници за заприхождаване на стоките и тяхното изписване при продажба за периода 08.01.2018г. - 15.10.2018г.

            -Хронологични разпечатки от движението по с/ки 702 - приходи от продажба на нови учебници, 7021 - приходи от продажба на аксесоари за компютри и телефони и с/ка 7022 - приходи от продажба на употребявани учебници /на маржа/ за периода 08.01.2018г. - 15.10.2018г.

            -Осчетоводявания на всички сторно операции по дати.

            -Справка за облагаемия оборот по чл.96 от ЗДДС по месеци, като се посочат отделно приходите от нови учебници и помагала, приходи от аксесоари за компютри и телефони и приходи от продажба на учебници - втора употреба /на маржа/

            -Справки за облагаемия оборот по дни за периодите 01.08.2018г. - 31.08.2018г., 01.09.2018г. - 13.09.2018г., 14.09.2018г. - 30.09.2018г. и 01.10.2018г. - 15.10.2018г., като се посочат отделно приходите от нови учебници и помагала, приходи от аксесоари за компютри и телефони и приходи от продажба на учебници - втора употреба /на маржа/

            Изискани са писмени обяснения относно начина на заприхождаване и изписване на стоките - втора употреба, посочения размер на облагаем оборот по чл.96, ал.1 от ЗДДС в Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 023911802015019/05.10.2018г. и причините, поради които не е представен такъв оборот, формиран от продажба на нови стоки и маржа за стоките - учебници втора употреба. Поискано е да се посочат причините за издаване на всички сторно бележки и как се регистрират и отчитат в касовите апарати с ФУ продажбите на учебници - втора употреба и отразяват ли се те в отделна група /регистър/департамент.

            Във връзка с ИПДПОЗЛ № Р-02000218006802-040-002/31.01.2019г. са представени с вх. № ИТ-00-1371/13.02.2019г. протоколи за изкупените учебници втора употреба за периода 28.02.2018г. – 15.10.2018г. и протоколи за продадените учебници втора употреба по дни за периода от 04.09.2018г. – 15.10.2018г. В протоколите за продадените учебници втора употреба е посочена изкупната цена и продажната цена, като разлика между тях е определен марж на цената точно 10%.

            В резултат на направени изчисления в справка за извършените продажби за периода 01.08.2018г. – 30.09.2018г., изготвена и предоставена от ревизираното дружество, е посочено, че е отчетен оборот в размер на 10 172.48 лв. от продажба само на нови стоки, а продажби на учебници втора употреба за м.08.2018г. няма регистрирани. През м.09.2018г. е отчетен общ оборот от касови продажби в размер на 146 670.38 лв., в т. ч. оборот от продажби на нови стоки в размер на 27 133.10 лв. и оборот от продажба на учебници втора употреба в размер на 119 537.28 лв. /марж 11 953.73 лв./ (л.131-132). От представената справка ревизираното дружество е изчислило общ облагаем оборот за периода 01.08.2018г. – 30.09.2018г., т. е два последователни месеца в размер на 49 259.31 лв., в т. ч. оборот от м.08.2018г. – 10 172.48 лв., оборот от нови стоки за м.09.2018г. – 27 133.10 лв. и оборот /марж/ от стоки – учебници втора употреба – 11 953.73 лв.

            Във връзка с ИПДПОЗЛ № Р-02000218006802-040-003/25.02.2019г. са представени с вх. № ИТ-00-2395/12.03.2018г.  договори за заем – 2 броя, счетоводни разпечатки на с/ка 499 – други кредитори и с/ка 151 – получени краткосрочни заеми, НА за покупко –продажба на поземлен имот от 30.01.2008г. Представени са хронологични разпечатки на с/ка 304 – стоки – нови учебници, с/ка 3041 – аксесоари за компютри и телефони, с/ка 3042 – стоки – употребявани учебници, с/ка 702 – приходи от продажби на нови учебници, с/ка 7021 – приходи от продажби на аксесоари за компютри и телефони и с/ка 7022 – приходи от продажби на стари учебници.

            Представено е писмено обяснение от управителя С. Желязков, който посочва, че съгласно приетата форма за водене на отчетността и счетоводната политика на фирмата, заприхождаването на месечните приходи се извършва съгласно първичните документи – протоколи, фактури, месечни отчети от касовите апарати, сторно бележки и др. в края на всеки месечен период. За месеците септември и октомври 2018г. е извършено ежедневно отчитане, но сторно операции няма осчетоводени по дати. По отношение на изготвената справка за облагаемия оборот за периода 01.08.2018г. – 15.10.2018г. поради големия обем на информацията за продадените стоки – учебници втора употреба се твърди, че е възможно да са допуснати несъществени грешки. Заприхождаването на стоките ставало за новите учебници и помагала на база на фактурата за покупка, а учебници – втора употреба, съгласно протокол за покупка. За облагаемия оборот, посочен в Заявлението за регистрация по ЗДДС се посочва, че е възможно да е сгрешен. Издаването на сторно бележки се извършва при неосъществена сделка при продажба предимно на учебници – втора употреба (л.63).

            В резултат на събраните документи в хода на ревизията и в хода на проверката относно регистрацията на дружеството по ЗДДС, органите по приходите са стигнали до извода, че „Сан рей“ ООД е възнамерявало да ползва специалния режим на облагане на доставки по чл. 143 от ЗДДС, извършени от дилър на стоки втора употреба и съответно данъчната основа на доставката да се определя според маржа на цената, съгласно чл.145, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка е посочено, че облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете, съгласно чл. 149 от ЗДДС.

Установено е, че в подаденото от дружеството заявление за регистрация по ЗДДС е деклариран облагаем оборот от всички продажби на стоки, без да се разграничават като нови и втора употреба. Според органа по приходите не са представени и доказателства за реални цени на придобиване на учебниците втора употреба, като се сочи, че представените в хода на ревизията протоколи и справки са съставени за целите на ревизията и цената на маржа е изчислена по обратен път -10 % от продажната цена. Посочено е, че всички продажби на нови стоки и стоки втора употреба са отразени във фискалните устройства общо като оборот, без да са разграничени по департаменти.

Цитирани са разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и чл. 73 от ППЗДДС, от които следва, че всяко задължено лице е длъжно едновременно да следи своя оборот, както за 12 последователни месеца, така и ежедневно за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия.

С оглед изложеното, органът по приходите стига до извода, че на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС дружеството дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборота - 14.09.2018 г. до датата, на която е регистрирано по ЗДДС от органите по приходите - 16.10.2018г. Въз основа на горецитираната разпоредба, приходният орган е начислил ДДС в размер на 21 236,37 лв., в т.ч. за периода от 14.09.2018г. до 30.09.2018г. в размер на 17 703,95 лв. и за периода от 01.10.2018г. до 15.10.2018г., вкл. в размер на 3 532,42 лв., ведно с лихви за просрочие съгласно чл. 175 от ДОПК, общо в размер на 1 096,38 лв.

За установяване на обективната истина по делото и проверка на спорните обстоятелства, по искане на оспорващата страна Съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси:

1.Вещото лице да провери как е организирано счетоводството и документооборота на жалбоподателя за периода м.02 - м.10,2018г. Спазени ли са основните принципи на Закона за счетоводството и Счетоводните стандарти. Счетоводството водено ли е редовно.

2.Как се отчитат стоково-материалните запаси, позволява ли организацията на отчитане на бъдат установени и разграничени придобитите стоки втора употреба и тези, които са нови, както и да се определят стойностите на продажбите им. Какви документи се съставят за това, какви счетоводни операции са поети и по кои синтетични и аналитични счетоводни сметки се отчитат.

3.Как се определя цената на придобиване на стоките втора употреба и как е отчетена счетоводно, респективно, как се определя продажната цена и как е отчетена счетоводно.

4.Вещото лице да проследи и установи от м.02,2018г. до 31,10,2018г. помесечно какъв е прихода от продажби на стоки втора употреба и на нови стоки. Да установи и какъв е приходът от продажби на стока втора употреба и на нови стоки за периода 14,09,2018г. - 15,10,2018г.

5.Кога е достигнат облагаем оборот от 50 000 лв.

6. Вещото лице да провери и установи каква е стойността на закупените от жалбоподателя нови стоки ( нови учебници), как е формирана цената на придобиване и продажната цена. Този вид стока има ли ограничена крайна цена (корична цена). Закупените и съответно продадени и изписани количества нови учебници за периода м.02,2018г. до 31,10,2018г. могат ли да формират сочения от органа на приходите оборот.

Според представеното по делото заключение, вещото лице установява, че счетоводството на жалбоподателя е организирано съгласно изискванията на Закона за счетоводството (ЗС), с изключение на документите, доказващи покупната цена на стоките втора употреба. Според експерта са спазени изискванията на Националните Счетоводни Стандарти. Счетоводството е водено текущо съглaсно чл.3, ал.2 и ал.3, помесечно и предоставя своевременно необходимите за целите на данъчното облагане данни.

Вещото лице сочи, че предприятието използва първични документи, фактури за покупка на нови стоки и аксесоари и издава фискални касови бонове при продажбата им, които обобщава в дневни и месечни протоколи за продажби. За покупката на стоки втора употреба, дружеството е съставяло протоколи, в които не присъства един от изискуемите от Закона за счетоводството реквизити-име на доставчик. Към месечните отчети на касовите апарати, за целта на счетоводното разграничаване на приходите от продажба на нови учебници, аксесоари и тези втора употреба, са изготвяни протоколи за продажбите, в които са описани продадените артикули, с количество, единична цена, покупна цена и марж. Експертът заявява, че по време на проверката не са предоставени Счетоводна политика и Правилник за документооборота. Не са предоставени документи, които доказват определената покупна цена на учебниците втора употреба. В изпълнение на изискванията на чл.3, ал.1 от ЗС, жалбоподателят отчита счетоводната информация по способа на двустранното счетоводство. Експертът посочва, че дружеството-жалбоподател използва интегрирана счетоводна система, която е регистър на информация за стопанските операции от първичните и вторични документи. „Сан Рей“ ООД осъществява своята дейност и документира операциите на база на Националните Счетоводни Стандарти. Експертизата установява, че приходите и разходите се водят по икономически елементи, като съществува съпоставимост между тях и счетоводното отчитане дава необходимата за целите на ГСО информация. Стоково-материалните запаси се отчитат по историческа покупна цена, спазвайки СС 2 за стоково-материалните запаси. Отчитането на приходите съблюдава изискванията на СС 18 Приходи.

В отговор на поставения въпрос №2, вещото лице сочи, че счетоводното отчитане е организирано на синтетично и аналитично ниво, стойностно, като новите и старите учебници се отчитат в отделни подсметки. Заявява, че това позволява да бъдат разграничени приходите от продажбата им, както и изписването на материалните запаси по цена на придобиване. Експертът се позовава на разпоредбите на глава 17 от ЗДДС, чл. 143-151 и в ППЗДДС, чл.88-94 са посочени условията на които трябва да отговаря, както и правилата, по които трябва бъде обложен дилъра на стоки втора употреба. Всяко лице, което в своята икономическа дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба с цел да ги продаде, се приема от закона за дилър на такива стоки (ДР на ЗДДС пар.1,т.19). В заключението се сочи, че данъчно задълженото лице, което е дилър на стоки втора употреба, (с изключение на антики, произведения на изкуството и предмети за колекция) не е задължено да обявява своето желание да спазва този режим официално с декларация пред НАП. Единственото условие е той действително да извършва тази дейност и при издаване на данъчни документи да посочи чл.143 за всяка една сделка. Според вещото лице, доколкото жалбоподателят изпълнява доставки само на физически лица, заплащани в брой, които не желаят да получат фактура, то няма друг специален ред или документ, с който да декларират това обстоятелство при осъществяването на всяка една сделка. Посочва се, че в издаваните фискални касови бележки, лицето не е посочило като основание сделки по чл.143. (Отговор на подвъпрос 2 се съдържа в т. 2 от раздел IV Констативно-съобразителна част стр.6-7 от експертизата /л.856 от делото/)

           На третия въпрос, експертът посочва, че съгласно писмените обяснения на счетоводителя на предприятието, цената на придобиване на стоките втора употреба се определя като процент /40%/ от коричната цена на същия вид нов учебник.

Вещото лице е отбелязало, че няма достъп до продадените издания през разглеждания период, за да провери каква е била коричната им цена, но същата не е била подложена на оспорване и от страна на органа по приходите, а е възприета за вярна. Установила е, че покупната цена е определяна като е изваждан марж от 10% от продажната цена, което представлява надценка от 11,11% върху доставната цена.

На вещото лице не е било предоставено решение на Общото събрание на съдружниците или Заповед на Управителя. Според експертното заключение, единственият източник на информация за цената на придобиване са издадените вътрешнофирмерни документи, съдържащи опис на всички закупени учебници втора употреба.

           Според заключението, за разграничаване на приходите на дружеството по дейности са обособени подсметки на основните сметки Стоки 304 и Приходи от продажби 702, както следва: 3042 Стоки учебници втора употреба и 7022 Приходи от продажба на учебници втора употреба. Съставят се операции 3042/401 с доставната цена при покупка на учебници втора употреба, 411/7022 с приходи от продажба на учебници втора употреба и 7022/3042 с изписване на доставната стойност. Използването на различни синтетични сметки за различните групи стоки, според експертът, позволява да бъде изчислена печалбата от продажбата им, както и да се приложи специфичния режим на облагане по глава 17 от Закона за ДДС.

           Отговорът на поставения въпрос №4 е поместен в констативно-съобразителната част от експертизата (стр.8-9, л.858-859 от делото).  Според констатираното от вещото лице, за месеците 09 и 10, дружеството не е осчетоводило сторно касови бележки за върната стока. Счетоводната кантора, обслужваща жалбоподателя е пояснила, че причината за това е, че сторно касовите бележки са били иззети от данъчните власти, но не са приети като доказателство. Според вещото лице, обаче в доклада на НАП е посочено, че са взети предвид при определяне на приходите. Преглеждайки наличните сторно касови бележки и прикрепените фискални касови бонове към тях, експертът счита за уместно същите да бъдат приспаднати от отчетените месечни приходи. За целта са изготвени две справки, едната е на база отчетените приходи в счетоводството на фирмата, другата е на база дневните отчети в двата обекта, вкл.и сторно касови бележки.

Таблица 1:

Месец	Приход	Приход стоки	Приход	Приход
	нови	втора употреба	нови	стоки
	стоки	съгл.счет.данни	стоки с	втора
	съгласно		вкл.сторна	употреба с
	счет.данни			вкл.сторна
М.02,2018	1815,35		1802,55
М.03,2018	1144,85		1144,85
М.04,2018	1553,28		1553,30
М.05,2018	1320,43		1320,43
М.06,2018	1686,45		1686,45
М.07,2018	2199,35		2151,35
М.08,2018	10172,43		10904,16
М.09,2018	27699,83	119537,28	26411,27	118885,51
М.10,2018	9516,39	18968,20	9006,69	18914,70

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Таблица 2:

 

           Видно от заключението, на въпрос №5 експертът заявява, че съгласно данните по дневни и месечни Z касови отчети на двата обекта, с които оперира жалбоподателя, както и справките и хронолигичните аналитични ведомости, които дружеството е предоставило на вещото лице, при марж, установен от вещото лице 11,11% над покупната цена, облагаемият оборот от 50 000,00 лв. е достигнат на 29.09.2018г., подробно описано в т. 5 от раздел IV Констативно-съобразителна част стр.9-10 (л.859-860 от делото). Установената дата, според вещото лице е на база счетоводни данни. В заключението се посочва, че поради липса на доказателства за определяне на покупната цена, експертизата не може да установи с точност датата на достигане на облагаемия оборот от 50 000 лв. в случай на марж, различен от посочения по-горе.

           На шести въпрос вещото лице отговаря, че съгласно хронологична ведомост по сметка 304 Стоки нови учебници, както и проверения оборот по сметка 401 Доставчици, стойността на закупените нови стоки /учебници/ за периода 02.2018-31.10.2018г,. възлиза на 82 703,23 лв. Посочва се, че новите учебници имат фиксирана цена, която е трайно отпечатана на корицата на изданието, така наречената корична цена. Търговците на нови учебници, формират приход на база разликата между продажната и покупната цена, която представлява процентът отстъпка, който ползват от доставчика. Според експертът, доколкото въпрос 6 е зададен некоректно, се прави уточнение, че контролният орган в лицето на НАП посочват оборот за регистрация от м.02-м.09.2018г., който не включва закупените стоки, а само тяхната продажна стойност. В счетоводното предприятие стоките се водят стойностно, а не количествено. Проследявайки хронологията и стойностите на закупените и продадени стоки, според вещото лице няма как приходите на дружеството да се формират само от продажбите на нови учебници, като е видно, че предприятието е продавало и учебници втора употреба. Оборотът от извършените продажби на нови учебници и учебници втора употреба е посочен в таблица 6 от заключението на стр.13-14 (л.863-864 от делото).

При така събраните доказателства в хода на съдебното производство съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу РА от ревизираното лице, след изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество същата е основателна по следните мотиви:

В настоящото производство и съобразно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповед за възлагане на ревизията и заповед за изменение на ЗВР, също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

Настоящият съдебен състав намира, че от страна на органите от приходите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изясняване на всички правно релевантни факти. Следва да се има предвид, че съществено нарушаване на процесуалните правила, влечащо след себе си незаконосъобразност на ревизионния акт, е такова нарушение или такива пропуски в ревизионното производство, които биха довели до недостоверно установена фактическа обстановка и то само и единствено когато въпросните пропуски не могат да бъдат поправени посредством ангажиране на доказателства за установяване на същите тези факти и обстоятелства в хода на съдебното производство. С оглед събраните в това съдебно производство доказателства се налага извод, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като в хода на ревизията са изяснени всички правнорелевантни факти чрез събраните доказателства и не е налице порок - допуснато нарушение на процесуалните правила, който да прави атакувания РА незаконосъобразен.

РА обаче се явява незаконосъобразен, тъй като изводите, направени от органите по приходите, са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства.

По аргумент от чл. 160, ал.1 от ДОПК, съдът в това съдебно производство е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите констатации, а и от правните изводи на приходната администрация, изложени в обжалвания РА, трябва да се произнесе дължи ли се определеният с РА данък, както и по въпроса дали това данъчно задължение е в размера, установен с РА.

Основният въпрос в настоящия правен спор касае правилното приложение на материалния закон и в частност как следва да бъде определена данъчната основа за облагане по ЗДДС, който въпрос е обвързан и със спора за това достигнал ли е жалбоподателят оборот, които изисква задължителна регистрация по ЗДДС, на по-ранен етап от заявения, което да предпоставя приложението на чл.102, ал.4 ЗДДС.

В настоящата хипотеза не се спори относно факта, че ревизираното лице „Сан Рей“ ООД  е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Безспорно по делото е също, че дружеството е регистрирано по ЗДДС с издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 020421802091736/16.10.2018г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, за който акт не са представени данни за оспорване по съответния за това ред. По същество, спорният момент се свежда до това, дали следва да бъдат приравнени на облагаеми по общия ред, извършените през двата спорни периода продажби на употребявани учебници предвид сочен от ответния орган като нарушен редът на отчитането им по глава седемнадесета от закона, а от там и дали е приложим реда, по който органа по приходите е начислил данъка – чл.102, ал.4 от ЗДДС.

Приходният орган е приел, че ревизираното лице не е изпълнило задължението да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок и доколкото заявлението за регистрация на жалбоподателя е по чл.96, ал.1 ЗДДС изр. първо, самото лице е предпочело да не се възползва от особения ред за отчитане на продажбите, уреден в глава седемнадесета ЗДДС, поради което регистрацията не следва да бъде по реда на чл. 96, ал.1 изр. второ от ЗДДС, в който случай предвид следва да бъде взет общия оборот на търговеца, а не оборота от маржа на учебниците втора употреба, реализиран през месеците септември и октомври 2018г.

Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, „всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.“ Според настоящия съдебен състав двете хипотези на изр. първо и второ не са алтернативни, а конкуриращи се. Доказателство за това е и обстоятелството, че е различен както срока за подаване на заявление за регистрация, така и началния момент от който започва да тече този срок.

Разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС инкорпорира в себе си общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС при достигане от страна на данъчно задължено лице на облагаем оборот от 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. С изменението на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /ДВ, бр. 97 от 2017 година, в сила от 1.01.2018 година/ и въвеждането на изречение второ на посочената правна норма, законодателят е предвидил специален случай на задължителна регистрация, изискващ ежедневно определяне на облагаемия оборот на данъчно задълженото лице за всеки период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. При колизия между двете предвидени хипотези на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС предимство има специалния ред по изречение второ на посочената разпоредба. Това нормативно разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които в относително кратък времеви период – до два месеца, извършат облагаеми доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000 лева или повече. Целта на законодателя се извлича и от предвидените различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация, съответно по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС – от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС – от датата, на която е достигнат оборотът.

Както бе отбелязано по-горе в процесния случай е заявена регистрация по фактическият състав на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, именно по този ред е било и регистрирано то, видно от мотивите на акта за регистрация, поради което изложенията на ответния орган за приложение на хипотезата на чл.96, ал.1 ЗДДС , изр. първо е неоснователно и противоречи на влезлия в сила акт за регистрация по ЗДДС.

При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение е дължим ДДС, чиито размер се определя по правилата на чл. 102, ал.4 от ЗДДС и се установява с РА.

Спорно между страните е обстоятелството как следва да бъде определен облагаемият оборот на търговеца. Дали по общия ред за отчитане, уреден в ЗДДС, или по специалния ред на отчитане на продажбите, предвиден в глава седемнадесета на ЗДДС. Според настоящия съдебен състав това зависи от обстоятелството възползвал ли се е търговецът надлежно от възможността да търгува като дилър на стоки втора употреба. За упражняване на тази възможност законодателят е предвидил регистрационен режим единствено при търговията с антики, произведения на изкуството и предмети за колекции, откъдето следва че в останалите случаи е достатъчно търговецът да документира и отчита доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа, определен с правилника за прилагане на ЗДДС без изрично да уведомява данъчната администрация за това.

Съгласно нормата на чл. 143, ал.1 от ЗДДС разпоредбите на глава седемнадесета от закона се прилагат за доставка извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му па територията па страната. Дефиниция на понятието "дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети'" е дадено в §1. т.23 от ЗДДС. Според нея - дилър е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон. Под “стоки втора употреба” законът (§ 1, т. 19 от ДР на ЗДДС) разбира употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени . Не са стоки втора употреба благородните метали и скъпоценните камъни, независимо под каква форма са, както и произведенията на изкуството, предметите за колекции и антиките.

Дилърите документират извършените от тях доставки по специалния ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва "режим на облагане на маржа - стоки втора употреба". Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък /чл. 89 от ППЗДДС/. Независимо, че при определените от ЗДДС условия законодателят е предвидил специален ред на облагане - маржа на цената, с разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ЗДДС е дадена възможност на дилърите да прилагат общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба. Правото по чл. 151, ал.1от ЗДДС се упражнява от лицето за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава. Документирането на тези доставки се извършва по общия ред на закона съгласно разпоредбата на чл. 151, ал.5 от ЗДДС.

Специалните разпоредби на глава 17 ЗДДС се прилагат за извършена от дилър доставка на стоки втора употреба, когато те са му доставени на територията на страната (включително внесени) или от територията на друга държава членка от някое от следните лица: данъчно незадължено лице; друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл. 50 ЗДДС; друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по българския ЗДДС; друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.

Причината в посочените по-горе четири случая да се прилагат специалните правила за облагане на маржа на цената е, че дилърът е придобил стока, която вече е била в търговския оборот и за нея с голяма степен на сигурност може да се твърди, че е начисляван (и плащан) ДДС на територията на Съюза. За да се избегне начисляването на ДДС върху ДДС, данъчната основа на извършваната от дилъра доставка не е равна на цялата продажна цена, а се явява марж (разлика). Така в тази основа не се включва данъкът, платен на предходен етап от веригата сделки със същата употребявана стока. Затова специалните разпоредби на глава 17 следва да се считат за правило, обвързащо търговеца в общия случай на търговия със стоки втора употреба, а прилагането на общите правила следва да се приема за изключение, приложимо по избор на търговеца, чрез отказ от съблюдаване на специалните за една или повече конкретни сделки.

При облагането на доставките по специалния ред на глава 17 начисляването на ДДС се извършва с издаването на протокол (чл. 144, ал. 4 ЗДДС). Това следва да става в края на всеки данъчен период, като протоколът включва информацията, посочена в чл. 90, ал. 2 от правилника. Съставеният/съставените за месеца протокол/и (ако има продажби чрез публичен търг, за тях е нужен отделен протокол) се описва/т в дневника за продажбите за данъчния период, като за него се попълва само информацията в колони 9-25 на дневника (ал. 3 и 4 на чл. 90 ППЗДДС).

Както бе споменато по-рано, дилърът има правото да прилага общия ред за облагане с ДДС и на доставките на стоки втора употреба. Това право е регламентирано с чл. 151, ал. 1 ЗДДС и се упражнява от лицето без подаване на декларация или друг документ до НАП. Упражняването на правото може да се извърши за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава (липсва текст “чл. 143 от закона” ). Логично, в такива ситуации документирането на доставките се осъществява по общите законови правила за разлика от случаите на упражнено право на избор, когато данъчната основа на доставката на употребяваната стока се определя по реда на чл. 26 и 27 ЗДДС и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при вноса му .

Издадените от дилъра фактури и известията към тях при условията на облагане на маржа на цената се описват в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като за тях се попълва само информацията в колони 1-8 на Приложение № 10 към правилника.

В съответствие с разпоредбата на чл. 151, ал.6 от ЗДДС, когато дилърът, прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за доставките, определена с ППЗДДС. За целта, за доставките на стоки, за които е приложен специалният ред на облагане по глава 17 ЗДДС, дилърът съставя отчет за извършените продажби (най-късно в последния ден на съответния данъчен период), който съдържа информацията по чл. 120, ал. 1 от закона. Този отчет не се включва в дневника за продажбите (чл. 94, ал. 2 ППЗДДС). Доставките на стоки, различни от тези, за които е приложен редът за облагане на маржа на цената, се отчитат по общия ред на закона.

Тази специална и отделна отчетност е констатирана като налична от вещото лице по назначената ССЕ, а фактически и от ревизиращия екип, като доколкото ревизираното лице предвид характера и предмета на търговска дейност - обичайни покупки от физически лица нетърговци и продажба на закупените стоки надребно, изобщо не е издавало фактури за извършените от него продажби, тъй като издаването им е право на получателя на доставката, но не и задължение. В този случай е не само правнонеобосновано издаване ан фактури с отразяване на особения ред на отчитане на продабите, без такива фактури да са искани от купувачите (единствено за удостовеяване спазване нормата на чл.89, ал.1 ППЗДДС), но е и фактически невъзможно в случай че купувачът не предостави личните си данни на продавача.

Несериозно звучат предположенията на ответния орган, че счетоводните документи - протоколи и отчети били съставени за целите на ревизията и целяли избягване на санкции.

Анализирайки събраните доказателства неправилно и необосновано органите по приходите са счели, че ревизираното лице е извършвало продажба на учебници и книги, които не са били надлежно отразявани по специалния ред на глава седемнадесета от ЗДДС, поради което е приел, че цялата им продажна стойност следва да бъде отчетена като част от оборота на дружеството за ревизирания период, вместо маржа по чл.145, ал.1 ЗДДС на посочените стоки.

Ако този извод бе верен, то завишените обороти би следвало да се считат от ревизиращия екип за доходи, които не са декларирани, което би било основание да се заключи, че са налични обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи / доходи и е следвало да се пристъпи към извършване на ревизия по особения ред, предвиден в закона, което не е сторено. Незаконосъобразно и необосновано в този случай обема на всички извършени продажби е възприет като оборот на жалбоподателя, вместо да е отчетен единствено маржа от продажбите на учебницивтора употреба.

Въпреки направеното от съда разпределение на доказателствената тежест и изричните указания, за необходимостта да бъдат представени от страна на ответния орган доказателства, посредством които да бъдат опровергани счетоводните отразявания на операциите в счетоводството на жалбоподателя, тъй като същите при констатирана от страна на вещото лице надлежност, правилност и законосъобразност се считат за верни до доказване на противното- такива доказателства не бяха ангажирани.

По тази причина настоящият съдебен състав приема, че са налице достатъчно доказателства по делото, които сочат на това, че в своята търговска дейност жалбоподателят се е възползвал от особения ред за отчитане на продажби втора употреба, в който случай облагаемия му оборот следва да бъде определен по реда на чл.149 ЗДДС. Според същата норма,  „Облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете.“

Ангажираните в хода на ревизията, а и в хода на съдебното произовдство доказателства - помесечни и подневни протоколи на извършените продажби на употребявани учебници, съдът възприема като надлежни, съответстващи на нормативните изисквания на чл.144, ал.4 ЗДДС и годни да установят, че Сан Рей ООД през процесните периоди е продавал, в качеството си на търговец основно учебници втора употреба, които се били закупувани от трети физически лица - обичайно ученици и техни родители, нетърговци.

Сами по себе си представените в хода на ревизионното производство и повторно пред съдебния състав  350 заверени копия на протоколи отговарят на изискванията на закона за първично отразяване на сделки с употребявани стоки и са достатъчни да обосноват извод, че продаваните учебници, отразени в тези протоколи  са били втора употреба.

Този извод не може да бъде оборен от констатцията на вещото лице за липса на исзискуем от закона елемент от тези протоколи, а именно наименованието на лицето, доставчик на употребената стока, тъй като подобно изискване липсва в разпоредбата на чл.90, ал.2 ППЗДДС. Още повече, че поради естеството на стоката е ясно, че се касае основно за доставчици на единични бройки учебници, т.е. лица, които не са търговци - физически лица, част от които и непълнолетни, и чиито лични данни се ползват от особен вид защита за разлика от данните на търговците. В тази връзка формалното нарушение на изискването за отразяване на наименованието им не може да се явява основание за игнориране създадения от търговеца особен ред за отчитане маржа на продажбите на употребявани учебници.

В тази връзка е правилно възражението на жалбоподателя, че при игнориране на събрания доказателствен материал, неправилно и необосновано органите по приходите са  приели, че Сан Рей ООД е избрало общия ред за регистриране и отчитане на продажбите и търговския си оборот.

В същата насока, като изясняващи и потвърждаващи механизма на закупуване и препродаване на учебниците, определяне на цената и начинът на заплащане, са показанията на свидетеля Б., която е служител на жалбоподателя и разкрива механизъм съответстващ на счетоводното отразяване на операциите от търговеца. Тези свидетелски показания следва да бъдат кредитирани като такива в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал. По делото липсва дори и косвена индиция за практикуван механизъм на осъществяване на доставките, различен от сочения от жалбоподателя, като наличието на съмнения или предположения у ревизиращия екип или органа по приходите в хипотезата на провеждано ревизионно производство по общия ред на чл.121 ДОПК не е достатъчно, за да обоснове направените в оспорения РА изводи. Разликата в маржа като процентно изражение не се дължи на разминаване между св. показания и обяснения от една страна и констатациите на органа от друга, а в различния начин на пресмятането му. Едно и също число като абсолютна стойност представлява различен процент от стойността на покупната и на продажната цена. (Така например при цена на закупуване на един ползван учебник 6,30 лева и цена на препродаването му - 7,00 лева, маржът от 70 стотинки безспорно представлява 10% от продажната цена от 7,00 лева и 11,11% от покупната цена от 6,30 лева.)

По тази причина и предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че органите по приходите неправилно са приложили материалния закон, като са приели че в случая е налице хипотезата на чл.96, ал.1, изр. първо от ЗДДС като са зачели пълния оборот на търговеца, вместо тази на изр. второ с отчита единствено на маржа на печалбата.

Според заключението на вещото лице, след отчитане на сторнираните продажби, за които са налични документи, задържани от данъчните органи но съществували към края на последния отчетен период преди заявлението за регистрация по ЗДДС да бъде подадено, облагаемият оборот от 50 000 лв. е достигнат на 29.09.2018, за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, каквото е изискването на нормата (л.9-10 от ССЕ). На същата дата, предвид събраните по делото доказателства търговецът е достигнал сумата от 50474,83лв. Актът за регистрация по ЗДДС не е бил обжалван и доколкото органа по регистрация е приел, че регистрацията е на основание чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС, датата на регистрацията и редът, по който тя е извършена не подлежат на пререшаване.

Не така стоят въпросите с обстоятелството изпаднало ли е в забава за регистрация данъчнозадълженото лице и съответно какъв е размерът на дължимия ДДС в този случай. Те са предмет на настоящото ревизионно производство. От заключението на вещото лице става ясно, че при достигане оборот от 50000,00 лева на 29.09.2018г. и депозирано заявление за регистрация по ЗДДС на 05.10.2018г., заявлението е депозирано в срок, поради което е неприложима нормата на чл.102, ал.4 и ал.5 ЗДДС за  определяне на задължение за ДДС.

Тук е мястото да бъде посочено и това, че редът на отразяване на доставките от страна на търговеца е изцяло в съответствие и с указанията дадени от администрацията на ответния орган в „РАЗЯСНЕНИЕ № 96-00-191 от 8.08.2016 г. относно приложение на чл. 143 от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства“ В така даденото разяснение недвусмислено е посочено какво следва да бъде направено и как следва да бъдат отчитани доставките, за които се иска прилагане на специалния ред за облагане на маржа. Жалбоподателят в конкретния казус не просто твърди да е извършвал търговия с учбници втора употреба но демонстрира както пред ревизиращите, така и пред вещото лице по назначената експертиза, че макар да не е издавал фактури за продажбите и покупките им, същият е водил специална счетоводна отчетност във връзка с извършваните продажби на употребявани учебници, като е изпълнил законовите изисквания за водене на отделна отчетност за доставките по отношение на които иска да бъде приложен специалния ред за облагане на маржа. След като са налични необорени доказателства, а и не се доказва обратното, т.е. че не са изпълнени специалните законови изисквания за водене на отделна отчетност, за да бъде прилаган специалния ред за данъчно облагане-облагане на маржа, то няма основание да се претендира, че достигнатия оборот за ДДС регистрация и облагаемата данъчна основа следва да да бъдат определени по общия ред.

Отделно от това съдът намира, че няма как редът за отчитане оборотите чрез маржа на стоки втора употреба, да бъде подложен на съмнение, единствено заради липсата на нормативно предвиден специален ред на удостоверяване на доставките на употребявани стоки и тяхната отчетност, който с още по-голяма степен на сигурност да удостоверява реалността им, както и действителния размер на маржа. Необходимо е нещо повече, а именно доказателства, че регистрираните обороти са реализирани от търговията със стоки различни от употребяваните или, че са били реализирани с марж по-висок от отразения в счетоводната документация на търговеца, каквито липсват по делото.

