МОТИВИ;
Настоящото
производство е образувано по внесен обвинителен акт от РП- Момчилград, срещу М. *** за
престъпление по по чл.343 ал.3
предл.5-то б.„а“ вр. с ал.1 б.„б“ вр.с чл.342 ал.1 от НК,осъществени по
време, място и начин, описани подробно в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Подсъдимото
лице в хода на досъдебното производство е описал подробно своите действия, не е
отрекъл фактите по обвинение, като е посочил, че не е напуснал
местопроизшествието и отишъл лично в полицията в първият работен ден след
новата година, за да съобщи за инцидента, понеже е било преди празници. В съдебно заседание поддържа дадените
обяснения и заявява, че е останал до краят на ловният ден на
местопроизшествието, и не отрича вината си, но не приема да е напуснал
местопроизшествието.
Представителят на РП-Кърджали поддържа внесения
обвинителен акт и обвиненията, повдигнати с него. Намира обвинението за
доказано и счита, че подсъдимият е
виновен по същото. Иска налагането на предвидените в закона наказания
„лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се управлява МПС“ за съответен
срок и при приложението на чл.66 от НК 8за първото наказание/.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема за установена
и доказана, описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт, фактическа
обстановка, а именно;
На
29.12.2018г. подс.М.М. с личният си автомобил- марка
„Тойота РАВ 4“ с Р№ К 73-46 ВС, е тръгнал от гр.Кърджали
към с.Равен, общ.Момчилград, на лов като в гр.Момчилград е качил св.Х.Б.Х. ***, след
проведеният инструктаж на ловната дружинка, ловците са тръгнали към
определените им пусии. Подс.М. е качил в автомобила си св.Х.Х., който е седнал на
предната седалка и св.Б.Х.
***, който
пък е седнал
на задната седалка, след което е тръгнал в посока
с.Биволяне, общ.Момчилград. Пътят по който
пътували е бил заледен и с наклон. В района на
махала „Барбище“ при спускане по наклона на пътя по дясна крива автомобилът е започнал
странично плъзгане поради ниското сцепление на гумите с пътя,
дестабилизирал се, при което подс. М. е изгубил
контрол над него. Последвало е излизане от дясно на
пътя и навлизане в канавката, при което автомобилът,
управляван
от подс.М. се наклонил настрани и се е блъснал в
скат. При внезапното спиране на автомобила, предизвикано от
страничният удар в лявата му страна, под въздействието на
генерираната инерционна сила св. Х.Х. се ударил в интериора на купето от лявата
страна на автомобила. След спирането на
автомобила подс.М. и св.Б.Х. са слезли от него и
извадили навън св. Х.Х., който е имал кръв по лявото ухо
и усещал силни болки във врата и раменете.
По същото
това време на пътя е спрял и движещият се зад автомобила на
подс.М.,
л.а.„Фолксваген“, управляван
от св.Х.М.
***. След като видял, че по ухото на св.Х.Б. има
кръв, св. Х.М. го е качил в автомобила си, и
заедно с св.
Б.Х. /който също се качил в колата/ е потеглил към ФСМП– Момчилград за оказване
на медицинска помощ, а подс.М. е останал на местопроизшествието до краят на
ловният излет.
По-късно св.Х.Б. е бил транспортиран в ЦСМП– Кърджали, където след
като е било установено, че има счупени шийни прешлени
по спешност е бил транспортиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД–
Пловдив. По делото се установи, че в същият ден подс.М. не е уведомил
контролните органи на МВР за настъпилито ПТП, като не се установи и други да са
сторили това, но същият е останал на място, а е отишъл в полицията на 02.01.2019г.
На
02.01.2019г. св.В.Г. и св.И.Т. и двамата служители на РУ– Момчилград са били на работа
и изпълнявали служебните си задължения. Около 10:00 часа на същият ден в РУ–
Момчилград при тях дошъл подс.М., който им заявил, че на
29.12.2018г. около 07,45 часа е тръгнал от
с.Равен към с.Биволяне, с личния си
автомобил „Тойота РАВ 4“ с Р№ К 73-46 ВС. С него в автомобила пътували св. Х.Х.
и св. Б.Х., и тримата са били членове на ловна дружинка „Равен“ и
пътували за ловен излет. Обяснил им, че на на десен завой автомобилът поднесъл,
загубил контрол над него и вследствие на което излязъл извън пътя и се
блъснал в скат. Подс.М. е заявил на св.Г. и св.Т.,
че на 31.12.2019г. е разбрал за
настаняването на св.Х.Х. в болница с разместени шийни прешлени и именно
поради
тази причина се явява на 02.01.2019г.- първият работен ден
след празниците и съобщава за случилото се.
