Решение по дело №3225/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

С., 01.12.2022 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3225/2020 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Предявен е иск от Д.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв. С.Н.-К., САК, съдебен адрес:*** ОБЩИНА, С.,***, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на баща й Г.А.С., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.

 

В исковата молба се твърди, че бащата на ищцата Г.А.С. е пострадал тежко в резултат на ПТП, станало на 03.12.2018 г. около 18:30 ч. в С.. Управлявайки л. а. „Рено 19”, Рeг. № ******, той се движел по ул. „Васил Левски” в посока от с. Мрамор към бул. „Ломско шосе”. Поради гъста мъгла и липса на ориентировъчни съоръжения, а именно улично осветление, хоризонтална и вертикална пътна маркировка, в района на № 152, изгубил ориентация за положението си на пътното платно, навлязъл в зоната за насрещно движени и участвал в ПТП с насрещно движещия се л. а. „Фиат Дукато”, Рeг. № ******, управляван от Л.С.Г.. Вследствие на ПТП пострадалият бил приет по спешност в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ” с опасност за живота, където било установено, че е получил изключително тежки травматични увреждания, подробно описани в исковата молба. Въпреки проведеното лечение ищцата Г.А.С. починал на 23.12.2018 г.

Ищцата твърди, че с внезапната смърт баща си загубила своя най -близък човек в живота. Мъката й по него е безгранична и никога няма да може да го забрави.

Счита, че ответникът С.О.й дължи изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща й, тъй като длъжностни лица на ответника не са предприели необходимите действия за осигуряване на безопасно придвижване на водачите на МПС по пътното платно, стопанисвано от С.О.и по този начин са поставили в опасност живота и здравето на пътуващите граждани.

В тази връзка е предявила настоящия иск срещу ответника за посочената сума, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди за претърпените притеснения, болки, страдания и неудобства от процесния инцидент, ведно със законните последици - лихви и разноски, в това число адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

 

Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на свидетели и назначаване на експертизи.

 

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по представен списък.

 

Ответникът С.О.оспорва предявения иск по основание и размер. Претендира разноски и юк. възнаграждение.

На първо място оспорва твърденията на ищцата, че настъпилият летален изход за пострадалия е в причинно - следствена връзка с претърпените травми, получени при ПТП. Според него от приложената медицинска документация - история на заболяването, където са хронологично и подробно описани медицинското състояние и проведеното лечение на пострадалия от постъпването му в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 03.12.2018 г. до настъпване на смъртта му на 23.12.2018 г., се доказва, че смъртта не е в причинно-следствена връзка с увредите, настъпили вследствие на претърпяното ПТП, причината за леталния изход е дихателна и сърдечна недостатъчност.

На следващо място, заявява, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като се е движил със скорост над разрешената максимална скорост за пътния участък, в който е станало ПТП - ул. „Васил Левски“ № 152, чието ограничение е въведено със знак В24 и е 40 км/ч., както и че не е ползвал обезопасителен колан, като счита, че неговият принос за станалото ПТП е поне 60%.

По-нататък заявява, че няма законова разпоредба, която да задължава С.О.да поставя улично осветление на всички общински пътища. Ул. „Васил Левски“ свързва с. Мрамор с бул. „Ломско шосе“, тя не се намира в жилищен район, нито е натоварен булевард, намиращ се в урбанизираната част на С., поради което не е необходимо на същата да има изградено улично осветление. Дори и да е имало изградено такова, то по никакъв начин не би помогнало за увеличаване на видимостта при наличието на гъста мъгла.

Счита, че задължение на С.О.е да поддържа общинските пътищата в изправност, съгласно чл. 31 ЗП. Участъкът от пътя, в който е станало ПТП е многократно ремонтиран от дружеството - изпълнител, като са ремонтирани всички дупки и неравности по пътното платно, които могат да представляват опасност за движението. Вследствие на ремонта на пътното платно съществуващата маркировка е била частично покрита с новия асфалт. Ответникът е спазил законовите разпоредби, като е сигнализирал дружеството - изпълнител за възникнали неравности на пътното платно, които в по – късен момент са били отремонтирани, но няма законова разпоредба, която да вменява на С.О., задължението за поставяне на пътна маркировка, при липсваща или нарушена такава. Обезопасителни мантинели на ул. „Васил Левски“, никога не са поставяни и не са предвидени за поставяне, тъй като тази улица не е скоростен път, нито пък встрани от пътя има обекти или топография, които да представляват опасност за движението и да налагат поставянето на обезопасителни елементи.

По същество на делото, ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 03.12.2018 г. в около 18:30 ч. в С., с. Мрамор, е станало ПТП, като Г.А.С., управлявайки л. а. „Рено 19”, Рeг. № ******, по ул. „Васил Левски” в посока от с. Мрамор към бул. „Ломско шосе”, в района на № 152 изгубил ориентация за положението си на пътното платно, навлязъл в зоната за насрещно движение и се ударил в насрещно движещия се л. а. „Фиат Дукато”, Рeг. № ******, управляван от Л.С.Г.. Времето било лошо, имало гъста мъгла, в района липсвали улично осветление, хоризонтална и вертикална пътна маркировка

Вследствие на ПТП пострадал водачът на л. а. „Рено 19” Г.А.С. и бил приет по спешност в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ”, където било установено, че е получил изключително тежки травматични увреждания, подробно описани в исковата молба. Въпреки проведеното пострадалият Стефанов починал на 23.12.2018 г.

Г.А.С. е баща на ищцата Д.Г..

 

За доказване механизма на станалия инцидент, участниците в него, пътните условия и поведението на двамата водачи, при наличие и на възражение за съпричиняване от ответната страна, съдът назначи, изслуша и прие заключението на съдебна автотехническа експертиза.

Вещото лице дава следния механизъм на станалото ПТП: На 03.12.2018 г. около 18,30 ч. л. а „Рено 19”, Рег. № ******, с водач Г.А.С. се движи в с. Мрамор по ул. ,Васил Левски”  с посока на движение от с. Мрамор към бул. „Ломско шосе”. Скоростта му на движение е около 54 км/ч. Пътната обстановка е следната: липса на хоризонтална маркировка, няма пътни знаци и улично осветление. Има мъгла. Непосредствено преди № 152 на ул. „Васил Левски” този водач на  губи контрол върху управлението на автомобила и последният  навлиза в насрещната пътна половина. В същото време т.а. „Фиат Дукато” рег. № ******, управляван от Л.С.Г. се движи по нея в обратната посока, като скоростта му на движение е около 41 км/ч. Последва челен нецентрален удар, при който двете превозни средства се завъртват в посока обратна на часовниковата стрелка, като л.а. „Рено 19” се връща назад и се спира на десния банкет, а т.а. „Фиат Дукато” продължава около 2 м. напред. Така двата автомобила се спират в положението регистрирано от разследващите органи, като получават същевременно описаните деформации.

Водачът Г.С.е получил увреждания, в резултат на които е починал.

Според експерта, анализът на така приложените данни от техническа гледна точка, съчетан с изготвената и приета по делото точна мащабна скица показва, че, поради ексцентричността на удара, и двата автомобила са се завъртели в посока обратна на часовниковата стрелка, като лекият автомобил „Рено 19” се е върнал  същевременно назад, а автомобилът  „Фиат Дукато” се е изместил напред. По широчина на платното за движение мястото на удара е в лявата пътна половина за посоката на огледа или в пътната половина предназначена за превозни средства движещи се по бул. „В. Левски” в посока Ломско шосе -  с. Мрамор. Скоростта на лекия автомобил „Рено 19“ е била около 54 км/ч, а на товарния автомобил  „Фиат Дукато“ – около 41 км/ч.

         В района на произшествието не са установени спирачни следи преди удара. В такива случаи в експертната практика обикновено се приема скорост на движение в района на произшествието като тази, която е определена към момента на удара. Опасната зона за спиране на т.а. Фиат Дукато за конкретните пътни условия при скорост 41 км/ч е била 31,5 м., а тази на л.а. Рено 19 – 47 м.

Видно от Протокола за оглед на местопроизшествието, времето е било облачно, имало е мъгла, намалена видимост, изкуствено осветление. В района на ПТП, по време на настъпването му, не е имало пътна маркировка, улично осветление, мантинели и светлоотразители.

         След преглед на представената справка от Националния Институт по Метеорология и Хидрология вещото лице е установило, че на 03.12.2018 г. времето в района на с. Мрамор област С. между 18,00 ч. и 19,00 ч. е било тихо, без вятър, температурата на въздуха е била около минус 2⁰С, без валежи, с условия за образуване на мъгла, като при метеорологичното явление „мъгла”, хоризонталната видимост е под 1 км.

         С оглед на това, според заключението, не може да бъде определено точно на колко метра е била видимостта в района на ПТП към 18,30 ч. на 03.12.2018 год., може само да се каже, че тя е била намалена допълнително и от наличие на мъгла. По – нататък вещото лице заявява, че, когато се извършва движение при намалена видимост, скоростта на движение трябва да има такава величина, която да осигурява възможност за уверено спиране на разстоянието на видимостта. Съобразяването с това условие в конкретните пътни условия би било една от причините да не се допусне произшествието. Освен това  водачите на пътни превозни средства трябва да използват дясната пътна половина на пътя по посока на движението си. Все пак би трябвало да се има пред вид, че липсата на пътна маркировка и улично осветление при наличие на  мъгла затрудняват управлението на автомобила.

         Управляваният от пострадалия л. а. Рено”, модел „19” е бил оборудван с фарове за мъгла, което се вижда и на някои от снимките приложени към фотоалбума, но на този етап не може да се определи дали те са били включени в момента на удара с товарния автомобил марка „Фиат” модел „Дукато”.

          Не може да се определи на какво разстояние от мястото на удара л. а. „Рено 19” е навлязъл в лявата половина. и не може да се определи точното разстояние на видимост в района на ПТП към часа на произшествието, при което съществува възможност водачът на л.а. „Фиат Дукато” да не разполага с време за намаляване на скоростта на движение. Може само по принцип да се каже, че по - ниските скорости на движение в момента на удара водят до по ниски деформации на превозните средства.

          На база на изложеното експертът е стигнал до извода, че причината за настъпване на произшествието е навлизане и движение на л. а. „Рено 19” в лявата пътна половина при скорост на движение, непозволяваща на водача да спре автомобила в рамите на видимостта, която е имал пред автомобила, при наличие на мъгла, липса на пътни знаци, хоризонтална маркировка и улично осветление.

 

         По искане на ищцата, за доказване на претърпените от нея неимуществени вреди съдът допусна и изслуша като свидетел съпруга й Огнян Кирилов Гроздев.

В показанията си той заяви, че съпругата му имала много силна връзка с баща си, който я е гледал предимно като малка. Постоянно били заедно, много се разбирали, била единствено дете. Когато починал в началото на 2018 г., тя изпаднала в тежка депресия, постоянно плачела, ходела на гробища, още не може да се възстанови, още не е преодоляла мъката си, още е на хапчета и, според свидетеля, няма да може да преодолее болката. Двете семейства не живеели в едно домакинство, но всяка седмица си гостували, били заедно събота и неделя. Майката на ищцата е жива, тя е в тежко състояние и постоянно трябва да има някой при нея.

Във връзка с механизма на станалото ПТП, съдът допусна и изслуша показанията на свидетеля И.Н.Й., който заяви, че в деня на катастрофата е минал по същия път, където е катастрофирал бащата на Г. – това е пътят от с. Мрамор, посока ж.к. Обеля, улицата се казва Васил Левски, към Ломско Шосе. Пътят е двулентов, тип междуградски, в лошо състояние. Произшествието станало в отсечката между с. Мрамор и Ломско шосе, по – скоро в близост до Ломско шосе. Свидетелят се движел в посока от с. Мрамор към ж.к. Обеля. Мъглата била непрогледна, движели се много бавно – както вероятно са се движели и всички участници в движението. Мантинели не е имало. Видял стопове, но не знаел какво се е случило, нищо не се виждало, разбрал, като отбил колата. Той задминал колите, било почти непрогледна мъгла. Нямало осветление. По принцип няма никакво осветление, а станало в тъмната част на деня и пътна маркировка. При тези условия, общо взето, водачите се ориентират на сляпо, някъде около два км. Пътят е с доста тежки условия. Дори свидетелят един – два пъти се е усетил, че леко започва да напуска платното си за движение. Тогава е усещал чакъл под колата. Минавал е по този път често, но, при описаните условия, всички са карали доста бавно.

