№ 29
гр. Ловеч, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20214300900067 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ЮМ. Ф. Б.,
с ЕГН **********, с адрес: гр.Ловеч, ж.к. „М.", бл. ***, вх. „а“, ап. 5 против
ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „И.", ж.к. „Д." бул. „Д- р Г. М. Д." № 1, с
която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 52 348 лв. за вреди (неумиществени
-болки и страдания от телесни увреждания в размер на 50 000 лв. и
имуществени – разходи по лечение в размер на 2 348 лв.) от ПТП, настъпило
на 10.09.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми от
10.09.2016 г. (деня на събитието) до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 10.09.2016 г, около
06:40 часа, на път пътя София-Варна при км.66+570 в землището на с.
Малиново, управлявайки лек автомобил марка „БМВ” с рег. № ЕН **** ВН,
Б.А.И. причинил ПТП, като движейки се с превишена скорост и завършвайки
маневра изпреварване, изгубил контрол над превозното средство, излязъл от
пътното платно и се преобърнал в местността край пътя, обрасла с дървета и
храсти. Посочва се, че освен водачът, в лекия автомобил пътувал и ЮМ. Ф. Б.
(ищецът), че и двамата били с поставени предпазни колани. Твърди се, че
след като се осъзнал, ЮМ. Ф. Б. успял да излезе от автомобила и излязъл на
пътя, за да търси помощ, че негови познати го откарали в МБАЛ Ловеч,
където му била оказана лекарска помощ, че по пътя за болницата водачът на
автомобила починал. Посочва се, че причиненото на ищеца увреждане е
счупване на петата на десен крак, с последвало оперативно лечение,
обуславяща затруднено движение на десния крак за около 5-6 месеца, че за
извършеното лечение ищецът заплатил разходи в общ размер 2348 лв., че
1
известно време след произшествието, ищецът не бил в състояние да ходи на
работа, продължава да търпи болки и страдания, че от преживяното ПТП
настъпило негативно изменение в емоционалната сфера и психична сфера –
страх и стрес, които не са преодолени.
Посочва се, че по време на ПТП-то, управляваният от Б.А.И. лек
автомобил имал действаща задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно полица издадена от
дружеството ответник, със срок на валидност от 08.09.2016 г. до 08.09.2017 г.
В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят
правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизключващите и
част от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: механизма и
обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно
събитие; елементите на фактическия състав за възникване деликтната
отговорност на водача (застрахования); вида, характера и степента на
уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата
молба, размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с
процесното застрахователно събитие. От ответника се прави и
правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца поради неползване на предпазен колан, както и поради доброволно
качване в лекия автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
Ищецът ЮМ. Ф. Б. взема участие е съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Б., който поддържа иска,
навежда доводи за неговата основателност и моли за уважаването му, чрез
присъждане на застрахователно обезщетение в размер на претиндираните
суми, както и за разноските по делото.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД не взема
участие в съдебното заседание.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното досъдебно производство № 720/2016 г. на РУ
„Полиция“ Ловеч се установява, че на 10.09.2016 г. е образувано досъдебно
производство за това, че на същата дата, около 06:40 часа, на път пътя София-
Варна при км.66+570 в землището на с. Малиново, при управлявление на лек
автомобил марка „БМВ” с рег. № ЕН **** ВН, поради движение се с
превишена скорост и при завършване на маневра изпреварване, водачът
изгубил контрол над превозното средство, излязъл от пътното платно и се
преобърнал в местността край пътя, обрасла с дървета и храсти, като в
резултат на ПТП-то е причинена смъртта на Б.А.И. и телесна по вреда на ЮМ.
Ф. Б. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. С
постановление от 02.01.2020 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч
наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца Б.А.И..
От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се
2
установява, че не са налице данни за техническа неизправност на лек
автомобил марка БМВ” с рег. № ЕН **** ВН, че такава неизправност е
изключена, предвид сведенията в досъдебното производство за движението
км
му при предприетото изпреварване със скорост от 160-200 /. Лекият
ч
автомобил е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани на
всичките 5 места, както и с един еърбег за водача, монтиран в кормилния
кръг, който е намерен отворен след ПТП-то. Ербегът е снабден с електронен
блок-датчик, който при удар на автомобила в предната част, се задейства и
отваря възглавницата. Данните в досъдебното производство сочат, че ищецът
се намирал на предната дясна седалка до водача, че ищецът и водачът са
пътували в автомобила без поставени предпазни колани, доколкото при
огледа на автомобила се установява, че предпазните колани на предните
седалки са изправни и свободни, с работещи инерционни блокиращи
механизми, без да са сработвали пиропатроните. От заключението се
установява следния механизъм на ПТП: удар на предна лява част на товарния
автомобил в предна дясна врата на лекия автомобил „БМВ”, настъпил поради
опита на водача лекия автомобил да извърши изпреварване и да се прибере
бързо в своята лента, виждайки фарове на насрещно идващ лек автомобил;
загуба на странична устойчивост и опити за овладяване на лекия автомобил с
волана и чрез аварийно спиране, последвало прекосяване на десния банкет
със странично плъзгане и навлизане в низходящ скат с дървета и храсти, през
които преминава, получавайки големи деформации в предната част, колони,
деформирано предно ляво и разрушено предно дясно окачване. Същите
деформации свидетелстват за удари отпред вляво и вдясно, в пода на купето.
Деформациите са налице и на пода, вдясно, където са се намирали краката на
Б.. От заключението се установява, че увреждането на петата на ищеца не би
могло да се предотврати, чрез използуване на предпазен колан или друго
обезопасяващо средство, защото то е настъпило именно от причинената
деформация на пода на купето.
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната
медицинска експертиза се установява, че на ЮМ. Ф. Б. са причинени
следните травматични увреждания: счупване на дясната петна кост с
последващо оперативно лечение - метална остеосинтеза с помощта на плака.
Това увреждане е причинило на Б. затруднение движенията на десния крак за
3
около 3-4 месеца. Установените изменения са от травматично естество,
дължат се на удари с твърд тъп предмет в областта на дясната пета, с оглед на
което те се явяват необходима и закономерна последица от процесното ПТП.
За времето от произшествието до пълното възстановяване (около шест
месеца), ищецът е изпитвал болка и дискомфорт, които в началото са били с
много висок интензитет, но след извършването на оперативното наместване и
обездвижване в областта на дясната пета, болките са значително намалели.
Травматичните увреждания са налагали извършване на медицинската
интервенция (оперативно лечение – метална остеосинтеза) и провеждане на
възстановително лечение. От приложените в делото медицински документи е
видно, че ищецът е лекуван в специализирано медицинско заведение -
Клиника по ортопедия и травматология – Плевен, а след това и в
УММБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД. След това лечение в документацията не
се установяват данни за последващо лечение по отстраняване на металната
остеосинтеза, която е още в петата на Б.. При ищеца не е извършвана
физиотерапия, рехабилитация и раздвижване. В наличната медицинска
документация, както и от извършения преглед не се установяват усложнения
или трайни последици от тази травматичното увреждане. Към момента на
прегледа от експерта (16.02.2022 г.), извършен по отношение на ищеца, все
още се установява леко затруднено движение в областта на дясната глезенна
става, дължащо се на намиращата се в крака метална остеосинтеза.
Последната е изпълнила предназначението, поради което следва да бъде
отстранена, с оглед възстановяване в пълен обем на движенията в тази става.
От заключението се установява, че не са налице данни за увреждания по
тялото на ищеца, причинени от поставен предпазен колан. Експертът медик
също изгражда извод, че поставеният предпазен колан не би могъл да
предотврати травмата в петата на крака, доколкото коланът предпазва от
удари гръдната клетка и горната трета на коремната стена и органите
разположени в тях, а уврежданията в петата са резултат от удар с твърд
предмет, дошъл от долната част на купето. От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че установената
концентрация на алкохол в кръвта (2‰) и в урината (2,7 ‰) на починалия
водач отговарят на средна степен на алкохолно опиване във фаза на
елиминация, което се характеризира със значително разстройство на
съобразителността, равновесието, говора, зрението, изразена сънливост и
4
понякога немотивирани действия.
Общият размер сумите по приетите документи, удостоверяващи
заплащане на медицински дейности и консумативи, е 2 348 лв.
От показанията на свидетелите Т.Д.Т. и Ф.Ю. Б., на последния ценени
с по-висока критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелят е
баща на ищеца) се установява, че веднага след произшествието ищецът е
откаран във Филиал за спешна медицинска помощ гр. Ловеч, където му бил
прегледан и след оказана лекарска помощ се прибрал вкъщи. Ищецът имал
охлузвания по главата и оток в долната част на крака, споделял оплаквания за
болка в главата, в гърдите и крака. На следващия ден отокът не спадал, а
болката не намалявала, поради което ищецът бил закаран от баща му в
лечебно заведения е гр. Плевен, където след преглед от ортопед се
установило счупване на костта на петата, с оглед на което се препоръчало
оперативно лечение. Такова било извършено в УММБАЛСМ „Н.И.Пирогов”
ЕАД няколко дена след това (на 15.05.2016 г.) - на ищеца била поставена
метална плака, след което на 19.09.2016 г. бил изписан и възстановяването му
продължило в домашни условия. Няколко месеца след операцията ищецът се
оплаквал от болки, като на него се грижел баща му. Около шест месеца след
произшествието ищецът започнал да ходи на работа, но често сменял
работните места, защото болките в крака продължавали и често в началото се
налагало да ползва патерици. След произшествието ищецът изпитвал
неспокойствие при пътуване в автомобил, инцидентно заеквал, станал по-
несигурен и страхлив, отказвал да се подложи на втора операция (за
премахване на плаката).
Съдът е обявил за безспорно в отношенията между страните и
ненуждаещо се от доказване, че към 10.09.2016 г. (датата на ПТП-то) е
налице валиден договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите,
сключен с дружеството ответник за лек автомобил марка „БМВ” с рег. № ЕН
**** ВН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на
обезщетение в размер на 52 348 лв. за вреди (неумиществени - болки и
страдания от телесни увреждания в размер на 50 000 лв. и имуществени –
разходи по лечение в размер на 2 348 лв.) от ПТП, настъпило на 10.09.2016 г.,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от 10.09.2016 г. (деня
на събитието) до окончателното ѝ изплащане.
5
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ,
установени за съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза
на ищеца. Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен.
Ищецът е претърпял вреди (имуществени и неимуществени), които са
в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то, причинено от Б.А.И.
(водачът на застрахования при ответника лек автомобил), поради което за
причинилия вредите възниква задължението да ги поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД).
От това ПТП са настъпили травматичните увреждания ищеца, а уврежданията
от своя страна са довели до изживени от него болки и страдания
(неимущесвтени вреди). За лечението на травматичното увреждане е било
необходимо извършване на операция и поставяне на метална плака, поради
което заплатените от ищеца суми за извършените медицински дейности и
консумативи в общ размер на 2 348 лв. също се явява в причинно-следствена
връзка с ПТП-то. Като претърпял вреди ищецът притежава качеството на
пострадал и увредено лице, което има право на обезщетение за вреди,
6
причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). След като за
управлявания от Б.А.И. лек автомобил е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този
договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на всеки от ищците
застрахователно обезщетение за причинените му вреди, вследствие
ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). В тази връзка се явяват
неоснователни правоизключващите и правонамаляващите възражения на
ответника, основани на оспорвания относно наличие на елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. относно механизма на
ПТП-то и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното
застрахователно събитие. Вината на водача в случая се предполага (чл. 45, ал.
2 ЗЗД), а по делото не се установяват обстоятелства, които я изключват.
Застрахователят по задължителна застраховка дължи обезщетение за вредите,
вследствие на притежанието или използването на моторното превозно
средство, като вината на водача има значение не за изплащане на
обезщетението, а за възникване на регресни права на застрахователя (чл. 500
КЗ) или за изключване на застрахователното покритие в някоя от хипотезите
на чл. 494 КЗ, каквито не са налице.
Претендираното от ищеца обезщетение за вреди - неумиществени
(болки и страдания от телесни увреждания) и имуществени (разходи по
лечение) попада в застрахователното покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1
и 2 КЗ). Размерът на имуществените вреди се определя с оглед на
конкретните ангажирани по делото доказателства, а обезщетението за
неимуществени вреди – по справедливост, като и при двата вида вреди
определените размери не могат да превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
С оглед доказаната цена на общите разходи, заплатени от ищеца за
извършените медицински дейности и консумативи, съдът приема, че
дължимото от ответника обезщетение за имуществени вреди е размер на
2 348 лв.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
(чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания съдът
отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на
пострадалия при увреждането му, трайността на вредните последици,
интензитета и продължителността на изживените от ищцата болки и
7
страдания. ЮМ. Ф. Б. е в зряла възраст. На него е причинена една травма
(счупване костта на дясната пета), която няма живото застрашаваш характер,
нито е от естество да влоши неговото здраве - краткотрайно или за по-
продължителен период от време. Ищцата е била в съзнание, има спомен за
случилия се инцидент. Травматичното увреждане е налагало провеждане на
оперативна интервенция. Пълното възстановяване на ищеца е протекло за
период от около шест месеца до една година, като за четири дни той бил в
лечебно заведение, след което лечението му продължило в домашни условия.
Съдът съобрази изпитваните от ищеца болки и дискомфорт с
продължителност до около една година след инцидента (според
свидетелските показания и медицинската експертиза), че те са били по-
интензивни до няколко седмици след произшествието, след което са
затихвали, като към края на възстановяването са се проявявали единствено
при натоварване на крака. Съдът отчете, че към момента на прегледа от
експерта (16.02.2022 г.) все още се установява леко затруднено движение в
областта на дясната глезенна става, дължащо се на намиращата се в крака
метална остеосинтеза. Съдът съобрази и състоянието на ищеца след
произшествието – че същият изпитва неспокойствие при пътуване в
автомобил, инцидентните му заеквания, честите му състояния на несигурност
и изживяван страх. Освен изброените обстоятелства относно ищеца, съдът
отчита конкретните за страната и региона икономически условия, както и
лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях съдът приема, че размерът
на обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания от причинените телесни увреждания е 25 000 лв.
Размерите на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди
следва да се редуцират, с оглед основателността на направеното от ответника
възражения за съпричиняване, поради качването от ищеца доброволно в
лекия автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Употребата се
доказва от установената концентрация на алкохол в кръвта (2‰) и в урината
(2,7 ‰) на починалия водач, отговарящи на средна степен на алкохолно
опиване във фаза на елиминация. При качването му в автомобила, ищецът е
знаел за употребата на алкохол от водача. Знанието му за употребата следват
от обективното проявление на някои от характеристиките на конкретната
степен на алкохолно опиване (значително разстройство на съобразителността,
равновесието, говора, изразена сънливост и немотивирани действия) и от
данните в досъдебното производство, съдържащи извънпроцесуални
признания на ЮМ. Ф. Б., че лично е възприел консумацията на алкохол от
починалия водач, известно време преди качването. Налице е съпричиняване
на вредите (неимуществени и имуществени), тъй като ищецът е пътувал в
автомобила доброволно, знаейки, че водачът е употребил алкохол (ТР 1-14-
ОСТК, т. 7). Обезщетението може да се намали, когато увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Обективният
принос на ищеца се свежда до поемане чрез качване в автомобила на
предвидим и реално очакван риск от травматично увреждане, поради
8
настъпване на ПТП заради употребения от водача алкохол, чиято реализация
е настъпила няколко минути след потегляне на автомобила. В този смисъл
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се налага заради пълната идентичност на
поетия и реализирания риск. С поведението си, като е поел предвидимия и
реално очакван риск, качвайки се в лекия автомобил, управляван от лице,
употребило значително количество алкохол, в тъмната част от денонощието,
ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, спомогнал е за собственото си
увреждане, като при конкретната обусловеност степента на съпричиняване
следва да се определи на 50 %. Затова определението по-горе размери на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди следва да се
редуцират наполовина – от 2 348 лв. на 1174 лв., респ. от 25 000 лв. на 12 500
лв. Второто възражение на ответника, основано на настъпване на вредите,
поради неизползван от ищеца предпазен колан, е неоснователно. По делото се
установи, че настъпването на травматично увреждане на крайника е било
неизбежно при конкретния механизъм на ПТП и не би могло да бъде
предотвратено с поставен от ищеца предпазен колан.
Така определените застрахователни обезщетения следва да се присъдят
с претендираната законна лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане. Ищецът не е поставил застрахователя в забава
от по-ранен момент, поради липса на доказателства за заведена пред
застрахователя щета (заведена е на 03.09.2021 г., т.е. след предявяване на иска
– вж. л. 39 от делото).
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
частично основателни – за 1174 лв. (за имуществени вреди) и за 12 500 лв.
(неимуществени вреди), ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (02.09.2021 г.) до окончателното им изплащане. Исковете следва да се
отхвърлят за разликата до пълните им претендирани размери, както и за
законната лихва от по ранно претендираните ден – 10.09.2016 г.
С оглед частичната основателност на иска, ответникът ще следва да
заплати на ищеца сторените разноски съобразно уважената част от исковете
(чл. 78, ал. 1 ГПК).
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 2100 лв., включващ
заплатено адвокатско възнаграждение, който съответства на минимално
допустимия такъв, определен според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. при конкретния общ размер на защитавания интерес (52 348 лв.).
В този смисъл възражението за прекомерност на ответника се явява
неоснователно. Други разноски не се доказват от ищеца, който е освободен и
от заплащане на такси и разноски за производството. Съобразно общия
размер на присъдените обезщетения (13674 лв.) и общия такъв, в който са
9
претендирани (52 348 лв.), ответникът следва да заплати на ищеца по
съразмерност разноски в размер на 548,55 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК).
От ответника се претендира присъждане на разноски и юрисконсулстко
възнаграждение. С оглед частичната основателност на исковете, ищците ще
следва да заплатят на ответника сторените разноски съобразно отхвърлената
им част (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ответникът е сторил разноски в общ размер на
общ размер на 800 лв. (депозити за изготвяне на експертизите). Съобразно
общия размер на отхвърлената част от исковете (38674 лв.) и този на
претендираното обезщетение (52 348 лв.), ищецът следва да заплати на
ответника по съразмерност разноски в размер на 591,01 лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК).
С оглед осъщественото процесуално представителство на ответника от
юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК,
такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за
съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 78,
ал. 8 ГПК). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален
интерес над 10 000 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението
следва да се определи според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ без да се увеличава съобразно правилото на алинея втора от
цитираната разпоредба, с оглед явяването на пълномощника в две съдебни
заседания. При конкретно положените процесуални усилия и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ ищецът следва заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 300 лв.
Отчитайки освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса
и разноски (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК) и с оглед основателността на предявените
искове, ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса върху
уважения им размер, както и заплатените от съда разноски (чл. 78, ал. 6 ГПК).
Изчислена като 4 % от общия размер на присъденото обезщетение 13674 лв.
(чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК), ответникът следва да заплати държавна такса от 546,96 лв.
Дължимата от ответника част от разноските по делото, заплатени от бюджета
на съда (100 лв.), определена според уважения размер на иска (13674 лв.), е
26,12 лв.Двете суми, както и 5 лв. такса за служебно издадения за тях
10
изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК), следва да се заплатят от ответника в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „И.", ж.к. „Д." бул. „Д- р Г. М. Д.“ № 1 да заплати
на ЮМ. Ф. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж.к. „М.“, бл. ***, вх.
„а“, ап. 5 сумите от 1174 лв. (за имуществени вреди) и 12 500 лв.
(неимуществени вреди), ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (02.09.2021 г.) до окончателното им изплащане, представляващи
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2016 г., с
лек автомобил марка БМВ" с рег. № ЕН **** ВН, управляван от Б.А.И., чиято
отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата над
присъдените суми до пълния им претендиран размер – до 50 000 лв. (за
неимуществени вреди) и до 2 348 лв. (за имуществени вреди), както и за
законната лихва от 10.09.2016 г. до 01.09.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „И.", ж.к. „Д." бул. „Д- р
Г. М. Д.“ № 1 да заплати на ЮМ. Ф. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч,
ж.к. „М.“, бл. ***, вх. „а“, ап. 5 сумата от 548,55 лв., представляваща разноски
съобразно уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА ЮМ. Ф. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж.к. „М.“,
бл. ***, вх. „а“, ап. 5 да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „И.",
ж.к. „Д." бул. „Д- р Г. М. Д.“ № 1 сумата от 591,01 лв., представляваща
сторени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска (чл. 78, ал.
3 ГПК), както и сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „И.", ж.к. „Д." бул. „Д- р Г. М. Д.“ № 1 да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, следните
суми: 546,96 лв. - държавна такса върху уважения размер на исковете, 26,12
11
лв. - заплатени от бюджета на съда разноски, съобразно уважения размер на
иска и 5 лв. – такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
12