РЕШЕНИЕ
№ 1276 15.04.2015г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд І граждански състав
На
петнадесети април
две хиляди и петнадесета година
В открито
заседание на седми април 2015г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Цвета Тошева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 12805 по описа за
2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1 и по чл.128, т.2 от Кодекса на
труда.
Ищецът А.Я.Я., ЕГН **********,***, твърди, че се е
намирал в трудово - правни отношения с ответника “Еко Инженеринг Веней” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Руски” № 13, представлявано
от управителя В.К.Ц., на длъжността „*”. Със Заповед № */29.03.2013 г.,
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ,
което уволнение било отменено със съдебно решение № 3913/22.10.2013г. по гр.д.
№ 9347/ 2013г. по описа на ПРС, ХІ гр.с., като ищецът бил възстановен на
работа. На 12.07.2014г. той получил по пощата уведомително писмо от
работодателя / с дата на изготвяне 10.07.2014г./, към което била приложена
Заповед № */ 04.03.2014г., с която било прекратено трудовото му правоотношение
на основание чл. 325, ал.1, т. 2 от КТ, считано от 04.02.2014 г. В мотивите на
заповедта било посочено – поради неявяването му да заеме предишната работа в
установения в закона срок по чл.345, ал.1 от КТ, като за начало на този срок се
приема датата 20.01.2014г., на която пълномощникът на фирмата Н.А. е получил
със закъснение по уважителни причини решението на съда от частен съдебен
изпълнител.
Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение
било незаконосъобразно, тъй като не е налице посоченото в нея основание. За да
е налице това основание следвало работникът да е получил от съда изрично
съобщение за възстановяването му на работа след незаконно уволнение, като едва
след това започвал да тече срока по чл.345, ал.1 от КТ. В случая този срок
изобщо не бил започнал да тече, тъй като съобщението за възстановяване на
работа изобщо не е било изпратено и ищецът не бил уведомен за възстановяването.
Вследствие незаконното уволнение бил останал без работа след прекратяването.
С оглед изложената фактическа обстановка, от Съда се иска
да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконосъобразно и го
да отмени, ищецът да бъде възстановен на предишната си работа, да се осъди
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което същият е
останал без работа в резултат на незаконното му уволнение за периода от шест
месеца след уволнението от 13.07.2014 г. до 13.01.2015 г. в размер на 3180
лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендира направените по делото съдебно - деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
В предоставения му едномесечен срок, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание оспорва
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, а и от
постъпилото гр.д. № 9347/ 2013г. по описа на ПРС, ХІ гр.с., се установява, че
ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжността „*”, като бил
уволнен със Заповед № */ 29.03.2013г. на управителя на ответното дружество.
Соченото уволнение било отменено със съдебно решение № 3913/ 22.10.2013г.,
постановено по посоченото дело, влязло в сила на същата дата, като ищецът бил
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. От представената Заповед № * от 04.03.2014г. на
управителя на ответника се установява,
че считано от 04.02.2014г., трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ – поради неявяване на ищеца да заеме
предишната си длъжност в срока на чл.345, ал.1 от КТ, при признаване на
уволнението от съда за незаконно. Ищецът оспорва законосъобразността на
уволнението, като твърди, че срокът за явяване на работа след отмяна на
незаконното уволнение не е започнал да тече, тъй като от съда не му е било
изпратено съобщение по чл.345 от КТ. Съдът споделя наведеното съображение.
Съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 от КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му
работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок
от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато
този срок не бъде спазен по уважителни причини. Законодателят е определил началния момент на
започване на течение на срока, а именно датата на получаване на съобщението,
изпратено от съда или от работодателя до работника, за възстановяване на
работника на заеманата преди уволнението работа. Соченият начален момент цели
яснота на началния момент, тъй като поставяне на друг начален момент / напр. от
датата на узнаването на съдебното решение/ би създало неяснота и спорове между
страните. Между страните липсва спор, а и от приложеното гр.д. № 9347/ 2013г. по описа на ПРС, ХІ гр.с., се констатира, че
съобщение по чл.345, ал.1 от КТ не е било изпратено от съда до страните. Ето
защо, съдът намира, че срокът за явяване от ищеца на работа при ответното
дружество не е започнал да тече, поради което и към датата на връчване на
заповедта за уволнение на ищеца по пощата / на 12.07.2014г./ същият не е бил
изтекъл, поради което и не е било налице правното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото в заповедта такова. В патримониума на
работодателя не е съществувало правото да прекрати едностранно трудовото
правоотношение поради неявяване на работника да заеме длъжността, на която е
бил възстановен, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът е
узнал за постановеното съдебно решение преди датата на получаване на заповедта
по пощата, а именно през м.декември 2013г. От разпита на св.Л.П. се установи,
че през м.януари 2014г. придружил ищеца до адреса, на който преди това се
помещавал офисът на дружеството – работодател. На мястото нямало табели, нямало
и към кого да се обърнат за информация. Ищецът попитал за фирмата, но му
казали, че от около месец тя не се помещава вече на този адрес. Искал да бъде
възстановен на работа, но не намерил с кого да контактува. Той подал и жалба в
инспекцията по труда. Съдът възприема показанията на този свидетел като
обективни, логични и съответни на другите събрани доказателства, вкл. и на
показанията на св.Н.А. – търговски пълномощник на дружеството в този период.
Същият потвърди, че през м.януари 2014г. дружеството не се намирало на адреса,
на който се помещавало преди това, тъй като не си плащало наема и договорът бил
прекратен. Съобщения получавало на адрес на счетоводна кантора, като липсвал
друг адрес, на който дружеството да бъде обозначено. С оглед посочените
доказателства съдът намира, че работодателят се е поставил в невъзможност да
бъде намерен на адреса на управление, посочен в Търговския регистър, като е
липсвала и възможност ищецът да се яви за започване на работа на длъжността, на
която е бил възстановен от съда, поради липса на офис и длъжностни лица на този
адрес. За да престира труд след отмяна на незаконно уволнение, работникът
следва да се яви на адреса на управление на дружеството с готовност да полага
труд, за да бъде възстановен и допуснат да полага труд на длъжността, заемана
преди уволнението. В случая работодателят не е осигурил длъжностно лице на
адреса на управление, където възстановения работник да се яви. Ето защо, съдът
намира, че в настоящото производство ответникът прави опит да черпи
благоприятни правни последици от собственото си недобросъвестно поведение. Не
се възприема възражението на ответника, че работникът не е положил всички
необходими усилия за връзка с търговския пълномощник на дружеството, тъй като
ищецът е сезирал Районна прокуратура – гр.Пловдив, както и Инспекцията по
труда, именно с оглед невъзможността да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност.
С оглед
изложеното, съдът намира, че уволнението се явява незаконосъобразно, като същото следва да се отмени.
С оглед
уважаване на главния иск, то следва да се уважи и акцесорният такъв, и ищецът
следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.
В
шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е
дължимо от датата на незаконното уволнение. От приложеното гражданско дело се
установява, че размерът на полученото брутно възнаграждение за пълен работен
месец преди уволнението от ищеца възлиза на 533,18лв. От трудовата книжка,
представена от ищеца в съдебно заседание, проведено на 17.02.2015г., се
установява, че липсва отбелязване за възникване на трудово правоотношение в
процесния период – 13.07.2014г. – 13.01.2015г. Началният момент на оставане без
работа е именно посоченият от ищеца, тъй като трудовото правоотношение е
прекратено от датата на връчване на заповедта за уволнение / предвид
разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от Кодекса на труда/, а не от предходна
такава, посочена в заповедта. Ето защо съдът намира, че искът по чл.344, ал.1,
т.3 вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда се явява доказан по основание и
размер и следва да се уважи изцяло. Макар размерът на обезщетението да
надвишава предявения такъв, то предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
на ищеца ще се присъди обезщетение за оставане без работа в претендирания
размер. Главницата ще се присъди наред със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
претендира заплащане на разноски, като същите се констатираха в размер на
700лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира разноски,
но предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъждани.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати по бюджета на съдебната власт в полза на съда държавна такса в размер
на 287,20лв. / по 80лв.за уважените неоценяеми и 127,20лв. за уважения оценяем
иск/.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението,
извършено със Заповед № */ 04.03.2014г.
на управителя на “Еко Инженеринг
Веней” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.”Руски” № 13, представлявано от управителя В.К.Ц., с която считано от 04.02.2014г., било прекратено трудовото
правоотношение с А.Я.Я., ЕГН **********,***, на основание чл.325, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда, и като такова го ОТМЕНЯ,
като възстановява ищеца А.Я.Я., ЕГН **********, на предишната, заемана преди уволнението, длъжност
– „*”, на основание чл.344, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА “Еко Инженеринг Веней” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Руски” № 13, представлявано от
управителя В.К.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на А.Я.Я., ЕГН **********,***, сумата от 3180лв./три хиляди сто и осемдесет
лева/, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението в периода 13.07.2014г. до 13.01.2015г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 25.08.2014г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 700лв./седемстотин
лева/- разноски.
ОСЪЖДА “Еко Инженеринг Веней” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Руски” № 13,
представлявано от управителя В.К.Ц., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС, сумата от 287,20лв./двеста осемдесет и седем лева
и 20 стотинки/– държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 21.04.2015г., като препис от
същото се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Д. Кцарова
Вярно с оригинала: Ц.Т.