Решение по дело №2179/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260866                          12.07.2021г.                         Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      X-ти състав

На  тридесети юни                                                        Година 2021

В открито заседание в следния състав:

 

                                                Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

Секретар: БОЖУРА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2179 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  Емилия Максимова, срещу В.Л.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от  общо 594,81 лева, от които сумата от  сумата 544,20 лв. /петстотин четиридесет и четири лева и 20 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 50,61 лв. / петдесет лева и 61 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 544,20 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 25.01.2019г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. №  *****  по описа  на съда  за 2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител- адв.    Н. от Адвокатска колегия- П., е депозирал отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същият оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото Дружество. Твърди, че  сумите са погасени по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като необосновани и недоказани. Правят се доказателствени искания, като се оспорва и редовността на счетоводството на дружеството.

В проведените по делото няколко съдебни заседания, са били установени допълнителни факти по делото, а именно, че първоначалният ответник по делото е починал в хода на производството, поради което и съдът с нарочно определение е констатирал този факт и е дал указания на ищеца за посочване на наследници на починалото лице, като с протоколно определение от 22 юли 2020 г., съдът след изпълнение на така дадените указания от ищеца, е конституирал по делото като ответници наследниците на първоначалния ответник или-С.Б.А. и И.Б.А., в качеството на наследници на ответника В.Л.А. /починал в хода на производството/, като ищецът претендира да бъде признато за установено че следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки по 1/2 ид. част от общия дълг - в размер на 594,81 лв., представляващ главница от 544,20 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 50,61 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 544,20лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. Ю.Г., бл. 1. вх. А, ап. 17, а именно:

С.Б.А. следва да заплати сумата в размер на 297,41 лв., от които главница в размер на 272,10 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 25,31 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 272,10 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

И.Б.А. главница в размер на 297,40 лв., от които главница в размер на 272.10 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 25.30 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 272,10 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

Съдът докладвал и  Справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за получена информация от НБД „Население“ за адреси на лицата-наследници, същите са с настоящи адреси в гр. София, но предвид разпоредбата на чл. 119, ал.3, вр. чл. 108, ал.2, вр. чл.113 и чл. 115, ал.2 ГПК възражения за неподсъдност могат да се направят от ответника най-късно в срока  за отговор на исковата молба или да се повдигнат служебно от съда до приключване на  първото по делото заседание, като в случая тези срокове са минали по делото без да бъде направено такова възражение, поради което делото следва да продължи. Ответникът С.Б.А. не е депозиран отговор в срок, като отговор е бил депозиран от назначения особен представител на другия ответник, в който същата прави възражение за неподсъдност на спора и  моли делото да бъде прекратено и изпратено на СРС. Съдът намира, че действително постоянният и настоящият адрес на втория ответнтик е в София, но доколкото другият ответник не е направил такова възражение, то делото следва да продължи да се разглежда от ПРС, като възражението съдът е оставил без уважение с нарочно определение от закрито с.з. и е  насрочил в осз делото.

По делото в хода на производството са били приобщени множество писмени доказателства, ангажирани от ищеца, с оглед разпределената му доказателствена тежест в процеса, като по делото са били изслушани и приети и заключенията по СИЕ И СТЕ, досежно спорните по делото факти.

В последното проведено по делото с.з. СЪДЪТ е докладвал постъпил от ищцовото дружество имейл с рег. № ******от 23.06.2021 г. с приложен списък по чл.80 ГПК за 650 лв. разноски по делото, които се претендират, както и имейл с рег. № ****** от 22.06.2021 г. за заявено виртуално участие по делото, от което юрисконсулт С. се възползва.

Ответникът С.Б.А., редовно призован, не се е явил по делото и не е изпратил свой представител.

За ответника И.Б.А. – редовно призован, се е явила назначената му като  особен представител адв. П.П.. Представителите на страните молят за уважаване, респ. за отхвърляне на претенцията, като излагат доводи за това.

           След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал*вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед №81/10.01.2019  г. по ч.г.д.№ *****  по описа  на съда  за 2019г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: писмо с изх.№ 20/МСИ-654-1/05.06.2020 г., подписано от Директор Дирекция „МПТ“ към Община П., ведно със заверено копие от декларация по чл.14 от ЗМДТ, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2008 г. и удостоверение за наследници на В.Л.А., като видно от декларация по чл.14 ЗМДТи  удостоверение от Община П., Дирекция “Местни приходи”, както и приложената към него данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот, подадена от трето за спора лице- депозирана от Т.С.И.- съпруга на първоначалния ищец- починала, видно от представено удостоверение за наследници на същата – починала преди исковия период и оставил преживял съпруг /първоначалния ответници/ и двама сина /настоящите ответници/ , като  в справката и  писмото е посочено, че имотът не е предеклариран в шестмесечния законоустановен срок от наследниците, като към декларацията е представен и  нотариален акт за покупко-продажба, в който са вписани, както лицето Т.С.И., така и първоначалния ответник- В.Л.А.,  като в декларацията третото за спора лице е декларирало имота като съсобствен на лицата в равни квоти – по една втора. Същевременно видно от представено удостоверение за наследници, се установява, че  В.Л.А. е починал на 10.02.2019 г., като е оставил трима наследници - брат и двама сина на починалия през 2016 г. брат на лицето /като е вписано, че починалият е неженен към момента на смъртта си/, с посочени в удостоверението адреси, като видно от представеното удостоврение за наследници починалата на 12.12.2014 г. Т.С.И. е оставила наследник впоследствие починалия първоначален ответник по делото В.Л.А., като е починал и другият й брат през 2016 г., и наследници единствени са останали настоящите такива, които по закон са наследили по една втора идеална част от имота

По делото са конституирани, в качеството на ответници наследниците на починалото лице , като няма данни същите да са се отказали от наследството на своите наследодатели, поради което и съдът приема, че същите притежават по закон в съсобственост имота в равни части –или по една втора идеална част от съсобствеността, като претенцията е заявена именно в посочения смисъл- по една втора от претендирания дълг за всеки един от тях.

Съдът намира, че впоследствие конституираните ответници по делото, като съсобственици на процесния имот, се явяват клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал*т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и тези възражения на представителя на ответника.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок. Видно от изложеното по-горе, по делото е отделен като безспорен факт по искане на страните, че се касае за топлофициран имот и не е била изслушвана  съдебно- техническата експертиза по делото.

                 Същевременно по делото са били извършени СИЕ и СТЕ, като от същите се установява, че –видно от заключението по СТЕ -„Топлофикация - П.” АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирма „Директ“ ЕООД нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която общо за отчетния

(процесния) период е идентична с отразената в изравнителната сметка.Изчислените от „Топлофикация - П.” ЕАД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период в отделна колона на предоставената ми справка и са за сметка на топлофикационното дружество.Технологичните разходи за АС са изчислени от „ Топлофикация - П.” ЕАД съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 / 06.04.2007г. за топлосиабдяването. Вещото лице сочи, че счита, че констатираната минимална разлика между определените от в.л. и от „ Топлофикация - П.” АД технологични разходи за м. декември 2017г. и м.февруари 2018г., не оказва съществено влияние на топлоенергията за разпределение. Размерът на задължението ( главница ) на ответника общо за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г. за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетния ( процесния ) период по отчет на средствата за измерване за отопление и БГВ, изравняването за отчетния ( процесния ) период съгласно изравнителната сметка от „Директ“ ЕООД и справки от „Топлофикация - П.” АД,  като Общо за процесния период начислените като задължение суми ( главница ) са: Сума по прогноза за отопление263.21 лв.    за периода      01.05.2017г.   - 30.04.2018г. Сума по прогноза за БГВ       262.25 лв.       за периода      01.05.2017г.   - 30.04.2018г, Изравнителна сума   3.98 лв.           за периода      01.05.2017г.   - 30.04.2018г.Вноски за дялово разпределение- 14.76 лв.      за периода      01.05.2017г.   - 30.04.2018г. Задължение към 30.04.2018г./вкл. изравняване за 2017/2018г./ 544.20 лв.Начислените ежемесечно суми за разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията за гр. П..По информация от „Директ“ ЕООД и проверка в електронния й регистър за жалби и възражения констатирам, че за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г. няма подадени възражения от страна на ответника срещу изравнителната сметка. От ФДР на в.л.  е  било предоставено „Известие” за връчени на представител на СЕС индивидуални изравнителни сметки на 25.06.2018г.Общият топломер като средство за търговско измерване е освидетелстван по съответния ред през 2006г., 2010г.,2012г., 2016г. и 2018г. и това е документирано със Свидетелства за метрологична проверка, описани в констативната част.Системата за дялово разпределение е въведена в Сградата етажна собственост съгласно сключен договор с "Техем Сървисис" ЕООД на 21.11.2000г.От „Топлофикация - П.” АД са ми предоставени договори, сключени между топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение „Техем\ Сървисис” ЕООД с подизпълнител "Директ" ЕООД - офис гр. П., обслужваща сградата-етажна собственост по време на процесния период. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като го поставя в основата  на своите правни изводи, като намира, че вещото лице обективно, точно и обосновано е отговорило на поставените задачи в заключението.

