№ 5
гр. Пазарджик, 11.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20215220102437 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Ищецът И.Г. се явява лично и с пълномощника си адв. И.Б.,
преупълномощен да го представлява от адв. Е.Б., с пълномощно от днес.
Същият е редовно призован по телефона, чрез пълномощника адв. Б. на
22.12.2021 г.
Не се явява ответникът А.Г., редовно и своевременно призована.
Представлява се от пълномощника си адв. И.С..
АДВ. Б.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: - Да се даде ход на делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняването му от
фактическа страна.
АДВ. Б.: - Поддържам исковата молба. Водим един свидетел.
АДВ. С.: - Поддържам отговора, който съм дал, като го допълвам с
молбата на моята доверителка след развода да запази брачното си фамилно
име, което е Г. и същото да не бъде променяно. Във връзка с отговора,
единствено и само в настоящия казус е спорен въпросът кой ще ползва
семейното жилище. Водим свидетел.
1
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК състави ДОКЛАД по делото и
даде възможност на страните да заявят становището си по него.
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от
СК. В исковата молба ищецът ИЛ. АТ. Г. твърди, че с ответника АТ. Г. Г. са
сключили граждански брак в с. Ч., обл. Пазарджик на ** година. Твърди, че
от брака е родено едно дете В. И. Г., родена на ** г., която е навършила
пълнолетие. Твърди, че съпрузите са живели първоначално в дома на
родителите му в с. Ч., а след това на квартира в гр. Пазарджик. През 2002 г.
двамата с общи средства са закупили собствено жилище апартамент в ***.
Твърди, че от месец юни 2001 година съпругата А.Г. е заминала да работи в
И., където се намира и към момента. Поддържа, че първоначално се е
прибирала в България редовно и двамата са живели като семейство, но през
последните години не се е прибирала, а на въпросите на ищеца за нейните
намерения относно техния семеен живот същата е казала, че няма намерение
през следващите 10 години да се връща в страната. Ищецът поддържа, че
същата няма възражения бракът да бъде прекратен, тъй като всеки от тях има
свой личен живот и брачният съюз е изпразнен от съдържание. Всичко това е
довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което
ищецът иска от съда да постанови решение, с което да го прекрати чрез
развод без да се изследва въпросът чия е вината за дъбокото и непоправимо
разстройство на брака. Не претендира издържка от своята съпруга.
Претендира ползването на семейното жилище в ** да се предостави
съвместно на двамата съпрузи.
Ответникът не оспорва, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което следва да се прекрати с развод. Не претендира изследване на
въпроса за дъбокото и непоправимо разстройство на брака. Не претендира
издръжка. Иска от съда да предостави ползването на семейното жилище само
на нея, по съображения, че не разполага с друго жилище в страната, а ищецът
има къща в с. Ч., където може да живее. Твърди, че възнамерява да се завърне
в България в края на 2021 година. Иска след развода да запази фамилното име
от този брак, което е Г..
Съдът УКАЗВА на ищеца, че за уважаването на иска следва да установи
сключването на брака и причините за неговото дълбоко и непоправимо
2
разстройство.
В тежест на ответника е да установи обстоятелствата въз основа на
които твърди, че има право еднолично да ползва семейното жилище след
развода.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
възражения по доклада. Нямаме нови доказателствени искания.
Съдът ПРИСТЪПИ към сбиране на допуснатите доказателства с разпит
на доведения от ищеца свидетел.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ КАКТО СЛЕДВА:
Н. А. Т.: - на 60 години, българин, български гражданин, вдовица,
неосъждана, сестра съм на ищеца ИЛ. АТ. Г..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Н. Т.: - Съгласна съм да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Н. Т.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Снаха
ми А.Г. преди около 20 години замина да работи в И. и от тогава живее там.
През този период от време в първите години си идваше по един път в
годината в отпуска, първите години. Последните няколко години, значи, като
идеята беше в определен момент от време да се прибере в България и да
продължат да живеят с брат ми семейно, такава беше идеята. Обаче, в
последните години тя започна да си идва по-рядко, като последните няколко
изобщо не си е идвала – две или три години мисля, че не си е идвала.
Последният път, когато случайно я видях в Пазарджик тя дори не беше се
обадила на брат ми, не поддържа с него последните години контакти, не се
интересува нали – какво, как е и как живее, поне аз не знам. Последният път,
когато беше в отпуск в Пазарджик не се обади на брат ми, не посети
семейното жилище, не знам къде е била, може би при дъщеря си – не знам
къде е била, аз случайно я видях в града на улицата. Била е в България и не му
се е обадила. Аз казах тогава на брат ми и той така остана учуден. Разбрах, че
някакъв багаж е носила, и той по това е разбрал, че тя е в България. Така, че в
последните години отношенията им са такива, че не мога да кажа, че са
семейство. Последния път, когато тя беше в апартамента в отпуск, не знам –
преди около пет години, не мога да кажа със сигурност, но някъде там беше
3
преди 4-5 години, бяха говорили нали евентуално ако иска вече да се
прибира, да живеят, какво мисли да прави, и доколкото си спомням, тогава тя
помогна на дъщеря си с някакъв бизнес, и тогава за последно беше – мисля,
че беше повече от един месец в България и уж щеше да остане нали, вече да
живеят, но тя замина и това беше.
Двамата имат жилище в Пазарджик. В момента в апартамента живее
брат ми. Не знам къде живее дъщеря им. Тя има две деца и има партньор в
живота, от който роди две деца, с който живеят на семейни начала. Дъщеря
им не живее в семейното жилище на брат ми. Брат ми няма друго жилище.
Има, преди две години имаме наследствен имот от дядо ми, който разделихме
с – УПИ-та и стари сгради, жилище не. В къщата в Ч. живее майка ми.
Къщата беше на наследници, но ние там си поделихме дялове, защото и
къщата и другите парцели се водиха на моя дядо, където сме наследници
двете вдовици на двамата братя – на чичо ми и на баща ми, и четири деца
нали. На Брат ми се падна едно дворно място, старата къща остана за мен. И
има и наследство бащината ми къща, но там по споразумение ще живее майка
ми. Докато майка ми е жива тя има право да ползва този имот и там живее
само майка ми. Аз имам съседния имот, аз също ходя там, но той си е мой и е
стара къща, която е от дядо ми. Брат ми има празно дворно място и бащината
къща, която в момента се ползва от майка ми, по нотариален акт остава на
брат ми, но в момента живее майка ми там, майка има право на ползване. Брат
ми не живее там и никога не е живял от много години.
Къщата е – какво представлява – стара кирпичена къща, с мазе и горе
има две стаи със салон. Това представлява къщата. Няма баня, няма тоалетна.
Аз ходя и се грижа за майка, и той, когато имаме почивни дни ходим. Аз съм
постоянно там. И двамата се грижим – ходим вземаме й лекарства, носим й
лекарства. Майка си живее сама, за сега, тя е много болна, но се обслужва
сама, сама си готви – ние сме по логистиката.
Атанаска не знам къде е сега, предполагам, че е в И.. Със сигурност е
там, защото няма къде да бъде, ако не е отишла в друга държава. О, не е в
България.
АДВ. С.: – Ние не го оспорваме това.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
4
Свидетелката Н. Т. остана в съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ ДОВЕДЕН ОТ
ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ КАКТО СЛЕДВА:
В. И. Г.: – на 36 години, българин, български гражданин, разведена,
неосъждана, дъщеря съм на страните по делото.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. В. Г.: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. В. Г.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Майка
ми от дълъг период е в чужбина, там работи. В момента се намира в И.. Имат
придобито жилище по време на брака на ул. **. Баща ми има къща на село,
наследствена, която му е от майка му и от баща му. Мисля, че на негово име е
прехвърлена къщата. Мисля, че майка му си е запазила правото на ползване на
къщата. Майка му живее в тази къща, то е къща на два етажа и лятна кухня с
баня и тоалетна. Къщата е в двор, просто са две отделни постройки. Къщата
има две стаи. Тоалетната и банята са до нея в лятната кухня. До къщата има
лятна кухня, която е с баня и тоалетна и в тази лятна кухня пребивава баба
ми. Баба ми, доколкото знам, е болна. Баща ми често ходи там, грижи се за
нея, защото тя не може сама да се обгрижва.
Майка ми няма никакво друго жилище. Това й е единственото жилище.
По принцип ние се чуваме често с майка ми, и споделя, че април-май месец
ще се прибира за постоянно, защото работата вече там е намаляла относно
обстоятелствата с "Ковид". За сега тя е в И., но до няколко месеца иска да се
прибира. Аз съм живяла в апартамента на ул. „**“. Сега там живее баща ми.
Апартаментът мисля, че е около 96 квадрата. Помещенията в него са детска,
хол, спалня, баня и тоалетна, отделно тоалетна, кухня и тъмно помещение. Аз
не живея там. Аз съм на квартира, самостоятелно.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
АДВ. Б.: - Нямаме искания. Да се приключи делото.
АДВ. С.: - Нямам искания. Да се приключи делото.
5
Съдът прикани страните към спогодба.
Спогодба не се постигна.
Съдът като съобрази, че всички посочени и представени доказателства
са събрани, както и че други искания не са направени, счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Б.: - Уважаеми господин председател, моля да постановите
решение, с което уважите иска и допуснете развод между страните като не се
произнасяте по въпроса за вината. Видно от доказателствата бракът е
изпразнен от фактическо съдържание, от много дълги години насам страните
живеят разделено и са изчерпани брачните отношения. Единственият спорен
въпрос в този казус е ползването на семейното жилище, което е придобито по
време на брака. Считам, че следва, така както сме поискали, да уважите
искането да се ползва съвместно. Ясно е, че ответницата дори не се и прибира
дори и толкова често в Република България, казаха веднъж годишно, и после
по-малко пъти, тоест, я се прибере веднъж в годината, я не. Докато
доверителят ми тука му е работата, тук живее в този апартамент и с това е
свързан неговият живот като цяло. Да, има някакъв наследствен имот, който
не е годен обаче за същинско живеене в с. Ч., където в момента живее майка
му, и той и сестра му ходят да я обслужват – да, това е безспорно, не подлежи
на доказване. Но считам, че редно би било да се постанови ползването на
семейното жилище да бъде съвместно, защото едната от страните винаги я
няма, а апартаментът, както каза дъщерята, е достатъчно голям – с две
тоалетни и бани, със спалня, втора спалня, хол отделно кухня, тоест няма да
има никакви затруднения относно съвместното ползване на апартамента. В
този смисъл ще моля за Вашето решение.
АДВ. С.: - Уважаеми районен съдия, моля да постановите решение, с
което да разтрогнете брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да
издирвате въпросите за вината, да постановите ответницата да носи брачното
си фамилно име Г., като единствено в настоящия казус стои въпросът,
проблемът досежно ползването на семейното жилище. Доверителката ми
категорично желае ползва семейното жилище тя и да бъде предоставено за
6
ползване от нея, с оглед на това, че тя има категорични намерения да се
прибира, и след пандемията, така, както се установи от свидетеля, че ще си
идва в България. Другото основание, за което искаме да бъде постановено
ползването на семейното жилище, това е, че ответникът има друго собствено
жилище, находящо се в с. Ч., което е наследствено от майка му, но е
прехвърлено на него, както се установи и от двамата свидетели, докато майка
му си е запазила правото на ползване докато е жива в имота, и той спокойно
би могъл да обитава и да живее в това жилище. Така, че още един път ще Ви
моля за решение в горния смисъл. Моля да ни присъдите и сторените
разноски в установения от закона минимум. В този смисъл моля за Вашия
съдебен акт.
Съдът обяви на страните, че ще постанови решение в установения от
закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:18
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7