№ 4485
гр. Варна, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110109651 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от В. М. Ц. с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. ****, ет.3, ап.50,чрез
процесуалния представител адв. П. П. от АК Варна, против ****, с ЕИК ****,
седалище в гр. Варна,ул. **** иск по чл.261 от КТ, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 59,00 лв. /петдесет и девет лева/,
представляваща допълнителното трудово възнаграждение за нощния труд за
всеки отработен нощен час за периода 01.04.2022 г. – 01.05.2023 г., както
следва: за месец 04.2022 г. 32 часа нощен труд; за месец 05.2022 г. – 56 часа; за
месец 06.2022 г. – 48 часа; за 07.2022 г. – 32 часа; за 08.2022 г. – 56 часа; за
09.2022 г. – 48 часа; за 10.2022 г. – 48 часа; за 11.2022 г. – 48 часа; за 12.2022 г.
– 56 ч.; за 01.2023 г. – 48 ч.; за 02.2023 г. – 48 ч.; за 03.2023 г. – 48 часа; за
04.2023 г. – 32 часа, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото съдебно - деловодни
разноски, както и тези за адвокатско възнаграждение.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки
следните фактически твърдения:
Твърди, че по силата на валидно сключен трудов договор №**** г. е бил
назначен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“ при в
Областна администрация - Варна, която била и негов работодател, при
основна заплата в размер на 270 лева. Трудовият договор бил сключен на
1
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ. От момента на
назначаването на работа работил в **** с поставени месечни поименни
графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време, с което изчисляването е месечно и труда е полаган по разпореждане на
работодателя. Работният ден бил 12 часов. Твърди, че това фактическото
положение било уредено с вътрешен административен акт едва със Заповед №
**** - 7/01.06.2016 г. на Областен управител на област с административен
център Варна, макар трудовия договор да не е изменян. Твърди, със заповедта
Областния управител нарежда въвеждане на работа по график на
служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“
при сумарно изчисление на работното време с период 6 месеца. Твърди, че на
28.05.2020 г. трудов договор №**** г. бил прекратен, като на следващата дата
между страните бил сключен нов трудов договор с №**** г. Съгласно
последния, работодателят - Областна администрация - Варна, възложил, а
служителя -В. Ц., приел да изпълнява длъжността „изпълнител - оперативен
дежурен на ОСС“, с основно месечно възнаграждение в размер на 610 лв.,
дължими до края 2 на календарния месец, в който е престирана работна сила,
и работно време по график на смени. Длъжностната характеристика на
работната позиция изпълнител-оперативният дежурен на ОСС предвиждала,
че същият дава денонощни дежурства и оповестява ръководния състав на
Областна администрация-Варна и общините при: - привеждане на областта в
различни състояния и степени на готовност при военно време; - кризи,
стихийни бедствия и крупни производствени аварии; - мобилизация,
разсредоточаване и евакуация; - подпомага и организира мобилизационни
граждански ресурси за отбраната на страната. Твърди, че със Заповед №Р****
била отменена заповед № РД - ****/01.06.2016 г. на Областния управител на
област с административен център Варна за осигуряване на денонощно
дежурство в Областна администрация - Варна и се въвела работа по график на
служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“
при сумарно изчисление на работното време, но с период на отчитане 4
месеца. Твърди, че въпреки специфичната организация на труда,
работодателят не осигурявал безплатна храна през периода на действие на
гореописаните трудови договори до 31.12.22 г., нито е изплащал на ищеца
нейна парична равностойност, въпреки изпълняваната работа на 12-часов
работен ден при сумирано изчисляване на работно време, на нито един от
служителите назначени на тази длъжност. Твърди, че за периода от датата на
Заповед № **** - 7/01.06.2016 г. на Областен управител на област с
административен център Варна - 01.06.2016 г., 31.12.23 г., има отработени
2
общо 948 дни, като следва да му бъде изплатена сумата от минимум 2 лв. на
смяна/работен ден, представляваща компенсиране на безплатна храна с
парично обезщетение. Приема, че на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД работодателят
дължи и законната лихва от датата на забава за изпълнение на задължението -
първа дата на последващия месец на престирането на работната сила.
Твърди, че трудовият договор бил прекратен през 2023 г. от
работодателя. Твърди, че докато работил за този работодател, нощните му
смени започвали в 19:00 ч. и приключвали в 07:00 ч. на следващия ден.
Твърди, че за периода 04.2022 г. до 05.2023 г. работодателят му - Областна
администрация - Варна, не му е заплатил всички полагащи се средства за
нощен труд. За всеки час от отработения нощен труд работодателят му
заплащаше по 1 лв., вместо законоустановените за периода 01.04.2022 -
31.12.2022 - 1,07 лв. /един лев и седем стотинки/ и 1,17 лв. /един лев и
седемнадесет ст./ за периода 01.01.2023 - 01.05.2023. Твърди, че е отработил
следните дежурства/смени за периода 01.04.202г. – 01.05.2023г.:през месец
04.2022 г. отработил 32 часа нощен труд; през месец 05.2022 г. - 56 часа; през
месец 06.2022 г. - 48 часа; през 07.2022 г. - 32 часа; през 08.2022 г. - 56 часа;
през 09.2022 г. - 48 часа; през 10.2022 г. - 48 часа; през 11.2022 г. - 48 часа; през
12.2022 г. - 56 ч.; през 01.2023 г. - 48 ч.; през 02.2023 г. - 48 ч.; през 03.2023 г. -
48 часа; през 04.2023 г. - 32 часа.
Приема, че за периода 01.04.2022 - 31.12.2022г. ответникът му дължи
допълнително 29,68 лв., а за периода 01.01.2023 - 01.05.2023 - още 29,92 лв.
Претендираното възнаграждение е брутното такова. Падежът на вземането е
последният ден на месеца, в който се престира работната сила, съобразно
сключените трудови договори между ищеца и ответника.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез
пълномощник депозира отговор на исковата молба. Оспорва исковите
претенции като неоснователни. Твърди,че с подписването на трудовия договор
от 29.05.20220 г. ищецът е приел условията предложени от работодателя и не е
бил принуждаван да приема условия, които счита за несправедливи. Твърди
се, че Областният управител е спазил чл. 8 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата и чл. 23 от Вътрешни правила за
заплатите на служителите в ****, като е изплатил на ищеца по 1 лв. за всеки
отработен нощен час, какъвто е минимумът по цитираните правни норми.
Твърди се, че работодателят не е понижил дължимото възнаграждение, а е
изплатил посочената в него стойност.
Предвид така изложените в отговора обстоятелства, ответната страна
3
моли исковата претенция де бъде отхвърлена, като претендира присъждане на
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна и правна страна:
В хода на съделното производство са представени и приети следните
писмени доказателства: Трудов договор №**** г.; Трудов договор с №**** г.;
Заповед № **** - 7/01.06.2016 г. на Областен управител на област с
административен център Варна; Заповед №****-6; Докладни записки от 2021
г. и 2022 г.; Предложение на зам. областен управител **** от 31.01.2023 г.;
Заповед №РД ****21.02.23 г.; Инструкция за задълженията на оперативния
дежурен на областен съвет по сигурността по ежедневие; Длъжностната
характеристика на работната позиция изпълнител- оперативният дежурен на
ОСС; Графици на дежурства по месеци от 01.06.2016 г. до 01.03.2023 г. ведно с
присъствени форми за явяването на работа; представените с молба от
26.09.2024 г. от ответника писмени доказателства в заверен вид: цялото
трудово досие на ищеца В****. Както и справка за полаган нощен труд от 1 до
12.2022 г. и от 1 до 6.2023 г.
Съдът е приел за безспорно и нежудаещо се от доказване в отношенията
между страните, че в периода от 01.04.2022 г. до 01.05.2023 г. ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответника на длъжност „изпълнител - оперативен
дежурен на ОСС“.
Съгласно разпоредбата на чл. 261 КТ, положеният нощен труд се
заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение,
но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 261, вр. чл. 128,
т. 1 КТ, вр. чл. 8 от НСОРЗ е обусловено от установяване от страна на ищеца,
при условията на пълно и главно доказване, на следните материалноправни
предпоставки: наличието на учредено валидно трудово правоотношение
между страните; изпълнение на задълженията на ищеца по последното –
добросъвестното престиране на работна сила на посочената длъжност,
представляваща нощен труд, в претендираните часове и в процесния период от
01.04.2022 г. до 01.05.2023 г.; размер на претендираното допълнително
трудово възнаграждение.
Съдът е приема за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
между страните, че основното месечно възнаграждение на ищеца за
4
процесния период е било в размер на 610 лева, дължимо до края на
календарния месец, в който е престирана работна сила и работно време по
график на смени.
Спорен по делото между страните е въпроса дали ответникът дължи на
ищеца исковата сума от 59,00 лв.
Твърди се от ответника, че е изпълнил в срок задължението си към
ищеца и че е дължи исковата сума.
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 261 КТ.Страните по делото не спорят, че през периода от
01.04.2022 г. до 01.05.2023 г. ищецът е заемал длъжността „изпълнител-
оперативен дежурен на ОСС“ при ответника **** и е престирал труд, като е
полагал нощен труд за времето от 22 ч. до 06 ч.
Страните не спорят и затова, че работодателят – ответник е начислявал и
заплащал на ищеца допълнително възнаграждение за нощния труд в размер на
1 лв. на час за исковия период.
Спорен, както бе посочено и по-горе, е въпросът дали работодателят е
дължал по още 7 стотинки допълнително заплащане на ищеца за час нощен
труд за периода 1.4.2022 –31.12.2022 г. и по още 17 стотинки за периода
1.1.2023 г. – 1.5.2023 г. Неоснователността на иска ответникът обосновава с
твърденето, че ****-Варна е второстепенен разпоредител с бюджетни
средства и се позовава на приобщеното по делото на лист 101 - ви писмо №
06.03-15 /16.09.2021 г. на И.Д.**** на МС, адресирано до Областен управител
на Област Варна на изх.№ РД – ****/18.-08.2021г. Видно от същото И.Д. ****
на МС е препоръчал на Областния управител на област Варна управленските
решения на ответника по отношение на възнагражденията и осигуряването на
облекло на дежурните по ОМП, водещи недостиг на средства по дейност 282
„Отбранително – мобилизационна подготовка, поддържане на запаси и
мощности„ да бъдат съобразени с възможностите на бюджета на ОА Варна, в
т.ч. и по показателя „Персонал“ за 2021 г. Напомнено е, че било, че бюджетът
за 2021 г. се изпълнява при условията на чл. 106 от Закона за държавния
бюджет на Република България за 2021 г., а поемането на ангажименти и
извършването на разходи без осигурено финансиране се счита за нарушение
на финансовата дисциплина.
Съдът приема осъдителния главен иск съдът намира за доказан по
основание и размер, като излага следните мотиви:
Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него
5
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от
0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-
малко от един лев. Размерът на МРЗ в периода от 01.04.2022 до 31.12.2022 г. е
бил 710 лв., определен с ПМС №37/24.03.2022 г., поради което и съгласно чл. 8
НСОРЗ дължимото трудово възнаграждение за нощен труд възлиза на 1,07 лв.
на час.
За периода от 01.01.2023 г. до 01.05.2023 г. размерът на МРЗ е бил 780
лв. определен с ПМС №497/29.12.2022 г., поради което и съгласно чл. 8
НСОРЗ дължимото трудово възнаграждение за нощен труд възлиза на 1,17 лв.
на час. Безспорно по делото е от приложените писмени доказателства, че
ищецът е престирал общо 616 часа нощен труд в исковия период 01.04.2022 г. -
01.07.2023 г., от които 424 часа за 2022г. и 192 часа за 2023г.
Безспорно е установено от приложените от ответната страна
доказателства, че за периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г. на ищеца е заплатена
сумата от 600лв. за положени от него 600 часа нощен труд, а за периода
01.01.2023г. - 01.05.2023г. му е заплатена сумата от 192лв. за положени 192
часа нощен труд, т.е заплатена е ставка от 1лв. за дежурство.
Доколкото съдът приема, че за периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г. на
ищеца се следва ставка от по 1,07лв., то дължимата му за периода 01.04.2022г.
до 31.12.2023г. допълнителна сума, след приспадане на вече заплатеното е в
размер от 29,68лв.
Доколкото съдът приема, че за периода 01.01.2023г. - 01.05.2023г. на
ищеца се следва ставка от по 1,17лв., то дължимата му за периода 01.04.2022г.
до 31.12.2023г. допълнителна сума, след приспадане на вече заплатеното е в
размер от 32,64 лв.
Съдът приема, че дължимия размер на плащане от работодателя към
ищеца сбор на главница за положен нощен труд от общо 616 ч. за периода
1.4.2022 г. – 1.5.2023 г. възлиза на 62,32 лв. Т. е. главния осъдителен иск с
правно основание чл. 261 КТ е основателен и доказан по размер за сумата от
59 лева.
Предвид изложеното по-горе при основателност на главния иск, съдът
следва да уважи и акцесорното искане за присъждане на законната лихва
върху уважената част от главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 01.08.2024 г., до окончателното изплащане.
Изхода на спора и нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК обосновават и извод, че
6
на ищеца се дължат съдебно -деловодни разноски. С молба от 02.12.2024 г.
ищецът чрез адв. П.П. е поддържал искането си за присъждане на разноски,
като представя списък и прави искане да се присъдят разноски при условията
на чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв.
За да прецени предпоставките за присъждане на разноски в полза на
ищеца, съдът съобрази следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, като претендираното такова е за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие по реда на чл.38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата /за което не е необходимо представянето на договор за
правна помощ, съгласно Определение № 291/22.07.2020 г. по гр.д. №
1459/2020 г. по описа на ВКС, 4 г.о./. Съдът, като съобрази действителната
фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че е предявен един
иск и е проведено едно открито съдебно заседание, ангажирания в
производството доказателствен материал и проявената процесуална активност
от страна на процесуалния представител на ищеца намира, че в полза на
адвокат П. П. следва да бъде присъдена сумата от 400 лева, съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 50 - държавна такса за производството.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна администрация - Варна, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „****“ № 26, ДА ЗАПЛАТИ на В. М.
Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. ****, ет.3, ап.50, сумата
от 59,00 лв. /петдесет и девет лева/, представляваща допълнителното трудово
възнаграждение за нощния труд за всеки отработен нощен час за периода
01.04.2022 г. – 01.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 01.08.2024г., на основание чл. 261, вр. чл. 128, т. 1 КТ, вр.
чл. 8 от НСОРЗ.
ОСЪЖДА Областна администрация - Варна, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „****“ № 26, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
7
П. П. П. от Адвокатска колегия – Варна, личен номер от ЕРА: ****, сумата от
400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, съразмерно
на уважената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна администрация - Варна, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „****“ № 26, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от общо
50 (петдесет) лева – разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Присъдената с решението сума в полза на ищеца може да бъде
заплатена от ответника по следната банкова сметка с IBAN: **** с титуляр: В.
М. Ц..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8