№ 3846
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510831 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20001184/04.01.2021г. по гр.д. № 64650/2016г. по описа на
Софийски районен съд е признато за устА.ено, че Л., Г. А., ЕГН ********** и
С. Г. А. ********** и двамата с адрес гр. София р-н Люлин, ж.к. „****,
дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, адрес: ул. „****, дължат на основание чл.
422, ал.1 вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 2465,01 лв.
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2013г. –
30.04.2015г. ведно със законната лихва от дататат на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 26.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 328,02 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 01.08.2013г. – 14.07.2016г. като исковете са
отхвърлени до пълния предявен размер от 2517,90 лв. С решението е
разпределена отговорността за разноски.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустА.ения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника С. Г. А.. Счита че от фактическа страна имотът бил неотопляван.
Поддържа, че отоплителните тела в процесния имот са откачени от
топлопреносната мрежа и в имота не е имало измервателни устройства. Сочи
че не е имало монтиран водомер за топла вода и тази услуга не се използвала.
Изтъква, че за процесният период не са представени доказателства за дялово
разпределение. Намира за недоказани факта на доставянето на топлинна
енергия и нейния размер. Счита че е налице непоискана доставка на топлинна
енергия. Оспорва размера на присъдената лихва. Моли за отмяна на
1
първоинстанционното решение и постА.яване на друго с което исковете се
отхвърлят.
Въззивната жалба на ответника Л., Г. А. е върната като просрочена, и
определението с което е върната е влязло в сила като необжалвано.
В законоустА.ения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Т.С.“ ЕАД.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Не е спорно във въззивното производство, че сградата в която се намира
процесният имот – апартамент № 25 е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Не е спорно, че ответниците са собственици на процесния апартамент.
Първият спорен въпрос е доставена ли е топлинна енергия до процесния
имот и в какви количества.
За устА.яване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени
доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
което съдът кредитира, се устА.ява, че дължимите суми за доставена в имота
на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията
на действащите технически правила и норми. УстА.ява се и обстоятелството,
че през процесния период „Термокомплект“ ЕООД е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен № 132736. Вещото лице - топлотехник посочва, че
по данни на ФДР за периода м.11.2013г. до м.04.2014г. за имота е начислена
2
само сградна инсталация и сума за БГВ, а за периода от м.10.2014 до
м.01.2015г. в имота е имало само отопление без сградна инсталация, като
основното плащане е по БГВ. В тази връзка от доказателствата по делото се
устА.ява, че процесният имот е бил топлоснабден. Ответниците не са
представили никакви доказателства в обратна посока, въпреки
разпределената в доклада доказателствена тежест.
В този смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че до процесният имот е доставена
топлинна енергия.
Неоснователно се явява възражението, че не са представени документи
за дяловото разпределение от третото лице помагач.
Видно от заключението на вещото лице по допусната съдебно-
техническа експертиза, което не е оспорено от страните, дялово
разпределение е извършвано за процесния имот което е извършвано,
съобразно закона.
Следващият спорен въпрос е свързан с това налице ли е непотърсена
доставка.
Според ВКС "непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да
е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постА.ява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното
решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в
топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след
измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на
етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП -
двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат“.
ВКС приема още мотивите на посоченото ТР, че в " действащата си
редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната
мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като
изисква същото мнозинство и за преустА.яване на топлоснабдяването на
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба няма противоречие между ЗЕ и
ЗЗП, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от
потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне
за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на
етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на
отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или
вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради ".
В посоченото ТР е възприета тезата, че при доставката на ТЕ в сградите
под режим на етажна собственост, искането за доставка на услугата се прави
не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията,
без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството
3
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и
как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в
тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата. Поради естеството на
етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може
да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито
пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка
на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано
мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на
строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него ".
Следователно, в ТР № 2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС приема по
задължителен за съдилищата път, че съгласието за доставката и нежеланието
за преустА.яване й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ само по себе си представлява "
искане " на доставка на услугата, по смисъла вложен в чл. 62, ал. 1 ЗЗП.
Поради това между ЗЕ и ЗЗП не съществува противоречие и не може да става
въпрос за приложението на § 1 ДР на ЗЗП.
Предвид изложеното, доколкото нито се твърди, нито се устА.ява да е
изразено несъгласие с доставката на ТЕ в сградата от страна на
потребителите, се налага извод, че ответникът дължи заплащане на
стойността на извършената реално доставка на ТЕ в тяхна полза.
По отношение на възраженията срещу присъждане на мораторна лихва
настоящият състав намира че същото не следва да бъде разгледано, тъй като
същото е направено за първи път с въззивната жалба.
Съгласно чл. 133 от ГПК Когато в устА.ения срок ответникът не подаде
писмен отговор, не вземе стА.ище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211,
ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Ето защо настоящият състав намира, че изложеното възражение не
следва да бъде разглеждано.
При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството въззивника няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20001184/04.01.2021г. по гр.д. №
64650/2016г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав, в обжалваната му
4
част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5