№ 89
гр. Видин, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20231320100994 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т .3 КТ и по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищецът Ю. Е. Ц. от гр. ***************** , ЕГН ********** твърди,
че е бил в трудово правоотношение с ответника „ МГ-ТРАНСПОРТЕС“ООД ,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
:гр.Видин,ул.“Тополовец“№10, като е изпълнявал длъжността
„шофьор,товарен автомобил,международни превози”.
Подържа, че със заповед № 412/18.05.2023г. е уволнен
дисциплинарно,както и че заповедта е незаконосъобразна, като се излагат
съображения в тази насока.
Иска се от Съда, след допуснато изменение, да изготви решение, с
което да постанови следното:
І. Признаване уволнението със Заповед № 412 от 18.05.2023 г. за
незаконно и отмяна на същото , както и за отмяна на издадената заповед.
ІІ. Възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност
.
ІІ. Заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането без
1
работа за периода от 11.05.2023 г. до 02.08.2023 г.,в размер на 3065.65
лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане .
Претендират се и направените разноски .
Ответникът е подал отговор в законния срок, като е оспорил исковата
претенция.Подържа ,че са спазени законовите изискванията при налагане на
дисциплинарно наказание.
В производството са събрани писмени и гласни доказателства,
назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, по която е изслушано
заключението на вещото лице.
От ангажираните по делото доказателства, Съдът приема за установено
следното:
Не е спорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищеца е изпълнявал длъжността
„шофьор,товарен автомобил,международни превози” при ответното
дружество.
От приложената Заповед № 412/18.05.2023г. на управител „ МГ-
ТРАНСПОРТЕС“ООД е видно, че дисциплинарното уволнение е наложено на
осн.чл.190 ал.1 т.2 КТ-за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се
в неявяване на работа повече от два работни дни,като трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Отделно като фактически основания са посочени нормите на чл.187 т.1
и чл.188 т. 3 КТ,включително и че са спазени чл. 189 ал.1,чл.193 ал.1 и
чл.194 КТ
По делото е приложен констативен протокол №22/11.05.2023 г.„
съдържащ информация за нарушението, извършено от ищеца, като е
направено предложение за образуване на дисциплинарно производство.
От същата дата е и покана до ищеца за изслушване и даване на писмени
обяснения на осн. чл.193 КТ,като с оглед депозирания отговор от 17.05.2023
г. ,получен от ответника на 18.05.2023 г., съдът приема ,че поканата е
връчена на ищеца.
По делото от ищеца е представен болничен лист/потвърден с решение
№85/2023 г. ЛКК/,от който е видно че същия е бил в отпуск по болест за
2
периода от 11.05.2023 г. до 24.05.2023 г.,както и декларация по чл.313 от КТ
за липса на трудови правоотношения,включително и справка от НАП за
актуално състояния на тр.договори на ищеца към 17.07.2023 г.
От показанията на св. Ц. и П., служители в ответното дружество, се
установява, че ищеца е работил като шофьор при ответника,както и че са
подписали приложения по делото констативен протокол, в който е отразено
,че ищеца не се е явил на работа в два последователни дни.
По делото е разпитан и св.И..В показанията си излага ,че е разговарял с
управителя на ответното дружество,който първоначално приел трудовия
договор с ищеца да се прекрати по взаимно съгласие,но в последствие
променил решението си,поради което документите /болничен лист и молба
за напускане по взаимно съгласие /е следвало да се изпратят по куриер от
ищеца.
Свидетелката Г. излага данни относно издаването на болничния лист
,както и че при издаването му е спазена Наредбата за медицинската
експертиза.
Показанията са непротиворечиви, поради което Съдът дава вяра на
свидетелите.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните, като вещото лице е отговорило на
поставените задачи, давайки заключение относно размера на претендираното
обезщетение за оставане без работа за процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По отношение болничния лист липсват писмени доказателства,че
същият е бил представен на работодателя в срока по чл.9 ал.2 от Наредбата за
медицинска експертиза,при което положение не се разкрива нарушение на
чл.344 ал.1 т.4 КТ,както се твърди от ищеца.
По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с
извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина законът
въвежда процесуални изисквания по чл. 193 и чл. 195 от КТ, чието неспазване
води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, без съдът да проверява нейната материална законосъобразност.
3
Чл. 193 от КТ съдържа императивното изискване преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят да изиска и приеме писмени или
устни обяснения на работника по повод нарушението. За да се спази това
изискване работодателят следва изрично да изиска обясненията по повод
наличието на дисциплинарна преписка срещу работника.
В настоящия случай ответникът, чрез процесуалния си представител
твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
При данните по делото работодателя е спазил изискването на чл. 193 ал.
1 КТ.
Събрания по делото доказателствен материал обаче дава основание на
Съда да приеме, че е налице нарушение на процесуалните изисквания на чл.
195 от КТ.
Съгласно същият текст дисциплинарното наказание се налага под
формата на писмена заповед. Законът предявява определени изисквания и
към съдържанието на заповедта. Задължителни нейни реквизити са
сведенията относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните си признаци, времето на извършването му, вида
на наказанието и правното му основание, т.е законовият текст, въз основа на
който се налага. Липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, посочено в ал.1 от чл. 195 КТ, има за
последица незаконосъобразност на същото.
По начина, по който е оформена Заповед № 412/18.05.2023г. се
установява, че за отразеното в нея дисциплинарно нарушение по чл.190 ал.1
т.2 КТ не е посочено времето на извършване .
Липсата на реквизита, свързан с изискването за посочване на
времето,датата,периода на извършване на нарушението , нарушава правото на
защита на работника, както и възпрепятства проверката на
законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши
съдът.
С оглед на гореизложеното издадената заповед за дисциплинарно
уволнение ще следва да бъде обявена за незаконосъобразна и да бъде
отменена, както и да бъде обявено за незаконно и извършеното с нея
уволнение.
4
Основателността на иска за отмяна на наказанието обуславя и
основателността на присъединения иск за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се
уважи частично,а именно за периода от 18.05.2023 г. до 18.07.2023 г..
За останалия период не се представени доказателства,че ищеца е бил без
работа.От справката на НАП за актуално състояние на трудови договори е
видно,че от датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца /18.05.2023
г./ до датата на издаване на самата справка- 17.07.2023 г..ищеца не е бил в
трудови или служебни правоотношения.
Декларацията по чл.313 от НК ,представена за доказване времето на
оставане без работа,не поражда ефект ,тъй като в същата е посочен
период/11.08.2023 г.-02.08.2023 г./ несъответстващ на процесния.
При това положение обезщетението за оставане без работа по чл. 225 от
КТ за периода от 18.05.2023 г. до 18.07.2023 г.,съобразявайки заключението
по назначената съдебно – счетоводна експертиза и посочените данни за
обезщетение за месец и за ден,възлиза на 2278.56 лв. като в останалата част
до пълния размер от 3065.65 лв.иска следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото за адвокатско
възнаграждение.
По отношение на същите е направено възражение за
прекомерност,което в случая е основателно ,по следните съображения:
Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния
размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е
предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения
Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
5
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.08.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В конкретния случай предмет на адвокатска защита е гражданско
дело – трудов спор, образувано по обективно кумулативно предявени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 минималният размер на
адвокатското възнаграждение по искове за отмяна на уволнение (чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ) или възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът
е предявен самостоятелно, е не по-малко от размера на МРЗ за страната към
момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2, а за трудови дела с
определен интерес – съобразно ал. 2. Към датата на сключване на договора за
процесуално представителство и защита (29.05.2023 г.) установеният размер
на МРЗ в страната възлиза на 780.00 лева. По предявения оценяем иск ( чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ) минималният размер на адвокатския
хонорар, определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, е в размер
на 606.56 лева (400 лева + 206.56 лева, представляващи 10 % за горницата над
1000 лева до обжалваемия размер от 3065.65 лева).
При тези данни, настоящият състав намира, че съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото претендираният от
ищеца размер на адвокатски хонорар не се явява прекомерен, поради което на
същата се дължат разноските за адвокатско възнаграждение.
При изхода на спора по делото – уважаване на конститутивните искове
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и частично на осъдителния по чл.344, ал.1, т.3 КТ,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да
заплати на ищцата, претендираните и сторени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважените искове.
Ищецът претендира сумата от 1440 лв. за правна помощ и защита по
всички предявени искове. Не е посочена отделна цена за всеки иск, с оглед на
което съдът приема, че възнаграждението за всеки от трите предявени иска е
6
в размер на 480 лева. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, уговореното възнаграждение за предоставяне на
адвокатски услуги е платено в брой. Предвид на това и съобразно т.1 на
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС, сторените от ищеца разноски във връзка с уважените искове подлежат
на възстановяване. По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и
чл.344, ал.1, т.2 КТ ищецът има право на разноски от по 480 лева,или сумата
от 960 лв.. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ
ищецът има право на разноски съобразно уважената част – 356.77 лева.
Общият размер на разноските, на които има право ищецът възлиза на
1316.77 лева.
На осн.чл.78 ал.2 ГПК ответника има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от иска.Направените разноски са общо в размер от 560
лв.,или дължимата сума с оглед посоченото правило възлизат на 143.77 лв.
Във връзка с оглед изложеното и при компенсация ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна разноски в размер на
сумата от 1173 лева.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ВдРС държавните такси за
уважените искове и в случая разноските за вещо лице. Исковете за отмяна на
незаконното уволнение (чл.344, ал.1, т.1 КТ) и за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност (чл.344, ал.1, т.2 КТ) са неоценяеми и съобразно
чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (Тарифата) за тях се събира такса в размер
до 80 лева, но не по-малко от 30 лева. С оглед фактическата и правна
сложност на настоящото производство (обема от доказателства, наведените
доводи и възражения от страните и т.н.), съдът намира, че дължимата
държавна такса и по двата уважени иска следва да бъде в максимален размер
от 80 лева за всеки от тях.
Държавната такса за осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ е в размер на 91.14 лева, съобразно чл.1 от Тарифата.
В тази връзка ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 251.14 лева –
дължима държавна такса,както и сумата от 90 лв.-възнаграждение на вещо
7
лице.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Ю. Е. Ц. от гр.
***************** , ЕГН ********** и ОТМЕНЯ Заповед №
412/18.05.2023г. , издадена от „ МГ-ТРАНСПОРТЕС“ООД , ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление : гр.Видин,
ул.“Тополовец“№10, с която е прекратено трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ю. Е. Ц. от гр. ***************** , ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор,товарен
автомобил,международни превози”при ответното дружество.
ОСЪЖДА „ МГ-ТРАНСПОРТЕС“ООД , ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление :гр.Видин,ул.“Тополовец“№10, да заплати на Ю. Е. Ц.
от гр. ***************** , ЕГН ********** сумата от на 2278.56 лв,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа за
периода от 18.05.2023 г. до 18.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска–30.05.2023 г. до окончателното издължаване, като в
останалата част на иска, до пълният му претендиран размер от 3065.65 лв..,
ОТХВЪРЛЯ същия.
ОСЪЖДА „ МГ-ТРАНСПОРТЕС“ООД , ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление :гр.Видин,ул.“Тополовец“№10, да заплати на Ю. Е. Ц.
от гр. ***************** , ЕГН ********** сумата от 1173.00 лева,
представляваща разноски при компенсация.
ОСЪЖДА „ МГ-ТРАНСПОРТЕС“ООД , ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление :гр.Видин,ул.“Тополовец“№10, да заплати в полза на
ВСС по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 216.50 лв. /държавна такса в
общ размер на 251.14 лева и 90 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице/.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на обявяване – 09.02.2024 г.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8
9