№ 152
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503397 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 25.05.2021г, постановено по гр.д. № 470/2020г Пернишки окръжен
съд, ГО е осъдил ”ДЗИ Общо застраховане”ЕАД да заплати на В. К. М. сумата от 58
800 лв- обезщетение по договор за имуществена застраховка Комфорт за дома, клауза
Д5 за застрахователно събитие, настъпило на 04.05.2018г, като е отхвърлил предявения
иск до претендирания размер от 144 000лв. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на Окръжен съд- Перник се обжалва с въззивна жалба от ответника -
застраховател ”ДЗИ Общо застраховане”ЕАД с оплаквания за неправилност.
Поддържа, че не се установява по делото застрахователно събитие, тъй като
овлажняването на имота е имало продължителен, траен характер. Поддържа, че ищецът
не е положил усилия за избягване на вредите, чрез монтиране своевременно на
отводнителна система. Поддържа, че наводняването е било предвидим процес, а не
несигурно, неизвестно събитие. Поддържа още, че ищецът е проявил груба небрежност
като не е опазил имуществото си. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по
наведените от ответника възражения, едно от които за намаляване на обезщетението на
1
осн. чл. 395, ал.6 от КЗ. Евентуално поддържа, че присъденото обезщетение е
завишено по размер. Моли въззивната инстанция, след като съобрази въззивните
оплаквания на застрахователя, да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
Ищецът пред ПОС, въззиваем пред настоящата инстанция, не депозира писмен
отговор на въззивната жалба на застрахователя.
Ищецът В.М., представляван от адв. Х., депозира насрещна въззивна жалба, с
която обжалва решението на ПОС в отхвърлителната част , с оплакване за
неправилност.Моли решението на ПОС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, както
и да му бъде присъдена законна лихва от причиняването на вредите – 08.06.2018г.
Претендира разноски по делото.
Застрахователят е депозирал писмен отговор на насрещната въззивна жалба на
ищеца, с който оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът- застраховател се представлява от адв. В., който поддържа
жалбата на застрахователя и оспорва насрещната въззивна жалба. Моли решението на
ПОС да бъде отменено, а предявеният иск- отхвърлен. Претендира разноски по делото
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът с НВЖ– ищец по делото не се представлява в о.с.з.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона дадени с ТР
№1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е частично неправилно по съображения, изложени в двете
въззивни жалби.
По делото се установява от фактическа страна следното :
По делото не е спорно , а и се установява от представения в препис НА № 10, н.д.
№ 3123/1994г, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ масивна
2
жилищна сграда, със застроена площ от 40кв.м, на два етажа – полусутерен и първи
етаж, всеки от които се състои от две стаи, хол кухня и входно антре, ведно с
прилежащите към полусутеренния етаж две зимнични помещения под стълбището,
обособено помощно стопанско помещение и клозет, заедно с цялото дворно място,
върху което е застроена сградата, цялото с площ от 312 кв.м., съставляващо парцел ІV-
3927, кв.335 по плана на гр. Перник.
Няма спор, а и се установява от представената застрахователна полица, че ищецът
е сключил с ответника договор за застраховка на недвижимо имущество със срок на
действие от 11.10.2017г до 10.10.2018г. Няма спор, че застраховоното имущество е
процесния гореописан имот. Видно от договора страните са договорили пълно
застрахователно покритие на имота- клаузи А, А1,б, Д2,Д5, Д7, Д15, при договорено
застрахователно покритие на възстановителна стойност и посочена застрахователна
сума за къщата от 144 000лв. Няма спор между страните, че първата вноска на
засрахователната премия е заплатена от ищеца при подписване на договора. С подписа
си под полицата ищецът е удостоверил,че е запознат и приема Общите условия на
застрахователя за процесната застраховка.
По делото са представени Общите условия за застраховка имущество – „Комфорт
за дома“, изготвени от ответника , от които се установяват покритите рискове, сред
които е покритият риск по клауза Д5 - свличане или срутване на земни пластове и/или
действие на подпочвени води. Посочено е още кога застрахователят не дължи
обезщетение-т.4. В р.V,т.5.1 е посочено и че застрахователният договор се сключва
след попълване и подписване на въпросник от кандидата за застраховане. Посочено е
т.8.1 какво се приема за възстановителна стойност- сумата, срещу което вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, видп и
състояние . В т.11.10. е посочено,че застрахователно обезщетение до 15 работни дни
след представяне на всички документи.
Безспорно е между страните по делото, че на 04.05.2018г мазето на къщата на
ищеца се пълни с вода.
Видно от представеното уведомление за щета на 11.05.2018г ищецът уведомява
застрахователя за твърдяното застрахователно събитие , като посочва,че водата от
мазето е била изпомпвана, уведомено е ВиК, според което водата е изворна. Направен
е дренаж и укрепване на сградата, като според уведомлението къщата била с
пропукани стени, денивелация на под, спукани стени на ограда, разрушен навес и
покрив и стълбище.
Видно от писмо от 08.06.2018г ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД уведомява ищеца,
че не дължи обезщетение по щетата, тъй като не били налице основания за ангажиране
на отговорността му като застраховател по имуществена застраховка, тъй като вредите
били настъпвали през дълъг период от време, вследствие на неотстранени повреди от
3
по-рано настъпили събития, бавно и продължително действие на подпочвена влага.
Според застрахователя застраховката между страните покрива пълна загуба или
частична вреда на застраховано имущество в резултат на непредвидими и внезапно
проявили се застрахователни събития, като не дължи обезщетение при настъпване на
преки и/или косвени вреди в резултат на неотстранени повреди от по-рано настъпили
събития, влага, както и не се обезщетяват вреди изразяващи се в овлажняване,
мухлясване, гниене на дървен материал, корозия на метални части, разрушаване на
мазилки или отслабване на зидове и стени в резултат на бавното и продължително
действие на подпочвена влага.
В о.с.з. на 04.02.2021г е изслушано заключението на СТЕ, изготвено от в.л. Г.,
съгласно което стойността на СМР за възстановяване на процесната сграда възлиза на
сумата от 49000 лева без ДДС и 58800 лева с начислено ДДС. В тази сума са включени
суми за дренаж- п. п.2-8 на стойност от 12 636 с ДДС. Според вещото лице в сградата
е констатирано засягане в значителна степен на конструктивни елементи ,
конструкцията е разклатена, не е в добър вид, констатирани са дефекти в настилките,
стените, носещите елементи, покрива.
В о.с.з. на 04.03.2021г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. Г., който установява,че
конструкцията на жилищната сграда е сериозно увредена, имотът е неизползваем.
Според вещото лице щетите се дължат на продължително, дълговременно дълбочинно
оводняване на основите на сградата от подземни и подпочвени води, съчетано в един
момент /04.05.2018г/ с оводняване вследствие теч и авария. Според вещото лице
имотът не е разполагал с отводнителна система, а ако беше разполагал с такава
нямаше да има процесните поражения.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че на първия етаж и мазето в имота
винаги си е имало влага, която била черна, и е стояла много време, но събитието е от
преди три години. Пояснява, че когато е построена къщата не са се прилагали масово и
наложително отводняване и дрениране и не е имало изисквания да се направи такова
масово отводняване.
В о.с.з. на 04.02.2021г е изслушан свид. М. , син на ищеца, който установява,че
след земетресението 2016г , баща му започнал да застрахова къщата. Къщата била
здрава. Според свидетеля в края на април 2018г чули странен шум, като скърцане, а
началото на месец май 2018г мазето на къщата било пълно догоре с вода. Според
свидетеля се наложило да изгребват водата с кофи, наложило се да купят помпа.
Според свидетелят преди този момент не е имало такива случаи. Свидетелят
установява,че къщата започнала да се пука, покривът бил като леген.Установява
още,че навесът в двора бил пропаднал. Свидетелят установява,че след случая
започнали да копаят около къщата, излели бетон и направили дренаж на самата къща с
тръби, като изкарали водата навън.Според свидетелят водата извирала от земята.
4
Свидетелства още, че от ВиК установили,че водата е изворна.
В о.с.з. на 04.03.2021г е изклушана свид. А.Д., служител на ВиК, която
установява,че според протокола за изследване на водата, която е сравнена с водата на
водопроводната мрежа на същия адрес, водата от аварията била с различни качества от
тази във водопроводната мрежа до процесния имот, което сочело, че аварията не е с
вода доставяна до крайните потребители, а съгласно професионалния й опит,
подпочвената вода била с показателите на водата, която била изследвана.
В о.с.з. на 22.04.2021г е изслушана свид. В.С. , съсед на ищеца, която установява,
че в имота, в който живее, няма проблеми с течове и влага, тъй като е по- високо.
Сочи, че не е забелязала преди 2018 г ищецът да има такива проблеми в имота си.
Свидетелката установява,че пролетта на 2018г мазето на ищеца било пълно с много
вода и две помпи не смогвали да я извадят, а след това ищецът извършил дейности по
укрепване конструкцията на къщата, които продължили около година.
Предявен е за разглеждане иск, с предмет - реално изпълнение на договорно
задължение, породено от договор за имуществена застраховка „Комфорт за дома” ,
сключен между страните.
Ищецът в обстоятелствената част на ИМ твърди, че е носител на вземане,
породено от обстоятелството, че в срока на действие на договора за имуществена
застраховка със застрахователно покритие за действие върху застрахованото
имущество на подпочвени води, застрахованото имущество е увредено поради
наводняване от подпочвени води.
В отговора на ИМ ответникът е навел възражение за това, че действието на
подпочвени води е предвидимо и естествен процес , че не е налице застрахователно
събитие, тъй като няма несигурлност и неизвестност на събитието. Според
застрахователя ищецът е знаел за подпочвените води . Според ответника, дори и да се
докаже, че наводнението е застрахователен риск, обезщетение не се дължи на
основание чл. 4.1.7 и чл.4.1.12 от ОУ – поради конструктивни и строителни
недостатъци на къщата и влияние на естествени климатични условия. Според
застрахователят ищецът е следвало да изгради дренажна система, която да отвежда
водата, като липсата на такъв е проектантска грешка.Възразява още, че ищецът е
проявил груба небрежност поради това, че не е изградил такава система и не е
предприел действия по ограничаване на щетите.Възразява още, че евентуално,
обезщетението следва да бъде намалено на основание чл.395,ал.4 от КЗ поради
непредприемане на мерки от застрахования да предпази имуществото.
Настоящият съдебен състав приема, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане
„комфорт за дома”, който е породил действие. Договорът е бил сключен при Общи
условия, предложени от застрахователя и приети от ищеца. Съобразно тези ОУ преди
5
сключването на договора, ищецът е попълнил и подписал въпросник, който не е
представен по делото. Съдът приема, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане застрахованото имущество- имот е засегнато от действието
на подпочвени води, което представлява покрит риск по застрахователния договор –
клауза Д5.
Наводяняването на имота не е спорен въпрос между страните. Освен безспорен,
този факт се установява от разпитаните свидетели М. и С. и от изслушаното вещо лице.
Същите безпротиворечиво установяват наводнавянето на процесния имот през
м.05.2018. За въприемане на извод, че наводняването се дължи на подпочвени води
съдът съобразява показанията на свидетелите М. и С., които установяват, че водата е
бликала в мазето на ищеца. От друга страна, съдът съобразява обстоятелството, че не
се установява наводняването на имота да се дължи на друго обстоятелство- теч в
имота, дъждове или друго, които събития по същество също представляват
застраховани рискове. При съобразяване на всичко гореизложено съдът приема, че
наводняването на имота се дължи на действие на подпочвени води.
С оглед всичко изложено съдебният състав приема за установено, че в срока на
действие на имуществения застрахователен договор, обвръзващ страните, е настъпило
застрахователно събитие, което е основание за ангажиране отговорността на
застрахователя.
Неоснователно е възражението на ответника в отговора на ИМ , че наводняването
с подпочвени води не представлява застрахователно събитие. Съгласно пар.1,т.4 от ДР
към КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в
периода на застрахователното покритие. Съответно според т.3- застрахователен риск е
обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие,
възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице.
По делото няма доказателства ищецът да е знаел, че върху имота му въздействат
подпочвени води. Няма доказателства да е предполагал, че мазето му ще бъде залято
от такива води. Приемал е за обективно съществуваща възможност имотът му да бъде
увреден от природни бедствия, трети лица и т.н. , поради което е сключил и
застрахователния договор с ответника. Липсват доказателства за това проникването на
подпочвените води да е било сигурно, известно , предвидимо събитие. Напротив,
именно вероятността такова да настъпи е основанието страните да сключат процесния
договор. Обстоятелството, че наводняването от подпочвени води е вид застрахователен
риск се установява и от факта, че е включен като такъв в процесния застрахователен
договор. Застрахователят принципно приема,че въздействието върху имущество от
подпочвении води може да причини загуби, поради което е предвидил такъв
застрахователен риск. В случая рискът се е реализирал, възникнало е застрахователно
6
събитие.
С оглед това, неоснователно е оспорването от страна на ответника на
обстоятелството, че е налице застрахователно събитие. При наличието на
застрахователно събитие ответникът- застраховател поддържа възражение за липса на
негово договорно задължение за заплащане на обезщетение и за съществуване на
негово право да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Така направените от ответника възражения са неоснователни.
Неоснователни са твърденията на ищеца за това, че не дължи плащане на
застрахователно обезщетение поради действия и бездействия на застрахованото лице,
които действия и бездействия в ОУ на договора за застраховка Каско представляват
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност.
На първо място следва да се посочи, че процесният застрахователен договор е
сключен след подписването на въпросник по образец на застрахователя от страна на
ищеца или поне е следвало да бъде сключен след подписването на такъв/т.5.1 от ОУ
към договора/ .
Съгласно чл.362 ,ал.1 и ал.2 от КЗ при сключването на застрахователния договор,
когато застрахователят е поставил въпроси, застрахованият е длъжен да обяви точно и
изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за
риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които
застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е
поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз основа на
обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния
договор и за които не е поставил писмено въпрос.
В случая застрахователят е имал право да постави въпроси касаещи
конструктивната годност на процесната къща, наличието на дренажна система или
наличието на въздействие до този момент на подпочвани води върху имота.Като не е
поставил такива въпроси и като е сключил застрахователния договор без да постави
такива въпроси или въпреки дадените отговори, като не твърди неточно обявяване на
обстоятелства, застрахователят няма право да откаже застрахователно обезщетение,
при настъпване на застрахователно събитие, въз основа на тези обстоятелства съгласно
горецитираната разпоредба.
На следващо място ответникът твърди, че ищецът е проявил груба небрежност
като не е изградил дренажна система и не е ограничил щетите, които неговия имот е
претърпял. Възражението е неоснователно. Относно изграждането на дренажна
система съдът е развил мотиви, който поддържа и при това възражение. Не може да
съставлява груба небрежност от страна на застрахования обстоятелство, за което
застрахователят се е уведомил, можел е да го съобрази и не го е съобразил при
сключването на договора. От свидетелските показания по делото- разпита на свид. М.
7
и свид. Становена се установява, че веднага след наводняването на мазето ищецът е
започнал изгребване, изпомпване на водата и изграждане на дренаж. С тези действия
ищецът е направил зависещото от него към този момент за да ограничи щетите и да
запази имуществото си.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото се установяват
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя и не се
установяват основания за неговото освобождаване от задължение да заплати
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 405 вр. чл.386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение в рамките на
застрахователната сума. Съгласно договореното между страните обезщетението се
дължи съобразно възстановителната стойност на имуществото. Съгласно чл.400,ал.2 от
КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. От изложеното
следва, че законът и договорът между страните изискват обезщетението, дължимо се от
застрахователя да е такова, че да се възстанови имота на ищеца във вида, в който е бил
преди настъпване на застрахователното събитие. По делото безпротиворечиво се
установява, че дренажната система около имота е изградена след процесното
застрахователно събитие , поради което и сумата от 12636 следва да се приспадне от
стойността посочена като необходима за ремонта на сградата от СТЕ и дължимо от
ответника остава обезщетението от 46164лв с ДДС.
Върху главницата, представляваща застрахователно обезщетение се дължи
обезщетение за забава за периода считано от 04.06.2018г, съгласно разпоредбата на
чл.409 от КЗ и т.11.10 от ОУ към договора за имуществена застраховка.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат. Решението на ПОС
следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над
46164лв и в тази част искът за заплащане на застрахователно обезщетение следва да
бъде отхвърлен. Решението на ПОС следва да бъде отменено и в частта, с която е
отхвърлен иска за заплащане на лихва за забава за периода от 04.06.2018г до
14.08.2020г и така предявения иск следва да бъде уважен. В останалата обжалвана част
решението на ПОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Поради изменения изход от спора на изменение подлежи първоинстанционното
решение в частта за разноските.
Против възприетия размер на разноските от СГС не е постъпило оспорване по
реда на чл.248 от ГПК, поради което и настоящата инстанция е обвързана от тези
8
размери.
С оглед изменения резултат от спора на ищеца не се дължат разноски, направени
пред първата инстанция , по съображенията изложени от ПОС
Решението на ПОС следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден
да заплати държавна такса за сумата над 1814.56лв, както и съдебно-деловодни
разноски за сумата над 94лв.
На ответникът се дължат разноски, направени пред първата инстанция в размер
на още 1347.18лв.
Пред настоящата инстанция въззивникът- ищец претендира разноски, но не
доказва направени такива.
Въззивникът- ответник претендира разноски и доказва направени такива в размер
на 6468лв, която сума следва да се възложи върху насрещната страна.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 171 от 25.05.2021г, постановено по гр.д. № 470/2020г по
описа на Пернишки окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният иск от В. К.
М. против ДЗИ-Общо застраховане ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение
за сумата над 46164лв до 58 800лв и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на
лихва за забава за периода от 04.06.2018г до 14.08.2020г, както и в частта, с която ДЗИ
– Общо застраховане ЕАД е осъдено да заплати разноски по делото за сумата над 94лв
и държавна такса по сметка на ПОС за сумата над 1814.56 и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. К. М. с ЕГН ********** против ДЗИ-Общо
застраховане ЕАД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 12636лв-
представляваща разликата между присъдените 58 800лв и дължимите се 46164лв,
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Комфорт за дома за
събитие, настъпило на 04.05.2018г , на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо застраховане ЕАД с ЕИК ********* да заплати на В. К.
М. с ЕГН ********** липва за забава върху сумата от 46164лв за периода от
04.06.2018г до 14.08.2020г, на осн. чл.409 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171 от 25.05.2021г, постановено по гр.д. №
470/2020г по описа на Пернишки окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. К. М. с ЕГН ********** да заплати на ДЗИ-Общо застраховане
ЕАД с ЕИК ********* сумата от 7815.18лв- разноски, направени пред двете съдебни
9
инстанции, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10