Решение по дело №58/2019 на Военен съд - София

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Мадлен Георгиева Димитрова
Дело: 20196100200058
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 27

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Днес, 03 юли 2019 година, Софийският военен съд, в град София, Съдебна палата, ет. ІV, зала № 18, в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА

при секретар Анета Симеонова, с участието на майор Г. Василев  заместник военноокръжен прокурор на  ВОП-Сливен, разгледа АНД № 58 по описа на СВС за 2019 година, срещу о.р. майор Г.А.П. – бивш военен следовател от ВОП – София, за престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, докладвано от председателя.

         На основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК съдът

Р  Е  Ш  И:

Признава обвиняемия о.р. майор Г.А.П. - бивш военен следовател при ВОП-София, роден на *** г. в гр. П., живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********,

         ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ

на 04.12.2018 год. в град С., около 11,45 часа в Н. ц. по т. х. (******), находящ се на ул." ******* "№******, е потвърдил неистина в т. 8 и т. 11 от частен документ - Декларация за здравословното състояние на донора, в която декларация по изричната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането е специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ пред******** - град С. като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по обвинението да е извършил престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

         На основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото в размер на 829.02 (осемстотин двадесет и девет лв. и две ст.) лева остават за сметка на държавата.

         Решението може да се обжалва и протестира пред Военно-апелативния съд в петнадесетдневен срок.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

Мотиви по Решение № 27 от 03 юли 2019 г. постановено по АНД № 58/2019 г. по описа на СВС

Производството е по реда на глава двадесет и осма от НПК.

Обвиняемият о.р. майор Г.А.П. е роден на *** ***. Висшето си образование е завършил през 1998 год. с образователна-квалификационна степен „…….„право" с професионална квалификация „ХХХХ" в Пловдивски университет „******". Удостоверение № ****/****** год. за юридическа правоспособност е придобил на ******* год. от Министерство на правосъдието на Р. България.

От 25.04.2005 год. до 20.02.2019 год. е работил като ****** при ******* - град С., като е назначен с Решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по Протокол № 8/23.03.2005 год.

С решение на ВСС по Протокол № 28/26.06.2014 год. е повишен на място в ранг „********". При последната му атестация с решение на ВСС по Протокол №6/06.02.2014 год. е получил комплексна оценка „Много добра". По време на службата си като военен следовател е взел участие в множество обучителни семинари и придобил допълнителни квалификации. В становище от комисията по професионална етика към ****-С., о.р майор Г.А.П. е описан като магистрат, който не е вършил действия, които да уронват престижа на съдебната система и магистратската професия, както и като компетентен, квалифициран юрист, който познава нормативната уредба в Р.България и тази на Европейския съюз. Не е наказван.

 С решение на прокурорската колегия на ВСС по Протокол № 6/20.02.2019 год. е освободен от заеманата длъжност военен следовател при *****-С., на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 вр. чл.195, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, считано от датата на вземане на решението.

С постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание обвиняемият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК, за това, че на 04.12.2018 год. в град С., около 11,45 часа в Национален център по трансфузионна хематология (НЦТХ), находящ се на ул. "*******" № **** е потвърдил неистина в т. 8 и т. 11 от частен документ - Декларация за здравословното състояние на донора, че не приема в момента някакви лекарства, включително аспирин и не боледува от сърдечно заболяване, високо или ниско кръвно налягане, както и от гърчове или заболявания на нервната система, в която декларация по изричната разпоредба на чл.13, ал.1 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането е специално задължен да удостовери истината и употребил този документ пред НЦТХ - град С., преди да дари кръв като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, а в действителност бившият военен следовател Г.П. приемал за лечение медикаментите: Кавинтон Форте, Биолектра, Стимул отон, Ритмонорм, Конкор, Магнерот, Неолипидра Форте, Роста, Золофт и страдал от заболяванията - припадък /синкоп/ и колапс, разстройство на вегетативната /автономната/ нервна система и нестабилна стенокардия.

Фактическата обстановка е описана подробно в постановлението и се претендира за доказана от прокурора и след приключване на съдебното следствие.

Обвиняемият и защитникът му оспорват фактическата обстановка в частта относно невярното деклариране на обстоятелството, че о.р. м-р П. не е взимал лекарства към момента на даряването на кръв, както и относно наличието на заболявания към същия момент.

Съдът, въз основа на доказателствата по делото и закона, установи следната фактическа обстановка:

            В Република България обществените отношения, свързани с даряването, вземането, диагностиката, преработването, транспорта, съхраняването, употребата на кръв и кръвни съставки и осигуряването на тяхното качество и безопасност се уреждат със Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ЗККК)[1]. Дейностите по ал. 1 от ЗККК, посочени по-горе, се осъществяват съгласно Медицински стандарт по „Трансфузионна хематология“, утвърден с Наредба № 9 от 25.04.2006 год.  на министъра на здравеопазването[2]. При подбора на кандидатите за донори на кръв се определя дали лицето е в добро здраве, за да се защити неговото собствено здраве и да се защити реципиентът /приемателя на кръвта/ от предаване на заболявания или медикаменти, които биха могли да го увредят. Процедурата за подбор на донори и критериите за тяхното определяне са посочени в Раздел IV, т. I от Приложение № 1 на Наредбата, като сред критериите за постоянно отстраняване на донори на алогенни единици са посочени тези, с активно или минало сериозно сърдечно-съдово заболяване, с изключение на вродени аномалии с пълно излекуване, както и с анамнестични данни за сериозно заболяване на централната нервна система. Като критерии за временно отлагане на даряването на кръв е посочен приемът на лекарствени продукти - в зависимост от естеството на лекарства, начина им на действие и лекуваното заболяване, като се препоръчва се ЦТХ и ОТХ да изготвят списък с често използвани лекарства и правила за отхвърляне на донори и е уточнено, че донори, приемащи предписани лекарства и особено такива с доказан тератогенен ефект, да бъдат отстранявани от даряване за определен период в зависимост от фармакокинетичните свойства на лекарствата, както и употреба на медикаменти, съдържащи ацетилсалицилова киселина, през последните 5 дни преди тромбоцитофереза. Към вземане на кръв или кръвни съставки се пристъпва след провеждане на всички предвидени в стандарта процедури, изследвания и медицински преглед, извършен от лекар.

Обвиняемият о.р. м-р П. боледувал често, като през периода от 11.12.2017 год. до 05.11.2018 год. са му били издадени общо 11 броя болнични листи за временна нетрудоспособност. Болнични листи с № № Е******; Е******; Е***** и Е ****** са с диагноза - заболяването припадък /синкоп/ и колапс. Болнични листи за временна нетрудоспособност с № № Е***** и Е****** са издадени с диагноза - разстройство на вегетативната нервна система. Болнични листи за временна нетрудоспособност с № № Е******; Е******; Е*****; Е**** и Е****** са издадени с диагноза - нестабилна стенокардия. През този период на обвиняемия П. му били предписани за лечението на заболяванията лекарствени продукти, а именно Кавинтон Форте, Биолектра, Стимулотон, Ритмонорм, Конкор, Магнерот, Неолипидра Форте, Роста, Золофт. Приеман е за стационарно лечение в болнични заведения - ВМА- София и Медицински институт на МВР-София. Лично е декларирал в Декларация относно болестите със специална закрила, съгласно Наредба № 5, че към дата 16.11.2018 год. боледува от исхемична болест на сърцето.

На 04.12.2018 год. обвиняемия о.р майор Г.П. бил на работа в сградата на ********* - София на ул. „П.№24а в град С.. Работното време на служителите във ********било от 08.30 часа до 17.00 часа. След като се явил на работното си място обвиняемият о.р.м-р П. поискал разрешение от заместника на военноокръжния прокурор на ВОП-София - свидетеля подполковник П. Д. да посети Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) в град С., за да дари кръв в полза на близък роднина на свой познат. След като му било дадено такова разрешение, той посетил след 11.00 часа НЦТХ и на регистратурата представил документ за самоличност. След проверка на самоличността, му била издадена Карта за кръводаряване с бар-код № 212200638756[3], на гърба, на която като реквизити били отпечатани декларация за здравословното състояние на донора и декларация за информирано съгласие на кръводарител. Обвиняемият лично декларирал в декларацията за здравословното състояние на донора, в т. 8, че не приема в момента никакви лекарства, включително аспирин, а в точка 11 от същата декларация декларирал, че не е боледувал от сърдечно заболяване, високо или ниско кръвно налягане и от гърчове или заболявания на нервната система, като с химикал заградил с кръгче отговори „не", и се подписал.

След попълване на документите, в т.ч. и декларацията за здравословното състояние, на обвиняемия бил извършен медицински преглед от свидетеля д-р Р.С.Й. – лекар в НЦТХ – С.. По време на прегледа свидетелят коментирал с обвиняемия здравословното му състояние, в т.ч. и попълнената от него декларация и също положил подписа си под нея. Свидетелят извършил преглед на обвиняемия и констатирал, че е годен да бъде донор на кръв.

След това на обвиняемия била взета кръв в количество 450 млл., детайлно описано в Протокол № */***** год. и от НЦТХ му била издадена Служебна бележка №****** от 04.12.2018 год. в уверение на това, че е кръводарител, за което му се полагат два дни платен служебен отпуск съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от КТ. Тази бележка обвиняемият представил във *****-С. и му бил разрешен отпуск.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните в наказателното производство писмени и гласни доказателства – карта за кръводаряване, в едно с декларации (на гърба)[4]; извлечение от Протокол № */****** г.[5]; Служебна бележка № ****** от ******2018 год.[6]; Болнични листи с № № *****[7]; Е******[8]; Е*****[9], Е ******[10], Е*****[11], Е*****[12], Е*****[13]; Е********[14]; Е*******[15]; Е******[16] и Е******[17], декларация относно болестите със специална закрила[18], епикриза[19]; протокол за разпит на свидетеля Е.Ц.К.[20], протокол за разпит на свидетеля В.Г.Ч. – А.[21], комплексна съдебномедицинска експертиза[22], писмо от НОИ, с приложени болнични листове[23]; писмо от 14-то ДКЦ – С. ЕООД и приложени 10 бр. амбулаторни листа[24], лист история на болестта[25], писмо и медицинска документация от МЦ „Моето здраве“[26], графическа експертиза[27], писмо и документи в оригинал от ВОП - София[28], писмо с приложени документи от НЦТХ[29], писмо и справка от НЗОК[30], кадрова справка[31], становище на Комисията по професионална етика към ВОП - София[32], справки – л. 77 – 86, т. 2 от ДП; Заповед на административния ръководител ********* № ******/****** г.[33], справка за съдимост[34], както и от събраните нови такива, посредством личен непосредствен разпит на свидетелите подп. Г. Б. З.[35], д-р Р. С. Й.[36], доц.д-р Л.Д. Д. – М.[37], д-р Р. С.Д.[38], д-р Г. К.С.[39], д-р М.М. Й.[40] и подп. П. С. Д.[41], и на експертите, участвали в изготвянето на комплексната съдебномедицинска експертиза – д-р П. Н. Г. и д-р И. П. Ц.[42].

Установената от съда фактическа обстановка се потвърждава и от обясненията на обвиняемия о.р. м-р П., дадени в хода на съдебното следствие[43]. Обясненията на обвиняемия са последователни и непротиворечиви, поради което са кредитирани от съда като истинни. Същият заявява, че е бил кръводарител и преди инкриминирания случай и му е известна процедурата за подбор на донори; собственоръчно е попълнил графите в декларацията за здравословното си състояние, като на въпроса „Приемате ли в момента някакви лекарства, включително аспирин?“ е отговорил с „Не“, тъй като около два месеца преди кръводаряването не е приемал никакви лекарствени продукти. На въпросите боледувал ли е от „Сърдечно заболяване, високо или ниско кръвно налягане?“ и „Гърчове или заболявания на нервната система?“ също е оградил отговор „Не“ след като е коментирал с лекаря, че е бил лекуван от нестабилна стенокардия и неврологът му казал, че заболяванията му са на нервна почва.

Обясненията на обвиняемия се подкрепят от писмените доказателства по делото – карта за кръводаряване, в която след проверка в системата на НЦТХ – С. е установено, че о.р. м-р П. е бил донор на кръв и на 12.10.2017 г., което се потвърждава и от разпечатка от Националната информационна система по трансфузионна хематология[44]. Обясненията му се подкрепят и от показанията на свидетелите д-р Й., който потвърждава, че при попълване на декларацията е възможно да е коментирал обстоятелствата по нея с обвиняемия, така и от показанията на свидетелката д-р М. Й.а – невролог, която потвърждава, че е казала на обвиняемия, че оплакванията му са на нервна почна. Относно обстоятелството дали към момента на даряването на кръв о.р. м-р П. е приемал лекарствени продукти – по делото няма нито едно доказателство, което да опровергава твърдението му, че той е преустановил прием на лекарства около два месеца преди това.

При преценка на доказателствата не се установяват нови фактически положения, неустановени от прокурора в хода на досъдебното производство. Извън описаното в постановлението по чл. 375 НПК са останали обстоятелствата, че преди самото кръводаряване на о.р. м-р П. е извършен медицински преглед от свидетеля д-р Р.С.Й. – лекар в НЦТХ – С., както и че обвиняемият е коментирал с него инкриминираната декларация по време на прегледа и свидетелят д-р Р.  Й. също е положил подписа си под нея. Тези обстоятелства са били известни в хода на досъдебното производство и д-р Р.С.Й. е бил включен в списъка на свидетелите към делото, поради което съдът не ги счита за новоустановени или такива, които да налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора по реда на чл. 378, ал. 3 НПК.

При така установената и безспорно доказана фактическа съдът намери, че обвиняемият о.р. м-р П. не е извършил престъплението в което е обвинен, а именно по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 04.12.2018 год. в град С., около 11,45 часа в Национален център по трансфузионна хематология (НЦТХ), находящ се на ул. "**********" № ***** е потвърдил неистина в т. 8 и т. 11 от частен документ - Декларация за здравословното състояние на донора, че не приема в момента някакви лекарства, включително аспирин и не боледува от сърдечно заболяване, високо или ниско кръвно налягане, както и от гърчове или заболявания на нервната система, в която декларация по изричната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането е специално задължен да удостовери истината и употребил този документ пред НЦТХ - град С., преди да дари кръв като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, а в действителност бившия военен следовател Г.П. приемал за лечение медикаментите: Кавинтон Форте, Биолектра, Стимул отон, Ритмонорм, Конкор, Магнерот, Неолипидра Форте, Роста, Золофт и страдал от заболяванията - припадък /синкоп/ и колапс, разстройство на вегетативната /автономната/ нервна система и нестабилна стенокардия.

Правните съображения за изложеното са следните:

От обективна страна за да е налице престъплението по чл. 313, ал. 3 НК е необходимо деецът да потвърди неистина или да затаи истина в частен документ или съобщение изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерски съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

От възприетата и доказана фактическа обстановка се установява от обективна страна, че на инкриминираната дата обвиняемият е попълнил и подписал декларация за здравословното си състояние, която съставлява частен документ.

Обективно по делото е установено, че в декларация за здравословното си състояние, подписана от него на 04.12.2018 г. обвиняемият е заявил, че не приема в момента някакви лекарства, включително аспирин, и не боледува от сърдечно заболяване, високо или ниско кръвно налягане, както и от гърчове или заболявания на нервната система. На така поставения въпрос относно приема на лекарствени продукти (т. 8 от декларацията) обвиняемият, видно от неговите обяснения, необорени от нито едно доказателство по делото, е отговорил истинно. По поставените в т. 11 от същата декларация въпроси обвиняемият е оградил отговора след консултация със специалист – лекар, което е резонно, предвид правната същност на тази декларация, която, сама по себе си няма правно значение, а е от част от процедурата по подбор на донори на кръв, провеждана от медицински специалисти.

Инкриминираната декларация за здравословното състояние обвиняемият е следвало да попълни по силата на чл. 13, ал. 1 от ЗККК, в качеството му на донор на кръв. Същевременно обаче, инкриминираната декларация, макар и предвидена в закон, не е средство за установяване на декларираните в нея обстоятелства и за истинността на посочените в нея обстоятелства деклараторът не може да носи наказателна отговорност. Това е така, тъй като видно от нормата на чл. 13, ал. 1 ЗККК, предвидената декларация е обща, за здравословното състояние на кандидат-донора, без да са посочени каквито и да е конкретни обстоятелства, подлежащи на деклариране и съответно тези обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар те да не отговарят на истината. Обстоятелствата, които следва да бъдат декларирани в нея, не са посочени нито в закона, нито в указ, нито в постановление на Министерски съвет, каквото е изискването на наказателния закон, за да може да се ангажира наказателната отговорност на дееца (в т. см. и ТР № 56 от 20.12.1986 г. по н.д. № 29/1986 г., ОСНК; Решение № 80/1996 г. на ВКС по н.д. № 89/1996 г., ВК; Решение № 130/2015 г. на ВКС по н.д. № 24/2015 г., I н.о., НК и др.).

Фактът, че в конкретния случай обвиняемият е попълнил такава декларация, като е посочил дадени обстоятелства, изброени макар и на бланка, не може да превърне декларацията по чл. 13, ал. 1 от ЗККК в такава, за която да се носи наказателна отговорност по чл. 313, ал. 3 НК.

Здравословното състояние на кандидата за донор на кръв се установява посредством снемане на анамнестични данни, интервю и медицински преглед, извършен от лекар. Инкриминираната декларация за здравословното състояние на обвиняемия следва да се разглежда в контекста на процедурата по подбор на донори на кръв, уредена в чл. 13 и чл. 14 от ЗККК и детайлизирана в Раздел IV от Приложение № 1 към Наредба № 9 от 25.04.2006 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Трансфузионна хематология“, издадена от министъра на здравеопазването и попълването ѝ относно данни за здравословното състояние и минали заболявания на донора е съпътствано с лично интервю, извършено от квалифициран медицински персонал (вж. 1.3.2. от Раздел IV от Приложение № 1 на Наредба № 9/2006 г. на министъра на здравеопазването). Това се потвърждава и от показанията на свидетеля д-р Йорданов – лекар от НЦТХ, който нарича така попълваната от кандидат – донорите бланка „анкета“.

Съдържанието декларацията по чл. 13, ал. 1 от ЗККК е регламентирано в т. 1.4. от Раздел IV от Приложение № 1 на Наредба № 9/2006 г. на министъра на здравеопазването и с подписването ѝ кандидат-донорът удостоверява единствено, че е прочел и разбрал предоставените му информационни материали; че е имал възможността да задава въпроси; че е получил удовлетворителни отговори на всички поставени въпроси; че е дал писмено информирано съгласие от него да се вземе кръв; че е бил информиран, в случаите на автоложко вземане на кръв, за възможността автоложната кръв или кръвни съставки да се окажат недостатъчни за предполагаемите нужди за преливане; че е удостоверил, че представената от него информация е вярна, доколкото му е известно. Декларацията следва да бъде подписана и от медицинския персонал, отговорен за вземането на анамнестични данни на донора. За истинността на представената от обвиняемия, в качеството му на кандидат за донор на кръв, информация същият не може да носи наказателна отговорност по чл. 313, ал. 3 НК, тъй като той не е имал такова задължение, установено със закон, указ или постановление на Министерски съвет. Предвиденото в съдържанието на декларацията изявление относно това, „че е удостоверил, че представената от него информация е вярна“ от една страна е поставено в самата наредба под условието „доколкото му е известно“, а от друга – е предвидено в наредба на отделно министерство, поради което е поставено извън обхвата на чл. 313, ал. 3 НК (вж. и ТР № 56 от 20.12.1986 г. по н.д. № 29/1986 г., ОСНК).

По изложените съображения съдът намери, че от обективна страна обвиняемият не е извършил престъплението, за което е обвинен, поради което го оправда изцяло по обвинението по чл. 313, ал. 3 НК.

В пледоарията си защитата на обвиняемия твърди, че освен че деянието не е доказано и несъставомерно, е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като не било общественоопасно. Съдът не може да възприеме тази позиция за обоснована, тъй като за да е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, то деянието, извършено от дееца, следва макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, което поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. В конкретния случай, от фактическите данни по делото се налага изводът, че извършеното от обвиняемия изобщо не осъществява състав на престъпление. Липсата на съставомерност на деянието изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото в размер на 829.02 (осемстотин двадесет и девет лв. и две ст.) лева, направени за пътни пари на свидетели и възнаграждение на експерти, остават за сметка на държавата.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

08.07.2019 г.                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 



[1] Обн., ДВ, бр. 102 от 21.11.2003 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм., бр. 31 от 13.04.2007 г., в сила от 13.04.2007 г., доп., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 59 от 31.07.2010 г., в сила от 31.07.2010 г., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 60 от 5.08.2011 г., в сила от 5.08.2011 г., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 17.07.2012 г., изм., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.;

[2]  Обн., ДВ, бр.42 от 23.05.2006 год.; изм.и доп., бр. 37 от 08.05.2007 г, бр. 92 от 23.11.2010 г., доп. бр. 37 от 17.05.2016 г., изм. и доп., бр. 35 от 24.04.2018 г.;

[3] Вж. л. 12, т. 1 от ДП – оригинал;

[4] Вж.л. 12, т. 1 от ДП;

[5] Вж.л. 14, т. 1 от ДП;

[6] Вж.л. 15, т. 1 от ДП;

[7] Вж.л. 21, т. 1 от ДП;

[8] Вж. л. 22, т. 1 от ДП;

[9] Вж. л. 23, т. 1 от ДП;

[10] Вж. л. 24, т. 1 от ДП;

[11] Вж. л. 25, т. 1 от ДП;

[12] Вж.л. 26, т. 1 от ДП;

[13] Вж.л. 27, т. 1 от ДП;

[14] Вж. л. 28, т. 1 от ДП;

[15] Вж.л. 29, т. 1 от ДП;

[16] Вж. л. 30, т. 1 от ДП;

[17] Вж.л. 31, т. 1 от ДП;

[18] Вж. л. 32, т. 1 от ДП;

[19] Вж.л. 33 – 34, т. 1 от ДП;

[20] Вж.л. 50 – 51, т. 1 от ДП;

[21] Вж.л. 52 – 53, т. 1 от ДП;

[22] Вж.л. 73, т. 1 от ДП;

[23] Вж. л. 77 – 89, т. 1 от ДП;

[24] Вж.л. 90 – 100, т. 1 от ДП;

[25] Вж. л. 101 – 113, т. 1 от ДП;

[26] Вж. л. 114 – 133, т. 1 от ДП;

[27] Вж. л. 3 – 8, т. 2 от ДП;

[28] Вж.л. 11 – 24, т. 2 от ДП;

[29] Вж. л. 25 – 55, т. 2 от ДП;

[30] Вж. л. 56 – 57, т. 2 от ДП;

[31] Вж. л. 59 – 60, т. 2 от ДП;

[32] Вж. л. 61 – 62, т. 2 от ДП;

[33] Вж.л. 87, т. 2 от ДП;

[34] Вж. л. 93, т. 2 от ДП;

[35] Вж. л. 50 – 51 от съд.дело;

[36] Вж. л. 51 (гръб) – л.54 от съд.дело;

[37] Вж. л. 54 (гръб) – л. 55 от съд.дело;

[38] Вж. л. 55 от съд.дело;

[39] Вж. л. 55 (гръб) от съд.дело;

[40] Вж. л. 55 (гръб) - 56 от съд.дело;

[41] Вж. л. 56 от съд.дело;

[42] Вж. л. 56 (гръб) - 57 от съд.дело;

[43] Вж. л. 57 (гръб) - 58 от съд.дело;

[44] Вж. л. 30, т. 2 от ДП;