МОТИВИ на КРС
По АНД № 1352 по описа на КРС за
2019 г.
гр.К., 13.11.2019 г.
На 26.09.2019 г. Районна прокуратура К.
внесла в Районен съд К. за разглеждане Постановление, с което предлага да бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност И.П. от Република
Северна Македония, сП., община Ранковце
за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
С
Разпореждане от 02.10.2019г. съдът е
внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
призовал страните.
Обвиняемият
е редовно призован за съдебно заседание, но не се явява. Явява се адв. К. по пълномощно,, която пледира за постановяване на
административно наказание при условията на чл. 78А от НК – глоба в минимален
размер .
Районна прокуратура изпраща представител,
който пледира за постановяване на решение, с което П. да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено административно наказание, при условията на чл. 78А от НК.
К.ският районен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема следното :
На 30.12.2015г. в гр. К., пред сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР гр. К. е потвърдил неистина, че обичайното му
пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския
съюз, в писмена декларация по чл.
13, т.6 от Наредба №
І-157/2002г. от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за правоуправление на МПС, отчета на водачите
и тяхната дисциплина, която по силата
на закон – чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътища, се дава
пред орган на властта — Министерство
на вътрешните работи на Република
България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства
- че лице е установило обичайното си пребиваване в Република България, за да му
бъде издадено българско свидетелство за управление на
МПС.
От
приложените справки по делото на ОД на МВР и Община К. е видно, че П. е с
постоянен адрес ***, но от показанията на разпитания свидетел Р. П. е видно, че
И.П. не е живял на адреса, където е регистриран.
От изготвената по делото графическа експертиза е видно,че подписът в края на декларация по
чл.160 от ЗДП от името на И.П. с ЕГН ********** от 30.12.2015г., е изпълнен от И.П..
Описаната фактическа обстановка се установява от
всички събрани в хода на ДП писмени и гласни доказателствени
средства, които не са оспорени от страните в хода на съдебното следствие.
С деянието си обвиняемият
И.П.,
ЕГН ********** е осъществил състав на престъпление по смисъла на
чл. 313, ал. 1 от НК, като на
30.12.2015г. в гр. К. пред сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР гр.
К. е потвърдил неистина че обичайното му пребиваване не е в друга държава
- членка на Европейския съюз, в писмена декларация по чл. 13, т.6 от Наредба № І-157/2002г. от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за правоуправление на МПС, отчета на водачите
и тяхната дисциплина, която по силата
на закон – чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътища, се дава
пред орган на властта — Министерство
на вътрешните работи на Република
България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства
- че лице е установило обичайното си пребиваване в Република България, за да му
бъде издадено българско свидетелство за управление на
МПС
От обективна страна е налице потвърждаване на неистина от
обв.П. ,че
е установил обичайното си пребиваване в Република България, за да му бъде издадено българско свидетелство за
управление на МПС.
От субективна страна обв.П. е извършил престъплението с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.
Както съдът вече е посочил в разпореждането си от 02.10.2019 г. по
отношение на обвиняемия И.П. са налице законоустановените предпоставки за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на адм. наказание
по чл. 78 А от НК:
За
извършеното от него престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до
три година или глоба от 100 до 300 лева.
Обвиняемият
не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78
А от НК към момента на деянието
От
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са елемент от
състава му.
В
конкретния случай не са налице ограниченията за прилагане на чл. 78 А ал. 1-5
от НК, предвидени в ал. 7 на същата разпоредба.
По тези
съображения и на основание чл. 378, ал.4 от НПК, съдът призна И.П. за виновен в извършването на престъпление по чл.313, ал.1
от НК. На основание чл. 78а от НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание в минимално предвидения в чл.
78а от НК размер от 1000 лева .
Съдът намира, че така наложеното наказание ще
изпълни целите на личната и генералната превенция заложени в закона.
По горните
мотиви съдът постанови решението си .
Районен съдия :