РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
гр. Пловдив, 12 февруари 2020 год.
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К. и участието на
прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а. н. дело № 3649 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Х.П.Х., ЕГН **********, чрез адвокат С.Д.С., против
Решение № 143 от 09.10.2019 г. на Районен съд гр. Асеновград, ІV н.с.,
постановено по АНД № 619 по описа на същия съд за 2019 г., потвърждаващо
Наказателно постановление (НП) № 19-1030-004920 от 20.06.2019 г. на Началник
група при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лв., за извършено нарушение
по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се решението и НП да бъдат
отменени.
3. Ответникът по касационната
жалба - ОД на МВР гр.
Пловдив сектор “Пътна полиция”, не взема конкретно становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран
с жалба предявена от Х.П.Х. срещу НП № 19-1030-004920 от 20.06.2019 г. на
Началник група при сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лв., за извършено нарушение
по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
Процесното
НП е издадено въз основа на АУАН № АА199802 от
15.06.2019 г., съставен от А.Х.К.– старши полицай при сектор „ПП“ на ОД на МВР гр.
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На
15.06.2019 г., около 17,00 часа в с. Болярци на
ул. “1-ва” № 47, Х.Х. управлява
лек автомобил “Мерцедес Е 550” с рег. № ***,собственост на П.Х.П. с ЕГН **********
*** К./Самолет/ № 19, като е извършил следното: След извършена справка в
ОДЧ-КАТ е установено, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС
и контролен талон към него поради изтичане на контролни точки от 19.12.2012 г.
С това деяние е прието че е нарушен чл. 150 от ЗДвП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа обстановка, която
изцяло е възприета и възпроизведена в процесното НП, но така констатираното
нарушение е квалифицирано от административнонаказващият орган като такова по
чл. 150а от ЗДвП.
7. С оспореното решение, Асеновградският районен съд е потвърдил НП № 19-1030-004920 от 20.06.2019 г. на Началник група при
сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Пловдив. За да постанови този
резултат съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
ІV.
За правото:
8. Така постановеното решение е неправилно.
9. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на
районния съд, тъй като същият, при извършената служебна проверка, не е
констатирал допуснати в административнонаказателното производство груби
съществени нарушения на процесуалните правила, което налагат отмяната на НП.
Касае за нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
10. За да предизвика целените с издаването му правни
последици, АУАН, съответно наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща акта и наказателното постановление са посочени в 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Тези от тях, посочени в чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, послужили като основание за
съставянето на АУАН и от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат.
11. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт. Изискването за обосноваване на акта и на наказателното
постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същите, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
актосъставителят е пристъпил към съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, съответно административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага
лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга
страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според Закона за административните
нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление
съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
12. Поради липса на описание на обстоятелствата, при които е
било извършено твърдяното нарушение, процесното НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че „… водачът не притежава свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него поради изтичане на контролни точки
от 19.12.2012 г.“ , като в НП е добавено „… със ЗППАМ № АХ723/15.11.2012 г. на отдел „ПП“ при СДВР“. Липсата
на смисъл в така формулираното изречение в НП („…водачът не притежава свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него поради изтичане на контролни точки
от 19.12.2012 г. със ЗППАМ № АХ723/15.11.2012 г. на отдел „ПП“ при СДВР“) не дава никаква
яснота относно мотивите на административнонаказващия орган за налагане на
процесното административно наказание, което прави обсъжданото НП постановено
при пълна липса на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които
същото е извършено. Същевременно от представената от самия
административнонаказващ орган „Справка за нарушител/водач“ се констатира,
че свидетелството за управление на МПС на Х. е иззето със ЗППАМ №
15-0299-000152/17.07.2019 г., т.е. 32 дни след установяване на твърдяното
нарушение, което според АУАН и НП е станало на 15.06.2019 г. Всички тези
противоречиви данни пък не позволяват да се обоснове извод в желаната от
органите на МВР насока, а именно, че към датата на констатиране на нарушението (15.06.2019
г.), Х. е управлявал МПС, без да притежава СУМПС, тъй като последното е било временно
отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Съвсем отделен е въпросът, че нито
една от цитираните по-горе ЗППАМ не са представени с административнонаказателната
преписка, което само по себе си е достатъчно, твърденията за тяхното издаване
като недоказани да не бъдат възприети от съда.
Очевидно в конкретния
случай наличието на коментираните противоречиви данни и липсата на достатъчно
ясно описание на твърдяното нарушение, не позволяват на съда да извърши
преценка доколко извода на административнонаказващия орган за извършено такова
е съответен на материалния закон.
13. Освен изложеното, следва да се констатира, че процесният
АУАН е съставен за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП, а със спорното НП на
Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от същия закон (нарушение
на императивните разпоредби на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН). Така констатираното
противоречие и неяснота в правната
квалификация на твърдяното нарушение посочена в АУАН и спорното НП, са до такава
степен съществени, че правят напълно неясна воля на наказващия орган за кое
точно административно нарушение се ангажира отговорността на жалбоподателя и
съответно следва да му се наложено административно наказание. Това е накърнило
правото на защита на наказаното лице, тъй като то е било лишено от възможността
да разбере точно какво нарушение се твърди, че е извършило, и да реализира
пълноценно правото си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да подаде адекватно възражение
срещу акта за административно нарушение.
14.
Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Каза се, според чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - АУАН, трябва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават, като се посочи законовата
разпоредба която е нарушена. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо
съмнение. Законовата разпоредба, която е нарушена, описанието на нарушението и
доказателствата, които го потвърждават не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите,
че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало
кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я
обосновават и коя е административнонаказателната разпоредба, предвиждаща
наложеното му административно наказание, съответно нарушената материалноправна
разпоредба. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни
факти, обстоятелства и данни. В този смисъл наведените в жалбата доводи се явяват основателни.
15. При това положение, настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане
на закона и като такова следва да бъде отменено, а потвърденото с него НП да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 143 от 09.10.2019
г. на Районен съд гр. Асеновград, ІV н.с., постановено по АНД № 619 по описа на
същия съд за 2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1030-004920 от 20.06.2019 г. на Началник група при сектор “Пътна полиция”
към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Х.П.Х., ЕГН **********, на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 300 лв., за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.