№ 1164
гр. Перник, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103206 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен
директор против К. Н. К., ЕГН ********** и Д. Н. К., ЕГН **********,
двамата с адрес: **************
Ищецът твърди, че ответниците имат качеството клиенти на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна
собственост, с административен адрес: ************** тъй като в качеството
на наследници по закон на Н. К. П. са придобили собствеността върху
последния при равни части. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, страните –
ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответниците в
качеството на клиенти на топлинна енергия, са в облигационни отношения по
между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна
енергия в жилището собствено/ползвано от ответниците, а ответнците – да
заплащат при равни части стойността на доставената им топлинна енергия,
ежемесечно до края на месеца, следващ този, за който е извършена
доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по
възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответниците
недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената
топлинна енергия е в общ размер на 666.61 лв. и ответниците не са изпълнили
задължението си да му заплатят по ½ част от същата, а именно – всеки по
1
333.31 лв. Сочи, че последните дължат обезщетение за забава върху всяка
просрочена месечна главница, считано от 09.07.2019 г. до 18.02.2022 г. в общ
размер от 82.26 лв., което следва да му заплатят разделно, всеки по ½ част
или всеки по 41.13 лв.
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците по реда на
чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е образувано ЧГД № 1021/2022 г. по описа
на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответниците са депозирали възражение срещу нея.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответниците, че всеки от тях му дължи сумата от по 333.30 лв.,
представляваща ½ част от стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за битови нужди през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в
топлоснабден имот, с административен адрес: **************, ведно с
обезщетение за забава върху главницата в размер на по 41.13 лв., считано за
периода от 09.07.2019 г. до 18.02.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 07.03.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 1021/2022 г. по описа на ПРС. Заявена е
претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците. В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от тях. В него исковете са
оспорени по основание и размер.
Ответниците оспорват качеството си клиенти на топлинна енергия, като
твърдят, че не са собственици на процесния топлоснабден недвижими имот.
Твърдят, че между тях и ищеца не съществуват облигационни отношения по
повод доставка на топлинна енергия, тъй като не са сключвали договор с
него. Твърдят, че Общите условия, на които се позовава ищеца не са
публикувани по предвидения в ЗЕ ред и съответно не са влезли в сила. Сочи,
че методиката, използвана от ищцовата страна за изчисляване на стойността
на доставената топлинна енергия е отменена с Решение № 477/13.04.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 1372/2016 г. по описа на ВАС, поради което не
съответства на действителната.
Искането към съда е да отхвърли изцяло, предявените искове и да
присъди направените в заповедното и в исковото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител –
юрисконсулт Софрониева поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани за съдебно
заседание, не са се явили и не са били представлявани.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът
намери следното:
Искът е предявен от процесуално легитимирани страни и при наличието
на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес
от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 1021/2022 г. по описа
2
на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 709/10.03.2022 г., ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците са подали възражения срещу
издадената заповед. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1,
във вр. с ал. 4 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач
на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и
размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената
справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва
производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.
Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от
Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответниците следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД.
Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при
спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.
По делото са представени доказателства за публикуване на Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
- Перник” ЕАД в един местен и един централен ежедневник. Затова съдът
приема, че условията на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ са изпълнени. Видно от общите
условия, същите уреждат отношенията по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Предвид
изложеното съдът приема, че същите имат обвързваща сила по отношение на
страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на
топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача
на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите
условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредба за държавните имоти от 25.07.1991 г. се установява, че по силата на
покупко-продажба Н. К. П. е бил собственик на процесния топлоснабден
имот – жилище, с административен адрес: **************** От
удостоверение за наследници изх. № 21/ГРС – 8051/24.11.2021 г. е видно, че
Н. К. П. е починал на ***** г. в гр. Перник и негови единствени наследници
3
по закон са децата му – ответниците по делото – К. Н. К. и Д. Н. К..
Следователно по силата на наследственото правоотношение и на основание
чл. 5, ал. 1 от ЗН ответниците са придобили в собственост при равни части
/по ½ ид. ч. за всеки/ процесния топлоснабден имот.
Затова през спорния период - 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., същите имат
качеството клиенти/купувачи на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ и съответно дължат заплащане на доставената в топлоснабдения имот
топлинна енергия.
За установяване на количеството на последната и стойността и, по
искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и
съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б. Й.
и Н. И..
Съдът кредитира изцяло съдебно – техническата експертиза, като
изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит. За
отговор на поставените му въпроси последното се е позовало освен на
приложените по делото доказателства и от проверените непосредствено от
него документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за
дялово разпределение, поради което съдът намира заключението за обективно
и обосновано.
Съдът не се позовава на приетото заключение на съдебно-
икономическата експертиза. Видно е, че поради техническа грешка при
изпращането му по електронен път, част от него се отнася за друго дело, а
съответната част, касаеща настоящият правен спор липсва. Независимо от
така констатираното, съдът счита, че и без това доказателствено средство,
делото е изяснено от фактическа страна и не се налага отмяна хода по
същество за приемане на относимото заключение.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б. Р. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот
е обслужвана от фирмата за дялово разпределение „Директ“ ЕООД –
подизпълнител по сключен договор с ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД.
Системата за дялово разпределение в сградата е въведена през 2001 г., за
което е сключен договор от 21.02.2001 г. с ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД.
Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за
разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за
дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.
Установява се също, че отчитането на доставената в сградата
топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция,
който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал.
4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при
всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип.
Следователно същият може да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че между собствениците на
имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество
потребена топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи и
при спазване на Наредба 16-334/06.04.2007 г.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна
собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
4
Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От
експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за
топлоснабдения имот, собствен на ответника е начислявана топлоенергия за
отопление на имот от отоплително тяло в помещение Баня и топлоенергия,
отдавана от сградната инсталация. Топлоенергията е отчитана прогозно
помесечно, а след отчетните периоди по отчет на средствата за измерване в
СЕС, като е извършвано изравняване. Топлоенергията, отдавана от сградната
инсталация е разпределяна пропорционално на отопляем обем, по
изчислителен път при спазване на Наредба № 16 – 334/2007 г.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в
жилището на ответника е отчитана съобразно действащата през процесния
период нормативна уредба и съответства на реално потребената.
Стойността и е изчислена съобразно действащите цени на същата през
процесния период и е 666.61 лв. Тя е идентична с претендирана от ищеца
сума.
Предвид горното, съдът приема, че през спорния период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия
съответства на реално потребената такава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат
задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесет-дневен срок.
Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на
ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за
който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода 09.07.2019 г. –
18.02.2022 г. и е в общ размер от 82.26 лв., изчислен служебно от съда
посредством информационна система АПИС, модул „Финанси“.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от ответниците, като участник с ½ ид.
ч. на топлоснабдения имот дължи на ответника заплащане на по ½ част от
сумите за топлинна енергия и обезщетение за забава, а именно по 333.30 лв.
за доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди през периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в топлоснабден имот, с административен
адрес: **************и по 41.13 лв. – обезщетение за забава върху
главницата, считано за периода от 09.07.2019 г. до 18.02.2022 г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искова са
основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените в заповедното и в исковото производство разноски, а
именно – 75.00 лв./25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/ и 625.00 лв. /25 лв. – държавна такса, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. – възнаграждения за вещи лица/,
като всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати по ½ част от
посочените суми.
5
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, че К. Н. К.,
ЕГН ********** и Д. Н. К., ЕГН **********, двамата с адрес:
**************ДЪЛЖАТ на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор, РАЗДЕЛНО
по ½/една втора/ част от следните суми: 666.61 лв., представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден
имот, с административен адрес: **************за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. или всеки по 333.31 лв. /триста тридесет и три лева и тридесет и
една стотинка/ и 82.26 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата, считано за периода от 09.07.2019 г. до 18.02.2022 г., или всеки по
41.13 лв. /четиридесет и един лева и тринадесет стотинки/, както и законна
лихва върху всяка от главниците от по 333.31 лв., считано от 07.03.2022 г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГД № 1021/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Н. К., ЕГН ********** и
Д. Н. К., ЕГН **********, двамата с адрес: **************ДА ЗАПЛАТЯТ
на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от
Ч.К.С. – изпълнителен директор, РАЗДЕЛНО по ½/една втора/ част от
следните суми - 75.00 лв. или веки по 37.50 лв./тридесет и седем лева и
петдесет стотинки/, представляващи разноски по делото в заповедното
производство и 625.00 лв. или всеки по 312.50 лв. /триста и дванадесет лева и
петдесет стотинки/, представляващи разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ЧГД №
1021/2022 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6