Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 08.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, X състав, в
открито съдебно заседание на ДЕВЕТИ
СЕПТЕМВРИ през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ Камелия
Ненкова
при
участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдия
Ненкова гр.д. № 7902 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Производството
по делото e образувано по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. Московска № 19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова - главен изпълнителен директор, и
Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор срещу С.И.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи на ищеца
сумата в размер на сумата
-6834,74 лв.
/шест хиляди осемстотин тридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/
- главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица от 01.03.2013 г.;
-сумата
146,14 лв. /сто четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ - заемни
такси;
сумата
1808,84 лв. /хиляда осемстотин и осем лева и осемдесет и четири стотинки/ -
договорна лихва за периода от 10.05.2018 г. до 16.08.2018 г.;
сумата 8,55
лв. /осем лева и петдесет и пет стотинки/ - санкционираща лихва за периода от
10.05.2017 г. до 16.08.2018 г.;
и законната
лихва върху размера на главницата от 6834,74 лв., считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.08.2018 г., до окончателно изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
В исковата
молба се посочва, че на 01.03.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.И.М., с ЕГН **********,***,
е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица. Банката предоставила
на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит, усвояван чрез кредитна карта ********** **** в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лева с променлив стандартен лихвен процент. Падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца. Кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора, е в размер
на 17, 95 % годишно съобразно Условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“
ЕАД. Договорът влиза в сила от датата на подписването му от страните и е
валиден до прекратяването му от коя да е от тях. Срокът за ползване на кредита
съвпада със срока на валидност на кредитната карта, който е три години. След
неговото изтичане кредитната карта се подновява автоматично, като действието на
договора също се подновява автоматично за нов период, равен на срока на
валидност на новата карта. Кредитът е усвоен 01.03.2013 г. Кредитът се усвоява
и погасява чрез разплащателна сметка с № **********************, съгласно
договора, като заемът се отчита по вътрешнобанкова сметка *** № ********.
За усвоената
част от кредитния лимит кредитополучателят заплащал променлива възнаградителна (наричана договорна) лихва в размер на
договорения лихвен процент по кредита, посочен в договора, която лихва се
начислява ежедневно върху фактически ползваната сума. Кредитополучателят има
възможност да погасява частично или изцяло задълженията си във всеки един
момент чрез вноски, които се отнасят за заплащане на дължимите главница
(представляваща част от усвоения кредитен лимит), договорна (възнаградителна) лихва, такси, както и минимални дължими
суми от предходни периоди. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
Общите условия „минимална дължима сума“ представлява определена сума, която
клиентът е длъжен да погасява ежемесечно, в рамките на гратисния
период. Тя се изчислява като процент от натрупаното задължение от лихви, такси
и транзакции към падежната дата. Съгласно § § 1, т. 12 „гратисен
период“ е период, в който клиентът е длъжен да внесе определената минимална
дължима сума, за да не бъде класифицирано задължението му като просрочено.
Началото на периода е падежната дата, към която се изчислява минималната
дължима сума.
Кредитополучателят
е бил длъжен ежемесечно, в рамките на определен в условията срок след падежната
дата (гратисен период), да заплаща минимална дължима
сума в размер, представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит. При
невнасяне на минималната дължима сума в рамките на гратисния
период неиздължената част нея се класифицира като просрочена и се олихвява с
допълнителна лихвена надбавка. Кредитополучателят е описано, че дължи такса за
забавено заплащане на задължението съгласно тарифата на банката. На 10.05.2017
г. кредитополучателят по договора за кредит за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
не е заплатил дължимата месечна минимална сума. След тази дата окончателно е
преустановено заплащането на дължимите месечни суми и по заема не са извършвани
никакви погашения.
Към
17.08.2018 г. неплатените минимални суми за револвиране
са били вече 4 (нито размер и падежи за удобство са подробно посочени отделно в
приложеното към настоящата искова молба извлечение от счетоводните книги на
банката по сметката, обслужваща заема). Съгласно чл. 30, ал. 3 от Общите
условия към договора за кредит в случай че кредитополучателят четири поредни
месеца считано от месечната падежна дата не погаси изцяло минималната дължима
сума, цялото задължение към последната падежна дата се класифицира като
необслужвано и се олихвява с допълнителна лихвена надбавка (наричана
санкционираща лихва). Картата се блокира. Съгласно чл. 31 от Общите условия ако
кредитополучателят не погаси задълженията си до края на следващия (пети по ред)
месец ползването на кредитния лимит се прекратява. Вземането на банката за
целия използван кредитен лимит става изискуемо и започва да се олихвява с лихва,
равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава
в размер на 10 (десет) процентни пункта. На основание Тарифата на „Банка ДСК“
ЕАД, която съгласно чл. 9 от договора е задължителна за страните по него, при
издаването и ползването на кредитната карта кредитополучателят дължи такси в
размер на 146, 14 лева съгласно действащата към съответния момент Тарифа на
„Банка ДСК“ ЕАД. С оглед необходимостта от специални знания от областта на
финансите, за да бъде доказан размерът на дължимите по кредита главница,
договорна лихва и заемни такси, се иска да бъде назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като същото е било уважено от съда.
Вследствие
на гореизложеното поради това, че четири поредни месеца, считано от месечната
падежна дата, кредитополучателят не е заплащал месечните дължими суми по
кредита си, както и че до края на четвъртия месец не е погасил задълженията си
по него, и съгласно чл. 31 във връзка с чл. 32 от Общите условия към договора
за кредит за „Банка ДСК“ ЕАД възниква правото да го обяви за предсрочно
изискуем в размер на пълния му остатък. На 17.07.2018 г. „Банка ДСК“ ЕАД е
изпратила чрез частен съдебен изпълнител с per. № 844
нотариална покана до длъжника, с която го известява, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Същата се счита връчена на 21.07.2018 г.
На 08.08.2018 г. въз основа на допуснатата забава в
плащанията и изпратеното уведомление „Банка ДСК“ ЕАД трансформира кредита в
предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък.
На 17.08.2018
г., с вх. № ******* „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала в Софийския районен съд
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу
кредитополучателя. На 17.09.2018 г. образуваното частно гражданско дело частно
гражданско дело № ***** по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, I ГО,
157-ми състав е прекратено поради липса на местна компетентност и е препратено
по подсъдност Районен съд - гр. Перник. Там е въведено като частно гражданско
дело № **** по описа за 2018 г. на Районен съд - гр. Перник, ГК, 10-ти състав.
На 17.10.2019 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК с Разпореждане по частно
гражданско дело № **** по описа за 2018 г. на Районен съд - гр. Перник, ГК,
10-ти състав, на „Банка ДСК“ ЕАД е даден едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си срещу длъжника.
Съобщението за изготвеното разпореждане е получено на 05.11.2019 г. Моли се,
съдът да признае за установено, че ответникът дължи претендираните
суми.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства, които моли да се приемат по делото.
Моли да се изиска и приложи ч. гр. д. № ****
по описа за 2018 г. на Районен съд - гр. Перник, ГК, 10-ти състав, по което се
намират оригиналите на издадената заповед за изпълнение. Моли да се допусне
назначаването на съдебно – счетоводна експерти за със задачи, поставени в
исковата молба в следния смисъл:
1. Усвоени ли са средствата по договора и
на коя дата?
2. Бил ли е погасяван своевременно
кредитът?
3. Към 17.08.2018 г. налице ли са
просрочени погашения по кредита?
4. Ако - да, колко са просрочените вноски
и какъв е техният размер?
5. Какъв е размерът на дължимите по заема
такси?
6. Какъв е размерът на непогасените
задължения към датата на образуване на частно гражданско дело № **** по описа
за 2018 г. на Районен съд - гр. Перник, ГК, 10- ти състав - 17.08.2018 г., като
се отчита предсрочната изискуемост на кредита?
Представени
са и приети по делото, следните писмени
доказателства:
1. Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица
от 01.03.2013 г., Общи условия; Условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“
2. Извлечение от вътрешнобанковата сметка
с № ********, по която се отчита кредитът;
3. Извлечение от Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните, които „Банка ДСК“
4. Покана-уведомление с изх. № 10-20-01782
от 17.07.2018 г. на „Банка ДСК“ ЕАД с вх. № 035341 от 18.07.2018 г. на частен
съдебен изпълнител с per. № 844 и Разписка № 82 за
връчването й от 21.07.2018 г.;
5. Разпореждане по частно гражданско дело
№ **** по описа за 2018 г. на Районен съд - гр. Перник, ГК, 10-ти състав;
6. Пълномощно на инспектор - проблемни
кредити;
В срока за
отговор от ответника, е подаден такъв от страна на назначения му особен
представител- адв. Г., който оспорва
претенцията.Оспорва исковата молба и предявените с нея искове - по основание и
по размер ИЗЦЯЛО.
Посочва
следните правнозначими факти и твърдения:
По делото
липсвали доказателства ответникът да е получавал кредитна карта, като в тази
връзка видно от приложеният „Договор за издаване и обслужване на кредитни карти
револвиращ кредит за физически лица“ - на последната
5/пета/ страница липсвали попълнени данни за предаване на картата на ответника,
както липсват каквито и да било други писменни данни и
доказателства за предаване на кредитната карта, която ищецът твърди, че е издал
на ответника.
Наред с това
- видно от подписите на страница 4/четвърта/ договорът се твърди да не е
подписан от лице, за което да има данни да е упълномощено от законните представители
на юридическото лице - банка.
Твърди, че
ответникът никога не е използвал кредитната карта за която ищецът твърди, че е
издал и по делото липсват каквито й да било писмени доказателства в обратен
смисъл.
Изрично твърди, дори ако се приеме наличие на
облигационна връзка и предаване на картата, че средства по същата - дори
съобразно клаузите на договора и общите условия, не са били усвоявани по
никакъв начин от ответника и съответно ищецът претендира връщане на нещо, което
не е предоставял на ответника и същото не е било ползвано от ответника,
т.е.липсва реално изпълнение на твърдяната от ищеца облигационна връзка, в
резултат на която ответника да е използвал парични средства от процесната кредитна карта, за да бъде претендирано
тяхното връщане от него.
Твърди, ако
се приеме наличие на облигационно отношение между страните по делото, че никога
не е обявявана предсрочна изискумост на процесиите
суми - съобразно императивната норма на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, която съобразно постановките на т.18 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 год. по тълк.д.№4/2013 год. на ОСГТК на
ВКС, изисква изрично и предварително писмено уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на процесния
твърдян кредит - преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като в тази връзка е без значение връченото от ЧСИ С. Я. покана -
уведомление, от една страна защото същото не е връчено на ответника, а от друга
страна - същото е подписано и изпратено от лице, за което съобразно приложеното
към исковата молба пълномощно не е било упълномощено от законните представители
на банката да извърши действия, които биха касаели твърденият „Договор за
издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ
кредит за физически лица" - видно от т.1 на приложеното пълномощно, което
касае действия относно друг вид договори за кредит, различни от процесният договор.
С оглед
изложеното в предходния абзац исковите претенции - главница, лихви и такси се
сочи, че са неоснователни и недоказани, тъй като ищецът не е направил опит по
никакъв начин и не е уведомил ответника за настъпилата и твърдяна от него
предсрочна изискуемост.
По отношение
на исковите претенции за договорна лихва в размер на 1808.84 лева,
санкционираща лихва в размер на 8.55 лева и заемни такси в размер на 14 6.14
лева, за които се твърди, че са начислени върху „използваната сума" - за
периода от 01.05.2017 год. до 16.08.2018 год. и за периода от 08.08.2018 год. До 16.08.2018 год.,
твърди, че ответника никога не е използвал суми от кредитната карта - нито
преди тези периоди, нито в тези периоди, нито до датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, нито до датата на исковата молба, като
ищецът без правно основание и то напълно произволно е начислил „договорна лихва",
„санкционираща лихва" и напълно неясните и произволни „заемни такси",
като при това в тези суми са включени произволни суми, за които нито е
уведомяван ответника, нито е давал съгласие за начисляването им, поради което
същите са неоснователни и не се дължат, тъй като липсва „използвана"
главница и съответно закъснение в нейното връщане.
Недължимостта на
главницата води до недължимост й на всички акцесорни вземания - посочени в исковата молба като
„лихви" - договорна и санкционна, както й законната лихва за забава върху
главницата от 17.08.2018 год. до окончателното плащане, както й напълно
неясните и произволни „заемни такси".
По отношение
на приложения „Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица" и приложените „Общи
условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК в сила от 17.12.2012
г.", прави ИЗРИЧНО възражение за тяхната НИЩОЖНОСТ, като противоречащи на
императивните норми на Закона за потребителския кредит - чл.21, ал.1, чл.22, вр.чл.10 и чл.11 и чл.ЗЗ, ал.1 и ал.2, което прави исковите
претенции неоснователни и недоказани й на това основание.
Смята, че
приложения „Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица" и приложените
„Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК в сила от 17.12.2012
г.", са НИЩОЖНИ и поради противоречие с императивните норми на Закона за
защита на потребителите - Глава Шеста - чл.143 и сл., тъй като предвиждат
неравноправни клаузи в полза на икономически по силната страна на процесния договор - по отношение на всички искови претенции
и начинът на тяхното определяне и начисляване. Моли за отхвърляне на
претенциите.
В съдебно
заседание, проведено на 09.09.2020 г.,
ищецът
„БАНКА ДСК“ ЕАД не е изпратила представител не изпращат. Съдът е
докладвал постъпило по делото становище, с рег. № ***** от 09.09.2020 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ивайло
Коцев, в която се посочва, че няма да изпратят представител по делото за
насроченото съдебно заседание; молят да бъде изслушано вещото лице, нямат
въпроси към експертизата и молят същата да се приеме. По изложените в отговора
на исковата молба твърдения и възражения вземат становище по същество, представят
и подписан приемо-предавателен протокол между
страните за получаване от страна на С.И.М. на процесната
карта. Изразили са и становище по същество на делото за уважаване на
претенцията. Молят исковете да бъдат уважени.
За
ответника С.И.М. – редовно призован чрез назначения му особен представител, се
явява назначения особен представител адв. М.Г., който
моли за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. №****/2018 г. по описа на РС Перник. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представено по делото копие от Договор за издаване
и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за
физически лица се установява, че банката
предоставила на клиента револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта ********** **** в размер на 7
000 /седем хиляди/ лева с променлив стандартен лихвен процент. Падежната дата
за издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца. Кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора,
е в размер на 17, 95 % годишно съобразно Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на
„Банка ДСК“ ЕАД. Договорът влиза в сила от датата на подписването му от
страните и е валиден до прекратяването му от коя да е от тях. Срокът за
ползване на кредита съвпада със срока на валидност на кредитната карта, който е
три години. След неговото изтичане кредитната карта се подновява автоматично,
като действието на договора също се подновява автоматично за нов период, равен
на срока на валидност на новата карта. Кредитът е усвоен 01.03.2013 г. Кредитът
се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка с № **********************,
съгласно договора, като заемът се отчита по вътрешнобанкова сметка *** № ********.
Представени към договора си и условията за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти – револвиращ кредит на банка ДСК
/стр.13 и следващи от делото/. Представени са и общите условия, като са
представи и погасителен план и ГПР
/СТР.17 гръб от делото/. Видно от същите е било уговорено, че за
усвоената част от кредитния лимит кредитополучателят следва да заплаща
променлива възнаградителна (договорна) лихва в размер
на договорения лихвен процент по кредита, посочен в договора, която лихва се
начислява ежедневно върху фактически ползваната сума. Кредитополучателят има
възможност да погасява частично или изцяло задълженията си във всеки един
момент чрез вноски, които се отнасят за заплащане на дължимите главница
(представляваща част от усвоения кредитен лимит), договорна (възнаградителна) лихва, такси, както и минимални дължими
суми от предходни периоди. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
Общите условия „минимална дължима сума“ представлява определена сума, която
клиентът е длъжен да погасява ежемесечно, в рамките на гратисния
период. Тя се изчислява като процент от натрупаното задължение от лихви, такси
и транзакции към падежната дата. Съгласно § § 1, т. 12 „гратисен
период“ е период, в който клиентът е длъжен да внесе определената минимална
дължима сума, за да не бъде класифицирано задължението му като просрочено.
Началото на периода е падежната дата, към която се изчислява минималната
дължима сума.
При невнасяне на минималната дължима сума в рамките на
гратисния период неиздължената част нея се е
посочено, че се класифицира като просрочена и се олихвява с допълнителна
лихвена надбавка. Кредитополучателят е описано, че дължи такса за забавено
заплащане на задължението съгласно тарифата на банката. На 10.05.2017 г.
кредитополучателят по договора за кредит за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица не е
заплатил дължимата месечна минимална сума. След тази дата окончателно е
преустановено заплащането на дължимите месечни суми и по заема не са извършвани
никакви погашения, което се потвърждава от изслущаната
СИЕ по делото.
Към 17.08.2018 г. неплатените минимални суми за револвиране, видна от СИЕ са били вече 4 . Съгласно чл. 30,
ал. 3 от Общите условия към договора за кредит в случай че кредитополучателят
четири поредни месеца считано от месечната падежна дата не погаси изцяло
минималната дължима сума, цялото задължение към последната падежна дата се
класифицира като необслужвано и се олихвява с допълнителна лихвена надбавка
(наричана санкционираща лихва). Картата се блокира. Съгласно чл. 31 от Общите
условия ако кредитополучателят не погаси задълженията си до края на следващия
(пети по ред) месец ползването на кредитния лимит се прекратява. Вземането на
банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и започва да се
олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна
надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Видно от представената копие- Тарифата на „Банка ДСК“
ЕАД, съгласно чл. 9 от договора при
издаването и ползването на кредитната карта кредитополучателят дължи такси в
размер на 146, 14 лева съгласно действащата към съответния момент Тарифа на
„Банка ДСК“ ЕАД.
Съгласно чл. 31 във връзка с чл. 32 от Общите условия
към договора за кредит за „Банка ДСК“ ЕАД възниква правото да го обяви за
предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък при посочените неплащания. На
17.07.2018 г. „Банка ДСК“ ЕАД е изпратила чрез частен съдебен изпълнител с per. № 844 нотариална покана до длъжника /видно от
представените писмени доказателства по делото/, с която го известява, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Същата е посочено,
че следва да се счита връчена на 21.07.2018 г. На 08.08.2018
г. въз основа на допуснатата забава в плащанията и изпратеното уведомление
„Банка ДСК“ ЕАД трансформира кредита в предсрочно изискуем в размер на пълния
му остатък.
До длъжника е изпратено уведомление в този смисъл като
същото е връчено на 21.07.2018 г. на лице от домашните на ответника – негова
майка /стр.10 от делото/. По делото не са наведени конкретни твърдения, които
да оспорват това обстоятелство, нито поначало качеството на лицето, получило
съобщението. В тази връзка и на основание чл. 46 от ГПК съдът приема, че
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено надлежно на ответника. В
посоченото уведомление се съдържа позоваване от страна на банката на
предсрочната изискуемост, както и последиците от същата. По тези съображения
настоящият състав счита, че предсрочната изискуемост е съобщена на ответника
длъжник надлежно, поради което и следва да се приеме за настъпила като
възраженията на особения представител в тази връзка са неоснователни. Освен
това доколкото уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на 21.07.2018
г.,а заявлението за издаване на ЗИПЗ е подадено на 17.08.2018 г., то следва да
се приеме и че предсрочната изискуемост е съобщена на длъжника преди образуване
на заповедното производство. В уведомлението и в ОУ е посочено, че предсрочната
изискуемост настъпва от получаване на съобщението за него – в случая
21.07.2018 г. Ищецът се позовава на
предсрочна изискуемост, настъпила на 17.08.2018 г., поради което и претенцията
му в този смисъл е основателна. На последно място следва да се отбележи и че
след като предсрочната изискуемост е обявена надлежно на длъжника преди
образуване на настоящото исково, а и на заповедното производство, то съдът не
обсъжда хипотезата на обявяване на същата чрез връчване на препис от исковата
молба със съдебните книжа на особен представител.
На 17.08.2018 г., с вх. № ******* „Банка ДСК“ ЕАД е
депозирала в Софийския районен съд Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. На 17.09.2018 г.
образуваното частно гражданско дело частно гражданско дело № ***** по описа за
2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 157-ми състав е прекратено поради липса
на местна компетентност и е препратено по подсъдност Районен съд - гр. Перник.
