Решение по дело №29/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 април 2019 г. (в сила от 22 октомври 2019 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20194430200029
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Плевен, 12.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КИРИЛОВ

 

При секретаря  Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдия Кирилов НАХД № 29 по описа на 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

        

         Постъпила е жалба от Ц.Т.И., чрез адв. П.Я. ***8-0938-005366 от 10.10.2018 г. издадено от Началник сектор към ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя И. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц.И., редовно призован, се явява лично и с адв. П.Я.. Процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Я., моли да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно, необосновано.

Ответната страна ОД на МВР – гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призована, представител не се явява.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

На 29.09.2018г. в 20.19 часа в гр. Плевен, на кръстовището образувано от ул. „Д. *** с посока на движение към улица „Гренадирска“, като водач управлява собственият си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *** и извършва следното: След преминаване през кръстовището и продължение на движението по бул. „***“, умишлено занася задната част на автомобила /дрифти в лява и дясна посока/, като по този начин не използва пътя отворен за обществено ползване по предназначение. Управлява технически неизправно МПС – не изправно предно дясно осветително тяло, с което е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП и чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН Серия АА №104601/29.09.2018г.

Жалбоподателят Ц.И. е подписал акта без възражение.  

Въз основа на АУАН АА 104801/29.09.2018г. е издаденото обжалваното понастоящем НП № 18-0938-005366 от 10.10.2018г. издадено от Началник сектор към ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя Ц.И. са наложени административни наказания, както следва:

1)    Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП;

2)    Движи се с незначителна техническа неизправност на ППС, с което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Административно-наказващият орган е санкционирал водача на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП – лоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Д.А.Х. и С.Г.С. /свидетели по установяване на нарушението и съставянето на АУАН/.

Съдът е допуснал по искане от страна на жалбоподателя в качеството на свидетел Цветослав Росенов Д..

От показанията на свидетелите Х. и С., както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят Ц.И. е нарушил разпоредбите на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Х. и С., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката на жалбоподателя.

От показанията на свидетеля Х. се установява, че с колегата си С. са изпълнявали служебните си задължения в гр. Плевен, по предварително утвърден график, същите са били нощна смяна. Свидетелите Х. и С. забелязали автомобилът управляван от жалбоподателя при преминаване на кръстовището „Д. ***“ и „***“ с посока на движение надолу към автогарата, е навлязъл с по-висока скорост в кръстовището, като след преминаване на по-ниска предавка водачът е ускорил рязко скоростта на автомобила и умишлено е предизвикал занасяне на задната част на автомобила в двете посоки – ляво, дясно, ляво, дясно, и така е продължил движението си по бул. „***“. Полицейските служители последвали процесния автомобил и със светлинен и звуков сигнал водачът е спрян за проверка. От показанията на свидетеля Х. се установява, че пътната настилка е била суха, добре осветен пътен участък.

Видно от показанията на свидетеля С., че същият е присъствал при констатиране на нарушението, но няма конкретен спомен. Актът е съставен от колегата му Х. и свидетелят С. е станал свидетел по него, като потвърждава изложеното в акта. Свидетелят С. няма спомен за пътната обстановка.     

От показанията на свидетеля Ц.Д. се установява, че същият е пътувал в автомобила на жалбоподателя, като са се движили от училище „Ц. ***“ към „Дом на книгата“. Преминали са на зелен сигнал на светофарната уредба и с малко по-висока скорост. Свидетелят Д. в своите показания твърди, че е било хлъзгаво, пътят е бил мокър и колата е поднесла, че И. е натиснал спирачката и е казал на Д.: „ще се убием“.  От показанията на свидетеля Д. се установява, че с действията си Ц. се е опитвал да овладее автомобила, а не умишлено да предизвика това занасяне на автомобила.

От представената по делото справка от Национален институт по метеорология и хидрология Филиал Плевен №ОД – 03 – 71-1/15.03.2019г. се установява, че на 29.09.2018г. по данни на измерванията и наблюденията в синоптична станция Плевен в района награда през деня времето е тихо, с променлива средна облачност, а привечер се изяснява и има леко усилване на вятъра (слаб до умерен). През цялото денонощие видимостта е добра и не са регистрирани валежи или явления, които биха могли да доведат до влошаването й. Към 20:19 часа в района на гр. Плевен е ясно, хоризонталната видимост е 20000м. По данни от астрономическия календар на ИА – БАН на 29.09.2018г. в района на гр. Плевен слънцето е изгряло в 07:16 часа и е залязло в 19:07 часа, продължителността на гражданския полумрак е 32 минути. Луната е във фаза четири дни след пълнолуние с осветеност на диска 84% и е залязла в 21:53 часа.

Така установената фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.А.Х. и С.Г.С., които са очевидци на нарушението и са възприели именно жалбоподателят да управлява автомобила. Показанията на свидетелите са точни, последователни и логични и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Ц.Д., с оглед представените писмени доказателства по делото и отношенията му с жалбоподателя И..

По делото не са наведени и събрани доказателства за техническа неизправност на гумите на автомобила или особености на пътната настилка, поради което е изключена възможността движението на автомобила /дрифти в ляво и дясна посока/ да е по непредпазливост.

Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени, тоест  преплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства.

С оглед на гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушенията, авторството на жалбоподателят и вината му.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) гласи: - На водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съдът намира, че правилно на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца – водач на МПС, който отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Размерът на наказанието е конкретно определен от законодателя и по тази причина не може да се подлага на коментар.

По несъмнен начин се доказа и нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на Ц.И. е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП. Както от показанията на разпитаните пред съда свидетели, така и от отразеното в АУАН се установи, че на управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *** е бил с неизправно предно дясно осветително тяло, което прави автомобила техническо неизправно МПС. Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя  пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В конкретния случай лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с неизправно предно дясно осветително тяло.

Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач е, че жалбоподателят е наказван многократно за нарушения по ЗДвП в рамките на едногодишния срок от придобиване на своята правоспособност като водач на МПС.

Съдът намира, че допуснатото от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Същото е формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за по-ниска степен на обществена опасност на самото нарушение в сравнение с останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Я. несъответствие в номера на съставения АУАН Серия АА № 104601, а в НП е посочен като АУАН АА №104801, което не е съществено процесуално нарушение, тъй като не препятства възможността нарушителят да разбере в какво е обвинен. Грешката във четвъртата цифра в номера на акта, не създава съмнения, че НП е издадено именно на база приложения по делото акт, тъй като датата, името на актосъставителя и на нарушителя, са посочени коректно в НП. Съществено е не всяко, а само онова процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на страните в процеса; то се отнася предимно до липсата на някой от задължителните реквизити на документа по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което съдът счита, че този довод за незаконосъобразност на НП е неоснователен. Направено е неправилно чисто техническо пренасяне  в НП на  неправилен номер на АУАН. Настоящият състав на съда обаче счита така извършеното нарушение за несъществено.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.  

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-005366 от 10.10.2018 г. издадено от Началник сектор към ОД на МВР - гр. Плевен, сектор „Пътна полиция”-Плевен, с което на жалбоподателя Ц.Т.И. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

         Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

 

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: