Определение по дело №167/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по протест на Р. П. – Г. Д. против присъда № 1803/27.05.2013год., постановена по нохд № 927/12год. по описа на РС-Г. Д., с която подсъдимата Г. Х. П. е призната за невиновна в това, че на 07.07.2010 г. в търговски обект на фирма ”Н. П.-НАПИ” Г.Г. Д., обл.Бл., находящ се в Г.Г. Д., ж.к.”Д.” №11, обл.Бл., като продавач-консултант към „Н. П.-НАПИ” Г.Г. Д., в съучастие като съизвършител с Н. Ибр. П. от Г.Г. Д., в качеството му на собственик и управител на ”Н. П.-НАПИ” Г.Г. Д., без съгласието на притежателите на изключителното право – Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В. /Adidas International Marketing B.V. AG/ - Холандия и Адидас АГ/ Adidas AG/-Германия с юридически представител в РБългария дружество „Арс. К.”ЕООД е използвала в търговската дейност марката „Адидас” /Adidas/, като в търговския обект е предлагала с цел продажба и съхранявала с цел продажба общо 86 броя артикули с марката „Адидас” /Adidas/ както следва:22 бр. мъжки тениски с къс ръкав;3 броя дамски тениски с къс ръкав;5 бр. мъжки потници;7 бр. дамски потници; 4 бр. дамски къси панталони; 6 бр. мъжки блузи с дълъг ръкав;5 бр. дамски спортни екипи; 5 бр. мъжки горнища от спортен екип; 2 бр. дамски горнища от спортен екип; 14 бр. мъжки долнища от спортен екип; 6 бр. мъжки спортни екипи; 7 бр. мъжки къси панталони, обект на това изключително право, без правно основание - престъпление по чл.172б, ал.1, пр.1 от НК вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. с чл.13, ал.2, т.2, пр.1 и 3 от ЗМГО.

Представителят на държавното обвинение излага съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата П. бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение.

Защитникът на подсъдимата П. счита, че постановената от РС присъда е правилна и законосъобразна. Иска се потвърждаването й.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Подсъдимата Г. П. и Н. П. - собственик и управител на „Н. П. – НАПИ” са съпрузи. На 07.07.2010 година подсъдимата била на работното си място в търговския обект и изпълнявала трудовите си задължения. На същата дата, във връзка с получен сигнал в „Арс. К.” ЕООД - юридически представител на притежателите на марка „Адидас” –– Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В. /Adidas International Marketing B.V. AG/ - Холандия и Адидас АГ/ Adidas AG -Германия за продажба на стоки с марката "Адидас" в Г.Г. Д. пристигнали свидетелите В. и С.. Същите посетили няколко търговски обекта в Г.Г. Д., в това число и търговския обект, в който работила подсъдимата П.. При посещението на магазина двамата свидетели констатирали, че в него се продавали дрехи с марката на "Адидас". В тази връзка се обърнали за съдействие към РУ”Полиция” – Г. Д.. Същият ден, около 15.00 часа в магазина била извършена проверка от оперативно-дежурна група от служители на Р. - Г. Д.. В хода на проверката бил извършен оглед на местопроизшествие, а именно на магазина в който работила подс.П.. При извършения оглед присъствала както П., така и нейния съпруг – едноличния търговец Н. П.. Било установено, че в магазина са изложени с цел продажба, следните стоки: общо 86 броя артикули с марката „Адидас”, а именно 22 бр. мъжки тениски с къс ръкав; 3 броя дамски тениски с къс ръкав;5 бр. мъжки потници; 7 бр. дамски потници; 4 бр. дамски къси панталони; 6 бр. мъжки блузи с дълъг ръкав; 5 бр. дамски спортни екипи; 5 бр. мъжки горнища от спортен екип; 2 бр. дамски горнища от спортен екип; 14 бр. мъжки долнища от спортен екип; 6 бр. мъжки спортни екипи; 7 бр. мъжки къси панталони. Същите дрехи били закупени от Пидев от търговци на едро от различни градове на страната. Тези вещи били предадени от едноличния търговец на разследващия полицай с протокол за доброволно предаване от 07.07.2010 г./л.20 от ДП/.

От възприетото от съда заключение по техническата експертиза, безусловно се установява, че върху предоставените веществени доказателства били поставени знаци, които са сходни на следните регистрирани марки: №№ 10533, 12670, 20787, 21183, 391692, 414034, 414035, 414036, 414037, 469145, 566295, 602197, 836756, 876661, 3517588, 5271580, 5271598, 8325045, 40719, 768658, 805907, 976968, 3160991, 4978094, 5271572, притежание на „adidas AG”/ DE/ и „adidas International Marketing B.V./ NL/. Веществените доказателства по делото - мъжки тениски с къс ръкав; дамски тениски с къс ръкав; мъжки потници; дамски потници; дамски къси панталони; мъжки блузи с дълъг ръкав; дамски комплекти /долнище и горнище/; мъжки горнища; дамски горнища; мъжки долнища; мъжки анцуг; мъжки къси панталони/ са сходни на стоките от клас 25 на регистрираните марки. Сходството между знаците, с които били означени веществените доказателства и регистрираните марки е до степен, водеща до възможност за объркване на потребителите, относно действителния произход на стоките, означени с тези знаци. Вероятността от объркване на потребителите е възможна, поради погрешната представа, която посоченото сходство може да създаде у тях относно действителния произход на означените стоки, а именно, че те са произведени от или със съгласието, или под контрола на притежателите на регистрираните марки „adidas AG”/ DE/ и „adidas International Marketing B.V./ NL/.

Съгласно заключение по изготвена търговско-оценъчна експертиза към периода на извършване на деянието – 07.07.2010 година, стойността на стоките е както следва: 1.Мъжки тениски с къс ръкав със знак „Адидас” – 22 бр.х 45.00 лв. = 990.00 лв.; 2.Дамски тениски с къс ръкав със знак „Адидас” – 3 бр.х 45.00 лв. = 135.00 лв.; 3. Мъжки потници със знак „Адидас” – 5 бр. х 30.00 лв. = 150.00 лв.; 4.Дамски потници със знак „Адидас” – 7 бр. х 30.00 лв. = 210.00 лв.; 5.Дамски къси панталони със знак „Адидас” – 4 бр. х 30.00 лв. = 120.00 лв.; 6.Мъжки блузи с дълъг ръкав със знак „Адидас” – 6 бр. х 60.00 лв. = 360.00 лв.; 7.Дамски комплект /горнище и долнище/ със знак „Адидас” – 5 бр. х 90.00 лв. = 450.00 лв.; 8.Мъжки горнища със знак „Адидас” – 5 бр. х 70.00 лв. = 350.00 лв.; 9.Дамски горнища със знак „Адидас” – 2 бр. х 70.00 лв. = 140.00 лв.; 10.Мъжки долнища със знак „Адидас” – 14 бр. х 50.00 лв. = 700.00 лв.; 11. Мъжки анцунг със знак „Адидас” – 6 бр. х 120.00 лв. = 720.00 лв.; 12.Мъжки къси панталони със знак „Адидас” – 7 бр. х 30.00 лв. = 210.00 лв., или всичко възлиза на обща стойност 4 535.00 лв.

При така установеното във фактическо отношение, въззивният съд не възприема извода на първата инстанция за несъставомерност на деянието по чл. чл.172б, ал.1, пр.1 от НК вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. с чл.13, ал.2, т.2, пр.1 и 3 от ЗМГО. Законодателят в случая не е поставил изискване за специално качество на субекта на престъплението по чл.172б от НК, каквито съображения е изложил първостепенния съд.

Налице са всички признаци от обективна страна на вмененото на П. престъпление, като на 07.07.2010г. в търговски обект на фирма „Н. П. –НАПИ” в Г.Г. Д., като продавач-консултант в съучастие като съизвършител с Н. Ибр. П., без съгласието на притежателите на изключителното право – Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В. /Adidas International Marketing B.V. AG/ - Холандия и Адидас АГ/ Adidas AG/-Германия с представител в РБългария дружеството „Арс. К.”ЕООД е използвала в търговската дейност марката „Адидас” /Adidas/, като в търговския обект е предлагала и съхранявала с цел продажба процесните спортни стоки. Непротиворечиви в тази връзка са свидетелските показания на В., С., П., Т., Д.. Свидетелите В. и С., като представители на фирмата „Арс. К.” ЕООД и информиращи се за състоянието на търговската мрежа в страната относно производство и разпространение на търговските марки установили, че в търговски обект на фирма „Н. П. –НАПИ” в Г.Г. Д. се предлагат стоки с марка „Адидас” , без съгласието на притежателите на изключителното право върху марката. Това било констатирано и при извършената полицейска проверка, участие в която взели свидетелите П., Т., Д.. В съответствие с техните показания е и заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза, установяваща, че върху процесните стоки били поставени знаци, сходни на регистрирани марки, притежание на „adidas AG”/ DE/ и „adidas International Marketing B.V./ NL/. Сходството между знаците, с които били означени стоките и регистрираните марки е до степен, водеща до възможност за объркване на потребителите относно действителния им произход. Вероятността от объркване на потребителите е възможна поради погрешната представа, която посоченото сходство може да създаде у тях относно действителния произход на означените стоки, а именно, че са произведени от или със съгласието, или под контрола на притежателите на регистрираните марки „adidas AG”/ DE/ и „adidas International Marketing B.V./ NL/. Безспорно установено в случая е, че притежателят на изключителното право на марките за България не е предоставял съгласието си за извършване на продажбите, а и не би могъл да даде такова съгласие, тъй като самите спортни стоки не са автентични, а такива със сходна марка. Деянието представлява нарушение на специалния закон по чл. 13, ал.2, т.2, пр.1 и 3 от ЗМГО, съгласно която хипотеза използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 от същия е: предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимата П. е съзнавала, че не притежава необходимото разрешение от притежателя на изключителното право върху запазената търговска марка „ Адидас”. Въпреки това е използвала процесните спортни стоки, които на инкриминираната дата е предлагала и съхранявала за продажба в търговския обект.

Независимо от изложеното, съдът намери, че макар подс.П. формално да е осъществила състава на престъплението по чл.172б, ал.1, пр.1 от НК вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. с чл.13, ал.2, т.2, пр.1 и 3 от ЗМГО, деянието е несъставомерно поради неговата малозначителност.

За да стигне до този извод съдът взе предвид фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, наличието на вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.

В настоящия казус се установи, че подс.П. е работила в процесния търговски обект като продавач-консултант, което обстоятелство и трудово-правните й отношения с едноличиния търговец Н. П./нейн съпруг/ не изключват знанието й относно използваната търговска марка, без съгласието на притежателите на изключителното право. Основна роля и функции обаче в извършваната търговска дейност е имал управителят на фирмата. Това е съпругът на подсъдимата - Н. П., който и свидетелства за тези обстоятелства по настоящото дело, съотв. признат е за виновен за същото деяние видно от Споразумение №3553/16.10.2012г.

Предвид тези данни, както и данните за личността на самия деец – подс.П. не само не е осъждана, но е и личност, за която се събраха добри характеристични данни, съдът счита, че са налице редица фактори, които силно занижават обществената опасност на извършеното. Ето защо и възприема тезата за наличие на предпоставките на чл.9,ал.2 от НК.

Въззивният съд като не намери, че са налице основания за отменяване или изменяване на присъдата, по изложените съображения, макар и различни от тези на първата инстанция, на основание чл.338 НПК,

Р Е Ш И:

Потвърждава присъда №1803 от 27.05.2013г., постановена по н.о.х.д. №927/12г. по описа на Районен съд – Г. Д..

Решението не подлежи на жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: