М О Т И В И
към Присъда № 107 от 05.07.2019 год. по НОХД № 855/2018 год. на СлРС
изготвени на 09.07.2019 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Т.М.А. за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено, след направеното
изменение в с.з., като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира,
предвид самопризнанието на подсъдимия, на подс. А. да бъде наложено наказание
при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК, като се
замени наказанието „Лишаване от свобода” до една година с наказание „Пробация”,
изразяващо се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес”, за срок от шест месеца като подсъдимият следва да се явява и подписва
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
шест месеца.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият Т.М.А. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено наказание „Глоба”.
Адв.
Д. *** – служебен защитник на подсъдимия А., не оспорва фактическата обстановка
по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на
подсъдимия А. наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „В” от НК, а именно „Глоба” в размер на 300,00 лева, алтернативно да бъде
наложено наказание „Пробация”, включващо двете задължителни пробационни мерки
за срок от шест месеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
Т.М.А. е с основно образование, неженен, не работи, неосъждан.
С
решение № 1131/2017 год. на СлРС от 22.12.2017 год. по гр. дело № 3459/2017
год., влязло в сила на 24.01.2018 год. подс. А. е осъден да заплаща на Д.Н.И.,
като майка и законен представител на детето им Д.Т.А. – роден на *** год.,
издръжка в размер на по 120,00 лева месечно.
От
19.06.2016 год. до м. май 2018 год. (вкл.) подс. А. изпаднал в забава в размер
на 23 месечни вноски – общо сумата от 2680,00 лева за заплащане на издръжка на
детето Д.А..
През
този период от време, в който изпаднал в забава, подс. А. бил трудоспособен и е
имал възможност да изпълнява задължението си.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл.372, ал.4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото всички
писмени материали, приложени към досъдебното производство.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Т.М.А. е осъществил
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от
19.06.2016 год. до м. май 2018
год. в гр. Сливен, след като е осъден (С решение №
1131/22.12.2017 год. по гр.дело № 3459/2017 год. на СлРС, влязло в сила на
24.01.2018 год.) да издържа свой низходящ – малолетното си дете Д.Т.А., роден
на *** год., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, а именно общо 23 месечни вноски в размер на 2 680 лева (две
хиляди шестстотин и осемдесет лева).
Деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че като не изпълнява своето
задължение по изплащане на издръжката, нарушава влязлото в сила решение и не е
имал воля да заплати задължението си.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на
досъдебното производство.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция и стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при
условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „В” от НК,
предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда
при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т.
2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя
при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията на по ал.
1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно
за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства, които съдът
приема като многобройни в този случаи, съдът намира, че следва да се приложат
разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за
подсъдимия при определяне на наказанието му. Преценявайки всичко това, съдът
стигна до извода, че следва да бъде наложено наказание по чл. 183, ал. 1 от НК
по втората алтернатива, а именно – наказание „Пробация”. Отчитайки, че
смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия са от категорията на
многобройни, когато и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко за него и при липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи наказание по чл. 183, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „В” от НК, заменяйки наказанието „Пробация” с „Глоба” в
размер на 300,00 (триста) лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Сливен.
Така
определеното наказание на подс. А., съдът прецени за максимално справедливо,
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подс. А. и ще въздейства
възпитателно и предупредително – възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: