№ 476
гр. София, 20.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500891 по описа за 2021 година
Производство по чл.248-250 ГПК.
Производството по делото е приключило с решение от 22.11.2022г. постановено по
гр.д.№ 891/21г. по описа на САС, ГО, 14 състав, с което след отмяна на решение № 3010/
14.05.2020г., постановено по гр.д. № 13643/ 2017г. по описа на СГС, ГО, 13-ти състав и
определение от 26.11.2020г. постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е обявил за
недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД,
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба № 103, том VII, per. № 18841, дело № 1079/2012 г. на нотариус М. Г., с per. № ***,
вписан в СВП с № 101, том CXI, дело № 23055, вх. № 47506/29.10.2012г., сключен между С.
С. К. и Н. К. К. - като продавачи и А. М. С. - като купувач, в частта, с която С. С. К. се е
разпоредила в полза на майка си А. М. С., като й е прехвърлила собствеността върху 1/2
идеална част от недвижим имот, притежавана от нея в режим на СИО с Н. К.,
представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.376.2.29 по
КККР на гр.София, СО, находящ се в сграда № 2 по кадастрални схема, с предназначение на
самостоятелния обект: АПАРТАМЕНТ № 26, на 3 надпартерен етаж, на кота + 8,70 метра,
във вход „В“ /сграда 2/ на гореописаната жилищна сграда, в жилищна сграда с
административен адрес гр. ***, СО, р-н „***“, ул. „***“, в блок № ***, със застроена площ
от 109.79 кв.м.
Решението е съобщено на 29.12.2022г. чрез адв.С. на С. С. К. и Н. К. К. и на
29.12.2022г. на А. М. С..
С молба от 30.01.2023г. жалбоподателите молят съда да допълни решението в частта
за разноските и досежно ½ идеална част от процесния имот, за които липсва произнасяне.
1
Посочват, че в решението липсва произнасяне относно заявената по отношение на Н. К.
претенция за обявяване на относителна недействителност на процесната сделка за идеалната
част, с който той се е разпоредил с атакуваната сделка в полза на А. С., поради което
решението следва да бъде допълнено. В първото по делото съдебно заседание пред първа
инстанция ищецът изменил предявения от него иск като оттеглил исковата си претенция за
1/2 ид.част от процесния имот. С протоколно определение от о.с.з. 09.05.2019г. СГС е
допуснал намаляване на исковата претенция чрез частично оттегляне на иска с правно
основание чл.135 ЗЗД до размера на 1/2 идеална част от описания в исковата молба
недвижим имот и прекратил производството по делото за оттеглената част. Доколкото с
извършеното изменение ищецът заявил оттегляне на иска за 1/2 ид. част от имота, без да
оттегли иска си по отношение на някой от ответниците, то след допуснатото от съда
изменение, в предмета на разглеждане в производството по делото е останало искането за
обявяване относителна недействителност на договор за покупко- продажба, обективиран в
н.а. № 101, том CXI, дело № 23055, вх.рег. № 47506/ 29.10.2012г. по описа на СВ-София за
1/2 ид.ч. от целия имот, с която С. и Н. К.и са се разпоредили в полза на А. С..
Твърдят, че доколкото искът е приет за разглеждане за обявяване относителна
недействителност на сделката за 1/2 ид.ч. от имота, притежавана от двамата съпрузи в
режим на СИО, с която двамата са се разпоредили в полза на А. С. и доколкото по делото
безспорно се установява, че „УниКредит Булбанк“ АД не притежава качеството на кредитор
по отношение на съпругът недлъжник Н. К., то съдът следвало да обяви относителна
недействителност на сделката единствено по отношение на 1/4 ид.ч. от процесния имот, с
която С. К. се е разпоредила в полза на майка си, т.к. за останалата притежавана от нея 1/4
ид.ч. от имота ищецът е оттеглил искането си и делото по отношение на тази притежавана
от нея част от имота е прекратено. Що се касае за останалата в предмета на делото 1/4 ид.ч.
от имота, притежавана от Н. К., предявената по отношение на него претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
На второ място съгласно решението С. К., Н. К. и А. С. да заплатят в полза на ищеца
сумата общо в размер на 6157,61 лева, представляваща направени по делото разноски от
ищеца за двете инстанции. За да стори това, съдът не е взел предвид, че след извършеното
от ищеца частично оттегляне на иска, производството по делото е прекратено в частта за
обявяване относителна недействителност на процесната сделка за 1/2 ид.ч. от имота по
отношение на всеки от ответниците. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Посочената разпоредба се прилага и при частично
прекратяване на делото. Предвид изложеното по отношение на ответниците А. С. и С. К.
искът е оттеглен за 1/2 ид.ч. от имота. По отношение на Н. К. - искът е оттеглен за 1/2 ид.ч.
от имота и производството за тази част е прекратено. За останалата 1/2 ид.ч. от имота искът
по чл. 135 ЗЗД е неоснователен спрямо Н. К..
Молят за допълване на решението чрез присъждане в полза на всеки един от ответниците
разноски по отношение на прекратената част от производството по делото, а по отношение
на Н. К. - разноски за цялото производство, от които в първоинстанционното производство,
2
съобразно платеното адвокатско възнаграждение по приложения по делото договор за
правна защита и съдействие, а за второинстанционното производство да се
присъдиадвокатско възнаграждение в полза на адвокат П. С. по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 9.07.2004г. съобразно приложения по
делото договор за правна помощ.
Ответникът по молбата „Уникредит Булбанк“ АД оспорва същата и моли съда да я остави
без уважение.
САС намира молбата за редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока за
обжалване на решението, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следените съображения:
Съгласно разясненията в ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. Д.№ 5/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД сделката си остава действителна, имотът не се
връща в патримониума на съпрузите и СИО върху него не се възстановява. Следователно,
след сключване на оспорената възмездна сделка, притежаваната от длъжника идеална част
от недвижимия имот, продължава да служи като общо обезпечение на неговите кредитори, в
чиято полза е уважен иск по чл.135 ЗЗД, независимо от прехвърлянето на правото на
собственост. Павловият иск, обаче, не може да служи като способ за удовлетворяване на
кредиторите с имущество, чийто титуляр не е техен длъжник и не е дал съгласие да отговаря
за чужд дълг. При липсата на законова презумция в този смисъл, не намират опора в закона
доводите, че за личен дълг на единия от тях двамата съпрузи отговарят солидарно. Ето защо,
предявеният иск на основание чл. 135 ЗЗД срещу съпруга - ответник, който не е дал
съгласието си да отговаря за дълга на своя съпруг, е неоснователен за неговата идеалната
част.
Първоначалният иск е предявен срещу трима ответници: бившите съпрузи С. К. и Н. К.-
продавачи, както и майката на С. К. - А. С.-купувач. В о.с.з. на 09.05.2019 г. пред първа
инстанция е направено изменение на иска, като в частта по отношение на Н. К. е оттеглен,
видно от протокола от о.с.з на 09.05.2019г., а производството е прекратено в тази му част.
На втората страница от него е отразено, че адв. Г. прави изменение на иска, като го
намалява с ½ ид.ч. На третата страница адв. Б., процесуален представител на Н. К. изрично
моли съда да задължи ищеца да уточни относно едната втора част от недвижимия имот дали
прави в този смисъл оттегляне или отказ от иска срещу Н. К. или го поддържа. На това адв.
Г. заявява, че по отношение на ½ ид.ч. от имота моли изявлението му да се възприеме като
оттегляне. Адв. Б. приема оттеглянето. Следователно, извършено е валидно оттегляне на
иска срещу Н. К.. След това е постановено определение за прекратяване на делото по
отношение на 1/2 идеална част имота, която очевидно не е предмет на делото вкл. пред
въззивна инстанция.
За прекратената част от производството разноски се дължат към момента на прекратяването
т.е. в о.с.з. на 09.05.2019г. още пред първа инстанция, когато производството е било
частично прекратено. Такова произнасяне няма направено от СГС, следователно е
процесуално недопустимо към момента въззивна инстанция да се произнесе директно без
3
съдебен акт на компетентния първоинстанционен съд.
От друга страна искането за отхвърляне на още ¼ ид.ч. от имота по отношение на Н. К. е
неоснователно и на практика по същество се иска промяна на крайния резултат, което е
правомощие на по-горна инстанция и е процесуално недопустимо по реда на чл.250 ГПК.
Съгласно константната съдебна практика, непълнота, която може да бъде отстранена
по реда на чл.250 ГПК е налице само тогава, когато независимо от това дали искът (или
възражението), по който съдът не се е произнесъл, е основателен или неоснователен,
постановяването на допълнителното решение няма да доведе до промяна на постановеното
вече решение и нарушаване на забраната на чл.246 ГПК (в този смисъл Решение № 102 от
27.11.2020 г. по гр.д.№ 819 / 2020 г. на ВКС, 2-ро ГО). На допълване подлежи това съдебно
решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който
съдът е бил сезиран. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски
на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице. Чрез производство по
допълване на решение не може да се изменят мотивите и диспозитива на постановеното
решение, в какъвто смисъл са доводите и целта на молителите. (в този смисъл Решение №
220 от 16.07.2019 г. по т. д. № 645 / 2019 г. на ВКС, 2-ро тър. Отделение).
От фактическа и правна страна с процесното решение съдът се е произнесъл по всички
спорни въпроси досежно предмета на въззивно обжалване при условията на ограничен
въззив, като са обхванати всички право- пораждащи и право-изключващи юридически
факти, обект на изследване, както в първоинстанционното съдебно производство, така и в
производството пред втората инстанция. На практика заявените от молителите „пороци“ и
„пропуски“ на Решението съставляват не основания за допълване на същото по реда на чл.
250 ГПК, а основания за оспорване на второинстанционния съдебен акт по реда на Глава
двадесет и втора, „КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ“ по ГПК, каквото право те така или иначе
имат.
Предвид ограниченията на чл.246 ГПК, след като обяви решението по делото, съдът не може
сам да го отмени или измени респ. молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна .
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.250 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба с вх.№ 1913/30.01.2023г.,
депозирана от С. С. К., Н. К. К. и А. М. С., за допълване на решение от 22.11.2022г.
постановено по гр.д.№ 891/21г. по описа на САС, ГО, 14 състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
частна въззивна жалба.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5