Решение по дело №164/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260125                                    22.03.2021г.                          Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                ІІ нак. състав

На десети март                                                                                  Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                               Председател: Петя Котева

 

Секретар: Даниела Благоева

като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00164 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3598232 на ОД на МВР-Перник, с който на С.И.С., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „Вива-Метал” ООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 14.05.2020 г. в 13:22 часа, в кв.Стара чешма в гр.Перник, път ІІ-63, в района на км 4, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал товарен автомобил „Ауди СК7” с рег. № ********със скорост от 77 км/ч, при което превишението е 27 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата бланкетни доводи С.И.С. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила  и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което се представлява  от процесуалния си представител адв. Я. С.от ПАК, която поддържа жалбата. Иска присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна:

На 14.05.2020 г. в 13:22 часа на път ІІ-63, в района на км 4, намиращ се в кв. Стара чешма в гр. Перник преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело товарен автомобил „Ауди СК7” с рег. № ********със  скорост от 80 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.И. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 17.06.2020 г. с рег. № 1158р-5482. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело - от 12:45 часа до 14:15 часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ  общо разрешената такава за населено място.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „Порше Лизинг БГ” ЕООД, а като ползвател на същия е посочено „Вива-Метал” ООД, ЕИК *******. Предвид обстоятелството, че дружеството се представлява от С.И.С. и С.М.С.заедно и поотделно, за адресат на административната санкция е посочен жалбоподателя, в чието отсъствие, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост  била редуцирана на 77 км/ч, предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 27 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева). С.С. не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Ауди СК7” с рег. № ********е собственост на „Порше Лизинг БГ” ЕООД, като ползвател на същия е посочено „Вива-Метал” ООД, ЕИК *******. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-статичното изображение с № 11743D0/0228730, установява, че на 14.05.2020 г. в 13:22 часа автомобил с рег. № ********е засечен със скорост от 80 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 77 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст. Съдебният състав кредитира към доказателствения материал протокола от 14.05.2020 г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5125 от 07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на мотори превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. и приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Ауди СК7” с рег. № ********е собственост на „Порше Лизинг БГ” ЕООД. Не се спори, че собственикът по занятие е лизингодател, който предоставя на лизинг автомобили. Същият се е възползвал от предоставената му правна възможност в чл.4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на автомобила е посочил юридическото лице, което използва превозното средство по силата на договор за лизинг, а именно „Вива-Метал” ООД, ЕИК *******. Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП е категорична, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното от него нарушение, т.е. отговорността за такова нарушение може да бъде ангажирана или на собственика или на този, на когото е предоставен автомобила. След като е безспорно установено, че въпросния автомобил е предоставен на лизинг на „Вива-Метал” ООД, ЕИК *******, поради което и при неговата регистрацията е направено вписването в централна база–КАТ, че ползвател на същия е посочения търговец, то правилно процедурата е била насочена срещу лизингополучателя, на когото въпросното превозно средство е предоставено за ползване на валидно правно основание. Доколкото дружеството, видно от справката в търговския регистър е с регистрирани двама управители - С.И.С. и С.М.С., които го представляват заедно и поотделно, то без значение е спрямо кое от двете лица, в качеството му на законен представител ще е адресиран фиша. Ето защо и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. От страна на С.С. не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство  № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и  в изготвения  протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – на път ІІ-63, км 4, намиращ се в района на кв. Стара чешма в гр. Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0228730 на което е заснет процесното пътно превозно средство. 

Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип  като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0228730 скорост от 80 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 77 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 27 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.

На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. Наличието и на второ превозно средство на изображението не може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на  четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.

Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола - път ІІ-6, км 4, намиращ се в района на кв. Стара чешма в гр. Перник, режимът на измерване, който е бил стационарен,  както и че посоката на задействане на АТТС е била насочена в двете посоки , т.е  същото е заснемало  както отдалечаващите се, така и приближаващите се автомобили, което по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на процедурата, след като самият законодател е приел, че техническото средство може да бъде насочено и в двете посоки и да заснема както приближаващи се, така и отдалечаващи се автомобили, както и че контролът се е извършил за времето от 12:45 часа до 14:15 часа. Конкретизираният по недвусмислен начин времеви отрязък през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на процесната снимка – 13:22 часа е именно в периода през който системата е била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че в процесния участък е важала общо разрешена скорост на движение от 50км/ч, както и че не е била налице сигнализация с пътен знак за различна от тази скорост. Визираният режим за максимална скорост е действал за движещите се и в двете посоки моторни превозни средства, т.е. общата забрана за максимална скорост на движение от 50 км/ч, валидна за населено място, което кореспондира и с приетото по делото писмо изх. № 11-00-72 от 16.02.2021 г. на Областно пътно управление Перник, установяващо, че км 4 на път ІІ-63 попадата в рамките на населено място –гр. Перник, като в участъка няма монтиран пътен знак В26.

При това положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015 г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е изготвен и подписан от И.И., който е  определен със заповед № 313з-310 от 14.02.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник да осъществява дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране  и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства. В протокола не е попълнена частта, отнасяща се до приемането на протокола, съответно удостоверяваща свалянето на статичните изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща посочване къде–компютърна конфигурация/сървър в структура/звено, се съхранява свалената информация от използваната АТС, но този пропуск не е съществен, тъй като е извършена проверка от съответното структурно звено - в конкретния случай от инсп. В. Б.от АСКПД, която чрез вписване на името си и със своя подпис е удостоверила, че данните за установените 70 броя статични изображения се съхраняват по надлежния ред и във вида, изготвен от АТСС на компютърна конфигурация, тъй като системата включва стационарно преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран софтуер, интегриран със софтуера за проверка  и автоматизираната система „Администратинонаказателна дейност” за обработка на нарушенията за скорост и генериране на съответния ЕФ.

Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място - път ІІ-63, км 4, намиращ се в района на кв. Стара чешма на гр.Перник, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение. В настоящият случай е доказана идентичността между мястото на нарушението, посочено в приложеното по административнонаказателната преписка изображение № 11743D0/0228730 от 14.05.2020 г., където е конкретизирана локацията, която е отразена в издадения ЕФ като място на нарушението и която е вписана  и  в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на нарушението са спазени  разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен ЕФ.

По вида и размера на наказанието:

За констатираното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 27 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и законосъобразно отговорността на С.И.С., в качеството на законен представител на юридическото лице, е ангажирана на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП като му е наложено административно наказание глоба в предвидения  абсолютен размер от 100 лв (сто лева), поради което и същият не може да бъде редуциран  по силата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.

С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.

Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за възнаграждение са неоснователни.

Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 3598232 на ОД на МВР-Перник, с който на С.И.С., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „Вива-Метал” ООД, ЕИК ********е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 14.05.2020 г. в 13:22 часа, в кв.Стара чешма в гр.Перник, път ІІ-63, в района на км 4, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал товарен автомобил „Ауди СК7” с рег. № ********със скорост от 77 км/ч, при което превишението е 27 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски  в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