РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пловдив, 14 . 07
. 2020г.
Административен съд – Пловдив,VI състав, в закрито
заседание на четиринадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като разгледа ч.административно дело № 1680 по описа за
2020г., взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 178 във
вр. с чл.217 ал.1 т.3 ЗУТ.
С.С.Б.,***, с пълномощник адв.Т.Димов
обжалва Заповед № 552/11.06.2020г. на Кмета на Община Родопи, по което
оспорване е образувано адм.д.№ 1679/20г. по описа на АС – Пловдив, VI състав. С
отделна жалба е оспорено „Разпореждане за допускане на предварително
изпълнение“, съдържащо се в Заповед № 552/11.06.2020г. – образувано е ч.адм.д.№
1680/2020г. по описа на АС – Пловдив, VI състав.
С административният акт е забранено
ползването и достъпа до строеж „стопанска постройка“ в ПИ 4004.60.117 по КК на
с.Крумово, община Родопи, местност Азмака, собственост на С.С.Б., съгл. нот.акт
рег.№ 2485 от 1998г. и Разрешение за строеж /РС/ № 61 от 07.06.1999г. – 35
кв.м., ползван в нарушение на чл.178 ал.4 ЗУТ. Заповедта съдържа нареждане за
забрана ползването и достъпа до описания строеж и разпореждане за
освобождаването му с определен 14 дн.срок за доброволно изпълнение на
заповедта, вкл. във вр. с чл.178 ал.6 ЗУТ е посочено – в 3 дн.срок след
изтичане на срока за доброволно изпълнение, ЕВН България Електроразпределение
ЕАД-КЕЦ Пловдив да прекъсне електрозахранването на строежа, а ВиК ЕООД Пловдив
да прекъсне водоснабдяването на строежа.
1. Според
данни от преписката оспорената заповед е връчена на оспорващото лице на 30.06.2020г.
/л.11/. Жалбата е подадена на 02.07.2020г. – в срок и от адресат на
неблагоприятен акт, поради което жалбата против „разпореждане“ за предварително
изпълнение, всъщност - искане за спиране, е допустима за разглеждане. Правното
основание за издаване на заповедта – чл.178 ал.4 ЗУТ във вр. с чл.161 ЗУТ, определя за адресат на заповедта собственикът на имота и строежа –
жалбоподателката.
В
обстоятелствената част на заповедта е отразено в съответствие с данните за
собственост, че строежът е собственост на Сн.Б. /нот.акт, л.34 – не в цялост/ и
за същия е издадено РС № 61/07.06.1999г. /л.35/ - едноетажна стопанска
постройка в имот 117, 35 кв.м. В Констативен акт № 1/25.03.2020г. са
документирани констатации от проверка на място /л.18, 19/ - строежът се ползва
с предназначение – за живеене , като постройката е завършена с мазилка,
боядисана, монтирани врати и прозорци – двускатен покрив, покрит с керемиди.
При тези данни е прието да е налице нарушение по чл.178 ал.4 пр.1-во ЗУТ. Повод
за проверката било писмено уведомление от Началник на 5-то РУ на ОД МВР –
Пловдив от 29.01.2020г. /л.54/ : в имота са настанени няколко лица, ползващи
услуги „Рехабилитация от наркотична зависимост“, предлагана от Сдружение „Път
към свободата“. До кмета на община Родопи е изпратена докладна от кмета на
с.Крумово /л.55/ - с информация за
пребиваване в двуетажната сграда на пет лица с цел лечение на зависимост от
наркотични вещества. На 11.02.2020г. е извършена проверка в ПИ 117 от работна
група /л.47/, при която е установено, че в югозападната част на имота има
изградена жилищна сграда на един етаж и половина с навеси от южната и западната
страна, която се ползва за живеене и има ток и вода. Пред жилищната сграда са
заснети с дата 11.02.2020г. /л.48, 49, 50/ - маса за хранене, столове, шкаф с
обувки, изтривалка за обувки с чифтове обувки, което мотивирало
административния орган да приеме, че сградата се обитава трайно за живеене.
Жилищната сграда е водоснабдена и електрифицирана. Сдружение „Път към свобода“
представило договор за наем от 31.08.2019г. със собственика Сн.Б. относно обект
– стопанска постройка с площ 148 кв.м., построена в югозападната част на ПИ 117
/л.38 и сл./. В чл.I, 1.2. е посочено, че имотът ще се използва
за живеене и земеделски нужди, а според чл.IV, 4.2 –
наемателят има право да предоставя за ползване частично имота на трети лица,
без предварително писмено съгласие на наемодателя. В уведомление от
11.03.2020г. /л.37/, сдружението обяснило, че е започнало работа по
рехабилитацията на лица в защитено жилище, намиращо се в с.Крумово, об.Пловдив
в постройка от 148 кв.м. в ПИ № 060117 по договор за наем със собственика Ст.Б..
Работата със зависимите се провежда по програма „Път към свободата“. При
последваща проверка от 25.03.2020г. /л.27 и сл./ е документирано в констативен
протокол, че жилищната сграда се използва за живеене, има ток и вода и при
проведен разговор с лицето Явор Стоянов, същият заявил, че в сградата живеят
осем човека. Към протокола е приложен датиран снимков материал от 25.03.2020г.
2. В жалбата е заявено, че като
собственик на имота, Б. не е уведомена за извършваната проверка, а фактите и
обстоятелствата от мотивната част на заповедта не са отразени във връчения
констативен протокол. При издаване на заповедта не са коментирани възраженията
против констативния протокол. Заявено е, че в чл.60 ал.1 АПК е въведено изрично
изискване за мотивиране на разпореждането за предварително изпълнение на
заповедта, а в заповедта липсват мотиви от обхвата на чл.60 ал.1 АПК. Изложени
са съображения против разпореденото спиране на електроснабдяването и
водоснабдяването – „Тези действия биха накърнили съществено интересите ми като
собственик на имота. Видно от приложената към възражението ми документация,
имотът в който се намира стопанската постройка представлява овощна градина и
животновъдно стопанство. Прилежащата към овощната градина стопанка постройка се
използва с цел обработка на овощната градина. Хората ползващи постройката
извършват поддръжка и обработка на същата. Естеството на овощната градина и
животновъдното стопанство изискват както постоянно наблюдение така и ежедневни
грижи. Спирането на електричеството би довело до ограничаване правото ми да
ползвам находящата се в имота сондажна помпа, предназначена за поливане и добив
на вода за целите на селскостопанските дейности. Това би довело до сериозни
щети на стопанството ми.“.
Във възражението против Констативен
акт № 1/25.03.2020г. /л.17/ е заявено, че стопанската постройка не се ползва за
живеене и се използва от хората, обработващи земеделска продукция в имота , а
не за жилищни нужди. Не е посочено кой точно „живее“ в имота.
3. Независимо, че жалбата е против
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, се съобрази, че
заповедта не съдържа разпореждане с посоченото от жалбоподателя съдържание,
предвид текста на част II
от административния акт. В тази част е разпоредено освобождаване на строежа в
14 дн.срок – доброволно изпълнение на заповедта. Нареждането до ЕВН и ВиК е
част от съдържанието на заповедта, определено със закона. Предвид допустимост
на жалбата против предварително изпълняем по силата на закон административен
акт, жалбата против предварителното изпълнение също е допустима като искане за
спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
Заповедта съдържа срок за доброволно
изпълнение до 14 дни от получаване на акта, който не отрича предварителната по
закон изпълняемост. Административният акт е правно основан на чл.178 ал.4
пр.1-во ЗУТ и е отразено, че жалбата не спира изпълнението на заповедта
съгласно чл.217 ал.1 т.3 ЗУТ. В заповедта не е посочено, че с отделно
разпореждане е допуснато предварително изпълнение, а съдържа част
„Разпореждане“, в която е отразен 14 дн.срок за доброволно изпълнение. Това не
означава, че е налице акт по см. на чл.60 АПК с дължимо мотивиране от страна на
административния орган /с арг. и от Определение № 12593/2018г. на ВАС, Второ О./
Предварителното изпълнение на
заповедта е предвидено по силата на закона /аргумент от чл.217 ал.1 т.3 във
връзка с ал.2 от ЗУТ/, поради което административният орган не е длъжен да
излага отделни съображения за това. Законът презумира наличието на предпоставка
по чл.60 АПК, поради което спиране може да бъде постановено само ако съществува
възможност изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата.
В правомощията на съда е да спре допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение - при липса на презумираните предпоставки за допускането му, или
наличието на срещустоящ интерес със същата или по-висока значимост. Тежестта за
оборване на презумпцията и доказване на вредите е върху оспорващото лице и
следва доказателствата за настъпване на неблагоприятни последици /имуществени и
неимуществени вреди/ да са конкретни и убедителни. Неблагоприятната последица в
материален или неимуществен аспект следва да произтича пряко от предварителното
изпълнение и да бъде трудно поправима, а не вероятна или отстранима. Изискването на чл.166 ал. 2 АПК за наличие на
нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение
на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия
случай.
Характерът
на самостоятелното производство по искане за спиране предварителното изпълнение
сочи, че вероятна основателност на жалбата срещу заповедта не може да обоснове
спиране на предварителното изпълнение, предвидено по силата на закона.
Изложените съображения за вреди не
съответстват на писмените доказателства към преписката. Без да е необходимо да
се преповтарят /посочените по-горе данни от обстоятелствената част на
заповедта/, се отбелязва, че преписката съдържа и договор за наем на недвижим имот
от 01.10.2019г. между община Родопи и жалбоподателката /л.51, 52/ - относно ПИ
40004.60.144, за земеделски нужди, който е съседен на ПИ 117 – л.53.
Твърденията в жалбата намират основание в съседството на двата ПИ – 114 и 117,
което не преодолява документираните констатации на длъжностни лица, вкл.
разговор с лице, живущо в постройката. Дори имотът да се ползва за овощна
градина и животновъдно стопанство, осъществяването на тези дейности не са
обвързани пряко от ползването на постройката за жилище. Охрана на обекта би
могла да бъде извършвана по други способи, за поливането също съществуват
алтернативни възможности.
В случая не се твърди в постройката
или посредством нея да осъществява дейност, която е единствен източник на
средства за издръжка и живот на оспорващото лице. Твърдението за нанесени преки
вреди от предварителното изпълнение по силата на закона не са основани на
конкретни доказателства и се съобрази, че законодателят е дал приоритет на
защитата на обществени и държавни интереси - приложената норма на чл. 178 ЗУТ
въвежда забраната за ползването на строеж, който не се ползва по предназначение
и сама по себе си е предвидена в защита на обществения интерес. Нареждането от
заповедта за прекъсване захранването с ел. енергия и вода не е разпореждане за
предварително изпълнение на заповедта по чл. 60 ал. 1
от АПК, което може да се обжалва самостоятелно, по реда на чл. 60 ал. 4 и сл. от АПК, а е неотменна
част от съдържанието на заповедта. В този смисъл нареждането към доставчиците
не подлежи на отделно обжалване, извън обжалването на самата заповед, респ. не
може да се иска спирането му, извън искането за спиране на заповедта. Касае се
за превенция с административен акт, осъществена на законово основание и в
изпълнение на императивна норма.
Неблагоприятни последици /вреди/ във
вид на загуба на средства от неупражняване на дейност не са ясно
индивидуализирани – отсъстват данни за закупени семена, растения,
животни, препарати, договори, и др. в тази насока. В тази вр. се отбелязва,
че като значителна и труднопоправима
вреда може да се определи само такава вреда, която не може да бъде репарирана
по съответния обезщетителен ред.
Отсъстват данни и твърдения, че
доходът от дейността в обекта е единствен за жалбоподателя, както и не са
представени доказателства за необходимост към момента да бъде преодолявано
здравословно състояние, посредством доходът от конкретната дейност, с която е
обвързано ползването на постройката. Тоест, не е налице важен личен интерес,
противопоставим на защитения с предварителното изпълнение обществен интерес.
Допуснатото по закон - чл. 217 ал. 1
т. 3 ЗУТ, предварително изпълнение на заповедта по чл. 178 ал. 5 ЗУТ, може да
бъде спряно от съда само въз основа на нови обстоятелства - настъпили след
издаването й, които могат да причинят на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда /чл.166 ал.2 АПК/. Такива не се поддържат и твърдят. Забраната
на достъпа и ползването на строежа цели осигуряване живота и здравето на
гражданите и фактическото ползване в случая е проява на собствено рисковано
поведение.
Мотивиран с изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Оставя без
уважение жалбата против
предварителното изпълнение на Заповед № 552/11.06.2020г. на Кмета на Община
Родопи.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок от
получаване на
съобщение за постановяването му.
Определението да се съобщи на
страните.
Административен съдия :