За
допуснатото ПТП, св.Г. е съставил на подс.М. АУАН № 1 / 02.01.2019г. за
нарушение по
чл.20 ал.2 и чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП.
По
делото с направената
справка за нарушител/ водач се установява, че подс.М. се води на
отчет в ОДМВР- Кърджали като правоспособен водач и до момента са му били
наложени следните наказания по ЗДвП за три отделни нарушения в
различни години /2006г. по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП и
по чл.179
ал.1 т.5 от ЗДвП; и в 2011г. по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
С направената
справка в Централна база КАТ- се установява, че л.а. „Тойота РАВ
4“ с Р№ К 73-46 ВС е собственост на подс.М..
В
хода на досъдебното производство е извършена СМЕ № 14/
07.02.2019г. от съдебен лекар- д-р Н.М., от чието заключение е видно, че на Х.Б.Х. е било причинено:
Счупване на телата на четвъртия и петия шийни прешлени с луксация (изкълчване)
на същите и разкъсване на хрущялния диск между тях, наложило болнично и
оперативно лечение и наблюдение. Вещото лице е посочило, че
така описаните
травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и е
възможно да са възникнали при пътно-транспортно произшествие, за каквото има
данни в случая.
В
заключението се сочи, че счупването на телата на четвъртият и петият шийни
прешлени с луксация (изкълчване) на същите и разкъсване на хрущялния диск между
тях е довело до трайно затрудняване на движението на врата за повече от
месец.
По
делото е извършена автотехническа експертиза №68/08.04.2019г. с
вещо лице инж. В.Д., от чието заключение се установява
следното; 1.
Л.а.
„Тойота RAV4“ с Р№ К 73-46 ВС, управляван от М.М. се
движил по пътя от с.Равен за с. Биволяне, като се спускал по
наклона на пътя. Пътното покритие е било
обледенено. В района на мах.„Барбище“ на с.Биволяне,
преминавайки през дясна крива със скорост около и над критичната, в резултат на
центробежната сила и ниският коефицент на сцепление
на гумите с пътя, автомобилът е започнал странично
плъзгане със задната част наляво, т.е. към външната част на кривата,
като автомобилът е излязъл от
пътя в дясно по посока на движението си. Вещото лице е стигнал до извода, че
водачът М. е извършил някаква маневра с волана, с цел неговото стабилизиране- възможно е и
да е натиснал педала на газта. По този начин автомобилът се
дестабилизирал и той е загубил контрол над него. Последвало е излизане
от дясно на пътя, навлизане и удар в канавката от което е получил крен. При
внезапното спиране на автомобила, което е било предизвикано
от страничният удар в лявата му страна под действието на
генерираната инерционна сила пострадалият Х. се е ударил в интериора на купето от лявата
страна-стъкло, колона, средна/задна, дръжката на тавана, и е получил
нараняване на лявото ухо. При същия удар е получил и телесните повреди на
прешлените. Според вещото лице причината за ПТП е
управлението на автомобила с несъобръзена скорост от страна
на водача М.;
2.Вещото лице е посочило, че
няма
достатъчно данни по делото от които да бъде изведен точен цифров израз на скоростта на движение
на автомобила в момента и преди ПТП. Настъпилото
„занасяне“ на същият е категоричен знак, че е започнал странично
плъзгане, резултат от навлизане в кривата със скорост около и над критичната за
нея, което автоматично я праща в графата несъобразена.
3.
Непосредствено преди ПТП, л.а.„Тойота RAV4“ с Р№ К
73-46 ВС е бил технически изправен. Не е имало технически неизправности по
него, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие.
По
така описаният начин подс.М. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на по чл.343
ал.1 б.“б“ вр.с чл.342, ал.1 от НК, но не и този състав, по който му е
повдигнато обвинение и е предаден на съд- а именно, не и по чл.343 ал.3
предл.5-то бук.„а“ във вр. с ал.1 бук. „б“ във вр.с чл.342 ал.1 от НК.
По
делото не се установи по категоричен начин напускане на местопроизшествието от
страна на подс.М., като в събраните
доказателства по делото /обясненията на подс.лице, показанията на
свидетелите, вкл.и на пострадалото лице/ са в насока, че същият е останал на
местопроизшествието до краят на ловният ден, и след като е разбрал за
настаняването на св.Х.Х. в болничното заведение поради нараняване от настъпилото
ПТП, е потърсил съдействието на органите на полицията и добросъвестно е обяснил
случилото се с всички подробни факти за това. И това се е случило с неговото
доброволно явяване в РУ- Момчилград в първият работен след новата година ден,
като не е бил нито издирван, нито пък търсен в тази насока по какъвто и да е
било начин. Ето и защо съдът приема, че липсва напускане на местопроизшествието
след настъпилото ПТП с вредоносен резултат, поради и което подс.М. следва да
бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл.343 ал.3 предл.5-то бук.„а“ във вр. с ал.1 бук. „б“ във вр.с чл.342 ал.1
от НК.
В
същото време се установи по категоричен начин по делото, че подс.М. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на по чл.343
ал.1 б.“б“ вр.с чл.342, ал.1 от НК
От обективна страна подс. М. на
29.12.2018г. по пътя с.Равен-с.Биволяне, общ.Момчилград, по време на
управление на л.а. „Тойота RAV4“ с Р№ К 73-46 ВС, е нарушил
правилата за движение, визирани в разпоредбана на чл.20 ал.1 от ЗДвП – „не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал“; и в
чл.20
ал.2 от ЗДвП – „избраната скорост на движението не е била съобразена със
състоянието на пътя, не е намалил скоростта на движението и в случай на
необходимост да спре, когато е възникнала опасност за
движението“ и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Х.Х., изразяваща се в счупване на телата на четвъртия
и петия шийни прешлени с луксация /изкълчване/ на
същите и разкъсване на хрущялния диск между тях,
което е
довело до трайно затрудняване на движението на врата за повече от един месец.
От субективна
страна подс.М. е извършил
деянието виновно, при форма на вината непредпазливост. М. не е предвидил настъпването на общественоопасните последици, но в
конкретната обстановка, нарушавайки правилата за движение по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, е бил
длъжен и е могъл да предвиди възможността за настъпване на вредоносния
резултат.
Разпитан по
досъдебното производство М. се признава за виновен,
но отрича да е избягал от местопроизшествието, и подробно описва
горната фактическа обстановка, своите действия по време и след ПТП,
вкл.и кога и поради защо е сигнализирал органите на реда за настъпилото ПТП, която се
доказва от събраните по дознанието доказателства: докладна записка, обяснения,
медицинска епикриза, АУАН, протокол за оглед на местопроизшествие ведно със
скица на ПТП и фотоалбум, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, СМЕ по писмени
данни, съдебно-автотехническа експертиза, справка за
нарушител/водач, справка за собственост на МПС, показания на
свидетели и обяснения на подс.лице, свидетелство за съдимост,
характеристични данни и декларация за семейно положение.
Съдът
намира, че обвинението на подсъдимото лица /в посоченият по-горе смисъл- чл.343
ал.1 б.“б“ вр.с чл.342, ал.1 от НК / е доказано по несъмнен начин, поради и
което подс.М. следва да бъдат признат за виновен за деяние по чл.343 ал.1 б.”б”
вр. чл.342 ал.1 от НК, и бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение
по чл. чл.343 ал.3 предл.5-то бук.„а“ във вр. с ал.1 бук. „б“ във вр.с чл.342
ал.1 от НК.
Видно
от справката за съдимост, подсъдимия М. не е
осъждан, и същият, съгласно справка от КАТ-ПП е правоспособен водач на
МПС
И подсъдимото
лице се признава за виновен, дава подробни обяснения по делото. От деянието не
са настъпили допълнителни тежки
последици. Хактеристичните данни за него са добри.
В
хода на съдебното следствие пострадалото лице- св.Х. изрично прави изявление,
че не иска подс.М. да бъде на наказан,което съдът приема, като искане по
смисъла на чл.343 ал.2 от НК.
Съобразно
и това съдът счита, че същият следва да бъде признат за виновен по горното
обвинение, и на основание чл.343 ал.1 б.”б“ вр.чл.342 ал.1 от НК вр.с
разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК /поради искане да не се наказва/, следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, т.е. да не се накаже.
Следва в същото време подсъдимото лице да бъде
санкционирано със наказанието, което е предвидено кумулативно за деянието по
чл.343 ал.1 б.”б” от НК, в разпоредбата на чл.343 “г”, а именно “лишаване от
право да управлява МПС” за съответен период. за срок от 3 месеца, считано от
датата на влизане на присъдата в сила /или датата на лишаването му по
административен ред/.
Съображението за това е, че подс.М. е правоспособен водач
на МПС, както и обстоятелството, че за деяние по чл.343 и сл. от НК е
предвидена кумулативна отговорност и по чл.343 “г” НК- т.е. от “лишаване от
права по смисъла на чл.37 ал.1 т.7 от НК”.
При този изход на делото следва подсъдимият да бъде
осъден да ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Момчилград, направените в хода на
съдебното производство разноски в общ размер от 80лева- възнаграждение за вещи
лица. Следва също така подсъдимият да бъде ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-
Кърджали, направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер
от 450,60 лева- възнаграждение за вещи лица.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;