Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 13362 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.Х.Ц. срещу решението по гр.д. № 21768/2019
г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта, в която е обявено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни, и в частта, в
която е отхвърлен искът на въззивницата за присъждане на месечна издръжка на
детето С. М.П.за разликата над 152.50 лева до 250 лева, считано от 15.02.2019
г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като
подробно са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да се отмени
решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се обяви, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът, и да се уважи
изцяло предявеният иск за издръжка. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна М.Р.П., чрез представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
изложеното в жалбата и моли първоинстанционното решение в обжалваните части да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С решението по гр.д. № 21768/2019 г. СРС, ІІІ ГО, 139 състав, е прекратил с
развод гражданския брак между Ц.Х.Ц. и М.Р.П. като дълбоко и непоправимо
разстроен по обща вина на съпрузите, предоставил е упражняването на
родителските права по отношение на детето С. М.П.на майката Ц.Х.Ц., при която
детето да живее, определил е режим на лични отношения на бащата М.Р.П. с детето
С., осъдил е бащата да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 152.50
лева, считано от 15.02.2019 г., като е отхвърлил иска на Ц.Х.Ц. за присъждане
на месечна издръжка на детето С. за разликата над 152.50 лева до 250 лева,
считано от 15.02.2019 г., и е отхвърлил иска на Ц.Х.Ц. за предоставяне
ползването на семейното жилище. Първоинстанционният съд, също така, е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка и е
осъдил страните да заплатят на СРС допълнителни държавни такси (мъжът – 256.80
лева, а жената – 25 лева).
Наведените доводи за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваните части са неоснователни.
В настоящия случай, видно от показанията на разпитаната от районния съд
свидетелка Д.С.М.(дъщеря на въззивницата), през време на брака е имало
скандали, при това и от двете страни, които след раздялата си нямат никакви
контакти помежду си, а самата въззивница в исковата молба е посочила, че са
започнали постоянни скандали със съпруга й. По този начин въззивницата,
инициирайки или участвайки в съпружеските скандали и неконтактувайки
впоследствие с въззиваемия, е нарушила изискването на чл. 14 от СК за взаимност
между съпрузите, поради което правилно е обявено, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е и нейна.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. В първата инстанция е прието като доказателство писмо на
НАП (л. 77 от делото на СРС), от което се установява, че за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. начисленият месечен облагаем доход на
въззиваемия е в размер на 683.01 лева. Други доказателства за материалните
възможности на бащата да заплаща на детето си С. месечна издръжка не са събрани.
Ищцата-въззивница не е доказала материалните възможности на въззиваемия да дава
месечна издръжка на детето С. М.П.в по-голям размер от присъдения с обжалваното
решение – 152.50 лева, вкл. за минало време. Ето защо, първоинстанционният съд
правилно е определил размера на издръжката – според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1
от СК).
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части е
правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон. Ето
защо, въззивният съд потвърждава решението на районния съд в обжалваните части.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК въззивният съд оставя без уважение искането на
въззивницата за присъждане на направените разноски по делото – след като вината
за брачното разстройство е обща, разноските по производството, вкл. въззивното,
остават в тежест на страните, както са ги направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, постановено по
гр.д. № 21768/2019 г., в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.Х.Ц. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.