Основателно с жалбата се претендира отмяна на РА като незаконосъобразен. Няма спор между страните, че основната дейност на дружеството е търговия с учебници - нови и втора употреба. В законодателството на РБългария в ревизирания период 14.09.2018г. -15.10.2018г. няма конкретен модел за финансово отчитане на доставки и продажби на стоки втора употреба надребно от лица нетърговци, различен от този между търговци. С оглед изискванията на ЗСч и НСФО за малки и средни предприятия приложеният от жалбоподателя през 2018г. модел на финансово отчитане на закупените учебници втора употреба, е съобразен и спазва изискванията на чл. 4, ал. 1 от ЗСч, в съответствие и при спазване на принципите за текущо начисляване, за съпоставимост между приходите и разходите и др. В конкретния случай дружеството е изхождало от и прилагало принципа за предимство на съдържанието пред формата, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч сделките се отразяват счетоводно според тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Експертизата сочи, че жалбоподателят използва специално създадени сметки и специална организация на счетоводно отчитане на процеса на доставка и отчитане на тези специфични материални запаси – учебници втора употреба, които са водени отделно и самостоятелно спрямо търговията с нови учебници. Възприетият модел на счетоводно отчитане е съобразен с възприетия в практиката на търговеца марж и не е довел до изкривяване на финансовия резултат и съответно до нарушаване на общите изисквания на ЗСч и НСФО, действащи през ревизирания период и към датата на издаване на ревизионния акт. Констатираното в ССЕ разминаване в размера на маржа бе опровергано по-горе, поради което не води до промяна в крайния извод за достигнат от жалбоподателя оборот от 50000,00 лева на 29.09.2018г., в който случай подаденото на 05.10.2018г. заявление за регистрация по ЗДДС е в срок и не се явява основание за начисляване на ДДС за периодите предхождащи  момента на регистрацията по особения ред на чл.102, ал.4 ЗДДС.

Съдът кредитира изцяло това становище в заключението на експерт-счетоводителя. Основателно и доказано се явява твърдението на жалбоподателя в хода на ревизионното производство, поддържано в жалбата срещу РА и в производството пред съда, че придобитите срещу заплащане на предварително определена стойност учебници втора употреба през ревизирания период са били изкупувани с твърд марж „-10%“ от цената на която всеки учебник е бил продаван, която от своя страна според свидетелските показания била 75% от коричната стойност на съответния учебник. Този марж съответства на 11,11% от цената на която е бил закупуван от търговеца същият учебник и като абсолютна стойност е идентичен.

Воденето на оборотите от търговията с употребявани учебници в отделна сметка кореспондира с твърдението на жалбоподателя и с установеното от вещото лице в заключението, че счетоводството на дружеството се води в съответствие на изискванията на чл. 4, ал. 1 от ЗСч и отразява обективно всички дейности разходи и приходи – от доставката до реализацията на стоките. Поради това в ревизионният акт и в решението са направени неправилни изводи във връзка с представените от дружеството счетоводни документи и протоколи за закупените учебници втора употреба Избраният от дружеството метод на счетоводно отчитане е в съответствие с действащото в страната законодателство и завишения контрол.

Предвид изложеното основателни и доказани са оплакванията в жалбата, че РА и Решението за потвърждаване и за изменението му са неправилни и незаконосъобразни.

По изложените съображения настоящият съдебен състав на Административен съд – Бургас намира, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, като са спазени административно-производствените правила, но същият е издаден в противоречие с материалния закон, поради което подадената жалба се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена със законните последици от това.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответната страна Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП следва да заплати на жалбоподателя "Сан Рей"ООД-гр. Бургас разноски в общ размер 550 лв. Така присъдената сума за разноски включва: 50 лв. заплатена държавна такса за образуване на дело в първоинстанционният съд, 500,00 лева за вещо лице. Що се отнася до договрения адвокатски хонорар в размер на 1200,00 лева, същият до края на съдебното дирене не е доказан като платен, предвид обстоятелството, че с договора за правна помощ и съдействие това е договорено да стане „до приключване на делото в първа инстанция“, т.е. до постановяване на първоинстанционния съдебен акт (л.513 от делото), като до приключване събирането на доказателства не е представено нито доказателство за извършеното плащане, нито е направено дори изявление, че такова е сторено. По делото не е бил представен и списък с разноските, в който да се твърди извършването на подобно плащане към момента на провеждане на устните състезания. В предоставения срок за писмени бележки такива са депозирани от процесуалния представител на жалбоподателя и съответно също не са били придружени от доказателства за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Тези обстоятелства дават основание на съдебният състав да счита, че към момента на постановяване на настоящото решение адвокатското възнаграждение все още не е било платено от страна на жалбоподателя в полза на процесуалния му представител и такова не следва да бъде присъждано в тежест на ответния орган.

Воден от гореизложеното Административен съд Бургас, III-ти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт (РА) № Р-020000218006802-091-001/23.04.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, изцяло потвърден с Решение № 129/15.07.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, с който на Сан Рей ООД с ЕИК ******* на основание чл.102, ал.4 във вр. с чл.67, ал.3 от ЗДДС допълнително е бил определен данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчен период 14.09 - 30.09.2018г. в размер на 17 703,95 лв. - главница и 939,37 лв. – лихва, както и за данъчен период 01.10 – 15.10.2018г. – в размер на 3 532,42 лв. главница и 157,01лв. лихва.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на "Сан Рей" ООД-гр.Бургас с ЕИК ******* сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща заплатени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: