№ 1514
гр. [************], 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110141897 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
Производството е образувано по искова молба от М. Т. А. против
[************], с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 5686,00 лева,
представляваща задължение по договор за кредит № 39765 от 15.08.2008 г.,
прехвърлено на ответника по силата на договор за цесия.
В исковата молба ищцата твърди, че през периода от средата до края на м.юни
2022 г. получила няколко обаждания по телефона от служители на ответното
дружество. Сочи, че повод за обажданията било парично задължение на ищцата към
ответника, което същата следвало да погасява частично със сумата от 200,00 лева, в 1-
седмичен срок от всяко от обажданията. Ищцата твърди, че във връзка с предходното,
се снабдила със справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР на БНБ, от която се
установявало, че от 01.08.2021 г. ежемесечно в регистъра била подавана информация за
задължение на ищцата към ответното дружество в размер на 5868,00 лева, с дата на
възникване 15.08.2008 г. Ищцата поддържа, че никога не е сключвала договори с
ответника, поради което оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение, по силата на което да дължи на дружеството процесната сума.
Оспорва също наличие на валидно уведомяване за извършена цесия. Прави и
възражение за настъпила погасителна давност. По изложените в исковата молба доводи
и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на иска.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
В първото по делото открито съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си е
направила искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 76953 от 23.08.2022 г. с тези
указания е редовно връчено на ответника /.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявения иск
е вероятно основателен, предвид представените към исковата молба доказателства –
покана за плащане.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. В случая ищцата е направила разноски в размер на 50,00 лева, а за останалата
част до пълния размер на дължимата държавна такса от 227,44 лева, е била освободена
от заплащане.
С оглед предходното, ответното дружество следва да й заплати горепосочената
сума, а на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
177,44 лева, представляваща разликата между пълния дължим размер на държавната
такса и внесената от ищцата част.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че
адвокатското възнаграждение е безплатно – при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
С оглед предходното и при съобразяване разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
определя адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в
минимален размер на 868,60 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание. Тази сума следва да
бъде възложената в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Т. А., ЕГН **********,
с адрес: [************] срещу [************], със седалище и адрес на управление:
[************] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
че М. Т. А., ЕГН ********** не дължи на [************] сумата от 5686,00 лева,
представляваща задължение по договор за кредит № 39765 от 15.08.2008 г.,
прехвърлено на ответника по силата на договор за цесия.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [************], със седалище и адрес
на управление: [************] да заплати на М. Т. А., ЕГН ********** сумата от 50,00
лева, представляваща направени разноски по производството за държавна такса.
ОСЪЖДА [************], със седалище и адрес на управление: [************]
да заплати на адвокат Л. А. Г., БУЛСТАТ [************], личен № [************],
член на Адвокатска колегия – гр.[************], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2
ЗА, сумата от 868,60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата по производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК [************], със седалище и адрес
на управление: [************] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 177,44 лева, представляваща
държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3