Решение по дело №509/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260395
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 1 ноември 2021 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20211630100509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 260395 / 1.11.2021 г.

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

01.11.2021 година

г. Монтана

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията  МЛАДЕНОВА  гр.д.№ 509 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл 9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК във връзка с чл.240 от ЗЗД; чл. 33 от ЗПК, във вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Б. П. П. Ф. С. ч. Б. П. П. Ф. С. к. Б. –. г. С. представлявано от Д. Д. твърди в исковата молба, че на 19.12.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“ като кредитор и В.Д.Б. като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №  XXXX  . С договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането  й. Поддържа също, че усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в които заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следва от същността му на реален договор.

Поддържа, че след активация на картата кредитополучателят може да я използва само лично като е длъжен да пази в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Поддържа, че ответницата дължи и лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

Заявява, че револвиращият кредит е кредит, отпуснат до размера на договорен лимит, при който правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява за всяка погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението между страните се запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. По този начин погасената част от главницата е достъпна за усвояване от кредитополучателя, поради което този вид кредити се нарича отворен кредит. Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване.

Твърди, че револвиращият кредит се погасява без погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид правилото, закрепено в чл. 84. ал. 1 от Закона задълженията и договорите, че длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки това кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 16.11.2017 г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на В.Д.Б. е в общ размер на 2039.15 лева. като на 01.08.2016 година кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана и от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Монтана за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит  както следва:

- 1 160.46 лева - главница, ;

- 545.34 лева - възнаградителна лихва за периода от 01 .08.2016 г. до 13.1 1.2017 година;

- 333.35 лева - мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г.

- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че в полза на ,,Б. П. П. Ф.“ С.А. ч. „Б. П. П. Ф.“ С. к. Б. съществува вземането по договор №  XXXX  , обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2373/2020 по описа на Районен съд - Монтана, а именно: 1160.46 лева - главница по договора за кредит, 545.34 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 13.11.2017 г., 333.35 лева –. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Моли съда да му присъди и съдебните разноски по заповедното производство в размер на 35,29 лева - държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева., както и разноските в настоящото производство - държавната такса за завеждане на иска в размер на 114.71 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.Д.Б. xxx не е представила писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.

         Доказателствата по делото са писмени. 

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение –. чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции –. 1160,46 лева - главница по договора за кредит, 545,34 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 13.11.2017 г., 333,35 лева –. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответницата продължава да дължи сумите в размер на 1160.46 лева - главница по договора за кредит, 545.34 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 13.11.2017 г., 333.35 лева –. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020г..

Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени в посочените по –. горе размер, като се признае за установено, че ответницата дължи претендираните парични суми.

Съобразно този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца, направените в заповедното производство разноски в размер на 85,29 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 214.71 лева - реализирани в настоящото производство разноски.   

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               

По горните съображения съдът 

 

                  Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от Б. П. П. Ф. С.П. р. 5., ч. Б. П. П. Ф. С. к. Б.,  XXXX  , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. С. п. 1. ж. М. 4. Б. П. С. с. 1.. представлявано от Д. Д. към В.Д.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 1160,46 лева - главница по договора за кредит, 545,34 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 13.11.2017 г., 333,35 лева –. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението –. 27.10.2020 година до окончателното изплащане на дължимите суми, дължими по Договор за потребителски кредит с номер САRD- xxxx   за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2373/2020 година по описа на Районен съд - Монтана.

ОСЪЖДА В.Д.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Б. П. П. Ф. С.П. р. 5., ч. Б. П. П. Ф. С. к. Б.,  XXXX  , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. С. п. 1. ж. М. 4. Б. П. С. с. 1.. представлявано от Д. Д. - Заместник управител сумата от 85,29 лева –. разноски в заповедното производство и сумата от 214.71 лева –. реализирани в настоящото производство разноски.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.                                                                                                                                    

                                    

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :