Присъда по дело №4255/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 30
Дата: 23 февруари 2022 г.
Съдия: Величка Маринкова
Дело: 20211100604255
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 30
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
и прокурора В. Р. Ат.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100604255 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото :
ПРИСЪДИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК ОТМЕНЯ изцяло
присъда от 19.05.2021 г., постановена по НОХД № 2554/2020 г. на СРС, НО, 121 състав, с
която подс.ИВ. П. Н. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.346, ал.2, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 от НК, като вместо нея
ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. П. Н., роден на ******* г. в гр. София, живущ в с.гр.,
ж.к. “*******” бло******* българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.10.2018
г., в гр.София, около 16.00 часа, на бул.„Цветан Лазаров“, от складово помещение,
находящо се в борса „Булгарплод“, противозаконно чрез използване на техническо средство
— контактен ключ отнел чуждо моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит Конект 230“, per. № *******, собственост на едноличен търговец
„Д.** - Е. Д.“, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *******,
представлявано от физическото лице търговец Е. Р. Д., със стойност на автомобила в размер
на 6 420 (шест хиляди четиристотин и двадесет) лв., от владението на Д.П.Д., зает с
оперативната дейността на едноличния търговец, без негово съгласие с намерение да ползва
1
описаното моторно превозно средство, като престъплението е извършено при условията на
чл.195 ал.1 т.4 НК- престъпление по чл.346, ал.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.195, ал.1, т.4 НК,
поради което и на основание чл.346, ал.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.195, ал.1, т.4 от НК вр. чл.54
от НК му налага наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА.

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяване на така наложеното наказание на
подсъдимия ИВ. П. Н. от 1 година лишаване от свобода за срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила.

НАЛАГА на подс.ИВ. П. Н. на основание чл.346, ал.4 от НК наказание ЛПУМПС за
срок от 1 /ЕДНА/ година.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия ИВ. П. Н. /със снета по
делото самоличност/ да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР разноски по
водене на делото на ДП в размер на 306,35 лв., сумата от 160 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СРС- разноски по водене на делото, направени в съдебна
фаза, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата от 5 лв. за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15- дневен срок от днес пред ВКС.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 19.05.2021 г. по НОХД №2554/2020 г., СРС, НО, 121 състав е признал
подсъдимия ИВ. П. Н. за невиновен за извършено от него престъпление по чл.346, ал.2, т.3
вр. чл.195, ал.1, т.4 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по така
повдигнатото му обвинение. Постановил е направените по делото разноски да останат за
сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП и
допълнение към него.
В протеста се излага становище за незаконосъобразност на така постановената
присъда, като се твърди, че същата е постановена в нарушение на процесуалните правила
поради превратно и несъответно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал
от съда и в частност на показанията на разпитаните по делото свидетели. Сочи се, че поради
изопачаване на същите съдът е достигнал и до неправилни правни изводи, съответно до
грешната преценка за недоказаност на обвинението. Излага подробни съображения,
правейки самостоятелен анализ на показанията на разпитаните свидетели, като счита, че
съвкупния анализ на същите по несъмнен начин установява извършването на
престъплението от обективна и субективна страна от подсъдимия.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание,
съобразно с поисканото от прокурора в пледоариите пред СРС такова, а именно – в
минимално предвидения размер, чието изпълнение да отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК.
В протеста не се иска събирането на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица,
както и събирането на нови писмени и веществени доказателства, освен на актуална справка
за съдимост на подсъдимия.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът при СГП не
поддържа протеста, но не го оттегля. Счита, че от обективна и субективна страна не са
изпълнени признаците на инкриминираното деяние и заявява, че е съгласен с изложените
правни изводи в тази насока от първоинстанционния съд.
Защитникът на подс.Н.- адв.П. моли въззивния съд да уважи присъдата на
първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна. Подчертава, че още в
обвинителния акт прокурор Василева сочи, че не са установени отегчаващи вината
обстоятелства в хода на разследването, както и че са установени смекчаващи такива, а
именно: липсата на предходни осъждания и оказването на пълно съдействие от страна на
подсъдимия на органите на ДП, изразило се в посочване местоположението на МПС.
Подчертава че подсъдимият е паркирал автомобила на 19.10.2018 г. в посочения търговски
център и изпратил още същия ден контактния ключ до Съда по правата на човека в
Страсбург, без да има намерение да ползва автомобила. Деянието му е било афектирано от
отказа на работодателя да го назначи с трудов договор, да заплаща осигуровките му, както и
размера на договорено трудово възнаграждение. Работодателят не е изпълнил задълженията
си, като твърди, че трябва да има строги наказания за работодателите, управителите на
фирми, които нарушават задълженията си относно служителите. Управителят на фирмата
Д.П., и неговата съпруга са дали неверни показания, че подсъдимият е работил само един
ден и си е отишъл, вземайки автомобила. Поставя въпроса защо СРП не образува
наказателни производства срещу работодатели, които не сключват трудови договори и не
изпълняват своите задължения, не заплащат труда на работниците си и печелят от тези си
незакономерни действия. В обобщение моли да бъде уважена присъдата на СРС като
правилна и законосъобразна, без да се взема това като основна причина, че той е имал
1
намерение да ползва автомобила, тъй като той не е имал такива намерения, съобразно
действията, извършени от него, които опровергават тези действията на СРП.
Подсъдимият И.Н. лично в своя защита представя писмени бележки във връзка със
становището му по делото, които поддържа и моли съдът да ги вземе предвид.
В последната си дума, подсъдимият Н. моли въззивния съд да разгледа жалбата му.
Твърди, че обвинението, че е откраднал кола е несъстоятелно, тъй като няма крадец, който
да праща ключовете на автомобила в Страсбург и в Агенция по заетостта и да го оставя на
място, където знае, че има камери. Подчертава, че след това е показал автомобила на
полицаите. Твърди, че е бил автобусен шофьор, преди това е бил тролейбусен шофьор, а
преди това е бил шофьор на скъпи коли и никъде нищо не е откраднал. Посочва, че този
„Фиат“ не е струвал и 1 000 лева на скраб, поради което и няма никаква логика да тръгне да
го краде. Моли въззивния съд да потвърдитприсъдата на първоинстанционния съд.
Подчертава, че притежава почти всички категория за управление на МПС и говори няколко
езика. Заявява, че молбата му е да бъде потвърдена присъдата на СРС и да бъде разгледана
жалбата, която е депозирал пред въззивния съд.
Софийски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното в протеста и допълнението към него, както и доводите и възражения,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК и от процесуално легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
Производството пред СРС е протекло по общия ред в рамките на който,
първостепенният съд е събрал редица гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, които е обсъдил в своите мотиви. Пред въззивния съд не бяха събрани нови
писмени и гласни доказателства, като въззивният съд изгради своето убеждение по фактите
въз основа на доказателствата и доказателствните средства събрани пред първата съдебна
инстанция. Първостепенният съд обаче в резултат на превратно и неточно анализиране на
събрания пред него доказателствен материал не е установил и вярно фактическата
обстановка по делото, като в следствие на това е направил и изцяло неправилни правни
изводи относно съставомерността на инкриминираното деяние както от обективна, така и от
субективна страна, поради което е постановил и незаконосъобразна – в противоречие с
материалния закон присъда.
Това налага въззивния съд да изложи самостоятелно фактическа обстановка, такава
каквато счита, че се установява на база събрания пред първата инстанция доказателствен
материал, въз основа на самостоятелен анализ на последния, както и да изложи своите
правни изводи във връзка със съставомерността на инкриминираното деяние, за което
подс.Н. е предаден на съд. В този смисъл фактите, които въззивният съд приема за
установени по делото са следните:
Подсъдимият ИВ. П. Н. е роден на ******* г. в гр.София, българин, български
гражданин, несемеен, със средно образование и неосъждан, ЕГН **********.
Подс.Н. е правоспособен водач на МПС, като същият има валидно издадено СУМПС
рег.№28398254/10.04.2019 г. валидно до 10.04.2024 г. за категории АМ, В1, В, С, С, С1, D,
DTkt, издадено от ОПП- СДВР.
Свидетелката Е. Д. била собственик на ЕТ „Д.-**- Е. Д.”, като търговецът се
занимавал с дистрибуция на зеленчуци и имал складово помещение, находящо се в
гр.София, борса Булгарплод- Слатина, на бул.Цветан Лазаров. Дейността на търговеца се
2
осъществявала на практика от св.Д.Д.- съпруг на св.Е. Д., въз основа на предоставено му от
нея пълномощно за това. За осъществяване на дейността, търговецът разполагал с товарен
автомобил „Форд Транзит Контакт” с ДК №*******. Освен този товарен автомобил,
търговецът разполагал и с още един такъв- „Пежо Партнер”, тип „баничарка”. Като
служител във фирмата работел св.Т. Т. на длъжността „шофьор- снабдител”. При
извършване на доставките се съставяли стокови разписки и фактури, удостоверяващи, че
стоката е доставена и получена, като това било задължение на шофьора, който извършвал
доставките.
Към месец октомври 2018 г. фирмата се нуждаела от още един шофьор- доставчик, в
която връзка била пусната обява във вестник „Позвънете” с обявено трудово
възнаграждение от 40 лв. на ден.
Подсъдимият И.Н., който дълги години бил работил като шофьор и разполагал със
СУМПС, издадено във Великобритания се отзовал на обявата, като на 18.10.2018 г. посетил
на място складовата база, находяща се на бул.Цветан Лазаров, където се срещнал със
св.Д.Д.. На срещата присъствал и св.Т. Т.. Подсъдимият се представил като Иван, казал, че
разполага със СУМПС и поискал да започне работа. Св.Д. му казал, че може да го запознае с
работата, за което двамата с подсъдимия се разбрали, последният да се яви на следващия
ден- 19.10.2018 г. около 09:00 ч. в складовата база, като заедно със св.Т. Т. да бъде разведен
и да му бъдат показани търговските обекти, които търговецът зареждал, като бъде запознат
по този начин и с естеството на самата работа, която се състояла в това да товари плодове и
зеленчуци от складовото помещение и да ги разнася по търговските обекти, които
обслужвал търговеца, а именно: ресторанти и магазини. Св.Д. изрично уточнил, че
предлаганото от търговеца трудово възнаграждение е 40 лв. на ден. До сключването на
трудов договор между подсъдимия и търговеца не се стигнало, включително не се стигнало
изобщо до сключване на трудов договор с уговорка за изпитване, тъй като уговорката
помежду им била, подсъдимият Н. първо да бъде въведен в работата от св.Т. на следващия
ден и след това да разговарят по въпроса за сключването на трудов договор. Св.Д. не бил
възлагал на подсъдимия да изпълнява самостоятелно някакви трудови задължения към
фирмата- да зарежда самостоятелно търговски обекти, не му бил възлагал изпълнението на
самостоятелни поръчки, нито му бил разрешил да ползва самостоятелно товарния
автомобил, с който се осъществявал разноса на плодове и зеленчуци по търговските обекти,
снабдявани от търговеца. Подсъдимият Н. се съгласил на условията на св..Д. и на 19.10.2018
г. се явил около 09:00 ч. в складовата база на търговеца, като заедно със св.Т. Т. тръгнали с
управлявания и поверен на св.Т. товарен автомобил „Форд Транзит Конект” с ДК №*******
да обиколят търговските обекти, обслужвани от търговеца и да заредят същите със стока,
като по този начин св.Т. трябвало да запознае подсъдимия с естеството на работата и да го
въведе в същата. През цялото време подс.Н. седял на седалката до шофьорското място и
помагал на св.Т. при разтоварването на стоката. Св.Т. нямал представа дали подсъдимият
имал сключен договор с шефа му- св.Д., като не знаел и дали за този ден му било платено
някакво възнаграждение, а такова в действителност не му било платено, като и до
сключването на договор не се стигнало, тъй като и след като приключили с доставките по
търговските обекти, св.Т. заедно с подсъдимия се върнали до складовата база някъде около
16:00 ч. и св.Т. паркирал автомобила пред склада. След това св.Т. отишъл до самия склад, за
да подреди останалата вътре стока, като оставил ключа от автомобила на самото табло на
автомобила- т.е. на стартера. Малкият талон за регистрация на автомобила- т.е.
свидетелството за регистрация част II, заедно с полицата и талона за сключена „гражданска
отговорност” за автомобила, както и талонът за преминат ГТП на автомобила се намирали в
„жабката” на самия автомобил. Големият талон за регистрация на автомобила бил у св.Д..
Св.Т. бил изпълнил вече всички поръчки за деня, като никой към този момент не бил
възлагал на подсъдимия да извършва сам някакви поръчки и да доставя стоки с процесния
автомобил. Същевременно подс.Н. недоволен от това, че представителят на фирмата- св.Д.
3
не бил сключил трудов договор с него и че не му бил заплатил никакво възнаграждение за
този ден, потеглил с автомобила, използвайки оставения на стартера ключ за същия от в.Т.,
докато последният се намирал в склада на търговеца без изобщо да каже нещо на когото и да
е било и без да уведоми когото и да е било къде отива с автомобила и какво възнамерява да
прави с него. Св.Т. видял, че подс.Н. потегля с автомобила в неизвестна посока, напускайки
складовата база, като знаейки, че подсъдимият нямал право да управлява автомобила,
веднага информирал по телефона св.Д. за случилото се. След като разбрал, че подсъдимият
е потеглил с автомобила в неизвестна посока и на практика автомобилът липсва още същия
ден- 19.10.2018 г. св.Д. подал жалба в полицията- до 01 РУ- СДВР, тъй като не бил
разрешавал на подс.Н. да извършва самостоятелно доставки с него, нито му бил разрешавал
да ползва автомобила за каквото и да е било сам. Автомобилът бил обявен за ОДИ с
телеграма №30278/201.10.2018 г., като многобройните опити на св.Д. да се свърже с
подсъдимия на телефона, който той бил посочил за връзка с него- ********** останали
безуспешни- телефонът бил изключен и подсъдимият не отговарял, нито сам се свързал със
св.Д., за да го уведоми защо е взел автомобила, къде го е оставил и какво се случва с него.
Междувременно и след като потеглил с процесния автомобил от складовата база,
подс.Н. закарал същия в подземния паркинг на „Mall of Sofia”, ниво-2, находящ се в
гр.София, бул.Александър Стамболийски №101, където и го оставил без да уведоми за това
когото и да е било.
Подс.Н. заключил автомобила с ключа от същия и взел от него, намиращите се в
жабката документи за автомобила, като отишъл до ИА „ГИТ”, където подал жалба (сигнал)
срещу ЕТ „Д.**-Е. Д.” с вх.№18112541 от 19.10.2018 г., в която заявил следното: „Уважаеми
Дами и Господа, уморих се да работя без договор, без уговорки, без трудово
възнаграждение и без болничен (право на болничен). Затова Ви прилагам документите на
последния ми работодател и копие от адреса на предпоследния- кв.Драгалевци, с/у хотел
Перелик, ул.Захари зограф- ресторант Макс, телефон ****. С уважение (подпис) ИВ. П. Н.
ЕГН **********; Борса Слатина склад 21”.
Към самата жалба приложил и копие от документите на процесния автомобил и копие
на други документи, намерени от него в автомобила, а малкият талон на автомобила- т.е.
талон за регистрация част II на автомобила, взел у себе си и го прибрал в дома си в
ж.к.****. Същия ден- 19.10.2018 г. подс.Н. изпратил с препоръчана пратка с известие за
доставяне и бракод №RI257818415BG оригиналния ключ от процесния автомобил до
Европейския съд по правата на човека в Страсбург, адресирана до седалището на съда във
Франция. Пратката била обработена на 22.10.18 г., като била получена от адресата на
25.10.2018 г. Ведно с ключа подсъдимият изпратил до Съда и копие от всички документи-
както тези на автомобила, така и другите, които намерил в него- т.е. приложил в копие
същите документи, които бил приложил към жалбата си до ИА ГИТ. Самите оригинали на
документите оставил в автомобила, като взел у себе си само регистрационния талон на
автомобила- част II в оригинал.
В резултат на подадената от св.Д. жалба до полицията били предприети ОИМ както на
самия автомобил, така и на подс.Н., който бил установен на 14.11.2018 г. и задържан от
св.М.К. със заповед за задържане за срок от 24 ч. по ЗМВР. Последната работела като
разузнавач от ТД Слатина, сектор Криминална полиция. Същата установила подс.Н. в Мол
София- на работното му място, където той работел към този момент, при което и след
проведена с него беседа, подс.Н. заявил, че бил взел проццесния автомобил, тъй като не му
били изплащали работна заплата за положения от него труд, като казал и къде е оставил
автомобила, а именно- в подземния паркинг на Мол София. Заявил още, че е направил това
в края на работния ден след като разнесъл стоката по търговските обекти. Въз основа на
това, което подс.Н. споделил със св.К., били предприети действия и още същия ден-
14.11.2018 г. същият бил установен на мястото, на което подс.Н. го бил паркирал на
4
19.10.2018 г. и за което споделил, че се намира пред св.К.. Св.Д. бил уведомен за намирането
на автомобила и бил поканен да присъства по време на извършения на място оглед на
същия в подземния паркинг на ниво -2 на Мол София, на бул.Ал.Стамболийски №101. С
протокола за оглед автомобилът бил иззет, а след това и с постановление на прокурор при
СРП бил върнат на св.Д..
С протокол за доброволно предаване подс.Н. предал на полицейските органи копие от
известието обратна разписка, с която бил изпратил до съда в Страсбург оригиналния ключ
на автомобила. Отново същия ден в дома на подс.Н. в ж.к.Люлин било извършено
претърсване и изземване, по време на което бил открит и иззет талона за регистрация на
процесния автомобил- част II в оригинал, като след това същият бил върнат на св.Д. заедно
със самия автомобил.
Били извършени две разпознавания на лица, по време на които действия св.Д. и св.Т.
посочили подс.Н. като лицето, което взел автомобила без съгласието на св.Д..
Били иззети и записи от камерите в подземния гараж на МОЛ София, на които била
назначена и изготвена ВТЕ, от заключението на която обаче не се установява на записите да
е заснет процесния автомобил.
Извършена била и експертиза на номера на рамата на автомобила, като не е установено
върху нея да се наблюдават признаци на промяна и интервенция.
От заключението на приетата по делото СОцЕ се установява, че пазарната стойност на
процесния автомобил към датата на инкриминираното деяние възлиза на 6420 лв., а МРЗ за
този период е в размер на 510 лв.
От изисканата от ИА ГИТ информация се установява, че въз основа на подадения от
подс.Н. сигнал срещу различни работодатели, включително и срещу ЕТ Д.**- Е. Д. е
извършена проверка, за което е съставен и протокол, като не се установява по време на тази
проверка да е констатирано във фирмата да работят лица без сключени трудови договори.
Извършена е била и проверка и на другия работодател, посочен от подс.Н. в жалбата му-
М.Т. ООД, за което също е съставен протокол.
От изисканите на ДП справки се установява, че последният сключен трудов договор на
подс.Н. е от 2019 г. към столичен електротранспорт ЕАД, а предходният му такъв е от 2013
г. към ЕТ Х.И.Х..
В хода на съдебното следствие е представен нов актуален трудов договор, сключен от
подс.Н. с дата 10.11.2020 г., от който е видно, че същият е назначен като шофьор на линейка
в ЦСМП- София.
От изисканите от първостепенния съд документи от ИА ГИТ се установява, че подс.Н.
многократно е подавал жалби до Агенцията, изразявайки недоволството си от различни
работодатели, при които е работил или не е успял да работи, въпреки че е искал, както и до
Европейския съд по правата на човека, до СРС, до Агенцията по заетостта, до Омбуцмана на
Р България и до други институции все с твърдения за нарушени трудови права на същия.
Освен жалбата подадена от него на 19.10.2018 г. до ИА ГИТ той е подал още една такава
отново там на 28.09.2020 г. все с едни и същи оплаквания. Установява се още, че към
жалбата, подадена от него на 19.10.2018 г. освен копие от документите на процесния
автомобил, той е приложил и копие от касови бележки с дата 18.10.2018 и 19.10.2018 г. във
връзка с доставки на стоки, осъществени от ЕТ Д.** – Е. Д., както и копие на удостоверение
за вписване в регистъра на СРИОКОЗ, издадено през 2005 г. във връзка с извършена
проверка за спазване на здравните изисквания на транспортните средства, чрез които към
онзи момент- 2005 г. е била осъществявана търговската дейност на ЕТ.
Преди процесния случай подс.Н. споделил със свой приятел- св.Н.М., че щял да почва
работа при ЕТ Д.**- Е. Д., като известно време след това се оплакал на св.М., че е започнал
5
работа, но не му плащали нито здравни, нито социални осигуровки, както и че не са
подписали трудов договор с него. Св.М., който бил с юридическо образование го посъветвал
да пусне жалба до Инспекцията по труда и да опише случая си. Св.М. многократно бил
помагал на подс.Н. с пари, тъй като последният все се оплаквал, че не му се заплаща труда и
че няма пари дори да си плати ел.тока за жилището, в което живее. Подс.Н. споделил със
св.М. и какво е направил с процесния автомобил- къде го е оставил и за това, че е изпратил
ключа от същия до Европейския съд по правата на човека в Страсбург, като св.М. му казал,
че това не е добре и го посъветвал поне да каже на полицията къде е оставил автомобила,
тъй кат може да си има неприятност.
От заключението на изготвената на ДП и приета в хода на съдебното следствие СППЕ
на подс.Н. се установява, че същият е психично здрав, като при него липсват психотични
разстройства, не е хоспитализиран или консултиран от психиатричните служби в страната и
е без вродени или придобити интелектуални разстройства. При него липсва синдром на
зависимост към алкохол и НВ. Към момента на инкриминираното деяние той е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
психичното му състояние към момента на освидетелстването му позволява участието му във
всички фази на наказателния процес, както и възможността да дава достоверни обяснения,
ако желае по въпросите на разследването.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се извежда от събраните
пред първата инстанция гласни и писмени доказателства, като и за да достигне до различни
фактически констатации от тези, направени от първата инстанция, въззивният съд даде
различна оценка на доказателствения материал, тъй като не е съгласен с този, направен от
първата инстанция. На първо място въззивният съд за разлика от първостепенния такъв не
кредитира изцяло обясненията, дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие пред
СРС- обяснения, които са били възприети изцяло и безрезервно от първата инстанция, и на
база на които тя изяло е възприела фактическата обстановка по делото, послужила й за
постановяване на оправдателна присъда спрямо подс.Н. по повдигнатото му обвинение. За
да не кредитира обясненията на подс.Н., въззивният съд за разлика от първостепенния,
счита, че те се опровергават изцяло по основни въпроси от показанията на св.Д. и от тези на
св.Т., както и от събраните по делото писмени доказателства. Същевременно показанията на
двамата свидетели, при това както дадени пред съда, така и на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им при това със съгласието на
подсъдимия и неговия защитник са като цяло еднопосочни, непротиворечиви и
последователни. И св.Д. и св.Т. са категорични, че подс.Н. е бил само няколко дена във
фирмата- и по- точно два дена- единият на 18.10.2018 г. и вторият на 19.10.2018 г.
(обстоятелства, уточнени след прочитане показанията им от ДП, дадени почти
непосредствено след инкриминирания случай и поради това и много по- точни и
конкретни), като е бил там първия ден, за да се представи и да поиска да работи във
фирмата, съответно, за да се уточни с пълномощника на фирмата- св.Д. кога и къде да се яви
на следващия ден, за да бъде въведен в работата и да бъде обучен за това от св.Т.. Св.Т. е
категоричен, че е присъствал на първата среща на подс.Н. със св.Д., на която именно е било
уточнено, че подс.Н. следва да дойде на следващия ден и заедно със св.Т. да бъде с него през
целия работен ден, за да бъде запознат с работата и с търговските обекти, които снабдява
фирмата, така че да може евентуално след това да започне сам да върши тази работа. В този
смисъл заявеното от св.Т. пред съда, че е виждал няколко пъти подс.Н. не е в противоречие с
твърденията му от ДП, че го е видял два пъти- на 18.10.2018 г. и на 19.10.2018 г., нито са в
противоречие със заявеното от него отново на ДП, че е трябвало да обучава подсъдимия,
който се е возил с него в процесния автомобил докато св.Т. е разнасял стоката и я доставял
на съответните търговски обекти, които фирмата е снабдявала. Точно обратно- показанията
му по този въпрос, че е имал поставена задача да обучи подс.Н. са последователни и
непротиворечиви. Все така са и твърденията му, че на подс.Н. не е било възлагано да
6
извършва самостоятелно доставки на стоки с буса, а че времето, през което е бил във
фирмата е трябвало да се вози заедно със св.Т. в буса и последният да го обучава. Никъде в
показанията си пред съда, св.Т. не признава, макар и неохотно (както е приел СРС), че
подс.Н. е работил като шофьор във фирмата. Точно обратното- свидетелят е напълно и
изцяло последователен в твърденията си, както на ДП, така и в тези пред съда, че подс.Н.
никога не е работил самостоятелно като шофьор и не му е било възлагано да извършва
самостоятелно доставка на стоки до търговските обекти, обслужвани от фирмата.
Твърденията на св.Т., че подсъдимият се е возил заедно с него в товарния автомобил и му е
помагал при разтоварване на стоката, не означава, че подс.Н. е извършвал тази дейност
самостоятелно и че такава му е била възлагана, още по- малко, че е работил като шофьор във
фирмата, защото возенето в МПС и управлението на такова са две различни дейности, като
никъде в своите показания (тълкувани превратно и изопачено от СРС), св.Т. не твърди
подс.Н. да е управлявал процесното МПС във връзка с възложени му задачи по доставка на
стоки на обслужваните от търговеца търговски обекта. Това, че в показанията с пред съда,
св.Т. е посочил, че подс.Н. се возил ден или два не означава, че е налице противоречие с
показанията му от ДП, където изрично е заявил, че единствено на 19.10.2018 г. подс.Н. е бил
заедно с него в процесния автомобил, возейки се в него, за да бъде обучен от св.Т. с работата
на шофьор- доставчик. Въззивният съд не сезира такова противоречие, тъй като св.Т.
изрично е уточнил, че не помни дали става въпрос за ден или два, което е и логично предвид
изминалия период от време и което привидно противоречие е било отстранено след
прочитане показанията му от ДП, които са точни, ясни и конкретни, тъй като са дадени по-
малко от месец след инкриминираното деяние и логично са и по- точни и конкретни. Още
повече, че св.Т. изрично е посочил, че поддържа изцяло същите, доколкото тогава спомените
му са били много по- пресни. Същото важи и по въпроса колко пъти св.Т. е виждал
подсъдимия и се е срещал с него, съответно кога и по какъв повод, като това, което св.Т. е
заявил в показанията си на ДП само допълва и внася яснота в заявеното от него пред съда,
но не му противоречи.
Последователни, непротиворечиви и кореспондиращи и с тези на св.Т. са и
показанията на св.Д., дадени както пред първата инстанция, така и на ДП, като последните
отново приобщени, чрез прочитането им в цялост със съгласието на страните, св.Д. е заявил,
че поддържа изцяло. При съпоставяне показанията на св.Д. от ДП и тези, дадени от него
пред съда се установява както и при показанията на св.Т., че едните, не противоречат на
другите по съществените въпроси за изясняване на делото, са само ги допълват и уточняват,
като внасят малко повече яснота и конкретика предвид факта, че са давани много по- близо
във времето до инкриминираните събития. Св.Д. също както и св.Т. е категоричен, че
подс.Н. е бил във фирмата, управлявана от Д. само един ден- деня, в който е следвало да
бъде обучен от св.Т. и последният да го въведе в естеството на работата, да му покаже
търговските обекти, които е обслужвала фирмата и че за този ден не му е било възлагано да
извършва самостоятелна доставка на стоки, да управлява автомобила или да извършва
каквато и да е било друга самостоятелна задача във връзка с дейността на фирмата. От
показанията на св.Д., дадени на ДП се установява, че това е станало на 19.10.2018 г., като
предишния ден, подс.Н. само е дошъл и се е представил пред св.Д., като двамата са се
уговорили и то пред св.Т., че на следващия ден- 19.10.2018 г. последният ще го обучи като
го вземе със себе си в буса и му покаже в какво се състои работата на шофьора- доставчик.
Твърдения, които се подкрепят и от показанията на св.Т., коментирани по- горе. Св.Д. е
категоричен също така и не го отрича, че не е имал сключен трудов договор с подсъдимия,
тъй като до такъв изобщо не е могло да се стигне дори за обсъждане, поради факта, че още
първия ден, в който подс.Н. е трябвало да дойде и да бъде въведен в работата той без да е
имал разрешение от св.Д. е взел процесния автомобил и е потеглил с него в неизвестна
посока, като след това нито подсъдимия, нито автомобила са могли да бъдат открити от
св.Д. до момента, в който подс.Н. не е бил задържан близо месец по- късно на 14.11.2018 г.
7
и сам е казал на полицейските органи къде е оставил взетия от него автомобил. В този
смисъл твърденията на подс.Н., че не е имал сключен трудов договор с ЕТ Д.**-Е. Д. се
подкрепят от показанията на св.Д. и съдът ги кредитира, но не кредитира твърденията на
подс.Н., че е работил във фирмата няколко дена без трудов договор, че не му е била
заплатена извършената от него работа, както и че изобщо му е било възложено да извършва
каквато и да е било самостоятелна дейност във фирмата в качеството му на шофьор –
доставчик. Тези негови твърдения са опровергават както от показанията на св.Д., така и от
тези на св.Т.. И ако по отношение на св.Д. има основание да се приеме, че може да е
заинтересован от крайния изход на делото и от това да крие и да не споделя, ако
действително е експлоатирал труда на подс.Н., без да е сключил с него трудов договор, без
да го е осигурявал и без да му е заплащал труда, то по отношение на св.Т. няма каквото и да
е било основание да се приеме, че той поради някаква причина е заинтересован било от
крайния изход на делото, било от прикриването на такива обстоятелства, за които настоява в
обясненията си подс.Н.. Следва да се има предвид, че именно св.Т. е информирал св.Д. за
това, че подс.Н. е потеглил с процесния автомобил в неизвестна посока, като няма никаква
житейска логика той да стори това, ако е знаел, че на подс.Н. са били възложени задачи да
извърши доставка на стоки до търговските обекти с процесния автомобил, което означава,
че твърденията на св.Т. относно подс.Н. и това какво е правил и какво е трябвало да прави
на процесната дата, са верни. Като не се установява св.Т. да е заинтересован по какъвто и да
е било начин от крайния изход на делото, поради което и няма основание неговите
показания да не бъдат кредитирани. За разлика от него, подс.Н. се явява най- заинтересован
от крайния изход на делото, като неговите обяснения по този въпрос се опровергават не
само от показанията на св.Д.- също в някаква степен заинтересован от крайния изход на
делото, но и от тези на св.Т., за когото съдът не намери да е налице такава заинтересованост.
На следващо място непонятно за въззивния съд е на база на какво първостепенният
такъв е приел, че подс.Н. бил работил във фирмата няколко дена както твърди той самия,
тъй като бил запознат много добре с търговските обекти, които обслужвала фирмата и
съжденията му, че нямало как да знае същите, ако това негово твърдение не било вярно. От
прочита на обясненията на подсъдимия, дадени пред първата инстанция не се установява
подс.Н. да е бил толкова добре запознат с тези търговки обекти, тъй като е посочил само
няколко такива, които е и логично да е запомнил, след като цял ден е обикалял с процесния
автомобил и със св.Т., за да бъдат заредени тези търговски обекти със стока. Той обаче не е
могъл да посочи конкретни търговски обекти, което разбира се може да се дължи и на
изминалия период от време, но посочването най- общо на няколко такива не сочи и на
извода, направен от СРС, че обясненията, дадени от подс.Н. да е работил няколко дена във
фирмата са верни, тъй като познавал много добре търговските обекти, които обслужвала
фирмата. Същевременно изопачено и напълно превратно първостепенният съд е тълкувал
показанията на св.Т., приемайки, че те подкрепят обясненията на подсъдимия, тъй като св.Т.
бил заявил, че „всъщност всички доставки с плодове и зеленчуци за процесната дата са
достигнали местоназначението си”, което е дало основание на първата инстанция да
заключи, че „подсъдимият е изпълнил съвестно задълженията си като шофьор”. От
внимателния прочит на показанията на св.Т., дадени пред СРС никъде не се установява св.Т.
да е заявявал нещо такова, точно обратното- на няколко пъти изрично е посочил, че подс.Н.
не е работил като шофьор, не му е било възлагано да снабдява сам обектите и че винаги
само се е возил в автомобила с него, съответно, че му е помагал при разтоварването на
стоката, но не е твърдял всички плодове и зеленчуци да са стигнали до местоназначението
си, нито е твърдял подс.Н. да се е занимавал с издаването на стокови разписки и фактури за
доставената стока. Точно обратното- изрично е заявил, че с документацията се е занимавал
единствено и само лично той, но че не помни къде въпросния ден е оставил документите във
връзка с доставената стока за тази дата, съответно дали документите са били поверени на
подс.Н.. Твърдения в този смисъл не се съдържат и в показанията на св.Т., дадени от него по
8
време на разпита му на ДП от 15.11.2018 г.- единственият такъв, който е бил приобщен към
доказателствения материал по делото, чрез прочитането на показанията на свидетеля по
реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК. Ето защо и тълкуването на показанията на св.Т. в
смисъла, цитиран по- горе, направено от първостепенния съд е напълно превратно и по
съществото си е изопачаване на онези негови показания, които са част от доказателствения
материал по делото. Подобни твърдения не се съдържат и в показанията на св.Д.- нито в
тези, дадени пред съда, нито в тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК, макар и от
протоколите изготвени от съдебните заседания пред СРС да може само да се гадае кои точно
показания от ДП съдът е приобщил към доказателствения материал по делото, чрез
прочитането им. Видно е, че св.Д. е разпитван 3 пъти на ДП- съответно на 14.11.2018 г. (в
деня на намиране на процесния автомобил), на 16.07.2019 г. и на 15.11.2018 г. (в деня след
намиране на автомобила и непосредствено преди извършеното от него разпознаване на
подс.Н.). показания с дата 16.10.2018 г. не са налични, а и няма как да има такива, тъй като
това е дата преди подаване на жалбата от св.Д. до 01 РУ- СДВР. Другите, прочетени
показания на св.Д. според протокола са тези, депозирани на л.76 от ДП- т.е показанията от
15.11.2018 г. свързани с разпознаването, извършено от св.Д.. Доколкото най- пълни и
подробни са тези с дата 14.11.2018 г., може да се предположи, че именно тях е прочел съдът,
но е объркал в протокола датата на показанията, тъй като и видно от мотивите към
присъдата именно и тях е коментирал, като не ги е кредитирал в частта, в която св.Д. е
заявил, че подс.Н. е бил във фирмата само един ден. Другите с дата 16.07.2019 г. на практика
не съдържат информация по този въпрос, поради което и въззивният съд приема, че
прочетени, а след това и коментирани от първата инстанция са показанията на св.Д. от дата
14.11.2018 г., а не както е посочено в протокола от проведеното пред СРС съдебно заседание
от дата 16.10.2018 г. Няма как да не бъде отбелязано, че св.Т. е бил разпита на ДП освен на
15.11.2018 г., още два пъти- на 16.07.2019 г. (л.69 от ДП) и на дата отбелязана като
18.02.2018 г. (л.73 от ДП), която дата най- вероятно е объркана, тъй като дата 18.02.2018 г. е
предхождаща инкриминираните събития от 19.10.2018 г. и поради това и най- вероятно се
касае за дата 18.02.2019 г. Тези показания обаче съдът не е приобщил към доказателствения
материал по делото, чрез прочитането им, тъй като и видно от протокола от съдебното
заседание изрично е прочел само показанията на св.Т. от 15.11.2018 г., поради което и дори
да се съдържат някакви твърдения в този смисъл в тези показания, то и те няма как да бъдат
коментирани и взети предвид от първостепенния и въззивния съд при постановяване на
крайния съдебен акт по делото.
С оглед на това и непонятно на база на какво първостепенният съд е направил извод,
че подс.Н. сам и лично е заредил търговските обекти със стока на инкриминираната дата,
както и че такава задача изобщо му е била възложена, след като това се отрича и от св.Д. и
от св.Т.. За да приеме за верни твърденията на подс.Неялков по този въпрос, а не
показанията на св.Т. и на св.Д., първостепенният съд се е позовал и на факта, че подс.Н. бил
разполагал със стоковите разписки за доставените плодове и зеленчуци за процесната дата,
които е приел, че той лично е доставил в качеството си на шофьор- доставчик във фирмата,
на когото е възложено да изпълнява тази дейност, макар и без сключен с него трудов
договор. Може само да се предполага, че този извод съдът е направил предвид
обстоятелството, че към жалбата си от 19.10.2018 г. подс.Н. е приложил и копие от
стоковите разписки за доставени стоки за дата 19.10.2018 г., което е видно от документите
изпратени от ИА ГИТ и приобщени като писмени доказателства в хода на съдебното
следствие пред СРС (л.55- л.84 от СФ). Действително видно е, че към жалбата си от
19.10.2018 г. подс.Н. е приложил и копие от 10 бр. касови бележки с дата 19.10.2018 г. и 1
бр. с дата 18.10.2018 г. Видно е обаче също така, че освен тези касови бележки като част от
приложените към жалбата документи, подс.Н. е подал и удостоверение за вписване в
регистъра от 2005 г., както и копие от всички документи за процесния автомобил, за които и
9
св.Т. и св.Д. изрично сочат, че стоят в самия автомобил. В самата жалба подс.Н. изрично е
посочил, че представя документите на последния му работодател без да уточни кои са те.
Същевременно и в показанията си пред съда св.Т. е заявил, че няма конкретен спомен къде е
оставил конкретните стокови разписки за деня- за 19.10.2018 г. и дали ги е поверявал на
подс.Н., като данни за това не се съдържат и в показанията му от ДП. Това не изключва
възможността те да са били в самия автомобил, както и документите за самия автомобил,
както и въпросното удостоверение за вписване в регистъра от 2005 г., което също е
приложено в копие към жалбата на подс.Н. до ИА ГИТ, но което никой не твърди да е било
поверявано на подс.Н., нито има нещо общо с процесния случай, а още по- малко с
конкретните доставки, извършени за деня от фирмата. Въпреки това и без да има каквато и
да е било връзка със случая, подс.Н. е ксерокопирал и представил и него като приложение
към жалбата си от 19.10.2018 г. Това според въззивния съд означава и сочи само на едно-
въпросните документи са се намирали в самия автомобил, включително касовите бележки и
удостоверението, както и документите за автомобила, като подс.Н. е копирал всички и ги е
приложил към жалбата си, без каквато и да е било връзка с оплакванията му и с конкретния
случай. Няма как да не бъде отбелязано и обстоятелството, че св.Д., нито в жалбата си до 01
РУ- СДВР, нито в показанията с от ДП или пред съда не е правил оплаквания и не е твърдял
стоката да не е била доставена, съответно да не са получени парите от доставените стоки,
като единствено е подал жалба във връзка с изчезването на автомобила. С други думи
действително не се установява да е имало проблем с доставката на стоката на този ден и с
получаване на парите за нея, но това е и логично като се има предвид, че в показанията си от
ДП св.Т. изрично е посочил, че подс.Н. е взел автомобила без да попита никой след като са
обиколили търговските обекти, за да го запознае с тях и след като вече са се били върнали в
склада, за да подреди стока в склада, което е потвърдил и пред съда, като в този смисъл са и
показанията на св.Д., който също е заявил пред съда, че деянието е извършено след като
св.Т. и подс.Н. са изпълнили възложената на св.Т. задача и са се върнали обратно в склада,
което е станало към 16:00 ч., при положение, че са тръгнали още сутринта.
В заключение въззивния съд, за разлика от първостепенния приема, че наличието на
касовите бележки у подс.Н. и представянето им като приложение към жалбата му от
19.10.2018 г. пред ИА ГИТ не сочи на извода, направен от първостепенния съд, че именно
той е доставил стоката, посочена в тези разписки, а още по- малко на това, че на същия е
било възложено извършването на тази дейност, съответно, че му е бил поверен за ползване
за тази цел процесния товарен автомобил. Прилагането на копието от разписките сочи, че
подс.Н. е имал достъп до тях, но не и нещо друго, още повече и като се има предвид, че св.Т.
няма ясен спомен къде в този ден е оставил същите. Това, че подс.Н. не е имал възложена
задача да извършва самостоятелно доставка на стоки с процесния автомобил и да го ползва
по предназначение в тази връзка по категоричен и несъмнен начин се установява от
показанията на св.Т. и Д., които съдът кредитира в цялост, за разлика от обясненията на
подс.Н. по този въпрос, които съдът възприе за негова защитна версия.
А и няма никаква логика, ако такава задача е била възложена на подс.Н., св.Т.
виждайки, че подс.Н. потегля с процесния автомобил от складовата база, да се обажда на
св.Д. и да го информира за тази постъпка на подс.Н., съответно последният веднага да
подаде жалба срещу него в полицията преди да изчака да види какво ще се случи и дали
пос.Н. ще върне автомобила. Същевременно и ако бяха верни обясненията на подс.Н., че е
работил няколко дена във фирмата и е имал възложени задачи от управителя на същата, то
няма никаква логика св.Д. и св.Т. да нямат никаква информация и данни за подс.Н. и да го
сочат в първоначалните си показания само с малко име без да могат да дадат повече
информация за него, освен да го опишат по външни белези.
Въззивният съд за разлика от първостепенния такъв не счита, че показанията на
св.М.К. подкрепят версията на подс.Н. и соча на достоверност на същата, тъй като тя
пресъздава единствено и само това, което подс.Н. е споделил пред нея след задържането му,
10
а логично е той да има интерес да защити своя интерес и да твърди обстоятелства, които са
в негова полза, което не означава, че те са верни. Освен това видно е, че е налице и
противоречие между това, което подс.Н. е заявил пред св.К. непосредствено след
задържането си и това, което твърди пред съда в обясненията си, доколкото пред нея е
развил версията, че е взел автомобила, тъй като не му е бил заплатен труда, докато пред
съда е твърдял да е получил възнаграждение за труда си, с изключение на едни 80 лв., които
му били удържани, заради някакво недоразумение с недоставена според управителя стока от
подс.Н.. Все поради това, въззивният съд за разлика от първия такъв не счита, че и
показанията на св.Н.М. подкрепят версията на подсъдимия и не сочат на достоверност на
обясненията му, тъй като и той, както и св.К. пресъздават пред съда, единствено и само
това, което подс.Н. е споделил с него и е твърдял пред него, като и този свидетел твърди
подсъдимият да се е оплаквал, че не му се заплаща положения труд и поради това няма пари
дори да си плати тока за апартамента, в който живее, което наложило св.М. да му дава пари,
да му плаща тока и дори да му напазарува. С други думи подс.Н. поддържа различни версии
пред различни лица за извършеното от него и за отношенията му конкретно с
пълномощника на ЕТ Д.**- Е. Д.- св.Д.Д., като очевидно представя нещата по начин, който
счита за най- угоден за себе си и по начин, по който би извлякъл най- голяма полза за себе
си, включително и материална такава. Това дава основание на въззивния съд да приеме, че
подс.Н. е изопачавал фактите, нагаждал ги е с оглед на своите интереси и поради това и
твърденията му пред различни лица за случилото се и по- конкретно за причините, поради
които е взел автомобила и го е оставил в подземния паркинг на МОЛ София не следва да
бъдат кредитирани, съответно не следва да бъдат кредитирани и показанията на тези
свидетели по този въпрос, тъй като те само пресъздават чутото от подс.Н., а доколко то е
вярно е друг въпрос. Освен това е видно, че където и да е започвал работа, подсъдимият все
е бил недоволен и непрекъснато е смятал, че се нарушават и ограничават трудовите му
права, като постоянно е сезирал различни институции с твърдения в тази връзка. Същият
избира и твърде странни и необичайни, дори и незаконосъобразни начини за справяне с
проблемите, които смята, че има. Видно е и от самите му жалби, че той има склонност към
преекспониране на нещата и поради това и няма как съдът да приеме на доверие всичко,
което той твърди, включително и за конкретния случай. Следва освен това да се посочи, че
за конкретния случай е абсолютно иреллевантно дали трудовите му права са били нарушени
по някакъв начин. От значение за правилното решаване на конкретното дело е, дали той е
имал право да ползва процесния товарен автомобил самостоятелно, дали са му били
възложени извършването на някакви служебни задължения с него и съответно дали е взе
същия в изпълнение на тези задължения или не. Като досежно тези обстоятелства
въззивният съд, за разлика от първостепенния такъв кредитира показанията на св.Д. и св.Т.,
а не обясненията на подс.Н. по съображенията, изложени по- горе. В подкрепа на
показанията на тези двама свидетели са и тези на св.Д., макар и косвено, доколкото тя само
пресъздава чутото за случая от своя съпруг- св.Д., но това което тя разказва пред съда
изцяло кореспондира с това, което той самият заявява във връзка със случая, което сочи, че
св.Д. е казал пред нея същото, което твърди и пред съда и в този смисъл е последователен в
твърденията си.
Що с отнася до събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, както и до заключенията на приетите по делото експертизи въззивният съд
споделя становището на първия такъв, че следва да бъдат кредитирани в цялост, като не са
налице основание за изключване на някои от тях от доказателствения материал по делото
поради някакви съображения. Това важи и досежно подаваните от подсъдимия Н. жалби до
различни институции, като съдът кредитира факта на подаването им, а що се отнася до
твърденията, направени в тези жалби- съдът не намира основание да коментира същите, тъй
като счита, че става въпрос за твърдения на подсъдимия, които не подлежат на изследване и
установяване в рамките на настоящия процес. Единствено съдът взе отношение по въпроса
11
дали и за колко време подс.Н. е работил към ЕТ Д.**- Е. Д. към инкриминираната дата,
доколкото именно и това твърдение на подс.Н. и по- конкретно, че е работил няколко дена и
са му били възлагани задачи, които е трябвало да изпълнява с процесния товарен автомобил,
е и основният спорен момент по делото, установяването на който сочи дали подс.Н. е имал
право да ползва автомобила или не, съответно дали е осъществил от обективна страна
състава на инкриминираното престъпление, за което е предаден на съд. По този въпрос
съдът взе отношение като изложи подробно по- горе своето становище, което не намира
основание да повтаря отново.
Въз основа на така направения анализ на събрания по делото доказателствен материал
и на база приетата въз основа на него фактическа обстановка, която съществено се различава
от фактическата обстановка, възприета от първата инстанция, въззивната такава, достигна и
до различни правни изводи относно съставомерността на инкриминираното деяние от
обективна и субективна страна, за което подс.Н. е предаден на съд.
От обективна страна на 19.10.2018 г., в гр.София, около 16.00 часа, на бул.„Цветан
Лазаров“, от складово помещение, находящо се в борса „Булгарплод“ подс.Н.
противозаконно чрез използване на техническо средство — контактен ключ е отнел чуждо
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект 230“,
per. № *******, собственост на едноличен търговец „Д.** - Е. Д.“, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *******, представлявано от физическото лице
търговец Е. Р. Д., със стойност на автомобила в размер на 6420 (шест хиляди четиристотин
и двадесет) лв., от владението на Д.П.Д., зает с оперативната дейността на едноличния
търговец, без негово съгласие.
Не е налице спор по делото относно предмета на инкриминираното деяние, датата и
мястото на извършване на същото, както и относно неговия автор в лицето на подс.Н..
Няма съмнение, че именно подс.Н. на инкриминираната дата и от инкриминираното
място е взел процесния товарен автомобил и го е привел в движение, отдалечавайки се с
него от местопрестъплението, като и за да стори това е използвал оригинален контактен
ключ за същия, който е бил оставен от св.Т. на контактното табло на автомобила. Няма спор
също така, че проесният товарен автомобил- марка „Форд“, модел „Транзит Конект 230“,
per. № ******* е бил собственост на ЕТ „Д.** - Е. Д.“, вписан в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *******, представлявано от физическото лице търговец Е. Р.
Д. и е бил на стойност 6420 лв. към датата на деянието, съгласно заключението на СОцЕ. В
този смисъл процесният автомобил е бил чужд спрямо подс.Н.. Доколкото оперативната
дейност на ЕТ се е осъществявала и управлявала от св.Д. Д., то и той в качеството си на
управляващ и представляващ ЕТ е владеел към този момент процесния автомобил и го е
предоставял на служителите и работниците, работещи във фирмата да го ползват при
осъществяване на тяхната ежедневна дейност във връзка с възложените им служебни
задължения. В този смисъл именно св.Д. Д. е упражнявал и фактическата власт над
процесния автомобил, тъй като той е преценявал кога, къде и как да се ползва автомобила,
на кого да бъде предоставен, в каква връзка и за колко време.
С оглед на конкретно възприетата и изложена от въззивния съд по- горе фактическа
обстановка по делото, въззивният съд прие, че подс.Н. е взел процесния автомобил без
знанието и съгласието на св.Д. Д.- владелец на същия към инкриминирания период, тъй
като последният нито е възлагал на подс.Н. да управлява автомобила, нито му го е
предоставял, за да изпълнява с него някакви конкретни задачи- както по принцип, така и
конкретно на инкриминираната дата, нито е давал съгласието си подс.Н. да се отдалечи с
автомобила от складовата база на търговеца и да го закара на неизвестно за св.Д. място,
където да го остави и без да има възможност св.Д. фактически да ползва този автомобил по
предназначение, поради факта, че не знае къде е бил оставен от подс.Н.. Св.Д. е бил
предоставил автомобила за ползване в конкретния ден на св.Т., възлагайки му извършването
12
на определени служебни задачи, като по отношение на подс.Н., св.Д. единствено е бил
разрешил подсъдимият да се вози в автомобила, за да бъде запознат със същността на
работата на търговеца и за да може подс.Н. да бъде обучен да извършва евентуално в
бъдеще същата, като бъде запознат най- малкото и с местонахождението на обектите, които
търговецът е зареждал със стока, чрез този автомобил. В този смисъл единствените
действия, които са били позволени на подсъдимия Н. да извършва във връзка с процесния
автомобил са били да се вози в него, но не и да го управлява, не и да извършва
самостоятелно доставки с него, не и да се отдалечава с него от складовата база, а още по-
малко да го паркира на място, за което св.Д. не е имал и понятие къде се намира и къде може
да бъде открит автомобила. Ето защо и взимайки автомобила- привеждайки го в движение и
отдалечавайки се с него от складовата база, където автомобилът е бил паркиран от св.Т.,
подс.Н. е отнел същия противозаконно от неговия владелец- т.е. без знанието, съгласието
и разрешението на неговия владелец и без изобщо да е имал право да управлява автомобила
и да се отдалечава с него от складовата база. Става въпрос за фактическо отнемане на
автомобила, доколкото и отдалечавайки се заедно с него от местопрестъплението и
оставяйки го след това на място, на което не е могъл да бъде открит от неговия собственик и
владелец и без да е уведомил когото и да е било от тях за местонахождението на
автомобила, подс.Н. е лишил и собственика и владелеца на автомобила от фактическата им
власт над същия и от възможността им да ползват същия по предназначение и както
намерят за добре, а така също и да се разпореждат фактически с него по начин, който счетат
за уместен. По този начин подс.Н. е прекъснал фактическата власт на досегашния
владелец на товарния автомобил върху него и е установил своя трайна фактическа
такава върху автомобила, тъй като единствено и само той е знаел къде се е намирал
автомобила (къде го е оставил), у него е бил и ключа от същия и само той е могъл да се
разпорежда фактически с автомобила както намери за добре.
Отнемането е станало при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК- т.е. чрез използване на
техническо средство- оригиналния ключ на автомобила, без който подс.Н. не е имало как
да приведе в движение автомобила и да се отдалечи заедно с него от местопрестъплението.
Касае се за довършено престъпление, тъй като подс.Н. е успял да прекъсне
фактическата власт на досегашния владелец на вещта и да установи своя трайна такава
върху нея, отдалечавайки се от местопрестъплението и по този начин лишавайки владелеца
и собственика на вещта от владението върху нея и установявайки своя трайна такава върху
същата.
В конкретния случай от субективна страна подс.Н. обаче не е имал намерението да
свои вещта- т.е. да я третира като своя и да се разпорежда с нея като своя, независимо, че е
имал такава възможност. С други думи не се установява да е налице своително намерение у
дееца. Подс.Н. е отнел процесния товарен автомобил с намерение да го ползва, поради
което и в случая е налице осъществено от обективна и субективна страна престъпление по
смисъла на чл.346 от НК, а не на такова по чл.194 и сл. от НК.
Самият факт на привеждане на автомобила в движение и използването му по
предназначение от подс.Н., за да се придвижи той от едно място до друго с него- от
складовата база, където автомобилът е бил паркиран до подземния паркинг на МОЛ София,
сочи на това, че по същество подс.Н. е използвал автомобила по предназначение като по
този начин е демонстрирал и своето намерение да го ползва- т.е. да експлоатира автомобила
с оглед на неговото конкретно предназначение. В случая без значение колко и какво
разстояние е изминал подс.Н. с него. Без значение е дали е могъл да стигне до това място и
без автомобила, както и без значение е дали освен да придвижи автомобила в
пространството привеждайки го в движение, подс.Н. е имал и друга цел и намерение и по-
конкретно по този начин, укривайки автомобила от собственика и владелеца му, да
„накаже” същите за това, че не са сключили трудов договор с него и не са му гарантирали
13
трудовите права според неговите разбирания. Именно и защото подс.Н. не е имал намерение
да свои автомобила и да се разпорежда с него като свой, не е имал намерение да извършва
действия по фактическо разпореждане с него, а само да го придвижи от едно място на друго
и да го укрие от собственика и владелеца, той не е действал с намерение да открадне
автомобила и съответно не е осъществил от субективна страна състава на престъплението
кражба по смисъла на чл.194 и сл. от НК.
Както вече бе посочено намерението за ползване на автомобила се извежда от
поведението на подс.Н., който е привел същия в движение и на практика придвижвайки се с
него от недно място до друго го е използвал по предназначение, като по този начин е
демонстрирал и намерението си да стори това.
От субективна страна деянието е извършено от подс.Н. с пряк умисъл. Подс.Н. е
съзнавал всички елементи от състава на престъплението. Интелектуалният момент на
умисъла на подсъдимия е включвал съзнанието, че отнема чужда движима вещ по
неправомерен начин, прекъсвайки чуждата фактическа власт и установявайки своя такава.
Подсъдимият е знаел, че отнема вещ, която е чужда собственост, съзнавал е, че отнемането
не е въз основа на закона и това е станало без знанието и съгласието на владелеца на вещта,
тъй като е бил напълно наясно, че не му е било разрешено да управлява автомобила, нито му
е било възложено извършването на каквато и да е било служебна дейност с него, като
същият привеждайки автомобила в движение и отдалечавайки се с него от
местопрестъплението и придвижвайки се така от едно място до друго, напълно е съзнавал,
че използва автомобила по предназначение и именно такова е било и намерението му. Той
не е имал намерение да присвои вещта, като няма и обвинение за това. Подс.Н. е имал
единствено намерение да ползва процесния автомобил по предназначение, доколкото и чрез
него е успял да се придвижи от едно място до друго без намерение след това да се
разпорежда с него като със свой. Фактът, че е преследвал и други цели, е абсолютно
ирелевантен в конкретния случай, доколкото той е бил напълно наясно, че придвижвайки
автомобила и укривайки го от владелеца и собственика му, лишава последните от
фактическата власт над автомобила, като именно и това е целял в преследване и на други
свои цели, свързани със своеобразно „наказание”, което да раздаде като „възмездие” за
нарушените му според него трудови права и в защита на същите.
Подс.Н. е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези
последици - да използва процесния автомобил придвижвайки се с него от едно място до
друго, укривайки го от собственика и владелеца му в преследване и на други свои цели без
обаче да го свои и без намерение да се разпорежда с него като със свой. За това, че подс.Н. е
бил напълно наясно с общественоопасния характер на деянието си и с неговите
противоправни последици сочи и факта, че след като подс.Н. е укрил автомобила е
прекратил всякакви контакти със св.Д., не му е казал къде е оставил автомобила, което е
наложило и последният да бъде обявен за ОДИ, като е съобщил за местонахождението му
едва след като е бил задържан. Това сочи, че подс.Н. е бил напълно наясно със стореното от
него и с последиците от деянието си, тъй като се е опитал да прикрие стореното, а след това
и да се оправдае за поведението си с нарушените си трудови права.
Абсолютно ирелевантно в случая е обстоятелството, че подс.Н. е оставил автомобила
заключен, на безопасно и охраняемо като цяло място, което е под постоянно видео
наблюдение, както и че автомобилът е открит близо месец по- късно без липси и повреди.
Именно и поради тези обстоятелства на същия не е повдигнато обвинение и за други
квалифициращи обстоятелства- за изоставяне на автомобила без надзор и за последвали по
него щети и повреди от ползването.
В заключение въззивния съд за разлика от първостепенния такъв прие, че подс.Н. е
осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на инкриминираното
14
престъпление, за което той е предаден на съд, поради което и призна същия за виновен по
така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.3 вр. а.1 вр.
чл.195, ал.1, т.4 от НК.
Що се касае до наказанието, което следва да бъде определено на подс.Н. във връзка с
признаването му за виновен по повдигнатото му обвинение, въззивният съд намира
следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно
минало на подсъдимия и обстоятелството, че все пак инкриминирания автомобил е бил
намерен и върнат на собственика и ползвателя му при това без повреди и липси, макар и не
по инициатива и в резултат на съдействието оказано от подс.Н., доколкото той е съобщил за
това къде е оставил процесния автомобил едва след като е бил задържан и вече не е имал и
друга алтернатива под угрозата от наказание да съобщи това обстоятелство на полицейските
органи. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид и немалкия
период от време, през който е продължил наказателния процес спрямо подс.Н. при това за
едно такова елементарно откъм фактическа и правна страна деяние.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие факта, че собственикът и
ползвателят на автомобила са били лишени от възможността да ползват същия близо 1
месец, което се е отразило на тяхната търговска дейност- затруднила е същата, тъй като са
осъществявали дейността си ползвайки въпросния товарен автомобил, а при неговото
изчезване са били ограничени и затруднени в тази връзка. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете не малката стойност на инкриминирания товарен автомобил,
както и това, че деянието е извършено от подс.Н., който е злоупотребил с гласуваното му
доверие от страна на св.Д. и се възползвал от факта, че е имал улеснен достъп до товарния
автомобил, за да извърши деянието си, което е имало за основна негова цел да „въздаде
справедливост и да накаже“ според представите на подс.Н. некоректния според него в
техните отношения св.Д.. С други думи подс.Н. е целял да реши проблем, който той е
смятал, че има по един незаконен начин, извършвайки престъпление, което сочи че самият
Н., макар и да апелира във всички свои жалби до различни институции за спазване на
законите в страната спрямо него, той самият не зачита същите и по никакъв начин не прави
дори и опит да спазва правата на другите граждани на обществото, а напротив- без
колебание смята, че „има право“ да нарушава същите в преследване на свои лични цели и
интереси. Това го отличава като личност със завишена степен на обществена опасност и
занижени морални критерии. В конкретния случай и предвид приетото за установено от
въззивния съд откъм фактическа страна, не може да се счете, че трудовите права на подс.Н.
са били нарушени по какъвто и да е било начин от св.Д., както твърди подс.Н. в обясненията
си, като това е видно дори и от протокола за извършена проверка на ЕТ от ИА ГИТ, по
време на която не са били констатирани каквито и да е било нарушения от страна на ЕТ в
качеството му на работодател на подс.Н., доколкото и св.Д. бидейки представляващ и
управляващ ЕТ никога не е влизал в каквито и да е било трудови- формални или
неформални, явни или прикрити, отношения с подс.Н..
Това означава, че единствено в представите на подс.Н. е налице такова нарушение,
послужило му като мотив за извършване на престъплението, но липсват обективни данни
този мотив да е бил реален и да се е основавал на реални факти и обстоятелства. Всичко
това сочи и на факта, че на практика деянието е извършено от подс.Н. без да е било каквото
и да е било основание и реален мотив за извършването му, само като един вид „възмездие“
при това неоснователно, което сочи на завишена степен на обществена опасност на самото
деяние.
Не на последно място няма как да не бъде отбелязано, че видно от целия
доказателствен материал подс.Н. изпитва неудовлетворение и изразява недоволство от всеки
един „работодател“ при когото е работил или е искал да работи, което сочи на факта, че
15
самият той очевидно има проблеми и създава такива и това е единственият му мотив да е
все неудовлетворен и да твърди, че се нарушават трудовите му права, още повече, че по
делото липсват каквито и да е било доказателства- произнасяне на който и да е било орган,
включително и на Съда по правата на човека в Страсбург, който подс.Н. е сезирал
нееднократно, от които да се установява, че твърденията на подс.Н., че са били нарушени
трудовите му права от когото и да е било са верни и са били уважение претенциите му в тази
връзка. Все обстоятелства сочещи на безмотивно извършване на деянието от негова страна,
а оттук и на завишена степен на обществена опасност както на самото деяние, така и на
самия деец.
Наличието на всички тези не малко на брой отегчаващи отговорността на подс.Н.
обстоятелства дадоха основание на въззивния съд да прецени, че в случая не са налице
основания за определяне на наказание спрямо подс.Н. по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
доколкото не са налице предпоставките на тази разпоредба за това- липсват както
многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността на подс.Н. обстоятелства,
като и предвид изложеното по- горе във връзка с констатираните от въззивния съд
отегчаващи такива, последният счита, че определянето на наказание на подс.Н. под
установения за това минимален размер в закона, не би било съразмерно и адекватно с оглед
конкретно извършеното от подс.Н. престъпление. Предвид това и съдът определи
наказанието на подс.Н. по реда на чл.54 от НК, като счете, че в случая макар и да са налице
превес на отегчаващите отговорността на подс.Н. обстоятелства на същия следва да бъде
наложено наказание в минималния размер, предвиден от закона за престъплението по
чл.346, ал.2, т.3 вр. ал.1 от НК, а именно от 1 година лишаване от свобода. За да наложи на
подс.Н. минимално предвиденото в закона наказание за извършеното от него престъпление,
а именно от 1 година лишаване от свобода, съдът взе предвид, че още на ДП МПС е било
намерено и върнато, като обаче и доколкото законодателят не е предвидил привилегирован
състав на престъплението в случаите, когато се касае за такова по чл.346, ал.2, т.3 от НК (по
аргумент от чл.346а от НК), то и съдът съобрази това обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието на подс.Н., налагайки му минималния размер на
наказанието, предвидено по чл.346а, ал.2, т.3 вр. ал.1 от НК.
Съдът прецени, че изпълнението на така наложеното на подс.Н. наказание от 1
година лишаване от свобода може и следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като в случая са налице
всички предпоставки за това- подсъдимият е неосъждан, наложеното му наказание е под 3
години лишаване от свобода, като за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се
налага той да изтърпи ефективно така наложеното му наказание лишаване от свобода, тъй
като не е личност, отличаваща се с изключително висока степен на обществена опасност.
На основание чл.346, ал.4 от НК съдът наложи на подс.Н. и кумулативно
предвиденото в този случай наказание ЛПУМПС за срок от 1 година, като прие, че
наказание в такъв размер ще спомогне в пълна степен за поправянето и превъзпитанието на
подс.Н. и за постигане преди всичко и най- вече целите на индивидуалната превенция,
предвидени в чл.36 от НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
ИВ. П. Н. да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР разноски по водене на
делото на ДП в размер на 306,35 лв., сумата от 160 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС- разноски по водене на делото, направени в съдебна фаза, както и
на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата от 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
При извършена на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира да са допуснати
на ДП или пред първата инстанция съществени процесуални нарушения, даващи основания
16
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд, поради което и въззивният съд реши делото по същество, като
постанови новата си присъда.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

17
Съобщи за изтекли лични данни