№ 1123
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Недкова
Членове:Константин Д. И.ов
мл.с. Станислав М. А.
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско
дело № 20233100501420 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Община Варна, с адрес гр. Варна, бул.
„Осми Приморски полк“ №43, чрез процесуален представител – юрисконсулт Б.Б., срещу
Решение № 1713/18.05.2023 г., постановено по гр. д. № 20213110114761/2021 г. по описа на
ВРС, 50-ти с-в, с което Районен съд – Варна, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните Г. С. С., ЕГН **********, И. Г. С., ЕГН ********** и С. Г. С., ЕГН ********** от
една страна и от друга - Община Варна, че ищците Г. С. С., И. Г. С., и С. Г. С. са
изключителни собственици, на основание давностно владение, на по 1/3 ид. ч. за всеки, на
поземлен имот с идентификатор 10135.2573.1186, находящ се в гр. Варна, район Приморски,
к.к. "Чайка", с площ от 163 кв.м., като част от имот с номер от предходен план 197=41, при
граници с имоти със следните идентификатори: 10135.2573.199; 10135.2573.196;
10135.2573.195; 10135.2573.1185, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и ОСЪЖДА Община
Варна, да заплати на Г. С. С., И. Г. С. и С. Г. С. сумата от 1640 лв. /хиляда шестстотин и
четиридесет лева/, представляваща направени пред Районен съд – Варна съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Въззивникът – Община Варна, моли, обжалваното решение да бъде отменено, като
неправилно и необосновано и съдът да постанови друго решение, с което да отхвърли
подадената искова молба.
В открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не изпраща
представител, с молба входящ № 22932/25.09.2023 г. подадена от юрисконсулт Б. –
процесуален представител на община Варна, моли да бъде постановено решение, с което
искът срещу община Варна да бъде отхвърлен, по изложените в нея съображения.
1
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от Г. С. С., И. Г.
С. и С. Г. С., чрез процесуалния им представител адв. И. Н. А. от АК-Варна, с който се
моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като обосновано, правилно и
законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Претендират се разноски по делото.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от Г. С. С., И. Г. С.
и С. Г. С. срещу Община Варна положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, за приемане за установено, че ищците са изключителни собственици на
основание давностно владение на по 1/3 ид.ч. за всеки от поземлен имот с идентификатор
10135.2573.1186, находящ се в гр. Варна, район Приморски, к.к. "Чайка", с площ от 163
кв.м., като част от имот с номер от предходен план 197=41, при граници с имоти със
следните идентификатори: 10135.2573.199; 10135.2573.196; 10135.2573.195;
10135.2573.1185.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор 10135.2573.197 (предходни 3557=41), идентификатор 10135.2573.1185
(настоящ), находящ се в гр. Варна, район Приморски, к.к. "Чайка", с площ по план 886 кв.м.,
с номер от предходен план 3557=41, а по документи 1000 кв.м., при граници: имоти със
следните идентификатори: 10135.2573.199; 10135.2573.201; 10135.2573.198; 10135.2573.195;
10135.2573. 1186. Заявяват, че са владели имота без прекъсване от придобИ.ето му въз
основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2002 г. по изпълнително
дело № 10195/2001г. при Ст.Янк. – съдия изпълнител към ВРС, до настоящия момент. Сочат,
че през 2001г., поради неизпълнение на задължения спрямо един от ищците Г. С. С., срещу
бившите собственици В. и Т.Ст. е било образувано изпълнително дело № 10195/2001г. при
ЧСИ Ст.Янк., като имотът е изнесен на публична продан от 29.04.2002г. до 29.05.2002 г.
Твърди се, че за процесния период не са се явили желаещи купувачи, поради което по искане
на взискателя имотът е възложен на Г. С. С. съгласно Постановление за възлагане на
недвижим имот от 06.06.2002 г. и е бил предаден на същия с протокол за принудително
отнемане на вещи. Излагат се твърдения, че от 26.09.2002 г. – вписването на
постановлението за възлагане на недвижим имот, ищецът Г. С. С. и съпругата му са били
единствени собственици на поземления имот. Сочи се, че от 2003г.до 2008г. собствеността
на поземления имот била преминавала през определени времеви периоди в патримониума
на различни лица, когато през 2008г. отново ищците станали собственици на недвижимия
имот. Излагат в хронологичен ред сделките: През 2003г. Г. С. С. и съпругата му Й.. И.ова
С.а дарили своя собствен недвижим имот, придобит в режим на СИО на своите синове С. Г.
С. и И. Г. С.; През 2004г. С. Г. С. и И. Г. С. прехвърлили имота чрез покупко-продажба на
М. И.ова Здр.; През 2008г. М. И.ова Здр. дарила своя собствен недвижим имот на Й.. И.ова
С.а; През 2018г. Й.. И.ова С.а е починала, като е оставила за наследници съпруг Г. С. С. и
синове И. Г. С. и С. Г. С. при равни квоти. Заявяват, че през 2020г. Г. С. С. бил разбрал, че
бившият собственик на процесния имот – В. Гр. Ст. се легитимирал като собственик на
същия имот чрез издаден констативен нотариален акт, като относно това спорно
обстоятелство е бил сезиран ВРС с положителен установителен иск и е образувано гр.д. №
6741/2020г., като с решение ВРС е приел, че В. и Т.Ст. не са собственици на поземлен имот
№ 10135.2573.1185, като делото било висящо пред въззивна инстанция.
Твърдят, че В. и Т.Ст. без знанието на реалните собственици били инициирали
2
процедура пред Община Варна през 2017 г. за изготвяне на проект за изменение на
северната и западната граница на имот 10135.2573.197 с цел обособяване и нанасяне на нови
обекти, а именно: 10135.2573.1185 (собственост на ищците по план) и 101.35.2573.1186
(актуван като ЧОС в последствие от Община Варна). Сочат, че в резултат от поисканото
изменение, Община Варна чрез Дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански
дейности" разделила имот № 10135.2573.197 (целият собственост на Г. С. и синовете му) на
два отделна имота, а именно 10135.2573.1185 и 10135.2573.1186, като за втория имот
Община Варна издава Акт за общинска собственост, като по този начин Община Варна
придобива 163 кв.м. от собствеността на ищците по настоящото дело. Излагат твърдения, че
съгласно КП от 2003г., Г. С. и неговото семейство са придобили собствеността върху
процесния имот, отразен в кадастралните регистри под номер 41, като площта е 1000 кв.м.
Сочат, че по действащия тогава кадастрален план имотът е нанесен с площ 886 кв.м., но в
действителност са упражнявали владение до границата с ПИ 40, т.е. общо 933 кв.м. Излагат
твърдения, че с внесените изменения по искане на бившите собственици Ст. в кадастралните
планове за територията с КП от 2018г., измененията в границите водят до намаляване
площта на имота на 770 кв.м., като разликата между владените от ищците 933 кв.м., а
именно 163 кв.м., са били конфигурирани и нанесени като отделен самостоятелен имот в
последния КП от 2018г., като ПИ № 10135.2573.1186 със собственик Община Варна, същата
се била „самообявила“ за собственик на този нов имот без каквото и да е правно основание.
Твърдят, че през всичките години след придобИ.ето на имота при публичен търг,
семейството на Г. С. С. го владеело и след издаване на АОС на Община Варна не са били
предявявани претенции от общината чрез нейни длъжностни лица и същият не е посещаван
от общински органи. Сочат, че процесният имот от 933 кв.м. е ограден, като достъпът до
него се осъществява единствено през врата, монтирана от ищците. Твърдят, че имотът е
обитаем и се ползва сезонно, като в имота има изградена малка сграда и обслужващи
постройки, като целия имот се охранява целогодишно. Сочат, че владението върху
процесния имот е непрекъснато, явно и е установено след възлагане на имота с
постановление на съдебен изпълнител и въвод в съществуващите и до настоящия момент
имотни граници. Излагат твърдения, че имотът е ограден с телена мрежа, в него се влиза
през единична портичка, която се заключва с верига и катинар към метални тръби и този
достъп се контролира само и единствено от ищците. Сочат, че имотът се посещава
периодично от ищците или от изрично допуснати от ищците трети лица, има поставен СОТ,
обработва се несистемно, като се ползва по-активно през летния сезон. Твърдят, че няма
граница между имота, записан като собственост на ищците и ПИ № 10135.2573.1186, със
собственик Община Варна. Сочат, че за настъпилите промени и намаляване площта на
имота ищците никога не са били уведомявани, не са били възпрепятствани да упражняват
правото си на собственост върху поземления имот, отразен върху кадастралната карта под
№ 10135.2573.1186, със собственик Община Варна.
Излагат твърдения, че научавайки за издадената от изпълнителния директор на СГКК
– Варна Заповед за заличаване на един обект № 10135.2573.197 и нанасяне на два нови на
кадастралната карта - № 10135.2573.1185 и № 10135.2573.1186, ищците са сезирали
Административен съд – гр. Варна, при което е образувано адм. д. № 1750/2020г., което към
настоящия момент било висящо.
В съдебно заседание ищците поддържат предявения иск молят за уважаването му.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Община Варна, в който се изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Излагат се твърдения, че за посочения имот, към момента няма съставен акт за
общинска собственост, като същият е образуван при разделянето на ПИ № 10135.2573.197
след изменение на КККР от 2018г., като ПИ 197 не попада под разпоредбите на пар. 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и за него не се издава заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол за
въвод във владение. Твърди, че не са налични данни за извършено отчуждаване и
възстановяване по ЗВСОНИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Сочи, че не е бил осъществен
3
фактическия състав на придобивната давност на чл. 79 от ЗС, както и, че съществува забрана
за придобИ.е по давност на имот № 10135.2573.1186 съгласно въведен мораториум за
придобИ.е на имоти частна общинска собственост до 31.12.2022г. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В открито съдебно заседание Община Варна редовно уведомена, не се представлява.
Постъпило е становище от ищеца по отговора на исковата молба, с което се оспорват
релевираните в същия твърдения. Подчертава се, че не е налице отчуждителна процедура и
че ответникът не е собственик на имота, доколкото предвиденият от закона способ за
придобИ.е на собствеността върху него не се е осъществил.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт № 103, дело №17595/1994 г. за покупко-продажба на недвижим
имот става видно, че Ст. Н.а Ат. и Ат. Н. Ат.ов продават на В. Гр. Ст. и Т.Т. Ст.а своя
недвижим имот, представляващ лозе от 1000 кв.м. , находящо се в гр. Варна, кв. Виница
местността Чайка , извън регулация.
С постановление за възлагане от 06.06.2002 г. на Ст.Янк. – съдия изпълнител към
ВРС по изп.д. № 10195/2001г. недвижим имот, предмет на нотариален акт № 103, дело
№17595/1994 г., с площ от 1000 кв.м., съставляващ парцел VI-3557, е възложен в цялост на
Г. С. С.. С протокол за принудително отнемане на вещи от 11.10.2002гг. на Ст.Янк. – съдия
изпълнител към ВРС по изп.д. № 10195/2001г. гореописания недвижим имот е предаден на
купувача от публичната продан – Г. С..
Видно от нотариален акт за дарение №168/2003 г. Г. С. С. и съпругата му Й.. И.ова
С.а даряват своя собствен недвижим имот, придобит в режим на СИО на своите синове С. Г.
С. и И. Г. С.;
С нотариален акт №16 от 2004г. С. Г. С. и И. Г. С. прехвърлят имота чрез покупко-
продажба на М. И.ова Здр..
С нотариален акт № 6/2008г. М. И.ова Здр. дарява своя собствен недвижим имот на
Й.. И.ова С.а. Видно от удостоверение за наследници от 03.08.2018 г. на 25.07.2018г. Й..
И.ова С.а е починала, като е оставила за наследници съпруг Г. С. С. и синове И. Г. С. и С. Г.
С. при равни квоти.
Съгласно Заповед от 30.01.2018 г. на началника на СГКК- Варна е одобрено
заличаване на един обект № 10135.2573.197 и нанасяне на два нови на кадастралната карта -
№ 10135.2573.1185 и № 10135.2573.1186. От представената скица №15-1216718/09.11.2021 г.
се установява, че за имот ПИ №10135.2573.1186 с площ от 163 кв.м. като собственик е
вписан Община Варна, като няма отразен документ за собственост.
Заключението на вещото лице по приетата по делото първоначална и допълнителна
СТЕ, неоспорена от страните, е обективно и компетентно изготвено от лице, притежаващо
специални знания, посочено в списъка с вещите лица на ОС-Варна и няма основания да не
бъде поставено в основата на доказателствените изводи на съда. От него се установява, че
границите и площта на ПИ 197 са идентични с границите и площта на ПИ 41, като ПИ 1185
и 1186 съответстват на ПИ 197. ПИ 1186 е получен в следствие на изменение на КК на
район „Приморски“, касаещ ПИ 10135.2573.197, във връзка с попълване на поземлен имот с
идентификатор 10135.2573.1185 въз основа на документ за собственост – НА №
103/21.11.1994 г. На оставащата част от ПИ 10135.2573.197 след попълването на ПИ
10135.2573.1185 се дава идентификатор 10135.2573.1186 и в кадастриалния регистър се
записва за собственик Община Варна, без документ за собственост. ПИ 10135.2573.1186 е с
площ 163 кв;. м. която е образувана от територия с площ 162 кв. метра от ПИ 10135.2573.197
и територия с площ 1 кв. м. от ПИ 10135.2573.195. ПИ 10135.2573.1186 представлява част от
територията на ПИ 3558 по КП от 1990 на кк. „Чайка“, заключена между двете подпорни
стени в източната част на поземления имот, означена с условен знак за начин на ползване –
4
овощна градина.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Л.П.Д., се
установява, че ищците притежават имот в к.к. „Чайка“, който се стопанисвал сезонно от Г.
С.. Придобил го през 2003-2004 г. и го посещавал през лятото, като монтирал и охранителна
система за защитата му, когато го няма. Имало свлачище и част от мястото потънало, но
преди това било с размери от 1 декар. Мястото било добре поддържано, имало градина с
домати и цветя и малка постройка добре обзаведена. Няколко души предявявали
претенциите спрямо имота на Г., но с полиция били отстранени. Показанията на свидетеля
Л.Д. съдът кредитира, като обективни, последователни, добросъвестно дадени и в подкрепа
на останалия събран по делото доказателствен материал – писмени доказателства и
заключение на вещо лице по извършената и приета СТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира следното:
С предявения положителен установителен иск се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищците на право на собственост върху процесния недвижим
имот с идентификатор 10135.2573.1186, находящ се в гр. Варна, район Приморски, к.к.
"Чайка", с площ от 163 кв.м., като част от имот с номер от предходен план 197=41, при
граници с имоти със следните идентификатори: 10135.2573.199; 10135.2573.196;
10135.2573.195; 10135.2573.1185.
За да бъде уважена така заявената искова претенция за установяване правото на
собственост, ищцовата страна е необходимо в процеса да проведе успешно пълно и главно
доказване, че е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, като
докаже, че го е придобила на посоченото от тях придобивно основание-по давност.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един недвижим имот на основание придобивна давност следва да се изходи от
разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС – Правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. При позоваване на
изтекла в полза на ищеца придобивна давност, негова е доказателствената тежест да докаже,
че е упражнявал фактическа власт явно, спокойно, непрекъснато с намерението да свои
имота. Владението от своя страна е едновременно проявление на обективен и субективен
признак. Обективният признак се изразява в упражняване на фактическа власт върху вещта
и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик. Субективният елемент на владението представлява
намерението за своене – то е психическо отношение, законодателят установява законова
оборима презумпция по чл. 69 от ЗС – Предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
5
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният имот е
бил владян от ищцовата страна за период повече от 10 години, през който е упражнявала
самостоятелно и спокойно фактическата власт върху него с намерение за своене. Ищцовата
страна е стопанислвала, обработвала, имота, експлоатирала го е, като там е засаждала и
отглеждала зеленчуци, оградила го е с мрежа, с които си действия е манифестирала
владението си за период повече от 10 години, а именно от 25.09.2008 година, когато с
нотариален акт № 6/2008г. М. И.ова Здр. дарява имота на Й.. И.ова С.а, която го е владяла до
своята смърт на 25.07.2018 г., от която дата владението на имота се продължава от нейните
наследници - съпруг Г. С. С. и синове И. Г. С. и С. Г. С. при равни квоти /ищците по
настоящото дело/, като владението им продължава до настоящия момент.
Ищците се легитимират, като собственици на процесния имот с идентификатор
10135.2573.1186, находящ се в гр. Варна, район Приморски, к.к. "Чайка", с площ от 163
кв.м., като част от имот с номер от предходен план 197=41, при граници с имоти със
следните идентификатори: 10135.2573.199; 10135.2573.196; 10135.2573.195; 10135.2573.1185
въз основа на наследяване на имота от Й.. И.ова С.а - съпруга на Г. С. и майка на И. Г. С. и
С. Г. С., която е починала на 25.07.2018 г., като е оставила за наследници съпруг Г. С. С. и
синове И. Г. С. и С. Г. С. при равни квоти. Твърдението на ищците, че са владели процесния
имот се доказва от показанията на разпитания по делото свидетел Л.П.Д., който заявява, че
ищците притежават имот в к.к. „Чайка“, който се стопанисвал сезонно от Г. С., който го е
придобил през 2003-2004 г. и го посещавал през лятото, като монтирал охранителна система
за защитата му.
По отношение на направените възраженията от страна на ответника, че процесният
имот представлява частна общинска собственост, настоящият съдебен състав се
солидаризира с изводите на първоинстанционния съд и приема възраженията на община
Варна за неоснователни и недоказани. Обстоятелството, че Община Варна е вписана, като
собственик на процесния имот в кадастралния регистър, без документ за собственост и без
да са налице основанията за придобИ.е на собствеността, регламентирани в разпоредбата на
чл. 77 от ЗС, съгласно която: Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона, не я прави собственик. Община Варна не
се легитимира, като собственик на процесния имот на нито едно от законовите основания,
което води до изводи, че тя не е собственик на имота.
Крайният извод на настоящият съдебен състав е за основателност на предявения иск.
Тъй като констатациите на ВОС, съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска. Направено е възражение от ответника – Община Варна за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от Наредбата
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението
за предоставената от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа
на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малко от определения в същата
минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от
ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно конкретната фактическа и правна сложност на
делото, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което е определено
съобразно Наредбата №1/9.07.2004г. по чл.7, ал. 2, т.2 в размер на 500 лева. Предвид
размера но предявения иск, фактическа и правна сложност на делото и броя проведени
6
съдебни заседания, заплатеното адв.възнаграждение от 500 лв. е под минималния размер и
не следва да се намалява поради прекомерност.
С оглед изхода от спора, в тежест на ответника – Община Варна /въззивник в
настоящото производство/ следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-
деловодни разноски пред въззивния съд, в размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1713/18.05.2023 г., постановено по гр. д. №
20213110114761/2021 г. по описа на ВРС, 50-ти с-в
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Община Варна да заплати на Г. С. С.,
ЕГН **********, И. Г. С., ЕГН ********** и С. Г. С., ЕГН **********, сумата от 500 лв.
/петстотин лева/ - представляваща направените съдебно-деловодни разноски за разглеждане
на делото пред ОС-Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7