О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1275
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
на четиринадесети май, две
хиляди и двадесета година,
в закритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа въззивно
гражданско дело № 1025 по описа
за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез
юрисконсулт Иванова против Решение №3419 от 5.12.2019г. по гр.д.№7543/2019 г.
по описа на Бургаския районен съд, поправено с Решение №604 от 12.02.2020г. по
същото дело, с което дирекцията е осъдена да заплати на Б.Д.А. сумата от общо 1632,53
лв., представляваща допълнително възнаграждение за 236,86 ч. нощен труд за
периода от 30.08.2016г. до 30.08.2019г., представляващ разликата между реално
положения нощен труд за периода и преизчисления с коефициент 1,143, отчетен
като извънреден, сборна мораторна лихва в размер на 203,84 лв., както и
законната лихва върху главницата, считано от 4.09.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата 350 лв. – разноски по водене на делото, а по сметка на
РС Бургас- сумата от 345,30 лв.- за държавна такса и възнаграждение на вещо
лице.
Първоначално производството е образувано
от въззивната инстанция като в.гр.д.№364/2020г. на БОС /прекратено и изпратено
на БРС за отстраняване на ОФГ/, а след като указанията на БОС са изпълнени, по
жалбата е образувано настоящото в.гр.д.№ 1025/20г. на БОС.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен.
Изложени са оплаквания, че
решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Твърди се, че за процесния
период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12 часови работни смени,
съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано. Чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за
процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване нормата на
работни часове бил заплащан на въззиваемия като извънреден труд на основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. При изчисляване на отработеното работно време на
въззиваемия и компенсиране на положения
извънреден труд била приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР.
Неправилно били изводите
на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден нощен труд.
Посочени са правните норми
на ЗМВР, които според въззивника са относими към казуса предвид статута на
въззиваемия на държавен служител в системата на МВР, като същите са съпоставени
с норми на КТ и ЗДСл, за да се направи обобщен извод, че за държавните
служители, включително тези от МВР не намира субсидиарно приложение КТ, нито в
ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ. Твърди се, че положеният от ищеца
нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и
заплатени съобразно правилата на издадените на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и
чл.187, ал.9 от ЗМВР наредби: Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г.,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и Наредба №8121з-908/2.08.2018г., регулиращи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Акцентира се, че наредбите, издадени въз
основа на ЗМВР уреждат изчерпателно основанието и редът за изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, което изключвало
приложението на НСОРЗ, издадена на основание КТ, понеже тя се прилагала
единствено за работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто не
бил ищеца през процесния период. Чл.31, ал.3 от Наредба 8121з-776/16г.
регламентирала отчитането на броя часове време на разположение, труд между
22.00 ч. и 6.00ч. и на официалните празници, както и на положения извънреден
труд извън редовното работно време, като в протоколите за отчитането им броят
часове се посочвал само в цяло число.
Сочи се също, че чл.9, ал.1 от НСОРЗ не намира
приложение към казуса, понеже само при кумулативното наличие на четирите
предпоставки в нея- подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на работното време по-малка от продължителността на дневното и
трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, можело да се въвежда
увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време. Заявява, че според чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8
часа. Нямало и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото
възнаграждение по чл.247 и чл.250 КТ.
Въззивникът акцентира също на това, че за да е налице положен
извънреден труд, незаплатен от ответника, е необходимо въззиваемият
действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а
всеки положен от него час труд бил заплатен своевременно ежемесечно. Според
него превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 било
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително
възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
В МВР било разрешено полагането на 8 часа нощен труд, за разлика от другите
държавни служители, на които било разрешено полагане на 7 часа нощен труд. Това
водело до неприложимост на процесния коефициент, понеже същият се получавал при
съотношение на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд, а за служителите на
МВР този коефициент бил 1. Сочи, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
приложението му, а в закона липсва препращаща норма, даваща основание за
субсидиарно прилагане както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа
на кодекса подзаконови нормативни актове, включително НСОРЗ. Изведено е
заключение, че искът е недоказан и неоснователен, както и акцесорните претенции
за обезщетение за забавено плащане. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на
становището на въззивника.
Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия, подаден чрез адв.Б.К.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че оплакванията в жалбата са несъстоятелни, а обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Намира за неоснователен доводът на въззивникът, че в специалната нормативна база изчерпателно за уредени специфичните правоотношения, засягащи лицата със статут на държавни служители в структурите на МВР досежно основанието за определяне е изплащане на възнаграждението за положен нощен труд. Същата не съдържала правило, което по специален начин да регулира методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време. Затова не можело да се приеме, че специалният закон замествал общия. Възприемането на обратното становище щяло да постави служителя от МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чийто правоотношения се уреждали от КТ и НСОРЗ, понеже ЗДСл и ЗМВР били по-низши по степен нормативни актове. Цитирана е разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, за да се обоснове извод, че за неуредените от специалния закон отношения следва да се прилагат разпоредбите , които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона. Затова субсидиарно приложение следвало да намери общия закон за държавните служители- ЗДСл, който препращал към КТ. Намира за неоснователни доводите, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1, а не претендирания от ищеца 1,143. В ЗМВР липсвала разпоредба за нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време, поради което следвало да намери приложение разпоредбата на чл.140, ал.1 КТ- нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. Намира за неоснователен и доводът, че положените от ищеца часове нощен труд следва да бъдат заплатени само с коефициент 0,25 лв./час, съобразно чл.179 ЗМВР. Тази специална разпоредба съответствала на общото правило на чл.8 от НСОРЗ. Н в същата Наредба била поместена и разпоредбата на чл.9, ал.2, която предвиждала преобразуването на нощните часове в дневни с процесния коефициент. Изведен е извод, че се касае за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на положения нощен труд, които били приложими едновременно. Моли решението да бъде потвърдено, а на въззиваемия да се присъдят разноските, включващи адвокатско възнаграждение.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок /въззивникът е уведомен за
решението на 16.12.2019г., а жалбата е подадена на 30.12.2019г./, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва
решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден
своевременно. Към него няма приложено пълномощно. Пълномощното на адв.К. /л.7
от делото на БРС/ е ограничено до подаването на исковата молба и
представителство пред БРС /това следва от договора за правна помощ, понеже от
пълномощното не е попълнено, не става ясно за кое дело или иск се отнася, нито
е попълнено предвиденото място за представителство пред всички съдебни
инстанции/. Затова на страната следва да се дадат указания за потвърждаването
на отговора, подаден без представителна власт.
Тъй като жалбата е
редовна и допустима, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдено заседание.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 22.06.2020г. от 10.10ч., за която
дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
УКАЗВА на въззиваемия Б.Д.А., че в едноседмичен
срок от получаването на настоящото определение следва да представи нарочна
молба, с която да потвърди подаването на отговора от страна на адв.К.. При
неизпълнение в срок ще се приеме, че отговор не е подаден.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.