Р Е Ш Е Н И Е
№ 741
гр. Хасково,07.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково,
в открито съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева и в
присъствието на прокурор Антон Стоянов от ОП - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова административно дело №1028/2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на Община Свиленград ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр*** представлявана от арх. А. В. К.– кмет на община Свиленград, подадена чрез
пълномощник - адв. Г.К., с посочен адрес: ***, против Ревизионен акт №
Р-16002620007773-091-001/24.06.2021г., издаден от В.П.А.на длъжност началник на
сектор, възложил ревизията, и П.И.А.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №
483/10.09.2021г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на Община Свиленград са
установени допълнително задължения за ДДС в размер на 324 503.44 (319 207.17лв.
посочени в РА) лева и прилежащи лихви в размер на 14 276.80 лева за
данъчен период от 01.08.2020г. до 31.10.2020г. и от 01.12.2020г. до
31.12.2020г.
В жалбата се
развиват оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на оспорения
ревизионен акт. Същият бил постановен в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи се, че неправилно в акта било възприето, че при подаване на
възражението срещу издадения ревизионен доклад не били представени
доказателства. В случая органът по приходите не обсъдил изложените аргументи за
приложение на чл.20 от ППЗДДС, нито представените доказателства към
депозираното възражение. Твърди се, че изцяло неправилно от органа по приходите
било възприето, че от страна на Община Свиленград бил дължим ДДС за внасяне в
размер на 227 985.31 лв. за данъчен период – м.12.2020г. във връзка с
предоставените от Община Свиленград В и К системи и съоръжения за стопанисване,
поддържане и експлоатация на „В и К Хасково“ ЕООД. Изцяло неправилно от страна
на органа по приходите не била приложена нормата на чл.27 ал.4 ЗДДС, а се
възприело, че в случая приложение следвало да намери нормата на чл.27 ал.2 от ЗДДС. Твърди се също, че неправилно от страна на органа по приходите бил
начислен ДДС за внасяне на основание чл.86 във връзка с чл.82 ал.5, чл.163а и
чл.163б от ЗДДС, а именно: за м. 09.2020 година – в размер на 2 498,27
лева; м.10.2020 година – в размер на 2 798,00 лева и за м.12.2020 година –
в размер на 3 295,91 лева (или общо в размер на 8 592.18 лева). На
следващо място се навеждат доводи, че неправилно в РА било допълнително
начислено ДДС за месец декември 2020г. на основание чл.86 във връзка с чл.26
ал.1 от ЗДДС в размер на 4 986,95 лева. Неправилно в РА бил начислен и допълнителен
ДДС за период месец декември 2020г. в размер на 82 939.00 лева на основание
чл.79а от ЗДДС, като била направена корекция на ползвания от страна на общината
данъчен кредит във връзка с изграждане на компостираща инсталация, предоставена
по договор за безвъзмездно управление на движими вещи – общинска собственост за
срок от 10 години на дружеството „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД като ползвател. Освен
това, на община Свиленград не били възстановени при условията на чл.92 ал.10 от ЗДДС дължимите ѝ лихви, по повод по-късното възстановяване на данъка
върху добавената стойност – изчислени от 30-тия ден от подаването на
справка-декларация по ЗДДС за месец октомври 2020г. до датата на издаване на
РА. Тези лихви били дължими по силата на закона.
С жалбата се иска
отмяна на ревизионния акт и се моли да бъде постановено възстановяване на
дължимите на община Свиленград лихви по чл.92 ал.10 от ЗДДС. Претендират се
сторените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание
от процесуалния представител на жалбоподателя се излагат допълнителни
съображения за отмяна на издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на
разноски, за които се представя списък. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение с молбата от 05.07.2022г., като се
навеждат доводи, че същото подлежи на определяне по реда на ЗПП. Що се отнася
до възражението по чл.78 ал.5 от ГПК, се сочи, че делото е с фактическа и
правна сложност, като в процесния случай били изслушани две експертизи с
множество въпроси по тях.
Допълнителни доводи
в насока незаконосъобразност на оспорения акт се излагат в писмена защита.
Ответникът по
жалбата - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив,
редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. От процесуалния му представител
- юрк. К., са депозирани писмени молби, с които се оспорва жалбата и се моли да
бъде отхвърлена като неоснователна. Заявява се претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Окръжна прокуратура –
Хасково, конституирана в настоящото производството на основание чл.159 от ДОПК,
се представлява от прокурор С., който изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Административен съд -
Хасково след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите,
възраженията и изразените становища на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното:
Със Заповед №
РД-09-2433/16.12.2019г. (л.7), издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив са
определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на
ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално
издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113 ал.3 от ДОПК, да
издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и
правомощията по чл.7 ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119 ал.2 от ДОПК, като Приложение
№1 към същата съдържа списък на органите по приходите при ТД на НАП – Пловдив,
които при отсъствие на началниците на сектори „Ревизии“ ще изпълняват
правомощията им, определени с посочената заповед.
Със Заповед №
РД-09-1530/30.09.2020г. (л.5) на директора на ТД на НАП – Пловдив са определени
длъжностните лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в
дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, за срок от
01.10.2020г. до провеждане на конкурентен подбор.
Не е спорно по
делото, че както длъжностното лице, възложило ревизията, така и ревизиращия
екип, са служители в ТД на НАП – Пловдив и попадат в обхвата на цитираните
по-горе заповеди.
На 11.12.2020г. от В.П.А.на
длъжност началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив е издадена Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002620007773-020-001/11.12.2020г. (л.57, 366),
с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено да бъде извършена
ревизия на община Свиленград, с адрес за кореспонденция гр. ***, представлявана
от А.В.К.. Определен е ревизиращият екип и обхвата на ревизията по видове
задължения по периоди, а именно: Данък върху добавената стойност за периода от
01.08.2020г. до 31.10.2020г., определен е срок за извършване на ревизията – три
месеца от връчване на ЗВР.
Със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия от 15.03.2021г. (л.160, 384)
органът, възложил ревизията В.П.А., на длъжност началник на сектор при ТД на
НАП – Пловдив, е определил нов срок за завършване на ревизията - до
16.04.2021г.
С последваща Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 14.04.2021г. (л.156, 386) е
определен нов срок за завършване на ревизията – до 14.05.2021г.
Със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия от 26.04.2021г. (л.152, 388) е
определен следния обхват на ревизията по видове задължения по периоди: Данък
върху добавената стойност за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. и Данък
върху добавената стойност за периода от 01.08.2020г. до 31.10.2020г., като по-рано
определен срок за завършване на ревизията - 14.05.2021г., не е променен. Указано
е за резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад от
ревизиращите органи по приходите не по-късно от 14 дни след определения за
завършването на ревизията срок. Последната посочена заповед е връчена
електронно на община Свиленград на 27.04.2021г., видно от приложеното по делото
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.155).
На 28.05.2021г. от
органите по приходите, включени в състава на ревизиращия екип, е съставен
Ревизионен доклад № Р-16002620007773-092-001, с който са предложили да бъдат
установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди,
подробно посочени в него. Ревизионният доклад е връчен на електронния адрес на
жалбоподателя на дата 31.05.2021г., видно от приложеното Удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол“ (л.151).
Срещу ревизионния
доклад е било подадено Възражение вх.№К-27/11.06.2021г. (л.122).
На 24.06.2021 година
от В.П.А.на длъжност началник на сектор, възложила ревизията, и П.И.А.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден
обжалвания Ревизионен акт № Р-16002620007773-091-001/24.06.2021г, с който са
установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди,
подробно посочени в него. Ревизионният акт е връчен на електронния адрес на
жалбоподателя на дата 25.06.2021г. (л.199).
На 07.07.2021г. от община
Свиленград е депозирана жалба (л.40-48) до директора на дирекция „ОДОП“, а
последният с Решение №483/10.09.2021г. потвърдил Ревизионен акт № Р-*********07773-091-001/24.06.2021г., издаден на
община Свиленград за допълнително установеното задължение за ДДС в размер на
324 503,44 лв. и прилежащи лихви в размер на 14 276,80 лв.
В решението е
посочено, че спорните допълнително установени задължения по ЗДДС в размер на
324 503,44 лв. произтичат от следните констатации:
Относно допълнително
начислен ДДС в размер на 227 985,31 лв.:
В решението е отразено,
че е представен договор от 14.04.2016г., сключен по реда на чл.198п ал.1 от
Закона за водите между Асоциация по В и К на обособената територия, обслужвана
от „Водоснабдяване и канализация Хасково“ ЕООД (и „В и К“ ЕООД, гр.Хасково -
оператор), съгласно който на В и К оператора се предоставя изключителното право
да стопанисва, поддържа и експлоатира В и К системите и съоръженията, публична
собственост, със срок 15 години. Описани са изпратените искания за представяне
на документи и писмени обяснения и съответно получените в отговор такива.
Обсъдено е обяснението от „В и К“ - Хасково ЕООД, че активите, предоставени за
експлоатация от община Свиленград, са заведени задбалансово и за тях не се
начисляват амортизации съгласно Закона за счетоводството, а определеното
възнаграждение по договора е в размера на определените в него инвестиции.
Насрещната престация на предоставените права за стопанисване, поддържане и
експлоатация на активите от общините и държавата, представлявала размера на
извършените инвестиции от дружеството, който се формирал на база извършените
разходи от В и К оператора. Издадената от „В и К Хасково“ ЕООД фактура от
31.12.2020г. с получател община Свиленград била за извършени инвестиции за
2020г. с до 18 341,88 лв. Издадената от община Свиленград фактура от
31.12.2020г. с получател „В и К Хасково“ ЕООД за предоставено право на достъп и
експлоатация на публични активи за 2020г. била на същата стойност - 18 341,88
лв. без ДДС. Обсъдено е и посоченото от ревизираното лице, че данъчната основа
по фактура №**********/31.12.2020г. била определена съгласно чл.7.4. от Договор
за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 14.04.2016г. Описано
е също, че след анализ на представените доказателства, от органите по приходите
е направен извод за приложимост на нормата на чл.130 от ЗДДС. Коментирана е и
разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДС, като е посочено, че при определяне на
данъчната основа на услугата, предоставена от община Свиленград на В и К
оператора (по предоставяне правото на експлоатация на В и К системите),
данъчната основа била сумата на направените преки разходи за използваните стоки
(В и К системите), за които било упражнено право на данъчен кредит. Описани са
и разпоредбите на чл.27 ал.2, ал.25 ал.5, чл.82 ал.1 от ЗДДС и е посочено, че в
резултат от органите по приходите е изчислена данъчна основа за облагане с ДДС
в размер на 1 158 268,47 лв. и дължим ДДС в размер на 231 653,69 лв., от
която след приспадане на данъчната основа и ДДС по издадената от РП фактура
№**********/31.12.2020г., допълнително установеният ДДС бил в размер на
227 985,31 лв. Обсъдени са изложените от жалбоподателя възражения срещу
така направените констатации. В решението е прието, че предвид направените
констатации и възраженията в жалбата се установява следното: С Договор от
14.04.2016г., сключен по реда на чл.198п ал.1 от Закона за водите, община
Свиленград предоставя на В и К оператора правото да стопанисва, поддържа и
експлоатира В и К системите и съоръженията публична собственост. В случая бил
налице бартер, по отношение на който бил приложим чл.130 от ЗДДС. На основание тази
разпоредба, когато била налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или
частично) било определено в стоки или услуги, се приемало, че са налице две
насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смятал за продавач на това,
което давал, и за купувач на това, което получавал. В съответствие с
разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДС данъчната основа на услугата, предоставена
от община Свиленград на В и К оператора (по предоставяне правото на
експлоатация на В и К системите) била сумата на направените преки разходи за
използваните В и К системи и съоръжения. И тъй като същите били дълготрайни
активи, по аргумент на чл.27 ал.2 от ЗДДС за определяне на сумата на преките
разходи бил взет предвид разхода за изхабяване на съответния актив, изчислен по
линейния метод при съобразяване на обичайния срок на полезния живот на съответните
активи. Съответно издадената от „В и К - Хасково“ ЕООД фактура от 31.12.2020г.
с получател община Свиленград била за извършени инвестиции за 2020г. Същата,
съгласно представената информация от „В и К Хасково“ ЕООД, била определена на
база извършените през годината инвестиции към съответната община, като
разходите били калкулирани за всеки един обект. Прието е, че гореизложеното и
съпоставката му с процесната фактическа обстановка води до извод за правомерно
определена данъчна основа за облагане с ДДС по реда на чл.27 ал.2 от ЗДДС във
връзка с чл.9 ал.3 т.1 и т.2 от ЗДДС. В резултат констатациите за допълнително
установения данък в размер на 227 985,31 лв. на основание чл.86 от ЗДДС,
във връзка с посочените разпоредби следвало да бъдат потвърдени като
законосъобразни.
Относно корекция на
данъчен кредит в размер на 82 939,00 лв.:
Описано е, че с
Решение №685 от 25.10.2017г. на Общински съвет – Свиленград била одобрена
инициатива за кандидатстване с проект „Изграждане на компостираща инсталация за
разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци“ – община Свиленград. Подписан
бил административен Договор Д-34-40/21.06.2018г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма за „Околна среда 2014г. –
2020г.“, съфинансирана от Европейския съюз по процедура по директно
предоставяне BG-16M1OR002-2.005-0010-101 „Проектиране и изграждане компостираща
инсталации за разделно събирани зелени
и/или биоразградими отпадъци“ на конкретен бенефициент община Свиленград. Компостиращата
инсталация за разделно събирани зелени и/или биоразградими отпадъци,
съпътстващата инфраструктура, сондажен кладенец и шахта били изградени и
издадено Разрешение за ползване №ДК07Х-83/14.09.2020г., както и издаден Акт за
публична общинска собственост №10576/11.11.2020г. След изграждането,
Компостиращата инсталация била предоставена за експлоатация и стопанисване на
трето лице – „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД. Посоченото дружество било образувано с
Решение №236 от 15.07.2020г. на Общински съвет – Свиленград с капитал
25 000,00 лв. при 100 % общинско участие и било регистрирано на
07.08.2020г. с предмет на дейност – оператор на компостираща инсталация за
разделно събирани зелени и биоразградими отпадъци. Регистрирано било по ЗДДС на
16.09.2020г. Описани са представените във връзка с предоставянето на
инсталацията на дружеството договори. Посочено е, че в представената инвентарна
книга от община Свиленград, изградената компостираща инсталация, автомобили и
съоръжения, закупени по проекта, били заприходени по сметките за дълготрайни
активи и за тях бил упражнен данъчен кредит по фактури, описани в РД. В
решението е отразено, че от органите по приходите е направен извод, че тъй като
с процесните ДМА и движими вещи – автомобили и съоръжения, закупени по проекта,
не се извършват облагаеми доставки, а те са предоставени безвъзмездно за
ревизирания период на „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД, то за община Свиленград възниквало
задължение за корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл.79а от ЗДДС,
както е описано (на основание чл.79а ал.3 т.1 буква „б“ от ЗДДС в размер на
7 011,47 лв. и на основание чл.79а ал.3 т.2 буква „б“ от ЗДДС в размер на
75 927,53 лв.). Отразено е, че жалбоподателят оспорва тези корекции. В
решението са обсъдени разпоредбите на чл.80, ал.1, б.“г“, чл.10б, ал.1, ал.2,
ал.3 от ЗДДС, т.95 от ДР на ЗДДС, чл.64, т.8 от ЗУТ и е посочено, че от
гореизложените правни норми следва, че конкретният случай не попада в обхвата
на ограниченията на чл.80 ал.1 б.“г“ от ЗДДС. Коментирани са и разпоредбите на
чл.78, чл.79, чл.79а и чл.79б от ЗДДС, като е посочено, че те транспонират
разпоредбите на чл.184 и чл.185 от Директива 2006/112. Последната била
тълкувана от Съда на Европейския съюз с Решение от 04.10.2012г. по дело №С-550
от 2011г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от
ДФЕС. Посочено е, че в случая безспорно е установено, че при придобиването на
спорните активи е упражнено право на данъчен кредит, както и че за ревизирания
период няма извършени облагаеми доставки със спорните активи. Направен е извод
за наличие на обстоятелства за корекции на основание чл.79а от ЗДДС в размер на
82 939,00 лв. за данъчен период м.12.2020г. Прието е, че констатациите за
допълнително установения данък в размер на 82 939,00 лв. по реда на чл.79а
от ЗДДС, следва да бъдат потвърдени като законосъобразни.
Относно начислен ДДС
при режим обратно начисляване в размер на 8 592,18 лв.:
В решението е
посочено, че от органите по приходите е констатираното, че от „БУРДЕНИС КОМПОСТ“
ЕООД се извършват дейности по събиране, обработка и преработка на битови
отпадъци по Приложение №2 от ЗДДС на територията на община Свиленград през
месеците 09, 10 и 12.2020г. и разходите по тези дейности се заплащат от община
Свиленград след представяне на отчети до 10-то число на следващия месец.
Съгласно сключен договор от 10.08.2020г. с „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД, община
Свиленград се задължавала да заплати на доставчика на услуга от общ
икономически интерес компенсация за предоставянето – щяла да покрива неговите
нетни разходи, включително разумна печалба. От „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД нямало
издавани фактури през ревизираните периоди за доставката на услугите на
основание чл.163в от ЗДДС. Въз основа на представените от община Свиленград
отчети за направените разходи по икономически елементи и количествата събрани,
транспортирани и обработени битови отпадъци на „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД били платени
следните разходи месечно м.09.2020г. – 12 491,33 лв., м.10.2020г. –
13 989,99 лв. и м.12.2020г. – 11 934,71 лв. Във връзка с така
констатираните факти и обстоятелства, органите по приходите били направили
извод, че за платените от община Свиленград разходи във връзка с тези услуги
данък върху добавената стойност, е изискуем от получателя. Община Свиленград се
явявала данъчно задължено лице с последиците на изискуемостта на данъка от
получателя по чл.82, ал.5 и чл.163а, ал.2 от ЗДДС и задължението за начисляване
му по реда на чл.163б, ал.1, т.1 от ЗДДС. Поради това, при ревизията бил
начислен допълнително ДДС – за м.09.2020г. – 2 498,27 лв. /12491,33,02лв. х 20
%/; за м. 10.2020г. – 2 798,00 лв. /13 989,99 лв. х 20 %/, и за
м.12.2020г. – 2 386,94 лв. /11 934,71 лв. х 20 %. Коментирани са
възраженията на жалбоподателя. Прието е за установено, че в случая не е спорно,
че относно предоставяните от община Свиленград услуги по сметосъбиране и
сметоизвозване в качеството ѝ на орган на местната власт тя не е данъчно
задължено лице. Посочено е, че спорът касае получените от община Свиленград
услуги в тази връзка от други лица, които са предмет на специфична регулация по
закона за ДДС и независимо от качеството ѝ на орган на местната власт,
тя, по силата на материалния закон за ДДС, се явява данъчнозадължено лице за
получените от нея доставки на услуги. Изложени са подробни съображения, въз
основа на които е направен извод, че в конкретния случай, от „БУРДЕНИС КОМПОСТ“
ЕООД се извършват дейности по обработка на битови отпадъци и преработка на
битови отпадъци по Приложение №2 от ЗДДС на територията на община Свиленград.
Като регистрирано по ЗДДС лице община Свиленград следвало да начислява данък в
качеството си на получател на такива услуги, като това се извършвало с издаване
на протокол по чл.163б, а.1, т.1 от ЗДДС по реда на чл.117, ал.2 от ЗДДС за
всяка доставка поотделно и в срока по чл.117, ал.3 от същия. Протоколът се
издавал в 15-дневен срок от датата, на която данъкът за доставката станал
изискуем. Издаденият протокол, с който получателят сам начислил данъка, участвал
при определяне на резултата за съответния данъчен период, като се включвал в
справката–декларация за този период и се отразявал в дневника за продажбите за
този период (чл.86, ал.1 от ЗДДС). Цитирана е разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗДДС. Прието е, че предвид горното, правилно при ревизията е преценено, че на основание
посочените разпоредби община Свиленград следва да прилага т.нар. режим на
„обратно начисляване“ досежно процесните получени доставки на услуги, да
начислява ДДС в посочените от закона срокове.
Относно допълнително
начислен ДДС в размер на 4 986,95 лв.:
Посочено е, че с
фактура №**********/11.12.2020г. от община Свиленград била извършена продажба
на И. Д. на поземлен имот 65677.701.6711 по КК и КР на гр.Свиленград с площ 565
кв. м. Данъчната оценка на имота съгласно Удостоверение
№**********/11.09.2020г., била 7 345,00 лв. Издадената фактура била с
данъчна основа 16 506,31 лв. и ДДС 3 301, 26 лв. Данъчната основа била
определена съгласно представен Протокол от дата 24.11.2020г. и формирана от
сумата на продажната цена 16010,00 лв., данък прехвърляне 16010,00 Х 3 % =
480,30 лв. и такса вписване 16 010,00 Х 01 % = 16,01 лв. Съгласно Заповед
№1650/04.11.2020г. на кмета на община Свиленград за обявения публично оповестен
конкурс за продажба на недвижим имот, задължителните условия на конкурса, като
част от сделката, били предлаганата цена да не бъде по-малка от 16 000,00
лв. без ДДС. Като допълнително условие при закупуване на имота съгласно т.3 от
Раздел II, купувачът се задължавал да плати сума – инвестиция в размер на
24 934,72 лв. без ДДС, в полза на община Свиленград за благоустрояване и
паркоустройство в УПИ II в кв. 313 (ПИ 65677.701.6710), включващо изграждане на
детска площадка. Съгласно Заповед №1733 от 25.11.2020г. на кмета на община
Свиленград се нареждало да се сключи договор за продажба на горепосочения имот
със спечелилия конкурса участник, като продажната цена на обекта била
16 010,00 лв. Съгласно заповедта, спечелилия конкурса участник следвало да
заплати и сума-инвестиция, съгласно т.3 от раздел II на заповедта на обявяване
на конкурса в размер на 24 934,72 лв. в полза на община Свиленград за
благоустрояване и паркоустройство в ПИ 65677.701.6710 (УПИ II в кв.313),
включващо изграждане на детска площадка в полза на община Свиленград, и сключи
договор за дарение за описаното по-горе благоустрояване и паркоустройство в
имота. Коментирани са разпоредбите на чл.26, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС.
Посочено е, че от органите по приходите е прието, че сумата, която купувачът
заплаща на общината за покупката на имота била 40 944,72 лв., формирана от
обявената конкурсна цена 16 010,00 лв. без ДДС и сумата от 24 934,72 лв.
без ДДС, която следвало да се плати след спечелване на конкурса. Посочено е
също, че в съответствие с разпоредбите на чл.26 ал.2 от ЗДДС, данъчната основа,
върху която ревизираното лице дължи ДДС за доставката на недвижимия имот бил в
размер на 41 441,03 лв. Същата била определена като сбор от
възнаграждението, платено за имота от купувача в размер на 40 944,72 лв.
плюс такси и данъци в размер на общо 496,31 лв. На основание чл.86 от ЗДДС
върху определената данъчна основа ревизираното лице дължало ДДС в размер на
8 288,21 лв. От този данък се приспадал начисления от ревизираното лице по
фактурата данък в размер на 3 301,26 лв., след което допълнително
установения при ревизията данък бил в размер на 4 986,95 лв. Коментирани
са възраженията на жалбоподателя. Прието е за установено, че въпреки, че са
представени два отделни договора – за покупко-продажба и дарение, всъщност
възнаграждението, платено за имота, било формирано именно от сумите, вписани в
тези договори. Направен е извод, че правилно при ревизията е преценено, че на
основание разпоредбите на чл.26, ал.3 т.2 от ЗДДС община Свиленград дължи
допълнително данък в размер на 4 986,95 лв.
Наред с горното, в
решението е посочено, че на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с допълнително
установените задължения за ДДС в размер на 324 503,44 лв. са начислени
прилежащи лихви в размер на 14 276,80 лв. Предвид изложеното, с решението
се потвърждава коментирания ревизионен акт, издаден на Община Свиленград
Решението е връчено
на електронния адрес на жалбоподателя на дата 13.09.2021г. (л.29).
Жалбата срещу
процесния РА е подадена на 24.09.2021г. по пощата, видно от поставеното върху
плика пощенско клеймо (л.28).
Към делото са
приложени всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства.
По делото беше
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението,
експертизата е приела всички разгледани материали в кориците на делото и
допълнително представената информация от община Свиленград, съобразила е
фактическото състояние от посещението на място за оглед на обект Компостираща
инсталация за биоразградими отпадъци, като е прегледала оригиналните документи,
изискващи се по екологично законодателство, а преди да отговори на поставените
задачи прави уточнения следствие на констатациите и взема предвид фактите от
констативната част на експертното заключение.
По първия поставен
въпрос – „Какви отпадъци е обработвало „Бурденис Компост“ ЕООД през м.09, 10,
11 и 12.2020г.? Отговорът вещото лице да даде по месеци и количества.“, вещото
лице сочи, че общо приетите биоразградими отпадъци с код 20 02 01 –
биоразградими отпадъци на Площадка №1 за компостиране за периода 18.09.2020г.
до 30.12.2020г. или за отчетната 2020г. са 223,760 т. В заключението е
посочено, че експертизата приема за достоверни записите в представената Отчетна
книга, която била в съответствие с изискванията на Наредба 1 от 04 юни 2014г.
за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (обн. ДВ, бр.51 от
20.06.2014г.). Отчетната книга била надлежно прономерована, прошнорована и
заверена в съответствие с изискванията на наредбата. В табличен вид (Таблица 3)
в заключението е посочена характеристика на отчетната книга. Отразено е, че тя
има от 1 до 90 страници и била започната на 18.09.2020г., като записите в нея
за 2020г. започвали от пореден №2 до пореден №66. Кода на отпадъка бил в
съответствие с отпадъка, който вещото лице установило на площадката и който се
събирал в общинската система за разделно събиране и третиране на
биоразградимите отпадъци. Книгата била изготвена на основание системата за
входящ и изходящ контрол на приеманите отпадъци на Площадка №1 на Компостираща
инсталация за биоразградими отпадъци. Вещото лице сочи, че към момента на
огледа отпадъците се отчитат в Национална информационна система „Отпадъци“
(НИСО) към ИАОС – София.
По втория поставен
въпрос – „Обработваните отпадъци през м. 09, 10, 11 и 12.2020г. попадат ли в
Приложение №2 към Глава деветнадесета „а“ от ЗДДС?“ вещото лице сочи, че на
площадка №1 в инсталацията за компостиране на биоразградими отпадъци,
гр.Свиленград, ПИ №65677.70.1100 (стар №65677.70.78), местност „Деветте чуки“
през месеците 09, 10, 11 и 12 на отчетната 2020г. са третирани чрез
компостиране, дейност R 3 – рециклиране отпадъци с код 20 02 01 – биоразградими
отпадъци от Група 20 02 – отпадъци от паркове и градини, включително отпадъци
от гробищни паркове, които съгласно определението от ДР, §1, т.3 от ЗУО, били биоразградими
отпадъци. Следователно същите не попадали в Приложение №2 към Глава
деветнадесета „а“ от ЗДДС.
По въпрос №3 – „Как
и по каква причина е изградена компостиращата инсталация за разделно събрани
зелени и биоразградими отпадъци, на която оператор е „Бурденис компост“ ЕООД?“,
вещото лице е посочило, че инсталацията е изградена по проект „Изграждане на
компостираща инсталация за разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци – община
Свиленград“, финансиран от Министерство на околната среда и водите по приоритетна
ос „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, Процедура
№BG16M10P002-2.005 „проектиране и изграждане на компостираща инсталация за
разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци включително осигуряване на
необходимото оборудване и на съоръжения и техника за разделно събиране на
зелени и биоразградими отпадъци“ на индикативна стойност 2 833 333
лв. Вещото лице сочи, че община Свиленград е възприела подхода нулеви отпадъци
и нейната цел е да бъде сертифицирана в Европейската мрежа за нулеви отпадъци –
Zero Waste Europe, за което е предприела необходимите процедури. Посочено е, че
община Свиленград е започнала подготовка за сертифициране в Европейската мрежа
за нулеви отпадъци - Zero Waste Europe. През 2019 г. Община Свиленград била
отбелязана на картата на Европейската мрежа Zero Waste Europe като първата
българска община, възприела подхода нулеви отпадъци.
По въпрос №4 –
„Обработваните от оператора „Бурденис Компост“ ЕООД отпадъци през календарната 2019г.
и 2020г. попадат ли в понятието битови отпадъци?“, вещото лице сочи, че през
2019г. не са третирани отпадъци на Площадка №1 - Компостираща инсталация за
биоразградими отпадъци, гр.Свиленград, ПИ №65677.70.1100 (стар №65677.70.78),
местност „Деветте чуки“, тъй като същата била в строеж и не била въведена в
експлоатация. Отпадъците, които се третирали през отчетната 2020г. на Площадка
1 Компостираща инсталация за биоразградими отпадъци били с код 20 02 01 –
биоразградими отпадъци, Група 20 02 – отпадъци от паркове и градини, включително
отпадъци от гробищни паркове, които включвали: растителни отпадъци и хранителни
отпадъци, подробно описани в заключението. Посочено е, че същите се генерират
от домакинствата и други обекти, които са обхванати от общинската система за
разделно събиране на територията на община Свиленград и са разделно събрани в
отделни специални кафяви контейнери с надпис от източника на образуване. Те били
отделен поток от битовите отпадъци. Същите били в съответствие с определението
от ДР §1 от ЗУО, т.3 – „Биоразградими отпадъци“. В заключението е посочен
основен източник на биоразградими отпадъци. Посочено е също, че те не попадат в
понятието от ДР по §1 от ЗУО, т.4 „Битови отпадъци“.
По въпрос №5 – „Кога
започва „Бурденис Компост“ ЕООД да експлоатира изградената компостираща
инсталация и кога започва да обработва и битови отпадъци?“, вещото лице сочи,
че за инсталацията има издадено Разрешение за ползване №ДК-07-Х-83/14.09.2020г.,
издадено от началник на РДНСК – Хасково, с което се въвежда в експлоатация
строеж: „Компостираща инсталация за разделно събрани зелени и биоразградими
отпадъци – община Свиленград и съпътстваща инфраструктура“ с подобекти: -
„Компостираща инсталация за разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци –
община Свиленград“; - „Съпътстваща инфраструктура към подобект компостираща
инсталация за разделно събрани зелени биоразградими отпадъци – община
Свиленград“; -„Сондажен кладенец и шахта към него за допълнително
водоснабдяване на компостиращата инсталация“, находящи се в ПИ 65677.70.1100 и
през ПИ 65677.70.33, ПИ 65677.70.98, ПИ 65677.70.100, ПИ 65677.70.1099, ПИ
65677.70.1101, ПИ 65677.70.1102 по КК на Свиленград. Следователно инсталацията
за компостиране на биоразградими отпадъци можело да бъде използвана по
предназначение от 15.09.2020г., но била въведена в ефективен режим на работа от
18.09.2020г. от „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД. От тази дата били регистрирани записи
на приетите количества в отчетната книга.
По въпрос №6 –
„Представлява ли изградената компостираща инсталация за разделно събиране и
биоразградими отпадъци обект на техническата инфраструктура?“, вещото лице
подробно описва и коментира различни дефиниции за инфраструктура, като прави
извод, че изградената Компостираща инсталация за разделно събиране на
биоразградими отпадъци – община Свиленград, е специфична, екологична
инфраструктура, обект на общинската система за разделно събиране и третиране на
биоразградими отпадъци. Можело да се твърди, че Компостираща инсталация за
разделно събиране на биоразградими отпадъци, представлява обект на техническата
инфраструктура.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза. По въпрос 1 – „Община Свиленград има
ли сключен договор по реда на чл.198п от Закона за водите?“, вещото лице посочва,
че община Свиленград има договор от 14.04.2016г., сключен по реда на чл.198п
ал.1 от Закона за водите между Асоциация по В и К на обособената територия,
обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Хасково, с ЕИК*********,
съгласно който на „В и К“ оператора се предоставяло изключителното право да
стопанисва, поддържа и експлоатира В и К системите и съоръженията публична
собственост със срок 15 години.
По въпрос 2 – „Какъв
е размерът на възнаграждението, което се дължи по така сключения договор?“,
вещото лице отговаря, че в договора няма категорично дадено парично изражение
за възнаграждението за услугата – стопанисването, ползването и управлението на
В и К активите. В заключението е отразено, отговорът по този въпрос се базира
на Указание УК-1/15.01.2014г. на МФ, издадено на основание чл.10, ал.6 от
Закона за НАП и с цел осигуряване на единното прилагане на ЗДДС в случаите на
доставки от държавата или общините, свързани с предоставяне за стопанисване,
поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията на В и К оператори
чрез договори, сключени по реда на ЗВ. На база описаното в заключението по този
въпрос, вещото лице изразява мнение, че размерът на възнаграждението по
договора е равен на стойността на направените инвестиции съгласно
инвестиционната програма и той за община Свиленград бил 1 099 хил. лв. за 15
годишен период на действие на договора.
По въпрос 3 – „Какъв
е размерът на цената по сключения договор и как се определя тя? Съществуват ли
ясни индикатори за определяне цената по договора и кои са те?“, на база на
всичко описано в предходната точка експертизата счита, че цената по сключения
договор е стойността на направените инвестиции, които следва да са на минимална
стойност одобрените в инвестиционната програма инвестиции като задължително
ниво. Според експертизата съществуват ясни индикации за определяне цената по
договора и те са в самия договор, а именно в чл.7 – Инвестиции, и в чл.8 –
Финансови разпоредби. Т.е. за всяка отделна година цената на сключения договор била
равна на стойността на направените инвестиции през годината, с цел постигане на
задължителното ниво на инвестициите.
По въпрос 4 –
„Вещото лице, като вземе предвид Указание изх. №УК-1 от 15.01.2014г. на
министъра на финансите, да посочи правилно ли е извършвано счетоводното
отчитане от община Свиленград на стойността на предоставените за календарната
2020г. активи на „Водоснабдяване и канализация Хасково “ ЕООД, а именно за
сумата от 18341,88 лв. без ДДС.“, в заключението е отразено, че съгласно т.3 и
подточките от Указание УК-1/15.01.2014г. на МФ и подробно цитираното от
Указанието по т.2 от заключението, правилно било извършено счетоводното
отчитане от община Свиленград на стойността на предоставените за 2020г. активи
на В и К – Хасково. Счетоводното отчитане в община Свиленград било направено и
съгласно указаното в писмо на МФ изх. №91-00-106 от 22.02.2017г. Тези указания били
стриктно приложени в счетоводството на общината с използване на съответните
счетоводни сметки.
По въпрос 5 – „Каква
е стойността на постигнатото ниво инвестиции през календарната 2020г. по
сключения от община Свиленград договор по чл.198п от Закона за водите? Правилно
ли е отчетено от общината, че възнаграждението, определено в стоки и услуги, е
равно на размера на договорената инвестиция по договора с ВиК оператора?“,
експертизата е на мнение, че община Свиленград правилно е отчела, че
възнаграждението по договора с В и К оператора е равно на размера на
договорената инвестиция, която за 2020г. била в размер на 18 341,88 лева.
По въпрос 6 – „Как
се определя данъчната основа на доставка по договор, сключен по реда на чл.198п
от Закона за водите и правилно ли е определена тя от община Свиленград за 2020
година?“, вещото лице описва начина за определяне на данъчната основа на такава
доставка. Сочи, че данъчната основа на доставка по договор, сключен по реда на
чл.198п от Закона за водите е възнаграждението, определено в стоки и услуги,
равно на договорената инвестиция.
По въпрос 7 –
„Спазени ли са от община Свиленград указанията за начисляване на амортизации,
обективирани в Указание ДДС №05/30.09.2016г. на Министерството на финансите,
Дирекция „Национално съкровище“ относно начисляване на амортизации на
нефинансови дълготрайни активи на бюджетни организации?“, в заключението е
посочено, че прилаганите амортизационни норми от община Свиленград са съгласно
Закона за счетоводство и съобразно Указание ДДС №05/30.09.2016г. на МФ. Вещото
лице е отразило, че това е констатирано и в ревизионния доклад. Общината била собственик
на активите и начислявала амортизации на предоставените за експлоатация активи
на В и К оператори, като прилагала линейния метод на амортизация.
По въпрос 8 – „В
какви правоотношения е община Свиленград с „Бурденис Компост“ ЕООД?“, вещото
лице описва кога е създадено дружеството, едноличният собственик на капитала му
и предмета на дейност. Сочи, че община Свиленград има сключен договор с
дружеството от 10.08.2020г. за възлагане на услуга от общ икономически интерес
/УОИИ/, която се състои в експлоатация на компостираща инсталация. С Решение
№277 от 03.09.2020г. на Общински съвет – Свиленград било предоставено
безвъзмездно управлението на машини и съоръжения – общинска собственост, на
дружеството и с Договор от 08.09.2020г., сключен по реда на Закона за
общинската собственост община Свиленград като собственик предоставила за
безвъзмездно управление общинска собственост на дружеството като ползвател.
Срок на договора – 31.12.2020г.
По въпрос 9 –
„Извършената дейност от „Бурденис Компост“ ЕООД през м. 09, 10, 11 и 12.2020г.
попада ли в приложното поле на Приложение №2 от ЗДДС, като се вземе предвид, че
обработваните през изследвания период отпадъци са листна маса?“, заключението
на техническата експертиза е, че отпадъците, които са преработвани от оператора
на компостиращата инсталация не са битови отпадъци, а биоразградими отпадъци,
които не попадат в приложното поле на част I на Приложение 2, глава 19а от
ЗДДС. Експертизата, имайки предвид, че обработваните материали за компостиране
през 09, 10, 11 и 12.2020г. са отпадъци от листна маса, поддържа извода на
техническата експертиза на вещото лице – еколог и биолог, че извършената
дейност от „Бурденис Компост“ ЕООД не попада в приложното поле на Приложение 2
от ЗДДС.
По въпрос 10 –
„Обработваната листна маса може ли да се третира като битов отпадък по смисъла
на т.73 от ДР на ЗДДС?“, вещото лице сочи, че съгласно заключението на
техническата експертиза и класификацията на отпадъците по ЗУО, обработваната
листна маса не следва да се третира като битов отпадък по смисъла на т.73 от ДР
на ЗДДС.
По въпрос 11 – „Налице
ли е противоречие между установения в ревизионния доклад и посочения в
ревизионния акт дължим ДДС за м. 09, 10, 11 и 12.2020г. по отношение на
приложения от органите по приходите принцип на обратно начисляване, касаещ
дейността на „Бурденис Компост“ ЕООД?“, вещото лице сочи, че се установява
противоречие между установения в РД и посочения в РА дължим ДДС за м. 12.2020г.
по отношение на приложения от НАП принцип на обратно начисляване. Стойността на
изчисленото ДДС за м. 11.2020г. била погрешно записана за м.12.2020г. –
възможна била техническа грешка. Месец 11.2020г. бил изключен поради факта, че
не бил в обхвата на ревизията по заповед. Тази грешка обаче била пренесена и в
РА, като вещото лице сочи, че в РА за м.12.2020г. бил записан ДДС на стойност 3
295,91 лв. За същия месец в Решението на директора на „ОДОП“ НАП – Пловдив била
отразена сумата от 2 386,94 лв.
По въпрос 12 –
„Месец ноември 2020г. попада ли в обхвата на извършваната проверка от органите
по приходите?“, вещото лице сочи, че месец ноември не е в обхвата на
извършваната ревизия по повод на възстановяване на ДДС.
По въпрос 13 –
„Приложимо ли е правилото за обратно начисляване по смисъла на чл.86 във връзка
с чл.82 ал.5, чл.163а и чл.163б от ЗДДС в случай, че обработваните отпадъци са
листна маса?“, вещото лице сочи, че на база направените по-горе констатации в
случай, че отработваните отпадъци са листна маса не е приложимо правилото за
обратно начисляване по смисъла на чл.86 във връзка с чл.82 ал.5, чл.163а и б от ЗДДС. Отразено е също, че периодът, за който се начислява задължение за ДДС е
м. 09-12.2020г., а ревизиращият екип изследва и стъпва в своите изводи на
понятието за „битови отпадъци“ съгласно дефиницията в ЗУО след изменението му с
ДВ 19/2021г. Независимо от това, в изводите си назначената техническа
експертиза посочвала, че обработваната листна маса отпадъци не представлява
„битови отпадъци“.
По 14 въпрос –
„Съобразно сключения между Община Свиленград и „Бурденис Компост“ ЕООД договор
от общ икономически интерес възстановява ли общината на търговското дружество
разходите по повод услугите, които то извършва? Приложими ли са в този случай
правилата на Указание изх. №24-33-160 от 2007г. на изпълнителния директор на
НАП?“, вещото лице сочи, че общината възстановява разходите на дружеството,
чийто собственик е, като възстановява разходите за дейността му по представени
от него ежемесечни отчети за направени разходи по икономически елементи под
формата на финансиране на дейността му. Правилата на Указание изх. №24-33-160
от 2007г. на изпълнителния директор на НАП (т.1 л.127 в делото) били приложими
в случая.
По въпрос 15 –
„Извършените плащания към „Бурденис Компост“ ЕООД представляват ли паричен
разчет?“, експертизата счита, че те представляват паричен разчет, тъй като
сумите на финансиране дейността били обвързани с представените месечни отчети от
„Бурденис Компост“ ЕООД към община Свиленград за направените разходи по
икономически елементи до края на 2020г.
По въпрос 16 –
„Дължи ли община Свиленград ДДС във връзка с предоставените дейности или
доставки в качеството ѝ на орган на местната власт, като се вземе предвид
разпоредбата на чл.3, ал.5 ЗДДС?“ експертизата посочва, че община Свиленград не
дължи ДДС. Вещото лице изтъква, че този въпрос касае и правно тълкуване на
текстове от ЗДДС, което експертизата не се ангажира да стори.
По 17 въпрос – „По
сключения договор от общ икономически интерес между община Свиленград и „Бурденис
Компост“ ЕООД касае ли се до стоки и доставки, които са предназначени за
извършване на освободени доставки по глава четвърта, за безвъзмездни доставки
или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето?“, по така
сключения договор, както е отбелязано и в предходните въпроси, експертизата
счита, че се касае до доставки, които са освободени от ДДС. Сочи, че този
въпрос касае и правно тълкуване на текстове от ЗДДС, което експертизата не се
ангажира да стори.
По 18 въпрос –
„Следвало ли е Оощина Свиленград да направи корекция на вече ползвания данъчен
кредит във връзка с изграждането на компостираща инсталация за разделно събрани
зелени и биоразградими отпадъци, след предоставянето ѝ на „Бурденис
Компост“ ЕООД?“, в заключението е посочено, че при прието становище от община
Свиленград, че компостиращата инсталация за разделно събрани зелени и
биоразградими продукти – нейна собственост, е обект на техническа
инфраструктура, то на основание чл.10б ал.1 от ЗДДС не следва да се прави
корекция на вече използвания данъчен кредит. В противен случай, ако
инсталацията не се приеме за елемент от и/или техническа инфраструктура, следвало
да се направи такава корекция.
По 19 въпрос –
„Представлява ли изградената компостираща инсталация обект на техническата
инфраструктура по смисъла на чл.10б ал.1 от ЗДДС?“ вещото лице сочи, че този
въпрос е поставен пред назначената по делото техническа експертиза, която е
компетентна за това. Коментира, че в.л. Е.Г. – А. дава заключение, че
компостиращата инсталация за разделно събиране на биоразградими отпадъци
представлява обект на техническата инфраструктура. По смисъла на чл.10б ал.1 от ЗДДС, предоставянето за експлоатация на изградената компостираща инсталация
/собственост на общината/ по договор от 10.08.2020г. с „Бурденис Компост“ ЕООД
/едноличен собственик на капитала общината/ за възлагане на услуга от общ
икономически интерес /УОИИ/, не било доставка.
По въпрос 20 – „В
процесния случай може ли да се приложи правилото на чл.79а от ЗДДС?“, в
заключението се сочи, че при направените изводи, че компостиращата инсталация
за разделно събиране на биоразградими отпадъци представлява обект на
техническата инфраструктура не може да се приеме правилото по чл.79а, по силата
на чл.80 ал.1 т.1 б.“г“ от ЗДДС. Приложение на правилото на чл.79а от ЗДДС било
възможно в случай, че се приемело от съда, че компостиращата инсталация не
представлява техническа инфраструктура.
По 21 въпрос –
„Направеното от И. Д. дарение касае ли поземлен имот частна общинска
собственост, находящ се в гр.***“ или е свързано с друг имот?“, вещото лице
сочи, че дарението не касае поземлен имот частна общинска собственост на
посочения адрес, а е свързано с друг имот. Дарението от 24 934,72 лева,
направено от И. Д., касаело благоустрояване и паркоустройство в поземлен имот и
идентификатор 65677.701.6710 (УПИ II в кв. 313), който се намирал на ул*** с
площ от 356 кв.м. за изграждане на детска площадка. Продажбата от общината била
на поземлен имот с идентификатор №65677.701.6711 по КК и КР на Свиленград с
площ 565 кв. м. с административен адрес ***за сума от 16 010,00 лева без ДДС.
По въпрос 22 –
„Каква е продажната цена на поземлен имот, частна общинска собственост, находящ
се в гр.***?“, вещото лице сочи, че общината продава на И. Д. по ф-ра
**********/11.12.2020г. данъчна основа от 16 506,31 лева /сбор от сумата от 16 010
лв. + 480,30 лв. данък придобиване + 16,01 лв. такса вписване/ и ДДС 3 301,26
лева. Т.е. продажната цена на имота с ДДС била 19 807,57 лева с ДДС.
По 23 въпрос –
„Какъв е размера на дължимия ДДС във връзка с продажбата на поземлен имот,
частна общинска собственост, находящ се в гр.***?“, вещото лице сочи, че за
продажбата на този имот размерът на ДДС е 3301,26 лева (съгласно издадената
фактура). Имотът бил продаден и отписан от актовите книги на общината.
По въпрос 24 –
„Дължим ли е ДДС по договор за дарение?“, вещото лице сочи, че в случая
дарението е парично, същото не представлявало доставка по смисъла на ЗДДС и не бил
дължим ДДС.
По въпрос 25 –
„Какъв е размерът на лихвите, натрупани по повод на по-късното възстановяване
на ДДС, дължими на основание чл.92 ал.10 от ЗДДС?“, в заключението е посочено,
че при ревизия, срокът за възстановяване е срокът за издаване на ревизионния
акт. А съгласно чл.92, ал.10 ЗДДС след определяне от решението на съда на
размера на данъка, подлежащ на възстановяване, невъзстановен от ревизията без
основание, ще се изчисли дължимата законна лихва от датата на РА до
възстановяването му.
По 26 въпрос –
„Възстановени ли са на община Свиленград тези лихви с оспорения ревизионен
акт?“, вещото лице сочи, че няма решение по оспорения РА, тоест нямало и
определена главница, съотв. нямало възстановени лихви по оспорения РА.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, Административен съд – Хасково намира
подадената жалба за процесуално допустима от легитимирана страна и при наличие
на правен интерес от обжалване.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Настоящият съдебен
състав намира, че ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата,
които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че ревизионният акт се
издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със
заповедта за възлагане на ревизия).
РА е обективиран в
писмена форма при спазване на изискванията по чл. 120, ал.1 от ДОПК и е
подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи.
Предвид
гореизложеното не се установява да е допуснато нарушение на процесуалните
правила по възлагане и продължаване на ревизията, като такива не са налице и в хода
на ревизионното производство и при издаване на ревизионния акт. Възраженията за
необсъждане в РА на представени пред органите по проходите доказателства, се
явяват неоснователни, тъй като обсъждането им не би довело до промяна на
крайния извод на административния орган. Т.е. съдът не счита, че необсъжданото
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.
Оспореният РА
противоречи на материалноправните разпоредби.
Изводът на органите
по приходите за дължимост от страна на община Свиленград на ДДС за довнасяне в
размер на 227 985.31 лева, не се споделя.
Съгласно сключения договор
между Асоциацията по В и К на обособената територия, обслужвана от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково и „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр.Хасково, операторът се задължава да изпълни
задължителното ниво на инвестициите в срока на договора, а размерът на
задължителното ниво на инвестициите е не по-малък от 12 306 000 лева без ДДС,
като това е и стойността на амортизациите на предоставените активи за целия
период на договора. Това задължително ниво на инвестициите представлява и
размерът на възнаграждението по договора, за всяка отделна година от срока му
на действие (т.2 и т.3 от ССчЕ). В тази връзка определянето на данъчната основа
по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДС, но не върху стойността на направените
инвестиции за годината, а върху стойността на целия предоставен по договора
актив, е неправилно.
Действително, в
случая е налице бартер по смисъла на чл.130 ЗДДС, но неговата стойност за
конкретната 2020г. е равна на стойността на направените инвестиции, поради
което и правилно данъчнозадълженото лице е определило стойността на
предоставените за календарната 2020г. активи в размер на 18 341.88 лв. без ДДС
(за която сума е приспаднат ДДС от 3668.38 лв., вж.л.141 гр.), предвид
стойността на направените инвестиции в този размер. В този смисъл тълкуването
на чл.26, ал.7 ЗДДС от страна на органите по приходите, се явява неправилно. Страните
по уреденото с договор правоотношение не са дали парично изражение за
предоставеното стопанисване, ползване и управление на активите, но ясно са
посочили реципрочното годишно задължение на съответната страна, представляващо
определено ниво на задължителни инвестиции. След като са налице ясно дефинирани
индикатори, въз основа на които да се определи стойността на предоставените за
ползване, стопанисване и управление активи, то неприложима се явява нормата на
чл.27, ал.2 от ЗДДС. Предвид принципа на свободно договаряне следва да се
приема, че в процесния случай относима е разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗДДС.
В подкрепа на
горното е и разпоредбата на чл.20, ал. 2 от ППЗДДС, предвиждаща, че данъчната
основа на доставка по договор по реда на Закона за водите се определя по чл.27,
ал. 4 от закона. В тази насока следва да се имат предвид и текстове от Указание
УК-1/15.01.2014г. на министъра на финансите (л.394), според които (т.3),
„…съответната община извършва доставка на услуга по предоставяне право на
експлоатация на В и К системите и съоръженията, за която възнаграждението се
състои в поетите от В и К оператора задължения, включително и задълженията за
изграждането за негова сметка на В и К системи и съоръжения и/или реконструкция
на съществуващи такива. … за доставката от държавата или съответната община към
В и К оператора данъчната основа е договореното възнаграждение, включително
определеното в стоки или услуги, при спазване на изискванията на чл. 26, ал. 2,
3, 4 от ЗДДС. Възнаграждението,
определено в стоки или услуги, е равно на размера на договорената инвестиция,
без компенсацията, когато такава е дължима от държавата или съответната община
на В и К оператора съгласно договора (чл.20, ал. 2 от Правилника за прилагане
на закона за данък добавена стойност (ППЗДДС) във връзка с чл. 27, ал. 4, т. 1 ЗДДС).“
Неправилното
тълкуване на относимите материалноправни разпоредби в случая е довело до
формиране на неправилен извод относно размера на данъчната основа, формираща
размера на ДДС. Съответно неправилно от органите по приходите е прието, че база
на установените стойности на годишните амортизации следва данъчната основа да е
1 158 268.47 лева, респ. ДДС 231 653.69 лева, от която дължим 227 985.31 лева, предвид
начислената от община Свиленград сума от 3 668.38, представляваща ДДС по
Фактура №8384/31.12.2020г. на стойност 18 341.88 лева.
Съобразно клаузите
на договора, подписан между Асоциацията по В и К на обособената територия,
обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Хасково и „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, гр.Хасково, предвид разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ППЗДДС и издадените от министъра на финансите указания относно приложението на
ЗДДС по повод случаите на доставки на държавата или съответната община,
свързани с предоставяне за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К
системите и съоръженията на В и К оператори чрез договори, сключени по реда на
Закона за водите и на Закона за концесиите срещу, община Свиленград е издала
данъчен документ - фактура (от 31.12.2020г.) с данъчна основа равна на
данъчната основа по фактурата, издадена от В и К оператора - равна на
направените инвестиции в рамките на календарната година. Съответно В и К операторът
е издал фактура на стойност, равна на размера на договорените и определени
годишни инвестиции в стопанисваната инфраструктура.
На следващо място,
неправилно органите по приходите приемат, че са налице фактически
обстоятелства, обосноваващи корекция по реда на чл.79а от ЗДДС на ползвания от
община Свиленград данъчен кредит в размер на 82 939.00 лева. В случая не е
съобразен факта, че изградената компостираща инсталация предоставена
безвъзмездно на общинското дружество „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД, представлява
елемент на техническата инфраструктура, което се установява и от експерта по
СТЕ. Съгласно чл.64, ал.1, т.8 от ЗУТ, елементи на техническата инфраструктура
са съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. Ето защо в конкретния
случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.80, ал.1, б. „г“ ЗДДС,
съгласно която корекции по чл.79, 79а и 79б не се извършват за получени стоки
или услуги, използвани за изграждането, подобряването или ремонтирането на
елементи на техническата инфраструктура по чл.10б, ал. 1, а не тази на чл.79а ЗДДС, както е прието с РА.
Съгласно чл. 10б,
ал.1 от ЗДДС, не е доставка безвъзмездното предоставяне от данъчно задължено
лице на изградени, подобрени или ремонтирани за негова сметка елементи на
техническа инфраструктура, които на основание на закон са публична държавна или
публична общинска собственост и се използват от данъчно задълженото лице в
рамките на неговата независима икономическа дейност, включително и в случай, че
елементите на техническа инфраструктура са достъпни за ползване и от други
субекти. Разглежданият случай попада в регламентираната от законодателя
хипотеза, поради което облагането по реда на чл.79а от ЗДДС се явява
неприложимо.
Като не са
съобразили специалната норма на чл.80, ал.1, б. „г“ ЗДДС, а са приложили общата
на чл.79а ЗДДС във вр. с §1, т.83, б. „а“ от ДР на ЗДДС, органите по приходите
са издали акта си, в частта относно корекцията на размера на ползвания данъчен
кредит от община Свиленград, в противоречие със закона.
На трето място,
неправилно органите по проходите приемат, че извършваната от „БУРДЕНИС КОМПОСТ“
ЕООД дейност е такава по обработка на битови отпадъци, оттам неправилен е
изводът за дължим от община Свиленград ДДС в размер на 2 498.27 лева за
м.09.2020г., 2 798.00 лева за м.10.2020г. и 3 295.91 лева за м.12.2020г. – общо
8 592.18 лева, предвид
установени данъчни основи за месеци 09.2020г. - 12 491.33 лева,
м.10.2020г. - 13 989.99 лева и 16 479.57 лева - установена в РД като
дан.основа за м.11.2020г.
От данните и доказателствата
по делото се установи, че посоченото дружество е оператор на компостираща
инсталация за разделно събирани и биоразградими отпадъци, като предметът му на
дейност включва също и събиране, транспортиране, приемане и оползотворяване на
зелени и биоразградими отпадъци и производство на компост, продажба на готов
продукт /компост/, събиране, транспортиране, приемане и оползотворяване на
зелени и биоразградими отпадъци до компостираща инсталация. Няма данни в
ревизирания период извършваните от „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД дейности да са
такива по събиране, обработка и преработка на битови отпадъци по смисъла § 1,
т.73 от ДР на ЗДДС, и Приложение № 2 от ЗДДС. Последно се потвърждава от
приетите по делото заключения на назначените съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно които обработваните от оператора
отпадъци през календарната 2019г. и 2020г., са зелени и биоразградими, като е
установено и че Компостираща инсталация за разделно събиране на биоразградимите
отпадъци, представлява обект на техническата инфраструктура по смисъла на
чл.10б, ал.1 от ЗДДС.
Предвид вида на
обработваните от посоченото дружество отпадъци не може да се сподели приетото
от органите по приходите, че за получателя на предоставяната от това дружество
услуга – община Свиленград, се поражда задължение за обратно начисляване на
ДДС. В този случай общината се явява изключена от кръга на данъчно задължените лица,
респ. възприетият в ревизионното производство принцип за начисляване на ДДС по
смисъла на чл.86, във вр. с чл.82, ал.5, чл.163а и чл.163б от ЗДДС, е
неприложим.
Следва да се
отбележи, че дефиницията за битови отпадъци по на § 1, т.4 от ДР на Закона за
управление на отпадъците не е релевантна в случая. Това е така, тъй като тази
норма не е действащо право към момента на обработването на зелените и биоразградимите
отпадъци, съответно и към изследвания данъчен период. Редакцията на §1, т.4 е в
сила от 5.03.2021г. и няма отношение към дейностите, за който се твърди от
ответника да е налице задължение за ДДС.
Освен това, в хода
на съдебното производство се установи, че е налице несъответствие на
фактическите установявания, описани в РД – стр.21 и РА – стр.4, от една страна
и Решение №483/10.09.2021г. – стр.11, от друга. В РД и РА се приема за
установено ДДС за м.12.2020г. в размер на 3295.91 лева, а в цитираното решение
ДДС за м.12.2020г. в размер на 2386.94 лева. Това несъответствие се дължи на
факта, че в РД и РА размерът на ДДС е определен от данъчната основа за
м.11.2020г. (16 479.57 лева), без да се съобрази, че м.11 е извън обхвата
на разпоредения за изследване данъчен период. Коментираното несъответствие е
довело до нарушаване правото на защита на адресата на РА, който още с
издаването на РД, респ. запознаването с него, е бил лишен от възможността да
разбере за кой точно период му се определя като дължим ДДС. Все пак, въпреки,
че е бил посочен данъчен период, който не е бил предмет на заповедта за
възлагане на ревизия, нито на последвалите заповеди за изменение на тази
заповед, не може да се приеме хипотеза на нищожност на РА, доколкото размер на
дължим ДДС за разпоредения период м.12.2020г. все пак е бил определен, макар и същият
да е неправилен.
Следва да се
отбележи още, че според сключения между общината и „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД
договор от общ икономически интерес, общината възстановява на търговското
дружество разходите по повод услугите, които то извършва, съотв. правилно общината
не е издавала фактури. С извършваните от нея плащания се възстановяват
извършените от дружеството разходите. В този смисъл тези плащания представляват
само паричен разчет, както правилно констатира и вещото лице по ССчЕ.
От друга страна,
дори и да се приемат за правилни изводите на органите по приходите що се касае
до задължението за ДДС в размер на 8 592.18 лева, последното отново се явява
недължимо от Община Свиленград. Това е така, тъй като съгласно чл.3, ал.5 от ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за
всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна
или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или
възнаграждения за тези дейности или доставки, като дейността по събиране,
транспортиране и обработване на битови отпадъци не попада в изключенията по т.1
на ал.5 по чл.3 ЗДДС. В този смисъл е съдебната практика на касационната
инстанция, изразена в Решение № 5587/08.06.2022г. по адм. д. № 9424/2021г. на
ВАС Решение № 12630/10.12.2021г. по адм. д. № 2831/2021г. на ВАС. Дейностите по
сметосъбиране, сметоизвозване и експлоатация на депото за БО макар и формално
да попадат към тези по Приложение № 2 от ЗДДС, не определят общината като
данъчно задължено лице с последиците на изискуемостта на данъка от получателя
по смисъла на чл. 82, ал. 5 и чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и задължението за
начисляването му по реда на чл. 1636, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
На последно място,
допълнителното начисленото с оспорения РА ДДС за м.12.2020г. в размер на 4 986.95 лева, също се явява
неправилно извършено. Данъчната основа за така определеното задължение за ДДС
органите по проходите са описали като представляваща част от стойността, с която
спечелил участник в конкурс за продажба на недвижими имоти, собственост на община
Свиленград, се е задължил в полза на последната, по-конкретно частта в размер
на 24 934.72 лева, определена като сума за инвестиция от страна на задължилото
се към общината лице. За останалата част от данъчната основа (която според ОП е
общо 41 411.03 лева, вж. РД, стр.21) 16 010 лева – продажна цена и 496.31
лева – такси и данъци, органите по проходите са отчели, съответно и приспаднали,
начисления от ревизираното лице по фактура данък в размер на 3 301.26
лева. Всъщност сумата от 24 934.72 лева е била дарена (Договор № Р-82 за дарение,
л.459) на община Свиленград от лицето И. Д. Д. за инвестиция, представляваща
благоустрояване и паркоустройство в ПИ 65677.701.6710, който се явява съседен
на ПИ 65677.701.6711 – обект на продажба, съгласно публично обявен конкурс
(л.454). Следователно не е налице възприетото от органите по приходите наличие
на платената цена по сделката включваща както стойността от 16 010 лева, така и
тази от 24 934, 72 лева. Двете суми касаят реализирането на различни по вид
сделки и са относно различни поземлени имоти – за продажба на ПИ 65677.701.6711
и дарение на ПИ 65677.701.6710. Както по силата на Заповед №1650/04.11.2020г.
(л.454), така и по силата на Договор № Р-82 за дарение посоченото физическо
лице е поело задължение за извършване на инвестиция чрез предоставена сума по
договор, различен от договора за покупко-продажба. Т.е. не е налице плащане на
сума за придобиване на имот, а даряване на такава, като това даряване
впоследствие е отразено в договора за покупко-продажба на недвижим имот,
общинска собственост, касаещ придобиването на ПИ 65677.701.6711 (л.456).
Предвид изложеното
съдът приема, че направената инвестиция се отнася за имот, съседен на обекта на
покупко-продажба и в този смисъл не може да се счита, че сумата на дарението
относно този съседен имот представлява разход, който е пряко свързан с доставка,
поради което и не подлежи на облагане, вкл. с ДДС.
Предвид така формираните
изводи жалбата се явява основателна, съответно оспореният ревизионен акт следва
да се отмени като незаконосъобразен.
Искането за
възстановяване на дължимите на Община Свиленград лихви по чл.92 ал.10 от ЗДДС
съдът намира за неотносимо към настоящия спор, доколкото произнасяното по такова
искане е от компетентността на съответните приходни органи, респ. е предмет на
друго производство – по Раздел I, Глава шестнадесета от ДОПК, както и предвид
възможността по ЗДДС и ППЗДДС за претендиране на лихви с подаването на
справка-декларация.
При този изход на
делото ответната страна дължи на жалбоподателя направените по делото разноски възлизащи
в общ размер на 11 574.00 лева, съгласно представен списък на разноските /
л. 770/, включващи 50.00 лева държавна такса за образуване на делото (л.27,
775), 1 300.00 лева възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза
(л.600, 778, 783), 1 704.00 лева възнаграждение за съдебно-техническа
експертиза (л.601, 740, 776) и 8 520.00 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС (л.771-774). Възражението направено от пълномощника на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй
като делото се отличава с изключителна фактическа и правна сложност.
Мотивиран от
изложеното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –
Хасково
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16002620007773-091-001/24.06.2021г., издаден от В.П.А.на длъжност началник на
сектор, възложил ревизията, и П.И.А.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №
483/10.09.2021г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на община Свиленград са
установени допълнително задължение за ДДС в размер на 324 503.44 (319 207.17 лв.
посочени в РА) лева и прилежащи лихви в размер на 14 276.80 лева за данъчен
период от 01.08.2020г. до 31.10.2020г. и от 01.12.2020г. до 31.12.2020г.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“- Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на община Свиленград, ЕИК *********,
направените по делото разноски общо в размер на 11 574.00 лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
СЪДИЯ: