РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Нови пазар, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100936 по описа за *** година
Предявена е искова молба от ищеца С. Й. У. от с. Д. срещу Р. Д., *** гражданин с
право на пребивване в Р България.
Предявеният иск е по иск по чл. 124 от ГПК за 7/27 ид.ч., алтернативно на 2/9 ид.ч. от
имот, представляващ недвижим имот, намиращ се в гр. К., кв. К., ул. ***, съставляващо
дворно място с площ от 610 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда/къща и гараж,
за което е отреден УыПИ ** от кв. 12 по действащия план на гр. К., кв. К., при граници: от
две страни улици и УПИ **.
Цената на иска е **лв.
Ищцата твърди, че е наследник на Н. К. Ю. (Н. К. М.), нейна майка, починала на ** г.
в гр. К., която заедно със съпруга си и децата е живяла в процесния имот. В този имот, до
смъртта си, е живял и дядото на ищцата К. М. М. (К. М. К.), поч.на ** г., който придобил
имота съгласно НА № **, том **, от ** г. на НПРС. Към момента на придобиването му,
имотът представлявал дворно място с площ от 610 кв.м., съставляващо УПИ ** в кв. 4 от кв.
К., гр. К., ведно с построена в него къща, а по действащия план за регулация, имотът
съставлява УПИ **, кв. 12, заедно с къща и гараж. В този имот живеел дядото, майката на
ищцата и нейното семейство. Останалите деца на дядото, дъщеря му Е. заживяла след
омъжването си при съпруга си в с. Л., а синът му М., е напуснал Р България през ** г. и се
установил в ***.
Ищцата, твърди, че дядо й искал имотът му да остане на дъщеря му Н. и през ** г.
1
извадил разрешително за строеж на нова къща, която да построят зет му Ю. и дъщеря му Н.,
за да живеят там с децата си. Ищцата твърди, че нейните родители със свои средства и труд
построили къща, в парцела на дядо й и цялото семейство се преместило да живее там. До
смъртта на дядото на ищцата, той живеел при дъщеря си Н., която се грижела за него.
Останките на старата къща били изчистени.
След смъртта на дядото на ищцата, в къщата останали да живеят ищцата, брат й и
родителите й. Родителите на ищцата построили гараж в имота.
През *** г. ищцата се изселила в *** заедно с родителите си, но те скоро след това се
върнали, както и след това често се завръщали в РБ. Когато се прибирали в България, те
оставали в къщата си, която те приемали за своя. Никой от наследниците на дядо К. не им
оспорвал това.
През *** г. майката на ищцата се снабдила с НА за собственост по давност и
наследство № **, том **, д. № ** г. на Нотариус с рег. № ** на НК, в който освен парцела и
къщата бил описан и гаража.
През *** г. майката на ищцата починала, а самата ищца нямала възможност да си
идва в България. Баща й обаче пътувал често. През *** г. той поискал от ищцата и от брат й
пълномощно, за да си прехвърли на негово име къщата и те му дали такова.
След смъртта на майката на ищцата, баща й сключил граждански брак с втора жена.
С НА № **, том **, дело № ** г.на нотариус с рег. № ** на НК, бащата продал на себе си
имота. Четири месеца след сделката, бащата на ищцата починал. На погребението на баща
си ищцата не успяла да пристигне. Втората жена на бащата на ищцата, продължила да
живее в имота около 2 години след смъртта му, след което заживяла при друг мъж.
При едно от връщанията на брата на ищцата в родния дом в кв. К., заварил чичо си
М. Д., баща на ответника, който не живеел в РБ. Той обяснил присъствието си там, с това, че
е подал документи за право на пребиваване в страната и е посочил този адрес. Помолил
също и да остава там и при следващите си посещения в страната. В периода от 2014 до ***
г. ищцата не се е прибирала в родния дом. Едва през *** г., когато се върнала в имота си, тя
заварила в него чичо си и между тях възникнал спор относно ползването на имота. Чичото
излязъл от къщата, а ищцата сменила ключовете за нея.
При завръщането си отново в РБ и в имота през *** г. ищцата установила, че е
спряно електричеството и по този повод посетила община К.. Там узнала, че през *** г.
имота е прехвърлен на ответника Р. Д., синът на чичо й.
Ищцата сочи, че както ответникът, така и неговия баща, неин чичо, са *** граждани.
Ищцата сочи, че още през *** г., след смъртта на баща й, нейният чичо се снабдил с НА за
собственост на имота по давност.
Ищцата твърди, че чичо й не е български гражданин, той е чужд гражданин и има
само право на пребиваване, както и че никога не е живял преди *** г. в имота. През *** г. с
НА № **, том **, д. № ** г. чичо й продал на лицето Х. Х. А. имота, който от своя страна
през *** г. го е продал на настоящия ответник и син на чичо й.
2
Ищцата сочи, че наличието на НА в полза на ответника за имота, на който тя и брат й
са собственици създава правна несигурност за нея и тя има правен интерес да иска
постановяването на съдебно решение, с което да се признае спрямо ответника, че тя е
собственик на 7/27 ид.ч., алтернативно на 2/9 ид.ч. от имота.
Предвид на горното, ищците молят съда да постанови решение, с което да ги признае
за собственици на недвижим имот, намиращ се в с. Н., с адм.адрес ул. ***, съставляващо
дворно място с площ от 2280 кв.м., ведно с построените в него къща и стопански постройки,
представляващ УПИ ** от кв. 9, при граници от две страни улици и УПИ **. Иска се отмяна
на издадения констативен НА в полза на ответника.
От името на ответника не е постъпил писмен отговор по иска. Същия е запознат с
неблагоприятните последици от това, вкл. и за възможността за постановяване на
неприсъствено решение по делото. За датата на съдебното заседание същия е редовно
призован по телефона, не се явява и не изразява становище по предявения срещу него иск.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа и правна обстановка:
По делото е приложено удостоверение за наследници на Н. К. Ю. (Н. К. М.), поч.на
** г., съгласно което ищцата е нейна дъщеря и законен наследник, както и брат й Ф..
Наследник на майката на ищцата, към датата на нейната смърт е бил и бащата на ищцата Ю.
Ю. Ю., самият той починал на ** г.
По делото е приложено удостоверение за родствени връзки на майката на ищцата Н.
Ю., от което се установява, че неин баща е К. М. К., роден на ** г. и починал на ** г.
Съгласно приложения по делото НА № **, том **, от ** г. на НПРС, К. М. М. (К. М.
К.) е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ къща
със застроено и незастроено дворно място от 530 кв.м., находящ се в кв. К., гр. К., за което е
отреден парцел ** от кв. 4, при граници: от две страни улица, Н. М., Б. Х..
По делото е приложено копие от протокол за строително разрешение № ** от ** г.
дадена на стопанина К. М. М., строителна линия за построяване на жилище 73 кв.м.в парцел
** от кв. 4 по плана на селото.
Съгласно НА № **, том **, д. № ** г. на Нотариус с рег. № ** на НК, майката на
ищцата Н. К. М., род. На *** г. се снабдила с констативен нотариален акт по давност и
наследство за имота, който вече според действащия регулационен план представлявал:
дворно място с площ от 610 кв.м. с построените в него къща и гараж, и за който е отреден
парцел ** от кв. 12, който урегулиран ще съдържа 650 кв.м., при граници: улица, парцел **,
имот пл. № **, пл. № **.
С НА № **, том **, дело № ** г.на нотариус с рег. № ** на НК, бащата на ищцата Ю.
Ю. Ю., действащ като пълномощник на ищцата С. Й. (Ф. У.) и на брат й Ф. Й. (Ф. Й. Й.)
3
продава на себе си и на Н. А. Ю. (втора по ред съпруга) 2/3 ид.ч. от процесния имот.
Съгласно НА № **, том **, дело № ** от ** г. Д. М., роден на ** г., притежаващ
право на пребиваване в РБ, гражданин на РТ, се снабдил с НА за собственост по давностно
владение за целия процесен имот.
През *** г. с НА № **, том ** дело № ** от ** г. Д. М. продал на Х. Х. А.
придобития преди това процесен имот.
Съгласно НА № **, том **, дело № ** от ** г. Х. А. и съпругата му Ю. А. продали
имота на ответника по делото Р. Д., гражданин на РТ, с право на постоянно пребиваване
имота, предмет на делото.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че имотът винаги е
принадлежал на родителите на ищцата, а преди това и на нейния дядо К.. Бащата на ищцата
Ю. Ю. Ю. направил къщата през ** г. и в нея живели родителите на ищцата, заедно с цялото
си семейство, включващо ишцата и брат й. В имота имало и стара къща, която стояла докато
се самосрутила. Свидетелят С. М. сочи, че през *** г. семейството на ищцата, вкл. и нейните
родители, както и свидетелят се изселили в ***. Скоро след това, след около година,
родителите на ищцата, както и свидетелят се върнали отново в родния си дом. Родителите
на ищцата след това често ходили в РТ, където от своя страна трайно се установили ищцата
и брат й. Майката на ищцата се разболяла и починала в РТ, а баща й в родното място в кв.
К., гр. К. и в имота си.
Свидетелят сочи, че след смъртта на майката на ищцата Н., мъжът й, който живеел в
процесния имот, се оженил за жена на име Н.. Тя стояла около година след смъртта на Ю. и
след това напуснала имота. Когато М., чичото на ищцата, е идвал в къщата, жената на
бащата й, я нямало вече.
Свидетелят сочи, че М. Д., брат на майката на ищцата, го е виждал няколко пъти, като
при едно от идванията си счупил катинара на вратата на имота и влязъл в него. Същия
заявил пред своите съседи, че идва в имота на сестра си.
При едно от идванията си ищцата не могла да влезе в бащиния си дом и отишла при
своята приятелка и дъщеря на свидетеля за да отседне. Домът й бил заключен, а бравите
сменени.
Свидетелят сочи, че Р. Д., не е идвал в къщата никога, и за него знае само, че е син на
М. Д.. Свидетелят не познава и не е чувал имената на купувачите на имота Х. Х. А., както и
на Ю. М. А.. За тях сочи, че не са от селото.
Свидетелят сочи, че никой от роднините на майката на ищцата няма претенции към
имота, освен М.. За него свидетелят сочи, че не е живял в имота и не е строил къщата, не е
работил мястото. Той живее в ***, където живеят и другите роднини на майката на ищцата.
В същия смисъл е и казаното от свидетелката М. А., която сочи, че добре познава
имота, на който е съсед. Знае, че същия е къщата е построена от родителите на ищцата,
както и гаража, дворът не бил голям. Свидетелката сочи, че през *** г. М. бил идвал в
4
имота, разбил катинара и влязъл, но тя не го е виждала. За чичото М., свидетелката сочи, че
не е живял в имота, той живял в гр. Н., а през ** г. заминал за ***. Той заминал преди *** г.
Той не си е идвал преди *** г., тя разбрала, че е идвал едва през *** г. Свидетелката не
познавала Х. А. и Ю. А., те на са живели в селото и не са влизали изобщо в имота.
Свидетелката сочи и за втората съпруга на бащата на ищцата, че живяла в имота около 5
месеца след смъртта му и след това го напуснала. След нейното напускане е идвал чичото
М..
От свидетелката Н. А. се установява и потвърждава посоченото и от предишните
свидетели, че чичото М. се е изселил от България още през ** г. и не се е завръщал до *** г.
Свидетелката разговаряла с него и го попитала дали няма имот, в който да остава, той бил
отговорил, че ще остава в къщата на сестра си С.. Свидетелката не познава лицата Х. А. и
Ю. А., за които твърди, че не са от тяхното село.
Според назначената по делото СТЕ, към момента спорният имот представлява УПИ
** от кв. 12, който съдържа 691 кв.м. Съществуващите в момента сгради са годни да се
използват и те включват паянтов навес с дървена носеща конструкция кв.м., със застроена
площ от 31 кв.м., полумасивен гараж с площ от 17 кв.м., масивно жилище на един етаж със
застроена площ от 105 кв.м. и пристройка към входа на жилището със застроена площ от 4
кв.м.
Вещото лице е установило частична идентичност на имота, описан в НА от *** г. и
представляващ парцел ** от кв. 4 по плана на селото от 1957 г. с имота описан в плана от
1983 г. и представляващ УПИ ** от кв. 12. С плана от 1983 г. границите на имота са
разширени в южна и западна посока.
От проверката по разписните листи, вещото лице е установило, следните записи за
имота: първоначално имотът бил записан на името на К. М. М., след това на Д. М. – без
посочен документ, след това Ю. Ю. и Н. Ю., съгласно НА № **, том **, дело № ** г., Х. А.,
съгласно НА № **, том ** дело № ** от ** г. и Р. Д., с НА № **, том **, дело № ** от ** г.
Вещото лице сочи, че в момента на огледа имотът бил ограден с оградна мрежа на
бетонни стълбчета.
От правна страна, съдът приема следното:
Имотът, предмет на делото, към датата на предявяване на иска представлява УПИ **
от кв. 12, с площ от 691 кв.м., в който са изградени паянтов навес с дървена носеща
конструкция със застроена площ от 31 кв.м., полумасивен гараж с площ от 17 кв.м., масивно
жилище на един етаж със застроена площ от 105 кв.м. и пристройка към входа на жилището
със застроена площ от 4 кв.м., при граници и съседи: от две страни улици, УПИ ** и ** –
озеленяване.
Процесният имот, който някога е принадлежал на дядото на ищцата К. М. М., след
5
неговата смърт е останал във владение единствено на неговата дъщеря Н. К. Ю. и нейното
семейство. Останалите деца на дядото са се установили трайно извън родния дом, като
синът му М. Д., баща на ответника е напуснал РБ още през ** г. и се установил трайно в ***.
С това той е станал единствено *** гражданин, и е изгубил българското си гражданство,
поради което и не фигурира в удостоверението за родствени връзки на Н. К. Ю., майка на
ищцата и негова родна сестра. В него, освен роднините по права възходяща и низходяща
линия, е посочена като роднина по съребрена линия само сестрата Е. К. К., която е починала
на ** г., но не и брата М. Д..
Поради упражняваното от семейството на родителите на ищцата трайно владение на
имота, оставен след смъртта на дядото К., през *** г., майката на ищцата Н. К. Ю. се
снабдила с констативен нотариален акт по давностно владение за собственост на имота НА
№ **, том **, д. № ** г. на Нотариус с рег. № ** на НК. С това, тя е станала собственик на
целия имот. Придобиването на имота става по време, когато майката Н. и бащата на ищцата
са имали сключен граждански брак, поради което и по силата на на чл. 21, ал.1 СК,
придобитото имущество става съпружеска имуществена общност (СИО).
Съпружеската имуществена общност между Н. К. Ю. и нейният съпруг Ю. Ю. Ю. е
прекратена със смъртта на майката на ищцата на ** г. По силата на чл. 27, ал.1 СК вр. чл.44,
т.1 СК, на ** г. С това наследственото имущество на майката става в размер на ½ ид.ч. от
целия имот, а останалата част остава за съпруга й Ю. Ю. Ю..
Наследници на Н. Ю., съгласно посоченото в удостоверението за наследници са
нейният съпруг Ю. Ю. Ю. и двете й деца – С. Й. У., ищца по делото и синът Ф. Й. Й.. Те
наследяват по равно частта на майката на ищцата, съгл. чл.9 ЗН, т.е нейният дял се дели на
три равни части. Така всеки от посочените в удостоверението наследници получава по 1/6
ид.ч. от наследствения имот. Бащата на ищцата става собственик на общо 4/6 ид.ч. (1/6 по
наследство от съпругата си и 1/2ид.ч. от прекратената СИО).
С даденото от ищцата и нейния брат, в полза на баща им пълномощно и извършена
от бащата Ю. Ю. Ю. разпоредителна сделка, той продава на себе си и на новата си съпруга
Н. А. Ю., род.на ** г., 2/3ид.ч. от процесния имот. Така прехвърлената част от имота става
съпружеска имуществена общност (СИО) отново по силата на чл. 21, ал.1 СК, но между
бащата на ищцата и втората му съпруга. Макар в НА да е посочено, че продадената част от
имота е 2/3ид.ч., то доколкото ясно е посочено, че продавачи са само децата, то техните
части не са 2/3 ид.ч.от процесния имот, а общо 2/6 ид.ч. В този смисъл тази сделка е
действителна до размера на притежаваната от прехвърлителите части, т.е до 2/6 ид.ч., а не
до 2/3 ид.ч. (Само в случай, че и бащата беше продал от своята част 1/3 ид.ч. би могло да се
формира квота в общ размер от 2/3, но такова разпореждане от негова страна не е налице).
Бащата е продал на себе си и на съпругата си частите на двете си деца от по 1/6 ид.ч., общо
2/6 ид.ч.
Сделката е извършена с НА № **, том **, дело № ** г.на нотариус с рег. № ** на НК.
Прехвърляйки на себе си и на втората си съпруга, общо 2/3 ид.ч., след тази сделка, бащата
на ищцата остава едноличен собственик на 4/6 ид.ч. от имота (1/2 от прекратеното първо
6
СИО и 1/6 по наследяване на първата съпруга) и в режим на СИО с втората си съпруга,
собственик на останалите 2/6 ид.ч. от имота (колкото са прехвърлените части на децата).
Втората съпружеска имуществена общност е прекратена със смъртта на бащата на
ищцата, с което е прекратен брака с втората съпруга, по силата на чл. 27, ал.1 СК вр. чл.44,
т.1 СК, на ** г. След прекратяването на брака и с това на СИО, на втората съпруга Н.
остават половината от прекратеното СИО или 2/12 ид.ч. (1/2 от 2/6 ид.ч.), а останалите 2/12
ид.ч. се наследяват от втората съпруга и двете деца.
Притежаваните от бащата на ищцата части от имота, подлежащи на наследяване, се
формират по следния начин: 1/2 ид.ч., останали от прекратеното СИО от първия брак със
съпругата Н., 1/6 ид.ч. по наследство на първата съпруга и 2/12 ид.ч. от прекратяването на
СИО от втория брак с втората съпруга Н. А. Ю..
Оставеното след смъртта на бащата имущество е в размер на 10/12 ид.ч.
Това наследствено имущество от 10/12 ид.ч. се разпределя между неговите
наследници по закон – двете му деца, ищцата С., брат й Ф. и втората съпруга на баща им Н.
А. Ю. поравно, съгл. чл. 9 ЗН. С това всеки от тях придобива и става собственик на по 10/36
ид.ч.
Ищцата притежава 10/36 ид.ч., брат й Ф. също 10/36 ид.ч., а втората съпруга Н. А. Ю.
придобива общо 16/36 ид.ч. (2/12 от прекратеното второ СИО и 10/36 по наследство).
Съдът намира, че доколкото ищцата е поискала, признаване за установено спрямо
ответника, че е собственик на 7/27 идч., или алтернативно на 2/9 ид.ч, които са по – малко от
установеното от съда от 10/36 ид.ч., то следва да бъде признато спрямо ответника правото й
на собственост върху 7/27 ид.ч. Съотношението на тази квота спрямо установената от съда
(при общ знаменател от 108, което е най – малкото общо кратно между 27 и 36) е както
28/108 към 30/108 ид.ч. Което означава, разлика между поисканите и действително
притежаваните от 2/108 ид.ч., за които страната ако претендира, следва да води отделно
производство.
Съдът намира, че искът на ищцата следва да се уважи за квота 28/108 ид.ч., колкото е
поисканото от нея, че е собственик на 7/27 ид.ч. (28/108 ид.ч.).
Предвид на установената основателност на иска на ищцата, то издадения в полза на
Д. М., роден на ** г., притежаващ право на пребиваване в РБ, гражданин на РТ, НА № **,
том **, дело № ** от ** г. следва да се отмени, на основание чл. 537 ГПК до притежаваната
от ищцата част от 7/27 ид.ч. (28/108 ид.ч.)
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
Ищцата е направила разноски по делото общо в размер на 2599,50 лв. От името на
ищцата е приложен списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски.
Ответникът не е направил разноски.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
7
Поради уважаването на предявения иск като основателни и доказани, на ищцата
следва да се присъдят изцяло направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 124 от ГПК спрямо Р. Д., роден на ** г.,
*** гражданин с право на пребиваване в РБ с ЕГН **********, че С. Й. У. с ЕГН
**********, с пост. Адрес в с. Д., обл. Ш., ул. ***, е собственик на 7/27 ид.ч. (седем върху
двадесет и седем идеални части), равностойни на 28/108 ид.ч.(двадесет и осем върху сто и
осем идеални части) от следния недвижим имот: УПИ ** от кв. 12, с площ от 691 кв.м.
(шестстотин деветдесет и един кв.м.), в който са изградени паянтов навес с дървена носеща
конструкция със застроена площ от 31 кв.м. (тридесет и един кв.м.), полумасивен гараж с
площ от 17 кв.м. (седемнадесет кв.м.), масивно жилище на един етаж със застроена площ от
105 кв.м. (сто и пет кв.м.) и пристройка към входа на жилището със застроена площ от 4
кв.м. (четири кв.м.), при граници и съседи: от две страни улици, УПИ ** и ** –озеленяване.
ОТМЕНЯ частично на основание чл. 537 ГПК, НА № **, том **, дело № ** от **
г., до размера на притежаваната от С. Й. У. с ЕГН **********, с пост. Адрес в с. Д., обл. Ш.,
ул. ***, част от 7/27 ид.ч. (седем върху двадесет и седем идеални части), равностойни на
28/108 ид.ч.(двадесет и осем върху сто и осем идеални части).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Р. Д., роден на ** г., *** гражданин с
право на пребиваване в РБ с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. У. с ЕГН
**********, с пост. Адрес в с. Д., обл. Ш., ул. ***, направените по делото разноски в размер
на 2599,50 лв. (две хиляди петстотин деветдесет и девет лева и петдесет ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8