Решение по дело №108/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                            Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е        

                                             

                                                        №……

                     

                                              Гр.Ловеч, 25.04.2019 г.

 

 

                                   В  И МЕ Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести март хиляди и деветнадесета година в състав:

    

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                      

                                                                                       ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА    

 

при секретаря Дарина Петрова като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.  № 108 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

              Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение № 203/08.11.2018 г., постановено по гр.д. № 966/2017 г., РС ****** е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от И.В.В. и Н.В. ***, против М.В.И. *** М.А.Х. от гр.София, с посочен съдебен адрес ***, установителен иск с основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване право на собственост на основание наследяване, дарение и давностно владение, върху самостоятелен обект - първи жилищен етаж със застроена площ от 54 кв.м. от двуетажна масивна жилищна сграда, заснета с идентификатор 72343.500.208.2 по КККР на град ******, изградена върху поземлен имот с идентификатор 72343.500.208 по КККР на град ******, Лов.област. Със същото решение И.В.В., ЕГН ********** и Н.В.В., ЕГН **********, двамата от гр.******, Лов.област, са осъдени да заплатят на М.В.И., ЕГН ********** *** от 500.00 лева, представляващи сторени разноски в производството -заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу решението на РС – ******  в предвидения от закона срок е подадена въззивна жалба от И.В.В.. Счита, че решението на ТРС е необосновано, непълно и неправилно и моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения иск за собственост и отмени по реда на чл.537, ал.2 от ГПК нотариалния акт, с който М.В.И. е призната за собственик на процесния етаж. Излага съображения, че съдът не е обсъдил основното писмено доказателство, от което ответницата черпи оригинерните си права на собственост, а именно учредената суперфиция, която я ограничава само до пристрояване и надстрояване. На следващо място посочва, че съдът не е взел под внимание изложеното в писмените бележки по отношение придобивното им основание за собственост на база на приращение като собственици на земята. Решаващият съд е отхвърли предявените от него искове, като е счел, че по отношение на сочените в исковата молба придобивни основания е налице хипотезата на чл.223, ал.2 от ГПК във връзка с решение по гр.д. № 345/1996 г. на РС ******, по което ищците и ответницата по настоящето дело са били на една и съща страна на процесуалното правоотношение. Съдът се е позовал на обвързваща сила на мотивите, без изобщо да коментира тяхното съдържание. Вместо да изложи логични изводи, районният съд е коментирал единствено, че не са изложени достатъчно данни в събраните гласни доказателства по посока осъществяване на владение върху спорната вещ от ищеца Н.В..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.В.И. и М.А.Х. чрез пълномощника им адв.Т.Ц.. В него излагат становище, че въззивнита жалба е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на ТРС оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. За пръв път във въззивната жалба И.В. навежда твърдение, че е собственик по приращение, което е различно от твърдяното в исковата молба. Считат, че е налице решение по гр.д. 345/1996 г. на РС ******, с което спорът за собственост върху процесния етаж, който е предмет и на настоящето производство, е разрешен. За другото сочено от ищците придобивно основание „дарение” не са представени доказателства.

   В съдебно заседание въззивникът И.В. се явява лично. Чрез пълномощника адв.******поддържа подадената жалба на изложените в нея основания и моли обжалваното решение на ТРС да бъде отменено.

 Въззиваемата М. *****И. и М.А.Х. редовно призовани за съдебното заседание не се явяват. Чрез процесуалния си представител адв.Т.Ц. оспорват жалбата и поддържат подадения отговор.

Въззиваемият Н.В. се явява лично и изразява становище, че не оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на ТРС, защото той е гледал майка си и баща си, защото такова било вътрешното им разбиране.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното от ТРС решение е валидно и допустимо.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди  наведените от страните доводи и събраните доказателства по гр.д. № 966/2017 г. на РС-******, при така очертаните с въззивните жалби основания, приема за установено следното от фактическа страна:

           Производството по гр.д. № 966/2017 г. по описа на РС – ****** е образувано по постъпила искова молба от  И.В.В. и  Н.В.В. против М.В.И. с посочено пр.основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.537 ГПК. В нея твърдят, че по силата на нотариален акт за дарение № 46/1980 г. И.В. е собственик на ½ ид.ч. от жилищна сграда от 55 кв.м.  и ½ ид.ч. от дворно място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ ІV, пл.№ 208 в кв.112, а по КККР на град ******, съответстващ на ПИ с площ от 338 кв.м. с идентификатор 72343.500.208., с административен адрес в гр.******, ул.“Трети март“ №25, при посочени съседи. Ищецът Н.В., заедно с В.В., са собственици на другата ½ ид.ч. от жилищната сграда и ½ ид.ч. от дворното място, по силата на нотариален акт за дарение № 47/1980 г.  

            Изтъкват, че с молба, вписана на 05.11.1990 г. в РС-******, тримата съсобственици са учредили суперфиция в полза на ответницата М.В.И., въз основа на която е извършено надстрояване и пристрояване на съществуващата стара постройка, предмет на посочените по-горе нотариални актове. Така пристроената и надстроена нова двуетажна сграда понастоящем фигурира по КККР на град ****** с идентификатор 72343.500.208.2, като първият етаж се състои от антре, кухня, спалня и сервизни помещения/ баня и тоалетна/ със застроена площ от 54 кв.м. и складово помещение със застроена площ от 10.60 кв.м., а вторият етаж от кухня, дневна, спалня, антре и сервизни помещения/баня и тоалетна/, със застроена площ от 64 кв.м.

            Посочват, че с констативен нотариален акт № 55/1992 г. на РС -******, ответницата М.В. е призната за собственик на цялата постройка с идентификатор 72343.500.208.2., като за този акт разбрали за първи път по образуваното гр.дело № 665/2017 на ТРС. Считат, че същият е неверен и засяга правото им на собственост, поради идентичност на описания в него първи жилищен етаж със застроена площ от 54 кв.м. с имота - сграда от 55 кв.м., придобита с нотариални актове за дарение № 46 и № 47 от 1980 г., поради което го оспорват.  

Твърдят, че учредената суперфиция оправомощава М.В. да надстрои и пристрои съществуващата стара постройка с площ от 55 кв.м. и да придобие в собственост надстроената и пристроена част, но не прехвърля правото на собственост върху съществуващата стара постройка в полза на ответницата М.В.. Посочват, че от постройка с идентификатор 72343.500.208.2 пристроената част представлява складово помещение от 10.60 кв.м. на първи етаж, а надстроената  – целия втори етаж със застроена площ от 64 кв.м.

            Излагат, че при учредяване на суперфицията общата воля на всички членове на семейството била да бъдат устроени с жилище в рамките на двуфамилна жилищна сграда на два етажа. Били  формирани две отделни жилища, като за всеки етаж има напълно самостоятелен вход, без общи коридор и стълбище. За М.В. се предвиждал втория етаж, а  родителите им П.М.и В.М.следвало да обитават първия етаж, а след тяхната кончина същият да остане за ползване на Н.В., тъй като последният не притежава друго жилище. Тяхна сестра Т.следвало да ползва една от стаите на първия етаж при отсядане в ******. Поради тази причина при реализиране на строежа Н.В. и П.М.купували строителния материал, а И.В. участвал с труд. Строежът бил изпълнен изцяло от тъста на И.В. и водена от него бригада. В изграждането на имота се включила и сестрата Т.К.и нейният съпруг. Твърдят, че техните родители обитавали първия етаж до тяхната смърт през 2005 г. и 2009 г., а след това Н.В. и Т.К.разположили свои мебели и владеели необезпокоявано имота, Н. със съзнание на съсобственик, а Т.като държател. През цялото това време от 15 години М.В. е трайно на работа в *****– от 1998 г. до 2013 г. и едва след това започва да обзавежда своя етаж. Достъп до етажа и ключове имали всички деца. От няколко месеца между ищците и ответницата се появяват дрязги, постепенно отношенията им се влошили, атмосферата станала враждебна и настанала нетърпимост.

            Действията на ответницата създават несигурност за правото им на собственост  върху описаната сграда, нарушават правото им пълноценно да упражняват правата си на собственици и създават възможност за разпореждане с описания имот, поради което за тях е налице правен интерес от настоящия иск. Интерес от водене на делото се поражда и във връзка с образувано гр.дело № 665/2017 г. на РС-****** с предмет уточняване обемана правата по чл.64 от ЗС на М.В..

            Молят да бъде постановено решение, с което се признае собствеността им върху първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор 72343.500.208.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 72343.500.208 по КККР на град ******,Ловешка област, да бъде отменен/изменен/ констативен нотариален акт № 55/1992 г. на РС-****** в частта, с която ответницата М.В. е призната за собственик и на първия етаж от жилищната сграда.

             В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника М.В., в който прави възражение за допустимостта на иска. Позовава се на влязло в сила решение по гр.д. № 345/1996 г. по описа на РС - ******, с което е разрешен спора за собствеността на първия етаж от описваната в исковата молба жилищна  сграда. На следващо място излага, че двамата ищци не са единствени собственици на поземления имот, в дъното на който е построена процесната двуетажна жилищна сграда, която е нейна собственост и на съпруга й А.И..

              С разпореждане от 18.01.2018 г. ТРС е конституирал като  ответник А.В. И., а след неговата смърт дъщеря им М.А.Х.. В представения отговор последната също оспорва допустимостта на предявения иск.

              Между страните по делото не са спори, че ищците И.В.В., Н.В.В. и ответницата М.В.И. са братя и сестра.

              От представените по делото договори за дарение, сключени на 02.04.1980 г. и обективирани в нотариални актове № 46/1980 г. и № 47/1980 г. по описа на РС-****** се установява, че М. Т.Д.е дарила на ищеца И.В. ½ ид.ч. от дворно място, урегулирана в парцела ІV, пл.№208 в кв.112 по плана на град ******, заедно с ½ ид.ч. от застроената в същото дворно място жилищна сграда от 55 кв.м., а П.Т.М.е дари на ищеца Н.В. и сина си В.В. останалата ½ ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от жилищната сграда.

             От приложените по делото скици № 15-188192 от 27.03.2018 г. и № 15-201031 от 02.04.2018 г. на СГКК – гр.Ловеч е видно, че по действащите КККР на гр.****** недвижимият имот, описан в цитираните нотариални актове, е заснет като имот с идентификатор 72343.500.208 с площ от 338 кв.м. Като собственици са записани ищците И.В., Н.  В. и брат им В.В. на основание цитираните по-горе нотариални актове за дарение. Процесната жилищна сграда е заснета по действащите КККР на гр.****** като имот с идентификатор 72343.500.208.2 и като собственик е записана ответницата М.В.И. на основание н.а. № 55, т.ІІ, дело № 589 от 24.08.1992 г. на РС – ******.

             От ищците по делото е представено заявление по чл.56 от ЗТСУ от 05.11.1990 г., вписано под № 157, т.І, партидна книга  т.68, стр.56, с което И.В., В.В. и Н.В. са учредили на ответницата М.В.И. /тяхна сестра/ суперфиция/право на строеж/ върху описаното по-горе собствено дворно място, като със собствени средства и труд да надстрои и пристрои съществуващите две стаи  извън жилищната сграда върху това дворно място, която пристройка и подобрение да ползва като собственичка на същото.

 От представения нотариален акт № 55, том.ІІ, дело №589/1992 г. на РС-******, съставен на основание чл.483 от ГПК е видно, че ответникът М.В.И. е призната за собственик на двуетажна масивна жилищна сграда - двуфамилно жилище, със застроена площ на първи етаж от 54 кв.м.и складово помещение с площ от 10.60 кв.м., както и на втория етаж със застроена площ от 64.60 кв.м. в състояние до карабина, построена въз основа отстъпено право на строеж в парцел/дъното/ ІV, с пл.№ 208 в кв.112 по плана на град ******.

От приложеното удостоверение изх.№2 5-8579-23.01.2018 г. на СГКК-Ловеч се установява, че за сграда с идентификатор 72343.500.208.2 и адрес: гр.******, ул.”Трети март” № 25, няма изработени схеми на самостоятелните обекти в нея.

 По делото е приета като доказателство искова молба от  15.10.1996 г., с която ищците В.В.В., Н.В.В., И.В.В., М.В.И. и А.В. И. са предявили против ответниците П.Т.М., В.В. М.и Т.В.К.иск с посочено правно основание чл.108 от ЗС.  По повод на същата е образувано гр.д. № 345/1996 г. по описа на РС – ******. С Решение от 29.07.1997 г., влязло в сила на 15.08.1997 г., е признато за установено по отношение на ответниците, че В.В. и Н.В. на основание нот.акт № 47/1980 г., а И. В.основание нот.акт № 46/1980 г. са собственици на по ½ ид.ч. от застроено дворно място, урегулирано в парцела ІV-208 в кв.112 по плана на град ******, а М.В.И. и А.В. И. са собственици на ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената във вътрешната част на това дворно място ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА- Двуфамилно жилище. Със същото решение ТРС е осъдил Т.В.К.и К.Д.К.да отстъпят собствеността е предадат владението на В.В.В., Н.В.В., И.В.В. върху дворното място, а на М.В.И. и А.В. И. върху първи жилищен етаж  от построената във вътрешната част на това дворно място двуетажна масивна жилищна сграда – Двуфамилно жилище.

Показанията на разпитаните по делото свидетели К.В., Т.К., Ц.Х., Ц.В.и И.А.са еднозначни относно факта, че старата къща е била съборена и изградена нова двуетажна масивна жилищна сграда. Същите са противоречи обаче относно участието на страните с труд и средства за нейното изграждане.

             От заключенията на съдебно техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.К., което настоящата инстанция приема като компетентно и обосновано се установява, че по действащия регулационен план на гр.****** от 1969 г. са нанесени две жилищни сгради: „пмж” на уличната регулация  с площ от 69 кв.м. и „пж”  в дъното на имота с площ от 16 кв.м. На този план няма нанесена жилищна сграда с площ от 55 кв.м. Според експерта за сградата с идентификатор 72343.500.208.2 няма пристроена и надстроена част. Старата жилищна сграда от 16 к.м. е била съборена и на нейно място е била построена сегашната двуетажна жилищна сграда, като контура на старата сграда от 16 кв.м. попада върху част от новата двуетажна жилищна сграда.

Същите констатации се съдържат и в заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от арх.Ц.Ковачева. Според това заключение процесната жилищна сграда е двуетажна и двуфамилна, с отделен вход за всеки етаж, като на всеки етаж е обособено по едно самостоятелно жилище. При извършения оглед вещото е констатирало, че няма видими конструктивни елементи, от които да се заключи, че тя е построена чрез пристрояване и надстрояване на съществуващите две стаи извън жилищната сграда съгласно суперфицията от 1990 г. На архитектурните проекти съществуващо „паянтово жилище” от 16 кв.м. не е заснето и показано като запазващо се, въпреки че е включено в контура на новата сграда. Според експерта в екземпляра на проекта за сградата, който се съхранява в Община – ******, в заглавието на папката и на чертежа са задраскани имената на П.Т.М.и В.В. Милев, като сградата е записана само на М. И.В..

            При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изцяло направените от районния съд правни изводи. В съответствие с доктрината и съдебната практика са изложените от ТРС мотиви досежно направеното от ответниците в отговорите на исковата молба и въззивната жалба възражение за недопустимост на иска поради наличие на СПН, формирана с решението по гр.дело № 345/1996 г. по описа на РС-******. Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК силата на пресъдено нещо/СПН/ важи само между същите страни, за същото искане и на същото основание, като влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните /ал.2/. Правилно районният съд е приел, че СПН като правна последица на решението се разпростира само между противопоставените страни, но не и между лицата, които стоят заедно на едната страна на процесуалното правоотношение, както е в разглеждания казус. От представените по делото искова молба от 15.10.1996 г. и влязло в сила на 15.08.1007 г. решение по гр.д. № 345/96 г. на РС – ****** се установява, че ищците в настоящето производство И.В., Н.В., ответницата М.В.И. и нейният съпруг А.И. са били съищци в това производство, т.е. стояли са на едната страна на процесуалното правоотношение. Затова за тях важи обвързващата сила на мотивите към решението. Поради изложените съображения не може да бъде приета тезата на ответниците, че е налице СПН  досежно спора за собствеността на първия етаж на процесната жилищна сграда, решен с влязло в сила решение по гр.д. № 345/96 г. на РС –  ****** и наличие на хипотезата на чл.299, ал.2 ГПК.

            Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба ищците навеждат нови факти, настъпили след влизането в сила на решението на гр.д. № 345/96 г. на РС –  ****** и предвид заключението на вещото лице арх.Ковачева, че първия етаж на процесната двуетажна масивна жилищна сграда представлява самостоятелно жилище и същият е бил обект на защита по приключилото с влязло в сила решение гр.д. № 345/96 г. на ТРС, настоящата инстанция също счита, че предявеният установителен иск е допустим и за ищците е налице правен интерес от търсената защита.

След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящата инстанция намира, че същият е неоснователен и недоказан. По отношение на твърдяното от ищците придобивно основание - дарение с договори, обективирани в нотариални актове № 46/1980 г. и № 47/1980 г. и наследяване, въззивният състав счита, че същите са обвързани от задължителната сила на мотивите по посоченото по-горе съдебно производство по гр.д. № 345/1996 г. по описа на РС – ******, завършило с влязло в сила на 15.08.1997 г. решение, а именно: 1. че жилищната сграда, описана в тези нотариални актове е съборена и на нейно място е построена двуетажна масивна жилищна сграда от В.и И. Вутеви; 2. че паянтова постройка от две стаи, намираща се в дъното на парцела, която е предмет на настоящето дело, е съборена през 1990 г. и на нейно място от М.В.И. и съпруга й А.И. е изградена двуетажна масивна жилищна сграда, която е тяхна собственост, вкл. първия етаж; 3. че техните родители П.и В.Милеви не могат да се легитимират като собственици на първия етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, построена от тяхната дъщеря М.В.И. и съпруга й А.И., тъй като нямат учредено в тяхна полза право на строеж на първия етаж от техните синове, собственици на дворното място.

Въззивната инстанция намира за неоснователни изложените в жалба доводи, че районният съд при постановяване на съдебния си акт не е съобразил учредената в полза на ответницата М.И. суперфиция и заключението на вещото лице арх.Ковачева. В проведеното на 17.09.2018 г. съдебно заседание вещото лице арх.Ковачева е уточнило, че в графичната част на визата за проектиране е показано пристрояването, в чиито контур в новото петно влиза и съществуващата на това място постройка, т.е. визата за проектиране е издадена в съответствие с учредената суперфиция. Одобреният проект обаче е за изцяло нова сграда и в него няма отразена съществуваща част от постройката, която да е запазена. Експертът предполага, че поради тази причина в проекта са задраскани имената на родителите на страните П.М.и В.Милев, които са били собственици на паянтово жилище и сградата е записана само на ответницата М.В..

              При постановяване на обжалваното решение, районният съд е съобразил и обстоятелството, че решението по гр.дело № 345/1996г по описа на РС-****** е влязло в сила на 15.08.1997 г., а в исковата молба са наведени твърдения за упражнявано владение върху първия етаж от жилищната сграда от ищеца Н.В. със знанието на собственика в периода  от 2009 г. до 2015 г., когато ответницата М.В. изхвърлила покъщнината от първия етаж, като преди това и до 2009 г. етажът се владеел от  родителите на страните, т.е. ищците се позовават на новонастъпили факти и евентуално осъществявано давностно владение. Въззивният споделя изцяло изложените от районния съд мотиви, че от страна на ищците не са ангажирани безспорни и категорични  доказателства в тази насока. В показанията си разпитаните по делото свидетели установяват факти кога е извършено строителството на жилищната сграда с идентификатор 72343.500.208.2., кой е закупувал строителни материали и участвал с труд, но не излагат данни за владение върху имота след този период от ищците. При липса на доказателства в тази насока, съдът не би могъл да направи извод, че от тяхна страна са предприети едностранни действия за превръщане на държането във владение, които по явен и недвусмислен начин да показват отричане владението на действителния собственик. Ако се позовават на придобивна давност, в тяхна тежест е да докажат намерението за своене на имота в релевирания от закона период от време. В случая нито се твърди, нито се установява извършването на действия от такова естество по отношение на ответниците. Единствено св. Т.Кръстева, която е сестра на страните и безспорно заинтересована от изхода на спора с оглед изложените в исковата молба обстоятелства твърди, че през 2008 г. е извършила подобрения в  първия етаж на жилищната сграда, когато се прибрала за два месеца от Ловеч, а на 23.07. 2015 г. ответницата М.В. и  изхвърлила багажа от етажа. Без значение за решаването на спора са изложените в исковата молба доводи за наличие на устни договорки между членовете на семейството за задоволяване на техните жилищни нужди.

            Съдебният състав намира, че не следва да обсъжда наведеното за пръв път във въззивната жалба основание за придобиване на собствеността върху първия етаж на жилищната сграда чрез приращение.

Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че предявеният от ищците установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

При този изход на процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплатят на въззиваемите М.В.И.М.А.Х. направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 270.00 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът

 

                                       Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/08.11.2019 год., постановено по гр.д. № 966/2017 год. по описа на Районен съд – ******.

ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН ********** *** да заплати на М.В.И., ЕГН ********** *** и М.А.Х., ЕГН ********** направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 270.00 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.          

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                        1.

 

:                                                                 ЧЛЕНОВЕ:   

                                

                                                                                        2.