 

От назначената и неоспорена от страните съдебно - медицинска експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на станалия инцидент, бащата на ищцата Г.А.С. е получил следните травматични увреждания: Травма на главата: - охлузвания на лицето; - кръвонасядане на меката черепна покривка в ляво челно и ляво челно - слепоочно с оформен подкожен хематом, Закрита гръдна травма:  - кръвонасядания на гръдния кош;  - счупване на ребра двустранно – ІІ, ІV, V, VІ и VІІ вдясно по предна мишична линия с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани; ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ в ляво косо по линия отгоре надолу и от предна мишична към задна мишична линия; - кръвонасядане на околните меки тъкани;  -напречно счупване на гръдната кост на нивото между третите и четвъртите ребра с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани. При микроскопиране на специално оцветени препарати от бял дроб се установяват участъци с наличие на мастна емболия;  - контузия на сърцето – кръвонасядане на околосърдечната торбичка и средостението; пъстроват участък на лявата сърдечна камера и междукамерна преграда, Коремна травма: - кръвонасядания странично на гръдния кош и корема;  - Кръвонасядане на възходящата и напречната част на дебелото черво;  - Кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз; Травма на опорно-двигателния апарат: - счупване на лявата хълбочна кост с отваряне на ацетабуларната ямка;  -  изкълчване на лявата тазобедрена става;  - кръвонасядания на крайниците; кръвонасядане на нивото на лявата тазобедрена става.

Според експертизата, смъртта на Г.А.С. се дължи на тежката съчетана травма получена при процесното ПТП, станало на 03.12.2018 г., както и настъпилите от нея усложнения – гнойно - некротичен трахеобронхит, двустранна бронхопневмония, многоорганна недостатъчност – изливи в гръдна и коремна кухина, перзистиращ анемичен синдром, неповлиян в пълна степен от проведените многократни хемотрансфузии на изогрупова еритроцитна маса, наличието на т.н. „гръден капак” (резултат от серийното двустранно счупване на ребра) водещ до парадоксално дишане, установената при аутопсията мастна емболия на белия дроб, резултат от фрактурите и травмирането на големи области от тялото. Между установените и описани в отговора на първия въпрос травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.

Още при постъпването на Г.С.на 03.12.2018 г. направената ЕКГ показва – синусов ритъм, индиферентна ос, нарушена прогресия на Р-зъбеца, ЛПХБ (ляв преден хемиблок); V1 – V2 ST – елевация; отрича гръдна болка и задух. С оглед находката са пуснати за изследване сърдечни ензими, които на 06.12.2018г. са силно завишени (СРК  - 623 норма за мъже 0-171; МВ – 50.5 норма 0.6 – 6.3; Тропонин – 17 689 норма мъже до 19.8). Извършената Ехокардиография от 06.12.18г. е със заключение: лява камера – дилатиран ТСО. Хипокинезия на септум в среден и апикален сегмент. Хипокинезия на антеролатералната стена  в среден и апикални сегменти. Хипокинезия на предна стена. Хипокинезия на долна стена апикален сегмент – LAD територия /лява предна десцендентна коронарна артерия/. Сферично ремоделирана апикална част на ЛКта(левокамерната) кухина…Запазена кинетика на свобидната ДК (дясна камера) стена. Запазена лонгитудинална ДК систолна функция. Клапен апарат интактен.

На 06.12.18 г. му е извършена Сърдечна катетеризация по повод остър коронарен синдром със ST елевация. Отбелязано е, че е установена 90% стеноза на лявата главна коронарна артерия ангажираща остиумите на лявата коронарна артерия 40% и лявата циркумфлексна артерия – 60%, както и 75% стеноза на дясната коронарна артерия в средния сегмент.  Направена е балонна дилатация и са поставени два  стента. 

Експертизата приема, че острият коронарен синдром със ST елевация /остър преден миокарден инфаркт/ е в пряка причино-следствена връзка с установените и описани по-горе стенотични /атеросклеротично стеснени от плаки) коронарни съдове (артерии хранещи сърдечния мускул/.

Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, дължащ се на невъзможност на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв за задоволяване на метаболитните и кислородните потребности на организма. Може да е нарушена изтласкващата функция на сърцето, пълнещата функция на сърцето или и двете заедно. Често тези нарушения съществуват и без клинична изява на сърдечна недостатъчност /асимптомно/ т.е. сърдечната недостатъчност е компенсирана. Причините за възникване на сърдечна недостатъчност са разнообразни и в много от случаите се припокриват с рисковите фактори. Първичната или вторична хемодинамична и/или морфологична промяна в сърцето може да се дължи на четири основни причини, а именно загуба на миокард, остра или хронична исхемия, увеличено съпротивление срещу камерите или тахиаритмия, като всяка една от тях може да се дължи на голямо разнообразие от рискови фактори и провокатори. Най-честите заболявания, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност, са исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, кардиомиопатии, ритъмна патология, перикардит, както и някои вродени пороци на сърцето.

Вещото лице приема, че сърдечната недостатъчност на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с получените промени /некроза и обширни исхемични зони/ в сърдечния мускул, вследствие на прекарания остър преден миокарден инфаркт със ST елевация. В приложената по делото Съдебномедицинска експертиза на труп № 74/2018 г. е описан стар инфаркт на задната стена на лявата сърдечна камера с оформена аневризма, което от своя страна също води до сърдечна недостатъчност.  Причините за настъпване на инфаркт на миокарда са най-вече съдови. Като причина номер едно се определя стенозираща атеросклероза на големите  епикардни

 коронарни съдове. Коронароспазъм също може да доведе до развитие на инфаркт, но много рядко. При исхемична болест на сърцето провокиращи фактори, които могат да доведат до развитие на инфаркт са: внезапно физическо напрежение, силен стрес, големи колебания в кръвното налягане, фамилно предразположение, възраст, пол – исхемичната болест е по-честа при мъжете и др.

Тежката съчетана травма получена от Г.А.С. при станалата на 03.12.2018 г. Катастрофа, неминуемо е потенцирала хроничната исхемична болест до настъпване на остър коронарен синдром т.е. между тях има пряка причино-следствена връзка.

По – нататък в експертизата лекарят заявява, че, видно от механизма на ПТП, скоростта на леките автомобили и получените травматични увреждания от Г.А.С., при процесното ПТП, той е бил без поставен предпазен колан. Предпазните колани намаляват с около 30 % загиналите, тежко и леко ранените. При ползване на колан, опасността да се загине при катастрофа или да се получат наранявания е три пъти по - малка. Изследванията показват, че предпазните колани са изключително полезни при произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч, които са обичайни за населени места и когато вътрешността на купето не се деформира. Тогава коланите предотвратяват множество средни и тежки травми - черепно-лицеви, удари на главата в стъклото и рамката над него, счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и арматурното табло. 88 % от участвалите в произшествия, възникнали при такива скорости, не са получили никакви травми. При удар на автомобила в бетонна стена при скорост 40 км/ч шофьорът без колан се изстрелва напред със сила, която е 12 пъти по-голяма от собственото му тегло, равна на свободно падане на тялото от… петия етаж на жилищен блок. При челно сблъскване с 80 км/ч водач или пътник с тегло 80 кг придобиват кинетична енергия 196 килограма на квадратен сантиметър площ.

С оглед всичко това експертът приема, че, ако бащата на ищцата е бил с поставен предпазен колан, при този механизъм на ПТП и скорост на двата леки автомобила, нямаше да се стигне до т.н. „воланна травма” с множествени двустранни счупвания на ребра, на гръдната кост, както и луксацията на лявата тазобедрена става със счупване на лявата хълбочна кост и отваряне на ацетабуларната ямка. 

 

По делото е изслушана и приета повторна съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – травматолог, съгласно заключението на която уврежданията при пострадалия при катастрофата баща на ищцата, са следните: - двустранно счупване на ребрата на ищеца - II,IV,V,VI, и VII вдясно по предна мишнична линия и III,IV,V,VI,VII; VIII и IX вляво - представлява „гръден капак“ и е травматична увреда, която се получава най-често при удар на тялото на водача в колелото на волана, -  напречно счупване на гръдната кост на нивото между III и IV ребра и контузията на сърцето, които са получени също при този удар.

Тази експертиза също заявява, че, с оглед характера, степента, вида и местоположението на травматичните увреди на пострадалия, мястото на което е бил по време на удара и механизма на процесното ПТП, може да се приеме, че към момента на ПТП е бил без правилно поставен предпазен колан. А, ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан, би получил травматични увреди в по-малко области и от по-малка степен. Получени са кръвонасядания на гръдния кош, както следва: над дясно гръдно зърно, на нивото на дясна ребрена дъга, външно странично на долна 1/3 на дясна гръдна 1/2, предно леко външно на средна 1/3 на лява гръдна 1/2, странично задно на долната 1/2 в ляво, но по техния вид и местоположение не може да се направи заключение дали са получени от правилно поставен предпазен колан. Също така, ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан по време на катастрофата, не би могъл да получи счупване на лявата хълбочна кост, счупване на лявата гаванковидна ямка на таза и изкълчване на лявата тазобедрена става. Вещото лице е направил извод, че тези увреди са получени от удар на левия долен крайник в части от интериора на автомобил, разположени пред него, от който удар е и кръвонасядането по предната повърхност на лявото коляно.

 

Съдът кредитира и двете съдебно – медицински експертизи, които, допълвайки се, изясняват получените от ищеца увреждания и се припокриват досежно обстоятелството дали пострадалият по време на станалото ПТП е бил с поставен предпазен колан.

 

Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска експертиза.

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

 

Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

 

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на служителите и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

 

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно -обезпечителна отговорност за виновното деяние /действие или бездействие/ на лицата, на които е възложил съответните действия. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.

 

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): а/ деяние /действие или бездействие/, б/ противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/, в/ вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет/, г/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди, като вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента/, д/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция, се предполага и е/ виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебния процес на всички тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцовата страна.

 

В настоящото производство безспорно се доказа, че, вследствие на инцидента на ищцата са причинени вреди.

 

В хода на делото ответникът оспори факта, че именно С.О.е отговорна за поддържането на тротоарите на територията на С., но не представи никакви доказателства в тази насока, а безспорно се установява, че инцидентът е станал в С.,*** Левски,, в посока от с. Мрамор към бул. Ломско шосе, който следва да бъде поддържан от ответника, а, в случай на необходимост от ремонт – да бъде и ремонтиран от него,

Ответникът заяви, че в тежест на ищеца е да докаже, че инцидентът да се е случил по механизма,  посочен в исковата молба, както и наведе твърдения, че описаните в исковата молба телесни увреждания и претърпените от тях болки и страдания, не са получени вследствие инцидента, като заяви, че не са получени никакви сигнали за настъпили инциденти вследствие на падане в посочения участък. Отделно от това твърди в отговора на исковата молба, че няма законова разпоредба, която да задължава С.О.да поставя улично осветление на всички общински пътища. Според него процесният участък свързва с. Мрамор с бул. „Ломско шосе“, не се намира в жилищен район, нито е натоварен булевард, намиращ се в урбанизираната част на С., поради което не е необходимо на същата да има изградено улично осветление, а, дори и да е имало изградено такова, то по никакъв начин не би помогнало за увеличаване на видимостта при наличието на гъста мъгла. Заедно с това, според него, обезопасителни мантинели на ул. „Васил Левсаки“, никога не са поставяни и не са предвидени за поставяне, тъй като тази улица не е скоростен път, нито пък встрани от пътя има обекти или топография, които да представляват опасност за движението и да налагат поставянето на обезопасителни елементи.

Направил е, както бе посочено по – горе, и възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице на вредоносния резултат.

С оглед тези оспорвания и възражения на ответника, от ищцовата страна бяха ангажирани описаните по – горе доказателства – свидетелски показания и експертизи, които доказаха по недвусмислен начин станалото събитие – ПТП, в резултат на което е починал бащата на ищцата, като управляващ единия от леките автомобили, участвали в катастрофата. Доказа се механизмът на катастрофата, както и наличието на мъгла и лоши атмосферни условия, които, пред вид датата на събитието – 03.12.2018 г., съществено са допринесли за него – обстоятелство, което се установява и от показанията на разпитания свидетел и приетата и неоспорена съдебно – автотехническа експертиза,

Приетата по делото съдебно – медицинска експертиза установи, че към момента на катастрофата починалият е управлявал лекия автомобил без поставен обезопасителен колан – обстоятелство, което не се оспорва от никоя от страните.

          Доказа се, съответно, че причината за катастрофата се корени в навлизането и движението на л. а. „Рено 19”, управляван от пострадалия Георги Стефанов, в лявата пътна половина при скорост на движение, непозволяваща на водача да спре автомобила в рамите на видимостта, която е имал пред автомобила, при наличие на мъгла, липса на пътни знаци, хоризонтална маркировка и улично осветление.

          С оглед на тези изводи съдът приема възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат за основателно и счита, че такова е налице в съотношение 50 % на 50%, което следва деа се съобрази от настоящия състав. 

 

В хода на делото от показанията на разпитаните по делото свидетели ищцата доказа понесените от нея болки и страдания вследствие смъртта на баща й, с който двамата са били толкова близки. Г. все още не може да се отърси от смъртта на баща си, тя е била единствено дете и връзката между двамата е била доста силна. Както посочи разпитаният по делото като свидетел неин съпруг, двамата постоянно са поддържали контакт, а всяка събота и неделя двете семейства са си гостували. Загубата е неописуема.

 

С оглед на това съдът намира , че исковата претенция е доказана по своето основание.

По отношение на размера на обезщетението, което се дължи на ищеца, съдът счита, че то следва да бъде определен по справедливост от съда, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД, при съобразяване наличието на съпричиняване на пострадалото лице при съотношението, описано по – горе 50 % - 50 %.

 

Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.

Като съобрази описаните травми на ищцата от загубата на толкова близък за нея човек и нейните емоционални болки и страдания, техния вид, интензитет и продължителност, и приложи принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер 200 000 лв. би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди. При съобразяване наличието на съпричиняване съдът приема, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищцата възлиза на 100  000 лв.  За тази сума предявеният иск е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от деня на инцидента – 03.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

 

В останалата част, за разликата пълния предявен размер 150 000 лв., искът е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.

 

Пред вид изхода на спора на ищцата следва да бъдат присъдени разноски – депозити за платени експертизи в размер 444 лв., а на адвоката – повереник - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА  в размер 3 530 лв.

 

С оглед отхвърлената част от претенцията на ответника се дължат разноски по компенсация в размер, съответно: 267 лв. разноски за вещи лица и 100  лв. юк. възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  С.О., С.,*** да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв. С.Н.-К., САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.12.2018 г. до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за разликата до 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА С.О.да заплати на Д.Г.Г. разноски по делото – депозити за платени експертизи в размер 444 лв.

 

ОСЪЖДА С.О.да заплати на адв. С.Н.-К. – САК, със съдебен адрес:***,,  адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА  в размер 3 530 лв.

 

ОСЪЖДА Д.Г. *** ОБЩИНА разноски по компенсация, съобразно отхвърлената част от иска, както следва: 267 лв. разноски за вещи лица и 100  лв. юк. възнаграждение.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.

                                                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: