Присъда по дело №15527/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 85
Дата: 14 февруари 2025 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20231110215527
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 85
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в заседание при закрити
врати на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. К.
СъдебниЗ. Н. ЯНЕВА

заседатели:О. Н. ВЛАДОВА
при участието на секретаря А.
и прокурора А. Д. Х.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20231110215527 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ С. Д. И. - роден на********г., в гр. Я.,
българин, български гражданин, женен, без деца, неосъждан, със средно
образование, безработен (отглежда плодове и зеленчуци), с адрес по лична
карта: гр. Х.******, с настоящ адрес в гр. С*********** - къща и с адрес за
призоваване по местоживеене в гр. Т***************, с л.к №
************* издадена на ******** година от МВР-Х., с ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 03.05.2023г. в периода от около 07:30 часа до
15:00 часа в гр.София, ул. „Ч. ш.“ № ***, в каравана, паркирана пред блок № 1,
се съвкупил с лице от женски пол - Н. А. Н. (ПОНАСТОЯЩЕМ Н. А. И.) ,
родена на 29.03.1988г., като я принудил към това със сила - завързал ръцете и
краката на Н. (И.) със син на цвят сезал, след което вкарал неколкократно
половия си член във влагалището на Н. (И.) - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ
ХАРАКТЕР ПО СЪСТАВА на чл.152, ал.1, т.2 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и
НА ОСНОВАНИЕ чл.152, ал.1, т.2 от НК вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА
НА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 6 (ШЕСТ)
ГОДИНИ, което да изтърпи ефективно при „първоначален строг“ режим на
1
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ С. Д. И. - роден на ******г., в гр. Я.,
българин, български гражданин, женен, без деца, неосъждан, със средно
образование, безработен (отглежда плодове и зеленчуци), с адрес по лична
карта: гр. Х.****. с настоящ адрес в гр. С************ - къща и с адрес за
призоваване по местоживеене в гр. Т*************, с л.к №*************
издадена на ............ година от МВР-Х., с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, ЧЕ на 03.05.2023г. в периода от около 07:30 часа до 15:00 часа в гр..С,
ул. „Ч. ш.“ № *****, в каравана, паркирана пред блок № 1, чрез употреба на
сила, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Н. А. Н.
(ПОНАСТОЯЩЕМ Н. А. И.), родена на 29.03.1988г., - завързал ръцете и
краката на Н. (И.) със син на цвят сезал, след което поставил с ръцете си във
влагалището на Н. (И.) крем за ръце, а след това и вода за почистване на лице,
след което пъхнал рязко неколкократно във влагалището на Н. (И.) силиконов
безцветен кух мъжки полов член с дължина 12 см, поставен върху
пластмасова бутилка с надпис „Горна баня“ от 500 мл., след което пъхнал
няколко пъти силно и поотделно във влагалището на Н. (И.) силиконовия,
безцветен, кух, мъжки полов член с дължина 12 см и пластмасовата бутилка с
надпис „Горна баня“ от 500 мл., след което вкарал неколкократно половия си
член в ануса на Н. (И.) - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО
СЪСТАВА на чл.150, ал.1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и НА ОСНОВАНИЕ
чл.150, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА НАКАЗАНИЕ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 6 (ШЕСТ) ГОДИНИ, което
да изтърпи ефективно при „първоначален строг“ режим на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.
ОПРЕДЕЛЯ КАТО НАЛАГА НА ПОДСЪДИМИЯ С. Д. И., с ЕГН:
********** (и с установената по делото самоличност) на основание чл.23,
ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ измежду
индивидуализираните му такива за извършените престъпления по съставите
на чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.150, ал.1 от НК, а именно - НАКАЗАНИЕ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 6 (ШЕСТ) ГОДИНИ, което
да изтърпи ефективно при „първоначален строг“ режим на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.2 и ал.1 от НК от срока от
наложеното на ПОДСЪДИМИЯ С. Д. И., с ЕГН: ********** (и с
установената по делото самоличност) наказание „лишаване от свобода“
времето, през което спрямо него (и в случай, че е имало такова) е действало по
реда на НПК и/или ЗМВР ограничение на правото му на свободно
придвижване чрез съответно фактическо задържане.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ С. Д. И., с ЕГН: ********** (и с
2
установената по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.189,
ал.3 от НПК В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И ПО СМЕТКА НА СДВР сумата
от 8 041.03 (осем хиляди четиридесет и един лева и три стотинки) лева,
представляващите в сторените в досъдебното производство разноски за
изпълнени експертизи, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на Софийски
Районен съд за дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен
лист.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ С. Д. И., с ЕГН: ********** (и с
установената по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.189,
ал.3 от НПК В ПОЛЗА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД И ПО СМЕТКА
НА ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ сумата от 37 161.97 (тридесет и седем
хиляди сто шестдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) лева,
представляваща общият размер на сторените в съдебното производство
разноски за изпълнени експертизи, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на
Софийски Районен съд за дължима държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК събраните по
делото - на л.158 и л.159 от том 1 от досъдебното производство - 1.).
СРАВНИТЕЛНИ ОБРАЗЦИ от дактилоскопни следи, запечатани в бели
прозрачни джобове; 2.). ОПТИЧЕН НОСИТЕЛ - ДИСК от Национален
телефон 112, запечатан с бял картон серия А с № 05143147 на л.257а от том 2
от досъдебното производство; 3.). ОПТИЧЕН НОСИТЕЛ - ДИСК от огледи
на веществени доказателства, запечатан с бял картон серия А с № 0523232 на
л.418 от том 1 от съдебното производство; 4.). ЦВЕТНИ СНИМКИ на л.438 -
л.506 от том 2 от съдебното производство; 5.). ОПТИЧЕН НОСИЛ - диск
към СТЕ за свалена информация от мобилен телефон, запечатан с картон
серия В-21 с № 0011319 от 20.09.2024г., приложен на л.773 от том 2 от
съдебното производство и 6.). МЕДИЦИНСКИ ДОКУМЕНТ от образна
диагностика на л.174 том 2 от досъдебното производство - ДА ОСТАНАТ
ПРИЛОЖЕНИ като неизменна част от доказателствените материали от
наказателното производство.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК иззетите в
досъдебното производство - 1.). ЕДИН БРОЙ МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН марка
„Самсунг“ - розов на цвят с ИМЕИ: **************** и с ИМЕИ:
**************, ведно със сим картата към него със сериен №
89359032300156037616, запечатани с печат с № НИКК-МВР 109; 2.). ЕДИН
БРОЙ ЧАРШАФ с шарени картинки, запечатан в картон серия А №
0534671и печат 506 НЕКД-СДВР; 3.). ЕДИН БРОЙ БЯЛА КЪРПА - тип
хавлия, запечатана в картон серия А № 0534669 и СП 506 НЕКД-СДВР; 4.).
ЕДИН БРОЙ ЧАРШАФ с бели орнаменти, запечатан с картон серия А023
1153 и СП 506 НЕКД-СДВР; 5.). ЕДИН БРОЙ ЧЕРНА ХАВЛИЯ от едната
страна и оранжева от другата с картон серия А с № 0534670 и 6.). ЕДИН
3
БРОЙ РОЗОВ СУТИЕН, един брой розов суитчър; един брой черни дънкови
панталони и един брой завивка - тип юрган, запечатани в плик серия А с №
02314119 - ДА СЕ ВЪРНАТ НА СОБСТВЕНИКА И ПРАВОИМАЩОТО
ЛИЦЕ Н. А. Н. (ПОНАСТОЯЩЕМ Н. А. И.) , с ЕГН: *************

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК иззетите в
досъдебното производство - 1.). ЕДИН БРОЙ МЕТАЛНА ВЕРИГА с повод
на нея; 2.). ЕДИН БРОЙ НАВИТ на цяло руло син сезал и 3.). ЕДИН БРОЙ
МЪЖКИ ДЕЗОДОРАНТ „Рексона“ с черни и сиви краски, ДА СЕ ВЪРНАТ
НА СОБСТВЕНИКА И ПРАВОИМАЩОТО ЛИЦЕ ПОДСЪДИМИЯТ С.
Д. И., с ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, и след
влизането в сила на постановената присъда, УНИЩОЖАВАНЕТО ПО
ЗАКОНОВИЯ РЕД, предвиден в Правилника за администрация на
съдилищата на приложените в ДП - събраните в ДП за целите на съдебните
експертизи СРАВНИТЕЛНИ ОБРАЗЦИ ОТ БИОЛОГИЧНИ
МАТЕРИАЛИ И ОБТРИВКИ, запечатани в картони с № 0534669; с №
0231406/04.05.2023г.; с № 0534666 и други; на приложените в ДП ЕДИН
БРОЙ СГЪНАТА ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ, запечатан в плик серия А с №
02314119.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК вр. с чл.53,
ал.1, б. „а“ от НК И ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА вещите, които са
послужили за извършване на престъпленията - 1.). ЕДИН БРОЙ
СИЛИКОНОВ, безцветен, кух, мъжки полов член, с дължина 12 см.,
запечатан с картон серия А 0534665, СП 506 НЕКД-СДВР; 2.). СИН СЕЗАЛ
НА ПАРЧЕТА, запечатани с картон серия А 0534668 и СП506 НЕКД-СДВР;
3.). ЕДИН БРОЙ МАЛЪК ЧЕРЕН ФЛАКОН с черна капачка с името
“Dragons delay spray” и 4.). ЕДИН БРОЙ БУТИЛКА с минерална вода
„Горна баня“, пълна с течност; КАТО ПОСТАНОВЯВА ТЯХНОТО
УНИЩОЖАВАНЕ, като вещи без стойност по законовия ред, предвиден в
Правилника за администрация на съдилищата.

Присъдата на съдебния състав може да бъде обжалвана и/или
протестирана в 15 (петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски Градски
съд по реда на Глава XXI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

5

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 14.02.2025г. по наказателно
производство - НОХД № 15527/2023г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав,
РАЗПРЕДЕЛЕНО НА РАЙОНЕН СЪДИЯ ВЕЛИЗАР К. КАТО СЪДИЯ-
ДОКЛАДЧИК НА СЛУЧАЕН ИЗБОР чрез надлежен протокол в ЕИСС от
15.11.2023г., съставен от материално-компетентно длъжностно лице от
Администрацията на СРС и съгласно писмен доклад на Заместник-
Председателя на Софийски районен съд, Наказателно отделение, приложен на
лист 745 - лист 746, том II (втори) от съдебното производство.

I.). СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е ВНЕСЛА В
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на 14.11.2023г. на основание чл.247, ал.1, т. 1
НПК обвинителен акт против ПОДСЪДИМИЯТ С. Д. И., с ЕГН: **********
(и със снета по делото самоличност), с който са му повдигнати ДВЕ
ОТДЕЛНИ НАКАЗАТЕЛНИ ОБВИНЕНИЯ:
1.). ЗА ТОВА, ЧЕ НА 03.05.2023г. в периода от около 07:30 часа до
15:00 часа в гр.София, ул. „Челопешко шосе“ № 45, в каравана, паркирана
пред блок № 1, се съвкупил с лице от женски пол - Н. А. Н.
(ПОНАСТОЯЩЕМ Н. А. И.), родена на 29.03.1988г., като я принудил към
това със сила - завързал ръцете и краката на Н. (И.) със син на цвят сезал, след
което вкарал неколкократно половия си член във влагалището на Н. (И.) -
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО СЪСТАВА на чл.152, ал.1,
т.2 от НК
и
2.). ЗА ТОВА, ЧЕ на 03.05.2023г. в периода от около 07:30 часа до
15:00 часа в гр.София, ул. „Челопешко шосе“ № 45, в каравана, паркирана
пред блок № 1, чрез употреба на сила, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст - Н. А. Н. (ПОНАСТОЯЩЕМ Н. А. И.) ,
родена на ********г., - завързал ръцете и краката на Н. (И.) със син на цвят
сезал, след което поставил с ръцете си във влагалището на Н. (И.) крем за
ръце, а след това и вода за почистване на лице, след което пъхнал рязко
неколкократно във влагалището на Н. (И.) силиконов безцветен кух мъжки
полов член с дължина 12 см, поставен върху пластмасова бутилка с надпис
„Горна баня“ от 500 мл., след което пъхнал няколко пъти силно и поотделно
във влагалището на Н. (И.) силиконовия, безцветен, кух, мъжки полов член с
дължина 12 см и пластмасовата бутилка с надпис „Горна баня“ от 500 мл.,
след което вкарал неколкократно половия си член в ануса на Н. (И.) -
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО СЪСТАВА на чл.150, ал.1 от
НК.
В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА (СРП), редовно призована, ЧРЕЗ РАЙОНЕН ПРОКУРОР
А. Х. поддържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимия И.. Прокурорът
извършва подобрен и изчерпателен доказателствен анализ. Приема, че са
доказани елементите от обективната и субективната страна на извършените
1
престъпления. Прави предложение към съда да се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия И. с налагането на наказания по НК. Моли се
произнасянето на присъдата на съда да е в този смисъл.
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЗАЩИТНИК НА ПОДСЪДИМИЯ С. Д. И.
- АДВОКАТ Ю. Н., упълномощен с надлежно пълномощно по делото,
оспорва изчерпателно и подробно по същество инкриминираната деятелност,
съгласно обвинението на СРП. Приема, че в случая липсват престъпни деяния,
доколкото същите не са противоправни, респективно - наказуеми. Намира, че
не следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия И., който
към днешна дата е съпруг на пострадалото лице И.. В условията на
евентуалност, защитникът адвокат Н. моли за условна присъда спрямо
подзащитния му И..
ПОДСЪДИМИЯТ С. Д. И. ПОДДЪРЖА изложеното от своя
професионален защитник.
В правото си на последна дума към съдебния състав по реда на чл.297,
ал.1 от НК ПОДСЪДИМИЯТ С. Д. И. РЕЛЕВИРА ИСКАНЕ да бъде
оправдан по повдигнатите му обвинения.
II.). СЪДЪТ, КАТО ПРЕЦЕНИ всестранно, обективно и пълно
доводите и съображенията на страните; събраните по реда и способите на
НПК доказателства и доказателствени средства; в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК с оглед вътрешното си убеждение, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
СЛЕДНОТО:
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“res ipsa loquitur” – фактите
говорят сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият С. Д. И. е роден на *********г., в гр. Я., българин,
български гражданин, женен, без деца, неосъждан и без криминални
регистрации, със средно образование, трудово ангажиран на сезонна работа,
като отглеждащ плодове и зеленчуци, с адрес по лична карта: гр. Х., ж.к. „Б.“
бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***, с настоящ адрес в гр. С., ул. „Ч.“ № * - къща и с
адрес за призоваване по местоживеене в гр. Т., ул. „С. К.“ № ** - къща, с лична
карта № ******** издадена на ***** година от МВР -Хасково, с ЕГН:
**********.
Пострадалото лице Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) е родена на
29.03.1988г., българка, български гражданин, неосъждана, без дела с
подсъдимия С. Д. И.; съпруга на подсъдимия С. Д. И. от 13.07.2023г., с
регистриран постоянен и настоящ адрес по лична карта (към този период) - в
село Об., ул. „Г. Д.“ № 4, с ЕГН: **********.
Пострадалата Н. А. Н. била висока около 168 см - слаба, стройна и фина
жена. Тя трайно пребивавала в гр.Йераклио, на остров Крит, Република
Гърция от 2006г., когато била на 18 (осемнадесет) годишна възраст, в
продължение на около 17 (седемнадесет) години. Работела като камериерка в
хотели; включително била трудова ангажирана като общ работник със
земеделска работа - например участвала в бране на грозде и други сезонни
2
работи, свързани със земеделски култури. Настанила се да живее при гръцкия
гражданин Г.ос Хадзи Константину, роден на 15.09.1959г., на който неин
близък родственик - Т. С. Т., искал да я продаде (неуспешно) за сумата от
2000.00 (две хиляди) евро.
Към месец януари 2023г. пострадалата Н. комуникирала в гр.
Йераклио, на остров Крит, Република Гърция, със свидетеля М. Д. И. и с
неговата съпруга - свидетелят А. К. Г.. Те (двамата) били нейни познати от
дълги години, които работели (на маслинена плантация) в близост до
гр.Йераклио. Пострадалата Н. разбрала от общуването си с тях, че свидетелят
М. Д. И. имал по-малък брат - подсъдимият С. Д. И. на възраст от около 40
(четиридесет) години, който бил неженен (свободен), без деца и с желание да
създаде свое семейство. Същият бил представен от тях като много „добър и
мил“ човек. Пострадалата Н. искала да има свое семейство (тя също нямала
деца), доколкото била около 35 (тридесет и пет) годишна. Тя проявила интерес
към подсъдимия С. Д. И.. Казала, че е съгласна да се запознае с него.
След изразеното от нея съгласие, по същото време (през месец януари
2023г.) пострадалата Н. се видяла от разстояние с подсъдимия С. Д. И. през
интернет приложението „месинджър“, предназначено за осъществяване на
видео- и текстова чат комуникация (постигнато със съдействието на свидетеля
М. Д. И. и свидетеля А. К. Г.). Двамата - пострадалата Н. и подсъдимия С. Д.
И. започнали да си комуникират често и постоянно през приложението
„месинджър“. Общували си. Говорели си. Пишели си и се виждали през
интернет. Комуникацията им от разстояние продължила без прекъсване около
един месец. Подсъдимият С. Д. И. се намирал по това време във Федерална
Република Германия, където работел в куриерска фирма. Пострадалата Н.
харесала подсъдимия С. Д. И., който изглеждал видимо нормален и сериозен
човек.
В дните около 3-4 (трети-четвърти) февруари 2023г. пострадалата Н.
се завърнала на територията на Република България. Отишла в дома на сестра
си - свидетелят А. В. Р., в гр.Р., ул. „В.“ № **, вх.***, ет.**, където
пребивавала около десетина дни. Подсъдимият С. Д. И. също се завърнал в
страната (около този период). Той знаел, че пострадалата Н. пребивавала в
гр.Русе при сестра й, като комуникацията му с нея продължавала (без да
спира) помежду им през интернет приложението „месинджър“. Между
двамата се заформило общо решение да заживеят заедно, да имат съвместен
живот и да създадат свое семейство.
На 14.02.2023г. последвала лична среща между подсъдимия С. Д. И. и
пострадалата Н. А. Н. в гр.Русе. Подсъдимият С. Д. И. посетил пострадалата
Н. (като правоуправлявал лек автомобил марка „Порше“ с рег. № **********),
отивайки до дома на сестра й (в гр.Русе на посочения адрес). Двамата -
подсъдимият С. Д. И. и пострадалата Н. решили да тръгнат заедно от гр.Русе
към гр. Хасково. Придвижили се (по посоката им на движение) до гр.Велико
Търново с автомобила на подсъдимия С. Д. И.. Решили да отпразнуват на
вечеря празника на 14 (четиринадесети) февруари 2023г. - „Свети Валентин“
в гр.Велико Търново. Подсъдимият С. Д. И. подарил на пострадалата Н.
3
годежен пръстен, който тя приела. Съгласила се да стане негова жена. Същата
била радостна и щастлива. Пострадалата Н. и подсъдимия С. Д. И. останали
два дни в гр.Велико Търново.
На 17.02.2023г. те се придвижили с автомобила на подсъдимия С. Д. И.
от гр.Велико Търново в посока към гр.Хасково, където заживели съвместно в
дома на свидетеля М. Д. И. (в този град). В рамките на няколко дни
отношенията между пострадалата Н. и подсъдимия С. Д. И. били спокойни,
пълноценни и хармонични. Половите им контакти в тези дни били
осъществявани по доброволно съгласие и с двустранна взаимност.
След изминаването на тези няколко спокойни дни, обаче, след средата
на месец февруари 2023г., а именно от и след 22.02.2023г. подсъдимият С. Д.
И. започнал да посяга физически на пострадалата Н. А. Н. - първоначално
всеки ден започнал да й удря по лицето й по 1-2 (един-два) шамар с ръка най-
малко, които с течение на времето нараснали (като брой). Същият я удрял и с
ритниците на краката си по тялото й. Агресията на подсъдимия С. Д. И. към
пострадалата Н. не се възпирала. Тя ескалирала. Същият я ревнувал от всеки
мъж. Подсъдимият С. Д. И. заставял със своите шамари и физическа агресия
пострадалата Н. да „самопризнава“, че е била проститутка в Гърция, където,
той приемал по свое убеждение, че е работела като камериерка за пари с
клиентите на хотелите. Пострадалата Н. многократно отговаряла на
подсъдимия С. Д. И., че не е била проститутка в Република Гърция; нито че е
работела за пари с клиентите на хотелите. Всеки ден възниквал такъв спор
между пострадалата Н. А. Н. и подсъдимия С. Д. И., в рамките, на който, той й
отговарял с удари (нанасял й) с шамари по лицето й. Когато пострадалата Н.
от този момент (от този период на започналото упражнявано спрямо нея
физическо насилие) отказвала секс на подсъдимия С. Д. И., същият й
отговарял с физическо насилие, за да я принуди към сексуални действия.
Физическото насилие на подсъдимия С. Д. И. се „ожесточавало“, тъй като
освен с шамари, същият започнал да удря и удрял с множество юмруци на
ръцете си и с ритници на краката си пострадалата Н. - по главата й и по
различни части от цялото й тяло. Докато насилвал физически, психически и
сексуално ежедневно по този начин пострадалата Н., подсъдимият С. Д. И. й
заявявал многократно, че тя е „правела секс с туристите по хотелите, докато е
работела в Гърция“. Подсъдимият С. Д. И. искал да разбере с множеството
свои въпроси от пострадалата Н. конкретни подробности за нейните сексуални
актове с клиентите и туристите в хотелите, които чистела в Република Гърция
- как го е правела; какъв вид секс е извършвала и по какъв начин.
Пострадалата Н. не виждала пред себе си изход във връзка с нарастващата
агресия на подсъдимия С. Д. И. към нея. За да намали тази агресия върху себе
си (по нейно разбиране и убеждение), у пострадалата Н. се породило решение
да „самопризнава“, считано от 09.03.2023г. твърденията на подсъдимия С. Д.
И., че е била проститутка за пари и че е извършвала сексуални актове с
множество клиенти на хотелите, които е чистела в Република Гърция.
Подсъдимият С. Д. И. възприемал чуваните „разкази“ от пострадалата Н..
Заставял пострадалата Н. да „самопризнава“ такива разкази, дори и пред
неговия брат М. Д. И. и сестра му М. Д. И.. Удрял я с юмруци пред тях, за да
4
си признаела какво е правела в Гърция. Станал още по-агресивен и брутален в
насилието си над пострадалата Н.. Дори опирал нож в гърлото на
пострадалата Н., за да я принуди да „говори“ сексуални разкази, които тя си
измисляла пред него, с клиентите по хотелите, докато работела в Гърция.
Същият бил убеден в истинността на поднесената му от нея привидна
информация. Възбуждал се от разказите й. Подсъдимият С.в Д. И. не вярвал,
обаче, на пострадалата Н. А. Н., че не е била проститутка и че не е правела
секс срещу пари с туристи в Гърция. Правел планове, дори да изведе
пострадалата Н. във Федерална Република Германия като проститутка, да
наеме стая там, където тя да бъде „опипвана“ от клиенти за пари, по начина, по
който пострадалата Н. му е разказвала, като тези клиенти нямало да я
„изнасилват“ така, както я „изнасилвал“ подсъдимият С. Д. И.. Последният
снимал гола пострадалата Н. с нейния телефон. Създал видеоклип на телефона
й с порнографско съдържание. Този порнографски видеоклип и „голите“
снимки пострадалата Н. той качил (регистрирал) в порно сайт -
********************** След като не получавал парични суми за тези
снимки и качения видеоклип, подсъдимият С. Д. И. преустановил тази
практика спрямо пострадалата Н..
Около средата на месец март 2023г., подсъдимият С. Д. И. и
пострадалата Н. се преместели от гр.Хасково да живеят на квартира в друго
населено място - в село, намиращо се в покрайнините на гр.София. Там
останали (пребивавали) около 3 (три) седмици. Подсъдимият С. Д. И.
продължавал да удря всеки ден с юмруци и ритници пострадалата Н. по
главата й и по различни части от тялото й. Казвал й, че не трябвало да гледа,
който и да е мъж в очите, и че трябвало погледът й да е сведен (наведен) към
земята. Същият ревнувал интензивно пострадалата Н..
От 13 април 2023г. до 16 април 2023г. подсъдимият С. Д. И. и
пострадалата Н. се преместели да живеят в дома на свидетеля М. Д. И.,
находящ се в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № *, бл.*, вход - единствен, етаж *, ап.*. Докато
били заедно в този период на това място, подсъдимият С. Д. И. продължавал
да удря всеки ден с юмруци и ритници пострадалата Н. по главата, в ребрата,
по гърба, в бъбреците и по тялото й. Казвал й, че е била „проститутка“.
Пострадалата Н. при такъв побой викала (крещяла) от болка и умолявала
подсъдимият С. Д. И. да спря да я удря, особено, когато й нанасял множество
удари с юмруците си в областта на ребрата, гърба и бъбреците й. Подсъдимият
С. Д. И. не се повлиявал от молбите на пострадалата Н.. Дори се „озлобявал“
още повече. Агресията на същия ескалирала (нараствала) спрямо нея.
Подсъдимият С. Д. И. не спирал да бие пострадалата Н., като дори неговият
брат свидетелят М. Д. И. се намесил (в един такъв побой); скарал се с него и
казал, че ако продължава с това си поведение спрямо пострадалата Н., ще се
обади в полицията. Подсъдимият С. Д. И. се успокоил и спрял (временно) да
посяга на пострадалата Н.. Последната изпитвала болки по тялото си,
включително (и когато) спяла по гръб, тъй като чувствала силна болезненост в
областта на бъбреците си, ако лежала на една от страните си. Подсъдимият С.
Д. И. предоставял обезболяващи на пострадалата Н., които временно
облекчавали болките й. Той не я водил на доктор за преглед в нито един
5
момент. Пострадалата Н. имала множество синини по лицето, главата и тялото
си, които не се възстановявали, доколкото се наслагвали едни върху други и
предвид това, че възниквали нови такива след всеки ежедневен побой на
подсъдимия С. Д. И. над нея.
Считано от и след 17 април 2023г. подсъдимият С. Д. И. и
пострадалата Н. заживели заедно в бяла каравана с надпис “Swift”,
разположена на паркинга пред и около района на кооперацията на бл.. на
адрес в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № * (при Промишлена зона „Ю.“). Същите само
преспивали за вечерта в тази каравана, а през деня се качвали в жилището на
свидетеля М. Д. И. - където ползвали баня, кухнята, трапезарията и стаичка в
апартамент № ., находящ се в гр.София, ул. „Ч. ш.“ № **, бл.**, вход -
единствен, етаж **.
На 17.04.2023г. подсъдимият С. Д. И., който винаги държал нож в себе
си, опрял същия в корема на пострадалата Н. и я заплашил, че ще я „заколи“
(докато били заедно в караваната).
На 19.04.2023г. подсъдимият С. Д. И. присъствал с пострадалата Н. през
деня в стаичката, която посещавали през деня заедно с нея в дома на неговия
брат - свидетелят М. Д. И. - в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № **, бл.**, вход - единствен,
етаж **, ап.**. Подсъдимият С. Д. И. проявил ревностно отношение към
пострадалата Н., заради неговия братовчед - свидетелят В. С. С.. След това
подсъдимият С. Д. И., който се бил разгневил, взел дълъг и дебел кожен колан
с тока на него. Започнал да налага с кожения колан с токата на него
пострадалата Н. по цялото й тяло - по ръцете й; по главата й, по краката й и по
гърба й. Удрял я е многократно с този кожен колан с токата на него в
посочените части. Пострадалата Н. изпитвала силни болки. Викала (крещяла)
от болки. Молила подсъдимият С. Д. И. да спре да я удря с колана. Той не
спирал, обаче. Удрял я още повече и много по-яростно. Започнала да тече кръв
от главата на пострадалата Н.. Подсъдимият С. Д. И., спрял побоя, но я
обвинявал, че тя била накърнила достойнството му, тъй като той „прочитал в
главата й“, че тя харесвала неговият братовчед - свидетелят В. С. С..
На 22.04.2023г. подсъдимият С. Д. И., пострадалата Н. А. И., свидетелят
В. С. С. (братовчед на подсъдимия С. Д. И.) и свидетеля М. Д. И. (сестра на
подсъдимия С. Д. И. и М. Д. И.), заедно с няколко други работника,
натоварвали разсад на територията на земеделска нива в покрайнините на
гр.Хасково. В рамките на извършваната работа на нивата, подсъдимият С. Д.
И. проявил ревност към пострадалата Н., заради неговият братовчед -
свидетелят В. С. С.. Подсъдимият С. Д. И. заставял на няколко пъти
пострадалата Н. да му „признае“, че желаела неговия братовчед и че искала да
има нещо общо с него. Пострадалата Н. му заявявала, че нямало такова искане
или желание у нея. Подсъдимият С. Д. И. станал категоричен и не приемал
отрицанията (възраженията) на пострадалата Н.. Последната, за да успокои
обстановката, „самопризнала“ на подсъдимия С. Д. И., че желаела неговия
братовчед и че искала да има нещо общо с него. Изявлението на пострадалата
Н. не му подействало успокояващо по никакъв начин. В резултат на
изреченото към него, подсъдимият С. Д. И. взел в ръка дълъг нож. Насочил се
6
с него към пострадалата Н.. В присъствието на всички работещи лица на
нивата и свидетелите М. Д. И. и В. С. С., подсъдимият С. Д. И. разрязал
(„скъсал“) с ножа клина на пострадалата Н., с който е била облечена. Същият
агресивно казал след това на пострадалата Н. да свали блузата си, докато
държал ножа в ръката си; да се съблече „чисто гола“ и да започне да ходи след
това по нивата в това положение. Пострадалата Н. свалила горната си блуза.
Останала гола. Подсъдимият С. Д. И. нарязал дрехите на пострадалата Н. с
държания от него дълъг нож. Същата започнала да трепери. Пострадалата Н.
мръзнела. Тя молела подсъдимият С. Д. И. да й позволи да се облече. Същият
не реагирал. Не откликвал. След това, подсъдимият С. Д. И. взел две пълни (с
вода) пластмасови бутилки от по два литра и ги излял върху пострадалото
лице Н.. На нея й станало още по-студено. Трепереща, тя молела подсъдимият
С. Д. И. да й позволи да се облече. Същият не показвал никаква емоция и не
реагирал. Никое от присъстващите на нивата лица не се притекли на помощ на
пострадалата Н.. Никой не се намесил и не възпрял действията на подсъдимия
С. Д. И.. Пострадалата Н. започвала да прималява и падала на земята в
резултат на студа (губела стабилност в долните си крайници) и с оглед
излятата върху нея течност (с вода) от двете бутилки. Подсъдимият С. Д. И.
казал на пострадалата Н. да започне да разнася в нивата касетки с разсад, за да
можела да се сгрее и стопли. Ставайки от земята, тъй като била паднала в този
момент, подсъдимият С. Д. И. казал на пострадалата Н. да се качи в
намиращия се на близо до тях бус - марка „Фолксваген ЛТ“. Захвърлил към
нея яке, което да можела тя да облече. Пострадалата Н. останала в буса с якето
върху нея, докато се прибирали в посока към гр.Хасково. Подсъдимият С. Д.
И. не проявил желание да се погрижи за пострадалата Н.. Не й осигурил
одеяло да се завие. В резултат на упражняваното трайно и системно
физическо и психическо насилие спрямо пострадалата Н. А. И., у нея
възникнало нежелание да продължи връзката и отношенията си с подсъдимия
С. Д. И.. Тя искала да се раздели с него. Заявявала му, че не били един за друг.
Казвала му, че ще избяга. Подсъдимият С. Д. И. й отговарял, че е било станало
вече късно за раздяла, при което само смъртта можела да ги раздели - ако я
убие, или ако е положена в ковчег. Пострадалата Н. искала да избяга от
подсъдимия С. Д. И.. Имала желание за това. Подсъдимият С. Д. И. я
заплашвал, че ако избяга, той щял да посети нейните две племеннички
(съответно на по четири години и на една година) в гр.Русе, за да им режел
пръстите, докато разбере къде се намирала пострадалата Н., а накрая - щял и
тях да убие. Подсъдимият С. Д. И. отправял закани за убийство и към самата
пострадала Н.. Последната, след като била заплашвана всеки път от
подсъдимия С. Д. И. и след всеки пореден нанесен й от него физически побой,
тя спирала да обмисля опитите си бягство. Волята й била неутрализирана
(пречупена). Той не я оставял сама, без надзор в нито един момент. Не й
позволявал никъде да ходи без подсъдимия С. Д. И.. Пострадалата Н. се
страхувала за себе си и за своите малки племеннички от гр.Русе, към които
била свързана емоционално. Тя се страхувала и за последиците, ако успеела да
избяга от подсъдимия С. Д. И., като била убедена в желанието му да изпълни
реално заканите си. В резултат на упражняваното физическо и психическо
7
насилие спрямо пострадалата Н. А. И., у нея възникнало и лично нежелание,
както и несъгласие да прави секс с него - още от времето на първите прояви на
насилието му над нея (става дума за периода от момента на поставеното
начало на започналите прояви на насилие над пострадалото лице от и след
22.02.2023г. до датата на инкриминираните събития от 03.05.2023г.
включително). Подсъдимият С. Д. И. бил много сексуално активен.
Постоянно искал да прави секс (сутрин и вечер или поне по два пъти на ден, а
в някои случаи - и по три пъти на ден) с пострадалата Н.. Същият изпитвал
удоволствие от по-„извратен и груб“ секс с нея - например вкарвал ръката си
във вагината й, за да направи с нея т.нар. женски „squirt“, а ако тя не пръскала
от вагината си, след като движел по определен начин вкараната си ръка, я
удрял с юмрук в стомаха й; вкарвал флакони на дезодоранти във вагината й;
връзвал я с въжета и връзки за крайниците й; прониквал в ануса на
пострадалата Н. с половия си еректирал член; удрял я с юмруци в стомаха, в
други случаи, когато не пръскала от вагината си “squirt”; пръскал върху
половия си член за уголемяване и за задържането на ерекцията му спрей от
малък червен флакон с черна капачка с името “Dragons delay spray”.
Подсъдимият С. Д. И. се възбуждал от такива прилагани сексуални практики,
като същите били придружавани с кръв, която е текла от вагината на
пострадалата Н.. Когато същата не искала да прави секс с него, подсъдимият
С. Д. И. се ядосвал и започвал да удря пострадалата Н. с юмруци и ритници по
главата и тялото й. Същата изпитвала болки и срам от униженията на
подсъдимия С. Д. И.. Побоят му над нея бил системен и продължителен -
удрял я е с юмруци между гърдите и в областта на главата й; ритал я е в
областта на бъбреците и ребрата й. Заплашвал я с нож и със закани, че щя я
убие (както и нейните две племеннички от гр.Русе). След като я „изтощавал“
от такъв вид побой и служейки си със заплахите към нея и близките й,
подсъдимият С. Д. И. преодолявал несъгласието на пострадалата Н., което тя
му е заявявала. След това я принуждавал против волята й да прави секс с него.
Пострадалата Н. изпитвала ужас от подсъдимия С. Д. И.. Тя не оставала сама,
тъй като той е бил (винаги и всякога) неотлъчно до нея - дори, когато ходела
до тоалетна или в банята в жилището на брат му. Държал телефона й при себе
си - розов на цвят марка „Самсунг Ноут 20“. Ползвал телефона й (сим-картата
на телефона на пострадалата Н. е била регистрирана на името на подсъдимия
И.). Пострадалата Н. нямала достъп до телефона си и не можела да звънне на
своите близки. Когато тя комуникирала по „месинджър“ - например със
своята сестра - свидетелят А. В. Р., пострадалата Н. не е била оставяна сама от
подсъдимия И., който присъствал на разговорите й до нея, като видеокамерата
на приложението не се включвала, за да не се видят следите от насилие по
лицето на пострадалата Н.. Последната, обаче, в единичен случай (когато е
била останала инцидентно сама), е била видяна на камерата на приложението
„месинджър“, която била включена, като свидетелят Р. възприела сиН. в
областта на окото на сестра си. Подсъдимият И. не разрешавал на
пострадалата Н. да отиде до магазина за покупки. Заключвал се с нея в
апартамента, докато се къпел (държейки ключовете при себе си след това).
Това отношение на подсъдимия С. Д. И. към пострадалата Н. е било
8
ежедневие. Неговият брат свидетелят М. Д. И. и свидетеля М. Д. И. виждали
това поведение на подсъдимия С. Д. И. и не реагирали. В отделни ситуации,
когато реагирали, защитавали пострадалата Н. да не бъде например замерена с
предмети от подсъдимия С. Д. И.. От друга страна, свидетелят М. Д. И.
казвала на пострадалата Н., че е виновна за случващото се; да си мълчи и да
търпи; че не можела да избяга от него и че щом нейният брат С. Д. И. я биел
по този начин, то той бил много вЛ. в нея.
На 03.05.2023г., около 07:30 часа, рано сутринта, подсъдимият С. Д. И.
и пострадалата Н. А. Н. се събудили заедно, след сън, докато били в леглото от
помещението на бялата каравана с надпис “Swift”, разположена на паркинга
пред и около района на кооперацията на бл.** на адрес - гр.С., ул. „Ч. ш.“ №
**. Подсъдимият С. Д. И. казал на пострадалата Н. да се качи при брат му в
апартамента № **, находящ се в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № **, бл.***, вход -
единствен, етаж **, за да му направи кафе. Пострадалата Н. била последвана
от подсъдимия С. Д. И. в апартамента на брат му при направата на кафето.
След като направила кафе в апартамента и за двамата, подсъдимият С. Д. И. и
пострадалата Н. слезли с кафетата си (в чаши) в караваната. Влезли вътре и
седнали да си пият кафето. Докато го пиели, подсъдимият С. Д. И. казал на
пострадалата Н. да се качи отново в апартамента на брат му, за да се
„избръсне“ и изкъпе, след което да се върне в караваната. Пострадалата Н. се
досетила, че подсъдимият С. Д. И. искал да прави секс с нея, но не можела да
му откаже изрично, тъй като е щяла да бъде бита от него (той й отговарял
винаги по този начин с физическо и психическо насилие, когато тя му
отказвала секс). Подсъдимият С. Д. И. държал пострадалата Н. да е винаги с
„избръснат“ пубис (венерен хълм), при което, ако възприемал, че тя не е била
добре избръсната или е имала евентуално непремахнати косми, се ядосвал и
налагал пострадалата Н. с физически удари по главата и тялото й.
Пострадалата Н. не искала да прави секс с подсъдимия И. и в този ден. Тя
знаела какво можело да последва за нея, обаче, - пореден физически побой и
принуждаване към сексуални действия. Пострадалата Н. не виждала пред себе
си алтернатива. Тя не искала да изпитва физическа болка, ако обективира към
него отказ или несъгласие за сексуален акт. Замълчала си и нищо не казала.
Качила се в апартамента на брат му, следвана от подсъдимия С. Д. И..
Изкъпала се. Избръснала се в областта на пубиса си, както й казал
подсъдимият С. Д. И. и слязла с него в бялата каравана с надпис “Swift”,
разположена на паркинга пред и около района на кооперацията на бл.* в гр.С.,
ул. „Ч. ш.“ № **. След като влезли в караваната, подсъдимият С. Д. И. казал на
пострадалата Н., че искал да чуе от нея някоя от историите й с клиентите по
хотелите, които чистела в Република Гърция и дали е правела стриптийз на
някой от мъжете - туристи. Подсъдимият С. Д. И. се възбуждал от подобен тип
разкази на пострадалата Н.. Последната нямала избор, и за да не изпита
физическата агресия от страна на подсъдимия С. Д. И. върху нея, тя се решила
да му разкаже такива „измислени“ истории за осъществявани привидни
сексуални действия с клиентите по хотелите, които чистела в Република
Гърция. Подсъдимият С. Д. И., обаче, се изнервял. Не бил спокоен. С
агресивен и заповеднически тон казал на пострадалата Н. да легне на леглото.
9
Тя легнала на леглото. Била чисто гола. Той взел в ръцете си син сезал (тип
тънко много здраво въже за разсад). С този сезал подсъдимият С. Д. И.
завързал последователно всеки крайник на пострадалата Н.. А именно - първо
завързал краката й поотделно със синия сезал. С краищата на отделните
сезали от този навит син сезал завързал поотделно същите в областта на
глезените за всеки долен крайник (крак), стегнал примките, а с другия му край
(за всеки крак поотделно) завързал всяко от въжетата за шкаф (срещу краката
на пострадалата Н.), разположен в единия от ъглите на помещението на
караваната. Пострадалата Н. не можела да мърда своите долни крайници, след
завързването им. Те били в опънато състояние. По същият начин, подсъдимият
С. Д. И. завързал и горните крайници на пострадалата Н., във вдигнато (в
изпънато състояние) над главата й - с отделните краища на сезалите от
навития син сезал завързал всяка от ръцете й в областта на китките й, стегнал
примките, като всеки горен крайник бил завързан последователно във
вдигнато положение над главата на пострадалата Н. за намиращите се в
горните ъгли на помещението от тавана на караваната шкафчета - за
металните им дръжки. Пострадалата Н. не можела да мърда и да се движи
след завързването и на четирите й крайника. Била в разпънато положение (и
състояние). Всеки от четирите крайници на пострадалата Н. били стегнати с
използвания син сезал много силно в областта на глезените и китките на
ръцете й. Изпитвала неспираща физическа болка. Пострадалата Н. молела
подсъдимият С. Д. И. да сложи на местата на примките на завързаните сезали
на крайниците й - тениски, доколкото използваният син сезал бил тънък и се
впивал в кожата на пострадалата Н.. Същият я отвързал от синия сезал,
поставил тениски на местата на сезала за всеки един от крайниците й и отново
по същия начин (както първоначално) я завързал за всеки от четирите й
крайника с поставените тениски, които да омекотят тънкостта на въжетата и
тяхното стягане на местата, които обгръщали с примките им, без да има
пострадалата Н. никаква възможност за съпротива, отделяне или движение.
След като я завързал (отново) по този начин, подсъдимият С. Д. И. 1.). с ръка
поставял козметичен бял крем във влагалището на пострадалата Н. Н. И.. На
последната започнало да й пари във вътрешността на влагалището й.
Пострадалата Н. му казала, че е започнало много да й пари от поставения във
влагалището й крем. Подсъдимият С. Д. И. взел намираща се около тях,
използвана от пострадалата Н., тубичка с козметична течност за почистване на
лице. Отворил капачката на почистващата течност. 2.). Започнал да вкарва с
тубичката течност за почистване на лице във вагината на пострадалата Н.. Тя
изпитвала болка, тъй като я щипело отвътре. Пострадалата Н. не можела да
реагира или да преустанови тези действия, тъй като била завързана за
крайниците си. Тя питала защо подсъдимият С. Д. И. й поставял крема и
почистващата течност за лице във вагината й. Той й отговарял, че
пострадалата Н. от много време през последните месеци била суха и искал да
е влажна по този начин. Пострадалата Н. не можела да възрази на тези
действия. Подсъдимият С. Д. И., който също бил гол, се възбудил. Половият
му член се уголемил и втвърдил до ерективно състояние. Пострадалата Н.
забелязала възбудата на половия му член, след като била завързана от него
10
(докато траело завързването й със синия сезал) и след като той й вкарвал
крема и течността за почистване на лице във вагината й. Подсъдимият С. Д. И.
3.). вкарал възбудения си полов член във вагината на пострадалата Н.. Нямало
поставен презерватив върху половия му член. Подсъдимият С. Д. И. вкарвал,
изкарвал и отново вкарвал еректиралия си полов член във вагината на
пострадалата Н.. Същият, обаче, не усещал достатъчна възбуда. Ядосвал се, че
пострадалата Н. била „суха“. Подсъдимият С. Д. И. прекъснал половия акт с
пострадалата Н.. Той видял в помещението в караваната пълна до около
половината пластмасова бутилка от 500 (петстотин) милилитра от минерална
вода с надпис „Горна баня“. Взел тази бутилка, която била затворена с
капачката на нея. Нанизал с ръка (откъм острата част на бутилката) разтеглив
безцветен кух мъжки полов член от силиконов материал (наричан в секс
индустрията - „пенис накрайник“). Подсъдимият С. Д. И. полял с течността за
почистване на лице бутилката от минерална вода, върху която бил надянат
безцветния кух мъжки полов член от силиконов материал. Насочил се към
пострадалата Н. и 4.). рязко и много силно вкарал бутилката с поставения на
нея (нанизан) кух силиконов полов член във вагината й. Подсъдимият С. Д. И.
вкарвал, изкарвал и пак вкарвал, дори блъскал, няколкократно бутилката с
вода с нанизания на върха й (и разпънат по дължината на бутилката) кух
силиконов мъжки полов член във вагината на пострадалата Н.. След това
подсъдимият С. Д. И. отделил двете вещи една от друга (силиконовия пенис и
бутилката) - дръпнал силиконовия кух пенис от върха на бутилката, след което
вкарвал няколкократно поотделно и последователно във вагината на
пострадалата Н. А. Н. - по същия начин със сила, всяка от двете вещи - кухия
силиконов полов член и бутилката с минерална вода. Пострадалата Н. А. Н.
изпитвала силна болка от действията на подсъдимия С. Д. И.. Тя викала от
такава болка. Плачела. Не можела да мърда, тъй като била завързана.
Подсъдимият С. Д. И. се смеел. Пострадалата Н. молела подсъдимият С. Д. И.
да спре с действията си. Същият не спирал, обаче. От вагината на
пострадалата Н. започнала да тече кръв. Подсъдимият С. Д. И. временно
спрял действията си с бутилката и силиконовия полов член на нея. Поставил
хавлиена кърпа върху вагината на пострадалата Н., за да може да спре кръвта
й (като я попие). След това, той взел една възглавница и я сложил под областта
на кръста на пострадалата Н., при което таза й бил повдигнат нагоре.
Подсъдимият С. Д. И. бил възбуден. Същият легнал върху пострадалата Н. и
5.). вкарал еректиралия си полов член в ануса й. Пострадалата Н. не била
съгласна и на тези полови (сексуални) действия на подсъдимия И.. Същата
изпитвала болки във влагалището й. Кръвта от вагината й не спирала да тече.
Подсъдимият С. Д. И. не обръщал внимание на това и на изпитваните болки от
пострадалата Н.. Същият (без притеснения) вкарвал, изкарвал и пак вкарвал
многократно еректриралия си полов член в ануса на пострадалата Н.. Правел
анален секс с нея. След известен период на извършвания анален секс,
половият член на подсъдимия С. Д. И. започнал да спада. Ставал по-мек.
Ерекцията му намалявала. Подсъдимият С. Д. И. извадил половия си член от
ануса на пострадалата Н.. Отвързал й крайниците и я освободил от синия сезал
(ръцете и краката й били освободени от сезала). Същият поискал от нея да му
11
прави орална любов. 6.). Насочил се с половия си член към устатата на
пострадалата Н.. Тя му лапнала (с устата си) половия му член. Правела му
орална любов, както той искал. Подсъдимият С. Д. И. отново се възбудил.
Половият му член еректирал. Казал на пострадалата Н. да се „надупи“, за да
продължи аналния си секс с нея. Кръвта от вагината й не спирала да тече.
Пострадалата Н. плачела. 7.). Подсъдимият С. Д. И. вкарал отново
еректиралия си полов член в ануса на пострадалата Н.. Вкарвал го. Изкарвал
го и отново го вкарвал в ануса й. Правел анален секс с нея. Пострадалата Н.
изпитвала болка. Тя (вътрешно) искала от него да спрат действията му. Ако му
кажела изрично това, обаче, тя се страхувала да не бъде бита от него.
Подсъдимият С. Д. И. не спирал, обаче. Изпитвал удоволствие от тези свои
действия. След известен период от време, половият член на подсъдимия С. Д.
И. отново започнал да омеква. 8.). Поискал от пострадалата Н. да му направи с
ръка една „чекия“ на половия му член. В продължение на няколко минути и
след такава чекия на половия му член от страна на пострадалата Н.,
подсъдимият С. Д. И. свършил спермата си като се изпразнил отгоре на
(върху) лицето й. Поискал от пострадалата Н. да „размаже“ с ръка спермата му
по лицето си, за да й преминат по-бързо и лесно синините й. Пострадалата Н.
се чувствала ужасно и много зле физически. Изпитвала болки във
влагалището си. Кръвта от вагината й не спирала. Не искала подсъдимият С.
Д. И. да я докосва, който след свършването на спермата на лицето й, той й
заявил, че между тях щяло да последват нови сексуални действия. Т.е. отново
са щели да правят секс. Пострадалата Н. поискала да отиде до тоалетна в
апартамента на брат му. Подсъдимият С. Д. И. се съгласил. Облякла се тя - със
светли на цвят бикини; със светъл на цвят сутиен; със сиви дънки и розов
сиутчър. Същата не била избърсала спермата по лицето си (имало е и пръски
от спермата на подсъдимия С. Д. И. и по косата й). Подсъдимият С. Д. И. не я
оставял сама нито за миг. Последвал я до апартамента на брат му. Движел се
по пътя до жилището непосредствено до и след нея. Следвал я. Подсъдимият
С. Д. И., обаче, решил да се изкъпе преди пострадалата Н.. Подсъдимият С. Д.
И. оставил телефона на пострадалата Н., който носел в себе си и държал, на
масата в апартамента (в хола) и след като влезли двамата в жилището. Той
влязъл в банята на имота на брат му, за да се изкъпе пръв. Пострадалата Н.
била решена да избяга от подсъдимия С. Д. И., тъй като нямала сили повече да
търпи насилието и тормоза му, въпреки неговите заплахи към нея и близките
й. Пострадалата Н. взела телефона си, който бил оставен от подсъдимия С. Д.
И. на масата в жилището на брат му (преди да влезе да се изкъпе в банята).
Насочила се с телефона си към входната врата на апартамента. Тя видяла
ключа в ключалката на апартамента. Издърпала ключа. Отворила вратата.
Излязла навън. Затворила вратата и от външната страна тя заключила в
апартамента подсъдимият С. Д. И., който се къпел през това време в банята.
Взела ключовете си за жилището при себе си. Пострадалата Н. се насочила
бързо към караваната до кооперацията. Взела от там своето бяло яке, без да се
преоблича, и ключовете за автомобила на подсъдимия С. Д. И., който бил
паркиран пред блока на кооперацията. Пострадалата Н. била обута с чехли. Не
успяла да си обуе обувките, тъй като бързала. Насочила се към автомобила му
12
- л.а. „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ************. Запалила го с ключа и
привела моторното превозно средство в движение. Подкарала го. Искала да
избяга от подсъдимия С. Д. И. по възможно най-бързият начин. Пострадалата
Н. шофирала известно разстояние управлявания от нея лек автомобил.
Стигнала с посоченото моторно превозно средство до магазин „Т Маркет“,
находящ се в гр.София, ул. „Тодорини кукли“. Слязла от автомобила и от
телефонното си устройство с телефонен номер ********* - (със сим карта,
регистрирана на името на подсъдимия С. Д. И., ползвана в системата на
мобилния оператор „В.“ АД в периода 09.03.2023г. до около 15:30 часа на
03.05.2023г.), подала сигнал в 15:11 часа на 03.05.2023г. на Национален
телефон 112.
Пострадалата Н. съобщила притеснено и уплашено, а на моменти е
заеквала, информацията, че се намирала в близост до магазин на „Т Маркет“;
че се криела между колите; че един „циганин“ два-три месеца я е държал, биел
и я тормозел, при което тя избягала от него. Пострадалата Н. молела за помощ
Националния оператор на телефон 112, като почти незавършвала изреченията
си - била е сама; страхувала се е, тъй като „има, имат ножове“; посочила е, че е
с автомобил „Ауди“. Същата била насочена от оператора на Национален
телефон 112 да се придвижи към вътрешността на магазина на „Т Маркет“ - тя
не отишла там, а се криела между и около паркирани на близо автомобили.
На местопроизшествието пристигнали във времето около 15:11 часа -
15:30 часа на 03.05.2023г. полицаи в лицето на свидетелите И. Г. А. и М. Н.
М. - като автопатрулиращи служители към 05 РУ-СДВР. Свидетелите А. и М.
установили пострадалата Н.. Същата на място, до управлявания от нея
автомобил, в продължение на около 15-20 (петнадесет-двадесет) минути не
можела да се успокои, тъй като била видимо разстроена; силно треперела;
плачела; казвала, че той (подсъдимият С. Д. И.) имал нож в себе си и че в
продължение на месеци е била пребивана, за да прави против волята й секс с
него; заеквала; говорела несвързано (първоначално); изпитвала страх; имала
синини по лицето си и тялото си; върху лицето и косата на пострадалата Н.
имало наличие на следи от семенна течност; тя казвала, че изпитвала силни
болки в областта на корема и бъбреците си; че й ставало лошо; че е била, дори
душена с верига (повод за куче) от подсъдимия С. Д. И., наречен от нея с
първото му име - С.; че той й предлагал да стане проститутка в Германия, на
което предложение пострадалата Н. отказала; че искала да прекрати
отношенията си с него, но не е била пускана от подсъдимия С. Д. И.. Пред тях
тя им е споделила, че в продължение на месеци живеела с подсъдимия С. Д.
И., който я държал заключена и я насилвал физически, психически и
сексуално. Казала им, че изпитвала физически болки по тялото си.
Пострадалата Н. им споделила за случилото се събитие от същата дата
03.05.2023г. в караваната, разположена на паркинга пред и около района на
кооперацията на бл.1 на адрес - гр.С., ул. „Ч. ш.“ № **, включително им
разказала, че подсъдимия С. Д. И. е бил вкарал бутилка от минерална вода във
вагината й; като им показала своите наранявания от въжетата, с които е била
вързана от подсъдимия И. в областта на китките на ръцете си и глезените на
краката й. От страх пострадалата Н. хванала за ръката свидетеля А., държала
13
я, дърпала с ръка дрехата на свидетеля А. и молела да не бъде оставена
(изоставена) от тях (от полицаите), тъй като подсъдимият С. Д. И. заплашвал
нея и племенничките й в гр.Русе със закани за убийство. Свидетелите А. и М.
като полицейски органи решили (преценили), че следва да посетят първо
местопроизшествието, а и самата пострадала Н. искала да ги закара там, за да
установят и задържат подсъдимия С. Д. И., а пострадалата Н. - за да може да
си вземе обувки (и за да опита да се успокои, доколкото е възможно).
Пострадалата Н. се качила в полицейския служебен автомобил и се
насочила със свидетелите А. и М. към адреса в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № **.
Пострадалата Н. останала в полицейския (служебен) автомобил. Снишила се в
него, тъй като изпитвала страх от подсъдимия И.. Успокоила се, като
продължавала да разказва на свидетелите А. и М. случилото се. Показала им,
дори и долната й дреха - дънките й, по които имало следи от кръв в половата
област.
На местопроизшествието пристигнали и други полицейски служители
от ППГ 446 и АП 61 (сред които бил свидетелят Д. Г. Б.), които се качили до
жилището в гр.С. ул. „Ч. ш.“ № **, бл.*, вход - единствен, етаж *, ап.*.
Установило се от тях, че входната врата на имота е била разбита. Подсъдимият
С. Д. И. не се намирал в апартамента. Същият не е бил намерен и в
караваната, която пострадалата Н. показала на свидетелите А. и М..
Свидетелят А. се намирала седнала на задната седалка до пострадалата Н. в
полицейския автомобил. Пострадалата Н., която била снишена, дори
прилегнала върху краката на свидетеля А., защото се страхувала да не бъде
убита от подсъдимия С. Д. И.. Тя била успокоявана от свидетеля А., тъй като
се страхувала за живота и на своите племеннички от гр.Русе, които
подсъдимият И. също бил заплашил, ако тя би споделила на някого за
случилото се. Свидетелите А. и М., както и колегите им полицейски
служители от ППГ 446 запазили местопроизшествието до идването на
огледната група към 05 РУ-СДВР. Пострадалата Н. слязла от полицейския
автомобил, след като разбрала, че подсъдимия И. не е бил намерен, и от
вратата на караваната взела свои обувки - розови М.тонки, които обула на
краката си. Свидетелят О. И. Г. - служител на 05 РУ-СДВР, която била на
местопроизшествието с колегите си (сред които бил и свидетеля Б.) възприела
пострадалата Н., която имала видими следи по лицето и тялото си от
упражнено физическо насилие. Пострадалата Н. плачела пред полицейските
служители, сред които били свидетелите Б., А., Г. и М., заявявайки им, че е
била държана против волята си от подсъдимия С. Д. И., който я насилвал,
поради което се страхувала от него. Свидетелите А. и М. възприели
местопроизшествието в караваната (без да пипат или докосват вещи и без да
влизат вътре). Те забелязали разхвърляни вещи в караваната; кърпа, по която е
имало кръв; секс играчка; верига; въже. Пострадалата Н. показала на
свидетеля А. следи в областта на китките си и глезените си, които са били
вързани от подсъдимия И.. Свидетелят А. забелязала, че крайниците на
пострадалата Н. - ръцете и китките й, били в синини (почти нямало празно
място в тези области и части на тялото й). След указание на свидетелите А. и
М., пострадалата Н. звъннала от телефона си на подсъдимия С. Д. И., за да му
14
каже да се върне на мястото на събитията, тъй като била „размислила“.
Подсъдимият И. пристигнал на местопроизшествието (след известно
време от около 20-30 минути). Той бил изчакан, където е задържан, след
появата му, с поставени белезници. Спрямо него задържането му е започнало
на 03.05.2023г. в 15:30 часа. Задържането на подсъдимия С. Д. И. било
реализирано фактически от свидетеля И. Г. А. за срок от 24 (двадесет и
четири) часа по ЗМВР (за да бъде отведен в сградата на 05 РУ-СДВР). По
същото време на мястото на инкриминираните събития (пред и около
караваната на адрес гр.С., бул. „Ч. ш.“ № **в района на бл. 1) пристигнал екип
на Спешна медицинска помощ с линейка - едва към този момент пострадалата
Н. започвала да има по-силни болки и проявило се кръвотечение, което било
по долната й дреха (дънките й) - възприети от свидетеля И. Г. А..
На място пострадалото лице Н. е била прегледана от екип на Център за
спешна медицинска помощ гр.София, като в съставения писмен фиш за СМП
№ 43644 в 16:40 часа на 03.05.2023г. е било отразено по снетата й анамнеза,
че - същата е „била малтретирана, а във влагалището й е било проникнато
против волята й“. Пострадалата Н. се качила в линейката и била
транспортирана до УМБАЛ „П.“ гр.София. Тя била придружена до лечебното
заведение от свидетеля О. И. Г. (последната, като лице от женски пол, също
присъствала на споделената информация за случая от пострадалата Н., като
свидетелят Г. възприела нейното физическо и емоционално състояние).
Пострадалата Н. разказвала на свидетеля О. И. Г. как е протекъл живота й с
подсъдимия С. Д. И. и че е била обект на ежедневно физическо, психическо и
сексуално насилие, включително и на инкриминираната дата 03.05.2023г.
В УМБАЛ „Пирогов“ гр.София бил извършен в 17:56 часа на
03.05.2023г. непълен гинекологичен преглед на пострадалата Н.. Анамнезата й
към медицинските лица съдържала информация, че спрямо нея е бил
реализиран насилствен полов акт, довело до генитално кървене. По време на
външния оглед на половия орган на пострадалата Н. от страна на доктор Г. И.
са били установени видими синини по дясната голяма лабия (срамна устна),
като не е било установено (към този времеви момент) активно кървене от
областта на половия й орган. Лекарите от УМБАЛ „П.“ гр.София отказали по-
обстойно да прегледат пострадалата Н., доколкото случаят според тях бил
криминален (имало е извършено престъпление) и се притеснявали.
Пострадалата Н., обаче, била транспортирана от там от свидетеля О. И. Г. до
лечебното заведение „ИСУЛ - Ц. Й.“ ЕАД, гр.София, където била прегледана
по-обстойно от вещото лице доктор Д. Н. Н.. Доктор Н. взел обтривки от
пострадалата Н. и препоръчал същата да бъде прегледана от специалисти
акушери в болницата „Шейново“ гр.София, заради разкъсването в областта на
вагината й.
На 03.05.2023г., за времето от 17:15 часа до 18:15 часа в стая,
находяща се в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № *, бл.*, вход - единствен, етаж*, ап.* и в
каравана, находяща се в гр.С., ул. „Ч.ш.“ №**, на паркинг, непосредствено
пред сградата на кооперацията, били извършени процесуално-следствени
действия по огледи на местопроизшествия в присъствие на две поемни лица
15
К. Г. К. и В. Г. Н. и специалист-технически помощник И. Р., в резултат на
които са били намерени и иззети множество веществени доказателства,
относими към предмета на доказване по делото. Така например, при
вътрешния оглед на жилището - гр.С., ул. „Ч. ш.“ № **, бл.*, вход - единствен,
етаж *, ап.*, е било установено, че входната врата (кафява на цвят, дървена) на
апартамента срещу стаята е била открехната; езикът на бравата на вратата бил
в заключено положение, а насрещникът - счупен, като металната пластина се
намирала на пода. Върху дървената маса в имота били установени поставени
на нея купа, кутии с надписи “Fervex“, „неоангин“ и пепелник с угарки. В този
недвижим имот алуминиевата входна врата на банята била отворена. До входа
на банята на пода била оставена синя хавлия. От прозореца на апартамента се
наблюдавал паркинг, в северозападната част, на който, имало паркирана бяла
каравана с надпис “Swift”.
(Огледът на имота се пренесъл или продължил към караваната).
При вътрешния оглед на тази каравана са били установени следните
обстоятелства - в предната част на караваната трите броя панорамни стъкла
били затворени, а стъклата от южната и северната страна на караваната - в
отворено състояние. В караваната имало вътрешно пространство, което било
широко 1.5 метра с дължина от 3 метра. Помещението е било в безпорядък
(т.е. било е разхвърляно). На пода на караваната била намерена 1 (един) брой
бяла на цвят хавлия с размер 40 см на 80 см, с множество червено-кафяви
петна по нея, а под тази хавлия - била установена 1 (един) брой черно-
оранжева хавлиена кърпа, с бели на цвят петна. До тези хавлии имало
разположен 1 (един) брой чаршаф на фигурки - зелено-бял на цвят, с наличие
на червено-кафява засъхнала материя по него. До тези обекти бил установен 1
(един) брой син на цвят сезал, свит на топка - накъсан (или нарязан) на
парчета. При вътрешния оглед на помещението в караваната били установени
и множество други вещи - пейка, с поставени на нея розов куфар; един брой
везна; един брой черен на цвят куфар; множество дрехи; наличие на отворен
трикрилен гардероб; един брой легло с поставени на него два броя
възглавници с калъфки; поставени на леглото черно-бял чаршаф и долен
чаршаф - сиво-черен на цвят; шкаф, висок 1 метър до леглото (откъм южната
страна на караваната); кутия с надпис „Макмидер комплекс“; кутия с надпис
„Ципробай“. На пода на караваната била установена 1 (един) брой затворена с
капачка пластмасова бутилка от 500 милилитра с надпис „Горна баня“ с
прозрачна течност в нея. Непосредствено до тази бутилка се намирал
разположен предмет - 1 (един) брой силиконов безцветен кух мъжки член, с
дължина от 12 (дванадесет) сантиметра и широчина около 3 (три) сантиметра
(който бил заострен в предната си част, с отвор в задната си част и с
изпъкнали орнаменти по него). Били извършени снимки.
Предметът на огледите на местопроизшествието - жилището и
караваната, били запечатани от разследващия орган.
Пострадалата Н. била разпитана пред разследващият орган на
03.05.2023г. за времето от 20:00 часа до 23:20 часа в сградата на 05 РУ-
СДВР. Същата не е имало къде да пренощува и останала по нейни молби към
16
свидетеля О. И. Г. и с разрешението на дежурен полицейски служител за
вечерта в едно от арестните помещения на сградата на 05 РУ-СДВР.
Споделила, че нямала финансова възможност да отиде на хотел, но и се
притеснявала да остане на хотел, заради роднините на подсъдимия С. Д. И..
Заявила, че се страхувала от него и роднините му.
На 04.05.2023г. за времето от 07:00 часа до 10:20 часа в сградата на 05
РУ-СДВР бил реализиран допълнителен разпит на пострадалата Н.. Същата
изпитвала болки в корема и имала кървене (към този момент.). Свидетелят О.
И. Г. транспортирала пострадалата Н. до САГБАЛ „Ш.“ за медицински
преглед, осъществен в 11:13 часа на 04.05.2023г. Било установено разкъсване
във вагината на пострадалата Н. при разтварянето на сепкулума, при което й
била поставена хистологична марля. На 04.05.2023г. пострадалата Н.
предоставила доброволно на разследващия орган сравнителни образци от
биологичен материал за ДНК изследване. На същата дата такива сравнителни
образци предоставил доброволно и задържаниия по ЗМВР подсъдим С. Д. И..
В същия ден, на 04.05.2023г. за времето от 14:00 часа до 15:40 часа
пострадалата Н. била разпитана пред съдия по реда на чл.223 от НПК по НЧД
№ 5924/2023г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.
След края на разпита й пред съдия, пострадалата Н. звъннала на своя
брат - свидетелят Т. А. Н. и го помолила да дойде да я вземе от гр.София, в
сградата на 05 РУ-СДВР, където е била върната от полицейските служители,
за да я закара (превози) при сестра им - свидетелят А. В. Р., в гр. Русе.
На 04.05.2023г. за времето от 17:45 часа до 18:05 часа последвал втори
оглед на местопроизшествието - на караваната, находяща се на паркинг, в
гр.С., ул. „Ч. ш.“ № ** в присъствието на две поемни лица М. Х. И. и С. Д. Н.
и на специалист-технически помощник Б. П. По време на този оглед от
помещението в караваната била иззета, поставената върху дървения шкаф,
един брой метална верига с кожена червена ръкохватка (повод за четириного
животно) и един брой навит на сноп (кълбо) син сезал. Органът на
разследването иззел също следните вещи - един брой машина за подстригване;
един брой черен мобилен телефон с напукан екран; един брой счупени очила;
един брой под формата на сърце пластмасово калъфче; един брой зарядно
устройство; един брой дезодорант, съхраняващ се в розов куфар марка
“Rexona” и един брой спрей (червен флакон с черна капачка с името “Dragons
delay spray”). Били извършени снимки.
Предметът на огледа на местопроизшествието - караваната, бил
запечатан от разследващия орган.
За времето от 18:30 часа до 18:40 часа на 04.05.2023г. и след
допълнителния оглед на местопроизшествието (на караваната) пострадалата
Н. получила от свидетеля М. Д. И. - обувки, дрехи и други лични вещи, докато
се намирала в сградата на 05 РУ-СДВР. След това тя предала доброволно за
експертно изследване дрехите, с които е била облечена в деня на
инкриминираното събитие от 03.05.2023г. - своите бикини, сутиен, спортна
розова блуза тип суитчър, носените от нея дънки. Дрехите й били запечатани
по надлежния ред. Преоблякла се с други дрехи.
17
След като получила дрехите и личните си вещи от свидетеля М. Д. И.,
при пострадалата Н. (която се преоблякла с други дрехи) в сградата на 05 РУ-
СДВР пристигнал брат й Т. А. Н.. Тя му казала в този момент, че подсъдимият
И. я биел. Показала му синините по ръцете и крайниците си. Била разстроена
и уплашена. Не говорела много пред свидетеля Н.. Последният я превозил до
гр.Русе (придвижили се към гр.Русе.). След това, на сестра си - свидетелят Р.,
пострадалата Н. разказала, когато се видели в гр.Русе, как е протекъл живота й
с подсъдимия И. и че всеки ден е била обект на физическо, психическо и
сексуално насилие, включително споделила за инкриминираното събитие от
03.05.2023г. Тя показала на свидетеля Р. всички свои травми по тялото и
крайниците си, (освен тези в областта на лицето, които се възприемали още на
пръв поглед).
На 04.05.2023г. спрямо подсъдимият С. Д. И. е било постановено от
наблюдаващия прокурор задържането му за срок до 72 (седемдесет и два) часа
за довеждането му пред съдебен орган за вземането спрямо него на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С постановление от 04.05.2023г. на подсъдимия И. е била наложена от
наблюдаващия прокурор на основание чл.68, ал.1 от НПК мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република
България.
На 05.05.2023г. бил извършен оглед на телефона на пострадалата Н. -
„Самсунг“, модел “Note 20“, с поставен на него розов калъф, предаден
доброволно от нея с придружаващото го зарядно устройство - били са
съставени по надлежния ред два протокола за доброволно предаване от
04.05.2023г. Било е установено, че телефонът със сим-картата му е работещ
(активен) и нямал код за достъп до него.
С молба (жалба) от 05.05.2023г. свидетелите М. Д. И. и М. Д. И.
възразили пред разследващият орган, че от местопроизшествието - от
караваната, находяща се в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № **, на паркинг, непосредствено
пред сградата, е била иззета метална верига тип „синджир“ или повод за
четириного животно, която нямала нищо общо със случая (квалифициран от
тях като „семеен скандал“) между подсъдимия С. Д. И. и пострадалата Н. А.
Н..
На 07.05.2023г. подсъдимият С. Д. И. бил посетен в ареста при
Национална Следствена служба на бул. „Г.М.Д.“ от брат си М. Д. И. и сестра
му М. Д. И..
По отношение на подсъдимия С. Д. И. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ с влязъл в сила на 11.05.2023г. съдебен
акт. Близките на подсъдимия И. - неговия брат М. Д. И. и сестра му М. Д. И.,
поддържали през това време връзка (комуникация) по телефон с пострадалата
Н., докато била в гр.Русе при сестра й. Същата била убедена от тях да се върне
при подсъдимия С. Д. И., който бил задържан. Пострадалата Н. останала при
свидетеля Р. в гр.Русе около 2 (две) седмици, след което напуснала дома й, без
да казва на никого, жилището на сестра си и с автобус се придвижила до
гр.София.
18
На 19.05.2023г. за времето от 11:20 часа до 11:40 часа пострадалата Н.
А. Н. в присъствието на упълномощен повереник адвокат Богомил Йорданов
заявила пред разследващия орган (в 05 РУ-СДВР), че поддържала изложените
до момента всички снети от нея показания. Пострадалата Н. преустановила
връзка с роднините си - със свидетелите Р. (нейна сестра) и Н. (неин брат).
Била посрещната в гр.София от близките на подсъдимия С. Д. И. - неговият
брат М. Д. И. и сестра му М. Д. И..
На 20.05.2023г. подсъдимият С. Д. И. бил посетен в ареста при
Национална Следствена служба на бул. „Г.М.Д.“ от пострадалата Н. А. Н..
На 21.05.2023г. подсъдимият С. Д. И. бил посетен отново в ареста при
Национална Следствена служба на бул. „Г.М.Д.“ от брат си М. Д. И. и сестра
му М. Д. И..
В по-късен момент, пострадалата Н. чрез друг упълномощен от нея
повереник - адвокат В. Б., от село О., ул. „Г.Д.“ № *, област Русе подала молба
от 05.06.2023г. до органите на разследването по образуваното досъдебно
производство за провеждането на последващ разпит, тъй като същата (Н. А.
Н.) при провеждането на първоначалните й разпити е била емоционална
обременена в развилото се (протекло) време от 12 (дванадесет часа). Към тази
молба адвокат Бегов приложил нотариално заверено сведение (от четири
ръкописно изписани страници) от Н. А. Н. (приемащи се за негодни по реда на
НПК свидетелски показания в писмена форма) и копие на медицинско
свидетелство от същата от 05.06.2023г. за встъпване в граждански брак.
На 07.06.2023г и на 14.06.2023г. подсъдимият С. Д. И. бил посетен (на
два пъти) в ареста при Национална Следствена служба на бул. „Г.М.Д.“ от
повереника на пострадалата Н. - адвокат В. Б.
С молба от 16.06.2023г. подсъдимият С. Д. И. чрез защитника си адвокат
А. В. поискал от разследващия орган и наблюдаващия прокурор да допусне до
разпит чрез провеждането на очна ставка свидетелят Н. А. Н. за изясняването
на противоречията в показанията й, ако такива са налице.
С друга молба от 16.06.2023г. (потвърдена с писмена декларация от
19.06.2023г.) подсъдимият С. Д. И. чрез защитника си адвокат А. В. поискал от
разследващия орган и наблюдаващия прокурор да разреши на същия
провеждането на кръвни изследвания в Медицинския Център на Следствения
арест на бул. „Г.М.Д.“ гр.София с цел сключването на граждански брак с
пострадалата Н. А. Н..
На 17.06.2023г. подсъдимият С. Д. И. бил посетен отново в ареста при
Национална Следствена служба на бул. „Г.М.Д.“ от брат си М. Д. И. и сестра
му М. Д. И.. Последните двама били придружени на посещението при
подсъдимия С. Д. И. и от пострадалата Н. А. Н..
На 20.06.2023г. за времето от 09:49 часа до 10:27 часа в присъствието
на повереника си адвокат В. Б., пострадалата Н. А. Н. заявила, че не поддържа
изложените до момента показания в досъдебното производство. Заявила, че
действията на подсъдимия С. Д. И. спрямо нея, включително и сексуалните му
такива се реализирали по взаимно съгласие. Пострадалата Н. посочила, че не е
19
била „изнасилвана“ от подсъдимия С. Д. И.. Казала, че ходела при него на
свиждане, докато бил задържан в Следствения Арест в гр.София, на бул.
„Г.М.Д.“. Заявила, че искала да сключи брак с подсъдимия С. Д. И..
На 01.07.2023г. подсъдимият С. Д. И. бил посетен отново в ареста при
Национална Следствена служба на бул. „Г.М.Д.“ от брат си М. Д. И. и сестра
му М. Д. И.. Последните двама били придружени на посещението при
подсъдимия С. Д. И. и от пострадалата Н. А. Н..
С постановление от 10.07.2023г. на наблюдаващия прокурор на
подсъдимия С. Д. И. е било разрешено да сключи граждански брак с
пострадалата Н. А. Н.. Била създадена съответната организация, доколкото
спрямо подсъдимият И. е била наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“ с влязъл в сила съдебен акт.
На 13.07.2023г. в ареста при Национална Следствена служба на бул.
„Г.М.Д.“ в присъствието на длъжностно лице по гражданско състояние от
Столична община - М. С. Б., и в присъствието на свидетелите М. Д. И. и М. Д.
И., подсъдимият С. Д. И. и пострадалата Н. А. Н. сключили граждански брак.
От тази дата, пострадалата Н. приела фамилното име на своя съпруг - по
фамилия вече била не Н., а И..
На 05.08.2023г. подсъдимият С. Д. И. бил посетен отново в ареста при
Национална Следствена служба на бул. „Г.М.Д.“ от брат си М. Д. И. и сестра
му М. Д. И.. Последните двама били придружени на посещението при
подсъдимия С. Д. И. и от съпругата му Н. А. И. (с предишна фамилия Н.).
С влязло в сила на 17.08.2023г. определение на СГС по ВНЧД №
4672/2023г. мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
подсъдимият С. Д. И. е била изменена в по-лека такава, а именно в мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1500.00 лева (внесена на
17.08.2023г. - съгласно банков документ на л.84, том 1 от ДП).
На 27.09.2023г. и на 04.10.2023г. пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) се отказала от услугите на поверениците й адвокат Б. Й.и адвокат
В. Б. Не желаела да бъде представлявана от тях. Не искала да се възползва от
правата си в хода на досъдебното производство (процесуална позиция, която е
била заявена и пред съдебния състав хода на съдебната фаза на делото, с оглед
разяснените й процесуални права и възможности). Заявила пред
разследващите органи на 04.10.2023г. в присъствието на упълномощения
повереник адвокат Г. Г., че не е била изнасилвана от подсъдимия С. Д. И..
Казала, че искала да се ожени за него, но той й бил отказал, поради което го
уличила в престъпление.
На 14.12.2023г. пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) подала
писмено заявление до настоящия съдебен състав с уведомлението, че не
желаела да упражнява правата си като частен обвинител и/или граждански
ищец спрямо подсъдимия С. Д. И.. Същата изложила и твърдението, че
сексуалните й отношения със съпруга й са били винаги по взаимно съгласие,
без пострадалата И. да е била заставяна да извършва нещо против волята й.
Пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) искала да продължи живота
20
си с подсъдимия С. Д. И. като общо семейство, без да се разделят. С
определение от разпоредителното заседание, провело се на 14.12.2023г. съдът
е оставил без уважение искането на пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) за прекратяване на наказателното производство.
Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза №
76/2023г. от 03.05.2023г. на живо лице на вещото лице доктор Д. Н. Н. спрямо
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) били установени следните
травматични увреди при прегледа й в „Ц. Й. - ИСУЛ“ ЕАД (пострадалата Н. А.
И. (с предишна фамилия Н.) не се е била изкъпала след инкриминираното
събитие), а именно - общо 54 (петдесет и четири) най-малко на брой леки
телесни повреди, които й причинили, не само болка и страдание (за по-
голямата им част), но и временно разстройство на здравето, неопасно за
живота й, извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК, като телесните й
увреди били по цялата площ с различна големина, форма, морфология и
давност по повърхността на тялото на пострадалото лице Н. - по глава, лице,
тяло и крайници:
1.). по главата й, в средната трета на лявата теменна област била
установена рана с неравни ръбове и островати ъгли, покрити със засъхнала
кръв, с дължина 1.8 см, напречно ориентирана спрямо средината ос на главата
- причинена е една лека телесна повреда;
2.). по външната половина на клепачите на дясното й око и
прилежащата им част от дясното слепоочие са установени мораво
жълтеникаво-зеленикови кръвонасядания - причинена е една лека телесна
повреда;
3.). по гърба на носа й - срединно към върха му и в ляво, на границата
долна/средна трети се възприемало наличие на две охлузвания или на по едно
окръглено охлузване с диаметри по 0.2 см в тези части на носа й, покрити с
кафеникави корички - причинени са две леки телесни повреди;
4.). по кожата на долната й челюст - от срединно и надясно и по долната
й повърхност се възприемало наличие на мораво жълтеникаво-зеленикаво
кръвонасядане на площ 6/5 см, като в ляво в областта на долната челюст са
установени два стари линейни белега - причинени са три леки телесни
повреди;
5.). на гърба вляво, под и външно от лявата лопатъчна област е
установено линейно охлузване с набелязана дъговидна форма и дължина от 2
см, с успореден ход спрямо средината линия на тялото - причинена е една
лека телесна повреда;
6.). по задната повърхност на дясното рамо на пострадалото лице се
възприемало наличие на мораво жълтеникаво-зеленикаво кръвонасядане на
площ 6/3 см, косо ориентирано отгоре надолу и навън, като под това
увреждане, са установени още две мораво жълтеникави кръвонасядания с
размери по 3/1 см и 2 см в диаметър - причинени са три леки телесни
повреди.
7.). по външната повърхност на дясната предмишница в горната й трета
21
е установено наличие на мораво жълтеникаво-зеленикаво кръвонасядане на
площ 5/4 см, като в рисунъка му личи по-блед продълговат участък с размери
3/1.5 см, като уврежданията са били с лек кос ход спрямо дългата ос на
крайника - причинени са две леки телесни повреди;
8.). по задната повърхност на дясната предмишница в долната й трета е
констатирано наличието жълтеникаво-зеленикаво кръвонасядане на площ 6/5
см, в средата с блед център с размери 4/3 см, като увреждането е с напречен
ход спрямо дългата ос на крайника - причинени са две леки телесни
повреди;
9.). по задната повърхност на дясната предмишница, непосредствено над
китката е установен участък с петнисто мораво кръвонасядане на площ 4/3 см.
- причинена е една лека телесна повреда;
10.). по предната повърхност на дясната предмишница, на границата
средна/долна трети е установено петнисто мораво кръвонасядане от 6/4 см по
дължината на крайника - причинена е една лека телесна повреда;
11.). по предната повърхност на дясната предмишница в долната й трета
е констатирано повърхностно охлузване с дължина от 1 см, на нивото на
кожата, с бледо червеникав цвят, напречен спрямо дългата ос на крайника ход
- причинена е една лека телесна повреда;
12.). по гръбната повърхност на дясната длан е установено наличие на
окръглено бледо мораво кръвонасядане с петнист вид и диаметър около 2.5 см.
- причинена е една лека телесна повреда;
13.). по външната повърхност на лявата мишница в горната й трета е
установено жълтеникаво-зеленикаво кръвонасядане с диаметър около 6 см. -
причинена е една лека телесна повреда;
14.). по задната повърхност на лявата предмишница в горна и средна
трети се наблюдавали пръснати кръгловати кръвонасядания, четири на брой,
със жълтеникав цвят и диаметри до 2 см. - причинени са четири леки
телесни повреди;
15.). по предната повърхност на лявата предмишница в горната й трета
се наблюдавало напречно спрямо дългата ос на крайника линейно охлузване с
дължина 1.5 см, покрито с кафеникава коричка над нивото на кожата -
причинена е една лека телесна повреда;
16.). по предната повърхност на лявата предмишница в долната й трета
се възприемало петнисто мораво кръвонасядане от 5/2 см, с коса ориентация
спрямо дългата ос на крайника - причинена е една лека телесна повреда;
17.). в поясно-кръстната област срединно и в ляво се установявали
пръснати жълтеникави кръвонасядания, като кървонасядането в ляво е било с
морав цвят в център и диаметър от 2 см. - причинена е една лека телесна
повреда;
18.). в дясната част на таза, в областта на проекцията на предните
хълбочни бодила се възприемало наличие на мораво жълтеникаво-зеленикаво
кръвонасядане на площ от 4/1 см, с по интензивен морав цвят - причинена е
22
една лека телесна повреда;
19.). на седалището в дясно е установено характерно увреждане,
съставено от червеникави линейни охлузвания под нивото на околната кожа,
образуващи формация от четири взаимно успоредни охлузвания с дължина до
3 см, с напречен ход спрямо средината ос на тялото, разделени помежду им от
бледи ивици, завършващи кръгловато външно, а вътрешно - е констатирано
охлузване с дъговидна форма и дължина 3 см, с дъга, отваряща се навътре към
по-горе описаните - причинени са пет леки телесни повреди;
20.). по предната повърхност на дясното бедро в горната му трета са
установени две морави кръвонасядания с жълтееща периферия и диаметри по
2 см и 1 см, като такова кръвонасядане се наблюдавало и в долната трета,
срединно с диаметър 1 см - причинени са три леки телесни повреди;
21.). по задната повърхност на дясното бедро в горната му трета се
възприемало наличие на кръгловато мораво кръвонасядане с диаметър 1 см. -
причинена е една лека телесна повреда;
22.). по средната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета е
установено мораво кръвонасядане с по-блед център на площ 8/8 см -
причинена е една лека телесна повреда;
23.). по външната повърхност на дясната подбедрица, на границата
горна/средни трети се възприемало наличие на напречно спрямо дългата ос на
крайника мораво кръвонасядане на площ 8/8 см, с по-блед продълговат център
- причинена е една лека телесна повреда;
24.). по средната повърхност на лявото бедро в горната му трета е
установено наличие на окръглено жълтеникаво кръвонасядане с диаметър 1.6
см - причинена е една лека телесна повреда;
25.). по външната повърхност на лявото бедро в горната му трета се
възприемало мораво кръвонасядане с диаметър 3 см, като в средата му са били
групирани три кръгли ранички с диаметри по 0.2 см, покрити със засъхнала
кръв - причинени са четири леки телесни повреди;
26.). по предната повърхност на лявото бедро, в средната му трета е
установено жълтеникаво-зеленикави кръвонасядания на обща площ 10/7 см, в
рисунъка на което в горната му част се отдиференцират три допирни
кръгловати кръвонасядания с диаметри около 3 см, а в долната му част са
установени две продълговати кръвонасядания, допирни под ъгъл с външните
си части - причинени са четири леки телесни повреди;
27.). по задната повърхност на лявото бедро в долната му трета се
възприемало наличие на две морави кръвонасядания с диаметри по 5 см, с
жълтееща периферия - причинени са две леки телесни повреди;
28.). по предната повърхност на лявата подбедрица, на границата на
горна/средна трети е установено мораво кръвонасядане с напречен ход 2/1 см,
като над това увреждане са констатирани други пръснати петнисти синкаво-
червеникави кръвонасядания - причинени са две леки телесни повреди;
29.). по половия орган на пострадалото лице, който е с обръснато
23
окосмояване, правилно развит, е установено в областта на дясната голяма
срамна устна мораво кръвонасядане с диаметър около 1 см, като половият
орган е имал девствена ципа с престъновидна форма, силно еластична,
оформящ отвор с диаметър 2.5 см и със стари дефлорационни щърбини на 4 и
8 часа по часовниковия циферблат - причинена е една лека телесна повреда;
30.). в областта на хименалния пръстен на половия орган, недостигащ
основата, е установено разкъсване с активно кървене; като по аналното
отверстие - не са били установени травми - причинена е една лека телесна
повреда.
СМЕ на вещото лице доктор Д. Н. Н., основаваща се на личен преглед на
пациента Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) и на експертно изследване на
медицинската документация, приема заключението, че описаните и
установени от него при личния обективен медицински преглед на
пострадалото лице Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) телесни увреди - общо
най-малко 54 (петдесет и четири) на брой леки телесни повреди,
отговарящи на медико-биологичните признаци по смисъла на чл.130, ал.1 от
НК и по чл.130, ал.2 от НК, са били причинени в резултат на действието на
твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и добре, отговарящи да
са получени по начина и времето, съобщени от освидетелстваното лице Н. А.
И. (с предишна фамилия Н.) - от удари с ръце, с юмруци и ритници. Същата не
е съобщавала към този момент, че пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия
Н.) е пренасяла пластмасови касетки за разсад и травмите й в цялост да са
били причинени от удари или самоудари в ръбовете на касетките за разсад.
Травмата - разкъсването в областта на половия орган на пострадалата Н. А. И.
(с предишна фамилия Н.), се дължало в резултат от действието на твърд тъп
предмет, оказващ разпъващо действие върху ципата на вагината й и
отговарящо да е получено от посочените от освидетелстваното лице предмети
- дезодорант, бутилка с минерална вода.
СМЕ на вещото лице доктор Д. Н. Н. приема, заключението, че
телесните увреди на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.),
удостоверени от прегледа й в експертизата, не са причинени от т.нар.
„пластмасови касетки за разсад“. Този тип пластмасови касетки имат ръбове,
сключващи четири прави ъгъла според структурата им, като динамичността
на работния процес с такива касетки (независимо дали са пълни или празни),
стереотипността на този работен процес, преноса на касетките, реденето им и
с оглед механогенезата за причиняването увредите (по данните за тяхната
морфология, вид, локализация и механизъм на причиняване) изключва
възможността пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) да е получила
телесните си увреди или част от тях от преноса на такива касетки, от
държането им, при движението на човек с тях, при реденето им или от
настъпили удари с касетките в различни части от тялото й. Ударите с такива
касетки биха настъпили само в частите на човешкото тяло, ограничени от
дължината на горните крайници. При пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) такъв вид увреди не са били установени от доктор Н.. При нея са
били установени значителни травми по главата й, в темето й в ляво, налице са
кръвонасядания, охлузвания, дори по устните й; установени са
24
кръвонасядания по гърба й, по долната челюст, по крайниците й, по
мишниците и предмишниците й; по седалищната област (бил е видим
отпечатък от човешка ръка - виж снимка № 4 в първа лява колона отгоре
надолу на л.171 от том 2 от ДП от фотоалбума към СМЕ на доктор Н.), както и
в областта на половия й орган. Вещото лице доктор Н. излага към СМЕ
извода, че пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) е имала установени
травми, при които освен моравият цвят, някои от тях са имали почти черни
или жълтеникаво-зеленикави нюанси, които показват т.нар. „цъфтене“ на
кръвонасяданията, при което са били причинени при голяма давност назад във
времето от няколко дни или седмици преди датата на прегледа на пациента на
03.05.2023г., осъществен около 19:00 часа. Пострадалата Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.) е имала установени травми по главата и тялото й,
които са били „пресни“ от датата на събитието от 03.05.2023г. - с оглед своята
морфолофия, изразеност, тип цвят на кръвонасядането. Вещото лице доктор
Н. е установило при пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) в
областта на дясната предмишница в долната й трета в областта на китката
характерно напречно телесно увреждане, предизвикано от натиск с предмет -
вещ тип въже, което да е било завързано в тази част на крайника. При
изследваното лице Н. не са били установени от експерта доктор Н. наслагващи
се увреждания едно върху друго, които да имат различна давност, защото
старата травма или увреждане започва да „цъфти“ (има жълтеникаво-
зеленикав цвят). Всяка травма на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е
била сама за себе си самостоятелна - същите са имали различна давност,
според цвета си и морфологията си. Вещото лице доктор Н. не е установило
по категоричен начин наслагване на травми върху други травми на
пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.). От съдебно-медицинска
гледна точка всяко травматично увреждане на пострадалото лице И. (с
предишна фамилия Н.) й е причинило болка, като за нея са настъпили
учестено дишане, разширяване на зениците й и излив на хормоните на стреса
по време на причиняването на телесните й повреди, но дали дадена травма е
причинила болка или удоволствие СМЕ не може да установи само чрез
соматичен преглед и доколкото такива въпроси биха били от други научни
сфери на медицината - психиатрията, и науката - психологията, сексологията.
Заключението на доктор Н. приема, че възстановителния период на травмите
(според регенериращите функции на човешкия организъм) в областта на
половата област на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.), причинени не
от еректирал пенис, а от друг предмет, проникнал повече в дясно спрямо
отвора на влагалището, продължава между 10-14 (десет и четиринадесет) дни,
а останалите - е между 7 (седем) и 10 (десет) дни.
С оглед допълването на заключението на СМЕ на доктор Д. Н. Н. и за
разширяване на нейния предмет, в наказателното производство е била
допусната от съда и изпълнена на 15.11.2024г. тройна съдебна медицинска
експертиза от вещите лица доктор А. Т. М.; доктор Ц. Н. Г. и доктор Д. Н. Н.
(последният участвал в изпълнението на основната едночленна съдебна
медицинска експертиза). Към тройната СМЕ са били поставени над 38
(тридесет и осем въпроса) с оглед проверката на въпросите каква е била
25
механогенезата на увредите на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.)
и дали същите в тяхната цялост или отчасти са били причинени от удари или
самоудари в пластмасови касетки за разсад. Тройната СМЕ е установила
същият вид и характер на телесните увреди на пострадалата Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.), а именно - общо най-малко 54 (петдесет и четири) на
брой леки телесни повреди, отговарящи на медико-биологичните признаци
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и по чл.130, ал.2 от НК, които са били
причинени в резултат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на
удари с такива и добре, отговарящи да са получени по начина и времето,
съобщени от освидетелстваното лице И. (с предишна фамилия Н.) към датата
на съдебно медицинското й освидетелстване от доктор Д. Н. Н. около 19:00
часа на 03.05.2023г. в „Ц. Й. - И.“ ЕАД, а именно от удари с ръце, с юмруци и
ритници. Експертизата на вещите лица доктор М., доктор Г. и доктор Г.
конкретизира, че телесните увреждания на пострадалото лице И. (с предишна
фамилия Н.) са били съсредоточени или концентрирани, както следва:
1.). в областта на главата й (разкъсно-контузна рана в средната трета
на лявата теменна област на главата; кръвонасядане на външната половина на
клепачите на дясното око и прилежащата им част от дясното слепоочие; две
охлузвания по гърба на носа срединно към върха му и в ляво; две охлузвания
по лигавицата на горната устна, срещу първите два предни зъба на горната
челюст; кръовнасядане по кожата на долната челюст, от срединно и надясно и
по долната й повърхност);
2.). в областта на гръдния кош (линейно охлузване с набелязана
дъговидна форма на гърба в ляво, под и външно от лявата лопатъчна област;
три кръвонасядания по задната повърхност на дясното рамо);
3.). в областта на кръста и на седалището отзад (пръснати
кръвонасядания в поясно-кръстната област - срединно и в ляво);
4.). в областта на таза в дясно (кръвонасядане в дясната част на таза, в
областта на проекцията на предните хълбочни бодила);
5.). по дясната ръка (кръвонасядане по външната повърхност на
дясната мишница; кръвонасядане по задната повърхност на дясната
предмишница в горната й трета; кръвонасядане по задната повърхност на
дясната мишница в долната й трета; кръвонасядане по задната повърхност на
дясната премишница, непосредствено над китката; кръвонасядане по
предната повърхност на дясната предмишница, на границата средна/долна
трети; повърхностно охлузване по предната повърхност на дясната
предмишница в долната й трета; кръвонасядане по гръбната повърхност на
дясната длан);
6.). по лявата ръка (кръвонасядане по външната повърхност на лявата
мишница в горната й трета; четири пръснати кръгловати кръвонасядания по
задната повърхност на лявата премишница в горна и средна трети; линейно
охлузване по предната повърхност на лявата предмишница в горната й трета;
кръвонасядане по предната повърхност на лявата предмишница в долната й
трета);
26
7.) по десния крак (две кръвонасядания по предната повърхност на
дясното бедро в горната му трета; кръвонасядане по задната повърхност на
дясното бедро в горната му трета; кръвонасядане по предната повърхност на
дясната подбедрица в средната й трета; кръвонасядане по външната
повърхност на дясната подбедрица, на границата горна/средни трети);
8.). по левия крак (кръвонасядане по предната повърхност на лявото
бедро в горната му трета; кръвонасядане с групирани три кръгли ранички по
външната повърхност на лявото бедро в горната му трета; кръвонасядане по
предната повърхност на лявото бедро в средната му трета; две кръвонасядания
по задната повърхност на лявото бедро в долната му трета; кръвонасядания по
предната повърхност на лявата подбедрица, на границата горна/средна трети);
9.). в половата област (кръвонасядане на дясната голяма срамна устна;
разкъсване на девствената ципа, недостигащо до основата в 7 (седем) часа по
часовниковия циферблат).
Тройната СМЕ приема заключението, че освен установените
травматични увреждания по главата, тялото и крайниците на пострадалата И.
(с предишна фамилия Н.), човешкото й тяло е могло да понесе травматично
въздействие по една или друга причина (слаба кинетична енергия, особеност
на удрящата повърхност, наличие на преграда между увреждания предмет и
човешкото тяло - например дреха и други), което да не е оставило видими
следи. Възстановителният период на травматичните увреждания бил в
порядъка между две до три седмици, като раната на главата на пострадалата
И. (с предишна фамилия Н.) ще й остави белег за цял живот, а останалите
увреди биха преминали без последствия за живота и/или здравето й. Вещите
лица отчитат извода, че травматичното увреждане по дясното седалище на
изследваното лице се дължи на удар с ръка тип „шамар“ - виждат се
отпечатъците от пръстите на ръка - (съгласно снимка № 4 в първа колона
отгоре надолу от фотоалбума към СМЕ на доктор Д. Н. Н. - на л.171, том 2 от
ДП). Тройната СМЕ излага заключението, че кръвонасяданията по долната
челюст в дясно и по дясната подбедрица на пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) са били причинени от предмет с характерна контактна
повърхност, наподобяващо по вероятен начин тока от колан (вид катарама) -
(виж снимка № 3 в първа колона отгоре надолу от фотоалбума към СМЕ на
доктор Д. Н. Н. - на л.170, том 2 от ДП). Експертите доктор М., доктор Г. и
доктор Н. единодушно излагат, че телесните увреди на пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) в тяхната цялост и общност с оглед тяхната
морфология, вид и локализация (а не по това какво устно се твърди от лицето)
са й били причинени от действието на твърди тъпи предмети като общ
механизъм; кръвонасяданията й са били предизвикани от действието на
предмет с неохлузваща повърхност, а охлузванията й - от тангенционалното
действие на тъпоръбест предмет. Тройната СМЕ единодушно е изключила
възможността всички телесни увреди или част от тях по отношение на
изследваното лица да са били причинени от самоудряне (или от нар.
автоагресия) или от носене, падане или от други контакти с т.нар. „касетки за
разсад“ в затворени или незатворени пространства с оглед динамичността на
работния процес. Този тип предмети, които следва да са в движение, поради
27
ръбовете си, независимо дали са пълни или празни, биха причинили само тип
увреждания, наречени охлузвания, но не и кръвонасядания или разкъсвания.
По отношение на евентуалното човешко заекване на личността, породено от
уплаха или страх - същото не се квалифицира като трайно затруднение на
човешката реч като медико-биологичен признак. СМЕ на доктор М., доктор Г.
и доктор Н. счита, че повечето телесни увреди в значителната им част са били
причинени от предмет с неохлузваща ограничена повърхност, какъвто е
човешкия свит юмрук на ръка или от несвита в юмрук ръка (с тип „шамари“).
Експертите приемат, че телесните увреждания на пострадалото лице И. (с
предишна фамилия Н.) варират до давност от едно денонощие за значителната
им част от тях, които нямат зеленикав или жълтеникав цвят, а
кръвоносяданията с зеленикав и жълтеникав цвят са с по-голяма давност като
възникнали между три и повече денонощия. Експертизата намира, че
телесните увреди на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) могат да бъдат
причинени например за минути в рамките на едно денонощие от 24 (двадесет
и четири) часа или постепенно от едно до три или повече денонощия.
Установените телесни увреждания на изследваното лице не са били получени
едновременно, а по различно време, затова имат и различна давност, която се
разбира от наличието на жълтеникаво-зелен цвят или по-наситен морав цвят
на част от травмите. Били са наблюдавани от вещите лица както „пресни“, така
и „стари“ увреди, при което същите не са били едноетапни.Тройната СМЕ не е
категорична в извода дали по отношение на пострадалото лице И. (с предишна
фамилия Н.) би могло да се установи конкретно травматично увреждане, което
да е причинено от завързване на въже по крайниците й. Експертизата не е
могла по обективни причини да установи дали е имало „наслагване“ на
телесна увреда върху телесна увреда на същата й локализация при нанасянето
на няколко травматични удара по различно време, но този извод за такъв вид
„наслагване“ („суперпониране“) на телесни увреди не се изключва напълно
само за част от увредите (като вещите лица не са могли да посочат кои са тези
наслагващи се увреди). Тройната СМЕ е установила, че разкъсването в
областта на половия орган на изследваното лице се явява налично само в
горната част на остатъците от девствената й ципа. Това разкъсване и трите
дефлорационни щърбини при изследваното лице са могли да се получат
според експертите от брутален коитус или от евентуално използван предмет с
неохлузваща повърхност и с клиновидно действие - например гърло на
бутилка). В половата област на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е
липсвало охлузване. Вещите лица считат, че разкъсването на девствена ципа
води до необилно кървене, което не причинява кръвозагуба (кръвотечението в
областта на тази разкъсана тъкан не е обилно), като при последващо полово
сношение възниква болка в тази област. Разкъсването в половата област на
пострадалото лице според тройната СМЕ зараствало в порядъка между 14-20
(четиринадесет-двадесет) дни, без да възникват последствивя за живота и
здравето на жената. С оглед клиновидното действие на гърлото на бутилка
вещите лица приемат единодушно становището, че разкъсването в половата
област на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е предизвикано от такъв
предмет, който има само неохлузваща повърхност. Вещите лица излагат
28
заключението, че сексуалният садизъм за първи път е бил описан научно от
Ричард фон Крафт-Ебинг през 1999г. в своята монография “Psychopathia
Sexualis” като разстройство на сексуалните предпочитания, което се фокусира
върху причиняването на страдание, болка или унижение за постигане на
сексуално удовлетворение. Въпреки ясните дефиниции, които уточняват
сексуалните обекти, продължителността и страданието, необходими за
разстройство, тройната СМЕ счита, че доказателствата за диагностичната
надеждност в съдебната медицина, а дори и в психиатрията не са мотивирано
обективизирани.
Изпълнената в досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства чрез ДНК-анализ № 45/2023г. на
вещото лице Е. А. - Биолог в Клиника по съдебна медицина и деонтология в
УМБАЛ „Александровска“ гр.София, е установила, че констатираните и
описани следи от червено-кафеникава материя имат произход от човешка кръв
(като петната са с различна площ и големина) по иззетите в досъдебното
производство веществени доказателства - а именно: 1.). по оранжевата
завивка, с тъмно сив цвят с бели и черни орнаменти; 2.). по плика с
преобладаващ бял цвят с черни фигури от едната страна, а от другата - с черен
на цвят с бели фигури; 3.). по шарените калъфки за възглавница; 4.). по синия
сезал на парчета; 5.). по бялата хавлиена кърпа; по долния чаршаф в зелен,
син, жълт, бял, оранжев с фигурки на слонче; 6.). по розовите дантелени
бикини с превръзка; 7.). по черните дънки с размер “L”.
Вещото лице Е. А. излага заключение в своята съдебна експертиза, че
биологичните ДНК материал от клетки и кръв, установени по повърхността на
иззетите в досъдебното производство веществени доказателства - 1.). един
брой силиконов член; 2.). калъфки за възглавници; 3.). черна хавлиена кърпа;
4.). шарен чаршаф; 5.). бикини; 6.). метална част на верига; 7.). топче сезал;
8.). червен флакон; 9.). обтривки от влагалище и горни крайници, са на
пострадалото лице Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) като е изключено тези
биологични следи да принадлежат случайно на друго лице в съотношение
едно към многобройни милиарди (съдът не може да разчете числото на л.161,
том 2 от ДП).
Вещото лице Е. А. приема заключение в своята съдебна експертиза, че
установените и описани следи от петна с белезникава материя по иззетите в
досъдебното производство веществени доказателства, са от човешка семенна
течност - 1.). по бялата хавлиена кърпа; 2.). по черна кърпа с оранжеви
надписи “Haperdrauf”; 3.). от тампон с иззет биологичен материал от
влагалището на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.); 4.). от тампон с
иззет биологичен материал от лявата ръка на пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.); 5.). от тампон с иззет биологичен материал от дясната ръка на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.). Вещото лице Е. А. приема
заключение в своята съдебна експертиза, че биологичните ДНК материал от
петната семенна течност по иззетите в досъдебното производство веществени
доказателства, са от човешката семенна течност на подсъдимия С. Д. И., като
е изключено тези биологични следи да принадлежат случайно на друго лице в
съотношение едно към многобройни милиарди (съдът не може да разчете
29
числото на л.162, том 2 от ДП).
Съгласно заключението на комплексната съдебна психологична и
психиатрична експертиза от 07.06.2023г. на вещите лица - психолога С. И.
Д. и психиатъра - доктор Ц. Д. П. по отношение на пострадалата Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.) е установено при експертното й изследване, провело
се на 19.05.2023г. в различни сфери - емоционална; поведенческа и паметова,
че прегледаното лице е била по-спокойна и овладяна. Експертизата приема, че
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е била контактна подредена,
напрягаща се ситуативно при споделянето й за случилото се събитие. Вещите
лица Д. П. и психолога Д. са констатирали, че пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) е имала малоценностни преживявания; била е апатична и хладна,
възприемайки се обективно като загубила смисъла в живота й след поредния й
неуспех - относно връзката й с подсъдимия И., която не се развила в исканата
от нея насока. Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е приемала, че е била
използвана за сексуалните фантазии на подсъдимия С. Д. И. и за усвояването
на паричните суми, които е била спестила. Според КСППЕ изследването лице
И. (с предишна фамилия Н.) е имала нарушения в сексуалното си общуване,
тъй като не изпитвала радост и удоволствие. Тя преживявала със задълбочени
мисли възникналите у нея чувства за вина, малоценност, депресивност и
безперспективност. Експертите намират, че пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) притежавала затормозени само в психологичен план памет и
интелект, поради изчерпването на ресурсите й. Към момента на изследването
е била апсихотична, сензитивно-мнителна, озъртаща се и оглеждаща се
(въпреки, че подсъдимия И. е бил задържан под стража към този момент).
Вещите лица Д. П. и психолога Д. са установили депресивни симптоми
спрямо пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.), свързани с
изчерпване и флаш-бек сцени от случилото се. Според съдебната експертиза
освидетелстваната била лесно подчиняема; имала висока устойчивост към
понасянето на стреса; проявявала висок толеранс и висок фрустрационен праг.
Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) притежавала правилен мисловен
съзнателен процес (без психопатии и халюцинации), с логически и
граматически подредени изказвания, без да се наблюдават колебания или
снижения в когнитивните й процеси. Липсвала е качествена промяна в
психичното здраве на освидетелстваното лице - не са били установени у нея
умствена изостаналост или придобито слабоумие (не била болна от психично
заболяване в тесния и широкия смисъл на понятието). КСППЕ установява, че
освидетелстваната И. (с предишна фамилия Н.) е имала правилна ориентация
спрямо обективната действителност, без да има разстройства във
възприятийно-представната й сфера на съзнанието й. Изследваното лице
притежавало нисък интелект, поради липсата на образователен ценз, като
според заключението на експертизата, това не се е дължало на умствена
недоразвитост. Съзнанието на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е
било ясно, със съхранено внимание и паметови възможности за правилно
протичане на асоциативния процес. Вещите лица излагат изводите, че
освидетелстваната И. (с предишна фамилия Н.) е имала запазена критичност
на мисълта с проявена адекватна самооценка на възможностите й.
30
Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) била подценяваща се,
невзискателна, с ниско ниво на аспирации и с традиционно изграден модел на
женско поведение. КСППЕ е установила, че изследваната Н. била по-пасивна
и подчиняема в общуването си с околните, можейки да толерира високо ниво
на дискомфорт и стрес спрямо себе си. Същата имала по-висок наивитет и
интелектуални възможности, поради липсата на жизнен опит. В емоционален
план вещите лица доктор П. и психолога Д. намират в заключението си, че
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е имала обективни находки за
възникнали протрахирана стресова реакция (или вид дистрес при нея) и
хроничен стрес, от които могат да се оформи бъдеща посттравматична
симптоматика при нея в рамките на шест месеца (напред във времето) (при
прегледа й от 19.05.2023г. не е бил установен все още такъв посттравматичен
стрес, тъй като е било необходимо време от около 6 (шест) месеца да се
прояви и изследва). Вещите лица отчитат, че разстройството в адаптацията на
всяка личност или възникналото у нея посттравматично стресово
разстройство са достатъчни по интензивност тежки дадености, които са
способни да инвалидизират тази личност във времето. КСПЕЕ приема, че
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е преживяла на 03.05.2023г. тежка
психо-травма, като е изпитвала чувство на виновност и е проявявала
симптоми на депресия. Била е тревожна. Пострадалата Н. според вещите лица
Д. П. и психолога Д. е преминавала през цялата палитра от преживявания - от
отричането на случая, през катарзис и до възникването на чувство на вина и
съжаление. Индивидуалните качества и способности на всяко лице се явяват
да са различни при справянето му в подобен вид травмиращи преживявания
съгласно изводите на експертизата. Установява се от КСППЕ, че пострадалата
И. (с предишна фамилия Н.) не е имала склонност да преувеличава или да
преиначава фактите към момента на изследването й от вещите лица (към
19.05.2023г.). Същата е била пасивна и изпълнителна, преживяваща събитията
с думите „Ами то аз съм виновна за всичко“, дори неглижирайки това, което
се е случило с нея на 03.05.2023г. (и за събитията отпреди това с подсъдимия
С. Д. И.). Експертите от КСППЕ приемат с оглед своята научна сфера на
познание и изграден опит, че влизането на жертвата на насилие във връзка със
своя насилник, или запазването на тази връзка (включително и със
сключването на последващ граждански брак) води до проявление на депресия,
„парадаптивно състояние“ или до „несъответна адаптация“, без да се осъзнава
от жертвата на насилието до какво би се стигнало занапред по повод на
психичното й здраве. Дори чрез заключенията на вещите лица от КСППЕ се
установява, че пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е проявила т.нар.
„стокхолмски синдром“, при което е бил генериран силен по интензитет страх
и тревожност у нея, като при ирационални нейни мотиви, обикновено, за да
защити себе си (смятайки, че защитава себе си), е проявила склонност да
извърши действия (включително да посети подсъдимия С. Д. И. в ареста на
20.05.2023г. или да сключи последващ граждански брак с него), които нейни
действия самото обвиняемо лице (насилника) е искал да извърши тя спрямо
него (при което тя се е върнала при същия). При „стокхолмския синдром“ над
80 % от жертвите насилие, съгласно изводите на вещите лица, същите оттеглят
31
своите показания срещу техният насилник. КСППЕ установява също, че при
дистреса преживяваният стрес от неговия обект има трайно увреждащо
въздействие върху човешкия организъм и поради това се нарича дистрес.
Острата стресова психична криза на фона на причинения дистрес и хроничен
стрес прямо пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) са се получили не само
в резултат на проявили се внезапни, силни или застрашаващи събития, но и
поради продължителността на въздействията спрямо нея, които са били
постоянни и водещи до нарушаването на личното и жизненото й пространство
в качествено отношение като личност, която е дестабилизирана с накърнено
(увредено) достойнство и себеуважение. Пострадалото лице И. (с предишна
фамилия Н.) е проявила пред КСППЕ по време на изследването й, обективни
психологични и психиатрични находки, че е била обект (жертва) на
физически, психически и сексуален тормоз - имала е генериран страх в
личността й - в държането, в поведението и в отношението й към
заобикалящата я действителност, като такъв страх възниквал, ако тя не би
изпълнила желанията на своя насилник, знаейки, че ако не ги изпълни, ще й се
случи (на нея или близките й) нещо негативно; преживявала е тревожност;
показвала е пред вещите лица силни виновностни нагласи, които я обземали;
имала е уязвимост в чувството си за витална сигурност и защитеност;
обективирала е неустойчиви и емоционални решения; проявила е ниско
самочувствие и лесна внушаемост; можела е лесно да бъде манипулириуема;
била е поставяна в живота й всякога в подчинено положение; обективирала е
склонност да подражава на своя партньор С. Д. И.; имала е разстройство в
емоционалната си сфера; показвала е реакции и поведение на преживян
дистрес - т.нар. траен (продължителен или постоянен) увреждащ стрес;
чувствала е дискомфорт, безпомощност, невъзможност за справяне със
ситуацията и емоционален дисбаланс. Тези показатели и състояния са били
станали част от живота на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) и са
предопределили поведението й. Състоянието на пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.), според съдебната експертиза, се изразявало в преживяна
психична криза на остра стресова реакция на фона на дистрес и хроничен
стрес за нея, при което това влошено нейно състояние е било в състояние да
наруши нейните адаптационни сили на организма й и да доведе до сериозна
промяна на качеството й на живот - до по-сериозна психична дестабилизация;
до психо-соматични проблеми и до разстройство в адаптацията й; с
преживяване на психична декомпенсация.
В наказателното производство е била допусната и изпълнена на
01.10.2024г. тричленна комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза спрямо пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) от вещите лица - доцент доктор В. Т. В. (съдебен психиатър); от
гл.ас.Д. Г. В. К. (клиничен психолог) и от доктор П. В. В. (психиатър със
специализация в областта на сексологията). Тази тричленна КСППЕ се
основава върху всички събрани и проверени по делото доказателства и
доказателствени средства в частта на обективните им находки, ведно с
позоваване на вещите лица по тричленната КСППЕ на двучленната КСППЕ
спрямо пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) от ДП - в частта на
32
установеното от вещите лица доктор П. и психолога Д. нейно обективно
състояние към 19.05.2023г., когато лицето е било за първи път изследвано,
освидетелствано и научно възприето от тяхна страна. При тройната КСППЕ
на вещите лица доктор В., доктор В. и психолога К. пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) е била освидетелствана от тях като експерти на
04.09.2024г. (около повече от една година след датата на инкриминираните
събития от 03.05.2023г.). Тройната КСППЕ е установила, че
освидетелстваната И. (с предишна фамилия Н.) е показала подредено
поведение, притежаваща добър речников запас, въпреки прекъснатото й
образование, с добре модулиран тих глас. Изследваното лице И. (с предишна
фамилия Н.) е била спонтанна и асертивна по време на изследването си.
Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) притежавала плавен и умерен
мисловен процес в нормални граници, при липса на когнитивни разриви, без
да са били установени елементи на психотична продукция, нарушения в
съзнанието й или сетивни измами, които да водят до качествени и/или
количествени промени в психиката й, образувани от нейните внимание, памет
и интелект. При освидетелстваното лице не са били установени данни за
зависимост към алкохол и/или психоактивни вещества. Пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) е заявила пред вещите лица, че в миналото, когато е
била на 16 (шестнадесет) години е била обект на две отделни изнасилвания,
като при спомен за случилото се - тя плачела и треперела, преживявайки
събитията като стрес. Експертизата приема, че личността на пострадалата И.
(с предишна фамилия Н.) е сложна и многопластова. Сексуалното й поведение
не е могло да бъде анализирано извън личностовата й структура. Вещите лица
считат, че изследваното лице притежава ниска социална интелигентност,
което води до зависимостта й от авторитети, създавайки спрямо тях своя лесна
подчиняемост и пасивност. КСППЕ на вещите лица доктор В., доктор В. и
психолога К. преценяват по експертен начин пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) като лице с личностна незрялост и шизоидна личностна
организация. Освидетелстваната е показвала скромност, лична насоченост
към постижения, повишена чувствителност и неувереност. КСППЕ определя,
че изследваното лице И. (с предишна фамилия Н.) е преживявала вътрешно
напрежение и склонност да защитава определена избрана теза докрай,
въпреки противоречащите детайли на избраната теза, стигайки, дори до
поведение на сервилност и любезност. Пострадалата И. (с предишна фамилия
Н.) е преживявала в човешки план множество провали в живота си, които са
довели до формирането на дисфункционални убеждения по отношение на
индивидуалните й възможности за справяне с дадени ситуации и/или
проблеми. КСППЕ намира, че изследваното лице в обичайни и добре
структурирани ситуации се справя адаптивно, отличавайки се с отговорност
към поставените цели и задачи, чрез показване на систематичност и
педантичност в изпълнението. Според вещите лица пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) реагирала в ситуации на повишен стрес с
нерешителност, с оплаквания, със затваряне в себе си, с известна отчужденост
и объркване. В междуличностните й отношения, същата изпитвала трудности
за емоционално скачване (свързване) и/или съпреживяване с околните,
33
проявявайки склонност към повърхностни взаимоотношения. Експертизата
достига до заключението, че по методите на изследването на “Harris“ и
“Lingoes” пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е била ориентирана към
негативни преживявания в семейните й взаимоотношения, доколкото
семейството и домът се преживявали от нея като нещо неприятно, в което
липсвали и липсват любовта, подкрепата и разбирането, при преобладаване на
критиката от близките й към нея и при ограничаване на независимостта и
индивидуалната свобода. КСППЕ счита, че пострадалото лице И. (с предишна
фамилия Н.) е проявявала склонност към противопоставяне на формалните и
неформалните авторитети, губейки позитивните си базови вярвания в
авторитетите, в това число и спрямо представителите на правораздавателните
институции. Вещите лица доктор В., доктор В. и психолога К. излагат, че
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) се е отличавала с повишена
чувствителност и напрегнатост, преживявайки себе си самотно, дистанцирано,
изолирано и неразбрано от околните. Към датата на инкриминираното
събитие вещите лица приемат, че изследваното лице е претърпяло остра фаза
на непосредственото влияние от възникналия за нея неблагоприятен стрес.
Според заключението освидетелстваната е преживявала липсата на обич във
взаимоотношенията й и в семейството, както и несправедливи наказания. В
сложни житейски ситуации; в ситуации на повишен стрес, при изчерпване
и/или напрежение, пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) трудно е
овладявала волевите си реакции на преживяваните от нея емоции, импулси и
поведение. Тя е проявявала страни мисли, убедености и сензорни усещания. В
подобни случаи при нея се отчитали гневно-импулсивно отреагиране;
оплаквания; затваряне в себе си, известна отчужденост и объркване. Вещите
лица на тройната КСППЕ приемат заключението, че в социалните й
интеракции пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) показвала плахост,
социална неувереност, нерешителност за отреагиране, напрежение в ситуация
на преживян стрес, изразена затвореност, преживявайки тежък дискомфорт и
неудобство в обкръжение на други лица, трудна установимост на контакти в
общуването на лицето с околните и лесно объркване в сложни ситуации. Тези
негативни проявления (вид акценти) в реакциите, поведението и държането на
пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.) дефинират личността й като
шизоидна личностова структура, което не се определя в психиатрията и
психологията като вид психическа патология (това не е душевна болест),
променяща качеството на психиката на човека. Към момента на експертното
изследване на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) към 04.09.2024г.,
същата е била социално затворена, тъжна, самотна, неутвърдена, потисната,
обезкуражена, с песимистични нагласи, с ниска самооценка и напрегната.
Експертизата приема, че изследваното лице И. (с предишна фамилия Н.) е
преживявала липсата на енергичност, нежелание да се справи с проблемите
си, липсата на способности да решава определени въпроси, обърканост и
безпомощност, възприемайки себе си, че е извършила непростима грешка.
Вещите лица доктор В., доктор В. и психолога К. са преценили по експертен
начин пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) като покорна, неасертивна,
лесно поддаваща се на влияние на другите лица. Тя е имала ниска самооценка,
34
усещайки себе си като некомпетентна, неатрактивна, несръчна, измамена и
нехаресвана от другите. КСППЕ заключва, че освидетелстваната И. (с
предишна фамилия Н.) е понесла отчужденост в семейството, тъй като е била
лишена от любов, и оставайки да живее във враждебна към нея атмосфера в
семейството й. Семейството спрямо пострадалата И. (с предишна фамилия Н.)
не е източник на социална подкрепа според вещите лица. КСППЕ категорично
счита, че към датата на изследването й, повече от една година след
инкриминираните събития от 03.05.2023г., пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) е показала типичните симптоми на пост-травматично стресово
разстройство, поради преживяванията й на тревожност, депресия,
разстройство на съня, разпокъсани мисли, усещане за емоционален хаос,
дефицит на адаптивните стратегии, чувство на загуба на контрол над
мисленето, чувство за неразбиране и лошо отношение от страна на другите.
Разгръщането на постстресовото травматично разстройство при даден човек,
съгласно експертното заключение е различно според качествата на личността
и в зависимост от промените, които могат да настъпят в резултат на понесения
стрес. Излага се от вещите лица, че постстресовото травматично разстройство
възниква след няколко седмици след преживения остър стрес от пострадалото
лице, но по изключение е възможно острият стрес да се трансформира в
постстресово травматично разстройство, поради естеството на проявите на
постстресовата травматична реакция на личността. Трите вещи лица доктор
В., доктор В. и психолога К. приемат, че пострадалото лице И. (с предишна
фамилия Н.) се е намирала в остра стресова реакция към датата на събитието,
а в такова състояние и предвид симптомите на възникналото у нея
постстресово травматично разстройство, същата е незащитима, т.е. уязвима е
и решенията й за живота, включително решението за сключването на брак с
подсъдимия С. Д. И., са вземани с активно разгръщане на качествата на
личността й като шизоидна тип структурна личност. КСППЕ счита, че от
значение за тази преценка е проявата при тази личност на емоционална
потиснатост, емоционални колебания, изолация от света, кошмарни сънища,
съдържащи травматичните събития, избягващо поведение и реакции за
връщането й към тези развили се събития. Експертите на тройната КСППЕ
излагат изводите, че посттравматичното стресово разстройство и
посттравматичната стресова реакция при личността са две фази в едно
разстройство от групата на невротичните смущения, които не са душевно
заболяване, а вид реакция на тази личност във връзка с преживените от нея
травматични събития, в случаите, когато тази личност сама по себе си има по-
ограничена възможност да се справи с тези преживени събития. В тази връзка,
личността има по-ограничени реакции в остротата на фазата на стреса от
преживените травматични събития, като в рамките на тази остра фаза на
стреса и на няколко месеца напред във времето се развива посттравматично
стресово разстройство. КСППЕ счита, че при всяка различна личност
различно е времето (месеци или време повече от година, две или повече
години), което е необходимо за справянето със симптомите на
посттравматичното стресово разстройство, обуславящо се от капацитета на
тази личност. Експертизата единодушно излага заключението, че базовата
35
личностна склонност към отвореност, енергичност, експресивност,
разкрепостеност, ентусиазъм и жизненост при пострадалото лице И. (с
предишна фамилия Н.), в резултат на преживения от нея психотравмен стрес
от инкриминираните събития в тяхната цялост (описани в мотивите на
постановената от съда присъда) в периода след 22.02.2023г. до 03.05.2023г. и с
оглед заживяването на същата с подсъдимия С. Д. И. в едно домакинство като
съпрузи, са се трансформирали в неадаптивност, в ограничени ресурси за
справяне със стреса, в сдържаност, в проявени соматични или
психосоматични проблеми и чувство за невъзможност (неспособност;
безпомощност) за справяне с външен натиск. Това е довело до нежелание или
трудности за емоционалното й свързване с партньора (изводът е на съда),
резонирайки или преживявайки емоциите му, при което отношенията на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) се явяват повърхностни, формални
и незадълбочени. Следва да бъде отчетено, че тройната КСППЕ е била
поставена в затруднено положение, тъй като тази експертиза не е била
реализирана непосредствено към датата на инкриминираните събития и с
оглед изминалото време към периода на експертното изследване на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.). Освен това, последната е имала
защитно поведение, без желание за себеразкриване и показване на пълна
искреност (представяла се е по начин, който е бил удобен за нея и/или поради
нежелание да участва), пред вещите лица на тройната КСППЕ, включително
при изпълнението на предоставените й за попълване тестови методики на
„Вахтертест“; „Минесотски многофакторен въпросник“, „Рорх Шарх“. В
заключение вещите лица доктор В., доктор В. и психолога К. определят, че
преценката им като експерти за сексуалните практики и интереси на
освидетелстваната И. (с предишна фамилия Н.) са по данни от нея, след
20.06.2023г. (до тази дата тя не е споменавала, че има предпочитания в
сексуален аспект да бъде насилвана, връзвана, или да понася удари с ръка,
лека странгулация и т.н.), при което изводите им не са категорични относно
обективността на представената от изследваното лице информация (или
информацията за нейните споделени интереси). Това е така, защото
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е можела избирателно да
предоставя на експертите по тройната КСППЕ информация за своите
сексуални интереси и практики, които да не отговарят на действителните й
такива. В областта на сексологията не са създадени утвърдени научни
критерии, според които да могат да се индивидуализират сексуалните
предпочитания на дадено лице или прилагани стереотипи, свързани с прояви
на грубост, насилие, ползване на допълнителни инструменти и влизане в роли.
Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е представила пред трите вещи
лица от КСППЕ, че сексуалното й развитие е било протекло под давлението на
трети лица, като според изнесената от нея и споделена на експертите
информация, сексуалните й предпочитания били свързани и с обездвижване
на ръце, с отправянето на несилни удари с плоска ръка; с проява на лека
странгулация; с използване на съответни еротични аксесоари за влизане в
роли. Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е притежавала, според
изпълненото заключение, хетеросексуална ориентация със средна полова
36
конституция. По този начин според експертизата на вещите лица, лицето
прилагащо тези практики или тези практики, ако са прилагани спрямо него, то
поддържа своята сексуална възбуда и постига удовлетворение. Подобни
действия в сексуалното общуване се квалифицират като т.нар. “BDSM”
практики - “Bondage and Discipline, Dominanse and Submission, Sadism and
Masochism”, но самите те (този вид практики) не се свързват логически с
телесните увреди на пострадалото лице Н. А. И. (с предишна фамилия Н.),
които съгласно заключението на СМЕ на доктор Д. Н. Н. са 54 (петдесет и
четири) на брой най-малко леки телесни повреди с медико-биологичните
характеристики по смисъла на чл.130, ал.1 и чл.130, ал.2 от НК. Вещите лица
на експертизата излагат изводите, че при “BDSM” сексуални практики
основата им се предопределя от даването на изрично предварително съгласие
за извършване на някаква последователност от действия с уговорката, че при
изпитване или преживяване на някакво негативно въздействие (например
болка), то тези сексуални взаимодействия се прекратяват, поради
възприеманите неблагоприятни усещания. Експертизата не разполага с
обективни данни, обаче, за проверката на обстоятелството, докъде би
достигнала поносимостта на обекта на прилаганите спрямо него “BDSM”
сексуални практики, свързани с проявление на обездвижване на ръце, с
отправянето на несилни удари с плоска ръка; с проява на лека странгулация; с
използване на съответни еротични аксесоари за влизане в роли. Вещите лица
на тройната КСППЕ излагат, че когато болката при “BDSM” сексуалните
практики излиза извън рамките на удоволственото възприятие, тя сама по себе
си (тази болка, този вид неприятно усещане) прекратява възможността за
пълноценно участие в сексуалния акт, при което сексуалното удоволствие
отстъпва място на друг вид възприятие, извън приятния регистър. Съдебната
експертиза отговаря, че прилагането или отсъствието на посочените “BDSM”
практики в сексуалното общуване между пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) и подсъдимия С. Д. И., предвид това, че са станали съпрузи след
инкриминираните събития, влияе на техните семейни отношения, за да се
получи добра сексуална възбуда. Т.е. ако се приеме, че пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) е проявила първоначално инициатива да включи такъв
вид сексуални “BDSM” практики в сексуалното си общуване с подсъдимия С.
Д. И., които той не е й искал да прилага спрямо нея, с оглед даденото от нея
психологическо интервю, в което е изложила тези твърдения, то последващата
липса на необходимост от тези практики по желание на изследваната И. (с
предишна фамилия Н.) с искането й за прекратяването им от подсъдимия С. Д.
И. (които той не е прекратявал), водят до непълноценна връзка за самата нея и
неудовлетворителен сексуален акт. В случая на пострадалото лице И. (с
предишна фамилия Н.) такова прекратяване, въпреки желанието или
исканията й това да се изпълни, не е имало (ако съдът кредитира показанията
й от първите й непосредствени разпити към датата на инкриминираното
събитие). Тройната КСППЕ отчита, че пострадалата И. (с предишна фамилия
Н.) е изложила твърдението, че тя е била „въвела“ подсъдимия С. Д. И. в този
вид сексуални “BDSM” практики, които той е отказвал, но тази информация и
информацията, че отношенията й с него са били хармонични (както е било
37
сега според нея), е липсвала като изложена от същата в първоначалните й
разпити или при освидетелстването й при изпълнението на едночленната СМЕ
или изследването й от двучленната КСППЕ. Към сексуалните “BDSM”
практики според тройната КСППЕ може да се включат и предпочитанията на
дадено лице за възприемане (гледане) на порнография (което се нарича в
психологията и психиатрията влечение към визуализиращи се на видео и/или
снимки сцени с открито сексуално съдържание или това е т.нар. „пиктофилия“
- „обич“/ „любов“ към кадрите на порнографията). В порнографията, обаче,
според вещите лица могат да се имитират т.нар. сексуални практики на
“BDSM” чрез заснемането на актьорска игра в образи на извършвани
сексуални действия, подобни (сходни) на реалните изнасилвания или на по-
изявените груби прояви на насилие - с физически удари и/или със заплахи. Но
изпълнената експертиза не може да изложи научни критерии, по които да се
прецени визуално (само с поглед и със слух) дали в такъв вид порнография
практиките на осъществяваните от актьорите сексуални действия, наречени
“BDSM”, наподобяващи изнасилване или по-грубо насилие и заплахи, са
реални или са само визуално (представно) целени у съзнанието, на този който
ги гледа (възприема) - по принцип такъв ефект се търси, преследва и се
постига при порнографията. Вещите лица доктор В., доктор В. и психолога К.
приемат, че упражняването на физическо насилие върху даден човек,
предизвика обичайните реакции на стрес, които водят до напрежение, до
борба/бягство, до преживяване на физическа болка или до проява на
себезащитни физически реакции. Прагът на поносимост към причиняването
на телесни увреди е строго индивидуален за всяко лице според заключението
на КСППЕ. Следва да бъде съобразено, че според тройната експертиза спрямо
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) не са установени обективни данни
за сиуцидни преживявания, а изпитаните страхови такива от
инкриминираните деяния са в резултат на реални събития, т.е. не са
неадекватни страхови преживявания. Установено е било от вещите лица, че
освидетелстваното лице не е имало отклонения в психиката и в своята
перцепция, при което е разбирала, възприемала и съзнавала фактите от
обективната действителност - в тази връзка пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) се явявала да отговаря на критериите да бъде годен участник в
наказателния процес по смисъла на чл.144, ал.2, т.5 от НПК.
В досъдебното производство е била изпълнена на 29.06.2023г. съдебна
техническа експертиза на вещото лице Л. А. П. по отношение на
съдържанието на телефона на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) -
„Самсунг“ (“Samsung”), модел “Galaxy Note 20“ (************) с ИМЕИ 1:
**********, регистриран като ползван в системата на мобилния оператор
„Виваком“ АД в периода 09.03.2023г. до 15:30 часа на 03.05.2023г. и ИМЕИ
2: ***************, с поставената на него сим-карта на „Виваком“ с пин код
от четири нули, и с оглед проверката на фактите дали са били правени
видеозаписи с определено съдържание; изпращана ли е или качвана ли е
определена информация в порно сайт чрез мобилното устройство; какви
порносайтове с какво съдържание на видеоклиповете са били посещавани от
телефонното устройство. Според заключението на СТЕ телефонното
38
устройство е било технически изправно с работещи функции. Информацията
от изследвания телефон е била изведена със специализиран софтуер от вещото
лице. В телефонното устройство на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.)
бил установен използван акаунт профил във Фейсбук с името “Stanko Ivanov”.
В телефонното устройство се активирали профили във Фейсбук и мрежата
Тик-ток са били с имената “Nina Andreeva” и „Nina Andreeva 102”. От
свалените и анализирани данни от мобилното устройство вещото лице П. чрез
СТЕ е установило информация за множество посещавани интернет страници,
класифицирани в секцията „18+“, като са били използвани определени думи и
термини при посещаването на такива интернет страници с порнографско
съдържание. В телефонното устройство на пострадалата Н. били установени
три броя цветни снимки, създадени на 04.05.2023г., заснемащи като вид
„селфи“ лицето й, на които са видими травматични увреди по начина, по които
са били констатирани от доктор Н. съгласно изпълнената СМЕ. В паметта на
изследваното телефонно устройство с браузер страницата “**********” и в
акаунт на страницата ****************” е било установено видео-
съдържание на кратък заснет клип със сексуална насоченост (визуализирайки
се мъжки полов член в ерективно положение, който се поемал в устата на
лице, чието лице не е било видимо в цялост (а само по-малко от ½ от лицето
му се е виждало). На друг кадър от видеоклипа се възприемала пострадалата
Н. А. И. (с предишна фамилия Н.), лежаща (полугола) върху легло, с бельо и
сутиен (черни на цвят) върху себе си, като в дясната си ръка държал
продълговат черен предмет (най-вероятно дистанционно управление за
телевизор), а другата й ръка - била поставена върху половия й орган около и
през бельото й. В телефонното устройство е бил инсталиран директен достъп
до порнографско съдържание през платформата ***********, като в телефона
не е съхранена информация за предоставящата се услуга през тази платформа.
На страницата https: ************************** се зареждала снимка на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) (от 20.04.2023г. - същата е облечена
в зелена връхна блуза с черни краски от дясната й страна, облечена с черна
грейка и сини дънки), а под нея имало сексуално съдържание на порнографски
снимки и клипове. Били са установени и други „скрити“ снимки в
порнографски сайтове, които не са могли да се визуализират в СТЕ.
В наказателното производство по искане на защитника адвокат Ю. Н. е
била допусната и изпълнена на 20.09.2024г. от вещото лице П. Ц. В. съдебна
техническа експертиза на съдържанието на телефона на пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) - „Самсунг“ (“Samsung”), модел “Galaxy Note 20“
(*********). Установено е от вещото лице В., че от това телефонно
устройство са били посещавани интернет адреси с порнографско съдържание,
като на 11.02.2023г. е бил посетен интернет сайт ************* - категория
“Brutalni porno”. На 02.05.2023г. е бил посетен сайт в страницата
************** - „K. P. - k., k. t. f. p. v.!”. От изследваното телефонно
устройство - в минал момент, преди 17.10.2020г. е бил посетен интернет сайт
на страницата ************** - с регистриран, зареждащ се видеоклип „Д. Д.
моли за груб секс и ********“. От същото телефонно устройство са били
посетени и сайтове на страниците на ***************; на ************* и на
39
************* - в секция „изнасилване“. Вещото лице В. е установил над
18 000 (осемнадесет хиляди) реда от влизания (посещения) в най-различни
интернет страници с порнографско и с непорнографско (несексуално)
съдържание. СТЕ на експерта е установила зареждащи се видеоклипове с
определено порнографско съдържание, но не е могло да се установи по
обективни причини, посетителят на това порнографско съдържание кой видео-
клип точно е прегледал или възприел. Последният интернет адрес на
телефонното устройство е бил на 03.05.2023г. - била е посетена фейсбук
страница, а най-ранното посещение на интернет страница е било от
17.10.2022г. Според вещото лице посещаваните порнографски сайтове от
изследваното телефонно устройство са съдържали информация за
порнографско съдържание от стандартен секс до видеоклипове - при които се
използва пистолет, насочено към лице от женски пол (например) или секция
по търсене - с името „изнасилване“ (датираща от 17.10.2020г.) или по-
нестандартен секс с различни крайности. Посещаваните порнографски
сайтове са имали разнородно порнографско съдържание.
Съгласно заключението на комплексната съдебна психологична и
психиатрична експертиза от 07.07.2023г. на вещите лица - психолога С. И.
Д. и психиатъра - доктор А. П. А. по отношение на подсъдимия С. Д. И. е
установено при експертното му изследване и чрез използван утвърден на
експертно ниво „Многофункционален тест „Минесота“ - “Minnesota
Multiphasic Personality Inventory 2”, че изследваното лице е било
психомоторно възбудено и подозрително, отговаряйки на поставените от
експертите въпроси информативно. Експертизата приема становището, че
подсъдимия И. бил лабилен, с леки дисфорични колебания, които са били
реактивно провокирани. Интелектът и паметта на изследваното лице И.
съответствали в широките норми на неговите възраст, жизнен опит и
образование. Същият нямал интелектуален дефицит в познавателните
процеси (чрез вниманието, паметта, интелекта и мисленето) спрямо
заобикалящата го действителност. Липсвали са психопатични отклонения в
съзнанието му - не са били установени обективни находки на неправилно
нервно-психично развитие, което да го възпрепятства да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според КСППЕ
подсъдимият И. не е страдал и не страда от продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието си. Базисните му психични годности не са били
нарушени по никакъв начин, при което можел да излага достоверни
обяснения, ако пожелаел. Не използвал и не употребявал психоактивни
вещества. Употребата на алкохол от него е била в допустимите граници -
ситуативно. Проявявал е леки затруднения при боравенето му с абстрактно-
логическия инструментариум. КСППЕ установява, че подсъдимия И.
притежавал мисловен процес, който бил непроменен, без структурни
нарушения, конкретно-образен, с невисоки аналитични възможности.
Заключението на Д. А. и психолога Д. се основава на приложени методи на
изследване - чрез използване на личностни въпросници с различни скали за
лъжа, хипондрия, депресия, хистерия, шизоидност, хипомания. От изброените
скали най-висока била скалата лъжа - с много високи стойности (а останалите
40
спрямо подсъдимия И. - са се намирали в ниски стойности).
Скалата лъжа спрямо изследвания И. била с най-високи показатели,
обусловени от защитното му поведение. Скалата „лъжа“ според КСППЕ
отговаря не само за достоверността на изявленията на изследваното лице И.,
но показва и неговите поведенчески модели и разбирания като личност. В тази
връзка, КСППЕ е установила: 1.). че подсъдимия И. е опитвал да направи
добро впечатление, като се представя в по-благоприятна светлина, но
действията му и реакциите му не са били по съдържание искрени - бил е
некооперативен, изключително предпазлив и подозрителен с изявени защитни
нагласи; 2.). че същият (подсъдимият И.) е отговарял по защитен, отричащ и
репресивен начин на поставените му въпроси; 3.). че подсъдимия И. бил
объркан, но самоконтролиращ се, без да осмисля последствията от своето
поведение, действия или реакции; 4.). че изследваното лице И. е показало
поведение на самонадценяване с реакции и държане на конвенционалност,
социална-конформност, ригидност и морализаторство; 5.). че подсъдимия И. е
имал нисък толеранс към стрес или напрежение, обективирайки
несофистично управление на впечатленията.; 6.). че подсъдимия И.
притежавал изявени акцентуирани личностни черти в характера и
поведението му, които не представлявали индикатор за сериозна личностова
патология (психопатия) - според КСППЕ подсъдимия И. чрез т.нар.
„изтласкване“, което е било силно развито у него, същият забравял това, което
е било неприятно за него, опитвайки да представи себе си като благоприятен
образ, но същевременно изпитвайки вид самосъжаление, че е жертва в
процеса и/или че не е разбиран от околните; 7.). че при изследваното лице И.
може да се възприеме тезата и при съпоставянето на телесните увреди на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) според заключението на съдебно-
медицинската експертиза на доктор Н. за наличие на „разстройство на
навиците и влеченията, свързани със сексуалното поведение“ (F 65 - МКБ 10)
- по същество това са повтарящи се неадаптивни действия, които не са
вторични по отношение на установен психиатричен синдром, при които
лицето периодично не успява да овладее импулсите си за извършване на
неадаптивни поведенчески актове и е налице период на напрежение,
последван от чувство на облекчение по време на извършване на действието,
като вещите лица доктор А. и психолога Д. спрямо подсъдимият И. не могат
да разграничат дали действията му спрямо пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) са в резултат на сексуален садизъм или жестокост (които не са
психични заболявания по смисъла на чл.33 от НК), които трудно се
разграничавали помежду им в практиката на психологията и психиатрията.
В наказателното производство е била допусната и изпълнена на
02.10.2024г. четворна комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза спрямо подсъдимият С. Д. И. от вещите лица - професор доктор
П. М. М. (съдебен психиатър; от доктор М. Щ. К. (психиатър), от доктор П. В.
В. (психиатър със специализация в областта на сексологията) и от клиничния
психолог Д. С.-З.-С.. Тази четворна КСППЕ се основава върху всички събрани
и проверени по делото доказателства и доказателствени средства в частта на
обективните им находки, ведно с позоваване на вещите лица по четворната
41
КСППЕ на двучленната КСППЕ спрямо подсъдимия С. Д. И. от ДП - в частта
на установеното от вещите лица доктор А. и психолога Д. негово обективно
състояние към 16.06.2023г., когато лицето е било за първи път изследвано и
възприето научно от тяхна страна. При изследването на подсъдимия С. Д. И.
от четворната КСППЕ, проведено на 23.02.2024г. и с оглед приложените от
експертите научни методи, способи и научни подходи от областта на
психологията, психиатрията и сексологията, същият е проявил спокойно
поведение при нисък индекс на тревожност, показвайки ситуативна
напрегнатост, адекватни реакции, при упражнени от същия добър очен
контакт и пълноценен вербален дискурс. При изготвянето на КСППЕ
четирите вещи лица са провели психологични и психиатрични изследвания
спрямо подсъдимият С. Д. И.. Според експертизата същият не разкривал
обективни находки за нарушения в съзнанието си и когнитивната си функция,
която имала запазени годности (без личностно разстройство), при което
отговарял на критериите на чл.33 от НК да разбира свойството и значението
на извършените действия и във волеви план да ръководи постъпките си. Той
не е показвал налудни наклонности, достигащи на степен на личностно
разстройство по качествени или количествени критерии, без да е било
установено възникнало психично заболяване от ранга на психозата или
афективното (манийно или депресивно) разстройство. Вещите лица са
установили подсъдимият С. Д. И. като активен, мотивиран, контактен,
оптимистичен, с висока самооценка, с очаквания и надежда, с желание да
разширява сферата си на собствено влияние, със слаба предразположеност
към преживяване на стрес или тревожност в значими и/или критични
ситуации. Експертите отговарят, че подсъдимият С. Д. И. е проявявал
известна дисхармонична посока на своята вътрешна емоционална затвореност
и липса на способност за привързване, дори и да се намира в близки
отношения с някого, което е създавало трудности в близките му отношения с
околните и водещо до възникване на прояви на несдържаност, нетърпение или
склонност към агресивни актове от негова страна в различна насоченост,
включително и в сексуалната сфера. По този начин подсъдимият С. Д. И. се
проявявал като неуправляема тип личност, действайки въз основа на
моментно възникналите му емоции и решения, без да съобразява обстановката
или последиците от своите действия. Вещите лица - доктор М., доктор К.,
доктор В. и психолога З. приемат изводите, че подсъдимият С. Д. И. притежава
присъщи му личностни черти и качества като експанзивност на
емоционалното му отреагиране спрямо обективната действителност; като
егоцентризъм; като преследване на неизползваните възможности; като
самонадценяване; като неподатливост на корекция; като неспособност за
извличане на ползи от собствения му негативен житейски опит; като
акцентуация и склонност към несдържаност и прояви на агресия при
обстановка, която не отговаря на личните му интереси. На поведенческо ниво,
изследваното лице е проявявало засилена тенденция към независимост,
активност, настойчивост и целеустременост в желания (преследван) успех, но
при загуба на спокойствие и обективност, непонасяйки ограничения и/или
забрани спрямо свободата и/или целите си, дори когато търси или постига
42
сексуално удоволствие, при което реакциите му са отреагиращи на момента с
негодувание и протест. КСППЕ приема, че подсъдимият С. Д. И. е личност,
която води и иска да води интензивен начин на живот, изпълнен с
впечатления, упражнявайки и разширявайки собственото си влияние, за да
разполага със свободата на своите избори и предприети действия, без да
отстъпва пред другите, но целейки да постигне тяхното одобрение или
благосклонност. След изследването на подсъдимия С. Д. И. с утвърдените
въпросници в областта на психиатрията, сексологията и психологията, е
установено от четиримата експерти, че той (подсъдимият С. Д. И.) притежавал
индивидуална акцентуация на своята личност с характер и нагласи на т.нар.
неуправляеми личности, с ниска степен на интериоризация на социалните
норми, без да изпитва чувство на вина и/или разкаяние от действията си, с
ниска степен на предразположеност към стрес, без да проявява емпатия, и при
неспособност да използва негативния си житейски опит чрез извличане на
последващи правилни решения, които да прилага в дадени ситуации.
Подсъдимият С. Д. И. е показал характер и поведение пред КСППЕ, че има
склонността да действа под влияние на своите преобладаващи в дадения
момент емоции, без достатъчно осмисляне на ситуацията. В състояние на
гняв, неудовлетвореност и невъздържаност подсъдимият С. Д. И. проявявал
агресивни актове, несъответстващи на фактора или причината, които са ги
предизвикали. Установено е, че изследваното лице проявявал спонтанност и
недооценка на собственото си поведение не само при конфликти с околните,
но и в сексуалното си общуване. КСППЕ приема изводите, че подсъдимия С.
Д. И. има профил на т.нар. „конверзионна петица“ с качествата на
повърхностна и емоционална незрялост; нелогичност в съжденията си;
експанзивност в емоционалното му отреагиране спрямо заобикалящата го
действителност; егоцентризъм; склонност към надмощие; убеден в
собствената си правота; настойчивост; неотстъпчивост; увереност;
доминация; неподатлив на влияние (дори и по нареждане на жена); липса на
емпатия; отричане на собствените му вътрешни конфликти и психологични
проблеми; лабилност в човешките му реакции; умение да влиза в роли, за да
се хареса на околните чрез позитивното му себепредставяне или при
набелязване на определена тенденция, давайки субективно пожелани
(интерпретирани) от него отговори за качествата си, които не отговарят на
действителните му; с прояви на самонадценяване при констрастираща лична
самооценка със самооценката на околните, и неподатливост към коригиращо
въздействие (влияние). Вещите лица доктор М., доктор К., доктор В. и
психолога З. са установили на база експертните си изследвания, че
подсъдимия С. Д. И. имал високо разположен пик по скалата на „психопатия“,
следван от втори пик по скалата „хипохондиря“ и относително висок подем на
скалата „психастения“ - т.е. същият е от типа неуправляеми личности, която
приема, че околните безусловно следва да се съобразяват с него и желанията
му според крайната му убеденост, търсейки своя личен конфорт и
благоразположение, като при него скалата „лъжа“ имала значителна
повишеност при данни за личността му като екстравертиран тип личност.
Експертизата не е установила при подсъдимия С. Д. И. анамнезни или
43
клинични данни за зависимост към психоактивни вещества, а употребата на
алкохол от него е била в допустимите граници. По отношение на сексуалните
предпочитания на подсъдимия С. Д. И. четворната КСППЕ приема, че
мазохизмът като понятие включвало в себе си лицето, обект на упражняваните
по време на сексуалната практика - болка, унижение и принуда, да получава
такъв вид (тип) стимулация по негово искане, а ако това е извършителят - този
вид сексуална “BDSM” се наричала спрямо него садизъм. Към садистичният
кръг вещите лица причисляват сексуалните действия спрямо личности или
животни, към които се изпитва известна доза раздразнение, създаващо
възбуда. Начинът на отреагирането на тази възбуда е като се причинява
страдание. Ефектът на страданието може да се съпроводи с усещане за
известно отлагане на емоционално-волевия набор на въздействие, при което
садистичното действие се явява по-удовлетворяващо за лицето, което го
прилага, но не и за лицето, което го търпи или понася. Четворната КСППЕ
излага, че при садистичните наклонности на личността същата обективира
своето градиращо (нарастващо) напрежение като прилагано средство по
социално неприемлив начин, като възникването на садизма съпровожда
развитието на тази личност още от момента на детството й - ако е била
например обект на насилие; при утвърждаването на практиката от ранна
възраст да се възприема зрително или визуално такъв вид садистични
действия от трети лица (например чрез гледане на порнография, внушаваща
насилие чрез актьорска игра или чрез прилагани BDSM” практики); при
възникнали чувства на паника или желание за експериментиране и други,
оставяйки се плен на тези чувства, което маркира личността му със
садистични наклонности. В началото на проявлението на садистичните
наклонности - същите може да не са доловими, но към проявлението на
техния край - те да се възприемат. Садистичната личност според вещите лица
не изпитва виновност и не формира критичност, тъй като в своя континуум не
разполага с такава възможност (т.е. изключено е). С оглед тази два полюса,
садистичните наклонности или садизма съществуват у личността, но те имат
вариации - могат да градират по всякакъв начин, като това е способа, дори
чрез метода на повторяемостта, за функционирането на сексуалността на тази
садистична личност. Четворната КСППЕ намира, че вербалната агресия сама
по себе си не се квалифицира като садистично действие, освен ако не е
съпроводена с физически такива. Вербалната агресия може да бъде един изход
от емоционално възникнало напрежение, но в съчетание с физически действия
се постига удовлетвореност у личността със садистични наклонности.
Садизмът или садистичните наклонности не се квалифицират като психично
заболяване в тесния смисъл на думата и не водят до качествена промяна в
психиката на човека. При садизма четворната КСППЕ приема, че е налице
отликата, че се прилага от лице, което проявява садистичните действия с
участието на цялото си същество - и физически, и психически, обуславяйки
настъпването на физиологични и телесни отправления (например постига се
усещане за удовлетвореност и удоволствие - вътрешно психическото
напрежение се разтоварва, като се достига до физическо стимулиране на
ерогенните зони; с оглед възникваща потребност или за отреагирането
44
напрежението чрез причиняване на страдание в сексуален план на фона на
садистична практика чрез телесен и невропсихичен механизъм). Експертизата
на вещите лица доктор М., доктор В., доктор Костадиничева и психолога З.
приемат извода, че при садистичния човек неговата личност не изпитва болка,
тъй като нараняването на друг човек от тази садистична личност или животно
може да придобие по-широк мащаб в резултат на натрупан гняв,
разочарование, фрустрация, „крах на надеждата“ и други, които покачват
усещането за напрежение и необходимостта за освобождаването на това
напрежение, присъщо на садистичните практики чрез проявлението на
садистичните действия. Експертите достигат и до извода, че при две личности
- едната със мазохистични наклонности, а другата - със садистични нагласи, се
получава и може да се получи известна хармония, но би следвало да са били
поставени предварителни граници на допустимите действия, при
приложението на които, ако се изпита болка или негативно чувство, тези
действия да се прекратят (а според първите показанията на пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) те не са били въобще прекратени, а довършени -
бележката е на съда). Леко изразената степен на садо-мазохистичната
стимулация често се е използвала според вещите лица, в случаите за
усилването на нормалната сексуална активност - в случаите, когато садо-
мазохистичното поведение е най-важният източник на стимулация или този
вид поведение е необходимо за сексуално удовлетворение. КСППЕ приема, че
е трудно разграничаването на садизма от жестокостта, проявявана по време на
сексуален акт или това се дължи на породен гняв, несвързан с еротичността.
Когато насилието е необходимо за получаването на еротичната възбуда, тогава
диагностицирането на сексуалните практики като садизъм или жестокост е по-
лесно според вещите лица. В тази връзка, вещите лица по четворната
експертиза, преценявайки обективните находки на показанията на
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) от първите й разпити,
непосредствено към датата на инкриминираното събитие (преди да промени
показанията си) приемат при експертното изследване на подсъдимия С. Д. И.,
че всички сексуални практики спрямо пострадалото лице с проявеното към
нея физическо и психическо насилие отговарят на критериите (квалифицират
се) като садистични действия. Тези садистични действия не могат да бъдат
отграничени от експертите дали се основават на сексуалния му садизъм с цел
сексуално удовлетворение или са резултат на неговите - гняв, жестокост, ярост
и други подобни емоции, възникващи извън еротичния контекст. Този вид
парафилия според КСППЕ улеснява или снижава самоконтрола при
извършването на деянието. Вещите лица считат, че подсъдимия С. Д. И.
притежава сексуалност от хетеросексуален тип със средна полова
конституция, без парафилни включвания, включително сексуално насилие.
Подсъдимият С. Д. И. не е съобщавал пред вещите лица да има нарушения в
сексуалната функция, при което същият да е ползвал определени сексуални
стимуланти за повишаване на либидото му.
Съгласно заключението на изпълнената на 24.09.2024г. в наказателното
производство заключение на повторна съдебна лингвистична експертиза на
вещото лице - гл.ас.Д. Л. З. Ж. при изследване от лингвистична гледна точка
45
на приложения по делото аудио-запис от Национален телефон 112 във връзка с
подадения в 15:11 часа сигнал на 03.05.2023г. от страна на пострадалата Н.
А. И. (с предишна фамилия Н.) се установява, че тонът от човешкия говор на
сигналиста - който е пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.), предвид
нюансите на гласа, речта, интонацията й, е неспокоен, развълнуван,
емоционално-експресивен със засилена интензивност и възклицателност -
например „О, неее, не, страх ме е, ще ме хванат, ще ме хванат! Имат
ножове! Много ме е страх!“. Емоционалността в гласа на пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) се извежда от експерта Ж. във връзка с анализа на
фонетичния характер на изявленията на лицето като сигналист - поради
удължаването на използваните съгласни букви („ееедин; неее; хванааат;
искааат“); поради използвани лексеми, описващи емоционалното състояние
на сигналиста - „много съм уплашена, защото ще ме хванат; страх ме е;
много ме е страх“; с оглед използваните междуметия от лицето - „о, не, не,
страх ме е, ще ме хванат“; с оглед усилващите наречия на същото - „много ме
е страх, много ме е страх“ и с оглед стиличността на споделяната
информация от пострадалата И. (с предишна фамилия Н.), предвид
повторенията на думите й - „да, да, има, има, да, да, те ме търсят; много ме
е страх, много ме е страх; о, не, не, страх ме е, ще ме хванат, ще ме хванат,
имат, имат ножове“ . В гласовите данни от аудио-записа на телефон 112 не
са установени от вещото лице Ж. обективни находки за изпитвана
положителна човешка емоция в човешкия глас на споделящото информацията
лице - пострадалата И. (с предишна фамилия Н.), като същата е отговорила
положително с думата „добре“, след като операторът е заявил, че ще бъдат
изпратени към нея полицейски служители. Повторната съдебна лингвистична
експертиза на вещото лице Ж. е установила данни за травматичност в
гласовата интонация на човешкия глас на пострадалото лице И. (с предишна
фамилия Н.), поради използваните в лексикален смисъл думи и изрази - „и ме
биеше, и ме тормозеше; много съм уплашена“. Използваният страдателен
залог на причастието е довело до извода за вещото лице, пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) е търпяла действието - „и ме биеше, и ме тормозеше;
много съм уплашена“, а не че тя го е извършвала спрямо друго лице.
Използваната дума „много“ и причастието „уплашена“ са показвали, че
лицето, подало сигнала на телефон 112 е проявило силен интензитет на
емоционална наситеност, силно нарушено спокойствие, травмираност,
вълнение от назован страх, неориентираност (за точното си местоположение),
и преживяна душевност (относно споделеното, че е била държана против
волята си - два-три месеца, че е била бита и тормозена) чрез фонетичното
съдържание на гласа на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.).
Експертизата на вещото лице Ж. излага, че пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) не е задържала или прикривала информация при подаването на
сигнала си, като дори е посочвала как е била облечена - с бяло яке, сиви дънки
и чехли.
IV.). РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, без да има своите разумни очаквания, че ще реализира или покрие
критериите за осъществяването на пълен, точен, обоснован и мотивиран
46
изчерпателен доказателствен анализ на събраната доказателствена
съвкупност, е задължена да положи интензивни процесуални усилия в
мотивите на постановената присъда да изложи съответен такъв по правилата
на тълкуването и принципите на формалната логика, съгласно императивите
на чл.305, ал.3 от НПК. Следва да бъде отчетено, че присъдата на съда се
основава изцяло и единствено на установените факти от първата инстанция,
на приложимия закон и на вътрешното (независимо и конституционно)
убеждение на съдебния състав, с оглед разкритата по делото обективна истина
във възможно най-голямата й достоверност, пълнота и всестранност.
НАСТОЯЩОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО безспорно
притежава своите (уникални) отлики и същностни черти (т.нар. “differentia
specifica”). Те не могат, обаче, да бъдат преценявани в частичен или непълен
контекст, а само общностно и в цялостната им взаимовръзка с фактите по
делото, със събраните доказателства и доказателствени средства, с оглед
приложимият съответен материален и процесуален закон и предвид
проявяваното от съдебния състав чрез постановяваните от него съдебни
актове свободно вътрешно убеждение, съобразно постулатите на общо
приложимата норма на чл.14 от НПК.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА в мотивите на
постановената присъда е изведена на основание чл.13 и чл.14 от НПК от
анализа на събраните по реда и способите на процесуалния закон
доказателства и доказателствени средства. В наказателното производство във
всичките му фази по линията на държавното обвинение и защитата, както и
служебно по инициатива на съда, с цел изясняването на обективната истина и
предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, са инкорпорирани към
доказателствения материал множество писмени доказателства; веществени
доказателства (аудио-запис от Национален телефон 112; иззети са били вещи
от оглед на местопроизшествия); веществени доказателствени средства
(снимки от огледите на местопроизшествието и от освидетелстването на
пострадалото лице) и гласни доказателствени средства в значителен обем с
оглед продължителността на всеки разпит на отделните свидетели в съдебната
фаза на процеса. Фактите по делото са изяснени в тяхната пълнота и
всестранност. Първата инстанция счита, че това е било реализирано по един
обективен и безпристрастен начин, въпреки обратните по съдържание доводи
и възражения на защитника адвокат Ю. Н. в първите съдебния заседания по
делото. Реализирани са били многобройни експертизи в наказателното
производство и в двете му фази, като експертизите в съдебната фаза на делото
изясняват изключително значителни по обем въпроси и задачи, поставени от
съда от областта на психиатрията, психологията, сексологията, съдебната
медицина, графологията, лингвистиката, и технологията.
СЪБРАНИЯТ В ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ, поради усилията на съда с
оглед разбиранията му във връзка с вътрешното убеждение на
правораздавателната юрисдикция на Софийски Районен съд; с оглед
приоритетността на приложението на принципа на разумния срок в
наказателното производство; съгласно целта на наказателния процес по
смисъла на чл.1 вр. чл.102 от НПК; предвид желанието на съдебния състав да
47
гарантира непосредствен, ефективен и навременен достъп до правосъдие за
страните, и с оглед проверения от състава в хода на съдебното следствие
значителен доказателствен материал, е съпоставим с високата интензивност
на фактическата и правна сложност на проведеното разследване по реда и
принципите на НПК. Съдът в рамките на своите мотиви към присъдата ще
извърши необходимият процесуален анализ на цялата доказателствена
съвкупност, който следва да се представи във възможно най-голямата му
пълнота и ще подчертае кои доказателства и доказателствени средства следва
да се кредитират, кои от тях не следва да се кредитират и поради какви
основания, а това от своя страна е в съответствие с изискванията на
дефинитивната разпоредба чл.305, ал.3 от НПК, които са от безусловен
императивен характер.
СЪДЪТ СЪОБРАЗЯВА И ЩЕ СЪОБРАЗЯВА при анализа на
доказателствената съвкупност, с оглед развитието на делото в съдебната му
фаза, във връзка с извършените процесуално-следствени действия по делото,
само тези факти и обстоятелства, които са ценени и изведени от законовите
процесуални способи, които са валидно и допустимо приложени и с отчитане
на изпълнените предпоставки от института на чл.281 от НПК в хода на
съдебното следствие по отношение на разпитаните свидетели, които са давали
показания в това качество и в образуваното по делото досъдебно
производство.
С ОГЛЕД АНАЛИЗА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА от страна на
съдебния състав в мотивите на постановената присъда не е необходимо
детайлното изброяване на доказателствените източници и/или частичното
пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им
посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи съществен доказателствен
анализ и оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика
очертават като задължение на съда във връзка със съдържанието на съдебния
акт – правно положение, което е утвърдено в правното ни общество от
Академик Стефан Павлов с научния му труд „Наказателен процес“,
издание 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока съдебният състав се позова и на
Решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО –
„Делото Белнейски“.
ПОДХОДЪТ НА РЕШАВАЩА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД по отношение на събраните в наказателното производство
доказателства и гласни доказателствени средства чрез способите на доказване
по НПК при техния доказателствен анализ следва да бъде всестранен,
обективен, пълен, безпристрастен, непредубеден и логичен. По настоящото
дело съдът ще анализира всички доказателства и доказателствени средства,
както и изпълнените експертизи, които са допустими и са събрани в съдебното
следствие по реда и способите на НПК. Същите ще бъдат съпоставени
поотделно и в тяхната съвкупност. В рамките на доказателствения анализ на
съда ръководно-решаващият орган на наказателното производство по
правилата на НПК и принципите на формалната логика ще обследва
внимателно и прецизно събраните писмени доказателства, показанията на
48
съответните разпитани свидетели и изпълнените експертизи. По този начин на
процедиране от решаващата инстанция на Софийски Районен съд, съдът ще
може да обективира и изгради своето вътрешно убеждение (с възможност за
проследяването му и от горната въззивна инстанция), основано на
доказателствата по делото и закона в съответствие с принципите на НПК. В
този смисъл е Решение № 538 от 20.01.2010 г. на ВКС по НД № 598/2009 г.
на Второ НО – делото „Чората“, според което вътрешното убеждение на
съда се изгражда единствено въз основа на принципите по чл.13 и чл.14 от
НПК, а според Решение № 574/08.05.2013 г. по НД № 1902/2012 г. на ВКС,
Трето НО – „Делото за двойното убийство край р. Камчия“ - съдът е
задължен да подложи на проверка, както доказателствата, които разобличават
подсъдимия, така и доказателствата, които го оневиняват.
ПОДРОБНИЯТ ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ на всички събрани
доказателства и изследването на твърденията и възраженията на страните по
обективен и всестранен начин изключва предубедеността на съдебния състав.
В тази насока е Решение № 450 от 19.12.21014 г. по НД № 1356/2014 г.,
Първо НО на ВКС (делото за убийството на студента Стоян Балтов).
Оценката на доказателствения материал е част от суверенната дейност на
съда, при което формирането на вътрешното му убеждение следва да се
основава на приетите за установени фактически обстоятелства и
подкрепящите ги доказателства. В наказателния процес е от съществено
значение само формалната, а не житейската гледна точка на фактите -
аргумент от Решение № 186/21.03.2024г. на ВКС по н.д. № 1005/2023г. на
Трето НО.
В рамките на доказателствения анализ на съда в мотивите на
постановената присъда изводите му по доказателствата не могат да са
произволни, лишени от доказателствена основа за извършване на деянието и
неговото изпълнение. Съдът не следва да допуска превратна оценка на
доказателствата в присъдата. В тази връзка обясненията на подсъдимия са
гласно доказателствено средства и съдът следва да ги включи задължително в
анализа на доказателствената съвкупност, по аргумент от Решение №
122/25.03.2010 г. по НД № 727/2009г. на ВКС, Второ НО.
Анализът на доказателствата се осъществява през призмата на цялата
доказателствена съвкупност и в аспекта на спазването на дължимите
формални правила за тяхна индивидуална оценка – от гледна точка на
последователност, убедителност, логичност и вътрешна непротиворечивост. В
тази насока е Решение № 149 от 18.09.2019 г. на ВКС по НД № 490/2019 г.
Първо НО – „Делото Килърите“. Безспорно е, че осъдителна присъда може
да почива и само на косвени доказателства, когато последните преценени в
съвкупност водят до единствено възможния извод за виновност на
подсъдимото лице. В този смисъл е Решение № 149 от 18.09.2019 г. на ВКС
по НД № 490/2019 г. Първо НО – „Делото Килърите“. Съдът може да се
позове в хода на наказателното производството и на цялата разнородна
доказателствена съвкупност пряко установяваща относимите към предмета на
доказване по делото факти.
49
Несъмнено процесуалните стандарти на чл.303, ал.2 от НПК изисква
обвинението да бъде доказано по несъмнен начин. В тази насока е Решение №
149 от 18.09.2019 г. на ВКС по НД № 490/2019 г. Първо НО – „Делото
Килърите“.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ събраните по делото по реда и
способите на доказване по НПК доказателства и доказателствени средства
обосновават в пълнота възприетата от ръководно-решаващия орган на
наказателно производство в съдебната му фаза фактическа обстановка.
Доказателствата и доказателствените средства всестранно, обективно и пълно
се взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НЕ БИ МОГЪЛ да изследва,
установи, изясни и обоснове фактите по делото и съответстващата им
настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно и в съвкупност по
реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с принципите на
наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК, всички събрани
доказателства и доказателствени средства чрез способите на доказване.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ със свидетелски показания могат да бъдат
установени всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е
възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от
предмета на доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез
показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк
свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и
конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе
изводите си за осъждането на подсъдимия С. Д. И. и само въз основа на тях, а
в настоящото наказателно производство те не са единственото
доказателствено средство – събрани са множество от писмени доказателства;
веществени доказателства; веществени доказателствени средства, както и
гласни доказателствени средства с приетите в наказателното производство
съдебни експертизи и с оглед приложените по делото способи на доказване,
дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК.
IV.).1.). ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ АНАЛИЗ НА
СВИДЕТЕЛСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ НА РАЗПИТАНИТЕ СВИДЕТЕЛИ и
НА ОБЯСНЯЕНИЯТА НА ПОДСЪДИМИЯ С. Д. И.:
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД ПРИЕМА, ЧЕ фактите по делото се изясняват и без показанията на
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н., ако се съдът (мислено) се
абстрахира само от тях. Обективната истина по делото е изведена, не само
с преки факти, съдържащи се принципиално в първите показания на
пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.) от 03.05.2023г. пред
разследващ орган - на л.92 и сл. том 1 от ДП; от 04.05.2023г. на л.99 и сл. от
том 1 от ДП пред разследващ орган; на л.112, том 1 от ДП от 04.05.2023г. пред
разследващ орган; на л.114, том 1 от ДП от 19.05.2023г. пред разследващ орган
и от 04.05.2023г. на л.102 и сл., том 1 от ДП от разпит пред съдия по чл.223 от
НПК, но и чрез косвени факти от преки и/или от производни
50
доказателствени източници.
По делото са разпитани свидетелите И. Г. А., М. Н. М., О. И. Г., Д. Г.
Б.. Посочените свидетели са били, включително и към днешна дата са,
полицейски служители от структурата на 05 Районно управление към СДВР.
Показанията на тези четирима свидетели и в двете фази на наказателното
производство - досъдебна и съдебна, са пълни, логични, конкретни, детайлни,
точни, достоверни, подробни, хармонични, изчерпателни, непротиворечиви,
добросъвестни и последователни. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално, логично, обичайно и допустимо всеки един свидетел в
настоящото наказателно производство да описва някои детайли от събитието
по различен начин, според собствената си гледна точка по начина, по който ги
е възприел със сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и
възпроизведени в един последващ по-късен момент. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време,
но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията
на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова,
според което установяването на обикновени факти е дейност, строго
индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе
от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и
специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални
възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в
условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното
престъпление.
С оглед изминалото време е причинно обусловено спомените на
разпитаните свидетели, чиито показания съдът кредитира да намаляват с
времето, доколкото същите са разпитани във време на по-късен етап относно
случилото се пред настоящия съдебен състав и е логично част от възприятията
им пред съда да са неточни или непълно възпроизведени за определени факти
и/или детайли, поради липсата на спомени, за разлика от тези, които е
изложили в хода на досъдебното производство в първите си разпити към дати,
които са били непосредствено близки към инкриминираните събития.
Съдът отчита, че института на четенето на показания от ДП не се прилага
за несъществени факти или за несъществени неточности, при положение, че е
налице припокриване на съдържанията на възприятията от двете фази на
наказателния процес, или същите се взаимодопълват, както и не се прилага за
факти, които не са свързани с елементите на престъплението или с предмета
51
на доказване в наказателното производство, дефиниран в чл.102 от НПК,
респективно излизат извън неговите рамки. Четенето на показания на
свидетел се извършва, когато следва да се съберат доказателства и
доказателствени средства за фактите, очертани (лимитирани) от прокурора с
обвинителния акт. В рамките на предявеното обвинение за предявените факти
се упражнява правото на защита на всяко обвинено лице. В тези предели се
събират доказателства и доказателствени средства и само за тези очертани
рамки за дължимите по закон факти съдът е длъжен да събере доказателства.
Разпитите на свидетелите А., М., Г. и Б. се допълват поотделно и
помежду им всестранно от показанията им пред съда в хода на съдебното
следствие. Всеки разпит на четиримата свидетели в тяхната съвкупност
подкрепят и допълват показанията на пострадалата И. (с предишна фамилия
Н.) от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от 19.05.2023г. И обратното, показанията
на пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.) от тези три дати от ДП,
обективирани и пред разследващ орган, и пред съдия по реда на чл.223 от
НПК, потвърждават показанията на свидетелите А., М., Г. и Б.. Последните
четирима свидетели излагат собствени възприятия не за извънсъдебни
изявления и/или (само-) признания на обвиненото лице С. Д. И., а за
признания и споделени им факти от самото пострадало лице Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.) - че е била осъществявана физическа и психическа
принуда по отношение на личността й, чрез които са били накърнени половата
й неприкосновеност и полова свобода (в периода от и след 22.02.2023г. до
03.05.2023г. включително). Свидетелите А., М., Г. и Б. са възприели
съобщени им факти и обстоятелства от пострадалото лице И. (с предишна
фамилия Н.), но те са ги подкрепили и с установеното от тях като очевидци по
отношение на физическото, психическото и емоционалното състояние на това
пострадало лице. Свидетелите А., М., Г. и Б. са били преки очевидци на
увреденото телесно положение, психическо и емоционално преживяване на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.). В тези части, показанията им
съдържат доказателствена установеност на проявили се в обективната
действителност преки факти, доколкото от своя страна тези факти корелират
(кореспондират по този начин) на медицинската документация по делото, на
заключението на единичната СМЕ с фотоалбума от освидетелстваното на
пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.) и на заключението на
тройната СМЕ. Липсват разминавания и/или неточности между тези
показания - поотделно и/или в съвкупност помежду им; и/или поотделно и в
тяхната съвкупност с останалия кредитиран от съда доказателствен материал.
Изброените четирима свидетели са били възприели в лично качество
последиците от преживяното (или понесеното) от същата (става дума за
пострадалото лице) физическо, психическо и сексуално насилие. Тези
споделени на четиримата свидетели А., М., Г. и Б. факти от страна на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) намират подкрепа в преките
доказателства по делото, съдържащи се в приложеният и изследван с две
съдебни експертизи - съдебна техническа експертиза по съдържание на
вещото лице П. Г. В. и по семантична (синтактична) информация чрез
повторната съдебна лингвистична експертиза на вещото лице Лиляна З. Ж.,
52
аудио-запис от Национален телефон 112, приложен на лист 257а, том 2 от ДП.
Всякога се счита, че аудио-записът от Национален телефон 112 закрепва
непосредствено възприетите факти от непосредствено развило се събитие,
така както се е било случило; така, както е било възприето и така, както е било
запомнено и съобщено от лицата сигналисти. Съдът намира, че съгласно
Решение от 04.12.2003 г. на ЕСПЧ, I отделение по жалба № 39 272/1998 г.,
в т.181, макар понякога да е трудно доказването при престъпленията против
половата неприкосновеност, поради отсъствие на „преки“ доказателства, като
например отсъствието на евентуални следи от насилие или непосредствени
свидетели (а такива факти по делото не се установяват), въпросът дали е
осъществено половото престъпление се решава от съда винаги при оценка на
всички обстоятелства (и доказателства) по случая и с оглед тяхната
взаимовръзка. Основният източник на преки доказателства при
посегателствата срещу половата неприкосновеност са винаги показанията на
пострадалото лице. В тази насока е Решение № 503/17.12.2012 г. по н.д. №
1554/2012 г. на Първо НО. Съдът отчита, че пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) е споделила на Националния оператор на телефон 112, че е била
обект на физическо и психическо насилие, дори и да не е заявила пряко и
изрично, че е била например „изнасилвана“; като е казала, че е била държана,
заключвана и заплашвана от своя нападател и неговите роднини против волята
й. Тя се е страхувала от тях (изпитвала е реален страх за живота и здравето си),
била е в паника и безперспективно положение, тъй като същите са имали
„нож/ножове“ и най-вероятно са я търсели. Пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) не съобщава в сигнала си на спешния телефон 112, че случващите
се с нея събития по „тормоза“ й или по принудителното й държане са били
осъществявани по взаимното й съгласие (твърдението й за взаимното съгласие
се появява в доста по-късен момент от развитието на делото, като съдът ще
изложи своите мотиви малко по-надолу за причините за тези й обратни по
съдържание изявления). Свидетелите А., М., Г. и Б. излагат, че пострадалата
И. (с предишна фамилия Н.) е била възприета от сетивата им (зрителни и
слухови) като изключително травмирана човешка личност. Това е факт, който
е бил също възприет визуално от съда в условията на устност и
непосредственост по времето на всичките й разпити в съдебната фаза на
делото, като тройната КСППЕ на вещите лица доктор В., доктор В. и
психолога К. е установила, че пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е
проявила симптомите (включително и към датата на изследването й от
04.09.2024г.) на посттравматично стресово разстройство в резултат на
инкриминираните събития от 03.05.2023г., а именно тревожност, депресия,
разстройство на съня, разпокъсани мисли, усещане за емоционален хаос,
дефицит на адаптивните й стратегии, чувство на загуба на контрол над
мисленето, чувство на неразбиране и лошо отношение от страна на другите
към нея. Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.), е претърпяла не само
физическо и психическо насилие, но и сексуално такова. Показанията на
четиримата свидетели А., Г., М. и Б., от двете фази на наказателното
производство са обективни, непредубедени, несъмнени и безпристрастни във
висока степен. Качеството им на полицейски служители не влияе на
53
достоверността на кредитираните от съдебния състав техни гласни
доказателствени средства и не ги дискредитира по никакъв начин. Липсват
обективни находки по делото, че свидетелите А., Г., М. и Б. например са
превишили правомощията си по ЗМВР или правата си с цел да уличат някого в
престъпление. Те не уличават подсъдимият С. Д. И. в престъпление, нито са
злоупотребили с правомощията си. Нито го обвиняват, а спрямо пострадалото
лице И. (с предишна фамилия Н.) не е налице повдигнато обвинение, за да не
е допустимо съдът например да не може да ползва показанията им съгласно
чл.118, ал.2 от НПК - те са комуникирали не с уличеното лице, а с жертвата
(която е друг участник в наказателния процес) от инкриминираните действия
на това уличено лице. Следва да се отчете, че свидетелите А., М., Г. и Б. не са
говорели на 03.05.2023г. с възможното уличено лице към престъпната
деятелност - в лицето на подсъдимия С. Д. И., а само с пострадалото лице Н.
А. И. (с предишна фамилия Н.) и от нея са възприели как са били извършени
престъпленията по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК; кой се явява
автора на същите и че не е имало съгласие от страна на жертвата по повод на
сексуалните действия на дееца. Съдът не установява по този начин да е налице
заобикаляне на закона, доколкото са установени не самопризнания на дееца
или извършител на престъпление, а изявленията на пострадалото лице от
инкриминираните събития, които са били насочени към него (към жертвата).
Няма процесуална пречка чрез показанията на трети лица да се установяват
изявленията, направени от лице, което е придобило процесуалното качество
свидетел, при условие, че преките доказателства, не се заместват и заменят от
производните (те могат, обаче, да се взаимодопълват и подкрепят). Не е
налице съдебна забрана да бъдат разпитвани полицейски служители, които са
участвали в разкриването на престъпленията или в извършване на оперативно-
издирвателни мероприятия по повод установяването на определена
доказателствена информация или възможен източник на такава информация.
Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е жертва на тежки високо
обществено-опасни престъпления по съставите на чл.152, ал.1, т.2 от НК и по
чл.150, ал.1 от НК. Свидетелите А., Г., М. и Б. са изпълнявали задълженията
си по ЗМВР в пълнота, добросъвестно, изрядно и непринудено при следването
на естествения ход на процесите. Съдът приема, че показанията им не са
заинтересовани. При изложението на възприятията им пред съда в условията
на устност и непосредственост съдът не е възприел или установил у тях
някаква съпреживявана емоция на гняв, омраза, озлобление или друго
заинтересовано субективно отношение към подсъдимия С. Д. И. и/или към
свидетеля Н. А. И. (с предишна фамилия Н.). Такива негативни емоции, обаче,
съдът е възприел по време на изложението на показанията на свидетелите М.
Д. И. и А. К. Г., чийто негативни чувства са били насочени само към
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.), поради повдигнатите обвинения
заради нея на подсъдимия С. Д. И.. Тези факти съдът възприе в условията на
устност и непосредственост (без съдебният състав да е разкривал или
обективирал по какъвто и да е начин своята преценка в хода на съдебното
следствие) при предявяването на аудио-записа от телефон 112 на свидетелите
М. Д. И. и А. К. Г., които са възприели съобщената информация, че Н. А. И. (с
54
предишна фамилия Н.) по такъв подобен (обичаен) начин, според тях, е
говорела и общувала с околните - с недостоверна информация; че винаги си е
променяла мнението; че обичайно такъв й е бил гласа й - треперещ или
заекващ, или притеснителен. Това води до допълнителен извод за съдебния
състав, че показанията на свидетелите А., М., Г. и Б. са достоверни и логични
и по този формален показател. Същите са били ръководени от желанието си да
разкрият чистосърдечно своите възприятия пред съда и органите на
разследването, така както са ги възприели по време на службата си по ЗМВР
(а това е първичен нормативен акт, насочен към регламентирането на
обществените отношения по разкриването на престъпността и техните
извършители) от самото пострадало лице И. (с предишна фамилия Н.), така и
по време на място преди началото на официалния оглед на
местопроизшествието от огледната група (при което действие те не са
участвали и/или присъствали, съгласно забраните чл.118, ал.2 от НПК) -
относно възприетата обстановка от входа на караваната към помещението в
нея от свидетелите А. и М.а, без да се е влизало от тях навътре и без да се
докосват вещи в караваната, и в рамките жилището (апартамента) във връзка
със следите от разбитата външна врата, където подсъдимият С. Д. И. не е бил
установен (намиращ се по това време на неизвестно място), находящи се
(караваната и жилището) в гр.София, ул. „Челопешко шосе“ № 45.
Решаващата инстанция на Софийски Районен съд приема, че в
показанията на свидетелите А., М., Г. и Б., дори и в показанията на
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) от 03.05.2023г., от
04.05.2023г. и от 19.05.2023г. (от първите й разпити) не се установява мотив за
нарочното уличаване или обвиняване на подсъдимия С. Д. И.. Налице е
обективно разкриване на фактите от този гласен доказателствен източник,
който настоящата първа инстанция кредитира изцяло. В медицинската
документация по делото - епикризи, амбулаторни листи и писмен фиш от
оказана спешна медицинска помощ от 03.05.2023г., пострадалото лице Н. А.
И. (с предишна фамилия Н.) е споделила анаместични данни и информация, че
е била обект на физическо, психическо и сексуално насилие, против волята й
(т.е. без съгласието й). Тези косвени факти (индиции) потвърждават преките
факти от аудио-записа на телефон 112 за упражнявано над подстрадалото лице
физическо и психическо насилие, и съгласно показанията на пострадалата Н.
А. И. (с предишна фамилия Н.) от ДП от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от
19.05.2023г. пред разследващия орган и пред съдия по чл.223 от НПК се
установява, че насилието спрямо нея е било и сексуално такова (без
съгласието й), които нейни показания (включително и тези по чл.223 от НПК
от посочените дати) от тези дати съдът кредитира като достоверни, логични,
истинни, последователни, точни, подробни и взаимоподкрепящи се от
писмените медицински доказателства, но и от показанията на свидетелите А.,
М., Г. и Б.. Съдът отчита, че не следва да се кредитират показанията на
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) от ДП от датите 20.06.2023г.,
от 27.09.2023г., от 04.10.2023г. и показанията й от съдебната фаза пред
настоящия съдебен състав от всички съдебни заседания, тъй като тези нейни
гласни доказателствени средства са заинтересовани и противоречат изначално
55
на първите й показания в ДП от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от 19.05.2023г.
пред разследващия орган и пред съдия по чл.223 от НПК, непосредствено
изложени към датата на инкриминираните събития (от пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.), когато тя не се е намирала в обкръжението на
подсъдимия С. Д. И. - била е отделена от него и е можела свободно и спокойно
да говори). Показанията на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) от
ДП от датите 20.06.2023г., от 27.09.2023г., от 04.10.2023г. влизат и в
противоречие и с фактите от аудио-записа от телефон 112 за съобщеното
насилие („тормоз“) и страх за живота и здравето й, както и с писмените
медицински доказателства (в анамнестичната им и обективна част) и с
показанията на свидетелите А., М., Г. и Б.. Следва да бъде отчетено, че
огледните протоколи от 03.05.2023г. и от 04.05.2023г. на двете
местопроизшествия - на караваната (паркирана пред кооперацията) и на
жилището (ап.1, ет.3, бл.1) на адреса в гр.София, ул. „Челопешко шосе“ № 45,
са документирали факти (върху които човешкият субективизъм не може да
повлияе), които водят до извод, че не е имало съгласие за осъществяването на
престъпната сексуална деятелност на подсъдимия С. Д. И. спрямо
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.). Вещите и фактическата
обстановка в караваната по начина на тяхното фиксиране в огледните
протоколи, при които процесуално-следствени действия, тези вещи и
предмети са били заснети със снимки на фотоалбуми (представляващи
веществени доказателствени средства), сочат на изводи за разхвърляност; за
проявявана борба; за неподреденост; за упражнено насилие и за бягство от
местопроизшествието (факти, които липсват при пълноценни връзки между
мъж и жена; между съпруг и съпруга, ако сексуалните действия, дори да са
свързани с прояви на насилие или с т.нар. “BSDM” практики, които се
упражняват по взаимно съгласие при ясно очертани граници и предели на
извършването им с уговорката, че при проявлението на физическа болка или
при възникнало неприятно усещане тези действия се прекратяват незабавно,
съгласно заключенията на тройната КСППЕ и четворната КСППЕ). Т.е. във
вътрешността на помещението на караваната чаршафите и завивките са били
разхвърляни. Установени са били накуп разрязани парченца синьо на цвят
въже (сезал за разсад), събрани в едно на пода на помещението. На различни
места са били ситуирани (хвърлени, оставени) хавлиени кърпи, по едната от
които е имало червеникави-кафяви петна от кръв, а по другата - засъхнала
бяла течност от сперма. Установени са били въпросната бутилка от минерална
вода „Горна Баня“ от 500 милилитра и изкуственият гумен кух мъжки полов
член от силиконов материал. Било е фиксирано и кълбото въже, навито в
цялост със син сезал, от които са били срязани (на парченца) въжетата,
послужили за завързването на пострадалото лице Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) преди започването на престъпната деятелност от 03.05.2023г.
спрямо нея. Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е била избягала от
местопроизшествието с лекия автомобил на подсъдимия С. Д. И.. Не е имала
време да се обуе с обувки. Била е само с чехли. Взела си е телефона и е
заключила подсъдимия С. Д. И., който се е къпел през това време в банята в
жилището на брат му в гр.София, на ул. „Челопешко шосе“ № 45, бл.1, ет.3,
56
ап.1. Същият не е бил предварително уведомяван, че пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) ще се оттегли от местопроизшествието, като избяга с
телефона си и неговия автомобил. Подсъдимият С. Д. И., след банята си, е
установил липсата на пострадалото лице в имота. Хвърлил е хавлиената си
(синя на цвят) кърпа на пода пред вратата на банята. Преоблякъл се. Разбил
със сила входната врата на апартамента, като я дръпнал, при което железният
предмет, който е държал бравата в касата на вратата е бил откъртен, ведно с
отделянето на пода на дървени частици от дървената каса на вратата (в тази
насока са фотоалбумите към огледните протоколи). Подсъдимият С. Д. И. е
бил сам в жилището в този момент. Същият е излязъл в неизвестна посока и не
е звънял или не е потърсил пострадалото лице Н. А. И. (с предишна фамилия
Н.) - най-малкото по нейния телефон, който тя си е била взела при себе си от
масата в апартамента (а подсъдимият И. е този, който е оставил нейния
телефон на това място, докато се къпе в банята на жилището). Телефонът на
пострадалото лице не е бил изключен. Тя, след това, му е звъннала от
телефона си, след като се е върнала на местопроизшествието със свидетелите
А. и М., за да бъда задържан подсъдимият С. Д. И. със съобщаването от нея на
привидната информация, че е била „размислила“. За решаващата инстанция
тези факти, очертани в най-общ план, и фактите от показанията на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от
19.05.2023г., от свидетелските разпити на полицейските служители А., М., Г. и
Б., от приложените по делото писмени доказателства и от аудио-записа за
подадения сигнал на Национален телефон 112 в 15:11 часа на 03.05.2023г. от
самото пострадало лице, мотивират по безспорен начин съдът да приеме
категоричния извод, че към момента на инкриминираната деятелност на
подсъдимия С. Д. И. от 03.05.2023г. същият не е имал към този момент
предварителното съгласие на пострадалото лице Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) за осъществяваното на обективираното към нея продължително
физическо, психическо и/или сексуално насилие. В подкрепа на тези факти и
посочен от съда кредитиран доказателствен материал, съдебният състав
подчертава, че първите показания на свидетелите А. В. Р. и Т. А. Н. - сестра и
брат на пострадалото лице Н. А. И. (с предишна фамилия Н.), обективирани в
ДП на 05.05.2023г. и на 14.06.2023г. се явяват в подкрепа на показанията на
свидетелите А., Г., Б. и М., но и в подкрепа на първите показания на самата
пострадала И. (с предишна фамилия Н.) от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от
19.05.2023г. пред разследващия орган и пред съдия в ДП по смисъла на чл.223
от НПК. На свидетелите Р. и Н., дори пострадалото лице Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) да не е било разказало в подробности и детайли за случилото се с
нея и подсъдимия С. Д. И. от 03.05.2023г. и по повод на развилите се събития
между от тях от момента на възникването на връзката им, то двамата
свидетели са възприели най-малкото обективното й състояние - става дума за
синините по лицето й, по главата й и крайниците на сестра им, така както е
било фиксирано това нейно обективно състояние със снимковия материал от
фотоалбума на СМЕ на вещото лице доктор Д. Н. Н., реализирано (изпълнено)
около 19:00 часа на 03.05.2023г. в сградата на болница „Ц. Й. - И.“ ЕАД. В
съдебната фаза на делото свидетелите Р. и Н. са разпознали гласа на
57
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) от аудио-записа от телефон 112,
който съдът им е предявил по реда на чл.284 от НПК. Свидетелите Р. и Н.
заявяват, че сестра им Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) не е говорела по
такъв притеснителен начин или с форма на заекване, а тези възприятия на
свидетелите Р. и Н. опровергават изцяло показанията на свидетелите М. Д. И.
и А. К. Г., според които пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) винаги е
говорела по този сходен начин - с форма на заекване и/или с притеснение (а
такива факти не се установяват от съда, дори по време разпитите на
пострадалата И. в съдебната фаза на делото, когато е била разпитвана устно и
съдът е възприемал как говори и каква е дикцията на гласа й). Свидетелят Н. е
възприел обективното състояние на пострадалата си сестра на 04.05.2023г.,
когато я е транспортирал от гр.София към гр.Русе. Свидетелят Р. също е
възприела лично това състояние на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.),
виждайки и установявайки травматичните увреди не само по видимите й
части на главата и горните й крайници, но и по цялото й тяло, но и разбирайки
допълнително информацията от сестра си, че последната е била „изнасилвана“
от подсъдимия С. Д. И. против волята й. Т.е. изводът на съда е, че спрямо
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) е била упражнена от
подсъдимия С. Д. И. на 03.05.2023г. физическа и психическа принуда,
насочена към извършването на сексуални действия, против волята й и при
неутрализирането на съпротивата й по установения от съда начин, съгласно
изложените факти в обстоятелствената част на мотивите към присъдата.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите А. В. Р. и Т. А. Н. само от
съдебния им разпит от показанията им пред настоящия съдебен състав, в
частта, че не са виждали увредите на пострадалата им сестра по лицето, тялото
или главата й; че не са разбирали от нея, че е била физически и/или
психически тормозена (бита) от подсъдимия С. Д. И.; че свидетелят Р. не е
възприемала информацията за сексуални действия спрямо пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) от страна на подсъдимия С. Д. И. против волята й. В
тези части, показанията на свидетелите Р. и Н. са нелогични и противоречат на
първите им разпити от ДП, които съдът кредитира, а именно от 05.05.2023г. и
от 14.06.2023г., които са изложени в период, много по-близък към датата на
инкриминираните събития от 03.05.2023г. Пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.), след като е сключила брак с подсъдимия С. Д. И. на 13.07.2023г.,
със съдействието на свидетелите М. Д. И. и М. Д. И., и след освобождаването
на съпруга й от Следствения арест към Национална Следствена служба
гр.София на 17.08.2023г., е имала време и възможност да преосмисли
първоначалните си показания от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от 19.05.2023г.,
излагайки нови показания в ДП и пред съда в съдебната фаза на делото,
казвайки, че не ги поддържа, особено и след като е комуникирала с
упълномощени от нея повереници (адвокати) и е общувала със свидетелите Р.
и Н., както и със свидетелите М. Д. И. и М. Д. И.; че всичко се е било случило
по взаимно съгласие между нея с подсъдимия С. Д. И.; че „малко са
прекалили“ със случилото се; че е била уплашена; че не понасяла кръв; че
искала да го принуди да се оженят, при което е обективирала обвиняващи го
показания срещу него, за да го уличи в престъпление или за да му отмъсти,
58
или да го мотивира към сключването на брак между тях; че съжалявала за
стореното от нея; че се чувствала виновна, приемайки, че е извършила нещо
непростимо и т.н. - тези факти са житейски и са логични, доколкото чрез тях
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) иска да защити, бонифицира
(оправдае, реабилитира) и/или оневини подсъдимият С. Д. И.. Такава нейна
защитна функция съдът възприе и в условията на устносност и
непосредственост при изслушването й пред съда чрез показанията й от всички
съдебни заседания (само за заседанията, в които е била разпитвана), но и от
писменото й заявление по делото, че няма да упражнява правата си като
възможен частен обвинител и/или граждански ищец, доколкото случилото се
между нея и съпруга С. Д. И. е било по тяхно общо взаимно съгласие. Тези
съображения са мотивирали пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) да
поиска от съдебния състав, дори прекратяване на наказателното производство
- а такава хипотеза не е регламентирана в процесуалния закон, поради което
искането й е било оставено без уважение от съда в разпоредителното
заседание от 14.12.2023г. Показанията на пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) от ДП от 20.06.2023г., от 27.09.2023г., от 04.10.2023г. и от
всичките й разпити пред съдебния състав в хода на съдебното следствие,
ведно с показанията на свидетелите М. Д. И. и М. Д. И. обслужват изцяло
правото на защита на подсъдимия С. Д. И. с оглед избягването на
наказателното му преследване (той това на практика житейски и логично цели
да постигне, или най-малкото има такива виждания, очаквания и надежди).
Свидетелите М. Д. И. и М. Д. И., дори са имали очакване за край, че след
новите обратни показания на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.),
казусът е щял да бъде прекратен на ДП, но останали „изненадани“ от
действията на прокурора, който внесъл обвинителен акт в съда срещу
подсъдимият С. Д. И.. Тези съображения водят до извода съдът да не
кредитира изначално показанията на този гласен доказателствен източник, тъй
като е събран от заинтересовани лица. Следва да се отчете, че след
13.07.2023г. свидетелят И. (с предишна фамилия Н.) се явява към днешна дата
да е законна съпруга на подсъдимия С. Д. И.. Пострадалото лице И. (с
предишна фамилия Н.) е била обект на манипулация, както от подсъдимия С.
Д. И., така и от свидетелите М. Д. И. и М. Д. И.. Последните двама свидетели
са свързани родственици по съребрена линия с подсъдимия С. Д. И. - негови
брат и сестра са. Тези лица са от кръга на роднините на обвиненото лице,
които имат защитимо поведение спрямо него (и това е житейски оправдано,
обичайно и логично). Освен това, показанията на свидетелите М. Д. И. и М. Д.
И. от двете фази на наказателното производство не са конкретни, пълни, и
достоверни, тъй като противоречат на останалия кредитиран от съда
доказателствен материал. Показанията на тези двама свидетели и на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) от ДП от 20.06.2023г., от
27.09.2023г., от 04.10.2023г. и от всичките й разпити пред съдебния състав в
хода на съдебното следствие, както и обясненията на подсъдимия С. Д. И.,
противоречат на обективните находки в производството, които са били
изследвани от единичната и тройната съдебно-медицински експертизи на
вещите лица доктор Д. Н. Н., доктор А. Т. М. и доктор Ц. Н. Г.. И двете
59
съдебно-медицински експертизи изключват единодушно и еднопосочно
всички или част от увредите на пострадалото лице Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) да са били причинени или предизвикани в периода от
14.02.2023г. до 03.05.2023г. включително от удари и/или от самоудари в
ръбовете или по дължината на пластмасови касетки за разсад (независимо
дали са били пълни или празни тези касетки, дали се пренасят или подреждат в
открити или ограничени пространства и/или с оглед динамичността на
обичайния трудов процес по работа с тези касетки за разсад). Тази защитна
версия, поддържана в показанията на пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.), в обясненията на подсъдимия С. Д. И., в показанията на
свидетелите М. Д. И. и М. Д. И. е нелогична, необоснована и несъстоятелна.
Пластмасовите касетки за разсад имат само охлузваща повърхност и биха
могли да причинят единствено охлузващи наранявания. Пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) почти, а и дори, не е имала такъв вид охлузвания по
тялото, главата, лицето и крайниците си. Увредите й са били от
кръвонасядания и разкъсвания - а това са по-силно изразени повреди с оглед
тяхната морфология, локализация, белези, вид, и механизъм на причиняване
чрез твърди тъпи предмети с ограничена повърхност - каквито може да бъдат
свита или несвита ръка в юмрук или ръка с разтворени пръсти (шамар), или от
ритници от крак, и от вещ с издължена повърхност каквато може да бъде
например тока на колан и колан (катарама). Тези изводи мотивират съдебният
състав да приеме, че е налице още един достатъчно убедителен аргумент, че
телесните увреди на пострадалото лице Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) са
били причинени от физическата агресия на подсъдимия С. Д. И. чрез неговите
удари с юмруци; от ударите му с шамари; от ударите му с ритници; от
нанесения й побой с тока на колан, съгласно показанията й от 03.05.2023г., от
04.05.2023г. и от 19.05.2023г., които гласни доказателствени средства се
потвърждават изцяло от заключенията на единичната и тройна съдебно-
медицински експертизи за механизма на увредите. Съдът кредитира и двете
съдебно-медицински експертизи като пълни, логични и обосновани. Налице
са и фотоснимки от живото освидетелстване на пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) от 03.05.2023г. съгласно изпълнената в ДП единична съдебно-
медицинска експертиза от доктор Д. Н. Н.. Увредите на пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) са били установени, фиксирани, описани и
освидетелствани от вещо лице - съдебен медик, който има призната
компетентност, правоспособност и квалификация да реализира такива
действия. Т.е. увредите на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) от
червеникаво - морав цвят не представляват използван грим (чрез поставена
върху кожата вид козметика), още повече, че значителна част от телесните
повреди на освидетелстваната са имали и жълтеникаво-морав цвят, което сочи
на извод за по-голяма давност назад във времето за причиняването им по
установения начин според заключенията на двете съдебно-медицински
експертизи по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. С. С. -
само тези от ДП от 06.05.2023г., тъй като същите са логични, достоверни,
последователни и добросъвестни, кореспондирайки на останалия кредитиран
от съдебния състав доказателствен материал. Свидетелят С. изяснява
60
личността на подсъдимия С. Д. И.. Последният се е държал агресивно към
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.), дори ревностно към нея, съгласно
разпитаният възприятията на свидетеля С., докато са работели на земеделска
нива в покрайнините на гр.Хасково в периода от и след 22.02.2023г. до
03.05.2023г. включително. Свидетелят С. в тези си показания от ДП излага
възприятия, които кореспондират изцяло на показанията на пострадалата Н. А.
И. (с предишна фамилия Н.) от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от 19.05.2023г.,
но и на данните от аудио-записа от телефон 112, на показанията на
свидетелите А., Г., М. и Б. и на медицинските доказателства за
анамнестичните данни на пострадалото лице. Освен това, двете съдебно-
медицински експертизи по делото и фотоалбума от освидетелстването на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) доказват и обосновават, че спрямо
същата е било упражнявано (дори системно и продължително) физическо и
психическо насилие (в широк период), като се отчита, че свидетелят С. не е
достатъчно подробен, изчерпателен или по-обстоятелствен в показанията си
от ДП от 06.05.2023г. Изпълнената по делото обоснована и мотивирана
съдебна графическа експертиза на вещото лице Л. К. Г. установява, че
свидетеля С. се е подписал лично на протокола си за разпит от ДП от
06.05.2023г. Това води до извода за съдебния състав, че разпитът на свидетеля
С. от 06.05.2023г. от ДП е реален и действителен. Възраженията на свидетеля
С., както и изложените такива от свидетеля Р., че не са чели протоколите от
ДП за своите разпити и че не са били запознати със съдържанието на
разпитните си протоколи в ДП са изолирани, нелогични и необосновани, а от
друга страна тази тяхна теза обслужва правото на защита на подсъдимия С. Д.
И. да осуети наказателното си преследване и отговорност. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля С. от съдебната фаза на производството, тъй като
противоречат изцяло на първите му показания от ДП от 06.05.2023г. и на
останалия кредитиран доказателствен материал. Също по тези съображения,
съдът отчита, че свидетеля С. е братовчед на подсъдимия С. Д. И. и има
желанието и интерес да не го уличава в престъпление. Показанията на
свидетеля С. от съдебната фаза на делото са защитни, каквито по
доказателствена стойност са и показанията на свидетелите М. Д. И. - от двете
фази на наказателното производство; на М. Д. И. - от двете фази на
наказателното производство; на А. В. Р. - само от съдебната фаза на
наказателното производство; на Т. А. Н. - само от съдебната фаза на
наказателното производство, на обясненията на подсъдимия С. Д. И. - и от
двете фази на наказателното производство.
Решаващата инстанция на Софийски Районен съд намира, че
показанията на свидетелите Д. П. Н.; Т. Ю. П.; Г. Н. И.; Й. Ц. Г. и А. П. Б. не
съдържат възприятия за предмета на делото по чл.102 от НПК, доколкото
свидетелите нямат спомени да са били прегледали пострадалото лице Н. А. И.
(с предишна фамилия Н.). Изброените свидетели са изготвили медицински
доказателства - амбулаторни листи, медицински изследвания и доклади
спрямо пострадалата И. (с предишна фамилия Н.). Дори при свидетелите не
възникнаха (не се възвърнаха) спомените им за възприятията им след
предявяването по реда на чл.284 от НПК на медицинските документи или
61
снимките от СМЕ на доктор Д. Н. Н. (с оглед възможността за
възстановяването на спомените им, доколкото човешката памет съхранява в
себе запомнени събития чрез образи - това е т.нар. „фотографска памет“,
предвид проверката им от съда), които документи лицата са съставили и с
оглед изготвения фиш за оказана спешна медицинска помощ на лицето от
03.05.2023г. Свидетелите (изброените медицински лица) не са били
разпитвани на ДП. За първи път са призовани пред съда за разпит. Поради
многото случаи и изминало време свидетелите Д. П. Н.; Т. Ю. П.; Г. Н. И.; Й.
Ц. Г. и А. П. Б. не са имали спомени за пострадалата И. (с предишна фамилия
Н.); относно нейните анамнестични данни, които е излагала преди прегледите
пред тях; относно нейното физическо, психическо и/или емоционално
състояние. Такива факти, обаче, спрямо пострадалото лице И. (с предишна
фамилия Н.) са установени от кредитираните от съда доказателства и
доказателствени средства, които са анализирани в мотивите на постановената
присъда. Настоящата съдебна инстанция отчита, че показанията на
свидетелите А. К. Г. - съпругата на свидетеля М. Д. И.; на свидетеля К. М. В.;
В. С. Ф. и на Н. Т. Я. - баща на пострадалата Н. А. И., не са конкретни. Същите
не носят никаква доказателствена подкрепа и съдът не може да изведе от този
гласен доказателствен източник релевантна информация, която да е свързана с
предмета на доказване по делото по смисъла на чл.102 от НПК. Показанията
на свидетеля В. С. Ф. не са конкретни по съдържание. Същата (като съсед) е
имала инцидентни общи разговори и моментни виждания (срещали се и се
поздравявали само) с пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.) и
подсъдимия С. Д. И.. Свидетелят Ф. не е знаела причината за пристигането на
полицейски служители на местопроизшествието в гр.София, ул. „Ч. ш.“ № **
на 03.05.2023г. В инцидентните си виждания и разговори с тях, свидетелят Ф.
не е виждала проблеми и не е възприемала такива (но това не означава, че
въобще не е имало такива). Свидетелят А. К. Г. е близка по родство на
съпружеска линия с подсъдимия С. Д. И. - женена е за неговия по-голям брат
М. Д. И.. Свидетелят Г. има правен интерес да представи подсъдимия С. Д. И.
също в положителна светлина, поради което показанията й противоречат
изцяло на останалите кредитиран от съда доказателства и доказателствени
средства. Свидетелят В. е виждала моментно пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) при пристигането й с подсъдимия С. Д. И. в гр.Хасково след
14.02.2023г. Свидетелят В. няма възприятия за фактите от предмета на
доказване по делото. Показанията на свидетеля Я. са без лични негови
възприятия, като на него пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) не му е
споделяла нищо конкретно за отношенията й с подсъдимия С. Д. И..
Единствено свидетелят Я. излага, че е възприемал присъствието на
подсъдимия С. Д. И., след като е сключил брак с неговата дъщеря - доста
време след инкриминираните събития.
Съдът не кредитира изцяло и обясненията на подсъдимия С. Д. И. от
двете фази на наказателното производство. Същите притежават сложна
двойнствена процесуална природа като гласно доказателствено средство, чрез
което могат да се установяват факти от предмета на доказване по делото,
съгласно нормата чл.102 от НПК, но и като основно средство (най-вече) за
62
защита срещу повдигнатите му от прокурора обвинения по съставите на чл.
152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК. В досъдебното производство не са
били реализирани съществени процесуални нарушения, които да са накърнили
правото на защита и процесуалните права на подсъдимия С. Д. И..
Обясненията му, че е правил доброволни сексуални действия с пострадалата
И. (с предишна фамилия Н.); че не е упражнявал принуда чрез физическа или
психическа агресия спрямо същата, за да прави секс с нея; че пострадалата И.
(с предишна фамилия Н.) обичала да гледа порно и че харесвала по груб секс;
че използването на физическа сила и завързването на пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) се явявали да са част от сексуалните им практики и че
увредите на същата са настъпили от удряне и/или самоудряне в ръбовете на
пластмасови касетки), се опровергават изцяло от показанията на самото
пострадало лице от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. от 19.05.2023г. пред
разследващ орган и пред съдия в ДП; от показанията на свидетелите Г., А., М.,
Б.; от аудио-записа от телефон 112; от съдебната медицинска документация; от
изпълнените единична и тройна съдебно-медицински експертизи; от приетите
по делото всички КСППЕ в различния им членствен състав от досъдебното и
съдебно производство; от показанията на свидетелите Н. и Р. - само за тези от
ДП; от огледа на местопроизшествието и фотоалбумите към двата огледни
протокола, както и от фотоалбума от освидетелстването на доктор Н. спрямо
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) във връзка с изготвената от вещото
лице единична СМЕ от 03.05.2023г.
Обясненията на подсъдимия С. Д. И. са нелогични и недостоверни. Те са
защитни, тъй като обслужват защитната му функция в процеса. По този начин
същият активно се е противопоставил на очертаното в обвинителния акт
обвинение. За подсъдимия С. Д. И. важи общо известния на съда
международнен стандарт в наказателното право, който му гарантира правото
на справедлив процес - а именно, правото да не се самоуличава и
самообвинява в престъпление. Съдебният състав всякога и винаги е зачитал и
зачита този стандарт в хода на производството, независимо от различното
субективно мнение или лично виждане на защитника на подсъдимия И. -
адвокат Н., че по делото е била постановена осъдителна присъда, след отказа
на съдебния състав след разпоредителното заседание да проведе
диференцираната процедура на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК. Следва да бъде отчетено, че по делото не е била постановена след
разпоредителното заседание или в хода на делото каквато и да е било
осъдителна и/или оправдателна присъда. Не са били събрани всички
възможни доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване. Не са били изпълнени и съдебните експертизи, последните от
които са се изслушвали в последните заседания по делото, преди съдът да
обяви официално своята присъда на 14.02.2025г. Съдът не е имал никакво
отношение в хода на делото по доказателствата и доказателствените средства,
нито ги е анализирал, нито е съобщавал волята си по тези въпроси. Само са
били събрани и проверени доказателствата и доказателствените средства.
Страните са тези, които са ги анализирали предварително за първи път в хода
на пренията. Съдът не е знаел как ще реши делото въобще в хода на
63
заседанията по делото или в разпоредителното заседание, за да може
защитника адвокат Н. да излага това си обратно твърдение, което не се
споделя от съда. Следва да бъде отчетено, че обясненията на подсъдимия С. Д.
И. се опровергават от логическото съответствие на останалия кредитиран от
съда доказателствен материал. Последващото съгласие на пострадалата Н. А.
И. (с предишна фамилия Н.) и/или съпружеската й връзка с подсъдимия С. Д.
И., към което според съда е била външно мотивирана и убеждавана да
осъществи чрез сключването на граждански брак със съдействието на
свидетелите М. Д. И. и М. Д. И., не води до изключването на
противоправността на престъпната деятелност на подсъдимия С. Д. И. спрямо
нея (спрямо пострадалото лице). Бракът разрешава правото на съвкупление
между съпрузите, но не оправдава изнасилването на съпругата от съпруга. От
друга страна, ако деецът застави изнасилената от него жена да стане негова
съпруга противоправността на изнасилването й от мъжа или неговата вина
отново не се изключват - в тази насока е научният академичен труд -
„Наказателно право. Особена част - на професор Долапчиев, стр. 164,
издание от 1940г.
Съдът отчита, че свидетелите М. Д. И., М. Д. И. и дори пострадалата И.
(с предишна фамилия Н.), след инкриминираните събития, са посещавали
подсъдимият С. Д. И. в Следствения арест на НСлСл гр.София след
задържането му с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
11.05.2023г. Свидетелите М. Д. И. и М. Д. И. са комуникирал със своя брат -
подсъдимият С. Д. И., но те са комуникирали и с пострадалата Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.), която след около две седмици в периода 04.05.2023г.
(вечерта) до около 19.05.2023г., в които е живяла в гр.Русе при сестра си -
свидетелят Р., след това е пристигнала в гр.София, без да уведомява никой.
Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) не е имала място къде да отседне,
освен при свидетелите М. Д. И. и М. Д. И., които след това и тримата са
посещавали заедно подсъдимият С. Д. И. в Следствения арест на НСлСл
гр.София. Пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) е била
представлявана от повереници в ДП при последващите си обратни разпити в
ДП, сред които е бил и повереникът й адвокат В. Бегов. По делото е налице
справка от ГДИН, според която адвокат В. Бегов лично е посетил подсъдимият
С. Д. И. в Следствения арест на НСлСл гр.София на 07.06.2023г. и на
14.06.2023г. Пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) в ДП на
20.06.2023г., на 27.09.2023г. и на 04.10.2023г. и в хода на съдебното
производство променя показанията си, завявайки, че случилото се с нея от
03.05.2023г. е било взаимно съгласие с подсъдимия С. Д. И.; че тя е обичала
по-груб секс; че не е имало изнасилване и т.н. Тези факти мотивират
съдебният състав да приеме, че сключеният граждански брак от страна на
подсъдимия С. Д. И. е с цел избягването на наказателната му отговорност или
за снижаването на интензитета на наказателната репресия спрямо същия.
Изпълнените по делото две двучленни КСППЕ, една тричленна КСППЕ и
една четиричленна КСППЕ установяват, че между подсъдимия С. Д. И. и
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) липсва съдържание в
съпружеската им връзка и семейство. Подсъдимият С. Д. И. не изпитва
64
емпатия към пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) с оглед структурата на
неговата личност и психологични дадености. Установени са при него високи
стойности по скалата „лъжа“ (т.е. доказват се според съда данни и обективни
находки за симулационно (вид избирателно) поведение или за стремеж към
лъжливо изказване). Свидетелят И. (с предишна фамилия Н.) не усеща и не
получава подкрепа, любов и разбиране в своето семейство с подсъдимия С. Д.
И. Тя (жертвата на престъпленията) изразява пред съда съжаление, извинение
и/или чувство на вина за случилото се. А според съдебният състав
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) не е виновно лице, нито може
да бъде обвинявана, злепоставяна, или укорявана. Тя е особено уязвимо лице -
пострадала е от изключително тежки по обществена опасност и увреждащи
последици престъпления по съставите на чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150,
ал.1 от НК, като са били накърнени половата й неприкосновеност и полова
свобода във висока, изключително тежка, жестока и брутална степен към
датата на инкриминираните събития.
IV.).2.). ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ АНАЛИЗ НА ПИСМЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА; ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА;
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ВЕЩЕСТВЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА:
Съдът съобразява, че огледите от местопроизшествията, находящи се в
каравана в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № .. - пред и около входа на жилищната
кооперация на бл. . и в апартамент № ., намиращ се в гр.С., ул. „Ч. ш.‘ № ..,
бл..., ет...., са извършени по надлежния ред на НПК. Спазена е изискуемата
писмена форма за тях. Огледите са реализирани в присъствието на поемни
лица. Протоколите от процесуално-следствените действия съдържат
надлежните реквизити по смисъла на процесуалния закон - в тяхната цялост.
Огледите са осъществени от материално и процесуално легитимирано
длъжностно лице - в качеството му на разследващ орган въз основа на закона.
Поемните лица не са обективирали възражения в огледните протоколи, след
завършването на процесуално-следствените действия. Фотоалбумите
потвърждават изцяло констатациите на разследващия орган за възприетите
факти и фиксирана фактическа обстановка на двете инкриминирани места,
отразени в протоколите от огледите. Съдът кредитира изцяло фотоалбумите от
огледните протоколи и от заключението на СМЕ на доктор Д. Н. Н. от
освидетелстването на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) на
03.05.2023г., около 19:00 часа в „И. Ц. Й.“ ЕАД, тъй като са обективни,
независими и съдържателни, доколкото са изготвени по реда и способите на
НПК и в необходимата форма и удостоверителна цялост.
Съдът приема, че графиците за работната служба или смяна за
свидетелите М. Н. М. и И. Г. А. относно проведените им в ДП разпити на
03.05.2023г. и на 04.05.2023г. не водят до съмнения, че такива разпити не са
били реализирани. Напротив, задълженията им като свидетели по делото да
изложат показания пред разследващия орган имат приоритет пред
задълженията им по служба, независимо дали са били на смяна или не са били.
Свидетелите М. и А. потвърдиха пред съда, че са им провеждани реални
разпити в ДП на 03.05.2023г. и на 04.05.2023г., в които са участвали в цялост,
65
като в показанията си пред съда, същите са ги допълнили с по-подробни
възприятия. Тези изводи сочат, че показанията им от двете фази на
наказателното производство са добросъвестни и достоверни, основани на
лични възприятия. По делото не са налице обективни находки, които да
подкрепят тезата на адвокат Н., че тези свидетели не са влизали въобще в
Районното управление на СДВР и че не са давали показания по никакъв начин,
подписвайки се на предварително написани протоколи от разпити.
В наказателното производство подсъдимият С. Д. И. и пострадалата Н.
А. И. (с предишна фамилия Н.) доброволно и без принуда са предоставили за
целите на производството биологични материали за ДНК изследване. Тези
сравнителни образци са били иззети по надлежния законов ред, установен в
НПК, при което в хода на ДП не са били допуснати съществени процесуални
нарушения.
Протоколите от разпитите на свидетелите и обвиняемия С. Д. И. в ДП, от
предявяването на разследването и съдебните протоколи в съдебната фаза на
наказателния процес са писмени доказателствени средства, ползващи се с
материална доказателствена стойност, удостоверявайки по надлежния ред
извършените процесуално-следствени действия на страните и ръководно-
решаващите органи в досъдебната и съдебната фаза на производството, така,
както са били извършени и обективирани. В тази насока, прокурорът не е
допуснал съществени процесуални нарушения на императивите на НПК
относно начина, способа и изискванията, по реда на които са били
удостоверени извършените в ДП процесуално-следствени действия. Това
спазено изискване съдът отчита, че е приложимо и за дейността на съда в
съдебната фаза на наказателния процес.
Съдът кредитира всички изпълнени писмени справки по делото, тъй
като са съставени от длъжностни лица в кръга на службата им по ред,
установен в закона, удостоверявайки факти с правно значение. Справките са
многобройни - например извлечения от тестове на вещото лице Д. З.-С. на
л.940 и сл. от том 3 от СП във връзка с изпълнената четворна КСППЕ; справка
за съдимост; заявления за лични документи; справки за задгранични
пътувания; справки за висящи наказателни производства от НСлСл; справки
институции - СДВР, съд, прокуратура и много други; справки за липса на
образувани производства срещу подсъдимия С. Д. И. по Закона за защита от
домашно насилие; справки от ГДИН за търпяната мярка за неотклонение
„задържане под стража“ от подсъдимия С. Д. И. и за лицата, които са го
посещавали в Следствения арест на НСлСл в периода 03.05.2023г. -
17.08.2023г., справки за адреси, справки за гражданско (брачно) състояние по
Семейния кодекс; медицински свидетелства; справка за родственици; справка
за криминални регистрации, и други.
Съдът не кредитира по делото приложените докладни записки по ЗМВР
на полицейските служители или писмените сведения на трети лица, тъй като
чрез тях се документират свидетелски показания в писмена форма, а при
изискванията на НПК и съгласно нормата на чл.105, ал.2 от НПК следва да се
спазват единствено условията на устност и непосредственост при
66
обективирането на показанията от свидетелите пред съда, който е компетентен
да реши делото и следва да произнесе своя краен съдебен акт. Докладните
записки в наказателното производство или писмените сведения на трети лица,
включително и нотариално приложените по делото в писмена форма
заявления-сведения на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) от
31.05.2023г. - на л.53 и сл. от том 1 от ДП, не са допустим процесуален способ
или източник на факти и доказателства, при което съдът не може да ползва,
анализира, обследва и/или да кредитира записаната в тях писмена
информация.
Съдът кредитира изцяло аудио-записа от телефон 112 от сигнала на
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н., тъй като документира нейните
емоции и физиологично положение като вътрешни преживявания към
релевантният момент, които са били в резултат на проявявано физическо и
психическо насилие. Човешките негативни емоции (положителни не са
преживявани, съгласно повторната съдебна лингвистична експертиза на
вещото лице Л. Ж.) от гласовите данни на устния сигнал на пострадалото лице
И. (с предишна фамилия Н.) до Национален телефон 112 са били динамичната
среда на нейните преживявания в психическата й страна. Посоченото
веществено доказателство - аудио-записът от телефон 112 е обективно и
безпристрастно доказателство. Върху неговото съдържание не е оказвано
въздействие или техническа манипулация според СТЕ на вещото лице П. Г. В..
Фактите от аудио-записа кореспондират на останалия кредитиран от съда (и
посочен по-горе в мотивите на поставената присъда) доказателствен материал.
Веществените доказателства и предмети, изчерпателно иззети при
огледите на местопроизшествията, са свързани с предмета на доказване по
делото; изясняват обективната истина; явяват се и неоспорени от страните,
поради което следва да бъдат кредитирани.
IV.).3.). ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ АНАЛИЗ НА СЪДЕБНИТЕ
ЕКСПЕРТИЗИ В ХОДА НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО И В
ДВЕТЕ МУ ФАЗИ:
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
НАМИРА, ЧЕ фактите по делото са изведени не само от писмените
доказателства, веществените доказателства и гласните доказателствени
средства, но са подкрепени и чрез събраните в цялото наказателно
производство съдебни експертизи в тяхната пълнота (с изключение на
съдебната лингвистина експертиза на вещото лице Х. К.-Шушкоф). Съгласно
разпоредбите на НПК експертизата е способ на доказване в процеса, а не
писмено или друго по вид доказателство. Доказването в наказателния процес
се извършва чрез способите на доказване, предвидени в НПК, като чрез тях се
събират и проверяват, както доказателствата, така и доказателствените
средства. В тази насока е Решение по н.д. № 633/2022г. на ВКС, Трето НО.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
НАМИРА, ЧЕ следва да кредитира изцяло изпълнените на досъдебното
производство 1.). съдебна техническа експертиза на телефонно устройство на
вещото лице Л. А. П. - на л.287 том 2 от ДП; 2.). съдебната техническа
67
експертиза на вещото лице П. Г. В. по отношение на аудио-записа от телефон
112 във връзка със сигнала на пострадалата от 15:11 часа на 03.05.2023г.
(текстово е снето съдържанието на сигнала); 3.). съдебната техническа
експертиза на вещото лице П. Ц. В. от 20.09.2024г., приложена на л.766 том 2
от СП, 4.). съдебната графическа експертиза на вещото лице Л. К. Г. от
13.06.2024г. и 5.). съдебната медицинска експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК изследването на вещото лице Е. А., са
неоспорени от страните.
Същите (изброени) експертизи са били инкорпорирани към
доказателствените материали по надлежния ред на НПК. Експертните
заключения са мотивирани, подробни, обосновани и изчерпателни, поради
което се кредитираха в цялост от първоинстанционния съд.
Съдът отчита, че съдебна лингвистична експертиза на вещото лице Х.
К.-Ш. - на л.545 и сл. том 2 от съдебното производство не следва да се ползва
от съда, тъй като не е била изготвена по реда и способите на НПК. Основавала
се е на изследване и позоваване от експерта на приложените по делото в
писмена форма заявления-сведения на пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) от 31.05.2023г. - на л.53 и сл. от том 1 ДП. Не е законосъобразно
върху несъбрани по реда и способите на НПК доказателства да се основават
способи на доказване по делото. Фактите и доказателствата по реда на НПК се
установяват единствено и само чрез регламентираните способи на доказване
по реда на НПК. Способът на доказване - експертизата, не може да се
основава на свидетелски показания в писмена форма от нотариално заверено
сведение. Експертизата може да се позовава на протокола от свидетелските
показания на свидетеля пред съда в съдебната фаза на делото или пред
прокурора в хода на ДП, може да ги анализира и да проверява възможен
научен механизъм на причиняване на телесната повреда например. Освен
това, съдебната лингвистична експертиза на вещото лице К.-Ш. има по-скоро
криминалистичен характер с информационна стойност, която се намира
формално в унисон и корелация с изводите от СТЕ на аудио-записа от телефон
112 на вещото лице от ДП П. Г. В. и на повторната лингвистична (езиковедска)
експертиза на вещото лице гл.ас. Д. Л. З. Ж.. Тези две експертизи на вещите
лица П. Г. В. и на гл.ас. Д. Л. З. Ж. се основават правилно и законосъобразно
на аудио-записа от телефон 112 - веществено доказателство, което е
приложено със съответно писмо на л.257а, том 2 от ДП от Националния
оператор на телефон 112 по официално искане на разследващия орган. От
друга страна, в съдебната експертиза на вещото лице К.-Ш. се ползва
експертизата на вещото лице П. Г. В. относно текста на сигнала от аудио-
записа от телефон 112. Експертизата на вещото лице К.-Ш. не е достатъчно
обоснована и не отговаря на критериите на НПК. Тя няма решаващо решение,
обаче, а сочи само на една обща информация, която формално подкрепя
изведените факти от кредитираните от съда доказателства и доказателствени
средства. Съдът не се позовава на тази експертиза на вещото лице К.-Ш., тъй
като е несъществена, но от друга страна, дори представителите на тройната
КСППЕ на вещите лица доктор В., доктор В. и психолога К. да са цитирали
експертизата на вещото лице К.-Ш. в описателната част на своето тричленно
68
заключение, то не е допуснато нарушение на НПК от трите вещи лица по
тройната КСППЕ спрямо пострадалата И. (с предишна фамилия Н.). Вещите
лица доктор В., доктор В. и психолога К. не се позовават на тази експертиза
въобще (формално само е била цитирана). Същите не се позовават и на
приложените по делото в писмена форма заявления-сведения на пострадалата
Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) от 31.05.2023г. - на л.53 и сл. от том 1 ДП,
което действие на експертите доктор В., доктор В. и психолога К. е правилно
и законосъобразно. Тройната КСППЕ на тези вещи лица е обоснована,
мотивирана, логична, професионална, обективна, безпристрастна, независима
и експертна на изключително високо ниво.
Решаващата инстанция на съда счита, че съществено важни и ключови
за изхода на наказателното производство са изпълнените в досъдебното и
съдебно производство - 1.). едночленна съдебно медицинска експертиза на
вещото лице доктор Д. Н. Н.; 2.). тричленна съдебно-медицинска експертиза
на вещите лица доктор А. Т. М., доктор Ц. Н. Г. и доктор Д. Н. Н.; 3.).
двучленна КСППЕ на вещите лица доктор Ц. Д. П. и психолога С. И. Д. - по
отношение на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.); 4.). тричленна
КСППЕ на вещите лица доц.доктор В. Т. В., доктор П. В. В. и гл.ас.доктор -
клиничен психолог Г. В. К. - по отношение на пострадалата Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.); 5.). двучленна КСППЕ на вещите лица доктор А. П. А.
и психолога С. Д. И. по отношение на подсъдимия С. Д. И. и 6.). четиричленна
КСППЕ на вещите лица - професор доктор П. М. М., доктор М. Щ. К., доктор
П. В. В. и клиничния психолог Д. С. З.-С. по отношение на подсъдимия С. Д.
И..
Тези конкретно посочени от съда подробно мотивирани съдебни
експертизи са един от основните стълбове или фундаменти на цялостното
наказателно производство. Те са изпълнени от независими вещи лица, които са
компетентни и правоспособни в областта на науката - и по-точно, в сферата на
психиатрията, психологията, сексологията и съдебната медицина. Вещите
лица на изброените съдебни експертизи са на равно отдалечено отстояние от
съда и от страните. Вещите лица на съдебните експертизи не са
заинтересовани. Същите имат дългогодишен опит, който са усъвършенствали
и надграждали през целият си съзнателен научен (експертен) живот. Вещите
лица по експертизите имат не само национален, но и международен опит като
научно образовани и признати на високо ниво експерти в своята отделна сфера
на професионално развитие. Съдът няма съмнение в тези свои аргументи,
дори защитникът адвокат Ю. Н. или подсъдимия С. Д. И. да имат съмнения в
действията на вещите лица по двете КСППЕ спрямо него, и по-конкретно,
спрямо действията на вещите лица доктор А. П. А., спрямо психолога С. Д. И.
и/или спрямо психолога Д. С. З.-С.. Съдът отчита, че тези вещи лица, както и
останалите такива (от всяка съдебна експертиза, с изключение на вещото лице
Х. К.-Шушкоф) не са извършвали нарушения на процесуалния закон; не са
проявявали неетично отношение към подсъдимия С. Д. И. и/или неговия
защитник; не са надвишили правата и задълженията си като вещи лица по
смисъла на НПК. Били са обективни, безпристрастни и независими във висока
степен. Не са се поддавали на влияние, въпреки възраженията на адвокат Н. и
69
неговия подзащитен, че психолога З.-С. е била например предубедена по
някакъв начин. Несъгласието на защитника адвокат Н. с определени изводи на
вещите лица по изпълнените в производството комплексни съдебно-
психиатрични и психологични експертизи - било по отношение на
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) или спрямо подсъдимият С. Д. И.,
само защото не обслужват например избраната защитна теза на неговия
подзащитен, не компрометира изводите на експертите по кредитираните
експертизи относно тяхната правилност, мотивираност и обоснованост с оглед
суверенната преценка на настоящия съдебен състав. В тази насока е Решение
№ 186/21.03.2024г. на ВКС по н.д. № 1005/2023г. на Трето НО. Следва да се
съобрази, че съдът не е експерт или вещо лице сам по себе си в сферата на
психиатрията, психологията, сексологията, технологията, графологията,
лингвистиката и/или съдебната медицина. Такива експерти в тези области не
са прокурорът и/или най-вече подсъдимият С. Д. И. и/или защитника му
адвокат Ю. Н.. Страните и съдът не могат и нямат право по смисъла на НПК
да излагат заключения от областта на науката в наказателното производство.
Науката подпомага правото чрез тяхното взаимодействие с оглед
законосъобразното и правилно решаване на въпросите по чл.301 от НПК,
което съдът е сторил с постановяване на присъдата по делото на 14.02.2025г.
Не са били допуснати съществени и/или несъществени, дори никакви
нарушения, от страна на което и да е вещо лице по изпълнените съдебно
медицински и съдебно психологични и психиатрични експертизи. Правото на
защита на подсъдимия С. Д. И. не е било ограничено от вещите лица, въпреки
обратните по съдържание възражения на защитника му адвокат Ю. Н..
Защитникът адвокат Ю. Н. има правото да излага всякакъв вид възражения от
всякакво естество, тъй като е ръководен изцяло от независимото си вътрешно
убеждение как да упражнява линията на защита и представителството на своя
подзащитен. Съдът приема приетите по делото две СМЕ и четири КСППЕ
като обосновани и мотивирани. Всяка от експертизите се основава на
собствени заключения от отделните области на науката за всяко вещо лице-
експерт. Експертизите не съдържат правен анализ на доказателства и
доказателствени средства. Те изследват с научен подход, задълбочена
акцентуация и специализация обективните находки по делото с оглед
предмета на всяка експертиза. За съда няма основания да се съмнява в
безпристрастността, добросъвестността и професионализма на вещите лица.
Всяка от изпълнените експертизи прилагат свой собствен, индивидуален,
уникален, но утвърден в науката подход на изследване на освидетелстваните
лица относно техните съдебно-медицински, психологичен, сексуален и/или
психиатричен статус поотделно. Съпоставят се обективните находки,
свързани с изследване на тяхното обективно физиологично състояние,
поведение, човешки реакции, съзнание, волева насоченост, сексуалност,
телесно състояние (за пострадалата И. (с предишна фамилия Н.)) и
способността за възприемане на фактите от обективната действителност.
Експертизите се обосноват по изключително изявен експертен начин.
Приетите по делото две СМЕ и четири КСППЕ са високо авторитетни. Те
обследват обективните находки. Същите са независими, обективни и
70
безпристрастни. Изготвени са от вещи лица със значима квалификация и с
висока степен на експертност на показаната пред съда и страните ерудиция в
областта на психологията, сексологията, психиатрията и съдебната медицина.
Съдът отчита, че нито страните, нито съдебния състав, нито защитникът
адвокат Н., са вещи лица и експерти от областта на науката от различните й
сфери (с изключението на правото), поради което НПК не позволява и не
разрешава юристите и страните по делата да излагат заключения от тесните
области на науката (дори и да имат познания в тези клонове). Отговорите на
вещите лица са съобразени с поставените им задачи и се основават на пълно
изследване на релевантните въпроси. В тази насока, съдебният състав няма
критика или упрек към вещите лица на изпълнените в ДП и съдебното
производство две съдебно-медицински експертизи и четири комплексни
съдебно-психиатрични и психологични експертизи.
IV.).4.). ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТНИКА АДВОКАТ Ю. Н. В
ХОДА НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО И ОТ ДВЕТЕ МУ
ДОСЪДЕБНА И СЪДЕБНА ФАЗИ:
Относно възраженията на защитника адвокат Ю. Н. за непровеждането на
съкратено съдебно следствие по делото в хипотезата на чл.371, т. 2 от НПК.
Съдебният състав е преценил с определение по движение на делото в хода на
разпоредителното заседание от 14.12.2023г., че не са били налице законовите
условия за провеждането на тази диференцирана процедура по реда на Глава
XXVII от НПК чрез предоставяне на последваща възможност за обективиране
на самопризнание от предаденото на съд лице съгласно чл.371, т.2 от НПК, за
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и за които това лице е било обвинено от прокурора. В хода
на разпоредително заседание съдът с формален подход е отказал да проведе
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият С. Д. И. не е
бил обективирал в хода на разпоредителното заседание самопризнание за
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и за които е бил обвинен от прокурора. Респективно в
мотивите на съдебния си акт от разпоредителното заседание по въпросите на
чл.248, ал.1 от НК, съдът не е изложил, че самопризнанието му не се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства. Противното би довело до основание за отвод на съдебния състав и
до опорочаване на процеса още в етапа на разпоредителното заседание. Това
не е било допуснато от съда. В хода на разпоредителното заседание съдът се е
произнесъл по реда на чл.248, ал.1, т.4 от НПК, че на досъдебното
производство не са били изяснени съществени факти (без да ги конкретизира
съдебният състав), които са от значение според първата инстанция на СРС, НО
за предмета на доказване по делото. Съдебният състав съвсем бланкетно,
формално и общо се е произнесъл, че липсват основания за провеждането на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК от Глава XXVII от НПК.
Липсата на пълни или по-подробни мотиви в определение или разпореждане,
които са свързани с движението на делото, не водят до възникването на
съществено процесуално нарушение от абсолютен характер. Това
несъществено процесуално нарушение може да бъде санирано от съда в
71
мотивите на присъдата с допълнителни аргументи и доводи, тъй като те са
свързани с анализ на доказателствата и доказателствените средства, както и с
оценка на приложимия материален закон - тези действия не могат да се
извършват предварително в хода на висящото наказателно производство преди
постановяването на присъдата. Тези правила и изисквания, обаче, имат по-
голяма тежест за съда пред правилото за пълното и абсолютно мотивиране на
определенията му, свързани с движението на делото, относно отказът да се
проведе диференцираната процедура на Глава XXVII от НПК в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК и с оглед даването на възможност за предварителното
изслушване на подсъдимия С. Д. И.. В хода на досъдебното производство към
датата на разпоредително заседание е била събрана под надзора на прокурора
противоречива доказателствена информация (този аргумент се излага от съда
за първи път в мотивите на присъдата му). Пострадалото лице Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.), която е основен пряк очевидец на престъпленията по
чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал. 1 от НК, е изложила в показанията си от
разпитите си от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от 19.05.2023г. съществено
диаметрални и различни показания, които противоречат на показанията й от
по-следващ момент - от 20.06.2023г., от 27.09.2023г. и от 04.10.2023г.
Противоречията в тези протоколни разпити на основния очевидец по делото
касаят съществени факти от елементите на фактическите състави на
изпълнителните деяния на възведените престъпления от общ характер по
чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК - относно физическата принуда
и обективираните към нея заплахи, в резултат на които като средство към цел,
без съгласието й са били накърнени половата й неприкосновеност и полова
свобода от подсъдимия С. Д. И. на инкриминираната дата и място.
Изясняването на обективната истина по делото е изисквало от съда
провеждането на наказателното производство по общия ред, съгласно
постановките на Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009г. по т.д. 1/2008г.
на ОСНК на ВКС. Затова съдът в рамките на своята компетентност е
извършил всички дължими процесуални действия за разкриване на
обективната истина и да попълни делото по реда на НПК с необходимите
доказателства. Съдът приема, че преценката за формалния отказ на съдебния
състав от разпоредителното заседание от 14.12.2023г. за провеждане на
посочената диференцирана процедура и предварителното изслушване на
подсъдимия С. Д. И. не е била произволна. В първите си показания от
разпитите си от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от 19.05.2023г. пострадалата Н.
А. И. (с предишна фамилия Н.) заявява, че не е имала съгласие; че не е давала
съгласие и че всички полови действия спрямо нея са били извършени от дееца
без съгласието й (против волята й) - с принуда, с физическо и психическо
насилие. А съгласието предопределя противоправността и наказуемостта на
извършените деяния от фактическите състави на чл.152, ал.1, т.2 от НК и
чл.150, ал.1 от НК. Следващите разпити на пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) от 20.06.2023г., от 27.09.2023г. и от 04.10.2023г. , сочат, че всички
полови действия спрямо нея от инкриминираните дати и период са били
извършени от дееца със съгласието й и доброволна воля, при което тя
оттегляла показанията си първите дати. Не следва да се допуска от съдебния
72
състав даването на възможност на пострадалото лице И. (с предишна фамилия
Н.) да се разпорежда с предмета на делото или да иска заличаването на своите
показания от първите си разпити, чрез тяхното оттегляне. Оттегляне на
показания от свидетел не е възможно да се извършва по реда на НПК.
Очертаните съществени факти и значителни противоречия от всички
протоколни разпити на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) от ДП,
съставляват процесуална пречка за провеждането на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като се съдържат в противоречив
доказателствен източник, съдържащ преки факти на основният (единствен)
очевидец. Ако съдът би провел диференцирана процедура по реда на чл.371,
т.2 от НПК, означава да отдаде приоритет на едната от групите противоречиви
(диаметрални) показания на пострадалото лице, без да може да провери чрез
съдебно следствие достоверността на другата група показания (т.е. едната
група съществени факти биха останали във „висящо положение“). Съдът
трябва да избере, въпреки искането на защитника адвокат Н., едната група от
показанията на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.), а това би довело
другата група нейни показания да останат необсъдени, неанализирани или
пренебрегнати за съдържащите в тях преки факти по реда на глава XXVII от
НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК (което не е допустимо), а всяка от
двете групи нейни показания от ДП са изключително релевантни и свързани с
противоправността и наказуемостта на престъпната деятелност на
подсъдимия С. Д. И. - или потвърждават тази противоправност и наказуемост
на престъпленията на дееца, или ги изключват. Следва да бъде отчетено, че
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е изложила в протоколните си
разпити от ДП и от съдебната фаза на делото преки факти. Липсата на
съгласие и доброволност в интимните й отношения с подсъдимия С. Д. И. -
тези факти тя ги е споделяла лице в лице лично и на свидетелите М., Б., А. и
Г.. Показанията на изброените четирима свидетели са производни. Събирането
на косвени факти от производни показания е възможно само, когато прекият
източник на факти не може да бъде събран или проверен от съда по
независими обективни причини - например, ако пострадалото лице би
починало, при което то няма да може да бъде разпитано от съда, но биха били
разпитани лицата, на които пострадалото лице е разказало или споделило
какво се е случило с него. Отделно от това, съдебната практика на ВКС
приема, че поначало липсва забрана за събиране на производни източници на
информация (в случая става дума за преразказ на чуто от конкретно лице,
разпитвано по-късно като свидетел), но е строго необходимо това да се
осъществява от съда стриктно и съобразно допустимите законови хипотези -
като средство за разкриване или проверка на първичните доказателства, и/или
като средство за доказване на първичните доказателства, когато те се оказват
недостъпни. Дължимата проверка чрез провелото се в първата инстанция
съдебно следствие на първичните и/или производните доказателствени
източници се извърши от настоящия съдебен състав с оглед преценката на
тяхната достоверност, надеждност и тежест за предмета на делото при
решаването на въпросите по чл.301 от НПК. В тази насока е Решение №
14/28.01.2016г. на ВКС по н.д. № 1559/2015г. на Трето НО. Тези доводи са
73
мотивирали съда да приеме, че провеждането на делото по общия ред би дало
възможност съдебният състав да провери първите показания на пострадалата
И. (с предишна фамилия Н.) от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от 19.05.2023г.
на ДП пред разследващия орган и пред съдия по чл.223 от НПК и дали тези
показания се подкрепят от производните показания на свидетелите -
полицейски служители М., Б., А. и Г.. По този начин събирането и проверката
на доказателствата и доказателствените средства са гарантирали правомерно
правилното, точното и законосъобразното прилагане на правомощията на съда
при преценката за осъществяването на целите на наказателния процес по
смисъла на чл.1 вр. чл.13, вр. чл.14 вр. чл.107 от НПК вр. чл.102 от НПК.
Съществените противоречия в показанията на пострадалото лице И. (с
предишна фамилия Н.) от всички нейни разпити от наказателното
производство в двете му фази са задължили съдът да приеме, че биха останали
и са налице сериозни съмнения относно противоправността и наказуемостта
на извършените престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НПК и по чл.150, ал.1 от
НК, които не могат да се преодолеят чрез института на съкратеното съдебно
следствие. Изложените от съда съображения и довода, че в пълното съдебно
следствие се разгръщат всички възможни законови правила и принципи на
процеса за всестранно, обективно и пълно разкриване на обективната истина,
което всякога охранява правото на защита на подсъдимия С. Д. И., са
мотивирали настоящата съдебна инстанция да приложи в цялост своите
законови правомощия и да реши делото по закон по общия ред, с
провеждането на ритмични и експедитивни заседания, с висок приоритет в
съответствие с принципа на разумния срок, съгласно фактите, доказателствата
и своето независимо вътрешно убеждение. От друга страна, съгласно Решение
от 31.07.2012г. на ЕСПЧ, по жалба № 40020/2003г., при повдигнати
обвинения, свързани с накърняването на половата неприкосновеност и/или
половата свобода на лицата от женски пол, Държавата всякога с изключителен
приоритет следва да се съобразява с изискването за особено цялостно
разследване на конкретното полово престъпление, което се твърди от
прокурора, че е извършено, без съдът да се ангажира предварително в хода на
наказателното производство по същество дали то е доказано или обосновано.
По възражението на защитника адвокат Ю. Н. относно непровеждането
на звукозаписи и/или видеозаписи на съдебните заседания съдът намира, че
преценката на съдебния състав за приложението на чл.311, ал.3 от НПК е
изцяло диспозитивна норма (виж думата „може“). Съдът чрез Председателя на
съдебния състав дословно е съблюдавал като свое задължение и правомощия
всеки съдебен секретар от Софийски Районен съд, Наказателно отделение, в
пълнота и в цялост да протоколира извършваните по делото процесуално-
следствени действия и изявленията на всяка от страните (така, както са били
казани, изречени и обективирани). Липсват неотразени процесуално-
следствени действия и/или изявления на страните, които да са били
пропуснати от който и да е съдебен протокол по делото под контрола на
Председателя на състава. Последният, под негова подготовка, е следял точно,
внимателно и изключително стриктно съдебният секретар по всяко заседания
да записва изявленията на съда и страните - в цялост и в тяхната точност за
74
всеки един съдебен протокол по делото. И това е било постигано. След всяко
съдебно заседание съдът е връчвал надлежно на защитника адвокат Н. и
неговия подзащитен протоколите от съдебните заседания и същите не са
възразявали, че нещо е било пропуснато и/или неизвършено. Защитникът
адвокат Н. е имал само субективни опасения, които не намират подкрепа в
обективните факти по делото. Председателят на съдебния състав е бил
достатъчно самоконтролиращ, отговорен и дисциплиниран при извършването
и протоколирането на процесуално-следствени действия във всички съдебни
заседания. В тази насока не са допуснати каквито и да е било нарушения на
императивите на НПК, още повече, че адвокат Н. е присъствал лично и
непосредствено в съдебна зала, възприемал е изключително адекватно и
всеотдайно процесуално-следствените действия и изявления на съда и
прокурора, при което той изключително професионално, отговорно и отдадено
е реагирал по съответен (мигновен) начин в съответствие с изискванията на
НПК и Закона за адвокатурата (независимо от емоционалния му подход,
мнение, емоция, и/или становище в различни моменти). Емоционалната
критика на адвокат Н. към съда, прокурора, свидетелите и/или вещите лица
показва на настоящия съдебен състав, че същият е бил изключително свързан
в доверителната си връзка със своя подзащитен С. Д. И.; искал е да покаже
най-добрите си качества и способности, според своето независимо
(конституционно регламентирано) становище (позиция) на адвокат и
правозащитник. Съдът, прокурорът, свидетелите и вещите лица са проявили
разбиране, търпимост и висока толерантност към професионалния защитник
адвокат Н., като съдебният състав приветства значителните му усилия и
личната му отдаденост към изясняването на предмета на делото според
избраната защитна стратегия.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОТБЕЛЯЗВА, ЧЕ съдията-докладчик при ръководенето на съдебните
заседания е подхождал изключително обективно, спокойно, безпристрастно и
с висока търпимост към подсъдимия С. Д. И., и най-вече към защитника
адвокат Ю. Н.. Съдът не е имал и няма нищо против личността на всеки от тях
поотделно, доколкото словесните критики на защитника адвокат Н. към съда и
изразеното му лично недоволство в първите заседания по делото относно
работата на състава в наказателното производство; относно подхода на съда
как следва да извършва процесуално-следствените действия по НПК, са част
от свободното му изразяване и част от правото му на съдебна и/или
извънсъдебна критика. На съдебния състав му е било необходимо значително
време да разбере, осъзнае и осмисли защитната стратегия на защитника
адвокат Ю. Н. в хода на цялото наказателно производство. Същият е
съобразил по безспорен начин указанията на съда да спазва изискванията на
НПК и задълженията си като защитник спрямо предаденото на съд лице като
правомерно е упражнявал исканията си по закон (в условията на
равнопоставено и състезателно начало, наред с прокурора). Защитникът има
определен обем от права и задължения, които са разписани в НПК и Закона за
адвокатурата. Същият дължи по Конституция само правни усилия и правно
съдействие, а не постигането на определен резултат спрямо клиента си.
75
Защитникът е представител на обществеността и има конституционно
дефинирана престижна функция по защита на човешки права чрез
представителството им пред съдебна институция. Адвокатът притежава и свое
лично вътрешно убеждение (и позиция на независимо процесуално
поведение) как следва да упражнява защитната линия и право на защита на
лицето, което му се е доверило. Следва да бъде отчетено, че адвокатът е
страна в двустранен състезателен и равнопоставен наказателен процес.
Защитната функция, за да възникне, се обуславя от упражняването на
обвинителната функция. Съдът е арбитър по НПК и следи по закон като
негово задължение, независимо дали защитата на обвиненото лице е служебна
или договорна, да има баланс между двете функции в процеса. Едната
функция не следва да е за сметка на другата. Процесът по НПК и неговата
философия е изцяло насочен да бъде равнопоставен, но и балансиран в
състезателността между прокурора и защитника. Ако съдът установи, че
евентуално защитникът би могъл или би допускал определени пропуски в
защитната линия - като не упражнява правата и задълженията си по НПК в
техния пълен обем, а излага основна лична критика, възмущение, недоволство
към съда и други, същата тази критика на защитника, за да не нарасне
(ескалира) повече и за да не доведе до изместване на баланса между
обвинителната и защитната функция, е довело до решение от съдебния състав
да констатира евентуалните пропуски в процесуалното поведение на адвокат
Ю. Н., като го насочи (мотивира или покани) към упражняването на своите
права и задължения в пълнота само чрез способите и средствата на НПК.
Защитникът адвокат Ю. Н. в цялост и безусловно е изпълнил указанията на
съдебния състав - и това е видимо от процесуалното му поведение в
значителната част от наказателния процес до завършването му в първата
инстанция на 14.02.2025г.). Същият е бил изключително активен да релевира
процесуални искания за събирането и проверката на доказателства и
доказателствени искания по реда на НПК, които съдът е уважил напълно.
Съдът не е имал и няма за цел да създава конфликти и спорове между
страните или такива със защитника на подсъдимия С. Д. И.. Такива не са и
допускани, дори защитникът адвокат Ю. Н. да е проявил в първите заседания
по делото своята допустима устна критика и лично недоволство към съда като
публичен и обществен орган - с оглед свободата на словото, закрепена в
Решението на ЕСПЧ „Обершлик срещу Австрия“ от 23.05.1991г. За съда е
било важно да събере и провери исканите от подсъдимия С. Д. И. и неговия
адвокат доказателства и доказателствени средства, да гарантира ефективно
правото на защита на предаденото на съд лице, прилагайки закона, за да може
да възвърне баланса в двете основни процесуални функции (като такова
процесуално поведение или емоционални реакции съдът не е констатирал от
страна на прокурора към съдебния състав например). Нещо повече, адвокат
Ю. Н. е изразил в хода на съдебните прения своите адмирации към съдебния
състав, така, като съдебният състав и неговия Председател са излагали и са
показвали към него в съдебните заседания уважение и съдействие като на
съдия. По този начин, съдът е провел изключително многобройни 16
(шестнадесет) открити съдебни заседания с високо проявление на интензивно
76
осъществена процесуално-следствена дейност с фактическа и правна
сложност. Това е било важно за съда да бъде постигнато. Постигнато е. Съдът
и страните са имали правото и имат правото да работят и да прилагат своите
задължения съгласно НПК в спокойна съдебна среда. Първата инстанция
отчита, че към края на заседанията по делото, Председателят на съдебния
състав е възприел и е разбрал логически функцията и основните действия на
защитника адвокат Н. в хода на всички съдебни заседания. Същият е бил
отдаден и е отдаден на защитната функция на своя подзащитен, според
убедеността му. Адвокат Н. притежава солиден юридически опит и висока
компетентност, която е показал, че може да прилага и постига като
проявление, без чувства и емоции - за да гарантира интересите и правото на
защита на своя подзащитен чрез правен (юридически) подход. По този начин
той би бил още по-полезен на своя подзащитен, ако самосъзнанието му не е
обзето от емоции или субективна критика. Съдът приема, че е постигнал тази
своя ръководна цел да уравни обвинението и защитата в условията на
състезателно начало и равнопоставеност. Доверителната връзка между
подсъдимия С. Д. И. и неговия професионален защитник не е била прекъсната,
като дори подсъдимият И. е показал по-сдържано поведение към съда и своя
защитник, молейки дори последният да бъде извинен пред съдебния състав,
ако с нещо е сгрешил, без да се отказва въобще от защитата му. Нормални и
очаквани са били реакциите на адвокат Н., които са не само към съдебния
състав (в началото на процеса), но и към прокурора, но и към вещите лица,
към свидетелите полицаи, дори към съдията, който е осъществил разпита на
свидетеля Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) в ДП по реда на чл.223 от НПК от
04.05.2023г. Съдът отчита, че по делото е приложен официален
удостоверителен документ, който има своята автентичност и доказателствена
стойност - визира се протоколният разпит свидетеля Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) в ДП по реда на чл.223 от НПК от 04.05.2023г. Съдебният състав
не може да осъществява паралелно доказване и да установява твърдяното
престъпление, което да е извършено от съдия, (че Председателя на 121 състав
е използвала флашка на разследващи орган, без да провежда разпита пред
съдия на пострадалото лице, подписвайки готов протокол). Съдът е сезиран с
определен предмет на произнасяне, очертан в обвинителния акт. Съдът не
може да разследва престъпления в престъплението. Такива факти се
установяват само с разследване или с изрично образувано досъдебно
производство по смисъла на хипотезите и изискванията на чл.422, ал.1, т.1 от
НПК. Съдът кредитира протоколния разпит на свидетеля И. (с предишна
фамилия Н.), извършен в ДП по чл.223 от НПК, тъй като по делото не е
приложен влязъл в сила съдебен акт, който да установи със силата на
пресъдено нещо, че този документ е неистински или е с невярно съдържание.
Показанията на пострадалото лице от разпита й пред съдия в ДП не са
единственото доказателствено средство по делото и съдът не се позовава само
(или изключително) на тези показания от производството по чл.223 от НКП.
Освен това, съдът посочи, че обвиненията спрямо подсъдимия С. Д. И. по
съставите на чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК се явяват доказани
и установени и без показанията на пострадалата Н. А. И. (с предишна
77
фамилия Н..) - в тази насока е извършеният от съда подобрен доказателствен
анализ в мотивите на присъдата.
В заключение, съдът приема, че поведението на защитника адвокат Н. в
първите заседания по делото не е довеждало до възникване на основания за
отвод на съдебния състав, доколкото съдът и неговите членове са проявявали
толерантно и уважително отношение към защитника, поканвайки да
упражнява ефективно правото на защита на представляваното от него лице.
Съдът не се е влияел в емоционален план от словесните критики на защитника
адвокат Н., тъй като независимостта, обективността и безпристрастността на
членовете на съдебния състав са били видими, ясно възприемани, показвани и
утвърдени от извършваните процесуално-следствени действия и мотивите на
съдебния състав от всеки постановяван съдебен акт в рамките на приложените
по делото съдебни протоколи. Председателят на съдебния състав е разяснявал
правата и процесуалните гаранции на подсъдимия С. Д. И. във всяко
заседание, правото на отводи на съдебния състав и други, доколкото съдът е
искал да заседава, следвайки стриктното приложение на императивите на
НПК, за да постигне пълното изясняване на предмета на доказване по делото
по чл.102 НПК, провеждал е щадящи съдебни заседания – разрешавал е на
подсъдимия И. да седне в залата, осигурявана е била възможността на същия и
на неговия защитник да получават преписи от всички съдебни протоколи и
събрани по делото доказателства, да се запознават с делото, гарантирана им е
била възможността да се изказват и лично и непосредствено пред съдебния
състав при личното упражняване на процесуалната им функция по съдебна
защита и да участват във всяко съдопроизводствено действие, включително в
разпитите на свидетели и вещи лица, което на практика са и правели.
Присъдата на съда от 14.02.2025г. се основава на фактите по делото, на
събраните и проверени по реда и способите на НПК доказателства и
доказателствени средства, на закона и на вътрешното убеждение на съдебния
състав. Съдът, а не страните са овластени от Конституцията и закона да
гарантират достъп до правосъдие на страните и останалите членове на
обществото. В настоящия случай, това е сторено от съдебния състав. Съдът е
гарантирал достъп до правосъдие за страните. Ръководел е процеса.
Решенията му по делото подлежат на инстанционен контрол и не са
окончателни. Приложен е закона. Обективността и безпристрастността в
действията на съдебния състав може да се преценят от обективираните му
процесуално-следствени действия, от начина на процедирането му при
ръководене на заседанията от съдията-докладчик, от записването на въпросите
на съда и страните в протокола, от съдържанието на подробните му мотиви на
съдебните му актове и т.н. В тази насока е Решение № 166/02.12.2020 г, на
ВКС по н.д. № 408/2020 г. на Първо НО. Съдът е гарантирал правото на
защита на подсъдимия С. Д. И.. Извършвал е процесуално-следствени
действия и по линията на защитата (не е било отдадено предпочитание на
едната процесуална функция за сметка на другата). В хода на пренията
защитникът на подсъдимия С. Д. И. - адвокат Ю. Н. изключително спокойно,
обективно и професионално, с признание към съда за положените мащабни
процесуални усилия, е излагал пледоарията си, без да релевира към съда в
78
хода на последните заседания по делото възражения за отводи на съдебния
състав или възражения по ръководеното на наказателното производство. Не
само съдът, но и прокурорът са искали да работят в професионална съдебна
среда, и съдът е гарантирал тази възможност и спрямо него. Решаващата
инстанция на Софийски Районен съд намира, че обективността,
безпристрастността и независимостта на съдебния състав при вземане на
решения по делото, при процедирането му и при постановяването на
съдебните актове са видни според съдържанието на съдебните актове и
изготвяните протоколи, и с оглед балансирания подход на съда при задаването
на въпроси към всички свидетели и вещи лица, записвани в съдебните
протоколи – равнопоставено с осигуряване на възможност за страните за
задаване на въпроси и по линията на обвинението, и по линията на защитата,
и служебно по инициатива на съда.
ПО ТАЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ И С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ е положил значителни
усилия да осъществи по вътрешно убеждение пълен, детайлен и всеобхватен
анализ на събраните в производството доказателства и доказателствени
средства, за да гарантира ефективен достъп до правосъдие за страните, но и за
да спази принципите на правовата и демократична Държава, според които
съдът следва да бъде обективен и безпристрастен при решаването на
въпросите на чл.102 от НПК вр. чл.1 от НПК.
V.). С ОГЛЕД УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ,
относими към предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след
извършеният от съда доказателствен анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства с приложените способи на
доказване, СЪДЪТ ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради
смисъла на правото) СЛЕДНОТО:
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ПРИЕМА за доказано и
установено по силата на извършения в обстоятелствената част на мотивите
към присъдата му доказателствен анализ на събраните в наказателното
производство доказателства и източници на релевантна информация, че
ПОДСЪДИМИЯТ С. Д. И. (и със снета по делото самоличност) е извършил
от обективна страна престъпление от общ характер по състав по чл.152, ал.1,
т.2 от НК, за това, че на 03.05.2023г. в периода от около 07:30 часа до 15:00
часа в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № ..., в каравана, паркирана пред блок № 1, се
съвкупил с лице от женски пол - Н. А. Н. (понастоящем Н. А. И.), родена на
***г., като я принудил към това със сила - завързал ръцете и краката на Н. (И.)
със син на цвят сезал, след което вкарал неколкократно половия си член във
влагалището на Н. (И.).
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
НАМИРА за доказано и установено по силата на извършения в
обстоятелствената част на мотивите към присъдата му доказателствен анализ
на събраните в наказателното производство доказателства и източници на
релевантна информация, че ПОДСЪДИМИЯТ С. Д. И. (и със снета по
делото самоличност) е извършил от обективна страна престъпление от общ
79
характер по състав по чл.150, ал.1 от НК, за това, че на 03.05.2023г. в периода
от около 07:30 часа до 15:00 часа в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № ***, в каравана,
паркирана пред блок № 1, чрез употреба на сила, извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст - Н. А. Н. (понастоящем Н. А. И.),
родена на ***г., - завързал ръцете и краката на Н. (И.) със син на цвят сезал,
след което поставил с ръцете си във влагалището на Н. (И.) крем за ръце, а
след това и вода за почистване на лице, след което пъхнал рязко
неколкократно във влагалището на Н. (И.) силиконов безцветен кух мъжки
полов член с дължина 12 см, поставен върху пластмасова бутилка с надпис
„Горна баня“ от 500 мл., след което пъхнал няколко пъти силно и поотделно
във влагалището на Н. (И.) силиконовия, безцветен, кух, мъжки полов член с
дължина 12 см и пластмасовата бутилка с надпис „Горна баня“ от 500 мл.,
след което вкарал неколкократно половия си член в ануса на Н. (И.).
Осъществени са в цялост елементите от двете изпълнителни деяния на
престъпните състави на чл.152, ал.1, т.2 от НК и на чл.150, ал.1 от НК.
Принудата чрез сила или заплашване при престъпленията по чл.152, ал.1,
т.2 и чл.150, ал.1 от НК означава да бъде реализирано от дееца определен вид
психическо и/или физическо въздействие, в предхождащ неправомерния
сексуален акт или противоправните сексуалния действия момент или период
от време, при субективна насоченост във функционално отношение към
тяхното осъществяване или при поставянето на жертвата в такава обстановка,
среда и/или условия, непозволяващи изход и алтернативи в избора й на
поведение, при което тя се съгласява по неизбежен начин на полово
съвкупление или да бъде обект на съответното блудствено действие.
Изпадането на пострадалото лице по съставите чл.152, ал.1, т.2 от НК и по
чл.150, ал.1 от НК в положение или състояние на уплаха, смущение и страх
води до липсата на съпротивителните й сили, които дори и да не са били
физически обективирани, то уплахата, смущението и страха й или
физическото й поставяне в определено положение при съзнание на дееца за
тези факти, са довели до възникване на обстановка, в рамките на която, тези
отрицателни психологически състояния не са й позволявали да осъществи
своя свободен избор на поведение (т.е. „паразирали са я“), неминуемо
приемайки против волята си и въпреки несъгласието й да бъде извършено
спрямо нея съответното полово действие или действия на дееца, накърняващи
половата й неприкосновеност и полова свобода. В тази насока съдът се позова
на Решение № 250/14.05.2012г. на ВКС по н.д. № 778/2012г. на Трето НО;
Решение 38/01.04.2015г. на ВКС по н.д. № 1677/2014г. на Второ НО.
Изнасилването по чл.152 от НК има и когато преди деянието подсъдимият и
пострадалата са били интимни приятели, ако половият акт е осъществен чрез
сила и заплашване - аргумент от Решение № 547/10.01.1986г. по н.д. №
621/1985г. на II НО. Следва да бъде отчетено, че съгласието на пострадалото
лице по съставите на чл.152, ал.1, т.2 и по чл.150, ал.1 от НК не се предполага
и не се дава по принцип, а трябва да е изрично, недвусмислено и
предварително изразено - отчита се не само волята му с думи, но и
поведението му чрез действията на пострадалото лице (и неговите реакции) и
80
от тях следва да се изведе непротиворечиво желанието му или нежеланието
му да встъпи в полови действия. В тази насока е Решение № 200/08.07.2020г.
на ВКС по н.д. № 918/2019г. на Трето НО. Поначало не е изключено
насилствените действия да имат и самостоятелен сексуален характер.
Индивиди с парафилни сексуални влечения постигат сексуална възбуда или
удовлетворение с „нестандартни“ средства или по „нестандартен“ начин. Ако
се касае за девиация в сексуалното поведение, както е садизма, са възможни
сексуални практики, при които се упражнява принуда, причинява се болка или
страдание на друго лице със сексуален мотив, като по този начин се
осъществяват съставомерните форми на „развратните“ действия по
възбуждане или удовлетворяване на полово желание - аргумент от Решение №
200/08.07.2020г. на ВКС по н.д. № 918/2019г. на Трето НО. Известно е в
съдебната практика, че при хетеросекуалното съвкупление се касае за
проникване; при престъпните блудства - е налице вид телесна интервенция,
която е от естество да предизвика полова възбуда или удовлетворяване;
действията на полово удовлетворение се изразяват в телесна стимулация,
водеща до физиологичен оргазъм. Проявлението на половото желание или
удовлетворение у дееца е свързано с т.нар. тактилни усещания, т.е. със
съприкосновение до тялото на другия партньор. В тази насока е Решение №
200/08.07.2020г. на ВКС по н.д. № 918/2019г. на Трето НО. Реакцията на
жертвата, защитаваща половата си неприкосновеност, се преценява с оглед
действията на дееца за сломяване на съпротивата й, времето и мястото на
тяхното осъществяване, възрастта й, нейните субективни особености,
характер, познанията й за половия живот и интимните взаимоотношения и
други - съгласно Решение № 87/06.02.2007г. по н.д. № 789/2006г. на Трето
НО на ВКС.
Доказателствата и доказателствените средства обосновават признаците от
фактическите състави на очертаната престъпна деятелност в нейната цялост.
Съдебният състав отбелязва за пълнота на изложението, че прокурорът в
обвинителния акт е описал в обстоятелствената част и диспозитива му само
част от пълната престъпна деятелност на подсъдимия С. Д. И. спрямо
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.). Обстоятелствената част на
обвинителния акт не ограничава съда да изясни в цялост обективната истина и
с оглед развитието на наказателното производство по общия ред на НПК, а от
друга страна подсъдимият С. Д. И. се е защитавал още във фазата на
досъдебното производство срещу съществуващите срещу него, извеждащи се
от уличаващите го факти показания на пострадалата И. (с предишна фамилия
Н. от 03.05.2023г., от 04.05.2023г. и от 19.05.2023г. ). Именно, стъпвайки на
този принцип и с оглед събраната доказателствена съвкупност, се установява
по-широк обем от престъпната деятелност на подсъдимия С. Д. И., извън
очертаните факти от обвинителния акт от 14.11.2023г., но която по-пълна
очертана от съда в мотивите на присъдата негова престъпна деятелност или
по-големият обем изяснени факти са свързани изцяло с изясняването по
безспорен начин в тяхната многоаспектност на отношенията на обвиненото
лице с пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.), като същите са били
проследени хронологично и последователно, съгласно фактите и
81
доказателствата, които самият прокурор е установил и закрепил по реда на
НПК в хода на досъдебното производство. Очертаната от съда по-пълна
обстоятелственост на фактите по делото е свързана с инкриминираните
събития от 03.05.2023г. и но дава възможност по един обективен, всестранен
и непредубеден начин съдът да изследва в пълнота „картината“ на
деятелността на подсъдимия С. Д. И. с оглед правилното приложение на целта
на наказателния процес, дефинирана в чл.1 от НПК. По този начин, съдът би
оценил изчерпателно обективната истина, но и би предопределил в
достатъчна степен разумната мяра на наказателното въздействие на принудата
спрямо дееца при индивидуализирането на наказателната му отговорност с
отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, на
мотивите му, на подбудите му и целите му, на цялостното негово поведение
към жертвата на престъпленията му, с оглед изясняването на обективната
истина и предвид създаването на основания за точно, правилно,
законосъобразно и обосновано прилагане на правомощията на съда по реда на
чл.36, ал.1 от НК. Обвиненията на наблюдаващия прокурор от диспозитива на
обвинителния му акт се потвърждават изцяло от кредитираната
доказателствена съвкупност, като фактите от обстоятелствената му част са
само част от действителните факти, които този съдебен състав приема за
безспорно доказани и установени в тяхната пълнота и всеобхватност при
гарантираното създаване на равнопоставени и състезателни условия за
упражняването на всяка от страните на техните процесуални функции и
правото на защита на предаденото на съд лице. Съдът отчита положението в
съдебната практика и доктрината, че само прокурорът притежава
изключителното правомощие - “domus litis”, да преценява спрямо кого да
повдига обвинение, за какво престъпление и за колко от тях от реално
извършените престъпления (само за част от тях, стеснявайки обвинението) и в
кой момент. Прокурорът, както и съдебния състав са извършили според
отделните фази на процеса съответен доказателствен анализ на събраната
доказателствена съвкупност и основавайки се на закона и вътрешното си
убеждение, същите са преценили фактите и престъпната деятелност на
обвиненото лице. Съдът счита, че пълното изясняване на фактите по делото,
срещу които се е защитавало и за които е имало знание в ДП самото обвинено
лице, не води до ограничаване на правото на защита на подсъдимия С. Д. И.,
още повече, че същия е обвинен само за част от престъпленията си.
Установи се и се доказа по делото, че подсъдимият С. Д. И. в условията на
реална съвкупност е реализирал умишлени престъпления от общ характер по
съставите чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК, като на 03.05.2023г. в
периода от около 07:30 часа до 15:00 часа в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № ..., в
каравана, паркирана пред блок № ..., се съвкупил с лице от женски пол - Н. А.
И. (с предишна фамилия Н.), като я принудил към това със сила, завързвайки
ръцете и краката й със син на цвят сезал, след което вкарал няколкократно
еректиралия си полов член във влагалището на същата. Липсата на активна
или успешна съпротива от пострадалото лице от 03.05.2023г. не се тълкува от
съда като вид съгласие за извършване на престъпленията по посочените
състави, доколкото пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е изпитвала
82
реален страх от нанасянето на физически побой и от отправянето на закани за
убийство от дееца, при което не е имала избор и алтернатива на поведение,
приемайки да бъде обект и на сексуалната агресия на подсъдимия С. Д. И..
Физическите действия на дееца по завързването на пострадалото лице по
установения по делото начин със синия сезал, физическият му натиск и
завързването на крайниците на жертвата с това въже за разсад, се считат за
проявна форма на употребата на сила. С вкарването на половият член в
еректирала форма във вагината на пострадалото лице, без съгласието й и при
липса на възможност за съпротива, която е била неутрализирана с установения
по делото начин на завързването на крайниците й със синия на цвят сезал, се
счита, че половата й неприкосновеност и полова свобода са били накърнени
(увредени), без да се изисква за необходимо постигането на завършването на
физиологичния акт на коитуса чрез осъществяваното сексуално проникване в
половия орган (вагината) на лицето от женски пол. По повод на вече
упражнената от дееца физическа принуда и използвайки това създадено от
него положение, по същото време и на същото инкриминирано място,
доколкото са били завързани от подсъдимия С. Д. И. ръцете и краката на
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.), като лице, навършило 14-
годишна възраст (тя е пълнолетна), със синия на цвят сезал, същият
продължил в причинна връзка половите си действия, с цел да възбуди и
удовлетвори своето полово желание, без съвкупление - като 1.). поставил с
ръцете си във влагалището на Н. (И.) крем за ръце, а след това и 2.). вода за
почистване на лице, след което 3.). пъхнал рязко неколкократно във
влагалището й силиконов безцветен кух мъжки полов член с дължина 12 см,
поставен върху пластмасова бутилка с надпис „Горна баня“ от 500 мл, 4.). а
след известно време, вкарвайки неколкократно отново, но вече поотделно във
влагалището на пострадалото лице - и силиконов безцветен кух мъжки полов
член с дължина 12 см, и пластмасовата бутилка с надпис „Горна баня“ от 500
мл, 5.). е довършил половите си действия с вкарването след това на своя
полов еректирал член в ануса на същото лице от женски пол. Съдът отчита, че
блудствените действия на подсъдимия С. Д. И. по състава на чл.150, ал.1 от
НК и престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК - заедно и поотделно, са
накърнили във висока степен правото на полова неприкосновеност и полова
свобода на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.). Съдът посочи, че
показанията на свидетеля Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) от 03.05.2023г.,
04.05.2023г. и от 19.05.2023г., изложени пред разследващия орган и пред
съдия в ДП съгласно чл.223 от НПК, доказаха по безспорен неестественото, но
желано от подсъдимия С. Д. И. продължило спрямо нея с часове
противоправно физическо, психическо и сексуално насилие. Последващото
твърдяно „съгласие“ на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) не заличава
противоправността или наказуемостта на престъпленията по чл.152, ал.1, т.2
от НК и по чл.150, ал.1 от НК, доколкото съгласието й не е било налично
преди и към момента на реализирането на деянията. Налице е последващо
съгласие, което, обаче, обслужва защитната функция и правото на защита на
подсъдимия С. Д. И.. Не следва да се допуска последващото съгласие на
пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.) да има правно значение по
83
делото, тъй като се отнася до отношения, които надхвърлят личните й
интереси и засягат устоите на правовия ред в Държавата. Били са засегнати
поотделно защитаваните от закона различни обществени отношения по
съставите на чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК. Решаващата
инстанция на Софийски Районен съд се позова изцяло за тези свои изводи на
високо авторитетният в правната доктрина - научен труд на професор Борис
Велчев „Робството и българското наказателно право“, издателство
„Сиела“, 2016г. Изброените блудствените действия от престъплението по
чл.150, ал.1 от НК имат самостоятелно действие, доколкото са били
извършени след изнасилването на лицето от женски пол и респективно не се
поглъщат от състава на чл.152, ал.1, т.2 от НК В тази насока съдът се позова
на Решение № 737/15.12.2004 г. на ВКС по н.д. № 344/2004 г. на Първо НО
на ВКС, според което, когато блудствените действия са самостоятелни и
оставащи извън извършеното по чл.152 НК, по-тежкото престъпление не
поглъща по-лекото, а двете престъпления се намират в съотношение на
съвкупност.
Настоящият съдебен състав съобразява, че пострадалата Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.) в периода от и след 22.02.2023г. - няколко дни от
сгодяването им на 14.02.2023г. или обвързването им, след влошаването на
отношението на подсъдимия С. Д. И. към нея до 03.05.2023г., е била държана
в изключително подчинено положение, а това се счита за най-тежкото
престъпно посегателство срещу свободната воля на човека. Човекът Н. А. И.
(с предишна фамилия Н.) е станала безправна, третирана като вещ личност –
без права, без достойнство, без положение, без воля, поставена в неустойчиво
състояние. Бил е осъществен от подсъдимия С. Д. И. акт на дълбоката й
дехуманизация, извършвайки се контрол върху човешкото й същество и върху
тялото на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) с цел сексуалната й
експлоатация в сексуален смисъл (най-малко по два пъти или повече на ден
всеки ден с ескалация на формите на грубостта и принудата). Спрямо нея е
била проявявано интензивно, тежко, жестоко и брутално насилие - и
физическо, и психическо, с цел сексуалното удовлетворение на дееца (а това е
завършващата точка на реализираната и търсена от него престъпна цел). У
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.), в периода от и след 22.02.2023г. до
датата на инкриминираните събития и в рамките на установените
инкриминирани събития от 03.05.2023г., се е било създало, дори трайното
убеждение (разбиране) у нея (като неин начин на живот), че тя не е можела и
не е имала правото да възразява на подсъдимия С. Д. И., когато той е искал
секс от същата. Защото е знаела какви биха били последиците за нея - а
именно проявата на по-интензивна агресия, насилие и тормоз над
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.), които са преодолявали или
неутрализирали несъгласието й, евентуалната й съпротива или желание да
избяга от насилника си. Същата в рамките на това трайно фактическо
престъпно състояние, създадено от дееца, се е оставяла (примирявала се е) и е
търпяла сексуалните практики и действия на подсъдимия С. Д. И. (разчитайки
да спре или свърши с тях в даден момент), които са резултирали, обаче, в
престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК. Цялостното
84
насилие над пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) в периода от и след
22.02.2023г. до 03.05.2023г. е улеснило сексуалната ескалираща агресия на
подсъдимия С. Д. И. към нея от 03.05.2023г., която се е реализирала свободно,
противоправно и престъпно, дори с думи (заповеди), освен с физически
противоправни действия. Решаващата инстанция на Софийски Районен съд се
позова отново за тези свои изводи на високо авторитетният в правната
доктрина - научен труд на професор Борис Велчев „Робството и
българското наказателно право“, издателство „Сиела“, 2016г.
СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД СЕ ОБОСНОВАВА с оглед изключително високата степен
на обществена опасност на всяко от извършените престъпления по чл.152,
ал.1, т.2 и по чл.150, ал.1 от НК и изключително високата обществена
опасност на техния извършител, независимо от чистото му съдебно минало и
действащата спрямо него презумпция за невиновност, случаят по
повдигнатото обвинение по чл. 152, ал.1, т.2 от НК на основание чл. 93, т.
8 вр. чл.152, ал.4, т.4 от НК се явява да е „особено тежък“. Законодателят е
приел, че при „особено тежкият случай на изнасилване) следва да се търсят
само съществените му отлики спрямо основните и обикновените
квалифицирани състави. Начинът, по който това понятие е дефинирано в
чл.93, т.8 от НК, показва, че съдържанието му включва два елемента или два
фактора.
Първият. На първо място са вредните последици. Не какви и да е
вредни последици, а единствено имащите тежест, която надхвърля типичната
за основните и обикновените квалифицирани състави за съответния вид. Т.е.
вредните последици за пострадалото лице, които се установяват чрез
експертизи, следва да са тежки, със значителен увреждащ спрямо нея
резултат.
Второ. На второ място са всички други отегчаващи вината
обстоятелства.
Тези два фактора трябва да са едновременно налични в кумулативна
свързаност. Тези задължителни елементи не се заместват един други, нито се
компенсират с евентуалната липса на единия вместо другия. Отегчаващите
вината обстоятелства, когато са съществуващи, могат да обосноват „особено
тежкият случай на изнасилване“ по чл. 93, т. 8 вр. чл.152, ал.4, т.4 от НК , ако
са свързани с реално настъпилите тежки вредни последици, имащи на свой
ред такава тежест, която да предопределя самите тях като отделно отегчаващо
вината обстоятелство и да ги отличава от вредните последици при типичните
случаи на престъпленията от съответния (същия) вид. Тежките вредни
последици следва да надскачат изпитваните психологически и телесни
повреди от пострадалото лице, които обичайно се съпровождат при
обикновените случаи на основните или квалифицирани състави на
престъплението по чл.152 от НК. Законът предвижда под тежки вредни
последици обективен престъпен резултат, чието изражение се извежда винаги
от ясно посоченото в съответния престъпен състав, когато се касае за
резултатно престъпление, каквото е престъплението по чл.152 от НК. В тази
85
насока съдът се позова на Решение № 44/18.08.2020г. на ВКС по н.д. №
367/2020г. на Трето НО; Решение 218/08.12.2016г. на ВКС по н.д. №
878/2016г. на Първо НО. Не се изисква също деецът да има съдебно минало,
доколкото „особено тежкият случай на изнасилване“ може да се реализира и
от всеки друг извършител, без съдебно минало, но ако са изпълнени
предпоставките на материалния закон по смисъла на чл.93, т.8 от НК.
ОСОБЕНАТА ТЕЖЕСТ НА СЛУЧАЯ СЪДЪТ ПРЕЦЕНЯВА от
многократно извършените полови престъпления спрямо пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) по съставите на чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1
от НК; от интензитета на принудата в различните й проявни форми; от
продължителният спрямо нея физически, психически и сексуален тормоз в
периода от и след 22.02.2023г. до 03.05.2023г. включително, и предвид
настъпилите за нея трайни тежки увреждащи последици, които са се
проявили. Тя е била физически, психически и сексуално насилвана от
подсъдимия С. Д. И. с продължителен, траен и системен побой и множество
анални и вагинални сношения в периода от и след 22.02.2023г. - това е
началния момент на влошаването на отношението на подсъдимия С. Д. И. към
нея до 03.05.2023г. включително. Спрямо пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) са били отправяни от подсъдимия С. Д. И. вербални (с думи) и
невербални (с действия - чрез използване на нож) закани за убийство, като
такива закани за убийство са били обективирани и към нейните племеннички
от гр.Русе. Реализиран е бил и състава на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, при което
е била накърнено и правото й на формиране на свободен избор, доколкото
заканите за убийство са били от естество да възбудят основателен страх за
осъществяването им (който е бил реален, и дори настъпил), но и да
неутрализират съпротивата й при извършването на престъпленията по чл.152,
ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК от 03.05.2023г. В тази насока, съдът се
позова и на фактите от аудио-записа от сигнала на пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) до Национален телефон 112, в който същата заявява, че
се е страхувала изключително много за живота и здравето си, от този, който я
държал и тормозел с месеци, като се страхувала и от неговите близки,
който/които имал/и хладни оръжия - нож/ножове. За пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) е възникнала като увреждащо негативно въздействие
(тежка вредна последица) - тежка психотравма към момента на всяко от
престъпленията от 03.05.2023г. в часовия диапазон от около 07:30 часа до
около 15:00 часа спрямо нея, което я е мотивирало, след значително
изтърпяното по време физическо, психическо и сексуално насилие, с оглед
ескалацията им до такава степен, че да успее да надскочи страховете си към
03.05.2023г., около 15:00 часа и да избяга от своя извършител С. Д. И. - дори
с цената да бъдат засегнати нейният живот и/или живота на племенничките й
от гр.Русе (приемайки или очаквайки такъв фатален развой на събитията,
съгласно показанията на свидетелите Б., М., Г. и А., които пострадалото лице
молела да не я изоставят, тъй като те я търсели, за да я убият). Тройната
КСППЕ на вещите лица доктор В., доктор В. и психолога К. са установили
повече от година след събитията към 04.09.2024г. спрямо пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) симптомите на посттравматично стресово
86
разстройство (вид тежка вредна последица), независимо от изминалото време,
поради преживяванията й на тревожност, депресия, разстройство на съня,
разпокъсани мисли, усещане за емоционален хаос, дефицит на адаптивните
стратегии, кошмарни сънища във връзка с преживените травматични събития,
изолация от света, избягващо поведение и реакции, чувство на загуба на
контрол над мисленето, чувство за неразбиране, изпадане в безпомощност и
лошо отношение от страна на другите. При пострадалото лице И. (с предишна
фамилия Н.), която не имала възможности за справяне, е възникнал търпян
остър стрес към датата на събитията и повече от година след това траен стрес
(с придружаващите го симптоми), резултиращо в посттравматично стресово
разстройство, поради естеството на проявите на постстресовата травматична
реакция на личността й, съгласно изводите на двете комплексни съдебно-
психиатрични и психологични експертизи от ДП и съдебната фаза на делото.
В резултат на престъпленията пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.)
е била особено уязвима, манипулирана и податлива на влияние, дори относно
решението си за сключването на брак с подсъдимия С. Д. И..
Предвид липсата на изрично предявени обвинения по съставите на
чл.152, ал.4, т.4 от НК и/или чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК , доколкото
изменение на обвинението се извършва само в съдебното следствие от първата
инстанция, съдебният състав е ограничен от произнасянето си с присъдата си,
следвайки по-тясно очертаната обвинителна рамка на прокурора в
обвинителния му акт с посочените в него част от престъпленията, извършени
от подсъдимия С. Д. И., за които е бил подложен на наказателно преследване.
Съдът ще съобрази цялостната престъпна деятелност на подсъдимия С. Д. И. и
факта, че случаят по чл. 152, ал.1, т.2 от НК е особено тежък по смисъла на чл.
93, т. 8 вр. чл.152, ал.4, т.4 от НК при индивидуализиране на наказателната му
отговорност и доколкото още на досъдебното производство се е защитавал
срещу тези факти.
Подсъдимият С. Д. И. реално се е показал чрез престъпленията си по
чл.150, ал.1 от НК и чл. 152, ал.1, т.2 от НК в “надмощно“ положение
„contra legem” спрямо пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) 1.).
при незачитане на нормите на принципа на телесната и полова
неприкосновеност, живот и здраве, съществуващи за всяка човешка личност,
независимо от произхода й, в национален и международноправен мащаб и
регламентирани като върховна ценност от конституционен ранг във всяка
правова и демократична държава – обект на нормирана закрила и защита; 2.).
в нарушение на принципа за неприлагане на изтезаващи и унизяващи методи
на тормоз или нападение, причиняващи физическо и/или психическо и/или
сексуално издевателство, над който и да е човек и личност, от който и да е
човек и личност; 3.). при несъобразяване на принципа на равнопоставеност на
хората, независимо от произхода им, ценностите им и мирогледа им на живот,
които дадености не нарушават закона по никакъв начин, както и 4.). при
погазване на принципа на позитивното право, обичайте и добрите нрави
споровете между хора да се съотнасят по законният метод на жалбата само
пред компетентните в държавата органи – съд, прокуратура и полиция.
Всички елементи от обективна страна на извършените престъпления по
87
чл.150, ал.1 от НК и чл. 152, ал.1, т.2 от НК са обосновани и описани от
съда.
Съгласно Решение № 109 от 12.02.2007 г. на ВКС по н.д. № 802/2006 г.
на Второ НО отсъствието на евентуални видими физически белези от
упражнена сила (такива факти по делото не се установяват ), както и
моралът на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) с оглед 1.).
„евентуалните“ й мазохистични наклонности на прилагани “BDSM” практики,
за които е споделяла (твърдяла) пред тройната КСППЕ на вещите лица доктор
В., доктор В. и психолога К. (като за тези факти липсват други обективни
доказателства и източници, които да ги потвърждават) и/или 2.). поради
„евентуалната“ твърдяна склонност на същата да употребява („консумира“)
порнографско съдържание, според данните от телефона й, който, обаче, се
ползвал само от подсъдимия С. Д. И., дори с възприемане на по-изявени
“BDSM” практики - чрез упражнена физическа сила или имитиращи действия
на актове на изнасилвания, не изключват сами по себе противоправността на
реално извършените спрямо пострадалото лице престъпления по чл.152, ал.1,
т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК и нямат значение при преценката дали
спрямо пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е била използвана принуда
(функционално насочена), за да бъде извършено съвкупление и/или
блудствено действие, с цел възбуждане и/или удовлетворяване на
възникналото у дееца полово желание, без съвкупление. Съдът отчита, че
пострадалото лице е човешко същество, което е свободно, неприкосновено и
има свое личностно достойнство, независимо от евентуалните й парафилни
девиации (по нейните твърдения), които не са престъпления и не обуславят
сами по себе си изключването на противоправността на деятелността на
подсъдимия С. Д. И., за която е бил обвинен. Доказателствата по делото сочат,
че спрямо пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) действията на дееца по
физическото и психическото й насилие са предхождали и съпътствали всяко
от половите анални сношения, блудствени действия и вагинално проникване с
пениса на подсъдимия С. Д. И. в продължение на широк период - от и след
22.02.2023г. - няколко дни от сгодяването им или обвързването им на
14.02.2023г., след влошаването на отношението на подсъдимия С. Д. И. към
нея, до 03.05.2023г. включително.
Съдът приема за доказано, че всяко от престъпленията по чл.150, ал.1 от
НК и по чл.152, ал.1, т.2 от НК според спецификата на съставомерните им
признаци от обективна и субективна страна при наличие на знание за всеки
един елемент от фактическия състав на всяко от тях са извършени от
подсъдимия С. Д. И. при форма на вината пряк умисъл - деецът е можел да
ръководи постъпките си с оглед своята волева овладимост и осъзнатост;
предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от
престъпните му деяния; съзнавал е несъгласието на пострадалата Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.) да се съвкуплява с него и да удовлетворява половите
му желания; предвиждал е, че е преодолявал по този противоправен и
престъпен начин нейната съпротива с упражняването на интензивна
физическа и психическа принуда и е желаел постигането на съставомерния
престъпен резултат - да увреди и накърни половата неприкосновеност и
88
половата свобода на пострадалото лице. Подсъдимият С. Д. И. е имал
психическата годност, интелектуален капацитет, но и воля да се въздържи от
извършване на противоправните си прояви, но не го е сторил, като умишлено
и целеустремено ги е постигнал (реализирал).
VI.). ПО НАКАЗАНИЕТО.
Съгласно чл.54 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
Наказанието е не само справедливо (съответно) възмездие за
извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от
закона цели. Според чл. 36 от НК целите на наказанието са две:
индивидуалната и генералната (общата) превенция. В различните правни
системи съществуват различни възгледи за съотношението между
индивидуалната и генералната превенция. Ако се приеме, че наказанието е
ориентирано главно към престъпника, който трябва да бъде поправен, то
видът и размерът на наказанието зависят преди всичко от индивидуалните
особености на конкретната личност. Ако се приеме, че основната цел на
наказанието е да въздейства върху другите членове на обществото, т.е.
генералната превенция, то наказанието трябва да съответства на тежестта на
престъплението.
Нашият Наказателен кодекс е изграден върху разбирането, че наказанието
трябва да съответства на престъплението, т.е. да е справедливо. Това определя
съотношението между изискванията за справедливост (чл. 35, ал. 3 НК) и за
целесъобразност на наказанието (чл. 36 НК), а също така и съотношението
между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция.
Според нашето право справедливото наказание е целесъобразно. Посредством
справедливо наказание (което съответства на тежестта на престъплението) се
постига крайната цел на наказателно-правното въздействие - общата
превенция. А индивидуалната превенция е само средство за реализиране на
общата превенция. Излизайки от това именно разбиране законодателят е
приел, че неправилното индивидуализиране на наказанието (б.м.) (при което
не са съобразени целите на наказанието) обуславя несправедливост на
наказанието. И обратно - справедливото наказание поначало е целесъобразно.
(В тази насока е, книгата „Наказателен процес на НРБ“, на Академик
Стефан Павлов - гр. София, 1989г., стр. 595) – аргумент от Решение № 528
от X.1993 г. по н. д. № 377/93 г., I н. о. на ВС, с докладчик - съдията Никола
Филчев, както и Решение№ 386 от 29.V.1973 г. по н. д. № 338/73 г., I н. о. на
Върховния съд на Република България.
При определянето на съдържанието на наказателната отговорност на
подсъдимия С. Д. И., РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД СЕ СЪОБРАЗЯВА с принципите на законоустановеност и
89
индивидуализация на наказанието, дефинирани от законодателя за
продължаваното престъпление, съгласно постановките на материалния закон;
при отчитане на обществената опасност на деянията и личността дееца, както
и на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. По този начин съдът
би зачел и спазил постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При индивидуализацията на наказанието за продължаваното
престъпление, извършено от подсъдимия С. Д. И. съдът следва да отчита,
както конкретната вина на дееца, така и всички други обстоятелства, които
макар да нямат пряко отношение към субективната страна, по един или друг
начин са способствали за извършване на престъпната деятелност, но могат да
бъдат отчетени и при преценката за индивидуализацията на наказанието в
светлината на чл.36 от НК.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА ОТЧИТА, ЧЕ понятието
степен на обществена опасност включва обстоятелствата, свързани с
личността на дееца; с обстоятелствата, характеризиращи неговото поведение
преди, по време на и след извършване на престъпните деяния. Преценката на
обществената опасност на всяко от извършените престъпления касае
преценката какво е било негативното въздействие (и при какви изменения)
върху съществуващите обществени отношения (съобразно техния характер и
значение) в резултат на реализираната деятелност на дееца.
За престъплението по чл.150, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от две до осем години.
За престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години.
При индивидуализиране на наказанията за престъпленията по чл.150,
ал.1 от НК и чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК съдът е реализирал един и същ равен
подход при приложението на чл.54 от НК вр. чл.36, ал.1 НК.
Съдът установява по делото наличието на само на две смекчаващи
вината обстоятелства - чисто съдебно минало и трудова ангажираност. Тези
смекчаващи вината обстоятелства не компенсират значителните по превес,
тежест и брой отегчаващи вината обстоятелства. Липсват по делото
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Не е налице изключително
смекчаващо вината обстоятелство.
Съдът приема, че по делото не е установено психично разстройство в
сексуалната функция на подсъдимия С. Д. И.. Противното би съставлявало
смекчаващо вината обстоятелство, съгласно Решение № 93/27.04.2016г. на
ВКС, II НО. В сексуалната функция на подсъдимия С. Д. И., съгласно
четворната КСППЕ на вещите лица доктор М., доктор В., доктор К. и
психолога З.-С. не се установява парафилно разстройство, защото
парафилните сексуални практики не са от такова естество, че да причиняват
дистрес или страдание у практикуващия ги (подсъдимият С. Д. И.) и не носят
рискове за здравето му. При него е налице склонност към прилагането на
“BDSM“ сексуални практики с характеристиките на парафилия, но не и на
разстройство в сексуалната му функция. Сексуалната функция на подсъдимия
90
С. Д. И. е в хетеросексуалните граници от хетеросексуален тип със средна
полова конституция, без парафилни включвания, включително сексуално
насилие.
Този съдебен състав не квалифицира последвалият граждански брак
между подсъдимият С. Д. И. и пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.)
като смекчаващо вината обстоятелство или като изключително смекчаващо
вината обстоятелство. Гражданският брак между двете лица е формален. Той
не снижава интензитета и/или тежестта на извършената противоправна
престъпна деятелност. Нито изключва нейната наказуемост. Пострадалото
лице И. (с предишна фамилия Н.) е била мотивирана и убедена да сключи
брак с подсъдимия С. Д. И. - от него самия, от адвокат В. Бегов (който я е
консултирал по договор за правна помощ) и от свидетелите М. Д. И. и М. Д.
И., за да се облекчи процесуални му статус и наказателна отговорност.
Тройната КСППЕ на вещите лица доктор В., доктор В. и психолога К. са
установили, че пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) е изпитвала чувство
на вина, форма на разкаяние и съжаление, че е извършила нещо непростимо.
Пред съда в условията на устност и непосредственост пострадалото лице И. (с
предишна фамилия Н.) изложи пред съдебния състав, че съжалява за
случилото се. Тя посочи, че чувства вина. Т.е. тя едва ли не се извинява, че е
подала сигнал в полицията; че е била бита и „изнасилвана“ от подсъдимия С.
Д. И. и че е била жертва на неговата брутална, тежка, жестока и садистична
агресия (това е извод на съда, основан на доказателствата по делото, на закона
и вътрешното убеждение на съдебния състав). Тройната КСППЕ на доктор В.,
доктор В. и психолога К. спрямо пострадалото лице И. (с предишна фамилия
Н.), която е била изследвана през месец септември 2024г. - повече от една
година след инкриминираните събития, доказва пред съда, че самата
пострадала не е получавала достатъчна подкрепа, удобство и опора в
семейството си; живеела е във враждебна среда; била е пренебрегната и
изолирана, поставена в тежък дискомфорт; не е била обект на необходимата
любов, разбиране и внимание от своя съпруг и създаденото от нея с него и
близките му „семейство“. А към този период семейството на пострадалата И.
(с предишна фамилия Н.) е било съставено само от съпруга й С. Д. И. и
неговите роднини. Тя няма и не е имала друго семейство към месец септември
2024г., освен това с подсъдимия С. Д. И. и близките му. Тези мотиви водят до
съображението, че съпружеската им връзка е била и е към днешна дата
формална, несъдържателна и непълна съгласно изискванията на Семейния
кодекс за същността на брачното правоотношение, доколкото отношенията
между съпрузите всякога се изграждат на основата на равнопоставеност,
взаимно уважение, общи грижи за семейството и при двустранно
разбирателство. Тройната КСППЕ е установила, че пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) приемала, че семейството за нея е било място, където е
преживявала липсата на обич и налагането й на несправедливи наказания. В
сложни житейски ситуации; в ситуации на повишен стрес, при изчерпване
и/или напрежение, пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) трудно е
овладявала волевите си реакции на преживяваните от нея емоции, импулси и
поведение. Тя е проявявала страни мисли, убедености и сензорни усещания. В
91
подобни случаи при нея се отчитали гневно-импулсивно отреагиране;
оплаквания; затваряне в себе си, известна отчужденост и объркване.
Пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.), след сключването на
брачното си правоотношение с подсъдимия С. Д. И., се е чувствала и се
чувства, дори и към днешна дата, тъжна, обезкуражена, с песимистични
нагласи, с ниска самооценка и се съпреживява от околните като напрегната.
Заживяването на същата с подсъдимия С. Д. И. в едно домакинство като
съпрузи, се е трансформирало в неадаптивност, в ограничени ресурси за
справяне със стреса, в сдържаност, в проявени соматични или
психосоматични проблеми и чувство за невъзможност (неспособност;
безпомощност) за справяне с външен натиск. Тези отрицателни преживявания
и емоции у пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) в резултат на
посттравматичното й стресово разстройство от извършените спрямо нея
престъпления по чл.152, ал.1, т.2 и чл.150, ал.1 от НК не са били
превъзмогнати или неутрализирани, поради брачната й връзка с подсъдимия
С. Д. И., който е искал по този начин, сключвайки граждански брак с нея, само
да се освободи от наказателна отговорност или да снижи интензитета на
наказателната репресия спрямо същия чрез прилагане на условно осъждане, а
не за да изпълни като неин съпруг целите на чл.14 от Семейния кодекс.
Отегчаващите вината обстоятелства в настоящото наказателното
производство са изключително многобройни, като всяко едно отегчаващо
вината обстоятелство може да предопределя високата степен на обществена
опасност на всяко полово престъпление като отделно деяние, така и тази на
дееца, като в тази насока е Решение № 188 от 25.04.1991 г. на ВС по н.д. №
21/91 г. на Първо НО, а именно:
1.). наличие на значителен брой - допълнителни извършени
престъпления - по чл. чл. 93, т. 8 вр. чл.152, ал.4 т.4 от НК вр. чл.152, ал.1
от НК и по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, които не са включени в престъпната
деятелност на подсъдимия С. Д. И., отразена в обвинителния акт срещу него.
2.). обосноваването на изнасилването на пострадалата Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.) по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК като особено тежък
случай по чл. чл. 93, т. 8 вр. чл.152, ал.4 т.4 от НК, за който квалифициращ
признак липсва обвинение на прокурора, като съдът не притежава
правомощия да обективира указания за изменението му. Отчита се от съда
изключително високата степен на обществена опасност на всяко от
престъпленията и установените по делото многобройни отегчаващи вината
обстоятелства и предвид настъпилите тежки вредни последици за
пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.). Тези кумулативни
предпоставки на „особено тежкия случай“ по чл. 93, т. 8 вр. чл.152, ал.4 т.4 от
НК са изпълнени.
За да се приеме, че изнасилването представлява „особено тежък случай“ е
необходимо да бъде установено, че от него са настъпили тежки вредни
последици и че са налице и други отегчаващи вината обстоятелства, които да
сочат изключително висока степен на обществена опасност на деянието и
изключително висока степен на обществена опасност на личността на
92
извършителя, който се е проявил чрез деянието си. Т.е. извършеното деяние по
чл. 93, т. 8 вр. чл.152, ал.4 т.4 от НК следва с оглед обективните си свойства и
елементи да надхвърля обикновения случай от същото престъпление.
Преценяват се интензитета на принудата; формите на принудата; начините на
осъществяването й; използвани ли са били заплахи с думи и/или с действия
(например с нож); проявявано ли е физическо насилие и в каква степен;
налице ли е унижаване на жертвата; как дееца се е отнасял към нея;
установява ли се ескалиране на насилието в различните му проявни форми -
дори и по отношение на сексуалното насилие; настъпили ли са сериозни
тежки вредни последици за пострадалото лице и те изясняват ли се чрез
съдебните експертизи; какво е било емоционалното състояние на
пострадалата от половите престъпления спрямо нея; установяват ли се
отегчаващи вината обстоятелства; как се преценяват тези данни в тяхната
взаимовръзка и те обосновават ли се по този начин. В тази насока е Решение
№ 75/26.03.2014г. на ВКС по н.д. № 2398/2013г. на Първо НО.
Високата обществена опасност на дееца при „особено тежкият случай“ по
чл. 93, т. 8 вр. чл.152, ал.4 т.4 от НК, когато е с чисто съдебно минало, се
преценява винаги от и чрез извършената от него цялостна престъпна
деятелност спрямо пострадалото лице; съобразяват се начина и механизма на
престъплението или престъпленията; техният период на извършване; място на
осъществяване; каква е била интензивността на засегнатите обществени
отношения, които са обект на наказателно-правна защита - от преценката на
тези факти се извежда каква е степента на обществена опасност на дееца, а в
случая тя е изключително висока спрямо личността на подсъдимия С. Д. И.,
въпреки необремененото му съдебно минало - аргумент от Решение
131/10.10.2022г. на ВКС по н.д. № 509/2022г. на Първо НО.
При особено тежкият случай по чл.152, ал.4, т.4 от НК съдът следва да
отчита и наличието на други вредни последици за пострадалото лице и да се
прецени характера и степента на увреждане на обществените отношения по
чл.152 НК, включително и подбудите за извършването на
престъплението/престъпленията и възрастта на пострадалата, като
обществената опасност на особено тежкия случай следва да надхвърля
обикновените случаи, интензивността и продължителността на принудата,
телосложението на пострадалата, колко бързо и към кой момент е била
сломена съпротивата й, какъв е нейния характер и особености в поведението
й, и други, като се преценяват взаимната връзка и значение на тези
обстоятелства В тази насока са Решение № 621/23.11.1970 г. на ВС по н.д. №
577/70 г. на Второ НО; Решение № 557/17.11.1981 г. на ВС по н.д. № 568/81г.
на Първо НО; Решение № 133/13.03.1991 г. на ВС по н.д. № 998/80 г. на
Първо НО; Решение № 600/05.01.1987 г. на ВС по н.д. № 669/87 г. на Второ
НО; Решение 262/11.01.2019г. на ВКС по н.д. № 947/2019г. на Първо НО и
др.
3.). броят на деянията по съставите на чл.152, ал.1, т.2 от НК и по
чл.150, ал.1 от НК - общо две при усложнена деятелност и фактическа
многоаспектност на престъпните действия по чл.150, ал.1 от НК от
03.05.2023г., но при отчитане на фактите, че принудата по чл.152, ал.1, т.2 от
93
НК е била и в двете й проявни форми - и физическа, и психическа, което води
до значителното повишаване на обществената опасност на престъпната
деятелност на подсъдимия С. Д. И..
4.). Причинените на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.)
най-малко 54 (петдесет и четири) леки телесни повреди по чл.130, ал.1 и
чл.130, ал.2 от НК съгласно заключенията на единичната СМЕ и тройната
СМЕ в продължение на широк период - от и след 22.02.2023г. - няколко дни от
сгодяването им или обвързването им на 14.02.2023г., след влошаването на
отношението на подсъдимия С. Д. И. към нея, до 03.05.2023г. включително.
Последният е бил улеснен в реализацията на своите мотиви и престъпни
намерения с оглед своето физическо, психическо и сексуално насилие, тъй
като съпротивата и липсата на съгласие от страна на пострадалото лице И. (с
предишна фамилия Н.) са били превъзмогнати от дееца.
6.). Безпомощността на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия
Н.) най-вече - мъчителното и отчайващо положение, в което е била
поставена в очертания период - от и след 22.02.2023г. - няколко дни от
сгодяването им или обвързването им на 14.02.2023г., след влошаването на
отношението на подсъдимия С. Д. И. към нея, до 03.05.2023г. включително.
Същата физически не е могла да оказва никаква съпротива, доколкото не е
отвръщала на системната агресия на подсъдимия С. Д. И., без да може
изначално да се защитава физически и/или психически по време на побоя й в
очертания период над нея и предвид проявеното градиращо сексуално
насилие на подсъдимия С. Д. И. от инкриминираната дата и място спрямо нея,
причинявайки й болки, страдания и дълбоки унижения, и доколкото деецът е
по-висок от нея, по-здрав и много по-силен.
7.). Дълбокото унижаване на пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.), при което са били увредени нейните чест и достойнство - чрез
завързването й със синьото въже на 03.05.2023г. Съпротивата й е била
неутрализирана във висока степен. Физически сините въженца са били
вързани за долните части на всеки неин крайник, като са се впивали в тях, а
след това в изпънато положение (като вид разпнат човек) въжетата сини
сезали са били завързани за другите им краища върху стабилни основи -
дръжки на шкафчета в помещението на караваната, която е била паркирана на
паркинга в гр.С., ул. „Ч. ш.“ № .. в района около и пред блока №** на
жилищната кооперация. Пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.) е
била превърната в изключително покорна, подчинена и отстъпчива пред
подсъдимия С. Д. И. при реализирането на неговите престъпни прояви над
нея.
8.). Целеустремеността, плануваността, организираността,
подготовката, упоритостта, системността, многократността и
продължителността на разнообразните престъпни принудителни и
сексуални действия (орални, вагинални, анални, мануални) на
подсъдимия С. Д. И., които не са се преустановявали от него, докато насилвал
физически, психически и сексуално пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) в инкриминирания период, която се е чувствала безсилна
94
(безпомощна), и предвид установената по делото негова деятелност,
извършвана в техния дом и жилище и на територията на гр.София и Хасково в
домашна обстановка - там, където жената, като член на едно ново създадено
семейство, следва да намира безусловна сигурност, опора, доверие и подкрепа
от своя по-силен партньор.
9.). Характерът и начина на механизма на нанасянето на всеки акт
на физически побой на подсъдимия С. Д. И., които са прехождали и са
съпътствали сексуалното насилие над пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.). Тя е била поставяна в беззащитно състояние, поради
преодоляването на съпротивата й с разнообразни форми и начини.
Актовете на физическия побой спрямо нея в рамките на извършените
полови престъпления и установена от съда цялостна престъпна деятелност са
били изключително интензивни във висока степен и надхвърлящи по
обществена опасност и негативни за пострадалото лице последици
обикновените случаи на полови престъпления, съдържащи елемента принуда
при същите условия, при същите факти и при същите обстоятелства.
Проявената престъпна упоритост и жестокост на подсъдимия С. Д. И. далеч са
надхвърляли необходимото за осъществяването на престъпния му замисъл.
10.). Разкриване на личността на подсъдимия С. Д. И. като
изключително жесток, коравосърдечен, отмъстителен, яростен,
агресивен, доминантен в конкретните престъпни събития, и брутален,
дори садистичен в изключително висока степен човек. Подсъдимият С. Д.
И. изключително нагло, жестоко, брутално, свирепо и агресивно, дори
цинично и безчувствено, водейки се от възникналото си преживяване на
безнаказаност, физически, психически и сексуално е насилвал пострадалата
Н. А. И. (с предишна фамилия Н.). Същият е разкрил изключително високата
степен на обществена опасност на личността си чрез и в рамките на
извършените от него престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1
от НК. Показана е била брутална надмощна демонстрация, безсрамност, груб
примитивизъм и импулсивна първичност на физическо превъзходство над
същата (осъществено е било върховно покоряване на жертвата на
престъпленията). Не се е съобразявал с нагласите й, с чувствата й и е
манифестирал откази да възприеме действията си от нейната позиция или да
ги преустанови (спре). Деецът е накърнил многократно и упорито не само
физическата и психическата й неприкосновеност, но и половата й такава.
Подсъдимият И. не е имал изграден ценностен модел да се съобразява с
желанията на своя партньор, акцентирайки на своите егоистични преживявани
и сексуални цели за полова удовлетвореност. Подсъдимият И. с оглед начина и
характера на нанасяните физически удари е бил готов и е показвал склонност
да унищожи буквално пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.).
Подсъдимият С. Д. И. значително я е превъзхождал във физически план.
Същият, дори (за пълнота на изложението) не е изразил никаква съжаление
или разкаяние за стореното от него и такива факти не са били установени от
изпълнените комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи.
Разкаянието е специфичен морален акт, който може да бъде проява на съвест
или на чувство за срам, обективиран чрез гласно признаване пред околните
95
чрез съжаление за случилото се. Когато едно подсъдимо лице не е изразило
веднага или непосредственото след извършването на престъпленията
съжаление, излагането му на по-късен етап не се приема за смекчаващо вината
обстоятелство. Подсъдимият С. Д. И. не е изразил такъв морален акт в хода на
делото и пред съдебния състав. В тази насока е Решение № 60166/30.11.2021г.
на ВКС по н.д. № 632/2021г. на Трето НО.
11.). Изпитваният реален страх за живота и здравето на
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.), предвид възникналото за нея
отчайващо състояние и с оглед отправените към нея и близките й родственици
закани за убийство. Същата не се страхувала само за здравето си, но и вече за
живота си, с оглед тежестта на нарастващото спрямо нея физическо,
психическо и сексуално насилие. Реакциите за защита на пострадалото лице са
били блокирани в периода от и след 22.02.2023г. до 03.05.2023г.
включително, (от 07:30 часа до около 15:00 часа на същия ден -
03.05.2023г.), като в резултат на ескалиращата агресия на подсъдимия С. Д. И.
от 03.05.2023г., същата едва тогава (от около 15:00 часа на 03.05.2023г.) е
успяла да надмогне страховете си, след извършването на поредните
престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.150, ал.1 от НК и да насочи
усилията си да спаси поне живота си. Върху нея е била проявена тежката
агресия във физически, психически и сексуален план от страна на подсъдимия
С. Д. И.. Тя не е можела да получи подкрепа и помощ от своите близки.
12.). Установяващото се спрямо пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.) посттравматично стресово разстройство с тежка депресивна
симптоматика, напрегнатост, безпокойство и изолация. При отчитането на
индивидуалните характеристики на пострадалата И. (с предишна фамилия Н.)
и установеното, дори повече от година след инкриминираните събития от
03.05.2023г., при нея посттравматично стресово разстройство, обсъдено от
компетентните вещи лица по тройната КСППЕ - доктор В., доктор В. и
психолога К., дават основание съдът да приеме, че насилието и заплахите над
нея (над пострадалото лице) в периода от и след 22.02.2023г. до 03.05.2023г.
включително не са били съпътстващи отношенията й с дееца С. Д. И., а
целящи преодоляването на несъгласието й и съпротивата й за
осъществяването на преследваните от дееца сексуални действия и сексуални
практики тип “BDSМ”.
13.). Изпитваните физически болки от пострадалата Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.), на което изпитвано от нея страдание, подсъдимият С.
Д. И. се е усмихвал и смеел, без да показва емпатия и без да изпитва чувство
на вина или разкаяние.
14.). Изключително високата обществена опасност на всяко
извършвано престъпление спрямо пострадалата Н. А. И. (с предишна
фамилия Н.). Във всяко от престъпленията по делото подсъдимият С. Д. И. е
афиширал чувството си за брутална безнаказаност, създадено престъпно
мислене, продуктивно от чувството за недосегаемост и превъзходство без
да зачита физическата, психическата и половата неприкосновеност на
пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.). Употребената от него
96
физическа сила, заплахи и принуда в рамките на установената от съда
престъпна деятелност и релевантен период е била изключително висока по
интензитет и насоченост. Същият е проявил и психическа, и физическа, и
сексуална агресия спрямо пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.)
изключително грубо, за да удовлетворява своя полов нагон по дързък и
демонстративен начин. Личността на пострадалото лице като жена не е била
зачитана в пълна степен. Деецът е проявил в изключителна насока своите
доминиращи отрицателни черти, отрицателни ценностни модели на поведение
и характеристики чрез проявите си спрямо пострадалата И. (с предишна
фамилия Н..). Това сочи, че половата неприкосновеност на същата е била
накърнена по изключително брутален и насилствен начин, без да бъде
уважавана. Осъщественото физическо насилие над пострадалата Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.) й е причинило значителни леки телесни увреждания -
общо най-малко 54 (петдесет и четири) леки телесни повреди . Високата
степен на обществена опасност на престъпленията на подсъдимия С. Д. И.
произтичат от комплексния характер на обществените отношения, които е
увредил и засегнал, доколкото е било накърнено физическото, психическото и
половото здраве на пострадалата Н. А. И. (с предишна фамилия Н.) в
изключително висока степен. Това е довело до изключително накърняване на
правата й. Тези значителни по обем и тежест многобройни отегчаващи вината
обстоятелства, техният висок и значителен превес, тежестта на
престъпленията, и причинените вреди, мотивират съда да индивидуализира на
подсъдимия С. Д. И. по реда на чл.54 от НК и наложи на същия за
извършените от него престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1
от НК наказания „лишаване от свобода“, които да се фиксират поотделно над
минимума от 2 (две) години или по-точно в средната граница, намиращ се над
средния предел на наказанията „лишаване от свобода“ от 4 (четири) години и
максимума от 8 (осем) години поотделно, а именно налагайки наказания
„лишаване от свобода“ за всяко от престъпленията по чл.152, ал.1, т.2 от НК и
по чл.150, ал.1 от НК от по 6 (шест) години. Тези наказания от по 6 (шест)
години „лишаване от свобода“ са индивидуализирани точно в средната
граница над средния размер от 4 (четири) години и максимума от 8 (осем)
години. Наказанията „лишаване от свобода“ от по 6 (шест) години за двете
престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК в тези размери
като цяло са насочени в предели близки до към максимума, без да го покриват
или изпълват, обаче, в пълна степен в максималните им предели от по 8 (осем)
години, тъй като подсъдимият С. Д. И. е лице с чисто съдебно минало и има
трудова ангажираност.
С присъдата си от 14.02.2025г. съдът наложи на подсъдимия С. Д. И. за
престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК наказание
„лишаване от свобода“ за срок от наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 (шест) години, което да изтърпи ефективно при „първоначален
строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.
С присъдата си от 14.02.2025г. съдът наложи на подсъдимия С. Д. И. за
престъплението по чл.150, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК наказание
„лишаване от свобода“ за срок от наказание „лишаване от свобода“ за
97
срок от 6 (шест) години, което да изтърпи ефективно при „първоначален
строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Тежестта на престъпленията на подсъдимия С. Д. И. по чл.152, ал.1, т.2 и
чл.150, ал.1 от НК, които са предмет на разглеждане в настоящото наказателно
производство изисква внимателното определяне на наказателната санкция за
всяко престъпление поотделно, от гледна точка на дължимото опазване на
защитаваните от тях обществени отношения. Т.е. превантивната цел е
несъмнено важна, защото всякога, когато една цел - личната превенция и
генералната превенция по чл.36, ал.1 от НК, е фаворизирана за сметка на
другата цел на материалния закон, то не се удовлетворява критерият за
справедливостта в определените наказания. Този критерий на справедливостта
изисква съдът всякога да балансира целите на закона по чл.36 от НК - става
дума за индивидуалната и генералната цел, които са диалектически свързани
(в едно цяло), в контекста на общото изискване по чл.35, ал.3 от НК
наказанието да е съответно на престъплението. Тези съображения се излагат
от съда относно това, че не е приложим института на условното осъждане
спрямо подсъдимият С. Д. И. с определянето на по-ниски по размер на
наказания „лишаване от свобода“ по съставите на чл.152, ал.1, т.2 от НК и по
чл.150, ал.1 от НК. Противно би означавало съдът да подцени обществената
опасност на тежестта на извършените престъпления спрямо пострадалото
лице И. (с предишна фамилия Н.) с оглед намаляването на постижимостта на
целения общопревантивен ефект на наказанието по чл.36 от НК. В тази насока
е Решение № 149 от 18.09.2019 г. на ВКС по НД № 490/2019 г. Първо НО –
„Делото Килърите“. Наказанието за всяко престъпление следва да
съответства на обществената опасност на престъплението и личността на
престъпния деец, за да се постигнат ефективно целите на наказанието
(аргумент от Решение № 65/26.02.20215г. на ВКС по н.д. № 80/15 на Трето
НО). Съобразяването на фактите по делото, на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, на личността на дееца, на мотивите му, на подбудите му
и на настъпилите по делото за пострадалото лице вредни последици, по реда
на чл.54 от НК е единствената справедлива гаранция, че наказанията
„лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години за извършените
престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК са отмерени
точно, обосновано и законосъобразно според всеки конкретен случай. В
престъпните си актове подсъдимият С. Д. И. е проявявал своите укорими
личностни характеристики. По-ниски наказания лишаване от свобода за
извършените престъпления от наложените такива спрямо подсъдимият С. Д.
И. няма да доведат до постигане на целите на чл.36 от НК, но ако бъдат
наложени, това ще създаде и закрепи възникналото чувство за безнаказаност у
личността на същия и ще съществува риск да бъде мотивиран да продължи да
върши престъпления във възходяща градация и ще закрепят престъпното му
поведение в извършването на бъдещи престъпни насилствени посегателства.
Наказателната репресия следва да бъде интензивна, но и пропорционална,
съответна на тежестта на извършените престъпления, съгласно установените
по делото факти. Именно всяко от индивидуализираните наказания ще
доведат по безспорен начин до постигането целите на чл.36 от НК.
98
Наложените на подсъдимия С. Д. И. наказания „лишаване от свобода“ в
индивидуализираните размери не е израз на възмездие от съда, а в настоящия
случай е извършено от съдебния състав с оглед постигането на основаната цел
да му се въздейства поправително и превъзпитателно с наказанията
„лишаване от свобода“, които се наложиха на дееца (лично спрямо него).
Преценката на съда, че по този начин и с тези размери на наложените
ефективни наказания „лишаване от свобода“ спрямо подсъдимия С. Д. И. ще
се въздейства изключително предупредително спрямо същия, за да се
формират у него трайни задръжки и стимули да зачита чуждата лична правна
сфера, телесна и полова неприкосновеност, но и спрямо останалите членове
на обществото да се въздържат от извършването на такива тежки
престъпления срещу половата неприкосновеност и половата свобода на
жената.
Не са налице основанията за определянето на по-ниски по размер
наказания „лишаване от свобода“ например в границите на по 3 (три) години,
при което съдът да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК спрямо
подсъдимия С. Д. И., съгласно исканията на неговия защитник адвокат Н..
Противното би се оказало проява на неоправдана снизходителност към него в
разрез с всички правила за индивидуализацията на наказанията и целите,
които законодателят е възложил при приложението на чл.36 от НК. Не биха се
постигнали и целите на генералната превенция, ако съдът приложи института
на условното осъждане със своята присъда. Няма да се постигне според съда с
условното наказание достатъчно превъзпитателно, възпиращо и превантивно
въздействие и върху другите членове на обществото, включително и спрямо
мъжете съпрузи или тези, които целенасочено биха сключили граждански
брал, със своите жертви, след половите си престъпления, знаейки, че дори и
най-тежките форми на изнасилвания да извършат, същите биха получили
винаги и всякога условни наказания, именно поради брачната им връзка с
пострадалата жена. Закрилата на обществените отношения по чл.152, ал.1, т.2
и чл.150, ал.1 от НК следва да се простира със същата тежест, равноставеност
и сила и спрямо извършителя и жертвата на престъпленията, когато са
съпрузи, така както закрилата на закона обхваща съответно и пропорционално
извършителя на престъпленията и неговата жертва, когато следва му се
наложи (на дееца) справедливо наказание по чл.36 от НК, но те са съпрузи
(или когато между тях липсва брачна връзка). Всякога наказателният съд
следва да прецени наказанието за престъплението по такъв начин, че то да е
съответно и равно по противоставимост на тежестта на извършеното
престъпление и личността на неговия извършител. Определянето
(индивидуализацията) на наказанието е съществена особеност и значимост за
принципа на наказуемостта на престъпленията. Дължимата тежест на
наказателната мярка на Държавата спрямо престъплението е предпоставка за
постигането на ефективно въздействие върху дееца и неустойчивите членове
на обществото чрез принудително-възпитателната (специална) и общо
превантивна цел на наказанието. В тази насока, се извеждат принципите на
справедливостта и пропорционалността като съществен елемент на всяка
правова и демократична Държава.
99
Престъпната деятелност на подсъдимия С. Д. И. е изключително тежка и
с висока степен на обществена опасност спрямо пострадалото лице Н. А. И. (с
предишна фамилия Н.), предвид отчетените многобройни отегчаващи вината
обстоятелства и настъпилите вредни последици за обекта на престъпленията.
Наказуемостта на подсъдимия С. Д. И. не отпада, поради сключването на
граждански брак с пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.) на
13.07.2023г. Това не обуславя определянето на смекчени размери на наказания
„лишаване от свобода“ в исканите размери от адвокат Н., за да се приложи
института на условното осъждане. В противен случай, въобще няма да се
постигнат целите на двете превенции на закона по чл.36 от НК. Ще се създаде
според съда една безнаказаност и неотговорност в несъответна и
непропорционална на тежестта на престъпленията степен. А основен принцип
в наказателното право че, всяко наказание следва да е съответно и
пропорционално противопоставимо на тежестта на отделното престъпление,
за което се налага.
Подсъдимият С. Д. И. следва да бъде изолиран от обществото за
сравнително дълъг период от разумно време от 6 (шест) години, за да му се
отнеме възможността да извършва престъпления от същия вид.
Отчитат се броя на престъпленията, характера им, продължителното им
проявление в инкриминираното време и място на извършване, тяхната
последователност, степента на обществената опасност на престъпленията и
тази на личността на техния извършител, подбудите и мотивите за извършване
на престъпленията. Подсъдимият С. Д. И. е извършил тежки умишлени
престъпления с изключително висока степен на обществена опасност спрямо
пострадалата И. (с предишна фамилия Н.). Същият е проявил престъпен
мироглед и чувство на безнаказаност. Бягството на пострадалото лице на
инкриминираната дата и място е довела до ненастъпването на още по-тежки
последици за обекта на физическата, психическата и сексуална агресия, които
са ескалирали в нарастваща степен, при което и настоящите престъпления по
чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК поотделно са изключително
тежки сами по себе си. Случаят на изнасилването се явява „особено тежък
случай“ на такъв вид престъпление по смисъла на чл.152, ал.4, т.4 от НК вр.
чл.93, т.8 от НК вр. чл.152, ал.1, т.2 от НК. За пострадалата И. (с предишна
фамилия Н.) са настъпили значителни увреждащи негативни последици и
въздействия - същата продължава да има постстресово травматично
разстройство и към днешна дата. Тя е и към настоящият момент е
изключително травмирана човешка личност. Тази травмирана човешка
личност противостои и не корелира на нейната положителна, усмихната,
надеждна, лъчезарна, и оптимистична личност от приложената снимка на
л.247 том 2 от ДП от съдебната техническа експертиза на вещото лице Л. А.
П.. Пострадалата И. (с предишна фамилия Н.) пред вещите лица по време на
изследването при изпълването на тройната КСППЕ е споделила, дори, че си е
спомняла за изнасилванията й като тийнейджър между 16 години и 18 години.
А към датата на изследването й от тройната КСППЕ тя е била над 35
(тридесет и пет) години. Т.е. няма логика и не е възможно пострадалата И. (с
предишна фамилия Н.) безвъзвратно и/или завинаги да забрави или да е
100
забравила престъпната сексуална деятелност на подсъдимия С. Д. И. спрямо
нея, въпреки сключеният (с друга цел) брак между тях, която престъпна
деятелност във всичките й проявни форми е била изключително тежка,
брутална и продължителна (пострадалото лице ще има спомени и възприятия
за тази престъпна деятелност през целия си съзнателен живот). Освен това, в
семейството си с подсъдимия С. Д. И. - пострадалата И. (с предишна фамилия
Н. не е получавала и не получава достатъчна любов, подкрепа или разбиране.
Спрямо нея са възниквали тежък дискомфорт, преживяван стрес, изразена
затвореност, депресивитет (депресия), неудобство от обкръжение от други
лица, объркване, самота, дистанцираност, повишена чувствителност,
емоционален хаос, разстройство на съня, разпокъсаност в мислите й и други.
Пострадалото лице И. (с предишна фамилия Н.) се е превърнала в
изключително и особено уязвима жертва в резултат на осъществените спрямо
нея полови престъпления във висока степен. Съдът не отчита и не приема
благоразположеността й, или желанието й да защити подсъдимия С. Д. И..
Съдът приема, че подсъдимия С. Д. И. се характеризира като личност чрез
извършените от него престъпления с възникнал траен и системен устойчив
престъпен мироглед, нарушаващ принципите на правовата и демократична
Държава, зачитащи неприкосновеността на телесната физическа, психическа и
сексуалната неприкосновеност на човешката личност, дори същата да е негова
законна съпруга след престъпната му деятелност. Брачната връзка между
съпрузи не бонифицира половите престъпления на съпруга към неговата
съпруга, когато са извършени насилствено, при което законът дава защита и на
всяка съпруга, която би се оказала да е жертва на сексуални престъпления от
своя мъж (равнопоставено наред с останалите лица от женски пол, които
нямат брачна врузка).
За пълнота на изложението съдът се позова на влязлото в сила на
22.01.2021 г. решение по НЧД № 13/2021 г. по описа на СГС и влязлото в
сила на 25.01.2022 г. решение на СГС по НЧД № 5078/2021 г., според които
„Съдът следва да съобрази целите на наказанието, които са свързани, както
с личната, така и с генералната превенция. Те не са откъснати една от
друга, а се намират в диалектическа връзка, при което индивидуалната
превенция може да се разгледа като средство за осъществяване на
общата”– Р № 36/ 03.02.2000 г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II н.о. на ВКС.
С наложените наказания ще се въздейства предупредително и
възпитателно спрямо личността на подсъдимия С. Д. И. по ефективен начин,
но и по този начин ще се въздейства изключително предупредително и
възпитателно спрямо останалите членове на обществото да се въздържат от
извършването на подобен вид тежки престъпления против половата
неприкосновеност на жената. В тази насока е Решение № 90 от 4.03.2014 г.
на ВКС по н. д. № 167/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията А. Данова,
според което определянето на размера на наказанието не е в резултат на
механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по
цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната
конкретна тежест на извършеното престъпление и налагането на
101
онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре
отговаря на целите по чл. 36 от НК.
С ПРИСЪДАТА НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ от 14.02.2025г. се
определи и наложи на основание чл.23, ал.1 от НК спрямо подсъдимият С. Д.
И. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ измежду
индивидуализираните му такива за извършените престъпления по съставите
на чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.150, ал.1 от НК, а именно - наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 6 (шест) години, което да изтърпи ефективно при
„първоначален строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Наложеното общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по реда на
чл.23, ал.1 от НК спрямо подсъдимия С. Д. И. се основава на обстоятелството,
че следва да се отдаде превес на предупредителния и превъзпитателния ефект
на личната, но и на генералната превенция от целите наказанието по чл.36 НК.
С присъдата на съда са отчетени, че са били изпълнени предпоставките
на нормата на чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, доколкото
индивидуализираните наказания „лишаване от свобода“ и определеното от
съда общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за извършените
умишлени престъпления на чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК
нахвърлят 5 (пет) години.
В заключение съдът намира, че в случая по отношение на наложеното на
подсъдимия С. Д. И. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“
измежду индивидуализираните му такива за извършените престъпления по
съставите на чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.150, ал.1 от НК, а именно - наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години, което да изтърпи ефективно
при „първоначален строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от
ЗИНЗС, не са приложими основанията на чл.24 от НК.
Посоченият материален закон дава право на дискреция съдът да увеличи
общото най-тежко наказание до ½ по предвидения ред, когато
индивидуализираните наказания сами по себе не могат да постигнат целите на
чл.36 от НК. Съдът, отчитайки фактите по делото, чистото съдебно минало на
подсъдимия С. Д. И., липсата на други провинения, намира, че общо най-
тежко наложеното му по чл.23, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за
срок 6 (шест) години би постигнало по ефективен начин целите на наказанието
по чл.36 от НК.
С ПРИСЪДАТА НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ от 14.02.2025г. се
приспадна на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК (и с оглед задължението на
съда да зачете приложимите благоприятни правни последици на материалния
закон) от размера на наложеното на подсъдимия С. Д. И. общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години, което да изтърпи
ефективно при първоначален „строг режим“ по реда на ЗИНЗС, времето, през
което спрямо него (и в случай, че е имало такова) е действало по реда на НПК
и/или ЗМВР ограничение на правото му на свободно придвижване чрез
съответно фактическо задържане.
С ПРИСЪДАТА НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ от 14.02.2025г.
подсъдимият С. Д. И. е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на
102
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на Държавата и по сметка на СДВР
сумата от 8 041.03 (осем хиляди четиридесет и един лева и три стотинки)
лева, представляващите в сторените в досъдебното производство разноски за
изпълнени експертизи, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на Софийски
Районен съд за дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен
лист.
С ПРИСЪДАТА НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ от 14.02.2025г.
подсъдимият С. Д. И. е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на Софийски Районен съд и по сметка
на Висш Съдебен Съвет сумата от 37 161.97 (тридесет и седем хиляди сто
шестдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) лева,
представляваща общият размер на сторените в съдебното производство
разноски за изпълнени експертизи, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на
Софийски Районен съд за дължима държавна такса за служебно издаден
изпълнителен лист.
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на произнесената от съда
осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК виновното лице
следва да понесе санкционните последици от дължимите разноски в пълен
размер.
С ПРИСЪДАТА НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ от 14.02.2025г. е било
постановено на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК събраните по делото - на
л.158 и л.159 от том 1 от досъдебното производство - 1.). сравнителни
образци от дактилоскопни следи, запечатани в бели прозрачни джобове; 2.).
оптичен носител - диск от Национален телефон 112, запечатан с бял картон
серия А с № 05143147 на л.257а от том 2 от досъдебното производство; 3.).
оптичен носител - диск от огледи на веществени доказателства, запечатан с
бял картон серия А с № 0523232 на л.418 от том 1 от съдебното производство;
4.). цветни снимки на л.438 - л.506 от том 2 от съдебното производство; 5.).
оптичен носил - диск към СТЕ за свалена информация от мобилен телефон,
запечатан с картон серия В-21 с № 0011319 от 20.09.2024г., приложен на л.773
от том 2 от съдебното производство и 6.). медицински документ от образна
диагностика на л.174 том 2 от досъдебното производство - да останат
приложени като неизменна част от доказателствените материали от
наказателното производство.
С ПРИСЪДАТА НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ от 14.02.2025г. е било
постановено на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК иззетите в досъдебното
производство - 1.). един брой мобилен телефон марка „Самсунг“ - розов на
цвят с ИМЕИ: *************** и с ИМЕИ: **************, ведно със сим-
картата към него със сериен № ****************, запечатани с печат с №
НИКК-МВР 109; 2.). един брой чаршаф с шарени картинки, запечатан в
картон серия А № 0534671и печат 506 НЕКД-СДВР; 3.). един брой бяла
кърпа - тип хавлия, запечатана в картон серия А № 0534669 и СП 506 НЕКД-
СДВР; 4.). един брой чаршаф с бели орнаменти, запечатан с картон серия
А023 1153 и СП 506 НЕКД-СДВР; 5.). един брой черна хавлия от едната
103
страна и оранжева от другата с картон серия А с № 0534670 и 6.). един брой
розов сутиен, един брой розов суитчър; един брой черни дънкови панталони и
един брой завивка - тип юрган, запечатани в плик серия А с № 02314119 - да
се върнат на собственика и правоимащото лице Н. А. Н. (понастоящем Н.
А. И.), с ЕГН: ***************.
С ПРИСЪДАТА НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ от 14.02.2025г. е било
постановено на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК иззетите в досъдебното
производство - 1.). един брой метална верига с повод на нея; 2.). един брой
навит на цяло руло син сезал и 3.). един брой мъжки дезодорант „Рексона“ с
черни и сиви краски, да се върнат на собственика и правоимащото лице
подсъдимият С. Д. И., с ЕГН: **********.
С ПРИСЪДАТА НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ от 14.02.2025г. е било
постановено на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, и след влизането в сила
на постановената присъда, унищожаването по законовия ред, предвиден в
Правилника за администрация на съдилищата на приложените в ДП - на
събраните в ДП за целите на съдебните експертизи сравнителни образци от
биологични материали и обтривки, запечатани в картони с № 0534669; с №
0231406/04.05.2023г.; с № 0534666 и други; на приложените в ДП един брой
сгъната тоалетна хартия, запечатан в плик серия А с № 02314119.
С ПРИСЪДАТА НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ от 14.02.2025г. е било
постановено на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК вр. с чл.53, ал.1, б. „а“ от
НК отнемането в полза на Държавата на вещите, които са били послужили
за извършване на престъпленията - 1.). един брой силиконов, безцветен, кух,
мъжки полов член, с дължина 12 см., запечатан с картон серия А 0534665, СП
506 НЕКД-СДВР; 2.). син сезал на парчета, запечатани с картон серия А
0534668 и СП506 НЕКД-СДВР; 3.). един брой малък черен флакон с черна
капачка с името “Dragons delay spray” и 4.). един брой бутилка с минерална
вода „Горна баня“, пълна с течност; като е постановено тяхното
унищожаване, като вещи без стойност по законовия ред, предвиден в
Правилника за администрация на съдилищата.
ПРИ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ
ОБЕКТИВИРА СВОИТЕ МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА СИ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР К.
104
Съобщи за изтекли лични данни