Там е въведено като частно гражданско дело № **** по описа за 2018 г. на
Районен съд - гр. Перник, ГК, 10-ти състав. На 17.10.2019 г. на основание чл.
47, ал. 5 от ГПК с Разпореждане по частно гражданско дело № **** по описа за
2018 г. на Районен съд - гр. Перник, ГК, 10-ти състав, на „Банка ДСК“ ЕАД е
даден едномесечен срок да предяви установителен иск
за вземането си срещу длъжника. Съобщението за изготвеното разпореждане е
получено на 05.11.2019 г.
От представения и неоспорен по делото приемо- предавателен протокол се установява, че ответникът
е получил картата на посочената в протокола дата.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че С дата
01.03.2013 г. е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица между „Банка ДСК"
ЕАД и С.И.М.. По договора за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за
периода от сключване на договора 01.03.2013 г. до датата на подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение 17.08.2018 г. са били усвоени
чрез теглене на АТМ и плащане на ПОС общо 12 251,05 лева - по дати и размер
посочени в колона 1 и 3 на таблица № 1, в заключението по СИЕ. Вещото лице е
посочило, че за периода от сключване на договора до 10.01.2017 г. кредитът е
бил погасяван своевременно и не са начислявани лихви за забава. Общият размер
на платените суми към 17.08.2018 година е вещото лице е посочила, че са в
размер на 5 607,78 лева, с които са погасени:5 417,86 лева главница, 189,92
лева такси за преиздаване на карта и годишни такси обслужване. Описано е, че не
са погасявани вноски с падеж от 10.04.2017 г. и към 17.08.2018 г. са били
налице просрочени погашения по кредита за главница, лихва и такси. Тоест точно
четири вноски, съобразно ОУ.Просрочените вноски по кредита са описани в СИЕ,
както следва:202,09 лева към 10.04.2017 г., 409,46 лева към 10.05.2017 г.,
614,26 лева към 10.06.2017 г., 816,13 лева към 10.07.2017 г., 1 214,44 лева към
10.09.2017 г.Към 17.08.2018 г. неплатените такси са изчислени в размер на 146,14 лева, от
тях:1,64 лева начислени такси за преиздаване на карта и годишни такси
обслужване, 9,50лева такса теглене от АТМ на друга банка75,0лева такса револвиране на кредит. Към 17.08.2018 г. неплатените
задължения са в размер на 8 796.72 лева, посочени в таблица № 1 от
констативната част на СИЕ, от тях:6 833,19 лева главница, 61,64 ЛЕВА такси за
преиздаване на карта и годишни такси обслужване,9.50 лева такса теглене от АТМ
на друга банка75.0лева такса револвиране на кредит, 1
808,84 лева договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 16.08.2018 г. и 8,
55 лева санкционираща лихва за периода от 08.08.2018
г. до 16.08.2018 г. На допълнително поставения в СИЕ въпрос вещото лице е
отговорило, а именно:С извършените плащания, в случай че се установят такива
как са се погасявали вземанията само за главница и лихва, без да се вземат
предвид допълнителните такси по договора?, че -Ако с платените суми в размер на
5 607,78 лева се погасяват само главници, то размера на задълженията към
17.08.2018 г. ще бъдат в размер на 8 748.99 лева, от тях:6 643,27 лева
главница, 251,56 лева такси за преиздаване на карта и годишни такси обслужване,
9.50лева такса теглене от АТМ на друга банка,75 лева такса револвиране
на кредит, 1 761,35 лева договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до
16.08.2018 г. и 8,31 лева санкционираща лихва за периода от 08.08.2018 г. до 16.08.2018 г.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална
заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това
експертизата е приета без оспорвания от страните по делото, които не са се
възползвали от възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявени
са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В
тежест на ответника е да установи сключването на договор за кредит,
предоставянето на банковата карта, усвояването на паричните суми, размер на възнаградителната лихва, изискуемост на задължението,
прехвърляне на вземанията и уведомяването на длъжника за цесията.
От
предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът
е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието
на неговите клаузи са изцяло съобразени
със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Установи се получаването на банковата карта от ответника, за което същият е
подписал протокол
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит,
предоставяне на договорения заем и настъпване на
падежа на вземането за неговото
връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези
съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (120 месеца), падежите, вноските
по погасителния план, сумата на кредита (70000 лева), условията, при които се подновява или става предсрочно изискуем.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. В този смисъл, възржанията на ответната стран,съдът
намира за неоснователни. Неоснователно е и възражението, че на лицето ответник
процесната карта не му е била връчена- видно от неоспорения и представен от
банката приемо-предавателен протокол, който не е бил оспорен по делото, по
надлежен ред се установява, че на ответника е връчена картата на посочената в
протокола дата, за което последният собственоръчно е положил своя подпис. Нещо
повече, видно от СИЕ, което съдът поставя в основата на своите изводи, то
се установява и че ответникът е
извършвал и частични плащания по крата, тоест за определен времеви интервал е
изпълнявал задърженията си по договора, което от своя страна и признание само
по себе си на неизгоден за ответника факт и следва да се приеме, че всички
възражения на ответника в посочения смисъл се явяват неоснователни, като от СИЕ
се установява, и усвояването на сумата по картата.
В договора се съдържа разяснения за правото на потребителя
да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК /т. 14.2 от ОУ/, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1,
т. 20 от ЗПК /глава IX от ОУ/.
В погасителния
план е
посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, като
както договора, така и погасителния план, а и общите условия са подписани от
ответника –
чл. 11, ал. 2 от
ЗПК,
като подписът му не е оспорен надлежно.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК. По тези съображения и наведените в тази връзка доводи на ответника са
неоснователни.
Кредитът е усвоен от длъжника ответник, видно от
изложеното по –горе и описано в СИЕ. В тази връзка и възражението на особения
представител, че сумата не е усвоена е неоснователно.
Настоящият състав счита, че действително е настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията по договора за кредит, като междувременно видно от гореописаното,
то кредитът е и окончателно падежирал, като
автоматичното подновяване е предвидено само за три години. Същевременно, съдът намира и че банката също
своевременно е обявила и кредита за предсрочно изискуем, като е изпратила
нотариална покана до длъжника, макар и същата да не му е била връчена лично, то
е настъпила законовата презумпция за връчването й, като поради това, че четири
поредни месеца, считано от месечната падежна дата, кредитополучателят не е
заплащал месечните дължими суми по кредита си, както и че до края на четвъртия
месец не е погасил задълженията си по него, и съгласно чл. 31 във връзка с чл.
32 от Общите условия към договора за кредит за „Банка ДСК“ ЕАД е възникнало
правото да го обяви за предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък и
именно поради тази причина на 17.07.2018 г. „Банка ДСК“ ЕАД е изпратила чрез
частен съдебен изпълнител с peг. № 844 нотариална
покана до длъжника, с която го известява, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Същата следва да се счита връчена на 21.07.2018
г. На 08.08.2018 г. въз основа на допуснатата забава
в плащанията и изпратеното уведомление „Банка ДСК“ ЕАД трансформира кредита в
предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от експертизата
длъжникът не е извършвал никакви плащания на вноски по кредита след 10.01.2017
г..
В тази връзка и банката е упражнила възникналото в нейна полза право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В посоченото уведомление се съдържа позоваване
от страна на банката на предсрочната изискуемост, както и последиците от
същата. По тези съображения настоящият състав счита, че предсрочната
изискуемост е съобщена на ответника длъжник надлежно, поради което и следва да
се приеме за настъпила като възраженията на особения представител в тази връзка
са неоснователни.
На последно място следва да се отбележи и че след
като предсрочната изискуемост е обявена надлежно на длъжника преди образуване
на настоящото исково, а и на заповедното производство, то съдът не обсъжда
хипотезата на обявяване на същата чрез връчване на препис от исковата молба със
съдебните книжа на особен представител.
С оглед горното исковата претенция за главница съдът намира за основателна за
пълния претендиран размер от 7 000 лева. Съобразно последният въпрос по СИЕ, то като не
се вземат предвид сумите по допълнителните такси, начислени по картата, с
внесените суми, ответникът е остава да дължи за главница сумата от 6 643,27
лева главница, като за горницата до претендирата сума
от 6 834,74 лв
исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена или за сумата от
191, 47 лева.