         Видно от заключението по изготвената СИЕ по делото, която съдът също кредитира и поставя в основата на своите изводи се установява, че размерът на задължението на ответника В.Л.А., към ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “ Ю.Г. ” бл. 1, вх. А, ап. 17 за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е главница 544.20 лв. и лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г. в размер на 50.61 лв., общ дълг в размер на 594.81 лв.Размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата “дялово разпределение” на топлинна енергия.Падежите на всяко месечно задължение за топлинна енергия е съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения.При проверката в електронната система на ищеца не се установили извършвани плащания от страна на ответника по задължението за топлинна енергия.В счетоводството на ищеца, сумите от изравнителните сметки, подадени от Фирмата за дялово разпределение “ Техем сървисис ” ЕООД - “Директ” ЕООД за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. са въведени в системата за реално консумирана топлинна енергия.Следователно исковете се явяват доказани и по основание и по размер и като такива следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че ответниците -С.Б.А. и И.Б.А., в качеството на наследници на ответника В.Л.А. /починал в хода на производството/, че ищците следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки по 1/2 ид. част от общия дълг - в размер на 594,81 лв., представляващ главница от 544,20 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 50,61 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 544,20лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. Ю.Г., бл. 1. вх. А, ап. 17, а именно:

С.Б.А. следва да заплати сумата в размер на 297,41 лв., от които главница в размер на 272,10 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 25,31 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 272,10 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

И.Б.А. главница в размер на 297,40 лв., от които главница в размер на 272.10 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 25.30 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 272,10 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата. Няма данни по делото същите да са се отказали от наследство, поради което и възраженията на особения представител в тази насока съдът намира за неоснователни.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми, които са безспорни по делото.

Поради това и съдът намира, че  претецията се явява, основателна, като доказана, както по основание, така и по размер и установителният иск и за главния иск и за иска за  лихва и следва да бъде уважен.

На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да присъди поисканото и обективирано в спикък по чл. 80 ГПК  /стр. 167 от делото/ юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства-100 лева в исковото и 50 лева в заповедното производство, което е и в минималните изискуеми предели.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство, такса за издаване на СУ в общ размер на общо 650 лв., които съобразно притежаваните от имота квоти в съсобствеността ответниците следва да понесат и заплатят по равно или по 350 лева всеки от тях.

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу С.Б.А. и И.Б.А., че същите следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки по 1/2 ид. част от общия дълг - в размер на 594,81 лв., представляващ главница от 544,20 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 50,61 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 544,20лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. Ю.Г., бл. 1. вх. А, ап. 17, а именно:

С.Б.А. следва да заплати на ищеца сумата в размер на 297,41 лв., от които главница в размер на 272,10 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 25,31 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 272,10 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ10.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

И.Б.А. следва да заплати на ищеца сума  в размер на 297,40 лв., от които главница в размер на 272.10 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 25.30 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 272,10 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ-10.01.2019 г до окончателното изплащане на сумата..

ОСЪЖДА С.Б.А. да заплати на Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 325 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за  държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за експертизи, и издадени съдебни удостоверения.

ОСЪЖДА И.Б.А., да заплати на Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 325 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за  държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за експертизи, и издадени съдебни удостоверения.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ *****  по описа  на съда  за 2019 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Вярно с оригинала:С.Г.

                                                                        Районен съдия: