Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 02.12.2017 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноемвро през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №7841/
2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.2, ал.1, т. 1 и т. 3 от
Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди. Прилагат се разпоредбите на общото исково
производство при отчитане на спецификите на специалния закон – ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ- М.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Х. П.Я., САК, съдебен адрес:***, офис 2, твърди, че с постановление от 17.03.1994 г. на завеждащ отдел „Следствен
надзор" при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано следствено дело
№ 5/1994 год. срещу неизвестни извършители за извършени престъпления по чл.
387, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 1 НК. След извършените
действия на разследване по делото като обвиняеми първоначално са привлечени В.Н.П.,
С.Ц.Ц.и Н.А.Н.. Случаят касае износ на оръжие по сключен договор между
Министерство на отбраната на Република България и албанската държавна фирма „М.",
която е натоварена със задача да закупува оръжие за албанската армия и е широко
разгласен в печатните и електронни медии, придобивайки известност като т.нар.
„албанската сделка". Първоначално
наказателното производство е водено само срещу тези обвиняеми. Съставен е
обвинителен акт и делото е влязло в съда. Същото е връщано многократно за
допълнително разследване, но до 2003 год. то е разглеждано без негово участие,
като не е търсен по никакъв повод от разследващите органи. Ищецът излага, че до 1994 год. бил едноличен собственик и управител на
фирма „В." ЕООД, както и на други фирми, като търговската му дейност се
развивала значително добре. През 1994 г. обаче, в резултат от сериозната
медийна кампания във връзка с посочената горе сделка решил да замине легално за
известно време в Република Чехия.
Намира, че всичко около сделката се е дирижирало от политически и други
интереси и се страхувал да не стане жертва на тези задкулисни игри. Въпреки
това не смятал да се укрива от органите на разследването, а регистрирал легално
бизнес и продължил да го развива там. Смятал, че за няколко месеца нещата в страната ще придобият по-
ясен вид и делото ще приключи като съответно очаквал скоро да се прибере в
България. Това обаче не се случило, фирмите му в страната фалирали, тъй като
без него нямало как да продължават търговската си дейност, а освен това загубил
и тогавашната си съпруга, която под влиянието на общественото мнение му
поискала развод през 1995 г. Въпреки че съпругата му била очевидно повлияна от
разпространяваната за него информация в медиите, той не се върнал, защото се
страхувал, че ще бъде използван и има и опасност някой физически да му посегне.
Медиите продължавали да спекулират с името му като го замесвали с различни
хора, които той дори не познавал, разпространявали информация, че е откраднал
пари, че си е купил имот в Кипър и живее в разкош и прочие неверни данни, които в повечето случай се позовавали на източници - прокуратура, съд, следствие. Едва ли не го превърнали в бос на международна оръжейна мафия, а единственото, което той бил направил, е да уреди транспорта на
оръжията, предмет на сделката, но случаят явно умишлено се усложнявал с политическа цел,
предвид което решил да не се връща в България и трайно се установил в Чехия, където развивал бизнеса си и дори сключил втори брак. Излага, че изненадващо на 04.07.2003 год. бил извикан и задържан в
полицейското управление на гр. Мост- Република Чехия, където по това време бил
адресно регистриран, живеел и работел. Съобщили му, че Главна П.НА Р.Б. още на 05.09.2002 год. е подала искане за екстрадиране
му, предвид което още от тогава бил наблюдаван от чешките служби. Още същия ден
е приведен пред Окръжния съд в гр. Усти над Лабсм и съгласно Решение №6 Nt 120/2003 от 04.07.2003 год., на основание параграф 381, т. 1 от чешкия
наказателен кодекс, е изпратен в чешки затвор в гр. Литомержице. На 25.08.2003 год. пред представител на чешката прокуратура и в
присъствие на адвокат е запознат с материалите, представени от българската
прокуратура, и дава своето съгласие за съкратено производство за предаването на
България. Въпреки това нещата се проточват и вместо бързо екстрадиране остава в
чешкия затвор повече от четири месеца, тъй
като българската прокуратура не изпраща навреме необходимите за екстрадицията
документи. Екстрадиран е едва на 28.11.2003 год., като в същия ден е вкаран в следствения
арест на ул. „Векилски" № 2 в гр. С., където остава до 02.03.2006 год. Намира, че в България практически е оставен на произвола на съдбата, тъй
като е лишен от свобода, а няма и средства да си осигури адекватна адвокатска
защита. В това отношение помощ получава от бившата си жена, която се свързва с
адв. Бенгарски и осигурява средства за плащане на услугите му. Въпреки
подаваните от него и адвоката му молби, мярката за неотклонение е променена в
„парична гаранция" в размер на 10 000 чак на 27.02.2006 год. с Определение
на Военно-апелативния съд. На
18.12.2003 год. му е наложена и принудителна административна мярка „забрана за
напускане пределите на страната", която е отменена чак на 21.05.2009 год.
с протоколно определение по НОХД №83/2008 год. на Софийски военен съд (СВС),
влязло в сила на 29.05.2009 год., като необжалвано. На 27.02.2004 год. му е връчен обвинителен акт по следствено дело № VII-015/2001 год. по прокурорско дело №075/2004, без да му е връчвано
постановление за привличане като обвиняем. Образувано е НОХД 044/2004 на
Софийски военен съд. С присъда №44/24.03.2005 год. е признат за виновен по част от повдигнатите
обвинения, като за останалите е оправдан. Наложено му е наказание от 20 год.
„Лишаване от свобода" и е лишен от право да заема държавна и обществена
длъжност и да упражнява професия на материално-отговорно лице за срок от 23
години. След обжалване с Решение №191/28.01.2006 год. по ВНОХД №127/2005 на
Софийски военно-апелативен съд е отменена първоинстанционната присъда и делото
е върнато за допълнително разследване на Военно-окръжна прокуратура - С.. С присъда
№197/16.11.2007 год. по НОХД №197/2006 год. по
описа на СВС е оправдан по всички повдигнати обвинения, но по протест на
прокуратурата е образувано ВНОХД №77/2008 на ВАпС- С., приключило с Решение
№84/02.07.2008 год., първоинстанционната присъда е
отменена, като постановена от незаконен състав, и
делото е върнато на СВС за ново разглеждане от друг състав. С Протоколно определение от 01.10.2009 год. по НОХД №83/2008 год. на
Софийски военен съд се прекратило воденото срещу него
наказателно производство на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.З НПК в
частта му досежно извършено престъпление по чл.339, ал.2, вр. ал.1 НК, поради
изтекла абсолютна давност по чл.81, ал.З, вр. чл. 80, ал.1 и ал.З ПК. С Присъда
№83/05.11.2009 год., по НОХД №83/2008 на СВС е оправдан по всички повдигнати
обвинения. По протест на прокуратурата, делото е разгледано от ВАпС - С. и
първоинстанционната присъда е потвърдена с Решение №35/28.05.2010 год. по ВНОХД
№26/2008 на 2010 год. на ВАпС - С.. С
Решение №477/13.04.2011 год., постановено по НОХД №472/2010 , ВКС, III н.о.,
отменени Решение №35/28.05.2010 год. на ВАпС- С. и върнато делото за разглеждане от друг състав на същия съд. С Решение №70/27.01.2012 год. по ВНОХД №57/2011 на ВАпС - С. отново е
потвърдена Присъда №83/05.11.2009 год., по НОХД №83/2008 на СВС. По подаден касационен протест на прокуратурата с Решение №181/22.06.2012
год. по НОХД №423/2012г., влязло в сила веднага, ВКС, II н.о., оставя в сила
постановеното решение на въззивния съд, като така окончателно е оправдан. Твърди, че повдигането и поддържането на обвиненията, по които е
оправдан, както и наложените му мерки за процесуална принуда - екстрадиция,
задържане под стража, парична гаранция и забрана за напускане на страната, са
му причинили сериозни имуществени и неимуществени вреди. Имал добър и финансово обезпечен живот в България, както и семейство. В
резултат от разпространението на невярна информация за това, че е имал
противоправно участие в „албанската сделка" се наложило да се установи
трайно в Чехия, където регистрирал местна фирма, която съвместно с физическия
факултет на Чешката академия на науките се занимавал с разработка на нов вид
генератор на евтина електроенергия. В Чехия се оженил за втори път и уредил
отново живота си. Ползвал се с добро име в обществото, докато през 2003 год. е
арестуван и вкаран в затвора. В резултат от воденото срещу него наказателно
производство фирмите, които оставил в България,
фалирани и капиталите им били източени, загубил семейния си живот два поредни
пъти, като през 2010 г. и втората му съпруга поискала развод, защото не искала
да живее с човек, който се преследва от закона. Изгубил близките отношения с
децата си и към момента живее сам и не знае дали има шанс да възстанови поне малко от семейството си. Загубил бизнеса си,
финансовото си благополучие, доброто си име в бизнес средите и в обществото,
като дори близките му приятели и познати и семейството му го третирали различно
сега и странели от него. Времето прекарано в ареста било период на силен стрес,
предвид лошите условия и това, че е затворен в продължение на две години и осем
месеца, като имал право да се движи навън единствено в позволения един час на
ден за разходка. Всички негативни емоции и преживявания се усилвали от това, че
през цялото време живеел и с ясното съзнание, че всъщност е невинен.
Постоянната медийна атака срещу него в периода от 1994 до 2012 г. също
съсипвала емоционално и реално живота му. Намира, че фактически най-активните
години от живота му са били отнети, започвайки от 1994 год. (когато е на 37
години) до средата на 2012 год. (когато е бил на 55 години), през който период
бил подложен постоянно на репресия. В най-продуктивното време от живота му бил
принуден да се отдели от бизнеса и семейството си, което довело огромни вреди
за него. Преди да бъде задържан имал и разработвал голям проект в Чехия, но
след това всичко пропаднало и едва сега започвал да го развива наново с неясен
резултат за бъдеще. С оглед на изложеното намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника въз основа на чл.2 ал. 1 т.1 и т. 3 от ЗОДОВ, като
претендира заплащането на обезщетение в размер на 120 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2012 г.(
датата на влизане в сила на окончателния съдебен акт) до окончателното
изплащане и 2 250 лв. имуществени вреди, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в рамките на наказателното производство. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр. С.,
бул. ********, оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не следва да
отговаря за евентуални вреди, настъпили във връзка с условията в следствения
арест. Заявява възражение на основание чл. 5 от ЗОДОВ. Евентуално твърди, че
претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно висок и не е съобразен с
правилото на чл. 52 ЗЗД. Възразява по размера на претендираните от ищеца
разноски в частта за адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по
делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира
от фактическа страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени
доказателства, а именно: решение №6 Nt 120/2003 от
04.07.2003 год. на Окръжен съд в гр. Усти над Лабем; протокол №2 KZn 911/2003-28 от 25.08.2003 год.; съобщение рег.№ 03018829/09.12.2003 год. на
СДВР; присъда №044/23.03.2005 год. по НОХД №044/2004 на СВС; решение
№0191/28.01.2006 год. по ВНОХД №0127/2005 на ВАпС; присъда №0197/16.11.2007
год. по НОХД №0197/2006 на СВ; решение №084/02.07.2008 год. по ВНОХД №077/2008
на ВАпС; протокол от 21.05.2009 год. по НОХД №о83/2008 на СВС; протокол от
01.10.2009 год. по НОХД №083/2008 на СВС; присъда №083/05.11.2009г. по НОХД
№083/2008 на СВС; решение №036/28.05.2010 год. по ВНОХД №026/2010 на ВАпС; решение
№477/13.04.2011 год. по нак. дело №472/2010 на ВКС, III н.о.; решение №70/27.01.2012 год. по ВНОХД №57/2011 на ВАпС; решение
№181/22.06.2012 год. по нак. дело №423/2012, на ВКС, II н.о.- се установяват фактическите твърдения, изложени
от ищеца в ИМ, воденото срещу него наказателно преследване, мерки на
процесуална принуда- екстрадиция, задържане под стража, парична гаранция и
забрана за напускане на страната, оправдателна присъда, потвърдена с решения от по-горестоящите инстанции.
Представени са справки от МП – ГД
„Изпълнение на наказанията“ за престоя на ищеца в арестите
на територията на ОС „ИН“- С., а именно: от 28.11.2003г. до 02.03.2006г.
Представени са публикации от печатни издания: „Тирана ни платила минохвъргачките" -
в-к „24 часа", 04.10.1994 год.; За власт или пари воюват в армията? -
стр.13 от в-к „24 часа", 03.12.1994 год.; „Полк. Ц.: Избягах в Москва, за
да не ме убият в С." - в-к „24 часа"; „Албанската сделка отива на съд
с обвинения за държавна измяна"-в-к„Демокрация", 30.07.1995 год.;
„Делото за албанската сделка е разделено" - в-к „24 часа", 08.08.1995
год.; „Албанската сделка" влезе в съда" - в-к „24 часа"; „Варненска фирма връща $ 300 000 покрай албанската сделка" - в-к „24 часа"; „М.С. охолства в
Кипър" - в-к „Нощен труд", 28.02.1996 год.; „Далавера за 17 млн. лв.
от миномети и снаряди" - в-к „24 часа", 18.05.2005 год.; „Отмениха 80
г. затвор за „албанската" сделка" - в-к „24 часа", 01.02.2006
год.; „Правосъдие след 19 г. - няма виновни за изчезнали 6 тира с оръжие"
- в-к „24 часа", 02.07.2012 год.- установяващи широкото медийно
разгласяване на воденото срещу ищеца наказателно производство.
От приложените към ИМ и приети писмени доказателства-
договор за правна защита и съдействие серия А, №0662735; договор за правна
защита и съдействие серия А, №0662738; договор за правна защита и съдействие
серия А, №0662740; договор за правна защита и съдействие серия А, №0662754- се
установява, че в наказателното производство ищецът е ангажирал защитник, на
който е изплатил възнаграждение в размер на 2 250лв.
Изискано и приложено към делото е НОХД №083/2008 по
описа на Софийския военен съд, ведно със следственото дело, установяващо целия
наказателен процес срещу ищеца.
За установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Г.И.С., бивша съпруга на ищеца, твърди, че
наказателното дело и принудата им да напуснат страната е довело до
влошаване на семейните им отношения, до
разтрогване на брака им. След странството му в чужбина, когато го върнали в
България, ищецът за първи път видял децата си в ареста, което било за него
много драматично. Свидетелката изтъква, че през годините на нак.
преследване били нанесени на ищеца невъзвратими морални щети и материални
загуби, защото той трябвало да се укрива и да прекъсне един успешен бизнес,
който носел доходи за семейството им. Още по-драгично
било обстоятелството за ищеца, когато баща му, след като научил, че на сина му
са наложили
20-годишна присъда, изпаднал в шок и си
сложил край на живота, защото мислел,
че никога повече няма да види сина си. Изтъква, че ищецът не е могъл
да дойде на погребението нито на баща си, нито на сестра си. Свидетелката навежда, че, когато заживяли с ищеца отново след дълги години раздяла, той вече не бил същият
човек. Всичките им приятели се били
отдръпнали, това му се отразило
на психиката. Този дълъг период в ареста го бил
превърнал в нещо различно. Бил неадекватен към
ситуацията, към реалността, без това да означава, че е луд. Изтъква още, че, когато се прибрал
от затвора, бил с
краста, което било отвратително.
Свидетелят Д.Ц.Ц.изтъква, че познава ищеца М. от 41 години. Заедно служили в
казармата на 4-ти километър и така станали
приятели. В последствие той му станал
кум, а по време на нак.дела бил един от
свидетелите. Сочи, че преди наказателното производство ищецът
бил един спокоен, уравновесен и зрял човек.
След това - нямал здраве, нямал
семейство, нямал бизнес, нямал
пари. Станал тотална развалина, без психика,
без здраве. Той не знаел
в кой свят живее и какво се случва с него. Много
тежко преживял наказателното преследване. Първият му
брак се разтрогнал за това,
че той трябвало да живее в Чехия. Вторият
му брак- по същата причина. Тежко преживял смъртта на баща си и сестра си, както и обстоятелството, че
не присъствал на погребението им.
Свидетелят Д.В.Д.също твърди, че познава
ищеца от много отдавна. Също сочи за успешния му бизнес, за успешния брак, за
неговия живот преди нак. процес и
тоталната промяна и разруха след това- нямал семейство, бизнес , пари,
приятели, здраве. За тежките травми, които му нанесъл воденото срещу него
наказателно дело.
Доказателства за други факти от значение по делото не са
събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът срещу
Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен.
От приложените по делото писмени доказателства, а именно: решение №6 Nt 120/2003 от
04.07.2003 год. на Окръжен съд в гр. Усти над Лабем; протокол №2 KZn 911/2003-28 от 25.08.2003 год.; съобщение рег.№ 03018829/09.12.2003 год. на
СДВР; присъда №044/23.03.2005 год. по НОХД №044/2004 на СВС; решение
№0191/28.01.2006 год. по ВНОХД №0127/2005 на ВАпС; присъда №0197/16.11.2007
год. по НОХД №0197/2006 на СВ; решение №084/02.07.2008 год. по ВНОХД №077/2008
на ВАпС; протокол от 21.05.2009 год. по НОХД №о83/2008 на СВС; протокол от
01.10.2009 год. по НОХД №083/2008 на СВС; присъда №083/05.11.2009г. по НОХД
№083/2008 на СВС; решение №036/28.05.2010 год. по ВНОХД №026/2010 на ВАпС; решение
№477/13.04.2011 год. по нак. дело №472/2010 на ВКС, III н.о.; решение №70/27.01.2012 год. по ВНОХД №57/2011 на ВАпС; решение
№181/22.06.2012 год. по нак. дело №423/2012, на ВКС, II н.о.-
образуваното сл.дело № 5/94
г. на
Прокуратура на въоръжените сили и задържане под стража /4.07.2003-
2.03.2006г./, наказателното производство,
приключило срещу ищеца с влязла в сила на 22.06.2012 г. оправдателна присъда по НОХД
№ 083/2008 г. на Военно-окръженсъд-С.- се установяват
фактическите твърдения, изложени в исковата молба- воденото срещу него наказателно преследване, мерки на процесуална
принуда- екстрадиция, задържане под стража, парична гаранция и
забрана за напускане на страната, оправдателна присъда, потвърдена с решения от по-горестоящите инстанции.
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който
дължи да обезщети ищеца, срещу който
нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.
Съдът приема като неоснователни твърденията, изложени в исковата
молба, че ищецът не е ставал причина за забавяне на наказателното производство
по визираното НОХД. Видно и от материалите по наказателното производство, както
и от събраните гласни доказателства в настоящото производство (показанията на
тримата разпитани свидетели), ищецът е
напуснал пределите на страната, за да осуети евентуално нак. преследване
срещу него. Описаните факти безспорно доказват, че продължителността на
наказателния процес, воден срещу ищеца, е била обусловена и от неговите
действия, които съдът отчита като такива по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ,
допринесли за твърдяното увреждане и закономерно водещи до намаляване на
обезщетението.
В този смисъл и възраженията срещу размера на претенцията
на ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия
по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че
размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна
доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо
състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като
еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/
съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските
показания, преценени при условията на чл.172 от ГПК, че ищецът тежко преживял воденото срещу него наказателно
производство, което е продължилото повече
от десет години. Всичко това, както и обстоятелството, че нак. преследване
срещу ищеца му е нанесло психически щети, разрухата на семейния му живот и
бизнес, загубата на баща му и смазващата мисъл, че нак. преследване срещу него
е допринесло за самоубийството му, продължителното задържане под стража (близо
три години), другите мерки на процесуална
принуда- екстрадиция, парична гаранция и забрана за напускане на
страната, общото икономическо положение в страната, мотивира съда
да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди би било 100 000 лв., в който размер искът следва да се
уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за имуществени вреди- съдът намира, че тя основателна и доказана.
Съдът следва да присъди на ищеца направените от него разноски по воденото наказателно производство. Сумите за адвокатски хонорар в наказателното
производство като имуществени вреди, понесени от ищеца, не са му присъдени в
наказателното производство, защото не съществува такава процесуална възможност
/вж. чл.189 и чл.190 от НПК/, поради което са дължими именно по реда на
предявения по реда на ЗОДОВ. Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства- договор за правна защита и съдействие серия А, №0662735; договор за правна
защита и съдействие серия А, №0662738; договор за правна защита и съдействие
серия А, №0662740; договор за правна защита и съдействие серия А, №0662754-
размерът на изплатените адв. възнаграждения е 2 250 лв., поради което искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло.
При този извод за съществуването на главното задължение
основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от 22.06.2012г.
– на тази дата с влязла в сила
оправдателна присъда по отношение на ищеца е
приключило нак. преследване, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който
възниква правото на обезщетение. От момента на влизане в сила на оправдателната присъда и предвид характера на
отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84,
ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
Ищецът
има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска – чл.78,
ал.1 от ГПК –6 250лв. от 7 500лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.С., бул.”********,
Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на М.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Х. п.я.,
САК, съдебен адрес:***, офис 2, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 100 000лв./сто хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 22.06.2012г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 100 000 лв. до пълния предявен размер 120 000лв.(сто и двадесет
хиляди лева.).
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.С., бул.”********,
Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на М.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Х. п.я.,
САК, съдебен адрес:***, офис 2, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 2 250лв./две хиляди двеста и петдесет лева/,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 22.06.2012г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр.С., бул.”********,
Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на М.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Х. п.я., САК, съдебен
адрес:***, офис 2, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото
разноски в размер на 6 250лв.(шест хиляди двеста и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: