№ 11
гр. Габрово , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Х. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото "Енерго -про продажби" АД
против Решение №260009/13.11.2020г. по гр.д.№283/2019г. на РС Габрово, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.4223 ГПК против Р. Н.
К. да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
279,98лв., незаплатена ел.енергия по фактура, издадена на 20.11.2017г. за обект на
потребление с абонатен №******, кл.№*******, находящ се в с.К., общ.Трявна, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 01.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 43,33лв.-лихва за забава за периода от падежа на
фактурата до 21.06.2019г., за което е издадена Заповед№81/01.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№149/2019г. по описа на РС
Трявна, като неоснователен и недоказан и са отхвърлени като неоснователни исканията на
ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и в исковото производство
на фактура №**********/16.04.2019г., за периода от 11.01.2019г. до 10.04.2019г. и
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че законосъобразността на корекционната процедура
кореспондира със съдебната практика, която допуска корекция на сметка за минал период,
когато е налице безспорно доказан нерегламентиран достъп в следствие на който СТИ е
манипулирано да не отчита цялата потребена от абоната електроенергия. От представения
1
по делото Констативен протокол и останалите събрани поделото доказателства се
установявало че е налице нерегламентиран достъп до схемата на електромера. Районният
съд бил обосновал обжалваното решение с това, че разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени,
като приел, че към момента на проверката и корекцията на сметката липсва нормативна
уредба, която а регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши
едностранна корекция, което не може да бъде заменено по аналогия с правни норми
съществуващи в други източници на правото. Твърди се, че съдът не бил съобразил
решението си с установения ред за уведомяване в чл.25 от ОУ ПЕЕ на ответното дружество,
не било обсъдено и задължението на клиента да не променя схемата на свързване на
електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или заменя елементите на СТИ и
т.н. Целта на корекцията не е мярка със санкционен характер за нарушители, а начин за
компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата по действително
консумираната електрическа енергия. Абоната е потребявал енергия не без основание, а въз
основа на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск и да
присъди на жалбоподателя направените пред двете инстанции разноски.
Ответникът по жалбата и по делото в указания му срок не е подал отговор, нито
назначения му от съда особен представител се е явил в съдебно заседание.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба жалбоподателя е предявил иск с правно основание чл.422
ГПК против ответника да бъде прието за установено, че ответникът му дължи сумата от
279,98лв., незаплатена ел.енергия по фактура №**********/20.11.2017г. за обект на
потребление с абонатен №******, кл.№*******, находящ се в с.К., общ.Трявна, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 01.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 43,33лв.-лихва за забава за периода от падежа на
фактурата до 21.06.2019г., за което е издадена Заповед№81/01.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№149/2019г. по описа на РС
Трявна.
С обжалваното предявеният иск е отхвърлен изцяло.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
2
Ответникът е потребител на ел.енергия за битови нужди. На 11.11.2017г. в жилище на
ответника в с.К., общ.Трявна, с обекта е извършена проверка от служители на "Енерго -Про
Мрежи" АД. за резултатите от проверката е съставен констативен протокол №16131350 от
същата дата, съгласно който при липсващо СТИ в обекта е установено неправомерно
присъединяване към мрежата на електроразпределителното дружество. Въз основа на този
констативен протокол електроразпределителното дружество е извършило корекция на
потребената ел.енергия за периода 14.08.2017г.-11.11.2017г., като е начислена енергия от
1504,8квтч на стойност 279,98лв. За стойността е издадена фактура
№**********/20.11.2017г.
Първоинстанционният съд приел, че към момента на извършване на проверката и
коригиране на сметката на потребителя ищцовото дружество не е разполагало с нормативно
определен ред за извършване и не е имало правото да осъществява корекционната
процедура, като подробно са изложени мотиви защо първоинстанционния съд приема това.
Въззивният съд намира следното :
Спорът между страните е относно наличието на предпоставките за възникване на
правото на ищцовото дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал
период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода
14.08.2017г.-11.11.2017г., както и относно обстоятелството дали начислената
електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период. Съгласно изискванията
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в чл.154, ал.1 ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези спорни права и факти.
Операторите на съответните мрежи имат право едностранно да извършват корекции в
сметката на абоната за начислено количество електроенергия в изчерпателно изброените
хипотези на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ.
От Констативен протокол №16131350/11.11.2017г. се установява, че в имота липсва
монтирано СТИ, като при проверката служителите на "Енерго - Про Мрежи" АД са
констатирали, че в обекта е осъществено неправомерно присъединяване към мрежата на
Енерго - Про от захранващ УИП за табло ТЕПО, което не било на клиента.
Присъединяването било осъществено чрез кабел СВТ 2х1,5кв.мм с дължина приблизително
1м, след което продължавал с многожилен кабел 3х2,5кв.мм с дължина 15м. до двора на
абоната и от там бил прекаран през МАП 1х40А, преминавал през разклонител и се разделял
на два кръга, които влизали в къщата, като единият захранвал пералня, а другия чрез
присъединяване в контакт захранвал ел.инсталацията. По този начин консумираната
електроенергия не се отчита и не се заплаща. Служителите на електроснабдителното
предприятие отстранили неправомерното присъединяване и възстановили схемата. При
проверката присъствал ответника, който подписал констативния протокол без възражения.
В настоящият случай следва да се приеме, че не е налице точен измерител, тъй като
3
липсва СТИ, което да измерва потребеното количество енергия, поради което в
действителност не е възможно да се отчете преминалото и потребено количество енергия.
Чл.48, ал.1, т.1, б.Б от ПИКЕЕ сочи, че за битови клиенти, какъвто е и настоящия
случай, при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като
една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при
липса на средство за търговско измерване – по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента
със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл.1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение №1500/06.02.2017г. на ВАС
по адм.д. №2385/2016г. (обн. ДВ, бр.15/14.02.2017г.). На основание чл.195, ал.1 във вр.
чл.194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването
на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата
на чл.47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 11.11.2017г.
Същевременно в действащите ОУ на ответното дружество липсват норми,
регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на
оператора да извърши едностранна корекция на сметката не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Следва да се
отбележи също, че съгласно чл.83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от
КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал
правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на
абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие
да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции. Това обуславя извода, че към
датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ,
въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48- чл. 51/.
В Решение №144/12.03.2021г. по гр.д.№1251/2020г. на ІVг.о., Решение
№26/15.02.2021г. по гр.д.№1979/2020г. на ІVг.о., Решение №6/22.02.2021г. по гр.д.
№1978/2020г. на ІІІг.о., Решение №107/26.11.2020г. по гр.д.№1096/2020г. на ІІІг.о. и
Решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на ІІІг.о. на ВКС е прието, че според
общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
4
специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с
решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г. и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по
договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната
практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015г. по т.д.№877/2014г. на ВКС, І ТО, решение
№115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/2014г. на ВКС, ІV ГО, решение №19 от 21. 02. 2014г. по
т.д. №2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение №228/10.09.2012г. по гр.д.№311/2011г. на ВКС,
ІV ГО, решение №487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на
реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални
неравноправни клаузи. Дори да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013г. и
след отмяната им с решения на ВАС по адм.дело №2385/2016г., в сила от 14.02.1017г. и
адм.дело №3879/2017г., в сила от 23.11.2018г./ от разпоредбата на чл.183 ЗЗД може да се
направи същият извод, а именно, че купувачът по договор за продажба дължи цената на
доставената стока. Това следва и от общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване, поради което абонатът отговаря по общите правила за продажба на стока по
чл.183 ЗЗД. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството
електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му
електрическа енергия, която не е била заплатена.
В настоящият случай е предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК - нормата е
процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на
претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл.200,
ал.1 ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи
юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на
този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на
нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как
страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното
и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а
какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано
материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред
по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на
първоинстанционния съд, а само съпоставя своето заключение по материалния спор с това
на по-нисшата по степен съдебна инстанция, като прилага и относимата материалноправна
норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира
претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе
съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил.
В случая, след като е прието, че разпоредбите за едностранна корекция на сметки, е
5
неприложима първоинстанционният съд е следвало да съобрази относимата към спорното
договорно правоотношение материалноправна норма – чл.200, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.7 ГПК,
след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и
приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на
страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване
на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с
принципа за установяване на истината - чл.10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу
незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното
законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на
истината.
Районният съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието
на исковата молба, не е дал правилната материално правна квалификация на искането и така
е приложил неточно правните норми. В случая не е налице недопустимост на
произнасянето, а неправилност на решението. Когато съдът се е произнесъл по фактите,
твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения
петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и
при грешна квалификация. В горния смисъл е и приетото с Решение №144/12.03.2021г. по
гр.д.№1251/2020г. на ІVг.о.
Поради изложеното съдът приема, че в настоящия случай за ищеца е възникнало право
да получи стойността на доставената от него и незаплатена от ответника консумирана
енергия, като в тежест на ищеца е да докаже реално потребеното количество енергия и
неговата стойност.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В. и В. се установява, че в обекта
на ответника по делото е осъществено неправомерно присъединяване към мрежата на
Енерго - Про от захранващ УИП за табло ТЕПО, което не било на клиента.
Присъединяването било осъществено чрез кабел преди предпазителите без да има
измервателен уред.
В съставения Констативен протокол, който е частен свидетелстващ документ, е видно,
че неправомерното присъединяване е осъществено с кабел СВТ 2х1,5кв.мм с дължина
приблизително 1м, след което продължавал с многожилен кабел 3х2,5кв.мм с дължина 15м.
до двора на абоната и от там бил прекаран през МАП 1х40А, преминавал през разклонител и
се разделял на два кръга. Това обстоятелство кореспондира с показанията на свидетелите.
В заключението си вещото лице установява, че при осъщественото от ответника
неправомерно присъединяване към мрежата на ищеца е консумирана електроенергия, която
не е заплащана.
Страните по делото не спорят, че в обекта не е имало монтирано СТИ. При липса на
монтирано СТИ, не е била заплащана никаква част от консумираната в имота
6
електроенергия, поради което следва да се приеме, че не е налице точен измерител на
доставеното от ищеца количество енергия. Следва да се отбележи, че именно ответника с
поведението си е станал причина за възникване на неправомерното разместване на
имуществени блага, като ползвайки електроенергия се е обогатил за сметка на обедняването
на ищцовото дружество. Същевременно осъществявайки неправомерното си
присъединяване към електропреносната мрежа е създал пречка за установяване на точното
количество на консумираната от него ел.енергия, поради което следва да се приложи
хипотезата на чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД. Предвид изложеното
въззивният съд приема, че преминалото количество ел.енергия през проводника, с който
ответника се е присъединил неправомерно е 1003квч, на стойност 186,65лв., за който размер
предявеният иск е основателен.
При това положение предявения иск за лихва за забава за периода 11.12.2017г. до
21.05.2019г. е основателен до размера на 28,93лв.
Поради изложеното предявения установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен, а обжалваното решение да бъде отменено до размера на 186,65лв.-главница и сумата
от 28,93лв., а за горницата следва да бъде потвърдено.
Съобразно уважената част от предявения иск ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 50,25лв.-разноски в заповедното производство, включващи
заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 482,40лв.- разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 274,70лв.-разноски във въззивното
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260009/13.11.2020г. по гр.д.№283/2019г. на РС Габрово, в
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК против Р. Н.
К. да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от
186,65лв., незаплатена ел.енергия по фактура, издадена на 20.11.2017г. за обект на
потребление с абонатен №******, кл.№*******, находящ се в с.К., общ.Трявна, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 01.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 28,93лв.-лихва за забава за периода от падежа на
фактурата до 21.06.2019г.
ВМЕСТО КОЕТО
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Н. К., с ЕГН ********** от с.К., общ.Трявна
дължи на "Енерго -Про Продажби" АД, с ЕИК *********, с адрес гр.Варна, Варта Тауърс -
Г, бул. Владислав Варненчик №258 сумата от 186,65лв.(сто осемдесет и шест лева и
шестдесет и пет стотинки)- незаплатена ел.енергия по фактура №**********/16.04.2019г., за
периода от 11.01.2019г. до 10.04.2019г., за обект на потребление с абонатен №******, кл.
№*******, находящ се в с.К., общ.Трявна, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението 01.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
28,93лв.(двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки)-лихва за забава за периода от
падежа на фактурата -11.12.2017г. до 21.06.2019г., за което е издадена
Заповед№81/01.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена
по ч.гр.д.№149/2019г. по описа на РС Трявна.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260009/13.11.2020г. по гр.д.№283/2019г. на РС Габрово
в останалата част.
ОСЪЖДА Р. Н. К., с ЕГН ********** от с.К., общ.Трявна да заплати на "Енерго -Про
Продажби" АД, с ЕИК *********, с адрес гр.Варна, Варта Тауърс - Г, бул. Владислав
Варненчик №258 сумата от 50,25лв.(петдесет лева и двадесет и пет стотинки)- разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. Н. К., с ЕГН ********** от с.К., общ.Трявна да заплати на "Енерго -Про
Продажби" АД, с ЕИК *********, с адрес гр.Варна, Варта Тауърс - Г, бул. Владислав
Варненчик №258 сумата от 482,40лв.(четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет
стотинки)- разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Р. Н. К., с ЕГН ********** от с.К., общ.Трявна да заплати на "Енерго -Про
Продажби" АД, с ЕИК *********, с адрес гр.Варна, Варта Тауърс - Г, бул. Владислав
Варненчик №258 сумата от 274,70лв.(двеста седемдесет и четири лева и седемдесет
стотинки)- разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8