РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2230
гр. Пловдив, 07.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ІІ отделение, ХІІ състав,
в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА М. МИХАЙЛОВА адм. дело номер 2010 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на А.С.С., ЕГН
********** *** против Решение № 2153 -15-221/11.07.2022г. на Директора на ТП на
НОИ – гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против
Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-333/04.05.2022г. на Ръководителя
на „ПО“ при ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1,т.1 от КСО
му е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отказано
отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд/УПФ/.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна
от Съда, и връщане на преписката на административния орган за постановяване на
законосъобразен административен акт. Поддържа се, че са налице предпоставките
за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на
добавка от УПФ, като положеният от жалбоподателя стаж за спорните периоди от
01.09.1982г. до 01.09.1992г. на длъжност „преподавател по борба“ и от
01.09.1992г. до 01.09.1997г. на длъжност
„треньор по борба класически стил“ в Спортно училище „Васил Левски“ Пловдив, е учителски,
поради което, и като е потвърдил разпореждането за отказ да се измени
отпуснатата лична пенсия за ОСВ и отпускане на добавка от УПФ, административния
орган е постановил решението си в противоречие със закона. Ангажират се
доказателства. Претендира се и присъждане на сторените разноски по
производството.
Ответникът по жалбата – Директор на
ТП на НОИ - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище за
неоснователност на жалбата, като моли Съда да я остави без уважение. Поддържа
се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите
и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на
следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид
доводите на страните, прие за установено
следното :
Разпореждане № **********, Протокол №
2140-15-333/04.05.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - гр.Пловдив, е
обжалвано в предвидения за това срок, пред по - горестоящият в йерархията
административен орган – Директорът на ТП на НОИ - гр.Пловдив, който с решението
си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от Директора на ТП на НОИ -
гр.Пловдив резултат, и подаването на жалбата срещу този акт в рамките на
предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения :
Със заявление вх. № 2121-15-2/10.01.2022г. А.С.С.
е направил искане за изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО по отношение на зачитане на стажа
в периода от 01.09.1982г. до 28.02.2021 г. за учителски и отпускане на добавка
към личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от УПФ. Представил е
документи за стаж, трудов договор №РД-07-04/02.09.2019г., заповед
№131/15.04.1986г. за преназначаване и заповед №РД- 07-734/19.12.2019г. за
прекратяване на трудовото правоотношение от осигурител Спортно училище
"Васил Левски" - Пловдив.
С разпореждане № **********/18.10.2018
г. на А.С.С., считано от 06.07.2018 г. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж на основание чл.68, ал.1-2 от КСО.
В представено от С. Удостоверение обр.
УП-3 №423/29.05.2014г., издадено от Спортно училище "Васил Левски"
гр. Пловдив е оформен осигурителен стаж, както следва:
- от 01.09.1982г. до 01.09.1992г. с
продължителност 10г. 00м. 00 дни, на
длъжност "преподавател по борба";
-
от 01.09.1992г. до 01.09.1997г. с
продължителност 05г. 00м. 00 дни, на длъжност "треньор по борба класически стил";
- от 01.09.1997г. до 20.10.2003г. с
продължителност 06г. 01м. и 19 дни, на длъжност „учител по борба";
- от 20.10.2003г. до 01.12.2003г. с
продължителност 00г. 01м. и 11 дни, на длъжност „учител по борба".
От
страна на пенсионните органи е прието, че осигурителният стаж за времето от
01.09.1982г. до 01.09.1997г., положен на длъжности "преподавател по
борба" и "треньор по борба класически стил" не е учителски по
смисъла на чл.19, ал.1 от НПОС, като заеманите от С. длъжности за посочения
период не фигурират в списъка по чл.19, ал.2 от НПОС, поради което, при
отпускане на личната пенсия на жалбоподателя, не е било необходимо установяване
изпълнени ли са условията за пълна норма задължителна преподавателска работа,
както и дали лицето отговоря на изискванията за заемане на длъжността учител
или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и
правоспособност. В тази насока е прието, че незачитането на осигурителния стаж за
времето от 01.09.1982г. до 31.08.1997г. като учителски, не е свързано с внасяне
или не на осигурителни вноски от работодателя в УПФ, задължително от
01.01.1997г. за лицата заемащи длъжности по чл.19, ал.1-2 от НПОС. Така, от
страна на пенсионните органи е прието, че за периода от 01.09.1982г. до
31.08.1997г. С. е заемал длъжности, които не се считат за учителски по смисъла
на нормативната уредба.
Прието е, че при отпускане на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.19, ал.1-2 от НПОС е
зачетен учителски стаж, както следва:
-за времето от 01.09.1997г. до
01.12.2003г. с продължителност 06 г. 03 м. 00 дни;
-за времето от 01.12.2003г. до
05.07.2018г. с продължителност 14 г. 07 м. 05 дни.
Признат е общ учителски осигурителен
стаж на С. с продължителност 20 г. 10 м.
05 дни.
По отношение на положения от С.
осигурителен стаж след отпускане на пенсията му за осигурителен стаж и възраст,
е прието, че същият е учителски по смисъла на чл.19, ал.1-2 от НПОС, но не
поражда правото на добавка от учителски пенсионен фонд съгласно чл.69в, ал.З,
изречение 2 от КСО, след като при отпускане на пенсията лицето няма право на
добавка от УПФ и такава не е отпускана.
При тези данни с разпореждане № **********/
прот.№ 2140-15-333 от 04.05.2022г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ-Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е отказано изменение на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отказано отпускане на добавка
от УПФ, тъй като не е изпълнено условието за положен 30 години и 08 месеца
учителски стаж, като към датата на отпускане на пенсията - 06.07.2018 г., С. има продобит 20 г. 10 м. и 05 дни
учителски стаж.
Разпореждането
на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – гр.Пловдив е обжалвано на основание
чл.117, ал.1 и в срока по ал.2 от КСО, като с Решение № 2153 -15-221/11.07.2022г. Директора
на ТП на НОИ град Пловдив е потвърдил изцяло обжалваното разпореждане на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – гр.Пловдив. Изложил е идентични
съображения, като тези, изложени в обжалваното разпореждане, изразяващи се в
това, че С. няма право на изменение на отпуснатата на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и отпускане на
добавка, по смисъла на чл.99, ал.1, т.1 от КСО, тъй като не е реализирал необходимия
учителски осигурителен стаж по чл.19, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2003г.). Прието е, че актуализираният
списък на длъжностите, за които се признава учителски стаж по смисъла на чл.19,
ал.2 от НПОС, в който е включена и длъжността "треньор по вид спорт",
утвърден от Министъра на образованието и науката, е съгласуван с Управителя на
НОИ на 23.04.2018г. Същият е допълнен под № 17 с длъжността "треньор по
вид спорт", като осигурителният стаж за посочената длъжност се счита за
учителски стаж от 23.04.2018г., в който
момент е подписан Списъка и е обвързано с внасянето на осигурителни
вноски в Учителския пенсионен фонд от тази дата. Горното не влияе на зачитането
на осигурителния стаж на С. като учителски, тъй като от 01.09.1997г. до датата
на отпускане на пенсията му, той заема длъжност по чл.19, ал.2 от НПОС и стажът
му е зачетен като учителски.
В хода
на съдебното производство са представени от страна на осигурителя Спортно
училище „Васил Левски“ Пловдив и са приобщени към доказателствения материал по
делото писмени доказателства, съгласно
писмо с изх.№ РД-22-165/18.10.2022г., а именно : два броя длъжностни характеристики
на А.С. Л. – учител по „лека атлетика“ в
Спортно училище „Васил Левски“ – Пловдив. Посочено е, че А.С. Л. е в трудови правоотношения със Спортно училище
„Васил Левски“ – Пловдив от 01.10.1982г. до настоящия момент и същият е
изпълнявал едни и същи трудови задължения със А.С.С..
Посочено е също така, че за периода
1982г. до 2003г., както и към настоящия момент, независимо от длъжността, която
са заемали, всички специалисти, които са преподавали спортна подготовка, водели
са занимания по съответния вид спорт или тренировки за високо спортно
майсторство в Спортно училище“Васил Левски“ Пловдив, са планирали, организирали
и провеждали учебно-тренировъчния процес по спортна подготовка, като са
изпълнявали задължителна норма на преподавателска заетост, съответстваща на
учебните планове. Посочено е, че това се
отнася и за А.С.С. за периода от 01.09.1982г. до 05.11.2004г., когато е бил в
трудови правоотношения със Спортно училище „Васил Левски“ – Пловдив.
В хода
на съдебното производство е изслушано и прието без заявени резерви от страните заключение
на вещото лице П.Д.Т. по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза. Въз основа на събраните доказателства по
делото вещото лице е дало следното заключение :
Трудовите функции на заеманите от
жалбоподателя длъжности за спорните периоди от време са напълно еднакви.
Длъжностите: „Преподавател по
борба", „Треньор по борба класически стил" и „Учител по борба
класически стил" се различават единствено по използвания термин /понятие/
за изпълнителя на процеса на преподаване /трениране, учене/ на спортното умение
/Преподавател, Треньор, Учител/.
Дейността /трудовите функции/ са
непроменени и се изразяват в обучение и възпитание на ученици от 5-ти до 12-ти
клас в Спортно училище „Васил Левски" по съответния вид спорт /в
конкретния случай класическа борба/ за спортна подготовка и тренировки за
високо спортно майсторство, съгласно учебно-тренировъчния процес по спортна
подготовка, съответстваща на учебните планове на средното учебно заведение.
За периода от 01.09.1982 година до
05.11.2004 година, в който жалбоподателя А.С.С. е бил в трудови правоотношения,
независимо от длъжността която е заемал, е преподавал спортна подготовка на
ученици от 5-ти до 12-ти клас, като е водил занимания по класическа борба и
тренировки за високо спортно майсторство в СУ „Васил Левски".
В писмените и гласни доказателства
по делото не са налице данни за различия в трудовите задължения и функции на А.С.
в периодите признатите за учителски стаж от пенсионния орган длъжности и тези,
които не са признати.
Трудовите функции на жалбоподателя за
признатите за учителски стаж от пенсионния орган длъжности и тези, които не са
признати, и за които се спори, са едни и същи.
В хода на съдебното производство са
ангажирани и гласни доказателствени средства, като са разпитани свидетелите А.
А. Л. и Т. Р. Т. .
Разпитан по делото свидетелят Л. е заявил, че познава жалбоподателя, като
колега в Спортно училище „Васил Левски“ гр. Пловдив от 1982 г., от както
започнали да работят заедно. Работили са заедно около 30 г. Свидетелят е започнал
като преподавател в спортното училище, впоследствие бил учител по лека
атлетика. Известен период бил и треньор в същото училище и след това учител по
спортна подготовка. Само сменяли длъжностите, но трудовите задължения, оставали
непроменени. Променяли само наименованията на длъжностите. С. заемал същите
позиции и изпълнявал същите функции като свидетеля – обучаване на ученици в
Спортно училище „Васил Левски“, участие в учителски съвет, допълнителни
занимания с деца – теоретични и методически, участвал в учебния процес, в
рамките на стандартното време се извършвали тези дейности, като някой път имало
и допълнителни занимания. Работили са с учителски дневник, попълване, писане на
оценки и отсъствия. Както свидетелят, така и С. били учители по спорт, без
значение от наименованието на длъжността, която са заемали през целия период. При
тях нямало зачислени класове, а спортни групи от класовете, сборни от ученици,
които са от 5 до 12 клас. Ангажименти по обучението на тези ученици са имали в
работно време през седмицата – от понеделник до петък, понякога и събота до
обяд са преподавали. При същия режим работил
и С.. Разликата била само в специалността – С. е по борба, а свидетелят по
лека атлетика. По времето, когато С. работил, също имало и други колеги по
борба. Не е имало учители по борба и треньори по борба, едновременно. В процесните
периоди, свидетелят е работил по трудов договор към спортното училище и е
получавал трудово възнаграждение. Свидетелят е заявил, че притежава диплома от
Висшия институт за физкултура, диплома за треньор и учител по физическо
възпитание, притежава две специалности от института.
Разпитан по делото свидетелят Т. е заявил, че познава жалбоподателя, заедно са
учили и са работили в Спортно училище „Васил Левски“ гр. Пловдив от 1982 г.
Свидетелят е заявил, че се е пенсионирал през 2022г. и има 40 г. трудов стаж. С.
е работил в същото училище до 2003 г. Свидетелят е заявил, че е треньор по кану
каяк, но в училище се води учител по вид спорт – кану каяк. През всичките
години, през които е работил, имало промяна в наименованието на длъжността,
която е заемал. Първите години бил преподавател по вид спорт, след това
треньор, след това учител по вид спорт, но промяна в задълженията не е имало. Свидетелят
е работил с деца, ученици от 5 до 12 клас, при нормален учебен процес. Тези
деца учели в паралелки, но идвали на тренировки в групи. Свидетелят е заявил,
че като преподавател е водил спортните групи в рамките на учебния план - 5 дни
в седмицата задължително, и събота, а неделя - по желание. Оформял е нормалната
документация за всяко училище – дневници, електронни дневници. С. имал
специалност борба. Казаното от свидетеля за неговата собствена работа, важало
изцяло и за С. и за всички преподаватели в училището по даден вид спорт. С. е
участвал в същия учебен процес, в който всички преподаватели са участвали. Часовете
по съответния вид спорт били част от учебния план и по учебната програма на
училището. Свидетелят е заявил, че е работил по трудов договор и е получавал
трудово възнаграждение. Учебните часове по съответния вид спорт,били със същата
продължителност, както и часовете по другите учебни дисциплини. По документи се
водели 2 учебни часа, може и допълнително по желание. Самите занимания ги извършвали
на обекти на училището и на самия терен на училището. В случая на свидетеля, извършвали
заниманията на Гребния канал, който бил обект на училището. Не е имало период,
в който да са били треньори и да е имало, в същото време учители със същата
специалност, като тази на свидетеля и на
С.. Били си учители по вид спорт. Не е имало едновременно учители и треньори за
едно и също занимание, не е имало такъв период. Независимо от наименованието на
длъжността – преподавател, впоследствие треньор, впоследствие учител, трудовите
им функциите, които са изпълнявали са били еднакви, без значение как са се
водили. Свидетелят е заявил, че е пенсионер и получава като учителска добавка
130 лв. от професионален фонд за целия му стаж. Свидетелят има квалификация за
треньор и учител, има две специалности –
треньор по вид спорт и учител по физическо възпитание. Дипломата му е от ВИФ
„Георги Д.“, сега НСА, завършил е през 1982 г. и от тогава работи заедно със С..
При така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, прие за установено
следното от правна страна :
В случая оспорения административен
акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен в хода на
административно производство, осъществено по реда на чл.117 и сл. от КСО от
компетентен орган, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на
чл.118 от КСО, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане от своя
страна, е издадено в хода на административно производство, което е приключило с
постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1 от КСО административен акт от
компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на ПО
в ТП на НОИ. Впрочем спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.
Спорът се свежда до
законосъобразността на постановения отказ за изменение на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и отпускане на добавка от УПФ, на
основание чл.99, ал.1,т.1 от КСО, като се концентрира във въпроса, дали положения
от С. осигурителен стаж за спорните периоди от 01.09.1982г. до 01.09.1992г. на
длъжност „преподавател по борба“ и от 01.09.1992г. до 01.09.1997г. на длъжност „треньор по борба класически стил“
в Спортно училище „Васил Левски“ Пловдив, е учителски.
Породен е от становището на ответния
административен орган, че спорният осигурителен стаж не е учителски по смисъла
на чл.19, ал.1 от НПОС и заеманите от жалбоподателя длъжности през процесните периоди
не фигурират в Списъка по чл.19, ал.2 от НПОС, който е допълнен с длъжността
„треньор по вид спорт“ от 23.04.2018г., поради което и в случая не са налице
изискуемите предпоставки за да бъде изменена личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст и отпусната исканата добавка към пенсията, тъй като не е
реализиран изискуемия учителски осигурителен стаж.
Казано иначе, поддържаното становище от
административния орган, включително и в хода на настоящото производство е, че липсва
необходимата пълнота от доказателства, въз основа на които да е възможно да се
формира безпротиворечив извод, че положеният от жалбоподателя осигурителен стаж
за процесните периоди на посочените длъжности, е учителски.
Обратно разбира се е становището на
жалбоподателя, който поддържа, че в случая е налице необходимата пълнота от
доказателства по смисъла на чл.40, ал.1 от НПОС, въз основа на които е възможно
да се формира категоричен извод, че
положеният от жалбоподателя осигурителен стаж за процесните периоди на посочените
длъжности, е учителски, поради което и са налице изискуемите предпоставки по
чл.99, ал.1, т.1 от КСО, за да се постанови изменение на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка към УПФ.
В случая становището на административния орган
е неправилно. Същото се е наложило от неправилното тълкуване и прилагане на
закона, довело до неправилни
материалноправни изводи относно липсата на положен учителски стаж, а оттам и за
липсата на предпоставките на чл. 99, ал.1,т.1 от КСО, за изменение на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка за УПФ на
жалбоподателя. Според настоящият съдебен състав
оспорените актове са постановени в несъответствие с материалния закон и целта
на същия. Съображенията са следните:
С оглед правилното разрешаване на
текущия административноправен спор, на първо място, следва да се съобрази
разпоредбата на чл.68, ал.1-2 от КСО, съгласно която право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст през 2018 г. мъжете придобиват при навършена
възраст 64 години и 01 месец и придобит осигурителен стаж - 38 години и 06
месеца. Съгласно чл.69в, ал.1 от КСО за 2018г. учителите придобиват право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете 61 години и 01 месец и
учителски осигурителен стаж 30 години и 8 месеца. На основание чл.69в, ал.З от КСО на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на чл.69в,
ал.1 от КСО и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, се
изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии" и добавка
от Учителският пенсионен фонд /УПФ/ в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки
месец, за който има осигурителна:вноска във фонда след придобиване
право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. При представяне на данни за допълнително
положен учителски осигурителен стаж след отпускане на пенсия по чл.68, ал.1-2
от КСО, към която се изплаща добавка от Учителски пенсионен фонд, броят на
месеците, от който е определена добавката, се увеличава с броя месеци след
пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд.
В чл. 19 от НПОС са регламентирани
условията, при които осигурителния стаж се зачита за учителски. Наредбата е
обнародвана в ДВ, бр. 21 от 2000 г. За осигурителния стаж придобит преди
01.01.2000 г. следва да се приложи § 9, ал.1 от ПЗР на КСО. По силата на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Изявена е изрична
законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се
прилагат действащите дотогава разпоредби. Трудовият и осигурителният стаж се
преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, действали към момента на
съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. През времето на
полагане на спорния трудов стаж от жалбоподателя, са били в сила Законът за
народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г.), Законът за народната просвета
(ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв.,
бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.). Легална дефиниция на понятието
„учителски стаж“, като термин, е въведена с изменението на чл. 41 от Правилника
за приложение на Закона за пенсиите (ППЗП) с ДВ, бр. 40/1991 г. Действащата
разпоредба на чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП –
отм.) е определяла за учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите
този трудов стаж, който е положен на длъжност учител или възпитател в учебни и
възпитателни заведения, които са създадени по реда на Закона за народната
просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и
преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63
на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от
1991 г.). С ал. 2 е предвидено, че за учителски трудов стаж се счита и
трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на
образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен
институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или
възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и
правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска
работа. В списъка под № 12 фигурира длъжността „преподавател“.
Законодателят е използвал понятието „пълна норма на „задължителна
преподавателска работа“, а не задължителен брой преподавателски часове“, които
се отнасят за учителите и преподавателите, и са различни в зависимост от
училището. Това означава, че характера на изпълняваната дейност е определяща за
значението на използваното понятие. Дейността на спортния преподавател и
треньор по борба задължително се е изпълнявала от лица с педагогическо
образование, което се е изисквало за упражняване на учителска професия.
Жалбоподателят е завършил Висшия институт за физкултура „Г. Д.“ гр. София и
притежава квалификация учител по физическо възпитание и относно това обстоятелство
не съществува спор по делото. От ангажираните
по делото писмени и гласни доказателства и експертните изводи на вещото лице по
приетата съдебно-икономическа експертиза, се установява по безпротиворечив
начин, че през спорните периоди жалбоподателят
е извършвал обучение на ученици от пети до дванадесети клас в Спортно училище
„Васил Левски“ Пловдив, по съответния
вид спорт, в случая борба, за спортна подготовка и тренировки за високо спортно
майсторство, съгласно учебно-тренировъчния процес по спортна подготовка,
съответна на учебните планове. Следователно през спорните периоди
жалбоподателят е изпълнявал учителски/преподавателски/ длъжности в учебно
заведение за обучение и възпитание на ученици. Съгласно чл. 11 от Закона за
народната просвета от 1948 г. (отм.) службата на редовните учители на
административно-просветна дейност в което и да е ведомство се зачита за
учителска служба. С чл. 1 от Наредба № 7 от 22.06.1989 г. за условията и реда
за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с
учителските кадри (обн., ДВ, бр. 55 от 18.07.1989 г.), действала през част от
спорния период, също е предвидено, че за "учителски кадри" се считат
учителите и другият педагогически персонал в предучилищните възпитателни
заведения, училищата, интернатите, пансионите, общежитията и извънучилищните
учреждения, чиято дейност е свързана с обучение и възпитание (наричани
по-нататък "учебно-възпитателни учреждения") независимо от
ведомствената им принадлежност. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят
притежава необходимата педагогическа квалификация за заемане на длъжност
"учител" по физкултура и спорт и е работил на пълен работен ден като
преподавател в средно специализирано учебно заведение. Унищожаването на
документацията във връзка с норматива на преподавателската работа и
отработените часове не е по вина на осигуреното лице и не може да влече
неблагоприятни за него правни последици.
Настоящият съдебен състав намира, че
положеният от С. труд през спорните
периоди не се различава по своя характер от труда, полаган от учител по
физическо възпитание, чийто стаж безспорно би бил зачетен за учителски. Нещо
повече, в случая положеният от С. труд
през спорните периоди, не се различава по своя характер от труда, полаган от
него, на длъжността „учител по физическо
възпитание“ през периодите,в които стажът на жалбоподателя безспорно е бил
зачетен за учителски от пенсионните органи, в какъвто смисъл са ангажираните писмени
и гласни доказателства и експертните изводи на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза.
В изложения смисъл е и съдебната
практика на Върховен административен съд по аналогични казуси, намерила израз в
Решение № 6800 от 05.06.2020г., постановено по адм.дело № 8048/2019г. на
Върховен административен съд, Шесто отд. и други.
Казано с други думи, от
доказателствата приобщени в хода на административното и на съдебното
производство, се установява по безпротиворечив начин, че жалбоподателят е добил
изискуемия учителски осигурителен стаж по смисъла на чл.69в, ал.1 от КСО, поради което и за него са били налице
предпоставките да се постанови резултат в искания смисъл. В случая, при
прибавянето на спорния осигурителен стаж/с продължителност 15 г 00 м. и 00 дни/,
към признатия от пенсионните органи учителски стаж /20г. 10м. 05 дни/, С. изпълнява
условието за положен 30 години и 08
месеца учителски стаж, съгласно чл.69в, ал.1 от КСО и съответно на основание
чл.68в, ал.3 от КСО има право и на претендираната добавка от Учителския
пенсионен фонд към отпуснатата при условията на чл.68, ал.1 и 2 лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Изложеното по - горе не е съобразено в
необходимата пълнота от ответния административен орган, който, като е приел, че
за жалбоподателя не са налице предпоставките на чл.99, ал.1,т1 от КСО за изменение
на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка от УПФ,
е постановил решението си в противоречие със закона, поради което и като такова
същото следва да бъде отменено от настоящата инстанция, ведно с потвърденото с
него разпореждане на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ - гр.Пловдив. Предвид
гореизложеното, и доколкото естеството на акта не позволява разрешаване на
административноправния въпрос по същество от съда, то след отмяната на решението
на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив и потвърденото с него разпореждане, с
оглед правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, делото ще следва да се изпрати на
пенсионния орган по чл.98, ал. 1, т. 1
от Кодекса за социално осигуряване, като преписка за
разглеждане на заявлението с вх.№ 2121-15-2/10.01.2022г. на А.С.С. за изменение на отпуснатата лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка за УПФ, при
съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение, като се извърши преценка, и на останалите нормативноустановени изисквания
по чл.63в, ал.3 от КСО, за отпускане на добавка от УПФ на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът прие оспореното
Решение № 2153 -15-221/11.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив, и
потвърденото с него Разпореждане № **********, Протокол №
2140-15-333/04.05.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - гр.Пловдив, с
което на С., на основание чл.99, ал.1,т.1 от КСО е отказано изменение на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка от УПФ, за
незаконосъобразни, поради което и същите ще следва да бъдат отменени, а преписката
изпратена на компетентния административен орган при ТП на НОИ, за постановяване на административно
решение по подаденото пред него заявление, съобразно дадените в мотивите на
настоящото съдебно решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
При посочения изход на спора, и с
оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, НОИ - гр.София ще следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 1050 лева – заплатени възнаграждение за един адвокат в
размер на 750 лева. и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по-горе Пловдивският административен съд - II отд., ХІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153 -15-221/11.07.2022г. на Директора на ТП на
НОИ – гр.Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане № **********, Протокол №
2140-15-333/04.05.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - гр.Пловдив, с
което на А.С.С., на основание чл.99, ал.1,т.1 от КСО е отказано изменение на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпускане на добавка от Учителски
пенсионен фонд.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по чл.98, ал. 1, т. 1
от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив,
за ново произнасяне по заявление, с вх.№ 2121-15-2/10.01.2022г. подадено от А.С.С.,
с което е направено искане за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст и отпускане на добавка от УПФ, по реда на чл.99, ал.1,т.1 от КСО, при
съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивната част на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на А.С.С., ЕГН **********
***, сумата от 1050 лева, съставляваща сторените от последния разноски по
производството, от които заплатени възнаграждение за един адвокат в размер на 750
лева. и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :