№ 556
гр. Благоевград, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600914 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.341,ал.2, във връзка с
чл.249,ал.3 НПК и е образувано по частна жалба на адв.З като защитник на
подсъдимия по НОХД № 617/21г. по описа на РС-Разлог – В.Т. против
определение от 18.11.2021г., постановено по същото дело. Твърди се от
защитата, че атакуваното определение на съда в частта, подлежаща на
обжалване, в която е прието, че на етап ДП не е допуснато нарушение на
процесуалните правила е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат
съображения за непълнота на обвинителния акт и неясноти относно
квалификацията на деянието, доколкото не е посочено в ОА коя хипотеза на
чл.325,ал.2 НК е осъществена в инкриминирания случай. Това според
адв.Зотева-Коцакова е нарушение на правото на защита на подсъдимия и
респ.- основание за връщане на делото на прокурора за формулиране на
коректно обвинение, поради което се иска отмяна на атакуваното
определение на РРС.
След като се запозна с частната жалба, атакуваното определение,
материалите по досъдебното производство и тези по НОХД 617/21г. на
РРС, окръжният съд установи следното:
В РС- Благоевград е внесен обвинителен акт срещу В. С. Т. за
престъпление по чл.325,ал.2, във връзка с ал.1 НК.
1
След внасяне на обвинителния акт с разпореждане от закрито заседание
съдията-докладчик е насрочил разпоредително с.з. за изслушване
становищата на страните по въпросите, обективирани в чл.248,ал.1 НК. В с.з.
на 18.11.2021г. защитникът на под.Т. е посочил, че са налице основания за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора по
съображения, че не е прецизирано в обвинителния акт кое предложение на
ал.2 на чл.325 НК е осъществено, че е неясен обвинителния акт, доколкото
липсва индивидуализация на действията на подсъдимия, обосноваващи
обвинителната теза; че с оглед текстовото описание на деянието на
подсъдимия следва да се квалифицира като такова по чл.131,ал.1,т.12 НК, а
също и че не е посочен разграничителния критерия между дребно
хулиганство и такова по чл.325 НК. Посочил е още, че в ОА е допусната
очевидна фактическа грешка, доколкото в обстоятелствената част фамилното
име на подсъдимия е посочено като С. Първостепенният съд не е възприел
аргументите на защитата, като е счел, че на етап ДП, включително и с
внесения ОА не са допуснати процесуални нарушения, съществено
накърняващи права на страните.
Недоволен от това определение, подсъдимият –чрез защитника си- в
законоустановения срок - е депозирал настоящата жалба.
Така постъпилата в Окръжен съд -Благоевград частна жалба
настоящият съдебен състав намира за допустима, но по същество –
неоснователна поради следните съображения:
На първо място, с оглед правомощията на въззивната инстанция, бе
извършен цялостен анализ на доказателствата и материалите по делото и
настоящият съдебен състав не констатира в хода на досъдебното
производство да са накърнени нечии права, вкл. и при привличане на Т. като
обвиняем. Не са накърнени правата на последния и с внесения обвинителен
акт, доколкото същият отговаря на изискванията на чл.246 НПК. Преценка на
разследващия орган и изцяло в прерогативите на прокурора е как да
квалифицира поведението на подсъдимия –дали да е по чл.131,ал.1,т.1 НК
или по чл.325,ал.2 НК. А дали има извършено въобще престъпление от
подсъдимото лице е въпрос по съществото на делото. Обвинението за
извършено престъпление по чл.325,ал.2, във връзка с ал.1 НК от подсъдимия
е формулирано ясно, като в диспозитива на обвинителния акт прокурорът не е
2
длъжен подробно да описва всички действия, чрез които е осъществено
изпълнителното деяние на процесното престъпление. Същото е сторено от
държавния обвинител в обстоятелствената част на обвинителния акт, където
подробно са описани действията на подсъдимия, преценени като хулигански
от прокурора и респ.- осъществяващи по-тежко квалифицирания състав на
чл.325,ал.2 НК, а именно- с изключителна дързост /поради това, че
хулиганските действия са се изразили в нанасяне на удар с крак по
отношение на задържано лице, с поставени белезници и легнало на земята,
т.е. без възможност да се защитава и това е станало в присъствието на
множество хора и на полицейски служители/. Предвид текстовото описание
на деянието по чл.325,ал.2 НК и посоченото от прокурора, че хулиганската
проява се отличава с изключителна дързост не може да се приеме, че е неясно
коя от хипотезите/предложенията на ал.2 на чл.325 НК е реализирана. Т.е. не е
процесуално нарушение и то от категорията на тези, съществено
накърняващи правата на обвиняемия/подсъдимия това, че цифрово не е
изписано предложението по чл.325,ал.2 НК. В обвинителния акт е посочено,
че „в много груба форма са засегнати интересите на обществото и личността“,
което по категоричен начин изразява позицията на прокурора, че се касае за
престъпление от общ характер в конкретния случай, а не за дребно
хулиганство по УБДХ.
В обобщение – макар и да е наблегнато на телесните увреждания на
пострадалия и на предхождащите процесната проява на подсъдимия действия
/отношения между Я., от една страна и от друга- свидетелите С, Д. Г-Б/, в
обсъждания обвинителен акт има яснота относно съществените въпроси,
касаещи рамката на обвинението; в пълнота са описани всички въпроси,
визирани в разпоредбата на чл.246,ал.2 НПК, няма и никакво разминаване
между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт.
Що се отнася до еднократно посоченото в обвинителния акт, че деянието
е осъществено от Володя С, то следва да се третира като очевидна фактическа
грешка, отстранима по надлежния процесуален ред, а не като противоречие,
затрудняващо правото на защита на подсъдимия. С оглед на това,
установеният пропуск е отстраним чрез техниката, предвидена в разпоредбата
на чл. 248а, ал. 1 НПК. И тъй като РРС въобще не се е произнесъл по този
въпрос, въпреки направеното възражение от защитата, това следва да бъде
сторено от него –при спазване указанията на настоящата инстанция- в /ново/
3
разпоредително заседание /без да се произнася по въпросите по
чл.248,ал.1 НК/, като даде срок на прокурора /този, посочен в чл.248а НПК/ да
отстрани очевидната фактическа грешка, касаеща фамилното име на
подсъдимия в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Поради горните атакуваното определение като законосъобразно и
правилно следва да бъде потвърдено и делото върнато на РРС за
продължаване на съдопроизводствените действия по него при съобразяване
на изнесените аргументи досежно възможността за отстраняване на
констатирания пропуск /ОФГ/ чрез процесуалната техника на чл. 248а, ал. 1
НПК.
Така мотивиран и на основание чл.345, във връзка с чл.249,ал.3 НПК,
Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 503214 от 18.11.2021г., постановено
по НОХД № 617 по описа на Районен съд- Разлог за 2021г., в обжалваната
част /в която съдът е приел, че не е допуснато отстранимо процесуално
нарушение/я, довело до накърняване правата на страните в процеса/.
ВРЪЩА делото на РРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по него от разпоредителното заседание касателно произнасянето му
по въпроса за допусната в обвинителния акт очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл.248а НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ.-
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5