Съдът намира за нищожна клаузата по чл. 30, ал. 1 от Общите условия, с
която е начислена такса револвинг. Съгласно чл. 10а ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В настоящия случай
не е ясно и точно определен размерът на таксата револвинг,
с което се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. В този смисъл съгласно чл.
22, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Изложеното важи и
за другите претендирани такси, като се претендират
общо сумата
146,14 лв. /сто четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ - заемни
такси; видно от СИЕ вещото лице е посочила като такива такси - 251,56 лева
такси за преиздаване на карта и годишни такси обслужване 9.50лева такса теглене
от АТМ на друга банка, за които суми исковите претенции също следва да бъдат
отхвърлени.Следва да се подчертае
отново, че липсва яснота на основанието за събирането им. За да са изпълнени изискванията на ЗПК, в договора
следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин основанието за
дължимостта и начисляването на всяка една посочена „такса“, както и за
каква точно услуга или действие се дължи същата. В настоящия
случай от съдържанието
на договора потребителят не би могъл да установи
това основание. В тази
връзка липсата на подробна информация лишава потребителя от възможността да е наясно за
каква друга парична сума извън стойността на заема се задължава или може да му бъде начислена. По тези съображения
съдът намира, че процесните уговорки за заплащане на такси
сумата за претендирата от таксите сума- 146,14 лв.
/сто четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, описана в исковата
молба като - заемни такси;, следва да се
приеме за недействителна, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
Основателна е и претенцията за договорна лихва в размер до размера -1 761,35 лева договорна лихва за
периода от 10.05.2017 г. до 16.08.2018 г. и 8,31 лева санкционираща лихва за
периода от 08.08.2018 г. до 16.08.2018 г., съобразно
последният въпрос от експертното заключение. В тази връзка искът следва да бъде
отхвърлен за разликата от уважените до претендираните
размери или за разликата от 1 761,35 лева договорна лихва за периода от
10.05.2017 г. до 16.08.2018 г. до претендираната за
същия период- 1 808,84 лева или за
разликата от 47,49 лева, както и за разликата над уважената сума за 8,31 лева
санкционираща лихва за периода от 08.08.2018 г. до
16.08.2018 г., до претендирата за периода сума от
8,55 лева или за сумата от 0,24 лева.
Разноски:
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество разноски
съобразно отхвърлена част на исковите претенции. Ищецът в исковата молба е
отправил искане за присъждане на разноски по делото, като е предявил претенция
за присъждане на юк възнаграждение в размер на 450
лева, съгласно Наредбата, държавна такса
175, 97 лв, както и сумата от 160 лева
–депозит за вещо лице- разноски в исковото производство и разноски в
заповедното - държавна такса 175, 97 лв и 50 лева юк възнаграждение. Съгласно
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът намира относно юк
възнаграждение, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПрП, вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правна помощ, съдът следва да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение. Съдът
като съобрази конкретния материален интерес, фактическата и правна сложност на
делото, намира, че следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в размер
на 632,94 лв
Водим от горното, Пернишкият районен
съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.М., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на„Банка ДСК“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. Московска № 19,
представлявано от Виолина Маринова Спасова - главен изпълнителен директор, и
Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, сумата от общо 8412,93 лева,
от който 6 643,27 лева незаплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит за физически лица, сключен между страните по делото, сумата от 1 761,35
лева договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 16.08.2018 г.по посочения
договор и сумата в размер на 8,31 лева санкционираща лихва за периода от 08.08.2018 г. до 16.08.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.08.2018 г., до окончателно изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумите, както следва: за
сумата 146,14 лв. /сто четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ -
заемни такси изцяло, както и за сумите както следва за разликата над уважената главница 6 643,27
лева главница, до претендирата сума от 6 834,74 лв или за
сумата от 191, 47 лева, за разликата над
1 761,35 лева договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 16.08.2018 г. до претендираната за същия период- 1 808,84 лева или за разликата от 47,49 лева,
както и за разликата над уважената сума за 8,31 лева санкционираща лихва за
периода от 08.08.2018 г. до 16.08.2018 г., до претендирата за периода сума от 8,55 лева или за сумата от
0,24 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Банка ДСК” ЕАД,
с ЕИК:********* сумата от общо 632,94 лева, представляваща разноски в
производството по делото, съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. №**** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