РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ състав, в закрито
заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МАРИЯ РАЙКИНСКА
членове: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Райкинска,
ч. гр. дело № 8537 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 83950/26.06.2019 г. по
описа на СГС, депозирана от взискателя
„Т.С.“ ЕАД против Постановление за приключване на изпълнителното производство
от 27.05.2019 г. по изп.д. № 20178630403268 по описа на ЧСИ С. Х.. Според
взискателя ЧСИ неправилно е приключила изпълнителното дело, тъй като на
взискателя били заплатени главница в размер на 183.36 лева, 9.48 лева –
мораторна лихва. Не му били заплатени 16.05 лева – законна лихва за периода
15.03.2017 г. – 23.01.2018 г., 108 лева – такса за образуване на изпълнителното
производство и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане да
бъде отменено обжалването постановление.
Длъжникът А.В.Т.е
депозирала възражение чрез адв. С.Д.. Адв. Д.поддържа, че обжалваното
Постановление е правилно.
Във връзка с жалбата са
представени мотиви от ЧСИ С. Х., с доводи за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, възраженията и мотивите на ЧСИ, и
представените доказателства, намира следното:
Изп.д.
№ 20178630403268 по описа на ЧСИ С. Х. е образувано на 05.09.2017 г. по молба на взискателя
„Т.С.“ ЕАД против длъжника А.В.Т.за събиране на парично вземане по изпълнителен
лист от 17.07.2017 г., издаден от СРС, 51 състав въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 15654/2017 г. В молбата е поискано
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а ЧСИ е
упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
ЧСИ е издала Сметка № ********** г.
за 108 лева – такси за образуване на изп. дело, връчване на съобщение,
извършване на справка за длъжника и неговото имущество и налагане на запор на обща стойност 108 лева. В
Сметката само е посочено, че плащането става по сметка, но не е посочено такова
плащане да е извършено.
Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело,
е издаден за главница в размер на 816.81 лева, лихва за забава в размер на
275.21 лева за периода 01.01.2013 г. до 08.03.2017 г., 75 лева – разноски по
делото.
На 09.11.2017 г. на длъжника е връчена ПДИ.
На 20.11.2017 г. длъжникът е депозирала молба, с която е уведомила ЧСИ, че
е заплатила 303 лева и се е задължила да погасява задължението си на вноски.
Към молбата е приложено платежно нареждане за 303 лева в полза на ЧСИ С. Х..
На 23.01.2018 г. ЧСИ е превела на взискателя сумата 293.06 лева. Сумата
9.94 лева е разпределила като такса по т. 26 от ТТЗЧСИ.
На 23.03.2018 г. длъжникът е депозирал молба, към която е представил
определение на СГС по ч.гр.д. № 847/2018 г., с което е прието възражение по чл.
423 ГПК на А.В.Т.против заповедта за изпълнение по гр.д. № 15654/2017 г. на
СРС, 51 състав. На основание чл. 423, ал. 3 ГПК ЧСИ е спряла изпълнението с
Постановление от 27.03.2018 г.
На 13.03.2019 г. длъжникът е представил влязло в сила на 24.01.2019 г. решение
на СРС, 51 състав по гр.д. № 30524/2018 г., с което е признато за установено
съществуването на вземане на „Т.С.“ ЕАД против А.В.Т.по заповед за изпълнение,
издадена по гр.д. № 15654/2017 г. на СРС, 51 състав в размер на главница 183.36
лева, 9.48 лева – обезщетение за забава за периода 31.03.2014 г. до 08.03.2017
г. и е осъдила А.В.да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски в заповедното производство
в размер на 13.24 лева.
На 20.05.2019 г. ЧСИ е съставила Постановление за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Постановлението е връчено на взискателя на 27.05.2019 г., а
на 04.06.2019 г. същият е депозирал пред ЧСИ жалба срещу него.
При така установеното от фактическа
страна настоящият състав намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – взискателя по
изпълнителното дело, срещу обжалваем акт на ЧСИ (Постановлението, с което е прекратено
изпълнителното дело), в законоустановения срок и е редовна, поради което е
допустима.
По същество на жалбата съдът намира следното:
В обжалваното постановление неправилно е посочено
основанието, на което се слага край на изпълнителното дело, но като краен
резултат същото е правилно предвид
следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че
след стабилизиране с влязло в сила решение по реда на чл. 422 ГПК на Заповедта
за изпълнение, въз основа на която в полза на „Т.С.“ ЕАД е издаден
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 20178630403268 по описа на ЧСИ С. Х.,
вземането по изпълнителния лист е станало главница в размер на 183.36 лева и
9.48 лева – лихва за забава за периода 31.03.2014 г. до 08.03.2017 г.
Макар с това решение да са присъдени и разноски в заповедното производство, те
вече не се събират въз основа на изпълнителния лист, издаден в заповедното производство,
а ще се събират въз основа на изпълнителен лист, издаден в исковото
производство (според т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК, с подаването на възражение от длъжника, заповедта за
изпълнение губи изпълнителната си сила по отношение на разноските).
Т.е., вземането на взискателя е в размер
на 192.84 лева. Взискателят е бил представляван от юрисконсулт и е поискал 100
лева юрисконсултско възнаграждение. Не се установява начислените разноски при
образуване на изпълнителното дело в размер на 108 лева да са действително
заплатени от взискателя – за разлика от други сметки, издадени по
изпълнителното дело (на л. 45 и л. 49), където е посочено с кое платежно е
платено по сметка, в посочената сметка действително плащане по сметка не е
отбелязано. Ето защо, вземането на взискателя се формира от сумата по
изпълнителния лист в размер на общо 192.84 лева и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и възлиза общо на 292.84 лева. Не се установява в изпълнителния
лист да е включена законна лихва върху главницата за периода 15.03.2017 г. –
23.01.2018 г., поради което и в това изпълнително производство законна лихва не
следва да се събира.
Установи се още, че в срока за
доброволно изпълнение длъжникът А.Т.е заплатила доброволно 303 лева, като ЧСИ е
превел 293.06 лева от тях на взискателя. Или, ЧСИ е превела на взискателя дори
малко по-висока сума от тази, която му се дължи. Не се установява ЧСИ да е
събрала от длъжника размера на начислените такси в размер на 108 лева, дължими
от нея на основание чл. 79, ал. 2 ГПК, но тъй като те са в полза на ЧСИ
единствено ЧСИ може да прецени дали да ги събере или не. Освен това следва да
бъде отбелязано, че единствено таксата за образуване на изпълнително
производство в размер на 25 лева с ДДС би следвало да се понесе от длъжника, на
основание чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпреки това, обжалваното постановление
е незаконосъобразно, тъй като не се установява да е настъпило основанието по
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, на което е прекратено изпълнителното производство, а
именно – да е представено
влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 или 440 ГПК. Ако ЧСИ е считала, че цялото вземане е погасено, както и
дължимите на взискателя разноски, то изпълнителното производство е следвало да
бъде приключено, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, с разпореждане (арг. от чл.
433, ал. 3 ГПК). Вместо това ЧСИ е постановила постановление за прекратяване по
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, каквото основание не е налице. Ето защо, обжалваното
Постановление следва да бъде отменено.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на
изпълнителното производство от 27.05.2019 г. по изп.д. № 20178630403268 по
описа на ЧСИ С. Х..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.