№ 1453
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100900261 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „П.П.“ ЕООД твърди, че на 01.10.2019 г. сключил с ответника
„Г. И.Г“ ООД договор за продажба, в изпълнение на който в периода
07.04.2020 г. – 27.07.2020 г. доставил на купувача стоки по 31 заявки. За тях
били съставени стокови разписки и приемо-предавателни протоколи, а за
дължимата продажна цена по всяка доставка била издадена и фактура.
Ответникът извършил частично плащане за първата доставка, фактурирана с
фактура № 63065/2020 г., но нито остатъкът по нея, нито задълженията по
останалите фактури били погасени въпреки настъпилия им падеж. Ето защо
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50 942,14 лв. –
главница, формирана от сбора на дължимата по всяка доставка продажна
цена, 9 018,39 лв. – лихва за забава за периода от падежа на всяко главно
вземане до 03.02.2022 г., ведно със законна лихва и разноски, вкл. за
производството по обезпечаване на исковете.
Ответникът „Г. И.Г“ ООД оспорва исковете. Твърди, че не били
извършени заявки за процесните стоки по предвидения в договора ред (по
факс или електронна поща), а доставките не били извършени, нито били
приемани от надлежен представител на купувача. Нямало и доказателства за
предаване на декларации за съответствие, сертификати за качество и
протоколи за изпитвания. Освен това самият факт на извършване на
доставката сочел, че цената била платена, доколкото страните били уговорили
авансовото й плащане. Ответникът оспорва и иска за лихва поради
ненастъпила изискуемост на вземанията. Не претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
1
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
Предявеният иск е за заплащане на цена за доставени стоки по договор
за продажба. За основателността му е необходимо да се установи наличие на
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е предал на
ответника стоките-предмет на продажба в договореното качество и
количество, а за купувача е възникнало задължение за заплащане на
продажната им цена в процесния размер.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 01.10.2019 г.
между страните е сключен договор за продажба, по силата на който ищецът се
е задължил да доставя на ответника ВиК материали, предназначени за влагане
в обект „Реконструкция на водопроводна мрежа в с. Зимница, община
Стралджа“. Уговорено е материалите да се доставят на части въз основа на
отделни заявки, направени по факс или електронна поща, като от името на
купувача те да бъдат приемани от Б.В. и Н.К.. Насрещно купувачът се е
задължил да заплаща цена съгласно Приложение № 1 към договора, която
включва и разхода за транспорт на стоката до обекта в с. Зимница.
Установява се също, че в периода 07.04.2020 г. – 25.07.2020 г. ищецът е
доставил на ответника стоки, за което са съставени стокови разписки,
подписани от двете страни. За дължимата цена по извършените доставки
ищецът е издал фактури на обща стойност 58 083,78 лв., както и две кредитни
известия по фактура № 64185/2020 г. на стойност съответно 19,13 лв. и 192,31
лв. След приспадане на стойността по кредитните известия общият размер на
дължимата продажна цена възлиза на 57 872,34 лв.
При тези факти съдът приема за доказано, че в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е доставил на ответника процесните
стоки, а последният дължи тяхната продажна цена. Възражението на
ответника, че стоките не са предадени надлежно, е неоснователно, тъй като
стоковите разписки са подписани за купувача от упълномощеното от него
съгласно договора лице В.. Доставянето на процесните материали се доказва
и от показанията на свидетеля А., който сочи, че е извършвал транспорта им
до обекта в с. Зимница, където ги е предавал на „технически представител“ на
ответника. Не на последно място, получаването на стоките е факт, косвено
признат от ответника чрез осчетоводяване на процесните фактури, за което
сочи включването им в дневниците за покупки съгласно ЗДДС в периода
април – юни 2020 г. (вж. заключението на ССчЕ).
Дали заявките са извършвани по предвидения в договора ред, е
ирелевантно, щом доставените стоки са били приети от купувача, а
възражението за ненадлежно окомплектоване на стоките с необходимите
документи, установяващи качеството им, е неоснователно, тъй като няма
данни сВ.ременно – при получаване на стоките – да е заявено възражение за
това.
Ето защо в тежест на ответника е възникнало задължение за
заплащане на продажна цена. То е изпълнено до признатия от ищеца размер
на частично плащане по фактура № 63065/2020 г. (6 930,20 лв.), като данни за
погасяване на останалото задължение в размер от 50 942,14 лв. не са налице.
Поради изложеното искът за главница следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 6 от договора дължимата цена за всяка доставка се дължи
авансово по проформа-фактура. Следователно за процесните периоди – от
2
деня, следващ издаването на фактурата (и предаването на стоката), до
предявяване на иска ответникът е бил в забава и дължи обезщетение за нея.
Според заключението на ССчЕ размерът на законната лихва възлиза на
9 018,42 лв., поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокат – в
исковото и в обезпечителното производство, за държавни такси – за исковото
и за обезпечителното производство, както и за вещо лице, в общ размер от
7 488,42 лв. Няма данни за извършване на разходи за налагане на
обезпечението, а разходите за куриер (чието извършване също не е доказано)
са на риск на ищеца предвид липсата на процесуална необходимост от
извършването им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г. И.Г“ ООД , ЕИК *******, да заплати на „П.П.“ ЕООД,
ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата
от 50 942,14 лв., представляваща непогасената част от дължимата продажна
цена по договор от 01.10.2019 г. съгласно издадени в периода 07.04.2020 г. –
27.07.2020 г. фактури, ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до
погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 9 018,39 лв., представляваща
лихва за забава от падежа на всяко отделно вземане до 03.02.2022 г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7 488,42 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3