Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 07.11.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №697 по описа на СГС
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
А.А.С. ЕГН ********** от гр.Раковски иска да се осъди З. „А.“ АД ***
ЕИК ********да й заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата от 200 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на сина й В.И.С.при ПТП на 28.07.2015 г на главен път II-64 Пловдив-Карлово , между кръстовището за с.Царимир
и кръстовището за с.Калояново ; по вина на М.С.А. , водач на л.а.Хонда Акорд с
рег.№********; ведно със законната лихва от 28.07.2015 г до окончателното
заплащане на сумата.
Ищцата твърди , че на 28.07.2015 г е
настъпило описаното ПТП , при което е загубила сина си . От смъртта му изпитА. големи
болки и страдания , тъй като били задружно семейство и отношенията им се
основавА. на взаимна обич, уважение и разбирателство. В.С.бил в активна възраст
, бил нейна опора в живота и много й помагал .
Ответникът оспорва настъпването на
деликта , механизма на ПТП и вината на застрахования водач . Твърди съпричиняване
от В.И.С., тъй като същият е нарушил
ЗДвП – като велосипедист не се е движел най-дясно на пътното платно , не е имал
нужната свитлинна сигнА.зация през тъмната част на денонощието и е предприел
неправилна маневра и без да подаде сигнал за нея .
От фактическа стрА.съдът приема за
установено следното :
Поради задължителната сила на присъда – присъда №21 от 15.03.2017 г по
н.о.х.д.№107/17 г на Окръжен съд-Пловдив , на основание чл. 300 ГПК не се
нуждаят от доказване обстоятелствата, че на 28.07.2015 г на главен път II-64 Пловдив-Карлово , между кръстовището за с.Царимир
и кръстовището за с.Калояново ; М.С.А. като водач на л.а.Хонда Акорд с рег.№********е
причинил по непредпазливост и като е нарушил правилата за движение по пътищата
смъртта на В.И.С..
Според удостоверение за наследници от
15.11.2016 г ищцата е майка на починА.я В.И.С..
Ищцата представя решение на ТЕЛК по общи
заболявания-Пловдив от 28.03.2013 г за 100 % ТНР – пожизнено .
Не се спори между страните , че
ответникът е застраховател по „ГО“ на виновния водач М.А. .
Според изслушаната по делото
автотехническа експертиза на вещото лице инж.И.Т. ; мястото на удара между МПС
и велосипедиста е на 1,3 м вляво от десния край на платното за движение .
Ударът е настъпил в дясната част на дясната пътна лента . На място няма пътни
знаци от значение за ПТП и двете платна са разделени с прекъсната осева линия .
Скоростта на автомобила е била около 87 км/ч. , а на велосипедиста около 10
км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила е била 88 м. Няма данни дА.
процесният автомобил се е движел на къси или на дълги светлини , като в първия
случай е можел да забележи велосипедиста на 75 м , а във втория – на 150 метра
. Водачът на МПС е можел да заобиколи велосипедиста , особено ако последният е
бил оборудван със светлинна сигнА.зация . ПТП е станало в 2 часа през нощта ,
било е тъмно , а процесният велосипед не е бил оборудван със светлинен източник
от З.ната и предната стрА.. Липсата на светлинен източник е повлияло на
възможността водачът на МПС да забележи велосипедиста .
Според разпитания пред съда свидетел
/виновния водач/ М.А. при движение чул удар , но не разбрал какво се случва .
Помислил , че е ударил животно или нещо подобно . Водачът е с увредени крайници
и в инвалидна количка и не слязъл , но слезли двамата пътници и пак нищо не
забелязали . Али карал до осевата линия и не видял светлинен източник преди
удара , затова и не е натискал спирачки
.
Според разпитания пред съда свидетел И.А./внучка
на ищцата/ ; ищцата и В.били много близки . Ищцата е в инвалидна количка и не
може да се обслужва сама и В.се грижел за нея . А.С. преживяла тежко смъртта на
сина си , много тъгувала и страдала . И сега ищцата е срината психически ,
защото В.бил много добър човек .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от
ПЗР на КЗ за сумата от 200 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на В.И.С.при ПТП на
28.07.2015 г .
Претендираното право /застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди / произтича от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице-виновен
водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована
при ответника . Твърди се , че от
деянието са настъпили за ищцата неимуществени вреди /болки и страдания/ от
смъртта на сина й В.С..
Ищцата е от кръга легитимираните по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на
ВС за неимуществени вреди от смъртта на В.С.– майка на починалия .
Поради З.ължителната сила на присъда – присъда №21 от 15.03.2017 г по
н.о.х.д.№107/17 г на Окръжен съд-Пловдив , на основание чл. 300 ГПК не се
нуждаят от доказване обстоятелствата, че на 28.07.2015 г на главен път II-64 Пловдив-Карлово , между кръстовището за с.Царимир
и кръстовището за с.Калояново ; М.С.Али като водач на л.а.Хонда Акорд с рег.№********е
причинил по непредпазливост и като е нарушил правилата за движение по пътищата
смъртта на В.И.С..
Присъдата е З.ължителна за гражданския съд относно това дали деянието е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Според Решение № 53 от
02.11.1981 г. на ОСНК на ВС силата на присъдено нещо се разпростира досежно
всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на
деянието . Всички останали постановки в присъдата, извън посочените в закона
/извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието/ не се
обхващат от установителното действие на силата на присъдено нещо .
В случая трябва да се приеме , че М.С.Али
е причинил виновно процесното ПТП , както и смъртта на В.С..
Не се спори , че ответникът е
застраховател на виновния водач .
Реално спорът между страните се
концентрира върху евентуално съпричиняване на ПТП от починалия В.С.;
както и относно възникване на неимуществени вреди за ищците и за размера на
обезщетението , което трябва да се присъди .
Настоящият съд счита , че в случая е
доказано от ответника наличието на значително
съпричиняване от страна на починалия В.С.. В този смисъл е заключението на
САТЕ и показанията на св.Али , от които се установява , че В.С.е управлявал
велосипед през нощта и без велосипедът
да има устройство за излъчване на
светлина, без обезопасителна жилетка . Починалият не се е движил възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение. С тези си действия починалият В.С.е нарушил чл.79
т.3,4 ЗДвП и чл.80 ЗДвП и значително е допринесъл за настъпването на ПТП .
От изложеното не следва , че вината на В.С.е
преобладаваща . Виновният водач е бил длъжен да ползва дълги светлини , като в
този случай според САТЕ той е имал видимост на 150 метра , докато опасната зона
е била около 88 метра . Освен това съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на
водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на
движението е завишена спрямо тази на велосипедистите
и пешеходците / рeшение
№198 от 03.02.2017 г по т.д.№3252/15 г на ВКС , II ТО ; рeшение №118 от 27.06.2014 г по т.д.№3871/13 г на ВКС , I ТО и др./ Макар В.С.да е нарушил правилата за движение , ПТП е
станало на прав път и при добра видимост . Виновният водач е трябвало да шофира
с повишено внимание и съобразена скорост / не с близо 90 км/ч/ през нощта пред
лятото , когато е вероятно внезапна поява на пешеходци , велосипедисти , каруци
, диви животни и пр.
Поради изложеното съдът приема , че
приносът на В.С.трябва да се определи на 30 % , а този на Али на 70 % .
За размера
на обезщетението съдът счита следното . Съгласно ППВС № 4/68 г.
при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се
посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на
вредите. Става въпрос за конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване
на смърт за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и
претендиращия обезщетение за неимуществени вреди . Релевантни са също конкретно установените
изживявания на ищеца , обусловени и от обстоятелствата във връзка с
настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на лицата , обществено положение на починалия и на ищеца , отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти , имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. Според формираната по реда
на чл.290 ГПК практика на ВКС съдът трябва да съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на обществото. Съгласно решение №1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен конкретните
икономически условия. Застрахователните
лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страна към релевантния момент. В този смисъл са
следните съдебни актове : решение по т.д. №795/2008 г на ВКС , II ТО, решение по т.д.№916/11 на ВКС , I ТО.
Присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на близък трябва да отстранява „неотстранимото“ - последиците от
загубата , като даде възможност на ищеца за положителни емоции , за да може
поне отчасти да се възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта
на близкия . По мнение на настоящия съд обезщетението трябва да е достатъчно ,
но не следва да е прекомерно - да е в размер ,
които деморализира и ненужно обогатява ищеца ; и който смущава
общественото нравствено чувство /сравни решение №204 от 07.11.2016 г по
т.д.№3568/15 г на ВКС , I ТО /.
В
случая като обстоятелства обосноваващи висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на установени
от свидетелите близки и топли отношения между ищцата и сина ;
-
фактът , че
ищцата не може да се обслужва сама , а починалият й е помагал и се е грижел за
нея ;
-
изпитана мъка и
болка от невъзвратима загуба .
Обстоятелства обосноваващи по-нисък
размер на обезщетението в случая не се констатират . Освен че е загубила
син , ищцата е загубила човека , който най-много се е грижел за нея . В този
смисъл съдът кредитира показанията на св. И.А., която описва подробно,
правдоподобно и непротиворечиво болките и страданията на ищцата .
Съдът счита , че претендираното обезщетение
за неимуществени вреди от 200 000 лева принципно е доказано по основание и
размер . Като се вземе предвид приетото по-горе съпричиняване от 30 % , на
ищцата трябва да се присъди обезщетение от 140 000 лева . За разликата до
200 000 лева искът трябва да се отхвърли .
Ответникът
дължи и лихва за забава върху обезщетението , считано от датата на ПТП , когато
е и смъртта на С..
С оглед изхода на спора в тежест на ищцата
са деловодни разноски на ответника /депозит за САТЕ и свидетел , юрисконсултско
възнаграждение / в размер на 219 лева
изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от иска .
Ответникът дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв,
на адвоката на ищците сумата от 3871 лева адвокатско възнаграждение ,
изчислена съобразно уважената и отхвърлена част от иска .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 5600 лева част от държавна
такса , съобразно уважената част от иска .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОСЪЖДА З. „А.“ АД *** ЕИК ********да заплати на Ана А.С. ЕГН ********** от гр.Раковски на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от
ПЗР на КЗ сумата от 140 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на сина й В.И.С.при ПТП на 28.07.2015 г на главен път II-64 Пловдив-Карлово , между кръстовището за с.Царимир
и кръстовището за с.Калояново ; по вина на М.С.Али , водач на л.а.Хонда Акорд с
рег.№********; ведно със законната лихва от 28.07.2015 г до окончателното
заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 140 000 лева
до предявения размер от 200 000 лева ; ведно със законната лихва от 28.07.2015
г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА Ана А.С. ЕГН **********
от гр.Р. да заплати на ЗАД „А.“ АД *** ЕИК ********сумата от 219 лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“ АД *** ЕИК ********да заплати на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв, на адвокат А.П. *** сумата
от 3871 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“ АД *** ЕИК ********да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 5600 лева част от
държавна такса , съобразно уважената част от иска .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :